- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Искове за неоснователно обогатяване, произтичащи от неизплатени авторски и лицензионни възнаграждения.
Общите диспозитивни норми на исковете за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД намират своето тясно приложение в споровете, касаещи интелектуална собственост, като в някои хипотези те са изрично уредени като правни норми в съответните специални закони, а в други се прилагат субсидиарно правилата на ЗЗД. В Закона за авторското право и сродните му права(ЗАПСП) например, исковете за неоснователно обогатяване, произтичащи от неправомерно изплатени авторски възнаграждения, са предвидени като самостоятелни, специални искове[1]. В този контекст ЗАПСП се явява lex specialis спрямо общата материалноправна норма на чл.59 и сл. от ЗЗД, като това е случай на т.нар “слаба или конкретна субсидиарност”, която създава опцията за друг, специален иск за неоснователно обогатяване, предвиден в съответния закон. От логиката на казаното според мен произтича изводът, че специалните норми на чл.38, ал.2 от ЗАПСП и и чл.15, ал.6 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели легално узаконяват actio de in rem verso и паралелно потвърждават неоснователното обогатяване като базисен законодателен принцип в гражданското право. Спрямо аналогични норми, съществуващи в чл.22 от Закона за марките и географските означения(ЗМГО) и чл. 26 от Закона за промишления дизайн(ЗПрД), правилото на чл.59 от ЗЗД се правоприлага в хипотезата на т.нар “абстрактна или силна субсидиарност”, като в сочените правни норми се изключват всички останали хипотези на връщане на едно неоснователно обогатяване, настъпило при нарушаване на интелектуална собственост. Важно е да се отбележи, че тук институтът на неоснователното обогатяване играе косвена роля, запълвайки нормативни празноти(в случая липса на конкретно основание), неумело допуснати в българското законодателството, касаещо интелектуалната собственост, които очевидно не са развити изчерпателно от визираните специални текстове. Много често при деликтните искове по ЗМГО и ЗпрД[2] в случаите, касаещи особените хипотези на определяне на обезщетение в интелектуална собственост, има съотнасяне между непозволеното увреждане и института на непозволеното увреждане, по начин, по които доказването на размера на деликтния иск се обуславя от обогатяването, което би се е получило вследствие на приходите от нарушението над даден обект на интелектуална собственост. Описаната симбиоза между деликта и неоснователното обогатяване е нещо изключително характерно за конструкцията на визираните специални осъдителни искове, който факт е неглижиран от съдилищата и рядко е отразяван в детайл при постановяване на решенията – обстоятелство водещо до изключително противоречивата съдебна практика по дела, касаещи индустриална собственост. Тези специфики на института на неоснователното обогатяване, разгледан общо, но и в детайл в контекста на интелектуалната собственост(като обобщаващо понятие), ще са обект на фокусирано изследване в настоящето изложение.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Защо практиката на ВАС, че интелектуалната собственост “не касае делата за нелоялна конкуренция” е незаконосъобразна?
Бих искал да започна настоящата статия с мотива, че както доктрината[1], така и съдебната практика в национален и международен аспект непротиворечиво застъпват виждането, че интелектуалната собственост като клон на правото включва в себе си обектите на защита на авторското право(музикални, художествени, литературни, архитектурни произведения, компютърни програми и бази данни, произведение на дизайна и художествения дизайн и т.н), обектите на индустриалната собственост(търговски марки, промишлени дизайни, патенти, географски означения) и закрилата от нелоялна конкуренция по смисъла на член 10bis от Парижката конвенция за защита на индустриалната собственост, както и закрила на неразкритата конфиденциална информация за ноу-хау. На фона на споменатото е меко казано “странно”, че през последните години юрисконсултите на КЗК многократно мотивират становищата си по дела пред Върховен административен съд(ВАС), касаещи трите хипотези на имитацията по чл.35 от ЗЗК, с виждането, че “нелоялната конкуренция и интелектуалната собственост (в частност индустриалната собственост като по-тясното понятие, обхващащо само обектите на патентното право) са два различни клона на правото и не следва да се смесват, тъй като нямат нищо общо”. Тази посредствена и лишена от каквито и да е базисни правни аргументи[2] процесуална “теза” се превърна за съжаление постфактум в практика на ВАС[3], която автоматично опорочи материалноправно десетки решения по темата имитация. Маниерът подобни незадълбочени процесуални становища, повторени няколко пъти да се превръщат в “съдебна практика” сочи липса на мотивация за по-подробен аналитичен и научен подход към изследване дълбочината на интелектуалната собственост в международен и национален аспект и в частност на обективният факт, че именно тя е законодателната основа, от който исторически, доктринално и нормативно е възникнала нелоялната конкуренция като част от този клон на правото[4]. Настоящата статия има за цел да проследи развитието на нелоялната конкуренция в зародиш – от средновековието и до днешни дни, като даде яснота защо тя и интелектуалната собственост са “скачени съдове”, най-малкото поради ноторния(надявам се) факт, че те произтичат една от друга в исторически план.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Блокчейн патентите. Съвременни технически и юридически решения във финансовия сектор. Блокчейн адвокат.
Увод. Либерализирането на банковия сектор към криптовалутите и най-вече към стоящата зад тях блокчейн технология, показва че бавно финансовия пазар разчупва черупката на неразбирането към новите онлайн правни механизми, водещи до софтуерно верифициране на всяка брънка в една правна сделка. Според мен самите криптовалути (като спекулативен инструмент) в близко бъдеще са обречени на тотален срив до номинала от един долар за конкретно крипто( например “биткойн”), но технологията блокчейн, като иновативен бизнес модел и правен инструмент за извършване на търговски сделки онлайн, тепърва ще се развива технологично и ще навлиза в различни сфери на обществения живот – финанси, право, здравеопазване, образование, творчески индустрии, публичен сектор. Доказателство за верността на казаното е, че към настоящия момент може би най-голямата банка в света – американската “Bank of America”, e заявила общо 50-ет патента в областта на блокчейн технологиите, обслужващи банковия и финансов сектор. На второ място по заявени такива блокчейн патенти в САЩ е компютърният гигант IBM, който логично заявява интерес в тази индустрия, тъй като от години е основният хардуерен доставчик(на различни видове компютърна техника) за хиляди банки по света.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Защита на лични данни. Адокат по лични данни. Технологични и юридически грешки при прилагането на GDPR.
Коментираната тематика е инспирирана от факта, че множество стопански субекти и/или техните консултанти интерпретират Общия регламент за защита на личните данни(наричан по нататък в изложението ми "GDPR" от англ. General Data Protection Regulation или Регламента) не в точния му юридически, съответно технически смисъл, а “нагаждайки го” най-вече към техническата база и реалните(настоящи) търговски интереси на конкретно дружество. Тук връзката между един абстрактен международен нормативен акт(GDPR), насочен към охраната на личните данни в 21 век и правилното му прилагането от българските стопански субекти се скъсва. Бих искал да посоча няколко от причините за този процес, с цел тяхната корекция и точно правоприлагане – обратното поведение, според мен, в бъдеще би било в основата на множество юридически проблеми, свързани с налагането на имуществени санкции на “неразбралите” нормативната база юридически лица от управомощения държавен орган - Комисията за защита на личните данни.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Общ регламент за защита на личните данни(GDPR). Практически насоки за прилагане на GDPR. Адвокат GDPR. Адвокат по лични данни.
На 6 април 2016 г. ЕС постигна съгласие за осъществяването на голяма реформа в областта на защитата на данните, като прие пакета за реформа на защитата на данните, включващ Общия регламент относно защитата на данните (английското му наименование е “GDPR”, с което е широко известен), който замени двадесет годишната Директива 95/46/ЕО („Директива за защита на данните“) и Директивата за полицейското сътрудничество. На 25 май 2018 г. новият общоевропейски инструмент за защита на данните — Общият регламент относно защитата на данните (наричан по-надолу „регламентът“), ще започне да се прилага пряко, две години след неговото приемане и влизането му в сила.
Новият регламент(GDPR) ще засили защитата на правото на физическите лица на защита на личните данни, като по този начин отразява същността на защитата на данните като основно право на Европейския съюз.
Като осигурява единен набор от правила, пряко приложими в правния ред на държавите членки, GDPR ще гарантира свободното движение на лични данни между държавите членки на ЕС и ще укрепи доверието и сигурността на потребителите, два абсолютно необходими елемента за създаването на истински цифров единен пазар. По този начин регламентът ще открие нови възможности за бизнеса и предприятията, особено за по-малките от тях, като също направи правилата за международно предаване на данни по-ясни.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
ICO бизнес модели и токени. Криптовалути и онлайн ценни книжа. Адвокат по ICO. Блокчейн адвокат.
Правна рамка в САЩ. “Вярвам, че всяко ICO, което срещам, ще гарантира сигурност” - с тези думи започна изложението си пред Комисията за банков надзор на американския Сенат през февруари 2018г., председателят на Комисията за ценни книжа и борси в САЩ (SEC от англ. “Securities and Exchange Commission”). Така той потвърди големите страхове на множеството стартиращи блокчейн стартъпи - че техните ICO-та, базирани върху публичното офериране на онлайн облигации, наречени “токени”, (последните законодателно регулирани като ценни книжа в Съединените щати), подлежат на тромави изисквания за регистрация.
Тези страхове доведоха до факта, че многобройните нововъзникващи компании в IT индустрията, започнаха да реализират своите ICO-та изключително извън територията на Съединените щати, като пренебрегнаха предимствата на привличането на инвеститори със седалище в САЩ с убеждението, че така могат да избегнат някои мудни правителствени регулации.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
GDPR и блокчейн. Адвокат по защита на лични данни (GDPR) и блокчейн технологии.
1.Понятие. “Общият европейски регламент за защита на личните данни” (oт англ. “General Data Protection Regulation” или съкратено “GDPR”) ще влезе в сила на 25 май 2018г., като ще замени досегашната регулация от Директивата 95/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година относно защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни. Тази Директива бе имплементирана в българското законодателство в началото на 2002г. с приемането на Закона за защита на личните данни( в сила от 01.01.2002г.). Влизането в сила на GDPR ще породи правно действие и спрямо още няколко акта на ЕС, които уреждат коментираната тематика, а именно Регламент (ЕИО) № 2380/74 на Съвета от 17 септември 1974г. относно приемане на разпоредби за разпространяване на информация, свързана с научно-изследователски програми за Европейската икономическа общност, Регламента на Европейския парламент и на Съвета (ЕО) № 45/2001 от 18 декември 2000 година за защита на физическите лица по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни, както и върху Решение на Европейската комисия от 15 юни 2001 година относно общите договорни клаузи за трансфера на лични данни към трети страни съгласно Директива 95/46/ЕО.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Блокчейн дружества и криптовалути. Структуриране на ICO бизнес модели. Блокчейн адвокат.
Kриптовалутите юридически представляват цифрови финансови активи, предназначени да работят като средство за обмен, чрез използване метода на криптографията за осигуряване на транзакции, с цел да се контролира създаването на допълнителни единици валута. В този контекст криптовалутте могат да се класифицират като подмножество от цифрови валути и/или като подвид алтернативни валути, в частност виртуални такива. В настоящето криптовалутите служат и за закупуване на т.нар “токени”, които според мен могат да бъдат квалифицирани като вид електронни облигации, служещи за набиране на капитал чрез т.нар концепция “ICO”( от англ. Initial coin offering), т.е вид електронно кредитиране на стартиращи компании от трети лица. Тази функция превърна криптовалутите в особено динамично развиващ се финансов инструмент, който са разлика от различните банкови и борсови аналози води до невероятна гъвкавост и бързина при финансовите операции. Настоящето изложение има за задача да даде по-голям фокус върху всички споменати процеси – техните позитиви, спекулативен характер, но и ролята им на все по-наложен реален финансов инструмент, който буквално взриви финансовия сектор и постави много юридически въпроси.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
С последните изменения на Закона за марките и географските означения (ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.03.2011 г.) бе въведена опцията за подаване на възражения от трети лица по отношения на заявки, които страдат от пороци на абсолютни основания, визирани в чл.11 от закона. Нормата на чл.38а от Закона за марките и географските означения(ЗМГО) е реципирана директно от чл.40 Регламент №207/2009 относно марката на Общността, но при формулиране на законовата и подзаконовата база по темата, българският законодател е допуснал серия от грешки, които водят до меко казано нелогично правоприлагане, съпътствано от нищожни индивидуални административни актове на Патентно ведомство и съответно на съда. Настоящата статия има за цел да посочи визираните грешки, с цел една своевременна законодателна корекция, която да обхване както чл.38а от ЗМГО, така и чл.25б и чл.25в от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Пейзажни фотографии в градска среда. Проблеми с авторски права на фотографии. Адвокат по авторско право.
Темата предмет на настоящата статия е дискусионна от години в Европа, тъй като Директива 2001/29/EC създаде възможност(но не и задължение) за страните-членки на ЕС да провокират евентуален дебат за свобода на панорамата, който юридически да бъде отразен в националните закони за авторското право. Някои държави като Англия(раздел 62 на британския Закон за авторските права, дизайните и патентите) и Германия(чл. 59 на германския Закон за авторските права) са създали подобна норма в своето авторскоправно законодателство, но при различни условия. В Англия свободата на панорамата е позволена само с некомерсиална цел, а в Германия и с комерсиална цел.
Въпреки споменатата директива, виждането на повечето европейски законодателства, възприето в тяхната доктрина и практиката е, че пейзажните фотографии, заснети в градска среда не са обект на авторско право, като те застъпват тази теза константно и непротиворечиво. Интересен факт е обстоятелството, че въпросният юридически и теоретичен стабилитет се наблюдава в тези авторскоправни законодателства като италианското, френското и гръцкото, които като част от континенталната европейска система, регулират повече от 90% от културното наследство на нашия континент от векове. Това становище се подкрепя и от европейската съдебна практика(включително и в Англия), като причините за това се коренят най-вече в историческото развитие на авторското право и неговата вътрешноприсъща логика, която е отразена в институтите му. Един от коментираните институти е този на “свободното използване без заплащане на възнаграждение” в определени хипотези, касаещи в случая фотографските произведения. Опитите на “професионалните” фотографските среди(особено изявен в тази насока е немският фотограф Нико Тринкхаус) да предизвикат дебат в Европейската комисия чрез конкретни лобистки кръгове(имам предвид евродепутатката Джулия Реда от нем. Julia Reda) и да променят споменатата практика, като наложат така желаното от тях понятие “свобода на панорамата”, говори за две неща – ниска правна култура в областта на авторското право и опит да се комерсиализират обекти на авторското право, които са или са били чужда интелектуална собственост.