Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Защита на роботиката чрез интелектуалната собственост.

 

1.Исторически бележки.

Роботиката и изкуственият интелект (от агл. Artificial intelligence или накратко “AI”) имат огромен потенциал да трансформират генерално ежедневието ни, като последните опити с хуманоидни роботи в супермаркети, училища, болници и домове за пенсионери в Европа, САЩ и Япония създават нуждата и от изграждане на юридическа рамка по проблема. Въпросът, който стои на дневен ред по темата е как се осъществяват иновациите в роботиката и каква е ролята на интелектуалната собственост (ИС) в този процес?

Какво всъщност представлява роботът? Най-общо казано, роботът е машина, която има способността да интерпретира средата си и да коригира действията си за постигане на конкретна техническа цел. Първите съвременни роботи са изобретени за програмирана автоматизация, с цел ускоряване на производствените производствени процеси. Днес роботите са се превърнали в напълно автономни механични и софтуерно управлявани системи, които могат да работят във всякаква среда и да вземат „решения“ без човешка намеса. Към 1970г. роботизираното производство е широко разпространено в автомобилната индустрия в САЩ и Япония, а в края на 80-те години Япония се превръща в световен лидер в производството и използването на индустриални роботи. От 80-те години на миналия век, когато използването на индустриални роботи в автомобилните и други индустриални производствени линии става ежедневие в САЩ и Япония, роботизираните механични части стават все по-усъвършенствани и стават все по-автономни като софтуер, дизайн и интерфейс. Новите приложения и авангардни постижения в изкуствения интелект, мехатрониката, навигацията, сензорите, разпознаването на обекти и обработка на информация превърнаха роботиката в мултидисциплинарна област, като издигнаха интелектуалната сосбтвеност, свързана с тези процеси в обект на сделки, касаещи лицензиране, развойна дейност и покупко-продажба на ноу хау.

  

Грешката квалифициран елетронен подпис.

 

1.Въведение.

През последната година ми прави впечатление, че бързането да се финализира работата по и без това не достатъчно добре обмисленото юридически, а и най-вече технически българско електронно правителство, води до множество недомислици, които не само са тотално лишени от правна логика, но и ще доведат до огромна бюрократична тежест за гражданите, която ще възникне на базата на технологични съображения. Какво имам предвид?

Българското право споделя доктриналното виждане, че формата на сделките и/или волеизявленията се определя от императивни и диспозитивни правни норми. Императивните правни норми  въздигат формата в условие за валидността на конкретна сделката или волеизявление, като в този контекст специален или общ нормативен акт указва как трябва да бъде обективирана формата на съответния документ, чрез който дадено едностранно волеизявление или взаимно разменени волеизявления следва да бъдат приети за валидни. В този смисъл ние говорим за квалифицирани форми на волеизявления, които ги валидират като юридически резултат, предвиден законодателно да се случи по конкретен начин. От друга страна, страните по една сделка например, могат свободно да договорят формата[1] на волеизявленията си, доколкото тя не е в разрез с императивно определената такава от даден нормативен акт, предвидена за същата тази сделка. В противен случай диспозитивно(свободно) уговорената форма ще влече след себе си нищожността на желания резултат от волеизявленията, тъй като в хипотезата на чл.26, ал. 1 ЗЗД той ще противоречи или съответно - ще заобикаля закона.

 

Авторско право в архитектурата и авторски надзор.

 

През последните години поставената на разглеждане тема придоби огромно практическо значение, най-вече с оглед проблемите, които тя засяга при охраняване правата на отделните автори архитекти и проектанти, ангажирани в инвестиционния процес както по Закона за обществените поръчки (ЗОП), така и в частния сектор. Оказва се, че често, на базата на неуредени финансови отношения, касаещи заплащане на авторския труд на  даден архитект или проектант по конкретна сграда или съоръжение, възникват различни по естеството си юридически спорове, чиито режим на законодателна уредба е смесен, тъй като са налице както авторскоправни мотиви по Закона за авторското право и сродните му права(ЗАПСП), така и такива по Закона за устройство на територията(ЗУТ). Един от най-честите спорове в тази насока е кой и при какви условия следва да извърши авторския надзор върху определена сграда, която първоначално има за архитект или проектант конкретно лице автор, което постфактум е прекратило договорните си отношения с инвеститора или възложителя на проекта. Определянето на точна и ясна рамка в областта на правоприлагането, регламентираща този процес, чрез строго спазване на законодателните инструменти и доктриналните виждания, би унифицирало съдебната практика, която в момента е разнопосочна по темата, в зависимост от това дали конкретния казус касае частноправни правоотношения или е налице възлагане по ЗОП от държавата или общините.

Географски означения. Регистрация по национален, европейски и международен ред.

 

 

Въведение. Правният режим на географските означения като обекти на индустриалната собственост се определя от Закона за търговските марки и географските означения(ЗМГО). В началото на 2018г. обаче, страната ни бе заплашена с юридически санкции от Европейската комисия, тъй като националното ни законодателство не бе съобразено с Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ, L 343/1 от 14 декември 2012 г.), за спиртни напитки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (OB, L 39/16 от 13 февруари 2008 г.), за продукти по чл. 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (OB, L 347/671 от 20 декември 2013 г.), и за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета (OB, L 84/14 от 20 март 2014 г.).

Полезен модел. Защо точно полезен модел и какво представлява той?

 

Регистрация на полезен модел в България. Процедура. Полезните модели са т.нар в практиката “малки изобретения”. Защо? За разлика от патентите, полезните модели не се подлагат на експертиза за наличие на новост и изобретателска стъпка, а само се преценява тяхната промишлена приложимост. Те се подлагат на проверка единствено на формалните изисквания на закона за тяхната регистрация и ако те са изпълнени, процедурата се финализира. От тази гледна точка полезните модели са вид дизайни с техническа функция. Поради тази причина те не могат да бъдат регистрирани като промишлени дизайни, тъй като Законът за промишления дизайн забранява регистрацията на дизайни с подчертана техническа функция, но в същото време не могат да бъдат и патенти, защото не са нови и нямат изобретателска стъпка. Букварският пример за полезен модел е тирбушонът, понеже винтът като техническо постижение не е нещо ново(той е измислен от Архимед още в древността), но сам по себе си в конкретния случай, на базата на определен дизайн и неговата функционалност, този винт има техническо предназначение – отваря бутилки. Заключението е, че са възможни множетсво различни полезни модели за тербушон, но той не може да бъде обект на патент. В този контекст полезните модели стоят по средата между промишлените дизайни и изобретенията, като не са нито едното, нито другото. 

Кaк да защитите Вашето авторско право?

 

 

Автор е всяко физическо лице, което в резултат на своята творческа дейност създаде произведение в областта на литературата, науката и техниката. За автор се презумира лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението. В някои хипотези автори са юридически лица – например при компютърните програми, създадени в хипотезата на трудово правоотношение(аргумент от чл.14 от ЗАПСП).

 

Речта на омразата в Интернет. Обида и клевета онлайн. Адвокат по интернет право.

 

Въведение. Като юрист и личност през последната година няколко пъти се сблъсквах с омразата в Интернет от първо лице поради мои професионални, социални и политически активности. Оказва се, че множество български правни субекти – физически и юридически лица, са склонни да вярват, че поведението им онлайн е ненаказуемо, че могат да нападат, обиждат, клеветят, да използват и разпространяват онлайн чужди лични данни безнаказано, с цел задоволяване на свои незаконни лични, бизнес и политически цели. Това поведение често се извършва чрез постове в социалните мрежи, чрез статии в електронните медии, блог и чат кореспонденция, имейли и т.н. В повечето случаи извършителят е със субективното, крайно погрешно убеждение, че има право на описаното поведение, ерго - не може да бъде санкциониран, т.е “никой не следва да му забранява подобна онлайн изява или да иска спиране или премахване на публикуваното съдържание”, изхождайки от криворазбраното му разбиране за понятието “свобода на словото” като основно конституционно право. Ето защо ми се иска да започна изложението си с ясно разграничение на свободата на словото като основен конституционен принцип и спазването му, включително и при поведението ни онлайн, от проявите на интернет клевета и обида, спекулирането с неверни данни или с лични данни, без съгласието на техния титуляр и в негова вреда, което в съвкупност (на онлайн жаргон) се определя под термина “тролско поведение”.

 

Директива относно авторското право в цифровия единен пазар.

 

1.Въведение. Технологичният бум на цифровите технологии промени концептуално способите, по който се създават, продуцират, разпространяват и използват авторските произведенията в Интернет, както и други защитени обекти на интелектуална собственост(например домейните). През последните две десетилетия възникнаха иновативни онлайн технически способи за възпроизвеждане на съдържание(визирам т.нар “стрийминг”), както и нови субекти в авторскоправната среда(онлайн медиите) и свързаните с тях съвременни бизнес модели. В цифровото пространство се увеличи значително трансграничното използване на авторски произведения от всички видове, като на практика се предложиха нови възможности за достъп на потребителите до защитени с авторско право обекти от разстояние, буквално в цял свят. Въпреки че целите и принципите на нормативната рамка на ЕС в областта на авторското право стъпват на един стабилен законодателен базис, възникна необходимост именно тази традиционност да се приспособи към технологичните реалности и предизвикателства на 21 век. Ето защо се наложи сериозен анализ на съществуващата нормативна реалност и съгласуваност на равнище Европейска комисия и Европейски парламент, с цел да се избегне липсата на институционален консенсус по темата във вътрешния пазар. Резултативността на визираните процеси в крайна сметка доведе до иницииране работата по една съвременна правна рамка, унифицираща различията и създаваща общ режим в областта на авторските права онлайн за всички държави-членки на ЕС. На този фон приетата през май 2015г. “Стратегия за цифров единен пазар”[1] очерта необходимостта „да се намалят различията между националните режими за авторското право и да се даде възможност за по-широк достъп на потребителите в ЕС до произведения онлайн“. В споменатия документ се подчерта значението на засиления трансграничен достъп до услуги, свързани със защитено с авторско право съдържание, улесняването на свободното му използване в областта на научните изследвания и образованието и изясняването на ролята на онлайн услугите в легалното разпространение на произведения и други обекти.

2.Първоначални проучвания и предложения. “Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар 2019/790/ЕО” е предхождана, съответно обединява принципите на няколко основополагащи нормативни акта на ЕС в областта на авторското право. Първоначалното предложение за директивата е на тогавашния еврокомисар по цифрова икономика Гюнтер Йотингер от септември 2016г. и се основава на правилата, залегнали в Директива №96/9/ЕО[2], Директива №2001/29/ЕО[3], Директива №2006/115/ЕО[4], Директива №2009/24/ЕО[5], Директива 2012/28/ЕС[6], Директива 2014/26/ЕС[7] и т.нар IPRED Директива[8] като ги допълва и прецизира. Посочените нормативни актове, както и разглежданото предложение за “Директива относно авторското право в цифровия единен пазар”, допринасят за по-адекватното функциониране на вътрешния пазар в дигиталната среда, осигуряват висока степен на правна закрила на носителите на права и улесняват лицензирането и уреждането(монетизирането) на правата онлайн.

Патентите в областта на изкуствения интелект.

 

 

Темата за изкуствения интелект все още не присъства в българското право като нещо нормативно и практически важно, което е на дневен ред законодателно в 21 век не само от технологични, а и от юридически съображения и което безспорно обуславя бъдещето на иновативния сектор и чрез него на обществения, бизнес и личен живот на всеки съвременен човек. Последните изследвания по темата в много от развитите технологично държави по света показват, че не е далеч времето, в което освен следобедната играта на шах с някое електронно устройство, на базата на изкуствен интелект ще се издават моментни визи, ще се одобряват по-бързи и сигурни (от гледна точка на лични данни - пръстово, лицево разпознаване) банкови кредити, ще се провеждат национални и трансгранични (например европейски) избори, ще се извършват здравни услуги. Други проучвания сочат, че изкуственият интелект ще замени много професии -  адвокатската, тази на нотариусите, съдебните изпълнители, съдиите, ще революционизира прецизността и мониторинга в медицината, ще роботизира промишлеността, услугите и бита ни, като по този начин ще постави нови интелектуални, философски и психологически предизвикателства пред ежедневието и може би пред взаимоотношенията между самите нас – човешките същества. Осъзнавайки неизбежността на всичко това, доста компании, опериращи в различни сфери на социалния и бизнес живот, започнаха да разработват динамично и фокусирано изобретения, базирани изцяло на изкуствен интелект. Взимайки повод от казаното, искам да обърна детайлно внимание в това изложение на споменатите патенти, воден от убеждението ми, че днешните изобретения в областта на  АI технологиите (от англ. “Artificial intelligence”) са базата на нашето по-интересно утре.

1.Историческо развитие. Изкуственият интелект (AI) се появява през 50-те години на миналия век, като първото споменаване на термина идва от един летен изследователски проект от 1956г. на “Дартмут колидж”(от англ. Dartmouth College), Ню Хампшир, САЩ. Година по-рано, през 1955 г. Джон Маккарти, млад асистент по математика в колежа “Дартмут”, решава да организира група за проучване и разработване на цифрови мислещи машини. Маккарти избира името „Изкуствен интелект“ като “ново поле” на научно търсене. То презюмира най-вече смислова неутралност, с цел избягване на акцента върху тясната теория за автоматиката и тази на кибернетиката, като вече познати постижения на аналоговата техника. В началото на 1955 г. г-н Маккарти се обръща към Робърт Морисън - директор на биологичните и медицински изследвания към фондация “Рокфелер”, за да поиска финансиране за споменатия летен семинар в “Дартмут” за около 10 участници - учени математици. На 2 септември 1955г. проектът е официално представен на членовете на борда фондацията под понятието „изкуствен интелект“.

Искове за неоснователно обогатяване, произтичащи от неизплатени авторски и лицензионни възнаграждения.

 

Общите диспозитивни норми на исковете за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД намират своето тясно приложение в споровете, касаещи интелектуална собственост, като в някои хипотези те са изрично уредени като правни норми в съответните специални закони, а в други се прилагат субсидиарно правилата на ЗЗД.  В Закона за авторското право и сродните му права(ЗАПСП) например, исковете за неоснователно обогатяване, произтичащи от неправомерно изплатени авторски възнаграждения, са предвидени като самостоятелни, специални искове[1]. В този контекст ЗАПСП се явява lex specialis спрямо общата материалноправна норма на чл.59 и сл. от ЗЗД, като това е случай на т.нар “слаба или конкретна субсидиарност”, която създава опцията за друг, специален иск за неоснователно обогатяване, предвиден в съответния закон. От логиката на казаното според мен произтича изводът, че специалните норми на чл.38, ал.2 от ЗАПСП и и чл.15, ал.6 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели легално узаконяват actio de in rem verso и паралелно потвърждават неоснователното обогатяване като базисен законодателен принцип в гражданското право. Спрямо аналогични норми, съществуващи в чл.22 от Закона за марките и географските означения(ЗМГО) и чл. 26 от Закона за промишления дизайн(ЗПрД), правилото на чл.59 от ЗЗД се правоприлага в хипотезата на т.нар “абстрактна или силна субсидиарност”, като в сочените правни норми се изключват всички останали хипотези на връщане на едно неоснователно обогатяване, настъпило при нарушаване на интелектуална собственост. Важно е да се отбележи, че тук институтът на неоснователното обогатяване играе косвена роля, запълвайки нормативни празноти(в случая липса на конкретно основание), неумело допуснати в българското законодателството, касаещо интелектуалната собственост, които очевидно не са развити изчерпателно от визираните специални текстове. Много често при деликтните искове по ЗМГО и ЗпрД[2] в случаите, касаещи особените хипотези на определяне на обезщетение в интелектуална собственост, има съотнасяне между непозволеното увреждане и института на непозволеното увреждане, по начин, по които доказването на размера на деликтния иск се обуславя от обогатяването, което би се е получило вследствие на приходите от нарушението над даден обект на интелектуална собственост. Описаната симбиоза между деликта и неоснователното обогатяване е нещо изключително характерно за конструкцията на визираните специални осъдителни искове, който факт е неглижиран от съдилищата и рядко е отразяван в детайл при постановяване на решенията – обстоятелство водещо до изключително противоречивата съдебна практика по дела, касаещи индустриална собственост. Тези специфики на института на неоснователното обогатяване, разгледан общо, но и в детайл в контекста на интелектуалната собственост(като обобщаващо понятие), ще са обект на фокусирано изследване в настоящето изложение.