Коментар на Тълкувателно решение №3/2022 на ВКС, относно правоприлагането в областта на имуществените и неимуществените вреди в авторското право.

1.Увод.

През последните години от работата ми като адвокат по авторско право, почти ежедневно ми се налага (колегиално и много детайлно) да обяснявам в съда, че Директива 2004/48/ЕО или т.нар„IPREDдиректива“е част от българското право от 2006 година насам,като тя е имплементирана не само в Закона за авторското право и сродните права, но и в Закона за промишления дизайн и Закона за марките и географските означения. Много често все още, въпреки това повтаряне, в очите на съдията отсреща виждам погледа „ти ли сега на мен ще ми обясняваш“, въпреки, че споменатата Директива е един от най-емблематичните международни нормативни актове в Европа, на базата на която бе затворен например всеизвестният сайт за пиратска музика и филми „Pirate bay“ в Швеция. Въпреки това, „IPRED директива“ е непозната на повечето български магистрати, които игнорирайки нейните правила, имплементирани в ЗАПСП и специалните деликтни искове в него, продължават да правоприлагат по механизма на чл.45 от ЗЗД, защото „така е по-лесно“ и „аз това знам“.