Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

 

 

Лични данни. Технологични и юридически грешки при прилагането на GDPR. Адвокат по лични данни.  GDPR адвокат.

 

Коментираната тематика е инспирирана от факта, че множество стопански субекти и/или техните консултанти интерпретират Общия регламент за защита на личните данни(наричан по нататък в изложението ми "GDPR" от англ. General Data Protection Regulation или Регламента) не в точния му юридически, съответно технически смисъл, а “нагаждайки го” най-вече към техническата база и реалните(настоящи) търговски интереси на конкретно дружество. Тук връзката между един абстрактен международен нормативен акт(GDPR), насочен към охраната на личните данни в 21 век и правилното му прилагането от българските стопански субекти се скъсва. Бих искал да посоча няколко от причините за този процес, с цел тяхната корекция и точно правоприлагане – обратното поведение, според мен, в бъдеще би било в основата на множество юридически проблеми, свързани с налагането на имуществени санкции на “неразбралите” нормативната база юридически лица от управомощения държавен орган - Комисията за защита на личните данни. 

 

Общ регламент за защита на личните данни(GDPR). Практически насоки за прилагане на GDPR. Адвокат GDPR. Адвокат по лични данни.

 

На 6 април 2016 г. ЕС постигна съгласие за осъществяването на голяма реформа в областта на защитата на данните, като прие пакета за реформа на защитата на данните, включващ Общия регламент относно защитата на данните (английското му наименование е “GDPR”, с което е широко известен), който замени двадесет годишната Директива 95/46/ЕО („Директива за защита на данните“) и Директивата за полицейското сътрудничество. На 25 май 2018 г. новият общоевропейски инструмент за защита на данните — Общият регламент относно защитата на данните (наричан по-надолу „регламентът“), ще започне да се прилага пряко, две години след неговото приемане и влизането му в сила.

Новият регламент(GDPR) ще засили защитата на правото на физическите лица на защита на личните данни, като по този начин отразява същността на защитата на данните като основно право на Европейския съюз.

Като осигурява единен набор от правила, пряко приложими в правния ред на държавите членки, GDPR ще гарантира свободното движение на лични данни между държавите членки на ЕС и ще укрепи доверието и сигурността на потребителите, два абсолютно необходими елемента за създаването на истински цифров единен пазар. По този начин регламентът ще открие нови възможности за бизнеса и предприятията, особено за по-малките от тях, като също направи правилата за международно предаване на данни по-ясни.

 

ICO бизнес модели и токени. Криптовалути и онлайн ценни книжа. Адвокат по ICO. Блокчейн адвокат.

 

 

Правна рамка в САЩ. “Вярвам, че всяко ICO, което срещам, ще гарантира сигурност” - с тези думи започна изложението си пред Комисията за банков надзор на американския Сенат през февруари 2018г., председателят на Комисията за ценни книжа и борси в САЩ (SEC от англ. “Securities and Exchange Commission”). Така той потвърди големите страхове на множеството стартиращи блокчейн стартъпи - че техните ICO-та, базирани върху публичното офериране на онлайн облигации, наречени “токени”, (последните законодателно регулирани като ценни книжа в Съединените щати), подлежат на тромави изисквания за регистрация.

Тези страхове доведоха до факта, че многобройните нововъзникващи компании в IT индустрията, започнаха да реализират своите ICO-та изключително извън територията на Съединените щати, като пренебрегнаха предимствата на привличането на инвеститори със седалище в САЩ с убеждението, че така могат да избегнат някои мудни правителствени регулации.

 

GDPR и блокчейн. Адвокат по защита на лични данни (GDPR) и блокчейн технологии.

 

1.Понятие. “Общият европейски регламент за защита на личните данни” (oт англ. “General Data Protection Regulation” или съкратено “GDPR”) ще влезе в сила на 25 май 2018г., като ще замени досегашната регулация от Директивата 95/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година относно защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни. Тази Директива бе имплементирана в българското законодателство в началото на 2002г. с приемането на Закона за защита на личните данни( в сила от 01.01.2002г.). Влизането в сила на GDPR ще породи правно действие и спрямо още няколко акта на ЕС, които уреждат коментираната тематика, а именно Регламент (ЕИО) № 2380/74 на Съвета от 17 септември 1974г. относно приемане на разпоредби за разпространяване на информация, свързана с научно-изследователски програми за Европейската икономическа общност, Регламента на Европейския парламент и на Съвета (ЕО) № 45/2001 от 18 декември 2000 година за защита на физическите лица по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни, както и върху Решение на Европейската комисия от 15 юни 2001 година относно общите договорни клаузи за трансфера на лични данни към трети страни съгласно Директива 95/46/ЕО.

 

Блокчейн дружества и криптовалути. Структуриране на ICO бизнес модели. Блокчейн адвокат. 

 

 

Kриптовалутите юридически представляват цифрови финансови активи, предназначени да работят като средство за обмен, чрез използване метода на криптографията за осигуряване на транзакции, с цел да се контролира създаването на допълнителни единици валута. В този контекст криптовалутте могат да се класифицират като подмножество от цифрови валути и/или като подвид алтернативни валути, в частност виртуални такива. В настоящето криптовалутите служат и за закупуване на т.нар “токени”, които според мен могат да бъдат квалифицирани като вид електронни облигации, служещи за набиране на капитал чрез т.нар концепция “ICO”( от англ. Initial coin offering), т.е вид електронно кредитиране на стартиращи компании от трети лица. Тази функция превърна криптовалутите в особено динамично развиващ се финансов инструмент, който са разлика от различните банкови и борсови аналози води до невероятна гъвкавост и бързина при финансовите операции. Настоящето изложение има за задача да даде по-голям фокус върху всички споменати процеси – техните позитиви, спекулативен характер, но и ролята им на все по-наложен реален финансов инструмент, който буквално взриви финансовия сектор и постави много юридически въпроси. 

 

 

С последните изменения на Закона за марките и географските означения (ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) бе въведена опцията за подаване на възражения от трети лица по отношения на заявки, които страдат от пороци на абсолютни основания, визирани в чл.11 от закона. Нормата на чл.38а от Закона за марките и географските означения(ЗМГО) е реципирана директно от чл.40 Регламент №207/2009 относно марката на Общността, но при формулиране на законовата и подзаконовата база по темата, българският законодател е допуснал серия от грешки, които водят до меко казано нелогично правоприлагане, съпътствано от нищожни индивидуални административни актове на Патентно ведомство и съответно на съда. Настоящата статия има за цел да посочи визираните грешки, с цел една своевременна законодателна корекция, която да обхване както чл.38а от ЗМГО, така и чл.25б и чл.25в от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения.

 

 

Пейзажни фотографии в градска среда. Проблеми с авторски права на фотографии. Адвокат по авторско право.

 

 

Темата предмет на настоящата статия е дискусионна от години в Европа, тъй като Директива 2001/29/EC създаде възможност(но не и задължение) за страните-членки на ЕС да провокират евентуален дебат за свобода на панорамата, който юридически да бъде отразен в националните закони за авторското право. Някои държави като Англия(раздел 62 на британския Закон за авторските права, дизайните и патентите) и Германия(чл. 59 на германския Закон за авторските права) са създали подобна норма в своето авторскоправно законодателство, но при различни условия. В Англия свободата на панорамата е позволена само с некомерсиална цел, а в Германия и с комерсиална цел.

Въпреки споменатата директива, виждането на повечето европейски законодателства, възприето в тяхната доктрина и практиката е, че пейзажните фотографии, заснети в градска среда не са обект на авторското право, като те застъпват тази теза константно и непротиворечиво. Интересен факт е обстоятелството, че въпросният юридически и теоретичен стабилитет се наблюдава в тези авторскоправни законодателства като италианското, френското и гръцкото, които като част от  континенталната европейска система, регулират повече от 90% от културното наследство на нашия континент от векове. Това становище се подкрепя и от европейската съдебна практика(включително и в Англия), като причините за това се коренят най-вече в историческото развитие на авторското право и неговата вътрешноприсъща логика, която е отразена в институтите му. Един от коментираните институти е този на “свободното използване без заплащане на възнаграждение” в определени хипотези, касаещи в случая фотографските произведения. Опитите на “професионалните” фотографските среди(особено изявен в тази насока е немският фотограф Нико Тринкхаус) да предизвикат дебат в Европейската комисия чрез конкретни лобистки кръгове(имам предвид евродепутатката Джулия Реда от нем. Julia Reda) и да променят споменатата практика, като наложат така желаното от тях понятие “свобода на панорамата”, говори за две неща – ниска правна култура в областта на авторското право и опит да се комерсиализират обекти на авторското право, които са или са били чужда интелектуална собственост.

 

Юридически противоречия между търговска марка и фирмено наименование. Адвокат по търговска марка. Адвокат по търговско право.

 

Безспорно както фирменото наименование така и търговската марка са едни от основните индивидуализиращи белези и правни инструменти, които отличават един търговец от друг, техните стоки и услуги и предлагането на пазара. Напоследък обаче практиката наложи парадокса, в който се сблъскват валидно регистрирани търговски марки, с вписани търговски наименования на търговски дружества, които принадлежат на различни правни субекти, възникнали времево в различни периоди, но касаещи и визиращи сходни или едни и същи стоки и услуги, предлагани от няколко разнородни правни субекта на пазара, което безспорно води и до правни спорове в този контекст, с предмет нелоялна конкуренция. Проблемът е в липсата на унификация на текстовете, касаещи търговските марки и фирмените наименования в Търговския закон, Закона за търговските марки и промишлените образци, новия Закон за търговския регистър и Закона за защита на конкуренцията. Странното е, че и в миналото Търговският закон и ЗМГО не бяха добре стиковани, като се има предвид например уредбата за лицензирането на търговски марки, действаща паралелно и в двата закона. Настоящото изложение има за цел да посочи въпросните текстове, да ориентира и да даде препоръки относно правилния подход на търговските субекти в защитата на техните интереси, касаещи не само защитата на интелектуалната им собственост, но и отличителното им позициониране спрямо останалите участници в една особено динамична напоследък конкурентна среда.

Абсолютните основания за отказ на регистрация на търговска марка са обект на регламентация в чл.11 от Закона за марките и географските означения. Едно от най-честите основания, които се постановяват в практиката, а и които се изследват в особена дълбочина, е наличието на описателност на дадена търговска марка по чл.11, ал.1, т.4 от ЗМГО.  Подобен отказ се постановява във фазата на т.нар “експертизата по същество” по чл.37 от ЗМГО, извършваща се по отношение на дадена заявена търговска марка в Патентно ведомство, като с него се целят няколко юридически ефекта с различна крайна резултативност в административното производство. Възражение на абсолютни основания може да бъде подадено и от трети лица в тримесечен срок от публикацията на заявката в хипотезата на чл.38а от ЗМГО, като в този вариант наличието на някоя от хипотезите на чл.11 ЗМГО се изследва от отдел “Опозиция”. Спецификите в процесa за отказ на абсолютни основания, конкретно визиращи нормата на чл.11, ал.1, т.4 от ЗМГО, ще са обект на изследване в настоящето изложение, като ще маркирам практическите проблеми както в административната процедура пред Патентно ведомство, така и решенията, които са част от националната и европейска съдебна практика по коментираната тема.

 

Обезпечителни мерки по отношение на домейн. Адвокат по интернет право. Адвокат по проблеми, касаещи домейни.

 

 

Бих искал да започна настоящето изложение с отбелязване на фрапантния факт, че на настоящия етап българското материално и процесуално законодателство не уреждат домейн имената като самостоятелен обект на правото. Очевидно това означава и че те не са обект на детайлна юридическа защита сами по себе си, тъй като например Наказателният кодекс не предвижда деянието “кражба на домейн”, въпреки че то се извършва много често и изключително лесно. В България няма и специален закон, който да урежда компетентен орган и процедура пред него, на базата на които чрез спазване на конкретни правила един домейн да бъде придобит, отчужден или ползван на правно основание, както и законодателна уредба за искова гражданскоправна защита при нарушаване права върху домейн, съответно предвиждане на специфични обезпечителни мерки в гражданския и изпълнителния процес, опция за учредяване на особен залог и т.н. Липсва и нормативна уредба за начините, компетентният орган, правилата за подсъдност и процедурата за решаване на спорове, съответно подходящи обезпечителни мерки по тях, касаещи осигуряване на справедлив и предвидим процес при противоречие между домейни и други обекти на правото – например търговски марки. Всички описани празноти в българското законодателство по отношение на домейните водят до недобросъвестното, в повечето случаи престъпно поведение на множество правни субекти, които умело ги използват, за да увредят правни интереси на физически и юридически лица, собственици на домейни. Тази статия цели да покаже, че е крайно неудачно и без реален практически ефект използването на вече изградени, остарели и технически непригодни институти на правото за санкция и защита по отношение на един модерен и специфичен обект на правото от 21 век, който осъществява сам по себе си собственическите правомощия в интернет пространството на лицето, администриращо дадено домейн наименование, тъй като последното не е движима вещ, не е недвижима вещ и не е вземане. От тук и основните три проблема, които ще бъдат подложени на детайлно разискване в резюме: