Crypto.com уволни стотици в България - въвежда изкуствен интелект.

Първите сериозни съкращения на българския пазар, официално обяснени с навлизането на изкуствения интелект, вече са факт. Crypto.com е освободила над 90 души от екипа си у нас в рамките на последните дни – част от глобална оптимизация, засягаща около 12% от персонала.

Според изпълнителния директор Крис Марсзалек, компаниите, които не интегрират AI навреме, просто няма да оцелеят, а тези, които го направят бързо и умело, ще постигнат нива на ефективност и мащаб, невъобразими досега.

Реалността зад тези думи обаче е доста по-брутална – десетки служители в офиса в София са получили имейли от HR през нощта, последвани от срещи и новината, че вече не са част от компанията. Засегнати са различни отдели, като на съкратените е осигурен още един месец заплати и придобивки.

Oбединеното кралство обсъжда нормативна рамка за искуствения интелект и авторскорто право.

Нещо изключително важно се случи вчера в Обединеното кралство, но извън творческите среди вероятно малко хора ще му обърнат внимание. Правителството публикува своя доклад за икономическото въздействие на изкуствения интелект и авторското право – документ, който на практика очертава как според него AI трябва да взаимодейства със законите за авторско право.

И макар това да звучи като суха политика, всъщност залогът е много по-голям – става дума за бъдещето на творчеството. В основата стои един прост въпрос: Трябва ли AI компаниите да могат да обучават моделите си върху защитени с авторско право произведения без разрешение… или създателите трябва да получават заплащане и признание?

Адвокат Атанас Костов с лекция, посветена на изкуствения интелект в Бургаския свободен университет.

Бургаският свободен университет и кантора "ЮСАУТОР" ви канят на лекция на адв. Атанас Костов на тема: „АІ или новите технологични реалности. Авторскоправни аспекти и патентоспособност на АІ изобретения. Социални измерения и проблеми на пазара на труда".

Лекцията ще се проведе на 14 май (четвъртък) 2026г. от 16:00ч. в Бургаския свободен университет, зала №207. На събитието са поканени всички студенти, както и преподаватели от бургаския университет, представители на IT бизнеса, всички адвокати от Адвокатски съвет Бургас, грaждани и гости на града, както и всеки, които се интересува от най-съвременните технологии.

Заповядайте, ще бъде изключително интересно!

Адвокат Атанас Костов с лекция, посветена на изкуствения интелект в Пловдивския университет.

"Клуб на юриста Пловдив" и кантора "ЮСАУТОР" ви канят на лекция на адв. Атанас Костов на тема: „АІ или новите технологични реалности. Авторскоправни аспекти и патентоспособност на АІ зобретения. Социални измерения и проблеми на пазара на труда".

Лекцията ще се проведе на 29 април(сряда) 2026г. от 18:00ч. в ректората на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", аудитория №6. На събитието са поканени всички студенти и преподаватели от пловдивските университети, представители на IT бизнеса, всички адвокати от Адвокатски съвет Пловдив, грaждани и гости на града, както и всеки, които се интересува от най-съвременните технологии.

Запис на лекцията можете да гледате и на канала на "ЮСАУТОР" в YouTube тук:

Заповядайте, ще бъде изключително интересно!

Адвокат Атанас Костов с лекция, посветена на изкуствения интелект в Софийския университет.

Софиският унивесритет "Свети Климент Охридски" и "ELSA" ви канят на лекция на адв. Атанас Костов на тема: „Патентоспособност на АІ изобретения".

Лекцията ще се проведе на 3 май (неделя) 2026г. от 9:00ч. в 224 аудитория. На събитието са поканени всички студенти, както и преподаватели от Софийския университет, представители на IT бизнеса, всички адвокати от Адвокатски съвет София, грaждани и гости на града, както и всеки, които се интересува от най-съвременните технологии.

Фрагмент от лекцията можете да гледате като запис и в канала на "Юсаутор" в "YouTube" тук.

Заповядайте, ще бъде изключително интересно!

България и Регламента за изкуственият интелект - предизвикателства и възможности.

Европейският съюз прие първата в света цялостна регулация за изкуствения интелект, с която цели да съчетае технологичното развитие с гаранции за сигурност, прозрачност и защита на основните права. Прилагането на Законодателния акт за изкуствения интелект изисква създаване на национални механизми за надзор и адаптиране на съществуващите регулаторни рамки. В този контекст се провежда инициативата "ЕС Право БГ" между БТА и Европейския парламент, която цели да проследи транспонирането и прилагането на европейското законодателство в България. 

Законодателният акт на ЕС за изкуствения интелект (Регламент (ЕС) 2024/1689 за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект) бе одобрен в Европарламента през март миналата година, но пълното влизане в сила ще стане през август 2026 година. Неговата цел е да гарантира безопасността и зачитането на основните права, като същевременно насърчава иновациите. Законът е първият по рода си в света.

Дания  направи лицето, гласът и тялото ти законово твои, защитавайки ги срещу АI.

В исторически ход Дания предложи изменение на Закона за авторското право, с което да даде на всеки гражданин пълна юридическа собственост върху собствените му лицеви черти, глас и физически облик. Министърът на културата Якоб Енгел-Шмит обяви предложението си миналата година на 26 юни 2025 г., заявявайки, че гражданите имат право върху собственото си тяло, своя глас и своите лицеви характеристики, защитавайки ги от промени с AI.

Европейският парламент предлага промени в защитата на авторското право в ерата на генеративния изкуствен интелект(ИИ).

През юни 2025 г. Европейският парламент („ЕП“) публикува проектодоклада си „Авторско право и генеративен изкуствен интелект – възможности и предизвикателства“. В него ЕП призовава Европейската комисия да направи редица промени в начина, по който се защитава авторското право в ерата на генеративния ИИ („GenAI“).

ЕП отбелязва трудностите при намирането на баланс между спазването на съществуващото законодателство и защитата на правата на създателите на съдържание, от една страна, и ненарушаването на развитието на ИИ технологиите в Европейския съюз, от друга. В доклада си ЕП се фокусира върху възприеманите рискове, свързани с авторското право, както на етапа на обучение на GenAI, така и на етапа на генериране на съдържание.

1.Обучение на GenAI.

На етапа на обучение ЕП посочва конфликтните интереси между създателите на съдържание и доставчиците на GenAI. Според него настоящото изключение за текст и извличане на данни („TDM“) от авторското право не адресира задоволително притесненията на първите относно използването на техните произведения – особено защото това изключение „не е създадено с намерението да позволи масово използване на защитени с авторско право материали от всички чрез генеративен ИИ“.

От друга страна, ЕП признава, че „разрешаването на законосъобразното използване на такива набори от данни в рамките на Европейския съюз“ е „ключово“ за технологичните иновации и конкурентоспособността на Европа. След като идентифицира проблема, ЕП предлага решение, състоящо се от три елемента:

Изкуственият интелект - новият автор.

1.Увод.

„Изкуственият интелект“(от англ. “Artificial intelligence” или “AI”) като симулация на човешкото знание от самообучаващи се машини[1] (компютърни системи) все повече навлиза в сферата на авторското право, като от близо 8 години „твори“ в различни сфери на изкуството. През 2016г. група музеи и изследователи в Нидерландия представиха произведение на изящното изкуство под формата на портрет, озаглавен "Следващият Рембранд"(от англ. „The Next Rembrandt“) – нарисуван и генериран от компютър, който е анализирал стотици творби и хиляди фрагменти от тяхна холандския художник от XVII век Рембранд Харменшон ван Рейн. Интересното по темата е, че „The Next Rembrandt“ е компютърно генерирана триизмерна картина, разработена от алгоритъм за разпознаване на лица(т.нар „face recognition protocol”), който сканира данни от 346 известни картини на холандския художник в технологичен процес, продължил 18 месеца. Портретът се състои от 148 милиона пиксела и се основава на 168 263 фрагмента от творби на Рембранд, съхранени в специално създадена и компилирана за целта авторска база данни. Проектът е спонсориран от нидерландската банкова група „ING“ в сътрудничество с „Microsoft“, маркетинговата консултантска компания „J.Walter Thompson“ и консултанти от Техническия университет в Делфт, „Маурицхаус“ и къщата музей на Рембранд.

Изкуственият интелект между правото и човека - интервю за БТА на адвокат Атанас Костов и Ясен Танев, експерт по кибер сигурност.

Две различни гледни точки – юридическа и технологично-обществена – очертават една и съща картина: Европа изгражда първата в света цялостна регулаторна рамка за изкуствения интелект, но има опасност България да влезе в този процес с реални рискове от институционално или друго изоставане, а поведението на бизнеса, образованието и администрацията у нас може да бъде определено като „високорисково“. 

В интервю за БТА адвокат Атанас Костов, управляващ съдружник на кантора „ЮСАУТОР“, разглежда Регламента за изкуствения интелект (AI Act) като фундаментална промяна в правото – акт, който за първи път регулира самите алгоритми според риска, който носят за човека и обществото. Той предупреждава, че липсата на национална рамка, подготвени съдилища и експерти може да доведе до хаотично и репресивно правоприлагане, което да удари иновациите и бизнеса. Според него Закондателният акт за изкуствения интелект (AI Act) неизбежно ще създаде нова правна специализация – „право на изкуствения интелект“, а човешкият надзор ще остане ключов елемент, независимо от навлизането на автоматизацията в правосъдието и администрацията. 

Костов подчертава, че законът поставя човека в центъра чрез механизми за прозрачност, човешки надзор и сертификация, но предупреждава за сериозни рискове в България: липса на експерти, неясноти в дефинициите, отсъствие на национални подзаконови актове и неподготвеност на съдилищата. Като адвокат с дългогодишна практика в спорове по интелектуална собственост, конкуренция, интернет право и защита на онлайн бизнеси той вижда пряка опасност неправилното правоприлагане да доведе до репресии над компании и иновации. 

Изобретения с изкуствен интелект - Върховният съд на Обединеното кралство приравнява практиката си с тази на ЕПВ.

На 11 февруари 2026 г. Върховният съд на Обединеното кралство уважи жалбата по делото Emotional Perception AI Ltd срещу Comptroller-General of Patents [2026] UKSC 3. Решението предоставя ключови насоки за патентното право на Обединеното кралство относно изобретения в областта на изкуствения интелект (AI) и софтуерно реализираните изобретения. Какво представлява решението?

Съдът разгледа три основни въпроса относно патентоспособността на изкуствена невронна мрежа (ANN), използвана за препоръки на медийно съдържание.

Първо, Съдът изостави теста „Aerotel“. Второ, Съдът прие, че изкуствените невронни мрежи (ANN) представляват „компютърни програми“. Трето обаче, Съдът постанови, че ANN не са изключени „като такива“. Макар че ANN е компютърна програма, тя не е изключена от патентоспособност, тъй като включва технически средства (хардуер като компютри, бази данни и мрежи).

Интелектуална собственост при нано компютърните технологии.

1.Увод.

От близо 20 години наблюдавам като юрист, който работи в областта на интелектуалната собственост, развитието на компютърните програми в различни области, като паралелно естествено следя и глобалния скок на компютърния хардуер, тъй като той логично отговаря, като технологично ниво, на развитието на конкретния стадий на програмиране – тези дейности вървят така да се каже ръка за ръка.

През последните 10 години вниманието ми се насочи към т.нар „квантови компютри“ и техните братя предшественици  – „суперкомпютрите“, като пресечната точка между тях е, че те могат общо да бъдат дефинирани като мощни машини, използвани за извършване на сложни изчисления, решаване на проблеми и анализ на данни. Тук важно е да се отбележи, че между тези технологии програмно, а и хардуерно съществуват значителни разлики.

Суперкомпютрите използват традиционен, вече познат изчислителен подход с множество процесори за бързо обработване на големи количества данни и постигане на един резултат. Тези компютри са най-бързите от гледна точка на суровата изчислителна мощ, но могат да се справят само с една задача в даден момент и възможностите им за обработка са ограничени от закона на Мур[1].

Лекция в  Sofia Summit Center на 8 юни, посветена на изкуствения интелект в управлението.

Заповядайте в Sofia Summit Center на 8 юни (понеделник) от 13:00 ч. в София, за да обсъдим дигиталната революция и изкуствения интелект!

Лекторите са утвърдени експерти в индустрията, така че панелyt ще бъде изключително интересен! В него ще чуете:

Адвокат Атанас Костов – юрист, специалист по интелектуална собственост, лектор и автор на статии в областта на софтуерните произведения и патенти, както и в областта на изкуствения интелект. Председател на кантора "ЮСАУТОР", многократно номиниран за адвокат на годината, автор на пет книги в интелектуалната собственост и над 130 научни статии в същата сфера.

Патентите в областта на изкуствения интелект.

Темата за изкуствения интелект все още не присъства в българското право като нещо нормативно и практически важно, което е на дневен ред законодателно в 21 век не само от технологични, а и от юридически съображения и което безспорно обуславя бъдещето на иновативния сектор и чрез него на обществения, бизнес и личен живот на всеки съвременен човек. Последните изследвания по темата в много от развитите технологично държави по света показват, че не е далеч времето, в което освен следобедната играта на шах с някое електронно устройство, на базата на изкуствен интелект ще се издават моментни визи, ще се одобряват по-бързи и сигурни (от гледна точка на лични данни - пръстово, лицево разпознаване) банкови кредити, ще се провеждат национални и трансгранични (например европейски) избори, ще се извършват здравни услуги. Други проучвания сочат, че изкуственият интелект ще замени много професии -  адвокатската, тази на нотариусите, съдебните изпълнители, съдиите, ще революционизира прецизността и мониторинга в медицината, ще роботизира промишлеността, услугите и бита ни, като по този начин ще постави нови интелектуални, философски и психологически предизвикателства пред ежедневието и може би пред взаимоотношенията между самите нас – човешките същества. Осъзнавайки неизбежността на всичко това, доста компании, опериращи в различни сфери на социалния и бизнес живот, започнаха да разработват динамично и фокусирано изобретения, базирани изцяло на изкуствен интелект. Взимайки повод от казаното, искам да обърна детайлно внимание в това изложение на споменатите патенти, воден от убеждението ми, че днешните изобретения в областта на  АI технологиите (от англ. “Artificial intelligence”) са базата на нашето по-интересно утре.

1.Историческо развитие. Изкуственият интелект (AI) се появява през 50-те години на миналия век, като първото споменаване на термина идва от един летен изследователски проект от 1956г. на “Дартмут колидж”(от англ. Dartmouth College), Ню Хампшир, САЩ. Година по-рано, през 1955 г. Джон Маккарти, млад асистент по математика в колежа “Дартмут”, решава да организира група за проучване и разработване на цифрови мислещи машини. Маккарти избира името „Изкуствен интелект“ като “ново поле” на научно търсене. То презюмира най-вече смислова неутралност, с цел избягване на акцента върху тясната теория за автоматиката и тази на кибернетиката, като вече познати постижения на аналоговата техника. В началото на 1955 г. г-н Маккарти се обръща към Робърт Морисън - директор на биологичните и медицински изследвания към фондация “Рокфелер”, за да поиска финансиране за споменатия летен семинар в “Дартмут” за около 10 участници - учени математици. На 2 септември 1955г. проектът е официално представен на членовете на борда фондацията под понятието „изкуствен интелект“.

Регламентът за изкуствения интелект и какво да очакваме от него?

1.Увод.

Изкуственият интелект стана буквално новата реалност на третото хилядолетие, като той вече присъства постоянно като технологично решение в множество устройства, бизнеси, социални решения, като „лицето му“ наднича и от индустрията и медицината. Всичко това налага изграждане на адекватна законодателна рамка не само на национално, но и на мултинационално ниво, с ясната осъзнатост за сложността на проблема от юридическо и технологично естество, както и презюмираните общочовешки, философски, социални и чисто прагматични въпроси „за“ и „против“, които следва да попаднат като решение във въпросната нормативна рамка. Радвам се да отбележа, че Европа бързо реагира на това ново предизвикателството и работата по глобално, общоевропейско законодателно планиране започна още преди няколко години.

В крайна сметка през декември 2023г. парламентаристите на  Европейския съюз се споразумяха за мащабен нов международен акт за регулиране на изкуствения интелект - един от първите в света цялостни опити за ограничаване на използването на бързо развиваща се технология, която има широкообхватни обществени и икономически последици. Регламентът за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (наричан още „Законодателен акт за изкуствения интелект“ или от англ. “АI act”), определи нов глобален критерий за държавите – членки на ЕС, които са твърдо решени да поставят юридическия фондамент на потенциалните ползи от технологията, като същевременно се опитват да се предпазят от възможните рискове, свързани с нея, като автоматизиране на работни места, разпространение на дезинформация онлайн и застрашаване на националната сигурност. В момента Регламентът преминава през няколко финалнистъпки по юридическо съгласуване и изчистване на детайли в Европейския парламент, но наличното политическо споразумение означава, че основните му насоки са определени.

Регулацията на изкуствения интелект, касаещ интелектуална собственост, отговорност за вреди и защитата на лични данни в България, като страна-членка на ЕС.

1.Увод.

Изкуственият интелект (AI) навлезе масово в обществения и икономическия живот, като неговото приложение се разширява ежедневно – от автоматизация на процеси до генеративни модели, които създават текстове, изображения, музика и видео съдържание. Това поражда значителни въпроси относно авторското право, защитата на личните данни, гражданската и регулаторната отговорност, както и необходимите механизми за защита при злоупотреби като deepfake манипулации. Поради трансграничния характер на цифровите услуги и глобалното обучение на големи езикови модели, тези въпроси вече се разглеждат не само като част от вътрешното право, но и като елемент от общата нормативна архитектура на Европейския съюз и международното публично право. Настоящото становище обобщава действащата българска и европейска рамка, международните тенденции и набелязва ключови правни механизми за защита на засегнати лица.