Интелектуална собственост при нано компютърните технологии.

1.Увод.

От близо 20 години наблюдавам като юрист, който работи в областта на интелектуалната собственост, развитието на компютърните програми в различни области, като паралелно естествено следя и глобалния скок на компютърния хардуер, тъй като той логично отговаря, като технологично ниво, на развитието на конкретния стадий на програмиране – тези дейности вървят така да се каже ръка за ръка.

През последните 10 години вниманието ми се насочи към т.нар „квантови компютри“ и техните братя предшественици  – „суперкомпютрите“, като пресечната точка между тях е, че те могат общо да бъдат дефинирани като мощни машини, използвани за извършване на сложни изчисления, решаване на проблеми и анализ на данни. Тук важно е да се отбележи, че между тези технологии програмно, а и хардуерно съществуват значителни разлики.

Суперкомпютрите използват традиционен, вече познат изчислителен подход с множество процесори за бързо обработване на големи количества данни и постигане на един резултат. Тези компютри са най-бързите от гледна точка на суровата изчислителна мощ, но могат да се справят само с една задача в даден момент и възможностите им за обработка са ограничени от закона на Мур[1].