Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

 

Правна регламентация на авторските възнаграждения.

 

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване (КЗОО) осигурителни вноски се дължат върху всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Редакцията на текста изключва приложението му по отношение авторските възнаграждения. Последните се получават в резултат на отстъпени права за използване на произведението, респ. изпълнението, като обекти на правна закрила по Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). 

По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Законът поставя изрично изискване за наличието на творчески елемент, което не оставя място за съмнение, че не се касае за изпълнение на трудови задължения. Цитираният текст съдържа примерно изброяване на обектите на авторско право. Като такива са посочени:

Паралелен внос. Понятие.

 

 

Паралелният внос представляват продукти, внесени в една страна-членка от друга и пуснати на пазара в страната-членка на предназначение извън официалните канали на производителя или лицензирания дистрибутор. Паралелният внос обикновено се появява, когато ценовите нива за сходни продукти между две страни-членки значително се различават в резултат или на национално регулиране, или на политиката на производителите. Това създава стимул за търговците да купуват продукти в страната-членка, където те са с по-ниска цена, и да ги продават в страната-членка, където те са с по-висока цена - на цена, която позволява на търговеца да осъществи печалба.

Промишлен дизайн. Международна регистрация на промишлен дизайн. Адвокат промишлен дизайн.

 

Какво представлява Хагска спогодба за международна закрила на промишлен дизайн?


Хагската спогодба предлага възможността за получаване на закрила на промишлен дизайн в няколко договарящи се страни чрез единна международна заявка подадена в международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) в Женева, Швейцария. По този начин една международна заявка замества цяла серия от заявки, които иначе трябва да се подават в различни национални ведомства.Хагската система за международна регистрация на промишлени дизайни се управлява от международното бюро на СОИС, което поддържа международния регистър и публикува Международния бюлетин на промишлените дизайни.България е страна –членка на Хагския съюз и е страна по двата договора, администрирани от СОИС – Акт 1960 и Акт 1999 на Хагската спогодба.

 

Основната дейност на изпълнителната власт е правоприлагаща. Но административните органи притежават и нормотворческа функция, а често и правораздават. Дейността по налагане на административни наказания, осъществявана от изпълнителните органи (ЗАНН), без съмнение е правораздавателна. В нашето законодателство мълчаливо се допуска определени със закон органи от администрацията да налагат наказания вместо съдилищата (чл. 47 ЗАНН). Принципът за разделение на властите изисква правораздаването да се извършва само от съдилища, и то от професионално подготвени за това съдии. Действащата Конституция (К) не предвижда други органи освен съдилищата, които да могат да решават правни (административноправни) спорове.

 

 

Лицензиране на музика онлайн. Авторски права върху музиката в Интернет.

 

Музикалният онлайн-бизнес се разпростира върху две дейности: даунлоуд (от англ. download) - прехвърляне на данни) - прехвърлянето на музикални произведения до крайния потребител в предварително запаметен вариант, както и т. нар. стрийминг (от англ. stream - движа се в непрекъснат поток) - предаване на музикални произведения в реално време. При стрийминг се прехвърлят данни в пакети до компютъра на крайния потребител и там се запаметяват междинно в краткотраен буфер, за да може да се гарантира постоянен поток на информация. Става дума за преходно съхранение с последствието, че крайният потребител не запазва трайно копие на музикалното произведение на своя твърд диск. Това са оференти, които подобно на една наземна радио- или телевизионна програма, трансформират по искане на потребителя звуко- и картинни записи до него в рамките на една непрестанна програма. Както традиционни радио- и телевизионни оператори, така и така наречени webcaster, които предоставят своята програма изключително и само на разположение в интернет, спадат към тези оференти. Те могат да предават вече своите репертоари едновременно - наред със своите наземни програми1, и глобално чрез дружества за колективно управление на авторски права, които вече имат създаден модел за издаване на международен лиценз.

 

Академичната лекция като обект на авторското право и лекторът като носител на авторски и сродни права.

 

Цел на настоящата статия е да разгледа академичната лекция като обект и преподавателят като субект в системата на авторскоправната закрила. Най-напред ще се спрем на лекцията като обект на авторско право.

Съгласно нормативната уредба на национално ниво основният нормативен акт, регламентиращ закрилата на произведенията на науката, литературата или изкуството е Законът за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/[1] от 1993 г., многократно актуализиран.

Академичната лекция е безспорен творчески продукт на преподавателя, в който той представя своите идейни и методологически виждания, своя практически опит и обобщения по определен научен или научно-приложен проблем. Независимо в каква форма съществува – научноизследователски продукт, материализиран или не в конкретен носител – на хартия или върху дискета или друг носител, под формата на статия, монография, студия или друг вид научно изследване, като такъв творчески продукт академичната лекция се разглежда като обект на авторско право. И по специално, изхождайки от класификацията на обектите на авторско право съгласно ЗАПСП академичната лекция е вид литературно произведение. Като литературно произведение лекцията може да бъде в сферата на научната и техническа литература, на история и икономика и много други области на човешката познавателна дейност.

Закрилата на академичната лекция като художествена собственост съгласно българското законодателство възниква автоматично при изпълнение на едно от двете условия:

 

 

Регистрация на географските означения.

 

Международноправни актове:

- Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост – чл.1(2), 9, 10 и 10 bis.

- Мадридска спогодба за преследване на фалшивите и заблуждаващи указания за произход на стоките – 1891г.

- Лисабонска спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация – 31.10.158г.

РБ се е присъединила към Лисабонската спогодба от август 1975г. Страните членки на спогодбата се задължават да закрилят на своята територия наименованията за произход на стоките на други страни, признати и закриляни в страната на произхода и закриляни пред Международното бюро за закрила на интелектуална собственост.

- Регламент на Съвета на Европа(2081/92г. ЕИО от 14.07.1992г., за защита на наименованията за произход и географските указания на селскостопанските и хранителните продукти.

- TRIPS – Споразумение за свързаните с търговията аспекти на интелектуалната собственост.

- ЗМГО

 

 

Регистрация на международна търговска марка - процедура. Адвокат търговска марка.

 

 

Системата за международна регистрация на марките е уредена от два договора: Мадридска спогодба за международна регистрация на марките, датираща от 1891 година, и Протокол относно Мадридската спогодба, който беше приет през 1989 г., влезе в сила на 1 декември 1995 г. и започна да действа от 1 април 1996 г. Общият правилник за приложение на Спогодбата и Протокола влезе в сила именно от тази последна дата. Системата се администрира от Международното бюро на Световната Организация за Интелектуална Собственост (СОИС), което поддържа международния регистър и публикува международните регистрации в Бюлетина на СОИС за международните марки.

Всяка държава - член на Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, може да стане член на Спогодбата или на Протокола, или и на двата договора. Междуправителствена организация може също да стане член на Протокола (но не и на Спогодбата), при условие, че отговаря на следните изисквания: най-малко една от страните членки на организацията да членува в Парижката конвенция и организацията да разполага с регионално Ведомство за целите на регистрацията на марки, която регистрация да има правно действие върху територията на организацията.

Страните членки на Спогодбата или на Протокола и организациите, членки на Протокола, се наричат общо “Договарящи страни”. Като цяло те образуват Мадридския Съюз, който представлява отделен съюз по смисъла на член 19 от Парижката конвенция.

 Регистрация на европейска търговска марка в EUIPO.

 

Съвременните икономически реалности изискват нов подход към пазарната среда и обективна защита на предлаганите и търгувани продукти. Неслучайно интелектуалната собственост е един от най-мощните правни способи за превенция спрямо нелоялната конкуренция и други подобни недобросъвестни практики на пазара. 

Заявяването и регистрацията на тевропейска търговска марка в 28-те държави членки на Европейската общност чрез т.нар. марка на Общността (EUТМ марка), е адекватна и наложителна реакция на гъвкавите и пазарнооринтераните съвременни менажери. Желаещи да защитят продукта си, не само в България, но и на европейския пазар следва да приложат именно този начин за защита и позициониране на една търговска марка. Казаното естествено важи и за т.нар международни марки, които се регистрират по Мадридската спогодба и протокола към нея. Кантора "ЮСАУТОР" има дългогодишна практика в консултирането на клиенти, които заявяват международни марки. Какви са особеностите при регистрацияна на европейска търговска марка?

Регистрация на Европейска търговска марка(EUТМ). Важен елемент, касаещ международната търговия е опцията, предлагана в момента от европейското законодателство, чрез която с една заявка предприемачите в България, Европа и други държави извън Европейския съюз(ЕС) могат да регистрират търговска марка, действаща на територията на ЕС. Това се постига чрез подаване на т.нар заявката за търговска марка на Общността - EUTM (European Tradeмark). Търговската марка на общността е свързана със система, чрез която заявител на търговската марка може да подаде едно заявление за търговска марка до Службата на европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), на един от официалните езици и след като марката бъде регистрирана, маркопритежателят да придобие права във всички страни от Европейския съюз. По силата на на Регламент (ЕО) № 207/2009 с едно заявление, подадено до централния офис на EUIPO, находящ се в Аликанте, се осъществява регистрация на европейска търговска марка, валидна във всички държави-членки на Европейския съюз.

 

Авторско право върху дизайна по ЗАПСП.

 

За дизайна има множество определения. Едни го определят като творческа дейност по създаването на технически системи и индустриални способи в съответствие с художествените и утилитарни способи. Други автори считат дизайна за съвкупност от съзнателни и интуитивни усилия по решението на един художествен проблем, който никога не може да бъде едностранно решен, като в резултат на този процес се получават множество реални резултати, като някои от тях са повече провинили от другите и тяхната приложимост зависи от вложеното смислово значение.

В превод от италианското "disegno", думата означава не само чертеж и рисунка, но и сложни вещи, създадени на базата на работата на художника. Английския превод ни дава друго значение – проект, образ, замисъл, идея, необичайна и нестандартна деятелност.

Основни офиси

гр.София 1000
ул.”Софроний Врачански” №91, ет.1

гр.Пловдив 4000
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.1