- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
1.Какво е “SAFT”?
„SAFT“(от англ. Simple agreement for future tokens) е договорно инвестиционно споразумение, което се отнася на технологично(„ниско“, т.е такова в кода) ниво до размяна на волеизявления, относносъгласието на конкретни инвеститори да финансират блокчейн проекти, като разработчиците им предлагат в замяна крипто токени с отстъпка, като едно бъдещо събитие.
В този контекст, договорното споразумение „SAFT“ може да се квалифицира като вид електронна ценна книга на приносител и би следвало да попада в обхвата на разпоредбите за на Закона за публично предлагане на ценни книжа. Токените обаче, прехвърлени от блокчейн разработчиците на инвеститорите, съгласно споразумението „SAFT“, не са ценни книжа. Следователно те не попадат в обхвата на разпоредбите за ценни книжа или дружествата за електронни пари, които са предмет на уредба на Закона за платежните услуги и платежните системи(ЗПУПС) и подзаконовата база на БНБ, лицензираща такива дружества(аргумент от Наредба № 16 на БНБ от 29 март 2018 г. за издаване на лицензи и одобрения, за вписване в регистъра по чл. 19 от ЗПУПС).
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Децентрализирани финанси (DeFi) в блокчейн екосистемата.
1.Въведение.
Съвременните децентрализирани финанси( oт англ. „Decentralized finance“ или съкратено „DeFi”) отправят технологично и юридическо предизвикателство към да я наречем - традиционна финансова система в цял свят, като лишават познатите посредници(банките и другите финансови институции) от властта им да опосредяват повечето транзакции между граждани и бизнес партньори,като по този начин позволяват на потребителите да запазят реалния контрол върху парите си и да създадат инструменти за нов вид приходи. Настоящето изложение има за цел да даде яснота относно регулациите на финансовия крипто пазар, с цел да изясни факта, че технологията зад модела DeFi обещава динамична, преодоляваща посредничеството революция във финансите, като всичко това води до нови реалности в традиционния финансов сектор, който осъзнава случващото се и всячески се опитва да забави описания процес. Статия ще обсъди и важните юридическипоследици от модела DeFi за съществуващите финансови регулации, както и предизвикателствата, пред които са изправени регулаторните органи по темата в ЕС и САЩ.
1.1.Какво представлява финансово-технологичният модел DeFi?
Децентрализираните финанси се осъществяват чрез онлайн платформи, които позволяват на потребителите да извършват различни видове финансови транзакции, като целта е да се подобри достъпността, бързината, сигурността и ефективността на финансовите услуги безпосредник. Концепцията DeFi използва блокчейн технологията, както и различни видовекриптовалути (главно т.нар „стейбъл коени“ обикновено базирани под Ethereum[1]) заради концепцията на „умните договори“, имплементирани в кода за управление на финансови транзакции като кредитиране, вземане на заеми и търговия извън контрола на традиционни финансови институции като банки, брокерски фирми и централизирани борси. Следователно потребителите взаимодействат с отворените софтуерни протоколи чрез така наречените „нехоствани“ портфейли. Нехостваните портфейли са цифрови, физически портфейли(обикновено изглеждат като флашка или външен хард диск), които се управляват от самите потребители, а не от доставчик на услуги, който предлага „хоствани“ – уеб базирани крипто потфейли.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
1.Увод.
Въпросът за патентоспособността на софтуерните произведения е обект на множество доктринални и практически спорове през последните години в институциите на Европейската общност. Либерализацията на научните и юридически виждания относно патентоспособността, касаеща нематериални блага, логично доведе до регистрацията и постфактум - съдебната защита на патенти за математически, образователни и бизнес методи, тенденция, която до скоро бе материалноправно немислима, но получи своя пробив през последните тридесет години, стимулирана от някои видни (корпоративни)ползватели на патентната система, както и от новите тенденции в самите национални патентни ведомства. В Европа, за разлика от други страни в света(като например Съединените щати), софтуерната патентоспособност бе ефективно парирана материалноправно, а именно чрез член 52, ал.2 от Европейската патентна конвенция(ЕПК)[1]. Тази правна норма съдържа изчерпателен списък на обектите, изключени от патентоспособност, а именно: открития, научни теории и математически методи; схеми, правила и методи за извършване на умствени действия, игри или стопанска дейност, както и компютърни програми (като такива).
С цел да се подчертае факта, че софтуерът е вид литературно произведение[2], но все пак да се презюмира коректно опцията за патентоване на устройства, които биха отговаряли на условията за патентна защита, съдържайки технически компоненти, управлявани от софтуер, в член 52, ал.3 от ЕПК се прави коректното уточнение, че разпоредбите на член 52, ал.2 от ЕПК "изключват патентоспособността на обектите или дейностите, посочени в тази разпоредба, само доколкото заявката за европейски патент или европейският патент се отнасят до тези обекти или дейности като такива".
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Крипто портфейлите, как да ги придобиете, настроите и каква е ползата от тях?
1.Увод.
За разлика от банкнотите, дебитните и кредитните ви картите, криптовалутите не могат да се съхраняват лесно във физическия ви портфейл, намиращ се в задния ви джоб. В този ред на мисли ми се иска да ви обърна внимание, че начинът да съхраните своите електронни авоари са цифровите портфейли т.нар “crypto wallets”, които са структурирани чрез блокчейн технологията.
Крипто портфейлът е софтуерна програма или физически носител(флашка, хард диск и т.н)за безопасно съхранение на публичните и частните ключове, които са ви необходими за извършване на транзакции с криптовалути. Крипто портфейлите също така ви позволяват да изпращате и получавате избрани криптовалути - от Биткойн до Етериум и т.н. Ето защо може да се каже, че крипто портфейлите са вратата към създаването на солиден отпечатък в Web3[1] и в света на крипто инвестициите. Това е вашата самоличност в блокчейна и това е начинът, по който съхранявате криптовалутите си, като блокчейн индустрията работи в посока на това, в близко бъдеще всеки правен субект да има крипто портфейл за самостоятелно съхранение, а не само субектите, които са дълбоко и твърдо потопени в блокчейн технологията.
Ето защо с тази статия целя да гарантирам, че (1) ще разберате по-добре какво е крипто портфейл, (2) как да го създадете и настроите, а и (3) защо е от решаващо значение да имате такъв при инвестирането в криптовалути.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Защо съдебната практика, касаеща спорове между домейни и търговски марки в България, е незаконосъобразна?
1.Увод:
Иска ми се да започна настоящото изложение с отбелязването на обективния факт от действителността, че най-голямата фирма в света(към момента), чиито бизнес е мултимилиарден – „AMAZON“, e базирана онлайн. Нейните акции се търгуват на стоковата борса в Ню Йорк, Лондон и Хонг Конг. Зад сайта AMAZON.com стои корпорацията „Amazon.com” Inc. Тази фирма притежава и американската национална, международната(регистрирана по Мадридската спогодба и протокола към нея) и европейска търговска марка АМАZON.com. Въпросната търговска марка определено представлява домейн! Нейните акции по моя информация(допускам тя да е непълна) не се търгуват на софийската борса, нито пък дела свързани с нея се гледат в софийските съдилища, но тя все още е най-скъпо струващата търговска марка в света, представляваща домейн. Споделям тези факти поради особено противоречивото виждане на българския съд от 21 век(обект на изследване в тази статия), че „домейнът не може и не е търговска марка“ и че „недобросъвестната регистрация на домейн не е търговска дейност“. Звучи Ви абсурдно? И на мен.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
ICO маркетинг стратегия.
Ерата на проектите ICO, познати като концепция за „първоначалното предлагане на монети“(от англ. “Initial coin offering”) продължава, като маркетингът за подобни инициативи е ключова част и следвада бъде качествено подготвен. Аналогична е ситуацията със STO проектите (от англ. „Security Token Offering“), която концепция е също доста популярна в Интернет пространство, с цел набиране на първоначална инвестиция. ICO, както и STO, е аналог на IPO(oт англ. “Initial public offering” или публично предлагане на акции и облигации), само че в света на криптовалутите и токените. Друго, може би по-успешно сравнение, са кампаниите за набиране на средства от типа на Kickstarter, в които потребителите действат като инвеститори.
ICO като финансова концепция се появи сравнително наскоро и придоби неистова популярност както сред инвеститорите, така и сред самите си идеолози. За да очертаем маркетинговата стратегия и подход към темата, нека първо да разберем защо потребителите инвестират в ICO или STO проекти, а след това да анализираме маркетинговите разходи. Ето и основните маркетингови особености, които следва да се обсъдят подробно.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
„NFT“ и авторските права. NFT блокчейн лицензиране.
Увод.
Taка наречените „незаменими токени“ или „NFT“ (от англ. „nonfungible tokens“) представляват електронни блокчейн инструменти, които станаха горещата културна и юридическа тема в края на 2020г. и началото на 2021г., като вероятно ще останат такава за дълго време, поради множество технически, правни и финансови съображения. Разбирани като един от генераторите на цифрова техническа информация с определен номинал, по същество „NFT“ са цифрови сертификати или „печати“ за цифрова идентификация, които доказват собственост върху конкретен електронен артистичен актив, представен като NFT електронен файл и проверим(като автентичност и стойност), а и разменян чрез въвеждането му в даден блокчейн софтуер. Дигитализирането на материални и нематериални авторскоправни обекти под формата на NFT дигитални произведения, отвори нови предизвикателства пред стандартната концепция за лицензиране на авторски права онлайн, позната досега в правната доктрина и практиката. Настоящето изложение има за цел да отвори вратата пред темата и да я представи като един от актуалните технологични, културни и юридически проблеми в 21 век, поставени на дневен ред пред интелектуалната собственост като клон на правото.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Как да създадеш и промотираш ICO? Адвокат ICO.
Настоящето изложение сочи основните пунктове, които следва да бъдат спазени стрикно при налагането на пазара на нова, стартираща компания в областта на блокчейн технологиите и публичното предлагане на токени(ICO). Дългогодишният ми опит като юридически консултант в блокчейн индустрията ме доведе до коментираните по-долу основни изводи за правилно структуриране на ICO проекти. Обмислете внимателно всеки детайл, консултирайте всеки етап, подберете топ екип от професионалисти по техническата, финансовата, юридическата и маркетинговата част, за да преминете успешно през тези особено важни стъпки по правилното формиране и промотиране на Вашето ICO:
1.Формулирайте вашия продукт.
Огромен проблем с ICO индустрията днес е, че повечето проекти всъщност не изграждат реална бизнес стратегия, базирана на блокчейн технологията. В практиката си съм срещал множетсво маркетингови трикове, целеви страници, спекулативни "фунии за продажби", както и т.нар "UI / UX" макети, без изградена бекенд технология. Можете да се измъкнете с пускането на MVP или бета версия на даден блокчейн проект и след това да извършите продажбата на токени, но мисля, че е разумно да се каже, че повечето стартиращи фирми ще трябва да наберат инвестиции в собствен капитал, за да стартират блокчейн бизнеса си. За да се спечелят пари в WEB3 средата са необходими финансови средства и вашето ICO не е изключение. Вие имате нужда от продукт и вашият продукт трябва да използва вашия токен като финансов инструмент. Блокчейн технологията има потенциала да промени света, но за целта се изискват сериозни професионалисти, изграждащи реални технологии.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
SaaS - лицензиране и правна рамка. Адвокат Атанас Костов.
1.Въведение.
Историята на концепцията „Софтуер като услуга“ датира от края на 2010г., когато в САЩ, един от изпълнителните директори на компанията Oracle – Лари Елисън, прокарва идеята за т.нар „софтуер при поискване“ на базата на вижданията си за подобна инвестиция в компаниите „Salesforce“ и в „Netsuite“, обяснявайки перспективността на този бизнес. От технологична гледна точка, понятието „Софтуер като услуга“[1] (от англ. Software as a Service или „SaaS“) се определя от някои автори в доктрината като „софтуер при поискване“ ( от англ. „on-demand software“). Това е онлайн бизнес модел за доставка на софтуер, при който софтуерът и базата данни към него за разположени на облачна технология, като потребителския достъп се осъществява чрез клиентска програма или приложение, базирани на конкретен уеб браузър в Интернет.
Описаният софтуерът като услуга се налага динамично, като обичаен модел за отдалечена доставка на онлайн услуги в областта на софтуерната обезпеченост на фирми, касаеща правото, счетоводството, бизнес приложенията, включително такива за съвместна работа, системи за управление на работа с клиенти (CRM), системи за планиране на ресурси на фирми (ERP), фактуриране, мениджмънт в човешките ресурси (HRM), управление на съдържание (CM) т.нар„servicedesk“ услуги („софтуерни услуги на бюро“) и т.н. Поради своята иновативност като концепция, осигуряваща отдалечен достъп до настолни компютри, но и до мобилни устройства, софтуерът като услуга се лицензира от всички водещи компании, предлагащи на пазара комерсиален софтуер.
Настоящото изложение има за цел да очертае правната рамка на SaaS, както и да обясни какви са приликите и разликите между него и познатите лицензионни споразумения, касаещи ползването на софтуер и софтуерни приложения.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Ненужното упълномощаване пред Патентно ведомство. Грешката КЕП.
Като представител по индустриална собственост както пред българското Патентно ведомство, така и пред Службата за интелектуална собственост на Европейския съюз(EUIPO), а и най-вече в качеството ми на юрист, от години у мен възникват няколко теоретични въпроса, касаещи серия от противоречиви практики по отношение на волеизявленията, с които гражданите легално комуникират с националното ни ведомство. Те са породени практически от факта, че на база спазване на принципите на сътрудничество и насърчаване на сближаването[1], EUIPO финансира пряко(буквално подари на българското Патентно ведомство) интернет платформата, на която в момента се помещава сайтът www.bpo.bg, чрез която гражданите онлайн да заявяват, заличават, отменят, подновяват и т.н всички възможни обекти на индустриална собственост в 21 век.
В този ред на мисли всички ние - представителите по индустриална собственост, а и юристите извън това професионално качество, се надявахме, че този „подарък“ ще доведе и до имплементирането в българското право, касаещо индустриалната собственост, на правните институти, водещи до коментираното сближаване като например „вършене на чужда работа без пълномощия“, а и съпътстващите ги технологичните мерки от типа използване на стандартен електронен подпис или максимум ПИК(персонален идентификационен номер), както и въвеждане на ограничения за комуникиране с ведомството на хартия поради множество административни, юридически и презюмираните екологични мотиви. Но уви – в 21 век Патентно ведомство не поде подобна законодателна инициатива, като все още продължава да комуникира с българските граждани физически и по факс, а за голяма част от електронните волеизявления се въведе изискването за квалифициран електронен подпис, разбира се без каквато и да е юридическа или техническа мотивация по темата, обществени консултации и дискусия с професионалните среди.