Какво е „freedom to operate“(от англ.“свобода на действие“ или „FTO“).

1.Увод.

“Свободата на действие” (от англ. „freedom to operate“) като понятие може да бъде определена като възможността да се продава или комерсиализира продукт или услуга в конкретна област и времева рамка, без да се нарушават права върху интелектуална собственост, притежавани от друг правен субект. Преди всяко ключово бизнес решение, особено преди навлизането на нов продукт или технология на чужд пазар, анализът[1] на свободата на стопанско опериране е от съществено значение. Благодарение на анализа на критерия „свободата на действие“ може да се определи дали подобни или идентични продукти, технологии или ноу хау вече присъстват в определена област и дали съществува риск от тяхното нарушаване като права на интелектуална собственост.

Анализът на „свободата на действие“ (FTO) може да бъде извършен във всеки един момент от разработването на нов продукт или технология. Когато идеята за новия продукт вече е ясна за изобретателя, си струва той да провери в патентните бази данни дали не се опитва да изобрети отново нещо, което вече е факт на пазара, или дали има изтекъл патент, който би могъл да бъде използван, за да се доразвие новото изобретение. Ето защо, ако се планира да навлизане на нов пазар с вече разработена технология, FTO може да доведе до значителни икономии на разходи, като се избегнат и презюмираните съдебни дела на основание искане за обявяване на даден патент за недействителен или касаещи искове за нарушения на патенти.

Регистрация на патент в Пловдив, София, Варна и Бургас.

Кантора "ЮСАУТОР" работи дългогодишно в сферата на регистрацията, защитата и консултирането в процеса на заявяване и оформяне на патентни претенции на национални и международни патенти.

През 2021г. "ЮСАТОР" бе избрана за кантора на годината в България.

Ключов консултант по темата е адвокат Атанас Костов, който е представител по индустриална собственост, вписан като такъв под №402 в списъка на професионалните представителите към Патентно ведомство на Република България. Г-н Костов има безспорен принос в доктрината, с оглед качеството му на преподавател по патентно право и лектор на различни семинари, както и множеството му публикации и статии, които имат за цел най-вече да дадат яснота по практически проблеми, засягащи патентното право.

Регистрация на патент в България. Процедура.

Правото на заявяване на патент принадлежи на изобретател или на негов правоприемник. Изобретателят, който е постоянно живущ или има фирмено седалище в Република България, може да подаде заявка за патент в Патентното ведомство както лично, така и чрез български представител по индустриална собственост. Заявител, който няма постоянен адрес или седалище в Република България, задължително трябва да подаде заявка си за изобретение в Патентното ведомство чрез  местен представител по индустриална собственост.

За дата на подаване на заявката за патент се счита датата на получаване в Патентното ведомство на заявлението за патент, съдържащо наименованието на изобретението, име и адрес на заявителя, име и адрес на изобретателя както и описание на изобретението, разкриващо неговата същност, претенции, чертежи (ако е необходимо за поясняване), и реферат. Необходимо е към заявката да се представи и декларация за действителните изобретатели в случаите, в които заявителят е различен от реалния изобретател. Ако заявката за патент е подадена чрез представител по индустриална собственост, в заявлението се посочва неговото име, адрес, телефон за връзка и имейл, като към заявката се прилага пълномощно на представителя. Когато се претендира за приоритет, в заявлението се вписват номерът, датата и страната на приоритетния документ. В тези случаи към заявката да се представи и приоритетно свидетелство.
Ако заявителят на патент е готов да предостави лицензия върху него, се прилага и декларация за лицензионна готовност.
Към заявката трябва да се приложи и документ за платени такси за заявяване, за проверка на формалните изисквания, за предварителна експертиза и допустимост, за претенции и за приоритет, ако се претендира за такъв. Документите за заявяване на патентсе представят на български език. Когато описанието, претенциите, чертежите и реферата са представени на друг език, за да се запази датата на подаване е необходимо в тримесечен срок същите да бъдат представени на български език. Всяка заявка, чийто заявител е български гражданин с постоянен адрес в Република България или юридическо лице със седалище в Република България, в едномесечен срок от датата на подаване подлежи на проверка за наличие за класифицирана информация.
В срок от 13 месеца от датата на подаване на заявката за патент, съответно от приоритетната дата, заявителят може да подаде молба, с която да поиска да се извърши проучване и експертиза на заявеното решение. С подаване на молбата, заявителят трябва да заплати такса за проучване и експертиза на патента, както и такса за публикация на заявката. При подаване на молба и заплащане на таксите за проучване и експертиза на патента, заявката се публикува на 18-тия месец и впоследствие се проучва и подлага на експертиза за наличие на новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост. Ако заявителят не подаде молба за проучване и експертиза на патента или не заплати таксите, той може да подаде молба за трансформация на заявката за патент в заявка за регистрация на полезен модел. Тази молба трябва да бъде подадена не по-късно от изтичане на 15 месеца от датата на подаване на заявката, съответно приоритетната й дата. В случай че такава молба не е подадена, заявката се счита за оттеглена. Практически регистрацията на патент може да приключи за около 19 месеца, ако работите с професионалист и той се старае стриктно да спазва всички срокове, указани му от Патентно ведомство.

Регистрация на полезен модел в България. Процедура.

Правото на заявяване на полезен модел принадлежи на изобретателя или на неговия правоприемник. Заявителят, който има постоянен адрес или фирмено седалище в Република България, може да подаде заявка за регистрация на полезен модел в Патентното ведомство лично или чрез местен представител по индустриална собственост. 

Заявител, който няма постоянен адрес или седалище в Република България, е длъжен да подаде заявка за регистрация на полезен модел в Патентното ведомство чрез местен представител по индустриална собственост. За дата на подаване на заявката се счита датата на получаване в Патентното ведомство на следните документи:

• заявление за регистрация, съдържащо име и адрес на заявителя, име и адрес на изобретателя, име и адрес на представителя по индустриална собственост (ако има такъв), номер, дата и страна на приоритетния документ (ако се претендира за приоритет);
• описание на полезния модел;
• чертежи (когато е необходимо);
• реферат

Към заявката също така е необходимо да се приложат: 

• документ за платена такса за заявяване и проверка;
• пълномощно, когато заявката се подава чрез представител по индустриална собственост;
• декларация за приоритет и приоритетно свидетелство, както и платена такса за приоритет ( ако се претендира за приоритет);
• декларация за действителните изобретатели;
• декларация с данни за заявката за патент, когато заявката е подадена в съответствие с чл. 75 б от ЗПРПМ.

Документите за заявяване на полезен модел се представят на български език. Когато описанието, претенциите, чертежите и реферата за полезния модел са представени на друг език, за да се запази датата на подаване е необходимо в тримесечен срок същите да бъдат представени на български език.Полезните модели не се подлагат на експертиза за наличие на новост и изобретателска стъпка, а само се преценява дали няма явно противоречие с чл. 10 от ЗПРПМ. 

Полезните модели се подлагат на проверка на формалните изисквания и, ако те са изпълнени, започва процедура по регистрация. Извършва се публикация на регистрираните полезни модели. Проучване и експертиза на полезен модел може да се извърши по молба на заявителя / притежателя или трето лице по време на действието на регистрацията на полезния модел. Практически регистрацията на полезен модел може да приключи за около 2 месеца, ако работите с професионалист и той се старае стриктно да спазва всички срокове, указани му от Патентно ведмоство.

Основните услуги, които „ЮСАУТОР” Ви предлага в тази насока са следните: 
- Проучване за патентна чистота в България и чужбина: това са действия по експертна проверка, касаеща официалните патентни регистри и бази данни, с цел де се установи дали същият (или подобен) патент не е вече счетен за законно притежание на друго лице.
- Оформяне на патентните претенции и попълване на формуляр за заявка за регистриране на национален патент или полезен модел и депозирането му в българското Патентно ведомство, съответно европвейски патент в Eвропейското патентно ведомство или международен патент по реда на PCT в Международната организация по интелектуална собственост(WIPO), заедно с квитанция за платена регистрационна такса.
- Консултации при евентуални спорове възникнали във фаза формална експертиза и експертиза по същество.
- Издаване и публикация на патент.

Кнтора "ЮСАУТОР" Ви предлага професионална процесуална защита в съда от адвокат със значителен опит в патентното право в лицето на адвокат Атанас Костов, при колизия на интереси относно относно патенти и полезни модели.

Моля задайте Вашия въпрос, касаещ регистрация на патенти и изобретения в Пловдив и София тук: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или на телефон 0888915215.

За повече информация по темата прочетете статията "Как да регистрирам патент"?

Софтуерният патент. Международна и национална уредба.

Темата за софтуерните патентни се оказва дискусионна и много интересна в съвремието, поради преплитането на сериозни бизнес интереси с правата на потребителите и авторите на софтуерни произведения, които се нуждаят от защита. От друга страна проблемът визира съществуващите чисто юридически колизии, възникнали при изграденото противоречие между европейската доктрина и застъпения в нея режим, касаещ авторскоправната регламентация на софтуера като литературно произведение(съгласно чл.10 от Бернската конвенция – виж. редакция от 1971г.) в противовес на англосаксонското принципно виждане, че софтуерите могат да бъдат годен обект на индустриална собственост, т.е на патентоване. В текста на чл.10 от “Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения” изрично е закрепено правилото, че “компютърните програми независимо дали са изходни или обектни са защитени като литературни произведения в рамките на конвенцията”. Няколко години по-късно в типовите условия на Световната организация за интелектуална собственост, публикувани през 1978 г., е отразена дефиницията на израза „компютърна програма" като „поредица от инструкции, които са въплътени в четяща се от машина среда, така че да накарат машината, която има възможността за обработка на информация, да посочи, изпълни и постигне определена функция, задача или резултат". Може да се счита, че това е определението и на понятието „софтуер".