- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Увод:
Обществени поръчки. Незаконосъобразни похвати. Обжалване.
С настоящата статия целя да хвърля светлина върху случай от практиката, касаещ проведен архитектурен открит конкурс за проект по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) в насока границите на интерпрeтация на законовите рамки от страна на Възложителя, които без каквато и да било ирония в случая, се оказва такива няма.
Чрез конкретния казус ще бъдат онагледени типични примери, грубо нарушаващи императивите на ЗОП и неговите принципи - равнопоставеност и свободна конкуренция, класирането на фаворизирани участници забележете чрез незадължителен елемент за изпълнение и въпреки това дал предимство при оценяването и класирал конкурсните проекти на първите три места.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Правни аспекти на блокчейн домейните в Web3.
1.Увод.
Искаше ми се да напиша тази статия, защото въпреки, че коментирах темата за пръв път може би някъде около 2010 и към настоящия момент не виждам в българското право да се е появил закон за решаване на спорове между търговски марки и домейни. Незаконният арбитраж в „Регистър.бг“ ЕООД продължава да съществува, а по тази тема се е произнесъл многократно ВКС, като съдебната практика, създадена по темата именно от Върховния касационен съд е на мнение, че този арбитраж не е такъв и решенията му нямат правна сила.
Въпреки споменатите правни абсурди, нищо в България така и не се промени, но светът мина на нова скорост в т.нар „Web3”[1] и множество проекти в публичната сфера, финансите, правото, услугите и забавленията се развиват чрез блокчейн технологиите.
Предвид липсата на каквато и да вътрешна нормативна рамка и становището на ВКС по едно меко казано странно дело, че „домейните не са обекти на търговска дейност, съответно не представляват нарушение на търговска марка“[2](интересно какво са Yahoo, Gmail, Facebook, Instagram), ще се наложи за пореден път да разисквам какво се случва „там“ и да давам препоръки за развитието на българското право, които се надявам някога, някой първо да прочете и след това да осмисли, предвид факта, че търговските марки много често касаят нещо случващо се в онлайн пространството в 21 век. „Нещо“, което е обект на правото в цял свят, но не и в България – домейните.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Технологични проблеми при ICO.
1.За да стартирате на технологично ниво Вашето ICO е необходимо да изберете и конфигурирате три основни неща:
- Блокчейн под който ще функционира проекта ви;
- Интелигентен договор (oт англ. „smart contract”), с който ще работи;
- Портфейл(oт англ. „wallet”), в който ще постъпват средствата;
Блокчейнът е „счетоводната книга“(от англ. „ledger”), в която се съхраняват всички данни за транзакциите ви. Той е коренът на дървото, върху което ще расте вашето ICO. Изберете някоя от съществуващите блокчейн вериги - Ethereum, Binance(искрено ги препоръчвам – по-надолу ще разберете защо), Tron и др.
Smart Contract (интелигентен договор) е софтуерният стандартът, по който ще работи токена ви. За всички блокчейн вериги има предварително зададени софтуерни стандарти - ERC за Ethereum, BEP за Binance и TRC за Tron.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Защо общите правила на извъндоговорната отговорност са неприложими към деликтните искове в интелектуалната собственост?
1.Увод.
Причината да напиша тази статия е желанието ми да внеса яснота относно все по-налагащата се тенденция в българското правораздаване да се смесва общата уредба на извъндоговорната отговорност със специалните, деликтни искове, предвидени в Закона за авторското право и сродните права (ЗАПСП), Закона за марките и географските означения(ЗМГО) и Закона за промишления дизайн(ЗПрД). Тази тенденция доведе през годините до серия от незаконосъобразни решения, които не само не отговарят на нормативната и доктриналната рамка за това как следва да се доказват, съответно да се правораздава правилно по деликтни искове с предмет интелектуална собственост, но и някак с лекота създаде тежки противоречия в съдебната практика в областта на културата, високите технологии и бизнеса, което накърнява непоправимо правата на множество правни субекти, чиито абсолютни субективни права българският съд тотално нарушава с дълбоко незоконосъобразния „мотив“: „не е доказан фактическият състав на деликтната отговорност“, имайки предвид този по чл.45 от ЗЗД?
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
MiCA – новата правна рамка на блокчейн индустрията.
1.Увод.
Регламентът на Европейския съюз (ЕС) относно пазарите на криптоактиви (MiCA) цели да въведе регулативна рамка в целия Европейски съюз, касаеща финансовите, юридически и технологични процеси в блокчейн екосистемата, осигуряваща правна яснота и сигурност за европейския пазар на криптоактиви. Правната рамка на MiCA беше поставена на дневен ред като законодателен проект още през юни 2022, като според представители на криптоиндустрията (например Том Дъф Гордън, вицепрезидент на „Coinbase“), приемането на Регламента „ще е ключов момент за блокчейн пазара“.
В свое изказване - Щефан Бергер (ЕНП, Германия), водещ докладчик и евродепутат по регламента MiCA, заяви: "В момента се работи по този регламент: "Това поставя ЕС в челните редици на икономиката на токените с 10 000 различни криптоактиви. Потребителите ще бъдат защитени от измами и мошеничества, а секторът, който пострада от срива на крипто борсата „FTX“, ще може да си възвърне доверието. Потребителите ще разполагат с цялата информация, от която се нуждаят, и всички основни рискове около криптоактивите ще трябва да бъдат наблюдавани. Гарантираме, че оповестяването на въздействието върху околната среда ще бъде взето предвид от инвеститорите в криптоактиви. Този регламент носи конкурентно предимство за ЕС. Европейската индустрия на криптоактивите разполага с регулаторна яснота, която не съществува в страни като САЩ."
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Изкуственият интелект - новият автор.
1.Увод.
„Изкуственият интелект“(от англ. “Artificial intelligence” или “AI”) като симулация на човешкото знание от самообучаващи се машини[1] (компютърни системи) все повече навлиза в сферата на авторското право, като от близо 8 години „твори“ в различни сфери на изкуството. През 2016г. група музеи и изследователи в Нидерландия представиха произведение на изящното изкуство под формата на портрет, озаглавен "Следващият Рембранд"(от англ. „The Next Rembrandt“) – нарисуван и генериран от компютър, който е анализирал стотици творби и хиляди фрагменти от тяхна холандския художник от XVII век Рембранд Харменшон ван Рейн. Интересното по темата е, че „The Next Rembrandt“ е компютърно генерирана триизмерна картина, разработена от алгоритъм за разпознаване на лица(т.нар „face recognition protocol”), който сканира данни от 346 известни картини на холандския художник в технологичен процес, продължил 18 месеца. Портретът се състои от 148 милиона пиксела и се основава на 168 263 фрагмента от творби на Рембранд, съхранени в специално създадена и компилирана за целта авторска база данни. Проектът е спонсориран от нидерландската банкова група „ING“ в сътрудничество с „Microsoft“, маркетинговата консултантска компания „J.Walter Thompson“ и консултанти от Техническия университет в Делфт, „Маурицхаус“ и къщата музей на Рембранд.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Какво е „freedom to operate“( от англ.“свобода на действие“ или „FTO“).
1.Увод.
“Свободата на действие” (от англ. „freedom to operate“) като понятие може да бъде определена като възможността да се продава или комерсиализира продукт или услуга в конкретна област и времева рамка, без да се нарушават права върху интелектуална собственост, притежавани от друг правен субект. Преди всяко ключово бизнес решение, особено преди навлизането на нов продукт или технология на чужд пазар, анализът[1] на свободата на стопанско опериране е от съществено значение. Благодарение на анализа на критерия „свободата на действие“ може да се определи дали подобни или идентични продукти, технологии или ноу хау вече присъстват в определена област и дали съществува риск от тяхното нарушаване като права на интелектуална собственост.
Анализът на „свободата на действие“ (FTO) може да бъде извършен във всеки един момент от разработването на нов продукт или технология. Когато идеята за новия продукт вече е ясна за изобретателя, си струва той да провери в патентните бази данни дали не се опитва да изобрети отново нещо, което вече е факт на пазара, или дали има изтекъл патент, който би могъл да бъде използван, за да се доразвие новото изобретение. Ето защо, ако се планира да навлизане на нов пазар с вече разработена технология, FTO може да доведе до значителни икономии на разходи, като се избегнат и презюмираните съдебни дела на основание искане за обявяване на даден патент за недействителен или касаещи искове за нарушения на патенти.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Децентрализирани финанси (DeFi) в блокчейн екосистемата.
1.Въведение.
Съвременните децентрализирани финанси( oт англ. „Decentralized finance“ или съкратено „DeFi”) отправят технологично и юридическо предизвикателство към да я наречем - традиционна финансова система в цял свят, като лишават познатите посредници(банките и другите финансови институции) от властта им да опосредяват повечето транзакции между граждани и бизнес партньори,като по този начин позволяват на потребителите да запазят реалния контрол върху парите си и да създадат инструменти за нов вид приходи. Настоящето изложение има за цел да даде яснота относно регулациите на финансовия крипто пазар, с цел да изясни факта, че технологията зад модела DeFi обещава динамична, преодоляваща посредничеството революция във финансите, като всичко това води до нови реалности в традиционния финансов сектор, който осъзнава случващото се и всячески се опитва да забави описания процес. Статия ще обсъди и важните юридическипоследици от модела DeFi за съществуващите финансови регулации, както и предизвикателствата, пред които са изправени регулаторните органи по темата в ЕС и САЩ.
1.1.Какво представлява финансово-технологичният модел DeFi?
Децентрализираните финанси се осъществяват чрез онлайн платформи, които позволяват на потребителите да извършват различни видове финансови транзакции, като целта е да се подобри достъпността, бързината, сигурността и ефективността на финансовите услуги безпосредник. Концепцията DeFi използва блокчейн технологията, както и различни видовекриптовалути (главно т.нар „стейбъл коени“ обикновено базирани под Ethereum[1]) заради концепцията на „умните договори“, имплементирани в кода за управление на финансови транзакции като кредитиране, вземане на заеми и търговия извън контрола на традиционни финансови институции като банки, брокерски фирми и централизирани борси. Следователно потребителите взаимодействат с отворените софтуерни протоколи чрез така наречените „нехоствани“ портфейли. Нехостваните портфейли са цифрови, физически портфейли(обикновено изглеждат като флашка или външен хард диск), които се управляват от самите потребители, а не от доставчик на услуги, който предлага „хоствани“ – уеб базирани крипто потфейли.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
1.Увод.
Въпросът за патентоспособността на софтуерните произведения е обект на множество доктринални и практически спорове през последните години в институциите на Европейската общност. Либерализацията на научните и юридически виждания относно патентоспособността, касаеща нематериални блага, логично доведе до регистрацията и постфактум - съдебната защита на патенти за математически, образователни и бизнес методи, тенденция, която до скоро бе материалноправно немислима, но получи своя пробив през последните тридесет години, стимулирана от някои видни (корпоративни)ползватели на патентната система, както и от новите тенденции в самите национални патентни ведомства. В Европа, за разлика от други страни в света(като например Съединените щати), софтуерната патентоспособност бе ефективно парирана материалноправно, а именно чрез член 52, ал.2 от Европейската патентна конвенция(ЕПК)[1]. Тази правна норма съдържа изчерпателен списък на обектите, изключени от патентоспособност, а именно: открития, научни теории и математически методи; схеми, правила и методи за извършване на умствени действия, игри или стопанска дейност, както и компютърни програми (като такива).
С цел да се подчертае факта, че софтуерът е вид литературно произведение[2], но все пак да се презюмира коректно опцията за патентоване на устройства, които биха отговаряли на условията за патентна защита, съдържайки технически компоненти, управлявани от софтуер, в член 52, ал.3 от ЕПК се прави коректното уточнение, че разпоредбите на член 52, ал.2 от ЕПК "изключват патентоспособността на обектите или дейностите, посочени в тази разпоредба, само доколкото заявката за европейски патент или европейският патент се отнасят до тези обекти или дейности като такива".
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Защо съдебната практика, касаеща спорове между домейни и търговски марки в България, е незаконосъобразна?
1.Увод:
Иска ми се да започна настоящото изложение с отбелязването на обективния факт от действителността, че най-голямата фирма в света(към момента), чиито бизнес е мултимилиарден – „AMAZON“, e базирана онлайн. Нейните акции се търгуват на стоковата борса в Ню Йорк, Лондон и Хонг Конг. Зад сайта AMAZON.com стои корпорацията „Amazon.com” Inc. Тази фирма притежава и американската национална, международната(регистрирана по Мадридската спогодба и протокола към нея) и европейска търговска марка АМАZON.com. Въпросната търговска марка определено представлява домейн! Нейните акции по моя информация(допускам тя да е непълна) не се търгуват на софийската борса, нито пък дела свързани с нея се гледат в софийските съдилища, но тя все още е най-скъпо струващата търговска марка в света, представляваща домейн. Споделям тези факти поради особено противоречивото виждане на българския съд от 21 век(обект на изследване в тази статия), че „домейнът не може и не е търговска марка“ и че „недобросъвестната регистрация на домейн не е търговска дейност“. Звучи Ви абсурдно? И на мен.