Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Обичайните грешки, допускани при регистрацията на търговски марки?

 

 

I.Увод.

В практиката ми на адвокат по интелектуална собственост, през последните 20 години се опитвам да убедя множество мои клиенти(физически лица и собственици на юридически лица), че заявяването на търговска марка изисква познаване в детайл на материя, която е строго професионална и е свързана с опит, знания – та дори естетика, фактори, принадлежащи към сферата на бизнеса, правото, маркетинга и изкуството(ако щете). Тази статия няма научен характер, но тя цели да ви даде визия какво не трябва и какво е полезно да направите при регистрацията на търговската ви марка?

 

II. Ето и основните ключови моменти:

1. Не заявявайте търговската си марка сам. Вярно е, че както българското Патентно ведомство, така и Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост(EUIPO), Аликанте, Испания, ви предлагат два много функционални сайта, през които (уж на прима виста) можете да „свършите сам работата“. Това е илюзия. Ползването на един сайт безпроблемно, не означава, че сте избрал правилния вид марка, която да заявите( марките могат да бъдат словни, комбинирани, триизмерни, звукови, колективни и т.н), не означава, че правилно сте избрал стоките и услугите, които да са част от заявката и не означава, че ако го направите това няма да породи различни видове юридически проблеми(например отказ на абсолютни основания и опозиция поради сходна или идентична марка), които ще доведат до загуба на внесената такса, както и до загуба на самата търговска марка. Защо това е вярно ще обясня подробно в изложението си. 

Как да участвам в процедура по възлагане на обществена поръчка?

 

1. Общи положения.

Законът за обществените поръчки има за задача да създаде правни гаранции за развитието на свободна и лоялна конкуренция, т.е. да бъде осигурена възможност на всички правни субекти да участват в процедурите и състезанието между тях да протече на база на обективни пазарни критерии.

Възложителят взима решение за откриване на процедура по възлагане на обществeна поръка според нуждите му, които тази поръчка следва да задоволи при спазване на заложените в ЗОП принципи и условия. За тази цел Законът предоставя право на всеки стопански субект като заинтересовано лице да участва във възлагателни процедури, съобразно своя финансов, технически и ресурсен капацитет. Тази колаборация от налични възможности на стопанските субекти следва да е относима към заложените от възложителя изисквания.

 

2.“Заинтересовано лице” по смисъла на ЗОП.

В §2, т.14 от ДР на ЗОП е дадено определение на понятието „Заинтересовано лице": “всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение”.  Същността на това понятие е от значение особено в случаите на оспорване акт на възложителя, съобразно разпоредбата на чл.198, ал.1, т.1 ЗОП. В тези хипотези всяко “заинтересовано лице” задължително посочва в жалбата си обстоятелствата, на които основава качеството си на заинтересовано лице, както и прилага към нея доказателства за сочените обстоятелства. Практиката на КЗК и ВАС при обжалване на решенията за откриване на обществени поръчки наприме,  е еднопосочна и приема, че лица, които не попадат в обхвата на § 2, т. 14 от ДР на ЗОП, не притежават правен интерес от обжалване.

Как да подготвите обществена поръчка за доставка на храна в учебни и социални заведения?

 

 

Прецизното и всеобхватно прилагане на правната доктрина в сферата, регулираща здравословното хранене в детските заведения и училища би следвало да е приоритет на всяка една институция в Държавата.  В продължение на казаното, публичните възложители разходващи бюджетни средства за осигуряване хранителни продукти в държавни и общински заведения, следва да са изключително прецизни при подготовката на процедура по възлагане на обществена поръчка в тази област. Считаме, че изискванията към участниците, критериите за техния подбор, техническите спецификации, проект на договор, като съвкупност от документи, които възложителят подготвя съобразно ЗОП, следва да кореспондират в максимална степен на целта, за която се провеждат – осигуряване на качествена здравословна храна в обектите за социални услуги.

 За тази цел ще очертаем основните стъпки, които да се прилагат в процедура по възлагане на обществена поръчка по чл.18 от ЗОП, така че тя да бъде подготвена, организирана и проведена в съответствие с правилата на Закона за обществените поръчки и Правилника за неговото прилагане и другите относими действащи нормативни актове в областта на храните и техните качествени характеристики.

Как да подготвя обществена поръчка в сектор „Здравеопазване“ ?

 

В настоящото изложение ще очертаем основните стъпки, които следва да се приложат в процедура по възлагане на обществена поръчка по чл.18 от ЗОП, така че тя да бъде подготовена, организирана и проведена в съответствие с правилата на Закона за обществените поръчки и Правилника за неговото прилагане и другите относими действащи нормативни актове.

 

1.Общи положения.

1.1. Правно понятие „Публичен възложител“ на обществена поръчка!

Публичните възложители са определени в  чл.5, ал. 2 от ЗОП. Тук попадат и държавните и общински лечебни заведения[1], чиято релевантност и относимост към понятието „публичен възложител“ се допълва и от даденото  в  §2, т.43 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за обществените поръчки определение за „Публичноправна организация". В продължение на казаното държавните и общински лечебни заведения са публичноправни организации, които придобиват качеството на „публичен възложител“, качеството си на юридически лица, тъй като са създадени с а) конкретната цел да задоволяват нужди от общ интерес; б)  нямат промишлен или търговски характер; в) финансирани са с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т. 1 – 14 ЗОП.

Какво е „KYC“ протоколът и защо той е ключово важен в блокчейн екосистемата?

 

1.Увод.

Като адвокат, който се занимава професионално с консултантска дейност в областта на блокчейн трябва да отбележа, че едно от най-важните неща за един реален  и законен крипто проект е изначалното идентифициране на неговите ползватели. Вие знаете, че независимо дали ползваш услугата на крипто борса или просто си регистрираш хостван уолет(онлайн портфейл) в дадена платформа, винаги към теб има изискване да се идентифицираш като личност. Това е автоматичният технологичен протокол „познай клиента си“( от англ. „know your customer” или “KYC”). Toй, заедно с другия ключов протокол за изпиране на мръсни пари(познат като “AML” oт англ. „anti money laundering”) са нормативно задължителни за всеки легален крипто проект, като това виждане бе заложено и в препоръките, които наскоро ДАНС публикува по темата.

Операциите KYC се превърнаха от елементарен процес в строга и щателна практика, контролирана от регулаторните органи на всяка страна-членка на ЕС, включително и в САЩ. В миналото ръчният (хартиен) и дигиталният процес на KYC не бяха евтини, бързи и удобни за клиентите, като големите финансови институции изразходваха близо 500 милиона долара годишноза процеса на KYC. Разпоредбите за KYC стават все по-строги в целия свят, така че тези разходи се очакват да нараснат постепенно до главозамайващи суми.

 

Много от клиентите на "ЮСАУТОР" често ни питат как трябва да изглежда един блокчейн проект "в общи линии", как бихме го представили накратко като концепция, технологично, финансово и юридически? Надяваме се тази визуализация на базисни принципи в блокчейн екосистемата, валидни за всеки стартиращ проект, да дават яснота за дълбочината на проблема и за факта, че подходът "това го знам" не би сработил, ако приложим към всичко показано в графиката презюмираната конкретика и детайли.

Регистрация на авторски права в САЩ.

 

В европейската правна доктрина не съществува опцията за регистрационен режим на авторско право и авторски произведения, тъй като те възникват от датата на публичното си обективиране по закон. На това мнение застава и практиката и доктрината в България, които застъпват виждането, че авторското правоо възниква за автора от момента на създаване на произведението - аргумент от чл.2 от ЗАПСП.

Доказването на авторски права в съда често обаче е свързано с представяне на документи, с цел обосноваване на презумцията за авторство. В много от случаите се оказва, че българските автори на песни, филми, архитектурни произведения, картини, дизайн, сценични произведения, научни проекти и т.н, не могат документално да докажат правата си в съда, именно поради липсата на регистрационен режим у нас, а и поради занижената правна култура на субектите в творческите индустрии в описаната насока.

Договор за конфиденциалност - NDA.

 

1.Цел /предназначение/  на процедурата.

С договора за конфиденциалност, притежателят на конкретна информация(търговска, финансова, ноу хау, патент, дизайн, марка, лични данни) отстъпва правото трето лице  да се запознае или ползва същата, при определени условия и срещу възнаграждение. Договорът е двустранен, безвъзмезден, по дефиниция и консесуален. 

 

Договор за продажба на патент.

 

1.Цел /предназначение/  на процедурата.

С договора за прехвърляне на патент, притежателят продава на приобретателя(купувача) правото върху притежавания от първия патент, при определени условия и срещу възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, по дефиниция и консесуален. 

 

Лицензионен договор за отстъпване ползването на патент.

 

1.Цел /предназначение/  на процедурата.

С договора за използване на патент, притежателят му отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва притежавания от него патент, при определени условия и срещу възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, срочен, по дефиниция и консесуален. Договорът по принцип е консесуален защото в чл.31, ал.1 ЗПРПМ законодателят е предвидил една императивна норма в смисъл, че дизайнът може да бъде използван с разрешението(съгласието) на притежателя.

Основни офиси

гр.София 1000
ул.”Софроний Врачански” №91, ет.1

гр.Пловдив 4000
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.1