Географско означение - защита и регистрация. Адвокат Атанас Костов.
Въведение. Правният режим на географските означения като обекти на индустриалната собственост се определя от Закона за търговските марки и географските означения(ЗМГО). В началото на 2018г. обаче, страната ни бе заплашена с юридически санкции от Европейската комисия, тъй като националното ни законодателство не бе съобразено с Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ, L 343/1 от 14 декември 2012 г.), за спиртни напитки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (OB, L 39/16 от 13 февруари 2008 г.), за продукти по чл. 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (OB, L 347/671 от 20 декември 2013 г.), и за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета (OB, L 84/14 от 20 март 2014 г.).
С влизане в сила на наложилите се промени в ЗМГО по темата[1] регистрацията на географските означения за земеделските продукти и храни, спиртни напитки и лозаро-винарски продукти, направена по реда на вече старата уредба на чл.51 от ЗМГО, се прекратява. Прекратяват се и всички производства по подадени в Патентното ведомство заявки за регистрация на географски означения за земеделски продукти или храни, по които до влизането в сила на промените[2] няма влязло в сила решение на административния орган.
С приемането на коментираните промени от една страна се постига нормативна синхронизация на националното законодателство с правото на ЕС в областта на географските означения, което е наложително с оглед спазването на международните ни ангажименти като страна-членка в областта на интелектуалната собственост. Цитираните по-горе регламенти имат и директен правен ефект[3] в българското законодателство и правоприлагане, т.е тяхното изрично имплементиране е неизбежно. Но тази статия цели да внесе яснота и какви са косвените и/или преки юридически ефекти на така актуализираната ни нормативна рамка в областта на географските означения спрямо бизнеса и най-вече по отношение на защитата на традиционните български продукти, като част от националната ни идентичност и от друга страна – като опция за реализиране на пазарен дял в европейски и международен план. Основният въпрос тук е – познават ли българските правни субекти нормативната база на географските означения, ако да – до колко това е вярно и ако не – до какво води това като резултативност в българската икономика?
1.Национални материалноправни аспекти на проблема. Българското законодателство закрепя императивното правило, че географските означения(ГО) са два вида: наименование за произход и географско указание[4]. Наименованията за произход са тези, свързани с конкретна страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда оттам и чието качество или свойства се дължат предимно или изключително на географската среда, включваща природни и човешки фактори[5] – пример в тази насока е наименованието за произход “Българска закваска за производство на кисело мляко”[6], чиито вкусови качества се дължат изключително на бактерията “Lactobacillus delbrueckii” subsp. “Bulgaricus” (до 1984 г. известна като “Lactobacillus bulgaricus” – “Лактобацилус булгарикус”). Това е една от бактериите, използвани за производството на кисело мляко, която за първи път е идентифицирана през 1905 г. от българския доктор Стамен Григоров. Бактерията се храни с лактоза и произвежда млечна киселина, благодарение на която млякото се съхранява. “Лактобацилус булгарикус” носи името на България, защото това е географската област(страна), в която тази бактерия може да бъде открита. Бактерията се среща свободно в природата на България. При попадане в мляко и при определени условия бактерията причинява естествена млечно-кисела ферментация, водеща до получаване на традиционното българско кисело мляко.
Географските указания са онези наименования на страна, район или определена местност в тази страна, служещи за означаване на стока, която произхожда оттам и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход[7] – например “смилянски фасул”, “карловска луканка”, “мелнишко вино”. За географски означения се смятат и традиционни наименования, които отговарят на споменатите вече изисквания – за пример бих дал известните “чипровски килими”. Идентична правна норма намираме и в общностната уредба на географските означения - за да може даден израз да се използва като наименование за произход или географско указание, не е задължително той да е топоним, тъй като в съответствие с член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) №510/2006 тази категория включва и „традиционни географски или негеографски имена“, посочващи земеделски или хранителен продукт, който изпълнява условията, предвидени в параграф 1 от същия регламент.
Както и при регистрационния режим на търговските марки, при географските означения освен изключенията от регистрация по чл.86 от ЗМГО съществуват и абсолютни основания за отказ на тяхната регистрация, които са описани в чл.87 от ЗМГО:
- географското означение да се е превърнало на територията на Република България в родово наименование на стоки от определен вид, без да се свързва с мястото на производството им;
- географското означение да е идентично с наименованието на по-рано защитен сорт растения или порода животни, когато има вероятност потребителите да се въведат в заблуждение относно истинския произход на стоката;
- географското означение да е идентично на географско означение или марка, регистрирани по-рано за идентични стоки;
- географското означение да е идентично или сходно на географско означение или марка, регистрирани по-рано за идентични или сходни стоки, когато има вероятност потребителите да се въведат в заблуждение.
Правото на заявяване на географско означение възниква валидно за даден правен субект(физическо или юридическо лице), който осъществява реално производствената си дейност в рамките на конкретна географска област, а произведения продукт отговаря на нормативно установените качества или особености[8]. Според императивната норма на чл.89, ал.2 от ЗМГО, границите на географското място и качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход се определят и установяват от компетентния административен орган в лицето на Патентно ведомство, като се финализират с конкретен индивидуален административен акт - заповед на председателя му. В някой случаи се прилага карта на региона и удостоверение от съответната Община, за да се улесни административният орган относно преценката кои са точно границите на съответната географска област. Казаното ни води към извода, че при заявяването на географски означения възниква сложен фактически състав от насрещни частноправни и публичноправни волеизявления, които имат за финал един конститутивен резултат - регистрацията на нов обект на интелектуална собственост в широк смисъл – конкретното наименование за произход или географско указание в частност. Конститутивното действие на регистрация на географските означения се изразява в обстоятелството, че самият факт на връзката на дадена стока и нейните качества с конкретна географска среда не се счита за настъпил, докато не приключи формалната експертиза в Патентно ведомство и не се извърши вписването. Т.е. вписването е елемент от сложния фактическия състав на подлежащото на регистрация обстоятелство – установяването на връзката стока – географска среда, така че преди вписването, обстоятелството не настъпва и не поражда правни последици. Правото на закрила върху вече регистрирано географско означение практически, а и законодателно не е скрепено с някакъв краен срок – то съществува на базата на връзката между географската среда и качествата и особеностите на стоката и се прекратява, когато тази връзка изчезне[9].
1.1.Правото на използване върху регистрирано географско означение придобива само този правен субект, който е вписан валидно като негов ползвател[10]. Всяко физическо или юридическо лице, което произвежда определена стока в дадено географско място и тя отговаря на установените качества или особености, имащи пряка връзка с коментираната географска среда, може да подаде заявка за вписване като ползвател на вече регистрирано географско означение. Правото на ползване върху съответно географско означение може да бъде придобито от множество лица, чиито брой не може да бъде лимитиран. Законът за марките и географските означения предоставя нормативна опция на всеки правен субект, който има право на заявяване да има аналогичната възможност и за вписване като ползвател на регистрирано географско означение. Императивните изисквания към съдържанието на заявката за вписване на ползвател са аналогични на тези, касаещи регистрация на географско означение в хипотезата на чл.87 от ЗМГО.
За да стартира процедурата, кандидат ползвателят следва да посочи в заявлението си вече дадения регистров номер на географското означение. Заявката може да бъде подадена с писмо по пощата, по факс или чрез електронния портал на Патентно ведомство[11]. По така входираната заявката за вписване на ползвател се извършва формална експертиза от административния орган, включваща проверка за заплащане на дължимите такси за вписване, издаване на свидетелство и за публикация(ако процедурата се финализира с решение по вписване на новия ползвател). В края на административната процедура новият ползвател получава официално свидетелство от Патентно ведомство, което валидира документално правото му да използва желаното географското означение. Чисто технически регистровият номер на всяко ново удостоверение, касаещо конкретно географско означение се отличава с това, че като част от него се изписва номера на новия вписан ползвател. За регистрираното географско означение „БЪЛГАРСКО КИСЕЛО МЛЯКО” например, което е с рег. № 6, съществуват няколко вписани ползватели с поредни номера: 6-01, 6-02.
Според императивната норма на чл.93 от ЗМГО, отмяната на вписването на ползвател на географско означение се извършва по исков ред, като делото на първа инстанция е родово подсъдно на СГС[12]. Всяко заинтересовано лице може да инициира коментирания иск за отмяна на вписан ползвател като докаже главно в исковия процес, че ползвателят използва географското означение за означаване на други стоки или произведените от него стоки не притежават установените качества или особености. Отмяната на вписването на ползвател проявява своето действие ретроактивно, не от влизане в сила на постановеното решение, а от датата на подаване на иска за отмяна[13]. Постановената по съдебен път отмяна не засяга влезли в сила решения по искове за нарушение на географски означения и заплатените по тях обезщетения, лихви и разноски, доколкото последните са били изпълнени преди влизане в сила на отмяната – аргумент от чл.94, ал.3 от ЗМГО.
1.2.Прекратяване на част от географските означения след новите изменения на ЗМГО. Правната закрила на регистрацията на географското означение се прекратява при наличието на трите алтернативни хипотези на чл.91 от ЗМГО: когато престане да съществува връзката между качествата и особеностите на стоката и географската среда, когато се прекрати юридическото лице - единствен ползвател на географското означение без правоприемство и ако единственият вписан ползвател на географско означение се откаже от правото си на използване.
След последните промени в ЗМГО от 13 декември 2019г., намерили своето коректно отражение в чл.86 от новия закон, заявките за географските означения за земеделските продукти и храни, спиртни напитки и лозаро-винарски продукти, направени по реда на старата уредба се прекратяват по силата на закона.[14] Както вече споменах, по този начин се прекратяват се и всички висящи производства по подадени в Патентното ведомство заявки за регистрация на географски означения за земеделски продукти или храни, по които до влизането в сила на новите промени няма влязло в сила решение на административния орган[15]. От деня на влизане в сила на новия закон се прекратяват и всички направени регистрации на географски означения по отменения Закон за марките и географските означения за спиртни напитки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 110/2008, за продукти по чл. 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 251/2014.
До 17 декември 2019г. (в тридневен срок от влизането в сила на новия закон) Патентното ведомство е следвало да уведоми Международната организация по интелектуална собственост в Женева, Швейцария, относно прекратяването на базисните, национални български регистрации на географски означения, въз основа на които са направени други международни регистрации[16], тъй като прекратяването на националния обект на индустриална собственост като обект на правото, е афектирало идентично като резултат и международните такива, базирани на него. В шестмесечен срок от влизането в сила на новия ЗМГО всички тези настъпили по закон прекратителни обстоятелства от национален и международен аспект, подлежащи на вписване в държавните регистри на географските означения, следва да се публикуват и в Официалния бюлетин на Патентното ведомство, с оглед оповестителното действие на публикацията спрямо трети лица – аргумент от §5, ал.7 от преходните и заключителни разпоредби на ЗМГО. Вписването има за цел да даде гласност на прекратените географски означения, за да може трети лица да се въздържат от искания за вписване на ползване по отношение на тях. Тоест от една страна вписването има чист оповестителен публичноправен ефект еrga omnes(спрямо всички трети лица), но от друга страна то има и защитен ефект в частноправен смисъл, тъй като води например до спестяването на такси за евентуално поискано вписване от ползвател, които биха били недължимо платени, ако той не е уведомен в коментираната насока.
На базата на така описания юридически механизъм, десетки географски указания(най-вече в областта на хранително-вкусовата промишленост) окончателно загубиха в края на 2019г. качеството си на обекти на правото в България, а и в международен аспект, което остави множество традиционни български хранителни продукти и питиета без правна закрила. Примерите в това отношение са много, като започнем от географското означение “Българско кисело мляко”(прекратени са 8 географски означения с това наименование), “Поморийска ракия”, “Силистренска ракия”, “Бургаска ракия”, “Казанлъшка ракия” и т.н(общо 16 географски означения за ракии), 8 прекратени ГО за българско бяло и българско саламурено сирене, 7 за ГО “Български кашкавал”, 5 ГО за вина, “Първомайска лютеница” и т.н. Какви са юридическите способи за справяне с тази ситуация?
2.Регистрация на европейски географски означения. Очевидно всички географски означения, които попадат в обема на регламентация на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, за спиртни напитки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки, за продукти по чл. 92, параграф 1от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за ароматизирани лозаро-винарски продукти, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти, следва да бъдат регистрирани като европейски такива. Каква е процедурата по темата и кой е компетентния орган, пред който се извършва регистрацията?
2.1. Процедурата по регистрация на европейски географски означения се извършва пред Европейската комисия. Тя е органът, който съгласно Регламент (ЕО) №510/2006 на Съвета от 20 март 2006 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни извършва коментираната регистрация. Този регламент за географските указания и наименованията за произход възпроизвежда по същество разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2081/92(7), който отменя и замества, като регламентираната в него процедура се отнася до всички стоки, които следва да бъдат регистрирани като европейски ГО, съответно да всички споменати по-горе регламенти, касаещи тяхната регистрация. За да получат закрила във всяка държава-членка, отделните национални географските указания и наименования за произход следва да бъдат регистрирани на общностно равнище, като вписването им в регистъра обезпечава информация спрямо участниците в търговията, а и по отношение на потребителите. С цел географските означения, регистрирани на общностно равнище да отговарят на минималните общи изискванията на Регламент №510/2006, заявките се проверяват в процеса по регистрация от националните патентни ведомства на съответната заинтересована държава-членка на ЕС[17]. Това означава, че процедурата по регистрация на европейски ГО се развива в две фази – първа, пред националното патентно ведомство и втора фаза – пред Европейската комисия.
Като част от формалната експертиза, която се извършва в държавата-членка, тя следва да инициира и национална процедура по възражения, като обезпечава адекватна публикация на заявката и осигурява разумен период, в рамките на който всяко физическо или юридическо лице, което има правен интерес и местожителство или седалище на нейна територия, да може да изпрати възражение срещу регистрацията на заявката. Споменатата публикация и опцията за подаване на възражения срещу регистрацията на ГО все още не съществува като уредба в ЗМГО, като правя предложение de lege ferenda - например чрез предвиждането им като уредба в нов чл.96, ал.3 от ЗМГО, най-вече с цел съгласуване с нормата на чл.5, ал.5 от Регламент №510/2006. Естествено регламентите имат директен правен ефект на територията на всяка от страните-членки на ЕС, в това число и в България, но изричната правна уредба винаги би прецизирала процедурата в Патентно ведомство по заявяване на европейски географски означения, която в момента буквално липсва в ЗМГО. Държавата-членка преценява допустимостта на получените възражения съгласно критериите, предвидени в чл. 7, ал.3 от Регламент №510/2006. Всъщност оказва се, че възражение против заявката може да бъде подадено на два етапа – първо пред националното ведомство и второ – пред самата Европейска комисия. Тук възниква едно основателно питане – дали възраженията в първа фаза касаят мотиви само на абсолютни основания или и такива на относителни(както при търговските марки)[18]. Очевидно се касае за възражения и в двете хипотези, тъй като чл.7, ал.3 от Регламент №510/2006 препраща към нормите на чл.2, съответно чл.3 от Регламента, които касаят именно абсолютните и относителни основания за отказ на регистрация на европейско географско означение.
Интересен момент в националната фаза от процедурата е, че всяка държава-членка може временно да предостави закрила на дадено ГО на национално равнище, когато е приложим период за приспособяване, който започва да действа от датата, на която заявката се изпраща на Европейската комисия[19]. Този т.нар “период за приспособяване” може да се предостави на даден правен субект, при условие че въпросното заинтересованото предприятие докаже, че законно е предлагало на пазара означените с дадено ГО продукти, като посочените наименования са използвани продължително за период, обхващащ поне последните пет години. Подобна хипотеза откриваме при нерегистрираните марки и опозициите базирани на тях в хипотезата на чл.12, ал.6 от ЗМГО. Доказателство в тази насока е изискването, че за да се приложи тази временна защита на нерегистрирани, но използвани в търговията по-ранни географски означения, то следва ползвателят им да е подал информация по чл.5, ал.1 от Регламент №510/2006 по време на националната процедура по възражения. Тази преходна, временна национална закрила на нерегистрирани ГО се прекратява на датата, на която се вземе решението за регистрация от Европейската комисия. Последиците от тази национална закрила, когато наименованието не се регистрира, остават отговорност на заинтересованата държава-членка и по аргумент от чл.86 от ЗМГО, това би следвало да доведе до прекратяване на нейния юридически ефект, но и до запазване последиците на вече изпълнените решения по искове за защита например[20]. Ако националното патентно ведомство прецени, че заявката отговаря на формалните изисквания, предвидени в Регламент №510/2006 и не е подадено възражение по чл.5 ал.5 от него, то заявката се изпраща на Европейската комисия заедно с документите, предвидени в чл.5, ал. 7 от Регламента. Във всички останали случаи производството по заявката се прекратява.
Стартирайки втората фаза от процедурата по регистрация на европейски географски означения, Европейската комисията извършва проучване(формална експертиза), което следва да се извърши максимум за 12-ет месеца[21]. Тази експертиза на абсолютни основания цели да обезпечи най-вече факта, че заявките отговарят на материалноправните изискванията на Регламент №510/2006 и че този законодателен подход е идентичен спрямо заявителите от всички държави-членки. Императивната норма на чл.2, ал.1 от Регламент №510/2006 дава легално определение на термините „наименование за произход“ и „географско указание“, използвани в Регламента, а именно:
„а) „наименование за произход“ означава „наименование на район, специфично място или, по изключение, наименование на страна, използвани за означаване на земеделски или хранителен продукт:
– с произход от този район, специфично място или страна,
– качеството или характеристиките на който се дължат предимно на географската среда, включваща природни и човешки фактори, и
– производството, преработката или подготовката на който се извършват в определения географски район“.
б) „географско указание“ означава наименование на район, специфично място или, по изключение, наименование на страна, използвани за означаване на земеделски или хранителен продукт:
– с произход от този район, специфично място или страна,
– който притежава специфично качество, репутация или други характеристики, присъщи на географския произход, и
– производството, преработката или приготвянето на който се извършват в определения географски район.“
За да може даден израз да се квалифицира като наименование за произход или географско указание, не е задължително той да е топоним, тъй като в съответствие с чл.2, ал.2 от Регламент №510/2006 тази категория включва и „традиционни географски или негеографски имена“, посочващи земеделски или хранителен продукт, който изпълнява условията, предвидени в ал.1 на визираната норма.
Ако след финализиране на проучването съгласно чл.6, ал.1 от Регламент №510/2006 Европейската комисия прецени, че заявката отговаря на посочените в регламента формални изисквания, тя публикува в Официалния вестник на Европейския съюз единния документ и справката за публикацията на спецификацията, предвидена в член 5, ал. 5, предложение пето. Ако заявката не отговаря на формалните изисквания на Регламента тя се отхвърля и производството по нея се прекратява[22].
2.2. Процедура по възражения пред Европейската комисия. В срок до шест месеца от датата на публикацията в Официалният вестник на Европейския съюз по смисъла на член 6, ал. 2 от Регламента, всяка държава-членка или трета държава(извън ЕС) може да възрази спрямо заявката за европейско географско означение чрез изпращане на мотивирано възражение(аз бих го нарекъл “опозиция”, аналогична на тази при търговските марки, тъй като приликите в процедурите са съществени). Право да подаде споменатата опозиция на относителни основания има всяко физическо или юридическо лице, което има правен интерес, местожителство или седалище в държава-членка, различна от тази, която кандидатства за регистрация. Както вече обясних, такова възражение може да бъде подадено още в първата фаза пред националното ведомство, в хипотезата, когато физическото или юридическото лице имат местожителство или седалище в държавата-членка, чрез която се подава заявлението – потвърждение на тази теза намираме в чл.5, ал.5 във връзка с чл.7, ал.2, предложение второ от Регламент №510/2006. Този механизъм е интересен юридически, тъй като за разлика от процедурата за регистрация на европейски марки, тук опозицията може да бъде подадена по два различни начина – или пред националното патентно ведомство или директно пред Комисията. Логиката може би е да се улеснят заинтересованите лица най-вече на национално ниво, като им се даде пряк и бърз достъп до процедурата по възражения, с цел удовлетворяване на техните по-рано възникнали права или на други релевантни юридически обстоятелства.
Ако физическите или юридическите лица, подаващи възражението са с местожителство или седалище в трета държава(извън ЕС), то тогава опозицията се изпраща в шестмесечен срок директно до Европейската комисия или чрез патентното ведомство на съответната страна[23].
Основанията за допустимост на възраженията са изчерпателно посочени в чл.7, ал.3 от Регламент №510/2006, като те биват администрирани само, ако са подадени в срок от шест месеца от публикацията и ако:
- са налице несъответствия с императивните изисквания на член 2 от Регламент №510/2006, определящи какво е “наименование за произход” и какво е “географско указание”; или
- сочат факти, че регистрацията на предложеното наименование ще бъде в противоречие с член 3, алинеи 2, 3 и 4 от Регламент №510/2006;
- навеждат доводи, че регистрацията на предложеното наименование ще накърнява съществуването на изцяло или частично идентично наименование или търговска марка или съществуването на продукти, които са били законно на пазара за период от поне пет години, предшестващ датата на публикацията, предвидена в член 6, ал. 2 от Регламент №510/2006;
- предоставят подробности, от които може да се заключи, че наименованието, за което се търси регистрация, е родово по смисъла на член 3, ал. 1 от Регламент №510/2006.
Комисията проверява допустимостта на възраженията, като релевантна за преценката доколко едно наименование може да е географско означение е територията на Общността. При по-ранни права на интелектуална собственост, противопоставени на заявката, тази преценка се отнася само до територията и/или териториите, върху които посочените права са получили постоянна или временна юридическа закрила(например при нерегистрираните търговски марки или географски означения) в рамките на съюза. Ако Комисията не получи допустимо възражение в срока по чл.7, ал.1 от Регламента, тя регистрира заявеното географско означение, като регистрацията се публикува в Официалния вестник на Европейския съюз[24].
Когато възражението е допустимо, Комисията приканва заинтересованите страни да преминат към споразумение, като организират съответни консултации. Тук също наблюдаваме аналогично юридическо решение като при процедурата за опозиция на търговски марки и съществуващия в нея “cooling-off” период(срок за сключване на споразумение), който по EUTMR(а и по ЗМГО) e тримесечен. Ако заинтересованите страни успеят да постигнат споразумение в рамките на шест месеца от откриване на производството по възражения, те уведомяват писмено Комисията за обстоятелствата, които са направили споразумението възможно, чрез писмени становищата на заявителя и на възразилия. Ако в следствие на споразумението съществените техническите характеристики, вече публикувани съобразно чл. 6, ал.2 от Регламента, не са променяни или са променени в минимална степен[25], Комисията взима решение за регистрация на европейското географско означение, в съответствие с чл.7, ал.4 от Регламента. В противен случай Комисията повтаря проучването, предвидено в член 6, параграф 1. Ако в крайна сметка не се стигне до споразумение между страните, Европейската комисия взема решение съгласно процедурата, предвидена в чл.15, ал. 2 от Регламент №519/2006, като взема предвид честното и традиционно използване на наименованието и действителната вероятност от объркване потребителите на съответното географско означение. Крайното решение по опозицията се публикува в Официалния вестник на Европейския съюз.
3.Заключение. Няма прекратени или “нови” национални географски означения, които да са заявени като европейски такива след промените в ЗМГО от декември 2019г. Искрено се надявам това да е временно явление и да се дължи на непознаването на процедурата по Регламент №510/2006 от българските правни субекти, както и на малкото време, изминало от тези законодателни корекции. Противното би лишило множество български правни субекти от сериозен пазарен дял и оставило без защита ключови национални географски означения, което като негативен ефект ще се отрази върху позиционирането на България на международните и европейски пазари с най-популярните й продукти.
Автор: адвокат Атанас Костов
[1] Аргумент от чл.86 от ЗМГО;
[2] Всъщност предходната промяна е още в стария чл.51а от ЗМГО, която е извършена с ДВ, бр. 61 от 2018 г.;
[3] За директния правен ефект на регламентите за пръв път се говори в делото „Van Gend en Loos v. Nederlandse Administratie der Belastingen“ на съда на ЕС, като постфактум той е отбелязан и в хипотезата на чл. 288 от ДФЕС (предишен чл. 249 от ДЕО).
[4] Така чл.85, ал.1 от ЗМГО.
[5] Аргумент от чл.85, ал.2 ЗМГО;
[6] Наименованието за произход “Българска закваска за производство на кисело мляко” е с рег. №00005-01/01.10.1974г.;
[7] Така чл.85, ал.3 ЗМГО;
[8] Виж чл.89, ал.1 от ЗМГО;
[9] Аналогични наблюдения по темата откриваме при д-р Добрева Д., “Географски означения – същност и закрила”, сп.”Собственост и право” 2011г., кн. 4;
[10] Аргумент от чл.90, ал.1 от ЗМГО;
[11] Виж чл.98, ал.1 от ЗМГО;
[12] Така чл.125 от ЗМГО;
[13] Взимам повод за този извод от нормата на чл.94, ал.2 от ЗМГО;
[14] Аргумент от §5, ал.4 от преходните и заключителните разпоредби на ЗМГО;
[15] Този извод следва логиката на §5, ал.1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗМГО;
[16] По международен ред с една единствена заявка, подадена пред българското Патентно ведомство могат да бъдат посочени 30-те страни-членки на Лисабонската спогодба. След споменатите прекратявания на ГО през 2019г.(в този момент сме имали общо 8 регистрирани ГО по международен ред), към днешна дата единствените български наименования за произход, които са останали реално регистрирани по Лисабонската спогодба са две: “Северна България” №630/29.12.1976г. и “Българска закваска за производство на кисело мляко” №650/06.03.1978г.
[17] Аргумент от чл.5, ал.4 от Регламента. Тази хипотеза на Регламент №510/2006 е отразена в нормата на чл.96 от ЗМГО, регламентираща формалната експертиза по отношение на заявки за географски означения.
[18] Отговор на този въпрос намираме в чл.87 от ЗМГО, които - според мен неизчерпателно и определено несистематично, сочи основания за отказ на абсолютни и относителни основания;
[19] Така чл.5, ал.6 от Регламент №510/2006;
[20] Тази логика черпя при позоваването по аналогия на хипотезата на чл.94, ал.3 от ЗМГО;
[21] Виж чл.6, ал.1 от Регламент №510/2006.
[22] Аргумент от чл.6, ал.2, предложение второ от Регламент №510/2006;
[23] Така чл.7, ал.2 предложение трето от Регламент №510/2006;
[24] Виж чл.7, ал.4 от Регламент №510/2006;
[25] Аргумент от чл.16, буква з) от Регламент №510/2006;