„NFT“ и авторските права. NFT блокчейн лицензиране.

Увод.

Taка наречените „незаменими токени“ или „NFT“ (от англ. „nonfungible tokens“) представляват електронни блокчейн инструменти, които станаха горещата културна и юридическа тема в края на 2020г. и началото на 2021г., като вероятно ще останат такава за дълго време, поради множество технически, правни и финансови съображения. Разбирани като един от генераторите на цифрова техническа информация с определен номинал, по същество „NFT“ са цифрови сертификати или „печати“ за цифрова идентификация, които доказват собственост върху конкретен електронен артистичен актив, представен като NFT електронен файл и проверим(като автентичност и стойност), а и разменян чрез въвеждането му в даден блокчейн софтуер. Дигитализирането на материални и нематериални авторскоправни обекти под формата на NFT дигитални произведения, отвори нови предизвикателства пред стандартната концепция за лицензиране на авторски права онлайн, позната досега в правната доктрина и практиката. Настоящето изложение има за цел да отвори вратата пред темата и да я представи като един от актуалните технологични, културни и юридически проблеми в 21 век, поставени на дневен ред пред интелектуалната собственост като  клон на правото.

Архитектурни проекти - авторско право. Нова уредба в ЗАПСП. Адвокат авторско право. Адвокат архитектурни проекти.

След последните изменения на Закона за авторското право и сродните права(ЗАПСП) от ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011г. бяха уредени законодателно някои „нови положения”, касаещи правната регламентация на архитектурните проекти и произведения. По мое мнение тези нови текстове в ЗАПСП са изключително противоречиви с основни принципи на авторското право като цяло както в национален, така и в международен план, като на тази база въвеждат вътрешна колизия между отделни текстове от самия Закон за автроското право в частност. Този факт поставя ЗАПСП в един юридически ноу сенс, тъй като реално се размива съгласуваността на тези нови хипотези, касаещи архитектурните произведения с общия смисъл на ЗАПСП. Всичко това води до липсата на практическо приложение на коментираните норми и съответно до отсъствие на реална защита по отношение на авторите на архитектурни проекти и произведения. Точно над този проблем бих искал да фокусирам настоящата статия, с цел да се даде яснота на проблема и в бъдеще да се помисли за евентуална адекватна законодателна ревизия на тези текстове. Дискутираната тема касае настоящото смесване между обекти на авторското право в ЗАПСП, спрямо които трябва да бъде направено разграничение. Архитектурното решение на автора е неговото субективно виждане по отношение на териториалното планиране, функционалността, външен вид и вътрешна архитектура на обекта, както и инженерните изисквания за неговото осъществяване така, както е посочено в архитектурната част и по - точно техническата чат от проекта, относно всички стадии на строежа на съоръжението.

"Търговските марки и авторските права в интернет пространството" - книга на адвокат Атанас Костов.

Тази необичайна, на пръв поглед, и интересна книга представя проблематиката на интелектуалната собственост и нейната защита в интернет. Тя разглежда въпросите и предлага експертни решения на проблемите, свързани с авторските права, търговските марки, домейните и други бизнес идентификатори, които се използват в мрежата.

Книгата коментира правната уредба и прави анализ на натрупаната съдебна практика както у нас, така и от Съда на Европейския съюз.

Авторът на разработката - адвокат Атанас Костов, е с репутацията на един от най-добрите специалисти в тази актуална и модерна област.

Целева аудитория: Изданието е необходимо и полезно за всички, които в една или друга степен предлагат и ползват информация в интернет пространството. То ще бъде добрият консултант и помощник на практикуващи юристи, представители по интелектуална собственост, IT специалисти, бизнесмени, творци и творчески обединения, преподаватели и студенти.

Предговор от автора адвокат Атанас Костов:

Причината да напиша книгата „Търговските марки и авторските права в интернет пространството” е обстоятелството, че интелектуалната собственост се оказва най-мощният регулатор, а и защитен механизъм спрямо процесите, които в настоящето се случват в интернет. Ще попитате защо това е толкова важно? Поради фактът, че целият потенциал на творческите индустрии вече е базиран онлайн, като същото важи с още по-голяма сила за бизнеса, което означава, че в недалечно бъдеще всяка една социална, търговска, научна, артистична или обществена дейност ще се опосредява от интернет. Дори и в момента, няма стока или услуга, която да не се предлагат онлайн, като този бизнес модел бе възприет от електронните медии и от шоу бизнеса.

Всичко това води до обоснован интерес на ползвателите към този електронен феномен, който е свързан с улеснения стоков оборот, бързия достъп до конкретни произведения, стоки или услуги, но и с презюмираната воля за „прескачане на юридическите прегради” поради различни мотиви. Освен старата тема за интернет пиратството(която има и нови измерения с развитието на законодателството), вече са налице и нови недобросъвестни практики, насочени към „отвличането” на домейни или регистрирането на такива под чужди фирмени наименования или търговски марки, с цел тяхното препродаване или друг вид комерсиален ефект към регистранта – например нелоялна конкуренция и/или привличане на допълнителен потребителски трафик. От друга страна авторските права и свързаните с тях лицензионни споразумения станаха също толкова „електронни”, че това извика нуждата от нови, надеждни и адекватни законодателни решения, които да възпират недобросъвестните практики в интернет. Странното е че българският Закон за авторското право и сродните му права, както и Закона за марките и географските означения „закъсняват” да уредят легално процесите, които касаят правата на интелектуална собственост онлайн, като в нито един от двата закона дори не се споменава думичката „Интернет”, въпреки все по-динамично развиващия се електронен бизнес в България. В същото време в много чуждестранни законодателства се появиха изрични специални закони(които дори не са част от закон за авторските права или от закон за търговските марки), регламентиращи конкретно правоотношенията и нарушенията на права на интелектуална собственост в интернет.

Тази книга дава визия за някои от основните теми и проблеми в описания контекст, като се опитва да направи коментар и в същото време да предложи решения за справяне с проблемите, касаещи авторските права, търговските марки, домейните и другите бизнес идентификатори, които се използват в мрежата. Надявам се това изложение да увери читателя колко е важно в съвремието да познаваш юридическите способи, касаещи интелектуалната собственост, които служат за превенция на онлайн бизнес моделите, както и тези, касаещи авторските права, базирани в интернет пространството. Значимостта на темата е свързана с чисто прагматични и търговски мотиви относно правилно структуриране и защита на онлайн предприемачеството. Книгата дава много примери от националната и международна съдебна практиката по казуси, които касаят точно визираната тема за правата на интелектуална собственост в уеб пространството, за да може по-достъпно да се визуализират тези юридически процеси. Целта ми при коментираната тематика е тя да стане максимално достъпна не само за юристи, но и за бизнес средите, както и за представителите на творческите индустрии, без да имам претенции да предлагам готови решения, но с опцията да дам насоки за размисъл относно справяне с аналогични казуси.

Книгата можете да закупите онлайн, директно от издателство "Труд и право" тук.

Aдвокат Атанас Костов - игнорирането на интелектуалната собственост сочи, че България няма икономика.

В момента страдаме от институционална криза и това ни лиши от опцията българският парламент, когато имаше действащ такъв, да успее навреме да транспонира двете нови директиви - тази за авторското правов цифровия единен пазар и тази за телевизионните и радио програми. Това показва тотално неглижиране на интелектуалната собственост и всъщност сочи, че нямаме реална икономика. Това каза пред Bloomberg TV Bulgaria адв. Атанас Костов от кантора "Юсаутор". 

YouTube постигна победа в ЕС по темата "авторското право".

Съдът на Европейския съюз постанови решение, в чиито мотиви постанови, че в определени хипотези YouTube, Google или други онлайн платформи не следва да отговарят юридически за качване на съдържание, нарушаващо авторско право, пише CNBC.

Онлайн платформите „не обсъждат въпроси за защитено с авторски права съдържание, което бива незаконно публикувано онлайн от потребителите на тези платформи“, допълва съдът.

Въпреки това YouTube и други онлайн платформи могат да бъдат подведени под отговорност за вреди, ако „знаят конкретно, че защитено съдържание се предлага незаконно в техните платформи и се въздържат от бързото му изтриване или блокиране на достъпа до него“, гласи още изявлението на съда.

 Авторското право и онлайн медиите. Интернет право. Адвокат по интернет право.

Проблемът относно авторските права, които регулират съдържанието, циркулиращо в интернет медиите, вече е изключително актуален както в международен, така и в национален план и засяга темата за т.нар "Интернет право". Казусите, които възникват в тази насока, касаят най-динамично развиващата се артистична, бизнес и социална среда – тази на интернет пространството. Доколко българското авторскоправно законодателство е намерило отговор на тези нови законодателни предизвикателства и каква е международната практика – на тези въпроси бих искал да посветя настоящето изложение. Едно от най-интересните дела, касаещи правата на онлайн медиите, е това между „Viacom”* и „YouTube”. Гигантът в интернет развлеченията „Viacom”(накратко от "Video & Audio Communications") заведе съдебен иск срещу „YouTube”, в който се позовава на факта, че потребителите на „YouTube” „качват” (чрез т.нар “upload”) видео и аудио клипове от „Viacom”. Искът на корпорацията „Viacom”, заведен през есента на 2008г. срещу „YouTube” е за обезщетение за пропуснати ползи в следствие на нарушение на авторски права чрез използването им в интернет на стойност 1 милиард долара. Основното твърдение на „Viacom” е, че сайтът YouTube е нанесъл имуществени вреди на ищеца, позволявайки да бъдат качени без правно основание 160 000 видео клипа, нарушаващи авторски права, притежавани от „Viacom”. “Бизнес моделът на Google, изграден върху продажбата на реклама и на видео материали с нерегламентирани авторски права, е в открит и очевиден конфликт със законите за защита на авторските права”, твърдят в иска си „Viacom”. Адвокатите на ищеца изтъкват още обстоятелството, че за разлика от други уеб страници, които сключват нужните лицензионни договори, „YouTube” не са предприели нужните правни действия, за да се сдобият с авторските права - предмет на чужда интелектуална собственост.

 Авторско право. Адвокат по авторско право в Пловдив и София.

Кантора “ЮСАУТОР” е един от малкото специализирани офиси в България, които имат изключителен фокус върху защитата на Вашите aвторски права в национален и международен план. Дейността на “ЮСАУТОР” в тази насока се изразява в авторскоправни консултации, изготвяне на юридически договори и споразумения в областта на авторското право като цяло, както и процесуално представителство в съда и прокуратурата по авторскоправни спорове.

През 2021г. "ЮСАТОР" бе избрана за кантора на годината в България.

Управляващ съдружник на кантора “ЮСАУТОР” е адвокат Атанас Костов, който е един от топ специалиститев България по интелектуална собственост, като той е насочил усилията си на юрист в тази област вече 20 години. Атанас Костов познава в детайл наличната международна и национална съдебна практика по авторскоправни дела, като на базата на неговия натрупан опит и авторитет като специалист по авторско право, същият е поканен да участва в Консултативния съвет по интелектуална собственост към Министерството на културата, както и като консултант в работна група към законодателната комисия, относно едни от последните промени в Закона за авторското право и сродните му права. В своята кариера адвокат Атанас Костов  е написал пет книги, коментиращи в детайл авторскоправната тематика и над 50 научни статии в същата област, участвал е в множество семинари на тема "авторско право" като лектор, един от постоянните автори на престижното юридическо издание "Труд и право", консултирал е  множество корпоративни клиенти и физически лица автори, относно проблематиката на авторскоправните индустрии. Господин Костов  е бил процесуален представител в повечето от сравнително малкото авторскоправни спорове, водени в България, касаещи защита на авторско право в областта на музиката, киното, фотографиите, компютърните програми, литературата, сценичните изкуства и науката.

Понастоящем адвокат Костов се развива и като специалист в дигиталната регламентацията на интелектуалната собственост - в частност на онлайн медиите(радиостанции, вестници, спортни сайтове, телевизии) и бизнесите, базирани в Интернет, като презентационни и търговски интернет сайтове, онлайн библиотеките, компютърните програми и бази данните, блокчейн технологии и т.н, като консултира тези индустрии във връзка с авторскоправна им проблематика. Интелектуалната собственост в Интернет е ключов бизнес аспект в 21 век, като адвокат Атанас Костов е един от малкото специалисти в България, които в детайл са запознати със специфичните аспекти, базирани на т.нар. "Интернет право" в онлайн средата, както в национален, така и в международен аспект.

Понятие за авторско право. Според чл.3, ал.1 от Закона за авторското право и сродните му права обект на авторско правое всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:

- литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;

- музикални произведения;

- сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;

- филми и други аудио-визуални произведения;

- произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;

- реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени планове;

- фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;

- одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;

- графично оформление на печатно издание;

- кадастрални карти и държавни топографски карти.

(2) Обекти на авторско право са също:

- преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;

- аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;

- периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.

(3) Обект на авторско право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.

През последните няколко години “ЮСАУТОР” работи в близко сътрудничество с Американското авторскоправно ведомство(Аmerican copyright office) относно регистрацията на авторски произведения в САЩ. Този регистрацинен режим по отношение на авторски права, покрива всичките 165 страни членки на Бернската конвенция, включително България и голяма част от страните членки на ЕС, като регистрираното авторско произведение се вписва и в библиотеката на Конгреса в САЩ. За разлика от европейската авторскоправна система, в която авторското правовърху произведението възниква от момента на неговото създаване и обективиране в публичното пространство, като в този контекст няма и регистрация на авторски права, то в англо-саксонската система и в случая в САЩ, съществува регистрационен режим по отношение на конкретно авторско право. Регистрацията се осъществява в Американското авторскоправно ведомство(U.S copyright office) чрез провеждането на специфична административна процедура по вписване на съответното авторско произведение. Кантора “ЮСАУТОР” предлага на клиентите си този специфичен способ за документална защита на тяхното авторско право, която се явява изключение от общия европейски принцип. Така нашите клиенти успяват да регистрират своето авторско право в международен аспект, като защитата се разпростира практически във всички развити индустриални държави, подписали Бернската конвенция. Към настоящия етап повечето български правни субекти, които решават да запазят по този нaчин интелектуалната си собстеност са автори на софтуер, литературни произведения, произведения на визуалното изкуство(дизайна) и архитектурата.

Процесуална защита на авторски права.

Кантора "ЮСАУТОР" Ви предлага адвокатска защита по административно-наказателни производства, касаещи нарушения на авторски права, деликтни авторскоправни искове по чл.95 и следващите от ЗАПСП, както и във връзка с наказателни производства по чл.172а от НК. Сайтът на кантората съдържа множество статии на адвокат Атанас Костов, чрез които можете да се запознаете с евентуалните опции за отстояване на Вашите процесуални права пред Министерството на културата, съда и прокуратурата. При нужда от специализирана юридическа помощ, касаеща съдебна защита на авторско право, моля обърнете се към екипа на кантора "ЮСАУТОР".

Моля задайте Вашия въпрос, касаещ защита на авторското Ви право в Пловдив и София тук: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или на телефон 0888915215.

За повече инфирмация по темата прочетете статията "Как да защитите авторско право"?

Авторско право върху дизайна по ЗАПСП.

За дизайна има множество определения. Едни го определят като творческа дейност по създаването на технически системи и индустриални способи в съответствие с художествените и утилитарни способи. Други автори считат дизайна за съвкупност от съзнателни и интуитивни усилия по решението на един художествен проблем, който никога не може да бъде едностранно решен, като в резултат на този процес се получават множество реални резултати, като някои от тях са повече провинили от другите и тяхната приложимост зависи от вложеното смислово значение.

В превод от италианското "disegno", думата означава не само чертеж и рисунка, но и сложни вещи, създадени на базата на работата на художника. Английския превод ни дава друго значение – проект, образ, замисъл, идея, необичайна и нестандартна деятелност.

Авторско право върху електронните и компютърни(видео) игри.

Исторически погледнато, за пръв път видеоигрите са били регламентирани като обект на авторското право в “Закона за авторското право върху компютърните програми” на САЩ, приет през 1980г. Поради твърде общите формулировки, съдържащи се в него, американските съдии в последствие уточняват приложното му поле, като в едни от първите прецеденти по този закон се защитават и видеоигрите като обект на авторско право. Насочвайки поглед към българската законодателна уредба следва да се отбележи, че в ЗАПСП видеоигрите не присъстват като изричен обект на авторското право, но тъй като те сами по себе си представляват съвкупност от база данни, оформени като компютърни програми, то те безспорно според мен попадат в хипотезата на чл.3, ал.1,т.1 и чл.3, ал.2, т.3, т.е за тях субсидиарно се прилагат законодателните решения относно компютърните програми.

1.Правен режим на видеоигрите в българското законодателство. На първо място би трябвало да се отбележи, че всяко възпроизвеждане на програмата под формата на видеоигра и всяко използване, което не е изрично, т.е в писмена форма разрешено от автора, е незаконно. Чл. 70 и чл. 71 от ЗАПСП дават съответно законодателно разрешение на този въпрос, като изрично отбелязват, че лицето, което законно е придобило правото да използва видео игра под формата на компютърна програма, може да я зарежда, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея, но забележете - само ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки. Съгласно чл. 70 от ЗАПСП, ако не е уговорено друго, би трябвало лицето, което законно е придобило правото да използва видеоигра да може: да зарежда програмата, т.е да привежда в експлоатация нейните чисто технологични свойства, като я съхранява в паметта на компютъра или я възпроизведе чрез периферно устройство с цел да получи представа за нейното действие; да я изобразява върху екран – да я възпроизвежда по начин годен за сетивно възприятие; да я изпълнява – да използва функциите на програмата с оглед на целта, за която е създадена; да я предава на разстояние – да има възможност чисто пространствено и дистанционно да се ползва от характеристиките на програмата и в този смисъл да я прави достояние и на други лица, естествено с негово разрешение; да я съхранява в паметта на компютър – т.е тук говорим за т.нар софтуерен продукт, който се съхранява в хардуерното устройство на компютъра; да я превежда – считам, че тук законодателя е имал предвид израза “превежда” от чисто лингвистична гледна точка; да я преработва и да внася други изменения в нея – да изменя принципа на действие на програмата. Интересен факт, имащ своето икономическо изражение е, че съгласно чл. 25 от ЗАПСП, изготвянето на копия от вече публикувани произведения не се допуска без съгласието на автора и без заплащане на възнаграждение, дори и ако се отнася само за лично ползване на видеоигра.

Авторско право върху компютърните програми и базите данни по ЗАПСП.

Съвременното общество и свързаните с него обществено-икономически реалности са пряко обвързани с компютърните технологии и тяхното динамично развитие. Този факт поражда значими юридически проблеми, които най-вече са свързани с правната регламентация на софтуера, компютърните програми, базите данни и защитата им като интелектуални продукти. Известно е че западноевропейските законодателства, а и англосаксонската правна система/САЩ, Англия/ непрекъснато се развиват в тази насока, тъй като тук е засегнат един значителен материален интерес, който очаква адекватни законодателни решения. В САЩ например авторското право е отделен клон на правото, като на авторскоправната регламентация на компютърните програми и софтуера е обърнато специално и доста обширно внимание, предвид обстоятелството, че именно там се намират гигантите в търговията със софтуерни и хардуерни продукти като “Майкрософт”, “Хюлит Пакърд”, “Ейпъл макинтош” и много други. От друга страна телекомуникационните компании и “Интернет” бележат значителен ръст на развитие именно на базата на най-новите решения в областта на софтуера, което явление също има своя икономически еквивалент. Ето защо в тази насока също се търсят начини за по-ефективна юридическа защита. Първата страна в света, включила в авторското си право компютърните програми са Филипините през 1972г. През 1980г. в САЩ се приема закон за Авторското право върху компютърните програми, но тъй като той е бил прекалено общ, американските съдии в последствие са доуточнили приложното му поле, като в крайна сметка са стигнали до извода, че защитени са само изходните и обектните програми, записани върху твърдия диск, изпълнителните и потребителските програми и видеоигрите. През 70-те години в Европа и най-вече във Франция се появява съдебна практика, свързана с компютърните програми и техния авторскоправен режим, но тя е твърде противоречива, тъй като в някои страни те не се признават за обект на авторското право, защото не са “произведения на духа” и не изразяват “естетически или художествени нагласи”. За да се избегнат именно тези противоречия, съществуващи между законодателствата на европейските страни и САЩ, години по-късно бе издадена Европейската директива за правна закрила на компютърните програми от 1991г., чрез която се постигна търсената хармонизация в законовата уредба по отношение на тази толкова спорна и специфична материя в световен мащаб. Ето защо в настоящето изложение ще се опитам да направя един кратък коментар на основните авторскоправни постижения както у нас, така и в международен аспект, що се отнася до способите за защита на компютърните програми и базите данни като част от интелектуалната собственост.

 Авторски права на сайтове. Интернет право. Адвокат по интернет право.

Особено горещата тема, касаеща множество онлайн бизнеси, е тази, свързана с копирането (взаимстването или кражбата) на съдържание на уебсайт – неговите текстове, графики, дизайн, снимки и търговски концепции. Тенденцията в световен и национален мащаб сочи, че до няколко години, всяко една стока, включително и авторските произведения - книгите, музикалните произведения, архитектурните проекти, компютърните програми и т.н ще бъдат предлагани приемуществено в интернет. Този факт налага все по-голямото внимание, което се отделя на адевкатната авторскоправна защита на съдържанието на интернет сайтовете, както и на формулирането на все по- ясните общи условия за тяхното ползване, с цел избягване на недобросъвестни практики в това отношение, извършвани от трети лица. Настоящато изложение ще се спре на основните насоки, които следва да бъдат маркирани като способи за защита и превенция именно срещу незаконното „копиране, взаимстване или кражба”, което се извършва по отношение на съдържанието или функционалността на интернет сайтовете.

1. Един от основните въпроси, който стои на дневен ред в описания контекст, е как да се сдобием с достатъчно издържана документация, която да ни дава право да претендираме авторско правопо отношение на собствения ни сайт? Самият закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) споделя законодателното виждане, че едно авторско произведение възниква от момента на създаването му (чл.2 от ЗАПСП) , но съдебната практика ясно споделя становището, че този момент следва да бъде индивидуализиран чрез съответните писмени доказателства. Тоест важно е да можем да предвидим предварително опцията как да докажем в съда, естествено ако това се наложи, чия е собствеността върху сайта, както и кой е авторът на произведенията и съдържанието, които са част от него. По мое мнение, именно поради това още при възлагането на изработката на сайта следва да възникнат съответните договорни отношения между поръчващия и изпълнителите – програмисти, уеб дизайнери и т.н, на базата на които да бъдат регламентирани авторскоправните моменти по създаването на сайта – т.е кой е авторът или съответно за кого възникват права на ползване върху едно произведение и т.н. Тук естествено съществуват няколко различни хипотези. Има разлика в това дали един сайт е създаден в рамките на трудово правоотношение, или по поръчка. Ако не е уговорено друго, авторското право върху интернет сайтове(които са програмирани) и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя ( чл.14 ЗАПСП). Авторското право върху компютърна програма (разбирай интернет сайт в конкретния случай) или база данни, възникнало за работодателя съгласно чл. 14 ЗАПСП, продължава 70 години след разгласяването на произведението (чл.28а ЗАПСП), т.е след публикуването на сайта в интернет. Тази дата може лесно да бъде установена чрез съответната хостинг компания. Същият пример, касаещ програмистите на трудов договор, важи и за уеб дизайнерите, които работят във фирма за изработка на интернет сайтове.

Авторско право в архитектурата и авторски надзор.

През последните години поставената на разглеждане тема придоби огромно практическо значение, най-вече с оглед проблемите, които тя засяга при охраняване правата на отделните автори архитекти и проектанти, ангажирани в инвестиционния процес както по Закона за обществените поръчки (ЗОП), така и в частния сектор. Оказва се, че често, на базата на неуредени финансови отношения, касаещи заплащане на авторския труд на  даден архитект или проектант по конкретна сграда или съоръжение, възникват различни по естеството си юридически спорове, чиито режим на законодателна уредба е смесен, тъй като са налице както авторскоправни мотиви по Закона за авторското право и сродните му права(ЗАПСП), така и такива по Закона за устройство на територията(ЗУТ). Един от най-честите спорове в тази насока е кой и при какви условия следва да извърши авторския надзор върху определена сграда, която първоначално има за архитект или проектант конкретно лице автор, което постфактум е прекратило договорните си отношения с инвеститора или възложителя на проекта. Определянето на точна и ясна рамка в областта на правоприлагането, регламентираща този процес, чрез строго спазване на законодателните инструменти и доктриналните виждания, би унифицирало съдебната практика, която в момента е разнопосочна по темата, в зависимост от това дали конкретния казус касае частноправни правоотношения или е налице възлагане по ЗОП от държавата или общините.

Оупън сорс програмите и авторското право. Адвокат по оупън сорс софтуер. Интернет право. Адвокат по интернет право.

Оупън сорс софтуерът(от англ. отворен ресурс, код или източник) променя като съдържание концепцията на лицензирането. Понастоящем този институт е уреден от една нова сфера на авторското право(най-вече в англо-саксонската правна доктрина), което значи че се развива бързо, като юридическата му квалификация е относително сложна поради теоретични и технически съображения. Сорс кода е произведение сходно на литературните и приличащо на написана книга, което е създадено от един или няколко автора, което разбиране отговаря и на текста на чл.10 от Бернската конвенция(“компютърните програми независимо дали са изходни или обектни са защитени като литературни произведения в рамките на конвенцията”), като същото становище е отразено по-късно и в чл.10, ал.1 на ТРИПС(Agreement on trade- Related Aspects of Intellectual Property rights). Така сорс кода става авторско произведение автоматично с неговото създаване, с титуляри съответните автори, независимо дали той е регистриран някъде или не, като авторът решава дали да разпространява в публичното пространство и по какъв начин. Това разпространение не дава на потребителите на сорс кода други права, освен да го използват.

Адвокат Атанас Костов бе лектор на семинар на  ELSA. 

Днес  - 2 април 2021 адокат Атанас Костов бе летор на онлайн семинар, организариан от ELSA България с тема - "Авторското право в онлайн пространството". Семинарът бе посетен онлайн от общо над 215 участници и предизвика огромен интерес. Разискваните теми бяха:

 Адвокат Атанас Костов ще участва като лектор в семинар по интелектуална собственост на "УниБИТ".

Адвокат Атанас Костов ще участва в третия национален семинар с международно участие «Интелектуалната собственост – формула за успех, творчество и иновации». Събитието ще се проведе на 27– 28 април 2015 г., като се открива в 10:00 ч. на първата посочена дата в Зала  «Тържествена», УниБИТ, София.
Темата, с която адв.Костов ще се представи на 28 април е "Спорове, касаещи търговските марки в Интернет. Защита на домейн имената, интернет сайтовете и мобилните приложения" в тематичния панел "Проблеми и съвременни тенденции на интелектуалната собственост в информационните и творческите индустрии". 

Адвокатът по авторско право Атанас Костов спечели дело за незаконно копирани издания на Чудомир.

Производството е образувано през 2019г. по искова молба на Пеньо Дончев Терзиев, депозирана в Окръжен съд Стара Загора, с която той твърди, че е автор в хипотезата на чл. 3, ал. 2, т. 3, предл. 3 ЗАПСП на пет от шестте тома на изданието “Чудомир. Събрани произведения в шест тома”, реализирано от Издателство “АБАГАР” - Велико Търново. Това си качество той придобива в резултат на повече от двадесетгодишните си усилия да проучи, селектира и компилира библиографски данни, бази данни и произведения на класика на българската литература Димитър Чорбаджийски – Чудомир, като ги подреди хронологично и включи във въпросното издание. Адвокат Атанас Костов като един от водещите специалисти в областта на авторското право в България, е процесуален представител на ищеца по делото – г-н Пеньо Терзиев. 

Архитектурни проекти. Авторскоправен режим по ЗАПСП.

Правната уредба на архитектурните проекти в смисъла на ЗАПСП придобива все по-голяма теоретична и практическа значимост, в контекста на правоотношенията архитект – инвеститор(предприемач) и юридическите последици от тази облигационна връзка. На първо място е важно да се отбележи хипотезата на чл.4 ЗАПСП т.2, която разпорежда, че идеите и концепциите не са обект на авторското право. Следователно идейният архитектурен проект трябва да е обективиран в чертежи, скици, модели, сгради, паркове, планове за населените места и скици и други технически строителни документи, както и в построената сграда, за да бъде годен обект на авторското право. Обект на авторското право върху архитектурните произведения е общо казано архитектурното оформление. То е резултат на творческа дейност на архитекта, чрез въплъщение на обекти от материалния свят в графика и текст, знаци и символи, както и интерпретацията им в конвенционалните триизмерни структури, които да отразяват състава и структурата на един архитектурен обект, чрез проектиране на външния и вътрешния му вид. За да се създадат обектите на архитектурата, следва да се проведат съответните архитектурни дейности. Те включват творческия процес на търсене на най-добрите технически решения по архитектурния проект и неговото въплъщение, координация между дейностите на участниците проектанти, развитие на всички компоненти на планиране на проекта - озеленяване, изграждане (ново строителство, реконструкция, реставрация и ремонт) на сгради и съоръжения, изпълнение на архитектурно-строителен контрол и надзор на строителните работи и изпълнението на изследванията и дейностите по архитектурно проектиране на интериора и екстериора. Тук следва да се направи разграничение между архитектурно решение и проект.

Договор за продажба на промишлен дизайн.

1.Цел /предназначение/  на процедурата.

С договора за прехвърляне на промишлен дизайн, притежателят продава на приобретателя(купувача) правото върху притежавания от първия промишлен дизайн, при определени условия и срещу възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, по дефиниция и консесуален. Договорът по принцип е консесуален защото в чл.24, ал.2 от ЗПрД законодателят е предвидил една диспозитивна норма в смисъл, че при съвместно притежание, правото върху промишлен дизайн се прехвърля с писмено съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго. ЗПрД позволява да бъде прехвърлена и заявка за регистрация на промишлен дизайн.

Пейзажни фотографии в градска среда. Проблеми с авторски права на фотографии. Адвокат по авторско право.

Темата предмет на настоящата статия е дискусионна от години в Европа, тъй като Директива 2001/29/EC създаде възможност(но не и задължение) за страните-членки на ЕС да провокират евентуален дебат за свобода на панорамата, който юридически да бъде отразен в националните закони за авторското право. Някои държави като Англия(раздел 62 на британския Закон за авторските права, дизайните и патентите) и Германия(чл. 59 на германския Закон за авторските права) са създали подобна норма в своето авторскоправно законодателство, но при различни условия. В Англия свободата на панорамата е позволена само с некомерсиална цел,а в Германия и с комерсиална цел.

Въпреки споменатата директива, виждането на повечето европейски законодателства, възприето в тяхната доктрина и практиката е, че пейзажните фотографии, заснети в градска среда не са обект на авторско право,като те застъпват тази теза константно и непротиворечиво. Интересен факт е обстоятелството, че въпросният юридически и теоретичен стабилитет се наблюдава в тези авторскоправни законодателства като италианското, френското и гръцкото, които като част от  континенталната европейска система, регулират повече от 90% от културното наследство на нашия континент от векове. Това становище се подкрепя и от европейската съдебна практика(включително и в Англия), като причините за това се коренят най-вече в историческото развитие на авторското право и неговата вътрешноприсъща логика, която е отразена в институтите му. Един от коментираните институти е този на “свободното използване без заплащане на възнаграждение” в определени хипотези, касаещи в случая фотографските произведения. Опитите на “професионалните” фотографските среди(особено изявен в тази насока е немският фотограф Нико Тринкхаус) да предизвикат дебат в Европейската комисия чрез конкретни лобистки кръгове(имам предвид евродепутатката Джулия Реда от нем. Julia Reda) и да променят споменатата практика, като наложат така желаното от тях понятие “свобода на панорамата”, говори за две неща – ниска правна култура в областта на авторското право и опит да се комерсиализират обекти на авторското право, които са или са били чужда интелектуална собственост.

Знак за авторско право. Означаване на авторско произведение със знака ©.

Символът за авторско право или знакът за авторски права - © ( главна латинска буква С в кръгче), е символ използван в известия за авторски права за произведения, различни от звукозаписи - фотографии, картини, литературни произведения, софтуер и т.н. Използването на символа е въведено в правна доктрина и практиката от Универсалната конвенция за авторското право, подписана в Женева на 6 септември 1952 г. Символът е широко признат като правен способ за отбелязване на авторството, заедно с годината на създаване на произведението и името на автора(например © Атанас Костов 2023).

Издателски договор.

1.Цел /предназначение/  на процедурата.

С издателския договор авторът отстъпва на издателя правото да възпроизведе и разпространи произведението, а издателя се задължава да извърши тези действия и да заплати на автора възнаграждение. Издателският договор е двустранен, консесуален, възмезден и срочен.Съществените елементи на издателския договор са три:

• отстъпват се минимум две правомощия – за възпроизвеждане и за разпространение на произведението;
• отстъпването винаги е за определен срок;
• отстъпването е възмездно;

3.Правно основание /регламент/ на процедурат - чл.43-чл.53 от Закона за авторското право и сродните му права.

4.Страни (субекти, участници) в процедурата:

- Автор на литературно произведение(титуляр на авторското право) в повечето случаи;

- Издател – организацията, физическото или юридическото лице, която поема задължението за възпроизвеждане и за разпространение на произведението.

Изкуственият интелект - новият автор.

1.Увод.

„Изкуственият интелект“(от англ. “Artificial intelligence” или “AI”) като симулация на човешкото знание от самообучаващи се машини[1] (компютърни системи) все повече навлиза в сферата на авторското право, като от близо 8 години „твори“ в различни сфери на изкуството. През 2016г. група музеи и изследователи в Нидерландия представиха произведение на изящното изкуство под формата на портрет, озаглавен "Следващият Рембранд"(от англ. „The Next Rembrandt“) – нарисуван и генериран от компютър, който е анализирал стотици творби и хиляди фрагменти от тяхна холандския художник от XVII век Рембранд Харменшон ван Рейн. Интересното по темата е, че „The Next Rembrandt“ е компютърно генерирана триизмерна картина, разработена от алгоритъм за разпознаване на лица(т.нар „face recognition protocol”), който сканира данни от 346 известни картини на холандския художник в технологичен процес, продължил 18 месеца. Портретът се състои от 148 милиона пиксела и се основава на 168 263 фрагмента от творби на Рембранд, съхранени в специално създадена и компилирана за целта авторска база данни. Проектът е спонсориран от нидерландската банкова група „ING“ в сътрудничество с „Microsoft“, маркетинговата консултантска компания „J.Walter Thompson“ и консултанти от Техническия университет в Делфт, „Маурицхаус“ и къщата музей на Рембранд.

Как да защитя авторско право? Адвокат по авторско право в Пловдив и София.

Автор е всяко физическо лице, което в резултат на своята творческа дейност създаде произведение в областта на литературата, науката и техниката. За автор се презумира лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението. В някои хипотези автори са юридически лица – например при компютърните програми, създадени в хипотезата на трудово правоотношение(аргумент от чл.14 от ЗАПСП).

Менажерски договор.

1.Цел /предназначение/  на процедурата.

Менажерският договор има за цел да оформи юридически правоотношенията, които възникват между менажира и артиста във връзка с организирането и осъществяването на артистичната дейност на последния и осигуряване на финансирането и. Договорът е двустранен, консесуален, възмезден и срочен. По своята правна природа този договор изключително много се приближава до продуценския договор, но за разлика от него той урежда един по-широк диапазон от правоотношения, възникващи между страните по него, докато предмет на продуцентския договор са само тези правоотношения, които възникват между артиста-изпълнител и продуцента във връзка с осъществяването на първия запис и неговото финансиране.

Представяне на новата книга на специалиста по интелектуална собственост Атанас Костов в УНИБИТ.

Скъпи приятели, клиенти на "ЮСАУТОР" и любители на иновациите. Заповядайте следващата сряда на официалното представяне на новата книга на адв.Атанас Костов "Търговските марки и авторските права в интернет пространството". Представянето ще се състои от 17 часа на 10 юни в сградата на "Университета по библиотекознание и информационни технологии"(УНИБИТ), зала "Тържествена", като събитието е организирано съвместно с издателя на книгата ИК "Труд и право".

Адресът на  УНИБИТ е гр.София, бул."Цариградско шосе" №119(зад "Пиреус банк"). Входът е свободен за всеки заинтересован, като на събитието се очаква да присъстват едни от водещите специалисти в областта на интелектуалната собственост в България, представители на бизнеса и IT сектора. Надяваме се да съберем на събитието много приятели и познати, с които да изпием по чаша вино и да си поговорим всички заедно за новостите в онлайн средата.

Продуцентски договор.

1.Цел /предназначение/  на процедурата.

Продуцентският договор има за цел да оформи юридически правоотношенията, които възникват между продуцента на звукозапис и артиста-изпърнител, във връзка с организирането и осъществяването на първия запис и осигуряване на финансирането му. Договорът е двустранен, консесуален, възмезден и срочен. Правата и задълженията по договора могат да бъдат преоредени с анекс, който се сключва след неговото изтичане и по принцип се счита за неразделна част от основния договор.

2.Правно основание /регламент/ на процедурата - чл.85 - чл.90 от Закона за авторското право и сродните му права.

Регистрация на авторски права в САЩ.

В европейската правна доктрина не съществува опцията за регистрационен режим на авторско право и авторски произведения, тъй като те възникват от датата на публичното си обективиране по закон. На това мнение застава и практиката и доктрината в България, които застъпват виждането, че авторското правоо възниква за автора от момента на създаване на произведението - аргумент от чл.2 от ЗАПСП.

Доказването на авторски права в съда често обаче е свързано с представяне на документи, с цел обосноваване на презумцията за авторство. В много от случаите се оказва, че българските автори на песни, филми, архитектурни произведения, картини, дизайн, сценични произведения, научни проекти и т.н, не могат документално да докажат правата си в съда,именно поради липсата на регистрационен режим у нас, а и поради занижената правна култура на субектите в творческите индустрии в описаната насока.

Трудов договор по Закона за авторското право и сродните права.

1.Цел /предназначение/  на процедурата.

В чл. 41 от ЗАПСП е посочено, че авторското право върху произведение, създадено в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на автора, освен ако не е уговворено друго. Именно в чл.14 от ЗАПСП е казано, че ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя. #1 Трудовият договор #1 по ЗАПСП е двустранен, консесуален, възмезден, срочен и формален.

2.Правно основание /регламент/ на процедурата - чл.41 от Закона за авторското право и сродните му права. Субсидиарно се прилага чл.14 ЗАПСП.