Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Кантора "ЮСАУТОР" разработи пълна документация по Общия регламент за защита на личните данни (GDPR) за всички браншове - IT фирми(софтуер GDPR), болнични заведения(болници GDPR), хотели, ресторанти и туристически агенции(хотел GDPR), нотариуси, адвокати и частни съдебни изпълнители(право GDPR), търговски дружества(фирми GDPR), счетоводни кантори и офиси за трудова медицина(счетоводство GDPR).

 

Защитата на личните данни на Вашите клиенти и служители е от първостепенно значение съгласно новия Общ регламент за защита на личните данни(GDPR). Kaнтора “ЮСАУТОР” има дългогодишен опит в процесите, които протичат онлайн, като е един от първите юридически офиси, занимаващи се с интернет право в детайл на територията на България.

Ето защо днес Ви предлагаме услуга по въвеждане на Вашите GDPR стандарти в синхрон с Общия регламент за защита на личните данни, който ще влезе в сила на 25 май. Липсата на подробна и юридически издържана уредба на правата на личните данни, с които оперира Вашето дружество след тази дата, може да доведе до сериозни санкции, достигащи по силата на Регламента до 20 милиона евро. Ето защо, считаме въвеждането на въпросните стандарти за задължителни, поради което Ви предлагаме следните насоки:

 

 

С цел комулирането на по-детайлна информация относно Вашия казус като наш клиент и изготвяне на персонифицирана документация, касаеща съответните вътрешни фирмени правила по GDPR, предлагане на адекватни корекции в договорни клаузи, общи условия, декларации за съгласие, оттегляне, прекратяване и ограничаване на администрирането на различните категории лични данни, специфични технологични мерки и съглашения по съадминистриране и т.н, моля при стартиране на проучване на Вашия бизнес в тази насока да попълните следния въпросник, който да ни даде цялоста стартираща картина по темата:

 

На 6 април 2016 г. ЕС постигна съгласие за осъществяването на голяма реформа в областта на защитата на данните, като прие пакета за реформа на защитата на данните, включващ Общия регламент относно защитата на данните (английското му наименование е “GDPR”, с което е широко известен), който замени двадесет годишната Директива 95/46/ЕО („Директива за защита на данните“) и Директивата за полицейското сътрудничество. На 25 май 2018 г. новият общоевропейски инструмент за защита на данните — Общият регламент относно защитата на данните (наричан по-надолу „регламентът“), ще започне да се прилага пряко, две години след неговото приемане и влизането му в сила.

Новият регламент(GDPR) ще засили защитата на правото на физическите лица на защита на личните данни, като по този начин отразява същността на защитата на данните като основно право на Европейския съюз.

Като осигурява единен набор от правила, пряко приложими в правния ред на държавите членки, GDPR ще гарантира свободното движение на лични данни между държавите членки на ЕС и ще укрепи доверието и сигурността на потребителите, два абсолютно необходими елемента за създаването на истински цифров единен пазар. По този начин регламентът ще открие нови възможности за бизнеса и предприятията, особено за по-малките от тях, като също направи правилата за международно предаване на данни по-ясни.

Правна рамка в САЩ. “Вярвам, че всяко ICO, което срещам, ще гарантира сигурност” - с тези думи започна изложението си пред Комисията за банков надзор на американския Сенат през февруари 2018г., председателят на Комисията за ценни книжа и борси в САЩ (SEC от англ. “Securities and Exchange Commission”). Така той потвърди големите страхове на множеството стартиращи блокчейн стартъпи - че техните ICO-та, базирани върху публичното офериране на онлайн облигации, наречени “токени”, (последните законодателно регулирани като ценни книжа в Съединените щати), подлежат на тромави изисквания за регистрация.

Тези страхове доведоха до факта, че многобройните нововъзникващи компании в IT индустрията, започнаха да реализират своите ICO-та изключително извън територията на Съединените щати, като пренебрегнаха предимствата на привличането на инвеститори със седалище в САЩ с убеждението, че така могат да избегнат някои мудни правителствени регулации.

 

1.Понятие. “Общият европейски регламент за защита на личните данни” (oт англ. “European General Data Protection” или съкратено “GDPR”) ще влезе в сила на 25 май 2018г., като ще замени досегашната регулация от Директивата 95/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година относно защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни. Тази Директива бе имплементирана в българското законодателство в началото на 2002г. с приемането на Закона за защита на личните данни( в сила от 01.01.2002г.). Влизането в сила на GDPR ще породи правно действие и спрямо още няколко акта на ЕС, които уреждат коментираната тематика, а именно Регламент (ЕИО) № 2380/74 на Съвета от 17 септември 1974г. относно приемане на разпоредби за разпространяване на информация, свързана с научно-изследователски програми за Европейската икономическа общност, Регламента на Европейския парламент и на Съвета (ЕО) № 45/2001 от 18 декември 2000 година за защита на физическите лица по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни, както и върху Решение на Европейската комисия от 15 юни 2001 година относно общите договорни клаузи за трансфера на лични данни към трети страни съгласно Директива 95/46/ЕО.

 

 

Kриптовалутите юридически представляват цифрови финансови активи, предназначени да работят като средство за обмен, чрез използване метода на криптографията за осигуряване на транзакции, с цел да се контролира създаването на допълнителни единици валута. В този контекст криптовалутте могат да се класифицират като подмножество от цифрови валути и/или като подвид алтернативни валути, в частност виртуални такива. В настоящето криптовалутите служат и за закупуване на т.нар “токени”, които според мен могат да бъдат квалифицирани като вид електронни облигации, служещи за набиране на капитал чрез т.нар концепция “ICO”( от англ. Initial coin offering), т.е вид електронно кредитиране на стартиращи компании от трети лица. Тази функция превърна криптовалутите в особено динамично развиващ се финансов инструмент, който са разлика от различните банкови и борсови аналози води до невероятна гъвкавост и бързина при финансовите операции. Настоящето изложение има за задача да даде по-голям фокус върху всички споменати процеси – техните позитиви, спекулативен характер, но и ролята им на все по-наложен реален финансов инструмент, който буквално взриви финансовия сектор и постави много юридически въпроси. 

 

 

С последните изменения на Закона за марките и географските означения (ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) бе въведена опцията за подаване на възражения от трети лица по отношения на заявки, които страдат от пороци на абсолютни основания, визирани в чл.11 от закона. Нормата на чл.38а от Закона за марките и географските означения(ЗМГО) е реципирана директно от чл.40 Регламент №207/2009 относно марката на Общността, но при формулиране на законовата и подзаконовата база по темата, българският законодател е допуснал серия от грешки, които водят до меко казано нелогично правоприлагане, съпътствано от нищожни индивидуални административни актове на Патентно ведомство и съответно на съда. Настоящата статия има за цел да посочи визираните грешки, с цел една своевременна законодателна корекция, която да обхване както чл.38а от ЗМГО, така и чл.25б и чл.25в от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения.

 

Темата предмет на настоящата статия е дискусионна от години в Европа, тъй като Директива 2001/29/EC създаде възможност(но не и задължение) за страните-членки на ЕС да провокират евентуален дебат за свобода на панорамата, който юридически да бъде отразен в националните закони за авторското право. Някои държави като Англия(раздел 62 на британския Закон за авторските права, дизайните и патентите) и Германия(чл. 59 на германския Закон за авторските права) са създали подобна норма в своето авторскоправно законодателство, но при различни условия. В Англия свободата на панорамата е позволена само с некомерсиална цел, а в Германия и с комерсиална цел.

Въпреки споменатата директива, виждането на повечето европейски законодателства, възприето в тяхната доктрина и практиката е, че пейзажните фотографии, заснети в градска среда не са обект на авторското право, като те застъпват тази теза константно и непротиворечиво. Интересен факт е обстоятелството, че въпросният юридически и теоретичен стабилитет се наблюдава в тези авторскоправни законодателства като италианското, френското и гръцкото, които като част от  континенталната европейска система, регулират повече от 90% от културното наследство на нашия континент от векове. Това становище се подкрепя и от европейската съдебна практика(включително и в Англия), като причините за това се коренят най-вече в историческото развитие на авторското право и неговата вътрешноприсъща логика, която е отразена в институтите му. Един от коментираните институти е този на “свободното използване без заплащане на възнаграждение” в определени хипотези, касаещи в случая фотографските произведения. Опитите на “професионалните” фотографските среди(особено изявен в тази насока е немският фотограф Нико Тринкхаус) да предизвикат дебат в Европейската комисия чрез конкретни лобистки кръгове(имам предвид евродепутатката Джулия Реда от нем. Julia Reda) и да променят споменатата практика, като наложат така желаното от тях понятие “свобода на панорамата”, говори за две неща – ниска правна култура в областта на авторското право и опит да се комерсиализират обекти на авторското право, които са или са били чужда интелектуална собственост.

Безспорно както фирменото наименование така и търговската марка са едни от основните индивидуализиращи белези и правни инструменти, които отличават един търговец от друг, техните стоки и услуги и предлагането на пазара. Напоследък обаче практиката наложи парадокса, в който се сблъскват валидно регистрирани търговски марки, с вписани търговски наименования на търговски дружества, които принадлежат на различни правни субекти, възникнали времево в различни периоди, но касаещи и визиращи сходни или едни и същи стоки и услуги, предлагани от няколко разнородни правни субекта на пазара, което безспорно води и до правни спорове в този контекст, с предмет нелоялна конкуренция. Проблемът е в липсата на унификация на текстовете, касаещи търговските марки и фирмените наименования в Търговския закон, Закона за търговските марки и промишлените образци, новия Закон за търговския регистър и Закона за защита на конкуренцията. Странното е, че и в миналото Търговският закон и ЗМГО не бяха добре стиковани, като се има предвид например уредбата за лицензирането на търговски марки, действаща паралелно и в двата закона. Настоящото изложение има за цел да посочи въпросните текстове, да ориентира и да даде препоръки относно правилния подход на търговските субекти в защитата на техните интереси, касаещи не само защитата на интелектуалната им собственост, но и отличителното им позициониране спрямо останалите участници в една особено динамична напоследък конкурентна среда.

Абсолютните основания за отказ на регистрация на търговска марка са обект на регламентация в чл.11 от Закона за марките и географските означения. Едно от най-честите основания, които се постановяват в практиката, а и които се изследват в особена дълбочина, е наличието на описателност на дадена търговска марка по чл.11, ал.1, т.4 от ЗМГО.  Подобен отказ се постановява във фазата на т.нар “експертизата по същество” по чл.37 от ЗМГО, извършваща се по отношение на дадена заявена търговска марка в Патентно ведомство, като с него се целят няколко юридически ефекта с различна крайна резултативност в административното производство. Възражение на абсолютни основания може да бъде подадено и от трети лица в тримесечен срок от публикацията на заявката в хипотезата на чл.38а от ЗМГО, като в този вариант наличието на някоя от хипотезите на чл.11 ЗМГО се изследва от отдел “Опозиция”. Спецификите в процесa за отказ на абсолютни основания, конкретно визиращи нормата на чл.11, ал.1, т.4 от ЗМГО, ще са обект на изследване в настоящето изложение, като ще маркирам практическите проблеми както в административната процедура пред Патентно ведомство, така и решенията, които са част от националната и европейска съдебна практика по коментираната тема.