Изкуственият интелект - новият автор.

1.Увод.

„Изкуственият интелект“(от англ. “Artificial intelligence” или “AI”) като симулация на човешкото знание от самообучаващи се машини[1] (компютърни системи) все повече навлиза в сферата на авторското право, като от близо 8 години „твори“ в различни сфери на изкуството. През 2016г. група музеи и изследователи в Нидерландия представиха произведение на изящното изкуство под формата на портрет, озаглавен "Следващият Рембранд"(от англ. „The Next Rembrandt“) – нарисуван и генериран от компютър, който е анализирал стотици творби и хиляди фрагменти от тяхна холандския художник от XVII век Рембранд Харменшон ван Рейн. Интересното по темата е, че „The Next Rembrandt“ е компютърно генерирана триизмерна картина, разработена от алгоритъм за разпознаване на лица(т.нар „face recognition protocol”), който сканира данни от 346 известни картини на холандския художник в технологичен процес, продължил 18 месеца. Портретът се състои от 148 милиона пиксела и се основава на 168 263 фрагмента от творби на Рембранд, съхранени в специално създадена и компилирана за целта авторска база данни. Проектът е спонсориран от нидерландската банкова група „ING“ в сътрудничество с „Microsoft“, маркетинговата консултантска компания „J.Walter Thompson“ и консултанти от Техническия университет в Делфт, „Маурицхаус“ и къщата музей на Рембранд.

Регламентът за изкуствения интелект и какво да очакваме от него?

1.Увод.

Изкуственият интелект стана буквално новата реалност на третото хилядолетие, като той вече присъства постоянно като технологично решение в множество устройства, бизнеси, социални решения, като „лицето му“ наднича и от индустрията и медицината. Всичко това налага изграждане на адекватна законодателна рамка не само на национално, но и на мултинационално ниво, с ясната осъзнатост за сложността на проблема от юридическо и технологично естество, както и презюмираните общочовешки, философски, социални и чисто прагматични въпроси „за“ и „против“, които следва да попаднат като решение във въпросната нормативна рамка. Радвам се да отбележа, че Европа бързо реагира на това ново предизвикателството и работата по глобално, общоевропейско законодателно планиране започна още преди няколко години.

В крайна сметка през декември 2023г. парламентаристите на  Европейския съюз се споразумяха за мащабен нов международен акт за регулиране на изкуствения интелект - един от първите в света цялостни опити за ограничаване на използването на бързо развиваща се технология, която има широкообхватни обществени и икономически последици. Регламентът за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (наричан още „Законодателен акт за изкуствения интелект“ или от англ. “АI act”), определи нов глобален критерий за държавите – членки на ЕС, които са твърдо решени да поставят юридическия фондамент на потенциалните ползи от технологията, като същевременно се опитват да се предпазят от възможните рискове, свързани с нея, като автоматизиране на работни места, разпространение на дезинформация онлайн и застрашаване на националната сигурност. В момента Регламентът преминава през няколко финалнистъпки по юридическо съгласуване и изчистване на детайли в Европейския парламент, но наличното политическо споразумение означава, че основните му насоки са определени.