Заключение на Генералния адвокат на ЕС, касаещо преюдициално запитване по спор между търговска марка и домейн.

Г-ЖА V. TRSTENJAK

представено на 10 февруари 2010 година(1) 

Дело C‑569/08

Internetportal und Marketing GmbH

срещу

Richard Schlicht

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Австрия)

„Интернет — Домейн от най-високо ниво .eu — Регламент (ЕО) № 874/2004 — Член 21 — Регистриране на домейн от собственика на национална марка, придобита с единствената цел да бъде разрешено това регистриране по време на първата фаза на поетапното регистриране — Понятие за право — Понятие за законен интерес — Понятие за недобросъвестност — Член 11 — Правила за транскрипция на специалните знаци — Недобросъвестно регистрирана национална марка“

Защо съдебната практика, касаеща спорове между домейни и търговски марки в България, е незаконосъобразна? 

1.Увод:

Иска ми се да започна настоящото изложение с отбелязването на обективния факт от действителността, че най-голямата фирма в света(към момента), чиито бизнес е мултимилиарден – „AMAZON“, e базирана онлайн. Нейните акции се търгуват на стоковата борса в Ню Йорк, Лондон и Хонг Конг. Зад сайта AMAZON.com стои корпорацията „Amazon.com” Inc. Тази фирма притежава и американската национална, международната(регистрирана по Мадридската спогодба и протокола към нея) и европейска търговска марка АМАZON.com. Въпросната търговска марка определено представлява домейн! Нейните акции по моя информация(допускам тя да е непълна) не се търгуват на софийската борса, нито пък дела свързани с нея се гледат в софийските съдилища, но тя все още е най-скъпо струващата търговска марка в света, представляваща домейн. Споделям тези факти поради особено противоречивото виждане на българския съд от 21 век(обект на изследване в тази статия), че „домейнът не може и не е търговска марка“ и че „недобросъвестната регистрация на домейн не е търговска дейност“. Звучи Ви абсурдно? И на мен.

Обезпечителни мерки по отношение на домейн. Адвокат по интернет право. Адвокат по проблеми, касаещи домейни.

Бих искал да започна настоящето изложение с отбелязване на фрапантния факт, че на настоящия етап българското материално и процесуално законодателство не уреждат домейн имената като самостоятелен обект на правото. Очевидно това означава и че те не са обект на детайлна юридическа защита сами по себе си, тъй като например Наказателният кодекс не предвижда деянието “кражба на домейн”, въпреки че то се извършва много често и изключително лесно. В България няма и специален закон, който да урежда компетентен орган и процедура пред него, на базата на които чрез спазване на конкретни правила един домейн да бъде придобит, отчужден или ползван на правно основание, както и законодателна уредба за искова гражданскоправна защита при нарушаване права върху домейн, съответно предвиждане на специфични обезпечителни мерки в гражданския и изпълнителния процес, опция за учредяване на особен залог и т.н. Липсва и нормативна уредба за начините, компетентният орган, правилата за подсъдност и процедурата за решаване на спорове, съответно подходящи обезпечителни мерки по тях, касаещи осигуряване на справедлив и предвидим процес при противоречие между домейни и други обекти на правото – например търговски марки. Всички описани празноти в българското законодателство по отношение на домейните водят до недобросъвестното, в повечето случаи престъпно поведение на множество правни субекти, които умело ги използват, за да увредят правни интереси на физически и юридически лица, собственици на домейни. Тази статия цели да покаже, че е крайно неудачно и без реален практически ефект използването на вече изградени, остарели и технически непригодни институти на правото за санкция и защита по отношение на един модерен и специфичен обект на правото от 21 век, който осъществява сам по себе си собственическите правомощия в интернет пространството на лицето, администриращо дадено домейн наименование, тъй като последното не е движима вещ, не е недвижима вещ и не е вземане. От тук и основните три проблема, които ще бъдат подложени на детайлно разискване в резюме:

Търговските марки в "Интернет". Защита на домейн имената.

Българският Закон за марките и географските означения, както и повечето законодателства в света, които регламентират правото върху търговска марка, все още не са отговорили на повиканата от практиката нужда да регламентират спорове, възникнали при нарушение на търговска марка, което е извършено в интернет пространството. Фактът, че бизнесът очевидно диначино измества целия си рекламен и търговски потенциал в интернет, налага адекватно разрешаване на проблемите с търговските марки, които се използват в интернет пространството, с цел да бъдат парирани недобросъвестни практики от трети лица в бъдеще, насочени към съответните маркопритежатели. Това изложение има за цел да посочи няколко от основите проблеми, които възникват при извършени нарушения на правата на търговска марка в интернет, както и да даде предложения за разумни законодателни промени и способи за практическо париране на бъдещи злоупотреби. Спорове, касаещи колизия между домейн име и търговска марка. Технически особености и специфики. В съвремието домейн имената са придобили значение на бизнес идентификатори и като такива често влизат в конфликт със системата от права, обект на интелектуалната собственост, в частност – търговските марки. В повечето случаи, споровете, косаещи домейни възникнат на базата на недобросъвестна регистрация на марки от трети лица, като имена на домейни. Например домейнът на известен сайт за интернет услуги се регистрира като словна или комбинирана търговска марка, която изцяло включва или съдържа в себе си като словен елемент съответни домейн. В описания смисъл бих искал да обърна внимание на явлението, наречено кибер-настаняване (от английски cybersquatting - "самонастанявам се в кибер-пространството"), което представлява регистрирането и/или насочването на трафик, чрез използването на домейн, без регистранта да има право върху него или без да е упълномощен от този, който има законно право(например маркопритежателя).