SaaS - лицензиране и правна рамка. Адвокат Атанас Костов.

1.Въведение.

Историята на концепцията „Софтуер като услуга“ датира от края на 2010г., когато в САЩ, един от изпълнителните директори на компанията Oracle – Лари Елисън, прокарва идеята за т.нар „софтуер при поискване“ на базата на вижданията си за подобна инвестиция в компаниите „Salesforce“ и в „Netsuite“, обяснявайки перспективността на този бизнес. От технологична гледна точка, понятието „Софтуер като услуга“[1] (от англ. Software as a Service или „SaaS“) се определя от някои автори в доктрината като „софтуер при поискване“ ( от англ. „on-demand software“). Това е онлайн бизнес модел за доставка на софтуер, при който софтуерът и базата данни към него за разположени на облачна технология, като потребителския достъп се осъществява чрез клиентска програма или приложение, базирани на конкретен уеб браузър в Интернет.

Описаният софтуерът като услуга се налага динамично, като обичаен модел за отдалечена доставка на онлайн услуги в областта на софтуерната обезпеченост на фирми, касаеща правото, счетоводството, бизнес приложенията, включително такива за съвместна работа, системи за управление на работа с клиенти (CRM), системи за планиране на ресурси на фирми (ERP), фактуриране, мениджмънт в човешките ресурси (HRM), управление на съдържание (CM) т.нар„servicedesk“ услуги („софтуерни услуги на бюро“) и т.н. Поради своята иновативност като концепция, осигуряваща отдалечен достъп до настолни компютри, но и до мобилни устройства, софтуерът като услуга се лицензира от всички водещи компании, предлагащи на пазара комерсиален софтуер.

Настоящото изложение има за цел да очертае правната рамка на SaaS, както и да обясни какви са приликите и разликите между него и познатите лицензионни споразумения, касаещи ползването на софтуер и софтуерни приложения.

Авторско право върху компютърните програми и базите данни по ЗАПСП.

Съвременното общество и свързаните с него обществено-икономически реалности са пряко обвързани с компютърните технологии и тяхното динамично развитие. Този факт поражда значими юридически проблеми, които най-вече са свързани с правната регламентация на софтуера, компютърните програми, базите данни и защитата им като интелектуални продукти. Известно е че западноевропейските законодателства, а и англосаксонската правна система/САЩ, Англия/ непрекъснато се развиват в тази насока, тъй като тук е засегнат един значителен материален интерес, който очаква адекватни законодателни решения. В САЩ например авторското право е отделен клон на правото, като на авторскоправната регламентация на компютърните програми и софтуера е обърнато специално и доста обширно внимание, предвид обстоятелството, че именно там се намират гигантите в търговията със софтуерни и хардуерни продукти като “Майкрософт”, “Хюлит Пакърд”, “Ейпъл макинтош” и много други. От друга страна телекомуникационните компании и “Интернет” бележат значителен ръст на развитие именно на базата на най-новите решения в областта на софтуера, което явление също има своя икономически еквивалент. Ето защо в тази насока също се търсят начини за по-ефективна юридическа защита. Първата страна в света, включила в авторското си право компютърните програми са Филипините през 1972г. През 1980г. в САЩ се приема закон за Авторското право върху компютърните програми, но тъй като той е бил прекалено общ, американските съдии в последствие са доуточнили приложното му поле, като в крайна сметка са стигнали до извода, че защитени са само изходните и обектните програми, записани върху твърдия диск, изпълнителните и потребителските програми и видеоигрите. През 70-те години в Европа и най-вече във Франция се появява съдебна практика, свързана с компютърните програми и техния авторскоправен режим, но тя е твърде противоречива, тъй като в някои страни те не се признават за обект на авторското право, защото не са “произведения на духа” и не изразяват “естетически или художествени нагласи”. За да се избегнат именно тези противоречия, съществуващи между законодателствата на европейските страни и САЩ, години по-късно бе издадена Европейската директива за правна закрила на компютърните програми от 1991г., чрез която се постигна търсената хармонизация в законовата уредба по отношение на тази толкова спорна и специфична материя в световен мащаб. Ето защо в настоящето изложение ще се опитам да направя един кратък коментар на основните авторскоправни постижения както у нас, така и в международен аспект, що се отнася до способите за защита на компютърните програми и базите данни като част от интелектуалната собственост.

Оупън сорс програмите и авторското право. Адвокат по оупън сорс софтуер. Интернет право. Адвокат по интернет право.

Оупън сорс софтуерът(от англ. отворен ресурс, код или източник) променя като съдържание концепцията на лицензирането. Понастоящем този институт е уреден от една нова сфера на авторското право(най-вече в англо-саксонската правна доктрина), което значи че се развива бързо, като юридическата му квалификация е относително сложна поради теоретични и технически съображения. Сорс кода е произведение сходно на литературните и приличащо на написана книга, което е създадено от един или няколко автора, което разбиране отговаря и на текста на чл.10 от Бернската конвенция(“компютърните програми независимо дали са изходни или обектни са защитени като литературни произведения в рамките на конвенцията”), като същото становище е отразено по-късно и в чл.10, ал.1 на ТРИПС(Agreement on trade- Related Aspects of Intellectual Property rights). Така сорс кода става авторско произведение автоматично с неговото създаване, с титуляри съответните автори, независимо дали той е регистриран някъде или не, като авторът решава дали да разпространява в публичното пространство и по какъв начин. Това разпространение не дава на потребителите на сорс кода други права, освен да го използват.

Този курс по "Интернет право" е една съвместна инициатива на адв.Атанас Костов и "CODICAMP", гр.Пловдив. Курсът е предназначен за специалисти от IT сектора, маркетинга и рекламата, юристи и представители на онлайн индустриите, които се интересуват от детайли в областта на Интернет правото, способите за защита на компютърни програми, сайтове, домейни, авторски права в електронните и социални медии, базирани онлайн и т.н.

СТАРТ НА КУРСА
Курсът ще стартира на 23 септември, 2016г. и ще приключи на 01 октомври 2016г. Предвидени са общо четири лекции с лектор адв.Атанас Костов.

ЗАПИСВАНЕ ЗА КУРСА
Записването става чрез попълване на анкетна форма от посочената на този линк: http://goo.gl/forms/pT4Bcm1LjseBzWpN2
Всички кандидати, подали регистрация чрез анкетната форма, посочена по-горе, ще получат обратен e-mail от екипа на CodiCamp .

1.Увод.

Въпросът за патентоспособността на софтуерните произведения е обект на множество доктринални и практически  спорове през последните години в институциите на Европейската общност. Либерализацията на научните и юридически виждания относно патентоспособността, касаеща нематериални блага, логично доведе до регистрацията и постфактум - съдебната защита на патенти за математически, образователни и бизнес методи, тенденция, която до скоро бе материалноправно немислима, но получи своя пробив през последните тридесет години, стимулирана от някои видни (корпоративни)ползватели на патентната система, както и от новите тенденции в самите национални патентни ведомства. В Европа, за разлика от други страни в света(като например Съединените щати), софтуерната патентоспособност бе ефективно парирана материалноправно, а именно чрез член 52, ал.2 от Европейската патентна конвенция(ЕПК)[1]. Тази правна норма съдържа изчерпателен  списък на обектите, изключени от патентоспособност, а именно: открития, научни теории и математически методи; схеми, правила и методи за извършване на умствени действия, игри или стопанска дейност, както и компютърни програми (като такива).

С цел да се подчертае факта, че софтуерът е вид литературно произведение[2], но все пак да се презюмира коректно опцията за патентоване на устройства, които биха отговаряли на условията за патентна защита, съдържайки технически компоненти, управлявани от софтуер, в член 52, ал.3 от ЕПК се прави коректното уточнение, че разпоредбите на член 52, ал.2 от ЕПК "изключват патентоспособността на обектите или дейностите, посочени в тази разпоредба, само доколкото заявката за европейски патент или европейският патент се отнасят до тези обекти или дейности като такива".

Софтуерният патент. Международна и национална уредба.

Темата за софтуерните патентни се оказва дискусионна и много интересна в съвремието, поради преплитането на сериозни бизнес интереси с правата на потребителите и авторите на софтуерни произведения, които се нуждаят от защита. От друга страна проблемът визира съществуващите чисто юридически колизии, възникнали при изграденото противоречие между европейската доктрина и застъпения в нея режим, касаещ авторскоправната регламентация на софтуера като литературно произведение(съгласно чл.10 от Бернската конвенция – виж. редакция от 1971г.) в противовес на англосаксонското принципно виждане, че софтуерите могат да бъдат годен обект на индустриална собственост, т.е на патентоване. В текста на чл.10 от “Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения” изрично е закрепено правилото, че “компютърните програми независимо дали са изходни или обектни са защитени като литературни произведения в рамките на конвенцията”. Няколко години по-късно в типовите условия на Световната организация за интелектуална собственост, публикувани през 1978 г., е отразена дефиницията на израза „компютърна програма" като „поредица от инструкции, които са въплътени в четяща се от машина среда, така че да накарат машината, която има възможността за обработка на информация, да посочи, изпълни и постигне определена функция, задача или резултат". Може да се счита, че това е определението и на понятието „софтуер".