- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
MiCA – новата правна рамка на блокчейн индустрията.
1.Увод.
Регламентът на Европейския съюз (ЕС) относно пазарите на криптоактиви (MiCA) цели да въведе регулативна рамка в целия Европейски съюз, касаеща финансовите, юридически и технологични процеси в блокчейн екосистемата, осигуряваща правна яснота и сигурност за европейския пазар на криптоактиви. Правната рамка на MiCA беше поставена на дневен ред като законодателен проект още през юни 2022, като според представители на криптоиндустрията (например Том Дъф Гордън, вицепрезидент на „Coinbase“), приемането на Регламента „ще е ключов момент за блокчейн пазара“.
В свое изказване - Щефан Бергер (ЕНП, Германия), водещ докладчик и евродепутат по регламента MiCA, заяви: "В момента се работи по този регламент: "Това поставя ЕС в челните редици на икономиката на токените с 10 000 различни криптоактиви. Потребителите ще бъдат защитени от измами и мошеничества, а секторът, който пострада от срива на крипто борсата „FTX“, ще може да си възвърне доверието. Потребителите ще разполагат с цялата информация, от която се нуждаят, и всички основни рискове около криптоактивите ще трябва да бъдат наблюдавани. Гарантираме, че оповестяването на въздействието върху околната среда ще бъде взето предвид от инвеститорите в криптоактиви. Този регламент носи конкурентно предимство за ЕС. Европейската индустрия на криптоактивите разполага с регулаторна яснота, която не съществува в страни като САЩ."
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Изкуственият интелект - новият автор.
1.Увод.
„Изкуственият интелект“(от англ. “Artificial intelligence” или “AI”) като симулация на човешкото знание от самообучаващи се машини[1] (компютърни системи) все повече навлиза в сферата на авторското право, като от близо 8 години „твори“ в различни сфери на изкуството. През 2016г. група музеи и изследователи в Нидерландия представиха произведение на изящното изкуство под формата на портрет, озаглавен "Следващият Рембранд"(от англ. „The Next Rembrandt“) – нарисуван и генериран от компютър, който е анализирал стотици творби и хиляди фрагменти от тяхна холандския художник от XVII век Рембранд Харменшон ван Рейн. Интересното по темата е, че „The Next Rembrandt“ е компютърно генерирана триизмерна картина, разработена от алгоритъм за разпознаване на лица(т.нар „face recognition protocol”), който сканира данни от 346 известни картини на холандския художник в технологичен процес, продължил 18 месеца. Портретът се състои от 148 милиона пиксела и се основава на 168 263 фрагмента от творби на Рембранд, съхранени в специално създадена и компилирана за целта авторска база данни. Проектът е спонсориран от нидерландската банкова група „ING“ в сътрудничество с „Microsoft“, маркетинговата консултантска компания „J.Walter Thompson“ и консултанти от Техническия университет в Делфт, „Маурицхаус“ и къщата музей на Рембранд.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Какво е „freedom to operate“( от англ.“свобода на действие“ или „FTO“).
1.Увод.
“Свободата на действие” (от англ. „freedom to operate“) като понятие може да бъде определена като възможността да се продава или комерсиализира продукт или услуга в конкретна област и времева рамка, без да се нарушават права върху интелектуална собственост, притежавани от друг правен субект. Преди всяко ключово бизнес решение, особено преди навлизането на нов продукт или технология на чужд пазар, анализът[1] на свободата на стопанско опериране е от съществено значение. Благодарение на анализа на критерия „свободата на действие“ може да се определи дали подобни или идентични продукти, технологии или ноу хау вече присъстват в определена област и дали съществува риск от тяхното нарушаване като права на интелектуална собственост.
Анализът на „свободата на действие“ (FTO) може да бъде извършен във всеки един момент от разработването на нов продукт или технология. Когато идеята за новия продукт вече е ясна за изобретателя, си струва той да провери в патентните бази данни дали не се опитва да изобрети отново нещо, което вече е факт на пазара, или дали има изтекъл патент, който би могъл да бъде използван, за да се доразвие новото изобретение. Ето защо, ако се планира да навлизане на нов пазар с вече разработена технология, FTO може да доведе до значителни икономии на разходи, като се избегнат и презюмираните съдебни дела на основание искане за обявяване на даден патент за недействителен или касаещи искове за нарушения на патенти.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Децентрализирани финанси (DeFi) в блокчейн екосистемата.
1.Въведение.
Съвременните децентрализирани финанси( oт англ. „Decentralized finance“ или съкратено „DeFi”) отправят технологично и юридическо предизвикателство към да я наречем - традиционна финансова система в цял свят, като лишават познатите посредници(банките и другите финансови институции) от властта им да опосредяват повечето транзакции между граждани и бизнес партньори,като по този начин позволяват на потребителите да запазят реалния контрол върху парите си и да създадат инструменти за нов вид приходи. Настоящето изложение има за цел да даде яснота относно регулациите на финансовия крипто пазар, с цел да изясни факта, че технологията зад модела DeFi обещава динамична, преодоляваща посредничеството революция във финансите, като всичко това води до нови реалности в традиционния финансов сектор, който осъзнава случващото се и всячески се опитва да забави описания процес. Статия ще обсъди и важните юридическипоследици от модела DeFi за съществуващите финансови регулации, както и предизвикателствата, пред които са изправени регулаторните органи по темата в ЕС и САЩ.
1.1.Какво представлява финансово-технологичният модел DeFi?
Децентрализираните финанси се осъществяват чрез онлайн платформи, които позволяват на потребителите да извършват различни видове финансови транзакции, като целта е да се подобри достъпността, бързината, сигурността и ефективността на финансовите услуги безпосредник. Концепцията DeFi използва блокчейн технологията, както и различни видовекриптовалути (главно т.нар „стейбъл коени“ обикновено базирани под Ethereum[1]) заради концепцията на „умните договори“, имплементирани в кода за управление на финансови транзакции като кредитиране, вземане на заеми и търговия извън контрола на традиционни финансови институции като банки, брокерски фирми и централизирани борси. Следователно потребителите взаимодействат с отворените софтуерни протоколи чрез така наречените „нехоствани“ портфейли. Нехостваните портфейли са цифрови, физически портфейли(обикновено изглеждат като флашка или външен хард диск), които се управляват от самите потребители, а не от доставчик на услуги, който предлага „хоствани“ – уеб базирани крипто потфейли.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
1.Увод.
Въпросът за патентоспособността на софтуерните произведения е обект на множество доктринални и практически спорове през последните години в институциите на Европейската общност. Либерализацията на научните и юридически виждания относно патентоспособността, касаеща нематериални блага, логично доведе до регистрацията и постфактум - съдебната защита на патенти за математически, образователни и бизнес методи, тенденция, която до скоро бе материалноправно немислима, но получи своя пробив през последните тридесет години, стимулирана от някои видни (корпоративни)ползватели на патентната система, както и от новите тенденции в самите национални патентни ведомства. В Европа, за разлика от други страни в света(като например Съединените щати), софтуерната патентоспособност бе ефективно парирана материалноправно, а именно чрез член 52, ал.2 от Европейската патентна конвенция(ЕПК)[1]. Тази правна норма съдържа изчерпателен списък на обектите, изключени от патентоспособност, а именно: открития, научни теории и математически методи; схеми, правила и методи за извършване на умствени действия, игри или стопанска дейност, както и компютърни програми (като такива).
С цел да се подчертае факта, че софтуерът е вид литературно произведение[2], но все пак да се презюмира коректно опцията за патентоване на устройства, които биха отговаряли на условията за патентна защита, съдържайки технически компоненти, управлявани от софтуер, в член 52, ал.3 от ЕПК се прави коректното уточнение, че разпоредбите на член 52, ал.2 от ЕПК "изключват патентоспособността на обектите или дейностите, посочени в тази разпоредба, само доколкото заявката за европейски патент или европейският патент се отнасят до тези обекти или дейности като такива".
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Защо съдебната практика, касаеща спорове между домейни и търговски марки в България, е незаконосъобразна?
1.Увод:
Иска ми се да започна настоящото изложение с отбелязването на обективния факт от действителността, че най-голямата фирма в света(към момента), чиито бизнес е мултимилиарден – „AMAZON“, e базирана онлайн. Нейните акции се търгуват на стоковата борса в Ню Йорк, Лондон и Хонг Конг. Зад сайта AMAZON.com стои корпорацията „Amazon.com” Inc. Тази фирма притежава и американската национална, международната(регистрирана по Мадридската спогодба и протокола към нея) и европейска търговска марка АМАZON.com. Въпросната търговска марка определено представлява домейн! Нейните акции по моя информация(допускам тя да е непълна) не се търгуват на софийската борса, нито пък дела свързани с нея се гледат в софийските съдилища, но тя все още е най-скъпо струващата търговска марка в света, представляваща домейн. Споделям тези факти поради особено противоречивото виждане на българския съд от 21 век(обект на изследване в тази статия), че „домейнът не може и не е търговска марка“ и че „недобросъвестната регистрация на домейн не е търговска дейност“. Звучи Ви абсурдно? И на мен.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
ICO маркетинг стратегия.
Ерата на проектите ICO, познати като концепция за „първоначалното предлагане на монети“(от англ. “Initial coin offering”) продължава, като маркетингът за подобни инициативи е ключова част и следвада бъде качествено подготвен. Аналогична е ситуацията със STO проектите (от англ. „Security Token Offering“), която концепция е също доста популярна в Интернет пространство, с цел набиране на първоначална инвестиция. ICO, както и STO, е аналог на IPO(oт англ. “Initial public offering” или публично предлагане на акции и облигации), само че в света на криптовалутите и токените. Друго, може би по-успешно сравнение, са кампаниите за набиране на средства от типа на Kickstarter, в които потребителите действат като инвеститори.
ICO като финансова концепция се появи сравнително наскоро и придоби неистова популярност както сред инвеститорите, така и сред самите си идеолози. За да очертаем маркетинговата стратегия и подход към темата, нека първо да разберем защо потребителите инвестират в ICO или STO проекти, а след това да анализираме маркетинговите разходи. Ето и основните маркетингови особености, които следва да се обсъдят подробно.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
„NFT“ и авторските права. NFT блокчейн лицензиране.
Увод.
Taка наречените „незаменими токени“ или „NFT“ (от англ. „nonfungible tokens“) представляват електронни блокчейн инструменти, които станаха горещата културна и юридическа тема в края на 2020г. и началото на 2021г., като вероятно ще останат такава за дълго време, поради множество технически, правни и финансови съображения. Разбирани като един от генераторите на цифрова техническа информация с определен номинал, по същество „NFT“ са цифрови сертификати или „печати“ за цифрова идентификация, които доказват собственост върху конкретен електронен артистичен актив, представен като NFT електронен файл и проверим(като автентичност и стойност), а и разменян чрез въвеждането му в даден блокчейн софтуер. Дигитализирането на материални и нематериални авторскоправни обекти под формата на NFT дигитални произведения, отвори нови предизвикателства пред стандартната концепция за лицензиране на авторски права онлайн, позната досега в правната доктрина и практиката. Настоящето изложение има за цел да отвори вратата пред темата и да я представи като един от актуалните технологични, културни и юридически проблеми в 21 век, поставени на дневен ред пред интелектуалната собственост като клон на правото.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
SaaS - лицензиране и правна рамка. Адвокат Атанас Костов.
1.Въведение.
Историята на концепцията „Софтуер като услуга“ датира от края на 2010г., когато в САЩ, един от изпълнителните директори на компанията Oracle – Лари Елисън, прокарва идеята за т.нар „софтуер при поискване“ на базата на вижданията си за подобна инвестиция в компаниите „Salesforce“ и в „Netsuite“, обяснявайки перспективността на този бизнес. От технологична гледна точка, понятието „Софтуер като услуга“[1] (от англ. Software as a Service или „SaaS“) се определя от някои автори в доктрината като „софтуер при поискване“ ( от англ. „on-demand software“). Това е онлайн бизнес модел за доставка на софтуер, при който софтуерът и базата данни към него за разположени на облачна технология, като потребителския достъп се осъществява чрез клиентска програма или приложение, базирани на конкретен уеб браузър в Интернет.
Описаният софтуерът като услуга се налага динамично, като обичаен модел за отдалечена доставка на онлайн услуги в областта на софтуерната обезпеченост на фирми, касаеща правото, счетоводството, бизнес приложенията, включително такива за съвместна работа, системи за управление на работа с клиенти (CRM), системи за планиране на ресурси на фирми (ERP), фактуриране, мениджмънт в човешките ресурси (HRM), управление на съдържание (CM) т.нар„servicedesk“ услуги („софтуерни услуги на бюро“) и т.н. Поради своята иновативност като концепция, осигуряваща отдалечен достъп до настолни компютри, но и до мобилни устройства, софтуерът като услуга се лицензира от всички водещи компании, предлагащи на пазара комерсиален софтуер.
Настоящото изложение има за цел да очертае правната рамка на SaaS, както и да обясни какви са приликите и разликите между него и познатите лицензионни споразумения, касаещи ползването на софтуер и софтуерни приложения.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Ненужното упълномощаване пред Патентно ведомство. Грешката КЕП.
Като представител по индустриална собственост както пред българското Патентно ведомство, така и пред Службата за интелектуална собственост на Европейския съюз(EUIPO), а и най-вече в качеството ми на юрист, от години у мен възникват няколко теоретични въпроса, касаещи серия от противоречиви практики по отношение на волеизявленията, с които гражданите легално комуникират с националното ни ведомство. Те са породени практически от факта, че на база спазване на принципите на сътрудничество и насърчаване на сближаването[1], EUIPO финансира пряко(буквално подари на българското Патентно ведомство) интернет платформата, на която в момента се помещава сайтът www.bpo.bg, чрез която гражданите онлайн да заявяват, заличават, отменят, подновяват и т.н всички възможни обекти на индустриална собственост в 21 век.
В този ред на мисли всички ние - представителите по индустриална собственост, а и юристите извън това професионално качество, се надявахме, че този „подарък“ ще доведе и до имплементирането в българското право, касаещо индустриалната собственост, на правните институти, водещи до коментираното сближаване като например „вършене на чужда работа без пълномощия“, а и съпътстващите ги технологичните мерки от типа използване на стандартен електронен подпис или максимум ПИК(персонален идентификационен номер), както и въвеждане на ограничения за комуникиране с ведомството на хартия поради множество административни, юридически и презюмираните екологични мотиви. Но уви – в 21 век Патентно ведомство не поде подобна законодателна инициатива, като все още продължава да комуникира с българските граждани физически и по факс, а за голяма част от електронните волеизявления се въведе изискването за квалифициран електронен подпис, разбира се без каквато и да е юридическа или техническа мотивация по темата, обществени консултации и дискусия с професионалните среди.