Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

При неподаване на опозиция в срок(тримесечен срок от публикацията на заявената марка в официалния бюлетин на Патентното ведомство), по-късно заявената марка се регистрира и реално на пазара се появяват две сходни или идентични марки.

Целта на предлаганата от кантора „ЮСАУТОР” процедура по наблюдение на търговска марка е да се избегнат нежеланите регистрации на недобросъвестно заявени по-късни марки. Това се постига чрез извършване на периодичен мониторинг по отношение на Вашата регистрираната вече марка, като се следи за недебросъвестни заявки, чрез специализиран софтуер, с който кантора „ЮСАУТОР” разполага. В същото време Вие спестявате време, усилия и се предпазвате от погрешни действия при опита Ви сами да осъществявате този мониторинг, тъй като той представлява специфична юридическа дейност, чието неправилно извършване може да доведе до тежки юридически проблеми постфактум.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване (КЗОО) осигурителни вноски се дължат върху всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Редакцията на текста изключва приложението му по отношение авторските възнаграждения. Последните се получават в резултат на отстъпени права за използване на произведението, респ. изпълнението, като обекти на правна закрила по Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). 

По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Законът поставя изрично изискване за наличието на творчески елемент, което не оставя място за съмнение, че не се касае за изпълнение на трудови задължения. Цитираният текст съдържа примерно изброяване на обектите на авторско право. Като такива са посочени:

Паралелният внос представляват продукти, внесени в една страна-членка от друга и пуснати на пазара в страната-членка на предназначение извън официалните канали на производителя или лицензирания дистрибутор. Паралелният внос обикновено се появява, когато ценовите нива за сходни продукти между две страни-членки значително се различават в резултат или на национално регулиране, или на политиката на производителите. Това създава стимул за търговците да купуват продукти в страната-членка, където те са с по-ниска цена, и да ги продават в страната-членка, където те са с по-висока цена - на цена, която позволява на търговеца да осъществи печалба.

Какво представлява Хагска спогодба за международна закрила на промишлен дизайн?


Хагската спогодба предлага възможността за получаване на закрила на промишлен дизайн в няколко договарящи се страни чрез единна международна заявка подадена в международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) в Женева, Швейцария. По този начин една международна заявка замества цяла серия от заявки, които иначе трябва да се подават в различни национални ведомства.Хагската система за международна регистрация на промишлени дизайни се управлява от международното бюро на СОИС, което поддържа международния регистър и публикува Международния бюлетин на промишлените дизайни.България е страна –членка на Хагския съюз и е страна по двата договора, администрирани от СОИС – Акт 1960 и Акт 1999 на Хагската спогодба.

Основната дейност на изпълнителната власт е правоприлагаща. Но административните органи притежават и нормотворческа функция, а често и правораздават. Дейността по налагане на административни наказания, осъществявана от изпълнителните органи (ЗАНН), без съмнение е правораздавателна. В нашето законодателство мълчаливо се допуска определени със закон органи от администрацията да налагат наказания вместо съдилищата (чл. 47 ЗАНН). Принципът за разделение на властите изисква правораздаването да се извършва само от съдилища, и то от професионално подготвени за това съдии. Действащата Конституция (К) не предвижда други органи освен съдилищата, които да могат да решават правни (административноправни) спорове.

Екипът на "ЮСАУТОР" ще Ви консултира професионално във връзка с изготвяне на договор за франчайз или други лицензионни споразумения.

Легалната дефиниция на франчайз е дадена в Закона за корпоративното и подоходно облагане - съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, предоставени срещу възнаграждение, за да се използват за продажба на стоки и/или за предоставяне на услуги. Изрична уредба договорът за франчайз в българския Търговски закон няма, от което следва, че не съществуват ограничения за обектите и субектите по такъв договор, или че същия може да бъде обвързан по силата на международното частно право от търговското право на страната на франчайзодателя. Обичайно на франчайзинг се предоставя известна търговска марка, може и по силата на тайна клауза в този договор.

Обект на договора и основен актив за франчайзополучателя е престижната марка, а заплащането обикновено се договаря като първоначално твърдо възнаграждение и процент от печалбата, реализирана от дейността на франчайзополучателя. Този тип ненаименувани договори са най-добре разпространени в сферата на търговията на дребно и услугите и всички параметри подлежат на предварително договаряне.

 

Музикалният онлайн-бизнес се разпростира върху две дейности: даунлоуд (от англ. download) - прехвърляне на данни) - прехвърлянето на музикални произведения до крайния потребител в предварително запаметен вариант, както и т. нар. стрийминг (от англ. stream - движа се в непрекъснат поток) - предаване на музикални произведения в реално време. При стрийминг се прехвърлят данни в пакети до компютъра на крайния потребител и там се запаметяват междинно в краткотраен буфер, за да може да се гарантира постоянен поток на информация. Става дума за преходно съхранение с последствието, че крайният потребител не запазва трайно копие на музикалното произведение на своя твърд диск. Това са оференти, които подобно на една наземна радио- или телевизионна програма, трансформират по искане на потребителя звуко- и картинни записи до него в рамките на една непрестанна програма. Както традиционни радио- и телевизионни оператори, така и така наречени webcaster, които предоставят своята програма изключително и само на разположение в интернет, спадат към тези оференти. Те могат да предават вече своите репертоари едновременно - наред със своите наземни програми1, и глобално чрез дружества за колективно управление на авторски права, които вече имат създаден модел за издаване на международен лиценз.

Цел на настоящата статия е да разгледа академичната лекция като обект и преподавателят като субект в системата на авторскоправната закрила. Най-напред ще се спрем на лекцията като обект на авторско право.

Съгласно нормативната уредба на национално ниво основният нормативен акт, регламентиращ закрилата на произведенията на науката, литературата или изкуството е Законът за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/[1] от 1993 г., многократно актуализиран.

Академичната лекция е безспорен творчески продукт на преподавателя, в който той представя своите идейни и методологически виждания, своя практически опит и обобщения по определен научен или научно-приложен проблем. Независимо в каква форма съществува – научноизследователски продукт, материализиран или не в конкретен носител – на хартия или върху дискета или друг носител, под формата на статия, монография, студия или друг вид научно изследване, като такъв творчески продукт академичната лекция се разглежда като обект на авторско право. И по специално, изхождайки от класификацията на обектите на авторско право съгласно ЗАПСП академичната лекция е вид литературно произведение. Като литературно произведение лекцията може да бъде в сферата на научната и техническа литература, на история и икономика и много други области на човешката познавателна дейност.

Закрилата на академичната лекция като художествена собственост съгласно българското законодателство възниква автоматично при изпълнение на едно от двете условия:

Международноправни актове:

- Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост – чл.1(2), 9, 10 и 10 bis.

- Мадридска спогодба за преследване на фалшивите и заблуждаващи указания за произход на стоките – 1891г.

- Лисабонска спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация – 31.10.158г.

РБ се е присъединила към Лисабонската спогодба от август 1975г. Страните членки на спогодбата се задължават да закрилят на своята територия наименованията за произход на стоките на други страни, признати и закриляни в страната на произхода и закриляни пред Международното бюро за закрила на интелектуална собственост.

- Регламент на Съвета на Европа(2081/92г. ЕИО от 14.07.1992г., за защита на наименованията за произход и географските указания на селскостопанските и хранителните продукти.

- TRIPS – Споразумение за свързаните с търговията аспекти на интелектуалната собственост.

- ЗМГО

 

Системата за международна регистрация на марките е уредена от два договора: Мадридска спогодба за международна регистрация на марките, датираща от 1891 година, и Протокол относно Мадридската спогодба, който беше приет през 1989 г., влезе в сила на 1 декември 1995 г. и започна да действа от 1 април 1996 г. Общият правилник за приложение на Спогодбата и Протокола влезе в сила именно от тази последна дата. Системата се администрира от Международното бюро на Световната Организация за Интелектуална Собственост (СОИС), което поддържа международния регистър и публикува международните регистрации в Бюлетина на СОИС за международните марки.

Всяка държава - член на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, може да стане член на Спогодбата или на Протокола, или и на двата договора. Междуправителствена организация може също да стане член на Протокола (но не и на Спогодбата), при условие, че отговаря на следните изисквания: най-малко една от страните членки на организацията да членува в Парижката конвенция и организацията да разполага с регионално Ведомство за целите на регистрацията на марки, която регистрация да има правно действие върху територията на организацията.

Страните членки на Спогодбата или на Протокола и организациите, членки на Протокола, се наричат общо “Договарящи страни”. Като цяло те образуват Мадридския Съюз, който представлява отделен съюз по смисъла на член 19 от Парижката конвенция.