Защо съдебната практика, касаеща спорове между домейни и търговски марки в България, е незаконосъобразна? 

1.Увод:

Иска ми се да започна настоящото изложение с отбелязването на обективния факт от действителността, че най-голямата фирма в света(към момента), чиито бизнес е мултимилиарден – „AMAZON“, e базирана онлайн. Нейните акции се търгуват на стоковата борса в Ню Йорк, Лондон и Хонг Конг. Зад сайта AMAZON.com стои корпорацията „Amazon.com” Inc. Тази фирма притежава и американската национална, международната(регистрирана по Мадридската спогодба и протокола към нея) и европейска търговска марка АМАZON.com. Въпросната търговска марка определено представлява домейн! Нейните акции по моя информация(допускам тя да е непълна) не се търгуват на софийската борса, нито пък дела свързани с нея се гледат в софийските съдилища, но тя все още е най-скъпо струващата търговска марка в света, представляваща домейн. Споделям тези факти поради особено противоречивото виждане на българския съд от 21 век(обект на изследване в тази статия), че „домейнът не може и не е търговска марка“ и че „недобросъвестната регистрация на домейн не е търговска дейност“. Звучи Ви абсурдно? И на мен.

Решение на ВАС по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение - картел.

РЕШЕНИЕ

№ 8546

София, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНА ГЪРБАТОВА

ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

при секретар Радиана Андреева и с участието на прокурора Нели Христозова изслуша докладваното от председателя Мариника Чернева

  по административно дело № 2937 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по 10 броя касационни жалби срещу Решение 1075/27.10.2022 г. по адм. дело 1016/2021 на Административен съд – София област, осми състав.

Първият касационен жалбоподател - Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г. Манолов оспорва решението като твърди недопустимост, необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК.