Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Атанас Костов

  • Писмо на адвoкат Атанас Костов до Патентно ведомство относно новите услуги с електронен подпис.

     

    Уважаеми дами и господа от Патентно ведомство,

     

    Виждам, че в 21 век сте въвели услуги с електронен подпис, които тотално да затруднят работата на гражданите и представителите по индустриална собственост в работата им със сайта на Патентно ведомство. 

    Как да се изразя - може би това е някакво "голямо постижение”, което дължим на стремежа към електронно правителство на г-жа Мария Габриел, г-н Дончев и г-н Бойко Борисов  - все видни иноватори  и  интелектуалци, вещи до мозъка на костите си в процесите, случващи се в електронната среда! 

    В ерата на изкуствения интелект в която се намираме - надявам се да наблюдавате сайтовете на WIPO и EUIPO и техните тенденции, няма електронни подписи уважаеми! Моля да ми посочите една услуга на EUIPO с електронен подпис!?!?!?! Моля за една услуга на WIPO с електронен подпис!?!? Знаете ли дори и Съда на ЕС  НЕ работи с електронен подпис!!!!!! Това е пълен абсурд! Защо да подновявам марка с електронен подпис – за да е сигурно кое, че ще платя таксата ли, че го правя аз ли? Ами ако искам да го прави брат ми – днес е последния срок, а той няма електронен подпис и е в САЩ и като ви пусне хартиено писмо ще изпусне срока? 

  • "Фейсбук" въвежда криптиране в месинджър услугите.

     

    Американският технологичен гигант Facebook заяви, че имплементира криптиране от край до край на гласовите и видео разговорите в Messenger, като ще програмира допълнителна защита в широко използваната комуникационна платформа, предава Ройтерс. WhatsApp и Messenger на Facebook вече разполагат с криптиране от край до край на персоналните съобщения, разменяни между потребителите.

    Като лидер в областта на социалните мрежи, Facebook постепенно добавя аудио и видео функции в своето портфолио от чат услуги. Тези функции набраха популярност през последната година, докато хората поддържаха контакт виртуално по време на коронавирусната пандемия.

  • Aдвокат Атанас Костов - игнорирането на интелектуалната собственост сочи, че България няма икономика.

     

    В момента страдаме от институционална криза и това ни лиши от опцията българският парламент, когато имаше действащ такъв, да успее навреме да транспонира двете нови директиви - тази за авторското правов цифровия единен пазар и тази за телевизионните и радио програми. Това показва тотално неглижиране на интелектуалната собственост и всъщност сочи, че нямаме реална икономика. Това каза пред Bloomberg TV Bulgaria адв. Атанас Костов от кантора "Юсаутор". 

  • YouTube постигна победа в ЕС по темата "авторското право".

    YouTube постигна победа в ЕС по темата "авторското право".

     

     

    Съдът на Европейския съюз постанови решение, в чиито мотиви постанови, че в определени хипотези YouTube, Google или други онлайн платформи не следва да отговарят юридически за качване на съдържание, нарушаващо авторско право, пише CNBC.

    Онлайн платформите „не обсъждат въпроси за защитено с авторски права съдържание, което бива незаконно публикувано онлайн от потребителите на тези платформи“, допълва съдът.

    Въпреки това YouTube и други онлайн платформи могат да бъдат подведени под отговорност за вреди, ако „знаят конкретно, че защитено съдържание се предлага незаконно в техните платформи и се въздържат от бързото му изтриване или блокиране на достъпа до него“, гласи още изявлението на съда.

  • Грешката квалифициран елетронен подпис.

      

    Грешката квалифициран елетронен подпис.

     

    1.Въведение.

    През последната година ми прави впечатление, че бързането да се финализира работата по и без това не достатъчно добре обмисленото юридически, а и най-вече технически българско електронно правителство, води до множество недомислици, които не само са тотално лишени от правна логика, но и ще доведат до огромна бюрократична тежест за гражданите, която ще възникне на базата на технологични съображения. Какво имам предвид?

    Българското право споделя доктриналното виждане, че формата на сделките и/или волеизявленията се определя от императивни и диспозитивни правни норми. Императивните правни норми  въздигат формата в условие за валидността на конкретна сделката или волеизявление, като в този контекст специален или общ нормативен акт указва как трябва да бъде обективирана формата на съответния документ, чрез който дадено едностранно волеизявление или взаимно разменени волеизявления следва да бъдат приети за валидни. В този смисъл ние говорим за квалифицирани форми на волеизявления, които ги валидират като юридически резултат, предвиден законодателно да се случи по конкретен начин. От друга страна, страните по една сделка например, могат свободно да договорят формата[1] на волеизявленията си, доколкото тя не е в разрез с императивно определената такава от даден нормативен акт, предвидена за същата тази сделка. В противен случай диспозитивно(свободно) уговорената форма ще влече след себе си нищожността на желания резултатот волеизявленията, тъй като в хипотезата на чл.26, ал. 1 ЗЗД той ще противоречиили съответно - ще заобикаля закона.

  • Защита на роботиката чрез интелектуалната собственост.

    Защита на роботиката чрез интелектуалната собственост.

     

    1.Исторически бележки.

    Роботиката и изкуственият интелект (от агл. Artificial intelligence или накратко “AI”) имат огромен потенциал да трансформират генерално ежедневието ни, като последните опити с хуманоидни роботи в супермаркети, училища, болници и домове за пенсионери в Европа, САЩ и Япония създават нуждата и от изграждане на юридическа рамка по проблема. Въпросът, който стои на дневен ред по темата е как се осъществяват иновациите в роботиката и каква е ролята на интелектуалната собственост (ИС) в този процес?

    Какво всъщност представлява роботът? Най-общо казано, роботът е машина, която има способността да интерпретира средата си и да коригира действията си за постигане на конкретна техническа цел. Първите съвременни роботи са изобретени за програмирана автоматизация, с цел ускоряване на производствените производствени процеси. Днес роботите са се превърнали в напълно автономни механични и софтуерно управлявани системи, които могат да работят във всякаква среда и да вземат „решения“ без човешка намеса. Към 1970г. роботизираното производство е широко разпространено в автомобилната индустрия в САЩ и Япония, а в края на 80-те години Япония се превръща в световен лидер в производството и използването на индустриални роботи. От 80-те години на миналия век, когато използването на индустриални роботи в автомобилните и други индустриални производствени линии става ежедневие в САЩ и Япония, роботизираните механични части стават все по-усъвършенствани и стават все по-автономни като софтуер, дизайн и интерфейс. Новите приложения и авангардни постижения в изкуствения интелект, мехатрониката, навигацията, сензорите, разпознаването на обекти и обработка на информация превърнаха роботиката в мултидисциплинарна област, като издигнаха интелектуалната сосбтвеност, свързана с тези процеси в обект на сделки, касаещи лицензиране, развойна дейност и покупко-продажба на ноу хау.

  • Известният адвокат Атанас Костов участва в международна научна конференция в УНСС.

    Известният адвокат Атанас Костов участва в международна научна конференция в УНСС.

     

    На 16 октомври в УНСС, Голяма конферентна зала, бе проведена международната конференция "Проблеми и предизвикателства на правното регулиране на интелектуалната собственост", посветена на 80-ет годишния юбилей на проф. Божана Неделчева. В първия панел на конференцията "Частноправни проблеми и предизвикателства на правното регулиране на интелектуалната сосбтвеност" доклад представи и адвокат Атанас Костов на тема "Директивата относно авторското право в цифрофия единен пазар - проблеми и добри решения". В същия панел представиха доклади юбилярката проф. Божана Неделчева, проф. д-р Габриела Белова Белова - Ганева, проф. д-р Орлин Борисов, доц. д.н Живко Драганов, доц. д-р Диана Маринова, проф. Шкелим Зека и д-р Аряна Мукай.

     

  • Известният пловдивски адвокат Атанас Костов с иск против лошите пътища.

     

    Известният пловдивски адвокат Атанас Костов с иск против лошите пътища.

     

    Искът против лошите пътища в България е подаден в Административен съд гр.Пловдив - заяви известният пловдивски адвокат Атанас Костов. На 10 януари 2020г., юристът депозира исковата си молба против Агенция пътна инфраструктура. Той спази и обещанието си да разпространи иска публично, за да може всеки, които е бил глобен поради неизправна инфраструктура, да заведе аналогичен иск. Ето и неговото съдържание:

  • Представяне на книгата "Търговските марки и авторските права в интернет пространството".

           

    Адвокат Атанас Костов - представяне на книга в УНИБИТ.

     

    В сряда (10 юни 2015г.) бе проведено представянето на новата книга на адв.Атанас Костов "Търговските марки и авторските права в интернет пространството". Събитието бе организирано от "УНИБИТ" и ИК"Труд и право", като в него участваха множество университетски преподаватели, представители на бизнеса и IT индустрията.

    Книгата беше презентирана от корифея на интелектуалната собственост в България - доктор на юридическите науки г-н Георги Саракинов, който сподели моменти от дългогодишната си работата с адв.Костов. Представянето бе съпътствано от изказване на г-н Ризов, в качеството му на президент на ИК"Труди и право", както и на проф. д.ик.н. Стоян Денчев - ректор на "УНИБИТ".

    Събитието продължи с дискусия в областта на интелектуалната собственост, най-вече касаеща процесите, които се развиват онлайн. Авторът на книгата г-н Костов отговори и на въпроси на участници в представянето, относно конкретни области на онлайн бизнесите. Повече за събитието вижте тук.

  • Специалистът по интернет право - адвокат Атанас Костов, бе лектор в семинар на УНИБИТ.

    Специалистът по интернет право - адвокат Атанас Костов, бе лектор в семинар на УНИБИТ.

     

    Университетът по библиотекознание и информационни технологии и Университетската младежка академия за управление на знания имат удоволствието да Ви поканят на Четвърти национален семинар с участие на адв.Атанас Костов и други изтъкнати национални и международни лектори от докрината на тема: "Интернет либерализацията - предизвикателства и добри практики пред интелектуалната собственост".

    Място и дата на провеждане:

    Семинарът ще се проведе на 26 - 27 април 2016 г. в УниБИТ 1, бул. Цариградско шосе № 119, Зала «Тържествена».

  • Упълномощаване и форма на волеизявления, касаещи Патентно ведомство.

     

    Упълномощаване и форма на волеизявления, касаещи Патентно ведомство. Грешката КЕП.

     

    Като представител по индустриална собственост както пред българското Патентно ведомство, така и пред Службата за интелектуална собственост на Европейския съюз(EUIPO), а и най-вече в качеството ми на юрист, от години у мен възникват няколко теоретични въпроса, касаещи серия от противоречиви практики по отношение на волеизявленията, с които гражданите легално комуникират с националното ни ведомство. Те са породени практически от факта, че на база спазване на принципите на сътрудничество и насърчаване на сближаването[1], EUIPO финансира пряко(буквално подари на българското Патентно ведомство) интернет платформата, на която в момента се помещава сайтът www.bpo.bg, чрез която гражданите онлайн да заявяват, заличават, отменят, подновяват и т.н всички възможни обекти на индустриална собственост в 21 век.

    В този ред на мисли всички ние - представителите по индустриална собственост, а и юристите извън това професионално качество,  се надявахме, че този „подарък“ ще доведе и до имплементирането в българското право, касаещо индустриалната собственост, на правните институти, водещи до коментираното сближаване като например „вършене на чужда работа без пълномощия“, а и съпътстващите ги технологичните мерки от типа използване на стандартен електронен подпис или максимум ПИК(персонален идентификационен номер), както и въвеждане на ограничения за комуникиране с ведомството на хартия поради множество административни, юридически и презюмираните екологични мотиви. Но уви – в 21 век Патентно ведомство не поде подобна законодателна инициатива, като все още продължава да комуникира с българските граждани физически и по факс, а за голяма част от електронните волеизявления се въведе изискването за квалифициран електронен подпис, разбира се без каквато и да е юридическа или техническа мотивация по темата, обществени консултации и дискусия с професионалните среди.