Децентрализирани финанси (DeFi) в блокчейн екосистемата.
1.Въведение.
Съвременните децентрализирани финанси( oт англ. „Decentralized finance“ или съкратено „DeFi”) отправят технологично и юридическо предизвикателство към да я наречем - традиционна финансова система в цял свят, като лишават познатите посредници(банките и другите финансови институции) от властта им да опосредяват повечето транзакции между граждани и бизнес партньори,като по този начин позволяват на потребителите да запазят реалния контрол върху парите си и да създадат инструменти за нов вид приходи. Настоящето изложение има за цел да даде яснота относно регулациите на финансовия крипто пазар, с цел да изясни факта, че технологията зад модела DeFi обещава динамична, преодоляваща посредничеството революция във финансите, като всичко това води до нови реалности в традиционния финансов сектор, който осъзнава случващото се и всячески се опитва да забави описания процес. Статия ще обсъди и важните юридическипоследици от модела DeFi за съществуващите финансови регулации, както и предизвикателствата, пред които са изправени регулаторните органи по темата в ЕС и САЩ.
1.1.Какво представлява финансово-технологичният модел DeFi?
Децентрализираните финанси се осъществяват чрез онлайн платформи, които позволяват на потребителите да извършват различни видове финансови транзакции, като целта е да се подобри достъпността, бързината, сигурността и ефективността на финансовите услуги безпосредник. Концепцията DeFi използва блокчейн технологията, както и различни видовекриптовалути (главно т.нар „стейбъл коени“ обикновено базирани под Ethereum[1]) заради концепцията на „умните договори“, имплементирани в кода за управление на финансови транзакции като кредитиране, вземане на заеми и търговия извън контрола на традиционни финансови институции като банки, брокерски фирми и централизирани борси. Следователно потребителите взаимодействат с отворените софтуерни протоколи чрез така наречените „нехоствани“ портфейли. Нехостваните портфейли са цифрови, физически портфейли(обикновено изглеждат като флашка или външен хард диск), които се управляват от самите потребители, а не от доставчик на услуги, който предлага „хоствани“ – уеб базирани крипто потфейли.
1.2.Как работи концепцията DeFi на технологично ниво?
Децентрализираните финанси използват блокчейн платформи, за да премахнат технически централизираните модели и да позволят улеснено предоставянето и достъпа до финансови услуги навсякъде по света чрез използване на криптовалути, вместо да всичко това да се случва бавно, спекулативно(банките вече не предоставят лихви, но имат такси за всяка транзакция) презтрадиционните финансови посредници. Чрез елиминирането на последните, потребителите на DeFi поддържат пълен и прозрачен контрол върху финансовите си потоци чрез лични лични крипто портфейли (работещи под интелигентните договори за DeFi) и услуги за търговия, което позволяваи да взаимодействат директно помежду си чрез мобилни онлайн приложения за DeFi (т. нар „dApps“).
1.2.1. „Интелигентни договори“ при DeFi.
Технологията, стояща зад концепцията DeFi използва интелигентни договори, които предоставят основните компоненти за функционирането на dApps, кодиращи необходимите условия и дейности за оперативността на тези приложения. Просто казано - интелигентните договори са компютърни програми, работещи на блокова верига, която контролира цифровите активи и автоматизира условията и волеизявленията между купувачи и продавачи или заемодатели и заемополучатели. Тези интелигентни договори записват всяко волеизявление на ниско ниво в кода на софтуера, касаещ конкретна транзакция между две или повече страни, като по този начин осигуряват прозрачност в правоотношенията между страните, предоставят сигурност на сделката и минимизират разходите. Друг от факторите, които доказват, че интелигентните договори заслужават доверие, е нивото на сигурност, което те осигуряват. Интелигентните договори работят в мрежи с непроменяеми данни. Това означава, че генерираните данни не могат да бъдат променяни или редактирани по никакъв начин. Това позволява работният процес да се изпълнява сигурно, като се запазва сигурността на информацията. Технологията за криптиране реализира интелигентните договори по точно определен, предварително програмиран план.
Ето защо едно от съществените предимства, които интелигентните договори предлагат, е автоматичното изпълнение, когато условията на договора са изпълнени. По този начин не са необходими ръчни операции за постигане на резултатите. С други думи, интелигентните договори са свободни от прекъсвания, а зададените условия не могат да бъдат променяни от трети страни. По този начин той помага на организациите да автоматизират определени бизнес- в случая финансови фунции и решава въпроси, при които доверието е проблем.
1.2.2.Софтуерни протоколи при DeFi.
Софтуерните протоколи DeFi, работещи под блокчейн технологията, се основават на правила, създадени за управление на конкретни софтуерни задачи или дейности, имащи конкретен финансов резултат. Те са оперативно съвместими, което означава, че могат да се използват от множество обекти едновременно за изграждане на услуга или приложение, което позволява на купувачи, продавачи, кредитори и кредитополучатели да взаимодействат помежду си в реално време, да правят волеизявления, които се отбелязват в кода и да сключват светкавични(като тайминг) сделки. Протоколите DeFi постигат своите инвестиционни цели чрез самоизпълняващи се (автоматично) интелигентни договори, които позволяват на потребителите да инвестират криптоактиви в токен, който други потребители могат да вземат назаем. Разбирането на протоколите DeFi изисква разбиране на определението за децентрализирано финансиране. Финансирането от типа "peer-to-peer", известно още като децентрализирано финансиране, се отнася до прехода от конвенционални, централизирани финансови системи към финансиране от типа "peer-to-peer". В допълнение към токенизираната цифрова валута и т.нар „стабилни монети“[2] (от англ. “Stable coins”), екосистемата DeFi успешно създаде платформа за отпускане и вземане на заеми. С течение на времето пейзажът на DeFi се превърна в огромна мрежа с интегрирани финансови инструменти и протоколи.
Най-често срещаните протоколи за настоящите DeFi проекти са изградени на платформатаEthereum[3].
1.2.3. Децентрализирани приложения (dApps).
Така наречените dApps[4] преобразуват основните протоколи в прости услуги, фокусирани върху потребителите. DeFi може да се използва за пълната гама от финансови услуги, включително търговия с криптоактиви, кредитиране и вземане на заеми, спестявания, плащания, търговия с акции, застраховане на риск и др.
За разлика от традиционния софтуер, който работи на централизирани сървъри, dApps работят в децентрализирана мрежа от устойчиви на цензура възли, които трудно могат да бъдат изключени. Като се има предвид прозрачният характер на блокчейн, повечето dApps разполагат със софтуер с отворен код, който потребителите могат сами да проверяват и одитират.
Повечето блокчейн протоколи, върху които са изградени dApps, са защитени и стимулирани чрез консенсусен механизъм Proof-of-Work (PoW), консенсусен механизъм Proof-of-Stake (PoS) или комбинация от двете. Въпреки че има много други видове механизми за консенсус, тези два са далеч най-разпространените. Тези механизми за консенсус работят за поддържане на сигурността на мрежата, като същевременно избягват проблемите с централизацията по свой собствен начин. Освен това dApps обикновено са проектирани така, че да стимулират потребителите - обикновено чрез награди с токени - да поддържат сигурността, прозрачността и оперативната ефективност на самия dApp. Може би най-важното е, че dApps са глобални и достъпни за по-голямата част от населението чрез интернет.
1.2.4.Токени за управление при DeFi.
Някои DeFi протоколи разпространяват така наречените „токени за управление“, за да възнаградят потребителите за ангажиране със системата и за извършване или поддържане на различни видове транзакции. Участниците обикновено печелят токени чрез взаимодействие и предоставяне на услуги на протокол, например чрез предоставяне на ликвидност в децентрализиран обмен или обезпечение на платформа за кредитиране. Taкива пректи са например Uniswap и Compound, като в първия случай разменяте токените си или предлагате част от тях за % от наградата, а във втория давате назаем токените си и печелите от лихвата, която можете да изтеглите по всяко време.
Тези токени за управление обикновено дават на потребителите право на връщане (награда) от проекта и позволяват на потребителите да гласуват за промените, предложени в рамките на протоколите. Въз основа на свързаните права, както стана ясно токените за управление имат стойност и могат да се търгуват. Тази структура дава възможност на широк кръг от притежатели да допринесат за управлението и развитието на даден проект чрез гласуване на предложения за промяна на протокола и, следователно, неговите стимули и операции.
1.2.5. DeFi платформи.
Концепцията DeFi не просто изгражда финансови услуги като софтуер, но пресъздава цялата екосистема на финансите върху нови технологични основи, т. нар. „DeFi платформи“. Тези платформи са насочени към потребителите финансови интерфейси, които изискват блокчейн технология, както и притежатели на крипто, за да работят. Технологията блокчейн действа като цифрова магистрала, позволявайки на DeFi транзакциите да се движат. Съществуват няколко децентрализирани платформи, включително децентрализирани борси (DEX), кредитиране и вземане на заеми, търговия (сложни деривативи) с акции, застраховане, управление на активи и др.
1.2.5.1.Децентрализирани борси (DEX).
Този тип DEX борси реално представляват електронни пазари, които позволяват търговията с цифрови активи без централизиран контрол. Те заменят функциите за създаване на пазара и попечителство на борсите с мощен софтуерен алгоритъм, който динамично коригира цените и изпълнява сделки въз основа на наличната ликвидност. Автоматизираните маркетмейкъри (AMM) се превърнаха в популярно средство за осигуряване на ликвидност. Те свързват купувачи и продавачи на цифрови активи или им позволяват да „разменят“ една криптовалута или токен с друга. Наградите, които предоставят тези платформи са резултат от ползване на ликвидност в токен. Вече споменати примери в тази насока са Uniswap и Justswap.
1.2.6.Платформи за кредитиране DeFi.
Платформите за кредитиране DeFi са онлайн платформи, които позволяват на притежателите на криптовалути да отпускат незабавно и анонимно огромни суми средства на хора, които искат да вземат заеми, при условие че могат да предоставят достатъчно обезпечение за депозиране в интелигентен договор и уреждане на заема в рамките на договорен срок. Заемодателите печелят лихва върху заетата сума (кредитно посредничество). Някои DeFi протоколи предлагат крипто заеми срещу обезпечение във фиатни пари и обратно. Освен заеми, потребителите на DeFi могат да заемат токен, за да участват в блокчейн дейности, като например управление. Някои примери, присъстващи в момента в крипто пространството са Compound, Makerdao и Aave.
1.2.7.Платформи за деривати на DeFi.
Дериватите са договори със стойности, получени от базови активи. Първоначално те се използваха за балансиране на обменните курсове за международни суапове на валутния пазар или на пазара на валути. Концепцията се разпространи и на други финансови пазари. Примери за деривати са опциите, пазарите за прогнозиране, фючърсите и обезпечените заеми. Тези секюритизирани договори дават на инвеститорите начин да взаимодействат с даден актив, без да го държат. Освен това дериватите позволяват на инвеститорите да хеджират позиции, да спекулират с посоката на движение, да използват ливъридж за своите притежания и да прехвърлят риска на други страни. Двата класа деривативи са деривативи за блокиране и деривативи за опции. При заключващите деривати страните са обвързани с договорените условия през целия срок на договора. Опционните деривати позволяват на притежателя да купи или продаде базовия актив преди изтичането на срока.
Платформите за деривати на DeFi създават пазари за синтетични активи, на които потребителите могат да създават позиции за деривати в криптовалути, като същевременно предоставят обезпечение (гаранция) в подкрепа на тези позиции (търговия с деривати). Те автоматично проследяват стойността на стоки, акции, индекси или всяка комбинация от финансови инструменти. Най-известният пример до момента е Synthetix.
1.2.8. Платформи за кредитиране без попечителство.
Криптовалутите се разшириха допълнително в света на DeFi чрез неотдавнашното създаване на платформи за кредитиране без попечителство. Това са децентрализирани пазари, в които потребителите участват като вложители или кредитополучатели. Концепцията на тези платформи за кредитиране е предназначена да смекчи всякакви потенциални загуби или неизпълнение чрез контролиране на обезпечението в блокчейна. Кредиторите на дребно са в състояние бързо да ликвидират нездравословни заеми на тези платформи за кредитиране чрез основната технология на самата платформа. DeFi токените също имат потенциала да отворят ликвидност на различни пазари, които преди това не са били в състояние да извършват транзакции. Теоретично потребителите на DeFi могат да предоставят кредити и ликвидност чрез криптовалути на потребители по целия свят, включително пазари в развиващите се страни, които традиционно не виждат приток на западни средства.
1.2.9.Иновативни DeFi услуги.
Въз основа на технологията DeFi потребителите вече могат да получават финансови услуги като маржин търговия, т.нар „отглеждане на доходи“(от англ. Yield farming), „копаене на ликвидност“и крипто залагане в леджера. През последните години платформите за залагане и протоколите за отглеждане на доходи набраха светкавична популярност. Фактически „Yield farming“ е инструмент за осигуряване на ликвидност в даден блокчейн проект. Този финансов феномен може да се класифицира като „акт на търсене на награди“ при взаимодействие с DeFi протоколи, чрез временно депозиране на активи като обезпечение в ликвиден токен, който може да се използва от други потребители, включително инвеститори и стартиращи фирми, в замяна на финансови награди(лихви).
„Добивът на ликвидност“ е специфична форма на добиване на доходи, при която собствениците на цифрови активи предоставят ликвидност на DEX в замяна на награди. Тъй като DEX исторически страдаха от ниска ликвидност, това е важно развитие за екосистемата, както и основен източник на приходи за някои инвеститори в цифрови активи. Докато миньорите на ликвидност и производителите на доходи добавят средства към токени с ликвидност, залагащите или държат средства в портфейл, или делегират своите монети на възел на валидатор. Тази техника(от англ. DeFi staking) включва процесът на заключване на крипто активи в интелигентен договор в замяна на награди и генериране на пасивен доход. Криптоактивите, които могат да бъдат залагани, са заменяеми токени(от англ. „fungible tokens“) или незаменяеми токени (от англ. „non fungible tokens“ или NFT), а наградите обикновено съответстват на печеленето на повече от същите. Това е чудесен начин да се стимулират инвеститорите в криптовалути да задържат активите си, като същевременно печелят високи лихви.
DeFi залагането (от англ. DeFi staking) е по-привлекателно за инвеститорите, които могат да се възползват от по-високи възнаграждения, отколкото от традиционна спестовна сметка. И все пак той е свързан с по-високи рискове, съчетани с по-значителни предизвикателства, които криптопазарите разкриват, като например добре известната волатилност във всички области и мрежовата сигурност на новите блокчейн вериги. Този нов финансов инструмент става все по-популярен, тъй като не изисква особени търговски или технически умения, а най-значимото предизвикателство за инвеститорите може да бъде изборът на подходяща и сигурна платформа.
За разлика от блокчейн блоковете с доказателство за работа (от англ. proof-of-work (PoW) blockchains), които използват обширна изчислителна мощ за проверка на трансакциите в блокверигата, DeFi стейкването се основава на мрежи с доказателство за залог (от англ. proof-of-stake (PoS) networks), в които трансакциите се проверяват от валидатори, които са основните залогодатели на мрежата.
2.DeFi пазар. Предизвикателства и недостатъци.
От 2019г. насам DeFi е един от най-бързо развиващите се крипто сектори. Интересът към крипто и DeFi нарасна бързо по време на пандемията Covid-19 и инвестициите се ускориха поради гореспоменатата причина. Въпреки това DeFi все още е в ранните етапи на своята еволюция, в коятообщата финансова стойност, заключена в DeFi от различни типове инструменти (токени за обезпечения, интелигентни договори/протоколи на DeFi) във водещи платформи като Maker, Compound, Uniswap и Aave е нараснала от по-малко от 1 милиард щатски долара през 2019 г. до над 90 милиарда щатски долара през януари 2022 г.
Този растеж се дължи отчасти на инвеститори, търсещи повишена прозрачност и контрол на средствата си по отношение на отворената мрежа като привлекателна алтернатива на традиционното банкиране. Друга причина, доказваща този растеж, беше съзряването на стабилни монети, например криптовалути, предназначени да проследяват стойността на фиатни инструменти, като щатския долар (USDT). Бяха разработени структури за стимулиране като yield farming и токени за управление, чрез които участниците могат да печелят възвръщаемост за предоставяне на ликвидност на услугите на DeFi.
2.1.DeFi предимства.
Използването на DeFi приложения има редица интересни предимства извън традиционните финансови услуги, по отношение на по-лесен достъп до финансови продукти и ликвидност, подобрена пазарна ефективност, подобрена финансова поверителност, по-ниски такси, прозрачност на процесите и по-бързи иновации.
2.1.1.Peer-to-peer търговия при DeFi.
Тъй като dApps подхранват блокчейн екосистемата без посредници, като по този начин използват самоизпълняващи се кодове, които предвиждат резултата и разрешаването на дейностите на тези платформи, те също така осигуряват гъвкавост, както и директна търговия от човек на човек с високи нива на прозрачност и нулеви изисквания за присъединяване.
Търговията от типа "peer-to-peer" (P2P) е вид метод за обмен на криптовалути, който позволява на търговците да търгуват директно помежду си, без да е необходима централизирана трета страна, която да улеснява транзакциите. За разлика от традиционните борси за обмен на Биткойн (BTC), които обикновено имат строги правила и изискват от потребителите да преминат през процес на проверка, преди да получат достъп и да използват платформата, DeFi платформите за P2P търговия обикновено са много по-свободни по отношение на изискванията си.
При DeFi P2P търговията можете да изберете предпочитаната от вас оферта и да търгувате директно с контрагент от собствения си хардуерен портфейл, вместо да използвате автоматичен механизъм за изпълнение на транзакциите. Това означава, че имате по-голяма свобода да изберете най-добрия курс и метод на плащане за вашите нужди - и то с по-ниски разходи. Можете също така да защитите по-добре личните си данни, тъй като търгувате директно с контрагент чрез размяна на публични ключове.
2.1.2.Икономичност.
Има и теоретични ползи за международните финансови транзакции в DeFi. Децентрализираният характер на DeFi платформите и техните протоколите ги прави достъпнитехнологично в цял свят. Идеята е, че благодарение на по-евтина алтернатива, която предлага DeFi,таксите за парични преводи и комисионните на банките например ще намалеят, а конвертирането на валута ще трябва да стане по-евтино, за да бъдат въпросните услуги по-конкурентоспособни.
2.1.3.По-ниски разходи.
DeFi като децентрализирани платформи без попечителство имат ниски разходи, тъй като те, като пазарни конкуренти, често остават нерегулирани и имат минимални оперативни и регулаторни разходи. Отсъствието или липсата на централни посредници при такива услуги затруднява регулаторите да забраняват, както и съответно да регулират напълно DeFi услугите.
2.1.4.Иновациите при DeFi.
Иновативните решения при технологията DeFi доведе до нови видове услуги, задействайки допълнителни иновации. Ако общност от потребители не е доволна от услугата, предоставена от даден DeFi протокол, тази общност може да гласува за промяна на услугите, поддържани от него, или може да отдели съществуващата база с отворен код и да разработи нов протокол, за да отговори по-добре на нуждите на общността.
Това саморазрастване, самоконтрол и иновативен подход към всеки DeFi проект е ключов критерии за твърдението, че DeFi екосистемата се обогатява и развива иновативно с всеки изминал ден, като този процес е стихиен, чист и абсолютно прозрачен, което води до неговата градивност.
2.2.DeFi и свързаните с него рискове.
DeFi е нововъзникваща финансова концепция, която естествено има и своите рискове, като например презюмираните потребителски грешки. Ключов въпрос, свързан с риска от DeFi, е въпросът кой поема отговорност за потребителска грешка, възникнала по време на транзакция, тъй като е наясно, че е при блокчейн технологията направеното волеизявление не може да се върне назад.
Не бих казал, че тук е налице уязвимост на технология – напротив, тя ще изпълни волята на потребителя и ако тя е грешна, ще се отбележи така в кода и умният договр, изпълняващ dApps(вграден в кода) ще изпълни автоматично, на секундата волята на изпращачо до адресата и сделката ще е сключена – грешна или не.
От друга страна можем да предположим, че софтуерните системи също могат да работят неправилно поради голямо разнообразие от фактори. Например, какво ще стане, ако неправилно въвеждане на публичен или частен код доведе до срив на системата? Или какво ще стане, ако компилаторът, който е отговорен за съставянето и изпълнението на кодове, направи грешка. Кой носи отговорност за тези промени и/или грешки?
Въпреки че много DeFi токени вече са осигурили доходоносна възвръщаемост, те идват със значителен риск и нестабилност на цените, които надхвърлят добре установените цифрови активи (Bitcoin и Ethereum). По-ниската им ликвидност означава, че са по-податливи на големи колебания в цените.
И накрая, анонимността на участниците в DeFi транзакции ги прави уязвими при кибератаки, хакове и измами. Това може да доведе до загуба и/или кражба на средства без налично регулирано средство за защита. Все пак, регулаторната рамка бавно, но устойчиво се развива и тя е предмет на следващите два параграфа.
3.Законодателни решения по темата DeFi в САЩ.
През 2022 г. регулаторните органи на Съединените щати обърнаха специално внимание на тази зараждаща се област, като обърнаха значително внимание на прекратяването на анонимния характер на екосистемата. По темата бе обърнато внимание на обществеността, че протоколите на DeFi позволяват на потребителите да търгуват, заемат и дават назаем цифрови активи, без да се налага да минават през посредник. По своята същност DeFi екосистемите са децентрализирани, като по-голямата част от проектите се управляват от автоматизирани интелигентни договори и децентрализирани автономни организации (DAOs). Повечето DeFi протоколи не изискват тежки изисквания за познаване на клиента (KYC), което дава възможност на търговците да търгуват анонимно.
Изтеклото през юни копие на проектозакона на САЩ, касаещ криптоактивите и сделките с тях,показа някои от ключовите области, предизвикващи безпокойство у регулаторите, включително DeFi стабилните монети, DAOs и криптоборсите. Проектозаконът обръща специално внимание на защитата на потребителите с намерението да се елиминират всякакви анонимни проекти. Законопроектът изисква всяка криптоплатформа или доставчик на услуги да се регистрира законно в Съединените щати, независимо дали става въпрос за DAO или DeFi протокол.
По темата - Себастиан Дейвис, директор в доставчика на институционална инфраструктура и ликвидност „Aquanow“, обвини регулаторите в липсата на технологично разбиране, като причина за регресивния подход. Той заяви пред „Cointelegraph“, че събития като санкционирането на потребителите на „Tornado Cash“, след като приложението беше добавено в списъка на специално определените лица, изготвен от Службата за контрол на чуждестранните активи, показват липса на технологично разбиране.
Тук е мястото да отбележа, че в Съединените щати съществуват множество федерални органи, които имат юрисдикцията да влияят върху определени правни аспекти на DeFi технологията, включително Министерството на правосъдието, Мрежата за борба с финансовите престъпления, Службата за вътрешни приходи, Комисията за търговия със стокови фючърси и SEC(от англ. Securities and exchange Commission). Въпреки броя на органите, които имат известен юридически контрол върху описаните процеси, ледва да се отбележи, че инвеститорите в DeFi като цяло неполучават същото ниво на защита и гарантирано разкриване на информация, които са нормативно гарантирани при други регулирани пазари в САЩ. Например, различни участници в DeFi дейности и техните активите попадат в юрисдикцията на SEC, тъй като включват ценни книжа и поведение, свързано с ценни книжа. Въпреки това към днешна дата нито един участник в DeFi, попадащ врамките на юрисдикцията на SEC, не се е регистрирал във въпросната организация с цел институционален мониторинг. Ако инвестиционните възможности се предлагат напълно извън регулаторния надзор, инвеститорите и другите участници на пазара би следвало да са информирани, че DeFi пазарите са кредитирани от SEC като по-рискови от традиционните финансови пазари, в които участниците обикновено спазват конкретни правила и за чието нарушение носия гражданскоправна и наказателна отговорност.
На територията на САЩ SEC разполага с разнообразни инструменти, вариращи от правомощия за създаване на правила, през различни освобождаващи или други облекчения. Правителството на САЩ е отделило значителни ресурси за предоставяне на обратна връзка, подкрепа на иновациите и развитие на вътрешен опит, за да гарантира, че регулаторните подходи се основават на точно разбиране на технологията. Например SEC има FinHub, а редица други органи имат инициативи за иновации, които се ангажират с участниците на DeFi пазара и изучават технологията.
Относно съществуващата правна рамка трябва да се каже, че съгласно раздел 2(а)(1) от Закона за ценните книжа и раздел 3(а)(10) от Закона за борсите, ценна книга включва "инвестиционен договор"[5]. Казаното ни води към извода, че основният критерий на инвестиционния договор при DeFi сделките следва да е наличието на инвестиция в общо предприятие, основано на разумно очакване за печалби, които ще бъдат получени от предприемаческите или управленските усилия на други лица. Това изискване на нормативната рамка в САЩ се разминава с реално случващите се процеси в концепцията DeFi, тъй като предприемачески усилия на трети лица тук липсват.
От тези гледна точка също е важно да се отбележи, че съдебната практика на САЩ дефинира наличието на инвестиционен договор, само когато инвеститорите основателно са разчитали наусилията на промоутърите да създадат вторичен пазар за търговия с даден инструмент, дори ако този инструмент не би би бил ценна книга сам по себе си[6].
Като се има предвид казаното, трябва да отбележа, че статистиката сочи факта, че SEC непрекъснато води дела срещу нарушители на нормативната рамка. Например в началото на 2022,SEC предприе принудително действие срещу предполагаема платформа DeFi и нейните отделни промоутъри, тъй като те не регистрирали приложението си в Комисията за сигурност на трансферите(SEC), като в същото време са набрали 30 милиона долара и са подвели своите инвеститори, като неправомерно са изразходвали парите на последните за себе си. Американските регулаторни органи сочат, че колкото повече проекти доброволно отговарят на разпоредбите и се регистрират в SEC, толкова по-рядко SEC ще провежда разследвания и съдебни спорове. Бъдещето развитие на нормативната рамка и на съдебната практика по темата DeFi в САЩ очевидно престои.
4.Европейска нормативна рамка на проблема DeFi.
През септември 2020 г. Европейската комисия прие предложението за Регламент за пазарите на криптоактиви (MiCA). Целта на този нормативен акт е да се подобри хармонизирането и легитимирането на това как токените се регулират като цяло и надзора на емитентите, както и на фирмите, които се квалифицират като доставчици на услуги на криптоактиви (от англ. CryptoAsset или CASP). MiCA ще определи ясни правила за криптоактивите в Европейското икономическо пространство, установявайки обща рамка, като избягва всякакви потенциални несъответствия.
MiCA има за цел да осигури по-голяма правна сигурност, подкрепяйки иновациите, осигурявайки подходящи нива на защита на потребителите и инвеститорите, насърчавайки целостта на пазара и финансовата стабилност и по този начин трансформира настоящото фрагментирано законодателство и регулаторна рамка на ЕС за криптоактиви в по-единен подход.
MiCA ще се прилага пряко в целия Европейски съюз (ЕС), без да е необходимо да се приемат национални закони за прилагане. Този подход е в съответствие със защитата на потребителите и осигуряването на ефективен и хармонизиран достъп до иновативните пазари на криптоактиви в рамките на единния пазар. Регламентът за пазарите на криптоактиви(MiCA) има четири основни цели:
- Осигуряване на правна сигурност чрез създаване на стабилна правна рамка за криптоактивите в неговия обхват, които не са обхванати от съществуващото законодателство в областта на финансовите услуги;
- Подкрепа на иновациите и лоялната конкуренция с цел насърчаване на развитието на криптоактивите чрез въвеждане на безопасна и пропорционална рамка;
-Защита на потребителите, инвеститорите и целостта на пазара, като се отчитат рисковете, свързани с криптоактивите; и
-Осигуряване на финансова стабилност, като се включат предпазни мерки за справяне с потенциалните рискове за финансовата стабилност.
Първоначално се очакваше регламентът за пазарите на криптоактиви да започне да се прилага до средата на 2023 г. Вероятно е обаче то да бъде отложено за 2024 г., тъй като е предвиден 18-месечен период, който да позволи приемането на мерки от ниво 2 преди прилагането на MiCA.
3.1.Обхват на Регламента за пазарите на криптоактиви.
По-голямата част от криптоактивите, които все още не са уредени с други регламенти, като токените за сигурност и цифровите валути на централните банки, попадат в обхвата на MiCA, а именно:
-Токени за електронни пари;
-Токени, свързани с активи;
-Токени за комунални услуги;
- Задължения на емитентите на криптоактиви съгласно MiCA.
Този нов режим на MiCA изяснява от една страна кои токени ще се квалифицират като „финансови инструменти“ и по този начин попадат под съществуващия регулаторен режим на финансови услуги, както е изменен, и от друга страна кои токени ще се квалифицират като „криптоактиви“ и по този начин попадат в обхвата на MiCA специфичен режим за CASP.
Оценката на това дали даден цифров актив ще бъде криптоактив и предмет на MiCA или токен, който е финансов инструмент, предмет на съществуващия режим на финансови услуги, ще зависи от съдържанието на финансовия инструмент, а не от технологията зад него.
С въвеждането на MiCA, Европейската комисия възнамерява да включи стабилните монети в обхвата и да промени режима на електронните пари, за да включи нова дефиниция на електронните пари. Новото определение ще бъде „токен за електронни пари“ или „токен, свързан с ативи“, което означава вид криптоактив, чиято основна цел е да се използва като средство за размяна и който има за цел да поддържа стабилна стойност, като е деноминиран във фиатна валута.
Други стабилни монети се дефинират като „референтни към активи токени“, което е вид криптоактиви, чиято основна цел е да се използва като средство за обмен и които претендират да поддържат стабилна стойност, като се позовават на стойността на няколко фиатни валути, една или няколко стоки или един или няколко криптоактива, или комбинация от такива активи. Емитентите на Stablecoin (като вид „референтен към активи токен“), които все още не са регулирани като кредитни институции или институции за електронни пари, ще трябва да бъдат упълномощени, както и да публикуват бяла книга, одобрена от техния регулатор на държавата по произход, за да могат да предлагат на пазара то съответно.
За стабилни монети, които не попадат в горното определение, емитентите на такива стабилни монети все пак трябва да публикуват бяла книга, да уведомят регулатора и не могат да наричат своите монети „стабилни“.
Емитентите на „значими токени за електронни пари“ и „значими токени, свързани с активи“ ще бъдат пряко регулирани от Европейския банков орган (EBA) и ще имат допълнителни задължения по отношение на капитала, оперативната съвместимост и управлението на ликвидността.
Емитентите на криптоактиви, попадащи в обхвата на MiCA, а именно тези, които предлагат криптоактиви на трети страни, могат да бъдат обект на няколко задължения, включително, без ограничение:
-Публикуване на бял лист(от англ.”white paper”), който има някои сходства с проспектите, публикувани съгласно Регламента за проспектите;
-Необходимост от получаване на разрешение за емитиране на криптоактиви;
-Спазване на определени пруденциални правила при предлагането на криптоактиви;
- Задължение за честно, справедливо и професионално поведение спрямо притежателите на криптоактиви, по-специално във връзка с управлението на конфликти и предотвратяването или поддържането на протоколи за достъп до сигурност.
Приложимият режим зависи от няколко елемента, като се имат предвид по-специално видът на предлаганите криптоактиви и размерът на офертата.
3.2.Доставчици на услуги за криптоактиви, услуги в обхвата на MiCA.
Определени стандартни услуги, когато се извършват и предоставят по отношение на всеки вид криптоактиви, попадащи в обхвата на MiCA, се обхващат и регулират от MiCA. Попечителството и администрирането на криптоактиви от името на трети лица, както и предоставянето на консултации относно криптоактиви са част от услугите, които се квалифицират като услуги, свързани с криптоактиви. Субектите, предоставящи услуги, свързани с криптоактиви, се квалифицират като доставчици на услуги, свързани с криптоактиви.
Доставчиците на услуги за криптоактиви трябва да са лицензирани за предоставяне на услуги за криптоактиви. Доставчиците на услуги за криптографски активи, които кандидатстват за разрешение да се възползват от европейски паспорт, трябва да отговарят на някои специфични критерии.
3.3.Гледната точка на Европейската централна банка (ЕЦБ) във връзка с регламента MiCA.
През февруари 2021 г. ЕЦБ публикува становището си относно регламента MICA. Техните предложения като цяло имат за цел да предоставят по-големи правомощия на ЕЦБ, да определят юридически изисквания за определени емитенти на стейбъл койни и като цяло да подобрят борбата с прането на пари и да предприемат мерки за предотвратяване на финансирането на тероризма.
ЕЦБ подкрепя възгледите на MiCA и нейния принос за хармонизирането на регламента за криптоактивите. ЕЦБ обаче предлага няколко корекции и разяснения, за да се подобри виждането кои токени и каква дейност ще попадат под и да бъдат регулирани от MiCA, регулаторният орган, под който ще попадат тези токени, както и каква дейност ще бъде предмет на MIFIR/MIFID II. ЕЦБ също така препоръчва предоставянето на по-ясно определение за това какво представлява криптоактив, който попада в регламента на MiCA, за да се подпомогне трансграничното предоставяне на услуги за криптоактиви и да се установи наистина хармонизиран набор от правила за индустрията на криптоактивите.
ЕЦБ предложи ясно разграничение между криптоактиви, които ще бъдат класифицирани и по този начин третирани като финансови инструменти MIFID II, и тези, които ще попаднат в обхвата на регулаторния режим на MiCA. По-конкретно, ЕЦБ поиска редица промени по отношение на надзора на стабилните монети. ЕЦБ изисква допълнителни предпазни мерки и съгласно MiCA, включително пруденциални изисквания и изисквания за ликвидност за такива емитенти на стейбълкойни.
Автор: Атанас Костов - блокчейн адвокат
[1] Ethereum е децентрализиран блокчейн софтуер с отворен код и функционалност за интелигентни договори. Ether (съкращение: ETH;[a] знак: Ξ) е криптовалутата на платформата. Сред криптовалутите Ether отстъпва само на Биткойн по пазарна капитализация в световен мащаб.
[2] „Стабилните монети“ са криптовалути, чиято стойност е обвързана с тази на друга валута, стока или финансов инструмент. Стабилните монети имат за цел да осигурят алтернатива на високата разменна стойност на най-популярните криптовалути, включително биткойн (BTC), тъй като се оказа, че последната спомената криптовалута е по-скоро спекулативен инструмент, неподходящ за широко използване при финансови транзакции. Пример за стейбъл коин на Etherium е DAI.
[3] През последните две години бе отбелязан огромен ръст на перфектни от технологична гледна точка протоколи DeFi. През 2020 г. активите на DeFi достигнаха стойност от над 12 млрд. долара, което я прави една от най-обещаващите финансови концепции в света. Тук отново напомням, че протоколите DeFi са специализирани автономни програми, които са разработени за решаване на технически и юридически проблеми, свързани с традиционната финансова индустрия. Протоколът DeFi има за цел да промени финансовото поведение на повече от половината от населението на света, което няма достъп до банкова сметка, но за сметка на това има достъп до мобилен телефон(например).
[4] Всички dApps под Etherium, както и каква е тяхната реална функционалност можете да видите тук: https://ethereum.org/bg/dapps/#explore
[5] Вж. 15 U.S.C. §§ 77b и 78c. Инвестиционен договор е инвестиране на пари в общо предприятие с разумно очакване за печалба,
които да бъдат получени от предприемаческите или управленските усилия на други лица. Виж SEC v. Edwards, 540 U.S. 389, 393 (2004); SEC v. W.J. Howey Co., 328 U.S. 293, 301 (1946); вж. също United Housing Found., Inc. v. Forman, 421 U.S. 837, 852-53 (1975 г.)
[6] Вж. делото Gary Plastic Packaging Corp. v. Merrill Lynch, Pierce, Fenner & Smith, Inc., 756 F.2d 230 (2d Cir. 1985).