- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Административните, съдебни и деловодителни разноските, свързани с постановени и влезли в сила решения на Служба за интелектуалната собственост на ЕС(EUIPO), Аликанте, Испания, могат да бъдат предмет на принудително изпълнение на територията на България при определен фактически състав. Първото условие е двете страни по производството да са били български физически или юридически лица. Това виждане се подкрепя от нормата на чл.26 от Кодекса за международното частно право (КМЧП), който закрепя нормата, че българските изпълнителни органи са изключително компетентни за извършване на действия по принудително изпълнение, когато задължението - предмет на тези действия, трябва да се изпълни от лице с обичайно местопребиваване в Република България или обектът на тези действия се намира в Република България. Процедурата като цяло може да бъде разделена на две фази: - Международна фаза по снабдяване на съотетните документи(решения и заверени преписи от тях) от EUIPO, представляващи годно изпълнително основание. - Национална фаза по принудително изпълнение на базата на тези документи пред компетентната юрисдикция в България. Първата фаза на процедурата е свързана с искане от страната, на която са присъдени съответните разноски по влязло в сила решение на EUIPO, на основание чл.54-58 от Регламент 44/2001г. от Брюксел, да бъде издаден официален сертификат, който да придружава решението. OHIM издава по искане на всяка заинтересувана страна сертификат за постановеното решение, съгласно стандартния формуляр на ведомството. Ако сертификатът, указан в член 54 от Регламент 44/2001г., не бъде представен, компетентният български съд може да укаже срок за представянето му или да приеме равнозначен документ или, ако счита, че разполага с достатъчна информация преди това, може да не изиска представянето му(чл.55, ал.1 от Регламента). Ако съдът или компетентният орган го изискват, трябва да се представи превод на документите. Преводът се заверява от лице, квалифицирано да направи това в съответната държава-членка. В България това са съответните заклети преводачи или преводачески агенции, които могат да извършат т.нар “легализиран превод”. Следователно, след като сертификатът бъде издаден, следва да се извърши превод, който да удостоверява по предвидения в закона ред, съдържанието му и съответно това на решението на EUIPO, с цел същите да бъдат депозирани пред надлежния компетентен съд по националната фаза, касаеща извършването на фактическото принудително изпълнение в България.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Вътрешен, конвенционен и изложен приоритет при търговските марки. Приоритет при марките на Общността.
Общи положения. Правото на приоритет е ограничено във времето субективно право на заявителя на търговска марка, базирано на една вече депозирана по-ранна – фактически първа заявка за търговска марка. Чисто технически разгледано, именно чрез правото на приоритет се дава възможност на заявителя да подаде последваща заявка по национален или международен ред за същата вече заявена търговска марка, чиито правен ефект възниква от датата на подаване на първото заявление. При подаване на последващата(втора) заявка, заявителят трябва да се позове на приоритета на първата заявка, за да се възползва от правото за посочване на приоритетната дата. Императивно правило е че правото на приоритет принадлежи на заявителя – юридическо или физическо лице или на неговия правоприемник. Основната цел на правото на приоритет е да внесе сигурност за ограничен период от време, по отношение на юридическите интереси на заявителя, касаещи правните действия по получаване на национална или международна закрила на заявената търговската марка, като по този начин се търси редуциране на негативните последици от принципа на териториалност в патентното право. На второ място правото на приоритет дава възможност за преценяне на търговските мотиви на заявителя относно това, къде е целесъобразно постфактум териториално да бъде разширена защитата на марката, като чрез приоритета му се дава един вид отсрочка, за да могат да бъдат направени съответните пазарни проучвания и стратегически правилни юридически крачки по бъдещо заявяване.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Правен режим на картелните споразумения.
Терминът „картел” произхожда от германската правна система, като първоначално е използван през 1880г., за да се обозначават консорциуми или обединения от предприятия. По късно през 1930г. този термин навлиза и в англо-саксонското право. Интересен исторически факт, е че малко преди началото на Втората световна война (около 1940г.) наименованието „картел” се ползва в контекста на анти-германските настроения, като с него се обозначава „икономическата система на врага”. В самото начало на съществуването си, картелите представляват стабилна и бързо развиваща се икономическата структура, но постфактум в рамките на американската антитръстова кампания се поема юридическата битка за забраната им в световен мащаб. Картел или картелно споразумение е вид монополно, формално или неформално юридическо и/или икономическо съглашение за съгласуване на пазарни стратегии или поведение, касаещи практически независими стопански субекти, с оглед определяне на сходни или идентични финансови параметри на предлагани стоки или услуги. За разлика от другите, по-устойчиви форми на монополистични структури (синдикати, тръстове, концерни), при картелните споразумения почти винаги всеки търговец, участващ в картела, съхранявайки финансовата си и производствена самостоятелност като търговски субект. Картелните структури могат да имат за предмет различни съглашенията: такива, свързани с ценообразуване, налагане на сфера на влияние, условия на продажба, използване на патенти, търговски марки и друг вид интелектуална собственост, регулиране на обема на производството, съгласуване на условията на продажбата на продукцията, наемане на работна ръка и т.н. По принцип картелите се развиват и съществуват в рамките на един отрасъл. Специфична особеност при картелните споразумения е фактът, че въпреки своята финансова, търговска и производствена самостоятелност, участниците в картела загубват юридическата си възможност да вземат самостоятелни пазарни решения в рамките на съглашението. Олигополът (от гръцки ὀλίγος — малочислен и гръцки πωλέω— продавам, търгувам) е вид картел по формата на пазарна структура, при която производството и продажбите в някой сегмент на пазара се контролират от малко на брой конкуриращи се фирми. Неголемият брой продавачи се обяснява с факта, че нови фирми, с идентичен предмет на дейност трудно проникват постфъктум на този пазар. При такава ситуация решенията на една от фирмите силно влияят на решенията и на другите. Всяка от фирмите би искала да стане монополист, но конкуренцията на другите не и позволява.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Имитация по чл.35 от Закона за защита на конкуренцията(ЗЗК).
Като имитация би могло да се квалифицира всяко едно умишлено недобросъвестно поведение на даден правен субект, насочено към наподобяване на наименования, текст, визия, функционалност, както и други специфични качества, водещи до отличителност и оригиналност, с които се ползва дадена стока или услуга, с цел заблуда на потребителя относно произхода и качествените характеристики на потребявания от него продукт. Нормата на чл.35 от Закона за защита на конкуренцията(ЗЗК) е императивното право, което санкционира имено това неправомерно поведение под формата на нелоялна конкуренция, насочено срещу правата на интелектуална собственост като общо понятие. По мое мнение това е един съвременен юридически текст, който макар и бидейки ситуиран извън законодателството, уреждащо в частност интелектуалната собственост е пряко свързан с нея. Практиката на Комисията за защита на конкуренцията(КЗК) през последните години сочи, че текстът на чл.35 от ЗЗК е ефективен юридически инструмент за отстояване правата на пазарните субекти, засегнати чрез нелоялни практики и насочени към увреждане права на интелектуална собственост в по-широк аспект. Казвам това, защото в повечето случаи установителните, осъдителни или конститутивни искове, които могат да бъдат обект на гражданскоправни мерки, предприети към евентуален нарушител на авторски права, търговски марки, промишлени дизайни, изобретения или домейни са свързани с обмисляне, съобразяване и доказване на сложен фактически състав, чието успешно претендиране в съда(или арбитража при домейните) е обусловено от наличието на съответните доказателства за настъпилите обстоятелства, имуществени или неимуществени вреди, заплащането на съответните такси и т.н. Доказването на тази сложна съвкупност от факти е улеснена в административноправното производството по чл.35 ЗЗК, развиващо се пред особената администрация КЗК, тъй като комисията има съответната компетентност служебно да събира доказателства за твърдените от молителя обстоятелства, като мотивира страните за изчерпателност на представения доказателствен материал, предвид угрозата от санкцията по чл.100, ал.2 от ЗЗК(1% от общия оборот за предходната финансова година). Тук следва да се отбележи коректно, че двете особени администрации - съответно КЗК и Патентно ведомство, действат успешно съвместно при оперативна обвързаност, с оглед обмен на служебна информация относно нарушенията, касаещи чл.35 от ЗЗК с предмет нелоялна конкуренция, адресирана към обекти на интелектуална собственост.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Заличаване на търговска марка поради недобросъвестност на заявителя - чл.26, ал.3, т.4 от ЗМГО.
Една от опциите за заличаване на регистрирана търговска марка, предвидени в Закона за марките и георграфските означения е тази, която касае отстояване на правата на добросъвестния притежател на даден търговски знак, който се използва в търговията като нерегистрирана търговска марка или маркопритежател на регистрирана търговска марка, по отношение на недобросъвестните действия на заявител на регистрирана търговска марка, която бива противопоставяна на правата на първите двама. Често в практиката трети недобросъвестни лица се възползват от пасивното поведение на определени стопански субекти, които не регистрират навреме търговските си марки си или пък са неглижирали тази част от бизнеса си като “не чак толкова важна” юридически, като първите регистрират дадена търговска марка, която вече се използва в търговията, с цел недобросъвестно да я противопоставят на реалния притежател, за да извлекат някаква финасова или друг тип нелоялна изгода – влошаване на бизнес климата, отнемане на пазарен дял, желание за продажба на марката или учредяване на лицензия по отношения на нея и т.н. Нормата на чл.26, ал.3, т.4 от ЗМГО предоставя юридически инструмент в ръцете на реалния собственик на марката да възстанови правата си върху нея, като поиска по съдебен път да бъде установено, че третото лице заявител на неговата търговска марка е действало при заявяването й недобросъвестно, като е знаело, че заявяваната марка е обект на чужда интелектуална собственост и е целяло в противоречие с добросъвестната търговска практика да узорпира правата върху въпросният обект на марковото право. От процесуалноправна гледна точка в настоящия казус става въпрос за предявяването на т.нар положителен установителен иск. Това са исковете, чрез предявяването на които ищецът мотивира правният си интерес да докаже спрямо ответника, че той(ищецът) е собственик на търговската марка, която е била заявена недобросъвестно от ответната страна. При положителните установителните искове в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право(недобросъвестно заявената марка) и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор(марката, която вече е била използвана от ищецът в търговията – регистрирана или нерегистрирана такава). В тези случаи регистрираната недобросъвестно марка от отвеника има качеството на „предмет на иска”, защото е обект на противоречивите правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право(търговската марка) е съществувала в неговия патримониум, предмет на спора и на исковия процес е претендираното от него право.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Промишлен дизайн. Новост и оригиналност при промишлените дизайни. Адвокат по промишлен дизайн.
След последните изменения на Закона за промишления дизайн(ЗПрД), влезли в сила от 12 февруари 2011г., Патентно ведомство вече не извършва служебно експертиза на абсолютни основания относно това, доколко един заявен дизайн отговаря на императивните изисквания на закона за новост и оригиналност, визирани съответно в чл.12 и чл.13 от ЗПрД. В предходната редакция на Закона за промишления дизайн и неговия предишен чл.37(от ДВ, бр.81 от 14 септември 1999г. до Изм. - ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2010 г., в сила от 12.02.2011 г.) бе предвидено изрично, че експертизата по същество следва да провери всички заявени и регистрирани по-ранни идентични дизайни, както на територията на Република България, така и в световен мащаб с цел да се даде становище относно хипотезата на чл.3, чл.11, ал.2, чл.12 и чл.12, ал.2 от ЗПрД. Ако в този контекст експертизата откриеше основания за отказ на регистрация на заявения дизайн или на част от него, заявителят се уведомяваше за мотивите на Патентно ведомство и му се предоставяше три месечен срок за възражение. След коментираните промени от 2011г. в ЗПрД, от експертиза по същество се премина към регистрационна система на заявените дизайни по национален ред.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Установителни и осъдителни авторскоправни искове за заличаване на търговска марка.
Особен практически и теоретичен проблем представляват авторскоправните съдебни искови производства, свързани с установяване наличието на предходно авторско право, което стои в основата на недобросъвестно регистрирана по-късно от него търговска марка. Двата специални закона - Закона за авторското право и сродните права (ЗАПСП) и Закона за марките и геогрефските означения(ЗМГО) са частично стиковани от законодателя в този смисъл. Те дават защита на правомощията на автора и същевременно санкция спрямо недобросъвестния заявител на търговска марка(изразяваща се в опцията за нейното заличаване), който е използвал авторско произведение за целите на заявяването.. В чл. 26. ал.3, т.5, б.Б от ЗМГО е закрепено императивното правило, че регистрацията на марка се заличава по искане на всяко лице, с правен интерес, когато използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право на трето лице, което право се ползва от закрила по друг закон, и по-специално авторско право. За да се достигне до резултата на чл.26 ЗМГО, авторът трябва да е провел успешно един установителен или осъдителен авторскоправен иск, на базата на решението по който съдът да се е произнесъл със сила на присъдено нещо относно наличието на авторско право, предхождащо като годен обект на интелектуалната собственост и като възникване, недобросъвестно заявената в последствие търговска марка.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Авторско право върху електронните и компютърни(видео) игри.
Исторически погледнато, за пръв път видеоигрите са били регламентирани като обект на авторското право в “Закона за авторското право върху компютърните програми” на САЩ, приет през 1980г. Поради твърде общите формулировки, съдържащи се в него, американските съдии в последствие уточняват приложното му поле, като в едни от първите прецеденти по този закон се защитават и видеоигрите като обект на авторско право. Насочвайки поглед към българската законодателна уредба следва да се отбележи, че в ЗАПСП видеоигрите не присъстват като изричен обект на авторското право, но тъй като те сами по себе си представляват съвкупност от база данни, оформени като компютърни програми, то те безспорно според мен попадат в хипотезата на чл.3, ал.1,т.1 и чл.3, ал.2, т.3, т.е за тях субсидиарно се прилагат законодателните решения относно компютърните програми.
1.Правен режим на видеоигрите в българското законодателство. На първо място би трябвало да се отбележи, че всяко възпроизвеждане на програмата под формата на видеоигра и всяко използване, което не е изрично, т.е в писмена форма разрешено от автора, е незаконно. Чл. 70 и чл. 71 от ЗАПСП дават съответно законодателно разрешение на този въпрос, като изрично отбелязват, че лицето, което законно е придобило правото да използва видео игра под формата на компютърна програма, може да я зарежда, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея, но забележете - само ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки. Съгласно чл. 70 от ЗАПСП, ако не е уговорено друго, би трябвало лицето, което законно е придобило правото да използва видеоигра да може: да зарежда програмата, т.е да привежда в експлоатация нейните чисто технологични свойства, като я съхранява в паметта на компютъра или я възпроизведе чрез периферно устройство с цел да получи представа за нейното действие; да я изобразява върху екран – да я възпроизвежда по начин годен за сетивно възприятие; да я изпълнява – да използва функциите на програмата с оглед на целта, за която е създадена; да я предава на разстояние – да има възможност чисто пространствено и дистанционно да се ползва от характеристиките на програмата и в този смисъл да я прави достояние и на други лица, естествено с негово разрешение; да я съхранява в паметта на компютър – т.е тук говорим за т.нар софтуерен продукт, който се съхранява в хардуерното устройство на компютъра; да я превежда – считам, че тук законодателя е имал предвид израза “превежда” от чисто лингвистична гледна точка; да я преработва и да внася други изменения в нея – да изменя принципа на действие на програмата. Интересен факт, имащ своето икономическо изражение е, че съгласно чл. 25 от ЗАПСП, изготвянето на копия от вече публикувани произведения не се допуска без съгласието на автора и без заплащане на възнаграждение, дори и ако се отнася само за лично ползване на видеоигра.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Въззивното и касационно обжалване на авторските искове крият някои процесуалноправни специфики във връзка с особеностите, които те като правни инструменти за защита предлагат. Тук ми се иска да споделя мнение по част от конкретните изражения на тази проблематика, естествено с уговарката, че все пак съдебната практика е все още доста непълна в това отношение и тепърва ще се развива и дообогатява именно във връзка с решаването на авторскоправни дела. Тъй като няма да се спирам в настоящето изложение на спецификите на всеки един от авторскоправните искове, защото това не е целта на тази статия, те ще бъдат само примерно изброени: иск за обезщетение на понесени вреди(чл.94 от ЗАПСП във връзка с чл.45 от ЗЗД); иск за установяване факта на нарушението (чл.95,ал.1, т.1 от ЗАПСП); иск за преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване (чл.95,ал.1, т.2 от ЗАПСП); изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, обектите по чл. 72 или базите данни по глава единадесета "а", както и на негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите (чл.95, ал.1, т.3 от ЗАПСП); иск за изземване от употреба на презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения (чл.95, ал.1, т.4 от ЗАПСП); иск на ищеца да бъдат предадени вещите, под формата на негативи, матрици, клишета и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите; (чл.95, ал.1, т.5); иск за разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Съавторство. Материалноправни и процесуални аспекти.
Дефиниция. Съавторско или съвместно произведение е налице когато произведението е резултат на съвместни творчески усилия на две или повече физически лица, автори по смисъла на чл.5 от ЗАПСП. Общият режим на съавторството се съдържа в чл.8 от ЗАПСП. За да възникне съвместно произведение необходимо е съавторите да са участвали в самия интелектуален или технически процес на създаването му, без значение дали в целия или в част от него, като още в самото начало на създаването на произведението те следва да се декларирали и общата си воля в насока, че правните последици от възникването и използването на това общо произведение ще настъпят за тях като съавтори, създали съвместно един общ за всички художествен и авторски продукт на изкуството, науката или техниката. От изключително важно значение са насрещните волеизявления на авторите именно в този начален момент, било то направени изрично или мълчаливо, относно тяхното съгласие, насочено към съвместното създаване на произведението. Може да настъпи съавторство и постфактум, когато творческия процес вече е започнал. Това по-скоро е едно отстъпление от презумпцията за общ принос в създаването на съавторското произведение, тъй като част от него вече ще е обективирана по някакъв начин. Последващото вписване в един абстрактен, творчески и трудов процес, какъвто е създаването на една творба и то тогава, когато вече е започнал, от моя гледна точка би довело до много рискове, поради сложните взаимоотношения във връзка с авторския труд, първоначалния замисъл, осъществената и материализирана до момента идея. Приемайки фигурата на последващо включилия се съавтор, ще кажа, че моята практика като адвокат по авторскоправни спорове сочи, че в този случай би трябвало да допуснем опасността от бъдещи евентуални спорове относно самото авторство или определяне дяловете при съавторството, нещо което е крайно нежелателно, тъй като често води до увреждане на правата и законните интереси на някой от авторите или съавторите.