Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Зaщо правното становище за вашия блокчейн проект е изключително важно?

 

 

1.Увод.

Правното становище, касаещо WEB3 проекти, е юридически инструмент, който позволява на разработчиците, инвеститорите и блокчейн ексчейнджите да получат квалифицирано мнение на трета страна относно предмета, обекта, финансовата и технологичната същност, както и правните специфики по създаването на конкретен блокчейн поект. Това становище представлява професионален, юридически документ, изготвен от компетентен юрист по всеки конкретен въпрос или проблем, предмет на възложеното проучване.

Преди пускането на пазара на всеки конкретен блокчейн проект, страните трябва внимателно да обмислят естеството и обема неговата финансова и технологична същност, както и правните въпроси, свързани с нея, с цел този анализ да послужи за гаранция на правата на всеки един участник в тази инвестиция.

Коментар на Тълкувателно решение №3/2022 на ВКС, относно правоприлагането в областта на имуществените и неимуществените вреди в авторското право.

 

1.Увод.

През последните години от работата ми като адвокат по авторско право, почти ежедневно ми се налага (колегиално и много детайлно) да обяснявам в съда, че Директива 2004/48/ЕО или т.нарIPRED директива“ е част от българското право от 2006 година насам, като тя е имплементирана не само в Закона за авторското право и сродните права, но и в Закона за промишления дизайн и Закона за марките и географските означения. Много често все още, въпреки това повтаряне, в очите на съдията отсреща виждам погледа „ти ли сега на мен ще ми обясняваш“, въпреки, че споменатата Директива е един от най-емблематичните международни нормативни актове в Европа, на базата на която бе затворен например всеизвестният сайт за пиратска музика и филми „Pirate bay“ в Швеция. Въпреки това, „IPRED директива“ е непозната на повечето български магистрати, които игнорирайки нейните правила, имплементирани в ЗАПСП и специалните деликтни искове в него, продължават да правоприлагат по механизма на чл.45 от ЗЗД, защото „така е по-лесно“ и „аз това знам“.

Проучване за евентуална нелоялна конкуренция на наземните оператори, обслужващи летище София.

 

1.Увод.

На базата на зададено конкретно проучване, целящо изследване в детайл на пазара на услугите на наземните оператори(НО), обслужващи летище София[1] и техните правни действия спрямо обслужващите спедитори(складодържатели) от гледна точка на нелоялната конкуренция и опцията за евентуално нелоялно привличане на клиент и отнемане на пазарен дял, следва визираното поведение на конкретен НО да се пречупи през хипотезата на чл.31, ал.1 от ЗЗК. В сектора(в София) в момента оперират четири НО, като не се наблюдава те да имат конкретни съгласувани практики, насочени към увреждане на конкурентната среда. В същото време конкретен НО извършва правни действия, които представляват непоискани търговски съобщения без правно основание, чиято правна природа следва да бъде изследвана от гледна точка на опциите са създаване на нелоялни практики в сектора.

Какви данъци дължим при сделки с крипто активи?

 

В практиката ми на блокчейн адвокат, често възникват въпроси, които са по-скоро от практическо, а не от технологично естество и изискват познания в областта на различни сфери на гражданското, данъчното и наказателното право. Един от тези въпроси е какви данъци дължим при сделки с крипто активи? Тук трябва да направим естественото разграничение за сделки с крипто, извършвани от физически лица и сделки с крипто, в които са участвали юридически лица.

 

1.Данъци, дължими от сделки с крипто активи от физически лица.

Тематиката е уредена в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В чл.33, ал.4 от ЗДДФЛ  е записано така: 

1.1.Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, включително виртуални валути, както и от търговия с чуждестранна валута се определя, като сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка, се намалява с 10 на сто разходи.

Кои са обичайните грешки при регистрация на търговска марка?

 

I.Увод.

В практиката ми на адвокат по интелектуална собственост, през последните 20 години се опитвам да убедя множество мои клиенти(физически лица и собственици на юридически лица), че заявяването на търговска марка изисква познаване в детайл на материя, която е строго професионална и е свързана с опит, знания – та дори естетика, фактори, принадлежащи към сферата на бизнеса, правото, маркетинга и изкуството(ако щете). Тази статия няма научен характер, но тя цели да ви даде визия какво не трябва и какво е полезно да направите при регистрацията на търговската ви марка?

 

II. Ето и основните ключови моменти:

1. Не заявявайте търговската си марка сам. Вярно е, че както българското Патентно ведомство, така и Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост(EUIPO), Аликанте, Испания, ви предлагат два много функционални сайта, през които (уж на прима виста) можете да „свършите сам работата“. Това е илюзия. Ползването на един сайт безпроблемно, не означава, че сте избрал правилния вид марка, която да заявите( марките могат да бъдат словни, комбинирани, триизмерни, звукови, колективни и т.н), не означава, че правилно сте избрал стоките и услугите, които да са част от заявката и не означава, че ако го направите това няма да породи различни видове юридически проблеми(например отказ на абсолютни основания и опозиция поради сходна или идентична марка), които ще доведат до загуба на внесената такса, както и до загуба на самата търговска марка. Защо това е вярно ще обясня подробно в изложението си. 

1.1. Повечето заявители, които сами решават да заявят търговска си марка, с мотива „защото е лесно“, решават, че ще изберат регистрационен режим за словна търговска марка. На въпросът „защо направихте това“, отговорът  в 99% от случаите е „защото не ми се правеше лого“! Лошата новина е, че от 2010г. насам словните търговски марки са най-слабите такива юридически, тъй като те нямат т.нар „образна отличителност“, т.е именно защото нямат лого потребителят не ги възприема зрително. В този контекст рискът да загубиш заявената си словна марка на различни основания е голям.

1.2. Образната отличителност се оказва особено важна, когато решилият „сам да се оправя“ с марката си е  заявил описателна търговска марка. Какво е това? Не можеш да правиш търговска марка за производство на хляб и тя да звучи така „Най-вкусният хляб“ или „Твоят хляб“. Защо? Защото всеки хляб е вкусен и всеки хляб е нечий. Законът за марките и географските(ЗМГО) означения изрично забранява такива описателни марки и Патентно ведомство или EUIPO(aко марката е европейска) ви отказва марката на т.нар "абсолютни основания за отказ", защото марката е описателна по чл.11, ал.4 от ЗМГО. Ако марката е описателна -  например „Магазинът до теб“, но логото й е довело до т.нар „придобита отличителност“ и заявителят може да го докаже, мотивът за описателност при експертизата на абсолютни основания може да бъде преодолян. Това може да направи разбира се само професионалист в областта на интелектуалната собственост, т.е очевидно „не можеш да се справиш сам“ с този тежък юридически проблем.

 

2. Марката винаги трябва да има лого!

Казаното до тук ни води до извода, че марката винаги трябва да има лого, т.е да е т.нар „комбинирана марка“. Комбинираните марки са тези, които представляват изображение, т.е те са съвкупност от словния елемент  - например “Coca Cola” и начинът, по който този словен елемент изглежда образно. Както вече обясних образната отличителност е много важна. В миналото(преди 2010г.) черно-белите комбинирани марки покриваха всички цветове на дъгата като защита, но днес можете да заявите само конкретни цветове, които са обект на логото – те не покриват всички останали цветове и комбинации. Не. Покриват само конкретните заявени цветове. Например, ако марката “Coca Cola”(виж фиг.1) е заявена в червено и бяло, това са защитените цветове. Вие след това не можете да я използвате в оранжево и зелено, тъй като стигате до проблема „заявителят не използва марката си така, както я е регистрирал“ и това е основание за заличаване на марката, тъй като води до объркване на потребителя „коя всъщност е марката“ – образно.

 

фиг.1 

 

Съществуват и т.нар „триизмерни търговски марки“ – те също са изображения, но триизмерни такива, като за пример мога да дам бутилката на “Coca Cola”. Като интересен детайл мога да спомена и че триизмерните марки и промишлените дизайни реално са едно и също нещо, като в зависимост от това дали новостта на един дизайн е опорочена или не, се прибягва да регистрацията на триизмерна търговска марка или съответно на дизайн. Това са детайли, които съм обяснил в изрична статия по темата и няма да се спирам на тях тук, но можете да я намерите на страниците на нашия сайт.

 

3. Дали марката трябва да е абстрактна или трябва да значи нещо?

Повечето марки в 21 век са абстрактни – Mozila, Amazon, Google, Yahoo, Coca Cola, YamamaY и т.н, те не означават нищо и се състоят от 5 до 6 букви(символа). Защо? Както вече разбрахте така се избягва проблемът с описателността, като се създава и нужният интерес  - образно и смислово към марката. Ще дам пример с една от най-известните марки за дамско бельо, за да бъда разбран правилно.

 

фиг.2  

 

Много обичам да давам пример с марката “YamamaY” (виж фиг.2) за критерия „абстрактност“. Ако се вгледате в изображението ще видите, че внимателният анализ на подредбата на сричките води до извода, че отвътре навън и отвън навътре те са огледални. Марката има център и той е буквата „а“. Освен това марката съдържа думата „мама“, защото всяка готина мацка по бельо, след много „уау“ или „ай, ай(аy, ay oт лат.)“… в един момент става „мама“ – хитро нали? Разбирате ли колко пласта има в тази марка – огледалност, секс, майчинство, женственост? Все още ли си мислите, че можете да направите „тази лесна работа сам“? Освен това марката е червена. В първи курс право, някога професор Даниел Вълчев ни учеше, че червеното като цвят е знак, че „там са проститутките“(символ от римско време), като поради това, червеното е цветът за внимание при светофарите, бърза помощ, очевидно в днешно време – при марките. Този цвят естествено се асоциира и с розите и женствеността. Поради това някои от топ марките в модата и индустрията го съдържат.

От друга страна мога да кажа, че дори и в абстрактните марки може да се вплете някакво значение. Навремето майка ми имаше фирма, която се казваше „ЕРКОЕР“, което съвкупност от първите срички на нейната и моята фамилия: Еренджикова, Костов, Еренджикова, като хитрият подход към тези първоначални срички води до споменатото „ЕРКОЕР“. Това също е правилен подход, макар и много опростен семантично.

 

4.Правилото „марка плюс фирма, плюс домейн“.

Винаги спазвайте това правило в 21 век. Ще обясня подробно защо отново с пример. Фирмата „Дир.бг“ АД, притежава търговската марка „Dir.bg“ и очевидно домейна Dir.bg(виж фиг.3). Търговският закон в своя чл.7, ал. 5 казва, че фирмата не може да бъде идентична или сходна със защитена търговска марка, освен ако търговецът има права върху нея. Това означава, че по-ранната марка, може да атакува по-късното идентично или сходно фирмено наименование, като се иска неговото заличаване от търговски регистър в полза на реалният притежател на марката. Законът за марките и географските означения казва същото, че по-ранното фирмено наименование, може да е основание за заличаване на по-късно заявената марка в полза на реалния притежател на по-ранното фирмено наименование – аргумент от чл.36, ал.3, т.2, буква „б“ от ЗМГО, като по-ранното фирмено наименование е и по-ранна нерегистрирана, словна марка в контекста на чл.12, ал.4 от ЗМГО.

 

фиг.3 

 

Не на последно място Общите условия на „Регистър.бг“ ЕООД – фирмата, която администрира продажбата на национални домейни от първо ниво, закрепят правилото, че по-ранната търговска марка, съответно по-ранното фирмено наименование, могат да станат основание за отнемане на вече регистриран домейн – аргумент от чл.11.4.1 от Общите условия на „Регистър.бг“ ЕООД.

Тази подробна аргументация е причината за правилото "марка плюс фирма, плюс домейн", защото винаги едното може да заличи другото, ако е по-ранно. Обяснявам всичко това толкова подробно, за да ви убедя, че ако правилно структурирате бизнеса си и интелектуалната си собственост изначално, ще се предпазите от странни, много неочаквани и понякога доста неприятни юридически, добросъвестни или не ефекти, насочени към това "нещо ваше" - фирмено наименование, марка или домейн, да ви бъде отнето. Прилагането на споменатото правило веднага и навреме ще отреже фактически всяка такава възможност.

Детайлите по регистрация на търговска марка могат да бъдат множество и да са свързани с различни маркетингови, бизнес, юридически и технически усложнения, които в крайна сметка да доведат до загуба на заявената марка. Все пак, ако се придържате към тези няколко прости правила в заявяването на една марка, този процес може да се окаже успешен, естествено, ако ползвате услугата на правилния професионалист.

 

 

Автор: адвокат Атанас Костов.

 

 

Повече детайли по темата „регистрация и правилно маркетингово, бизнес и техническо изграждане на търговска марка“ можете да получите тук: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Секторен анализ на ДАНС за рисковете от изпиране на пари и тероризъм на база незаконна търговия с крипто активи.

 

1.Увод.

Настоящата секторна оценка на рисковете от изпиране на пари/финансиране на тероризъм, свързани с виртуални активи и доставчици на услуги за виртуални активи (ВА/ДУВА) представлява първият цялостен преглед от компетентните органи в Република България на този сравнително нов, но бързо развиващ се сектор за страната ни.

Секторната оценка на риска идентифицира и оценява заплахите и уязвимостите по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризъм при витруални активи(наричани по-нататък за краткост „ВА“) и доставчиците на виртуални активи(наричани по-нататък за краткост „ДУВА“) чрез секторен подход и определя степента на риск от този вид дейност. Посредством уеднаквяване на разбирането на публичния и частния сектор за рисковете от изпиране на пари/финансиране на тероризъм (ИП/ФТ), с настоящата оценка на риска могат да се ограничат негативните последици от потенциални процеси на де-рискинг и да се положи основа на съвместната реакция срещу изпирането на пари/финансирането на тероризма в отговор на противозаконни действия на лица, които се опитват да влагат, разслояват или интегрират неправомерно придобити средства чрез сектора на ВА/ДУВА.

Настоящата оценка надхвърля приложимата в България рамка за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, която транспонира изискванията на Петата директива на ЕС, и използва обхвата и определенията за ВА и ДУВА, посочени в изискванията на FATF (по-специално Препоръки 1 и 15 и Непосредствен резултат 1). По този начин се гарантира, че разбирането на риска е в съответствие с установените международни тенденции, въпреки че националната и европейската рамка в тази област не е все още напълно съвместима с международните изисквания.

Регламентът за пилотния режим на DLT, касаещ блокчейн екосистемата на публичните финансови инструменти.

 

 

1.Увод.

Европейските финансови пазари с нетърпение очакваха да влезе в сила новият Регламент за издаването, търговията и уредбата на цифрови финансови инструменти – процес, които се развива в блокчейн екосистемата като общо технологично понятие. Toзи Регламент беше паралелно придвижен като законодателна рамка, заедно с MiCA (Регламент на Европейския съюз относно пазарите на криптоактиви)[1], с цел тези два международни нормативни акта окончателно да оформят правната рамка в областта на блокчейн технологиите в Европейския съюз, както от технологична, така и от финансова и правна гледна точка.

Криптоактивите са едно от основните приложения на блокчейн технологията в областта на финансовите услуги. Анализирайки тези нови технологични реалности Европейската комисияпубликува през март 2018г. своя план за действие в областта на финансовите технологии[2], отразяващ възможностите и предизвикателствата, които криптоактивите откриват. В плана за действие от 2018 г. в областта на финансовите технологии Комисията възложи на Европейския банков орган (ЕБО) и на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) да оценят доколко действащото финансово законодателство в Общността е адекватно към криптоактивите. В отговор на запитването EOCKП излезе със становище от януари 2019 г., в което се посочва, че макар някои криптоактиви да могат да бъдат обхванати от законодателството на ЕС, ефективното му прилагане спрямо тях е юридически неадекватно, тъй като някой норми биха препятствали използването на блокчейн технологиите. Същевременно ЕБО и ЕОЦКП подчертават, че, освен в аспекта на законодателството на ЕС, свързан с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, повечето криптоактиви не са уредени от финансовото законодателство на ЕС, поради което са извън обхвата на норми като тези относно защитата на потребителите и инвеститорите или относно лоялните пазарни отношения, въпреки че пораждат съответните рискове. Освен това редица държави членки неотдавна предприеха нормотворчески действия за регламентиране на емитирането на криптоактиви, което разпокъса пазара.

Как да създадем собствена крипто борса(от англ. Cryptocurency exchange) в България?

 

Създаването на финансов проект, които касае търговия с крипто валути в България е процес, който крие няколко детайлни въпроса, имащи за обект специфични правни, финансови и технологични аспекти. Крипто борсите са цифрови пазарни, финансови платформи, които позволяват на потребителите да купуват и продават криптовалути. Борсите за криптовалути могат да поддържат и търговия с други цифрови активи, като например незаменяеми токени (от англ. "non-fungible tokens" или "NFT"). Борсите за криптовалути функционират подобно на традиционните борси с две важни изключения: няма физическо присъствие при търговията, т.е крипто ексчейнджите са строго цифрови пазари. Борсите за криптовалути са подобни на пазарите на цифрови пари, с изключение на това, че по-голямата част от поддържаните валути са криптовалути. Криптоборсите поддържат и редица фиатни (издадени от правителствата) валути, като търгуват и с т.нар стабилни монети(от англ. "stable coins"), които са едно към едно с конкретна фиятна валута(например крипто валутите USDT и USDC са едно към едно с долара).

За да започне реализацията на подобен проект следва да се анализира в детайл правната и регулаторна рамка, нужните лицензионни режими и способите за колаборация с правните субекти, които биха търгували криптовалути, включително техните създатели. Както вече споменах, крипто борсите са блокчейн платформи, чрез които се търгуват криптовалути, като те са и технологично средство, осигуряващо ликвидност на пазара, но и правна и софтуерна сигурност, с цел гарантиране на трансфера на средства и обединяване в един общ инструмент на търсенето и предлагането на блокчейн финансови активи. Съществуват различни видове борси за крипто – крипто брокери, централизирани борси и децентрализирани борси в зависимост на технологичния, финансов, регулативен и юридически подход на всеки един такъв проект.

 

Кои са видовете крипто измами и как да ги избегнем?

 

Като адвокат, който е специалист по блокчейн технологии, много често попадам на различни запитвания от клиенти, които касаят крипто измами. Това са онлайн престъпления, в които повечето правни субекти попадат поради незнание, наивност или на базата на мотив за бързо и лесно забогатяване и/или неправилно разбиране за инвестиция в блокчейн инструменти. Познавайки психологията на жертвите си, престъпниците с измамни цели винаги намират нови начини да откраднат парите ви, като ви подтикват към „сделки с криптовалути“. За да се предпазите от този тип измами, трябва да сте добре информирани за основните механизми, по които се извършват крипто измамите и да проучите внимателно отсрещната страна по „сделката“ – ето как:

Регламентът за изкуствения интелект и какво да очакваме от него?

 

1.Увод.

Изкуственият интелект стана буквално новата реалност на третото хилядолетие, като той вече присъства постоянно като технологично решение в множество устройства, бизнеси, социални решения, като „лицето му“ наднича и от индустрията и медицината. Всичко това налага изграждане на адекватна законодателна рамка не само на национално, но и на мултинационално ниво, с ясната осъзнатост за сложността на проблема от юридическо и технологично естество, както и презюмираните общочовешки, философски, социални и чисто прагматични въпроси „за“ и „против“, които следва да попаднат като решение във въпросната нормативна рамка. Радвам се да отбележа, че Европа бързо реагира на това ново предизвикателството и работата по глобално, общоевропейско законодателно планиране започна още преди няколко години.

В крайна сметка през декември 2023г. парламентаристите на  Европейския съюз се споразумяха за мащабен нов международен акт за регулиране на изкуствения интелект - един от първите в света цялостни опити за ограничаване на използването на бързо развиваща се технология, която има широкообхватни обществени и икономически последици. Регламентът за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (наричан още „Законодателен акт за изкуствения интелект“ или от англ. “АI act”), определи нов глобален критерий за държавите – членки на ЕС, които са твърдо решени да поставят юридическия фондамент на потенциалните ползи от технологията, като същевременно се опитват да се предпазят от възможните рискове, свързани с нея, като автоматизиране на работни места, разпространение на дезинформация онлайн и застрашаване на националната сигурност. В момента Регламентът преминава през няколко финалнистъпки по юридическо съгласуване и изчистване на детайли в Европейския парламент, но наличното политическо споразумение означава, че основните му насоки са определени.

Основни офиси

гр.София 1000
ул.”Софроний Врачански” №91, ет.1

гр.Пловдив 4000
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.1