Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Какви данъци дължим при сделки с крипто активи?

Какви данъци дължим при сделки с крипто активи?

 

В практиката ми на блокчейн адвокат, често възникват въпроси, които са по-скоро от практическо, а не от технологично естество и изискват познания в областта на различни сфери на гражданското, данъчното и наказателното право. Един от тези въпроси е какви данъци дължим при сделки с крипто активи? Тук трябва да направим естественото разграничение за сделки с крипто, извършвани от физически лица и сделки с крипто, в които са участвали юридически лица.

 

1.Данъци, дължими от сделки с крипто активи от физически лица.

Тематиката е уредена в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В чл.33, ал.4 от ЗДДФЛ  е записано така: 

1.1.Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, включително виртуални валути, както и от търговия с чуждестранна валута се определя, като сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка, се намалява с 10 на сто разходи.

Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател.

Извод -  данъчната основа при продадени крипто активи ще е равна на 90% от печалбата минус загубата. Този резултат се облага с 10% данък.

Например - ако сте купил един биткойн за 10 долара и го продавате за 100, облагаеми ще бъдат 81 долара(защото 90% от печалбата е 90 долара е 81 долара) - 10 долара = 71 долара. Т.е данъкът ще е 7.1 долара, които са 10% от 71 долара.

Приходите от „стейкинг“ обаче(това е вид финансова блокчейн операция по залагане на токени в дългосрочен план, с цел придобиване на възнаграждение) не следва да се кредитира като приход отлихва по смисъла на ЗДДФЛ. В този контекст, физическите лица следва да се облагат с данък едва когато се разпордят с токените, който са били обект на финансовата блокчейн операция „стейкинг“ и реализират в следствие на тази продажба на крипто актив - приход.

 

1.2. За доходите на физическо лице от продажба или замяна на виртуална валута следва да се имат следните базисни постановки:

-тези сделки попадат в обхвата на доходите от прехвърляне на права или имущество, които са обособени като отделен вид доход в чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ;

- тези сделки не попадат в обхвата на необлагаемите доходи, изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ;

- тези сделки не са освободени от облагане по силата на друг закон.

Раздел V от глава пета на ЗДДФЛ определя облагаемия доход и данъчната основа за доходите от прехвърляне на права или имущество.

Облагаемият доход от продажба или замяна на финансови активи е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка (чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ). Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив (чл. 33, ал. 4 от ЗДДФЛ). Доходите се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа и се декларират в годишната данъчна декларация.

Годишната данъчна основа е облагаемият доход, придобит през данъчната година. Когато облагаемият доход се включва при годишното изравняване на осигурителния доход, той се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка за здравно осигуряване (чл. 34 от ЗДДФЛ).

За доходите от прехвърляне на права или имущество не е регламентирано към декларацията да се прилагат специални документи, доказващи реализирания доход. Всички документи, относими към реализирания доход, следва да съхранявате 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани (чл. 38 от ДОПК). За дохода от продажба или замяна на виртуална валута не дължите авансов данък.

1.3. Доходи от добиване на виртуални валути от физически лица.

Това са доходи от стопанска дейност като регистриран или нерегистриран едноличен търговец. Тези доходи са облагаеми такива, които трябва да бъдат декларирани от всяко физическо лице по чл. 50 от ЗДДФЛ, в приложение № 2 на годишната данъчна декларация.

Разпоредбите на чл. 33 от ЗДДФЛ за доходи от продажба и замяна на финансови активи, не се прилагат за доходи от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително когато не е регистрирано като едноличен търговец. Дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Когато физическото лице осъществява търговски сделки, е без значение дали то манифестира или не участието си в тях като едноличен търговец. Сделките го определят като такъв, а не обратното. Обективният критерий тук са извършените действия, а не кой и в какво качество ги извършва.

Закупуването на специални компютърни системи или други за създаване (добиване) на виртуална валута с цел да се реализира печалба от продажбата ѝ на съответните борси е аргумент за това, че дейността ще се осъществява по занятие, т.е. има се намерение тя да се превърне в постоянен източник на доход. Съгласно чл. 1, ал. 3 от ТЗ, за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. В тези случаи, на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, облагаемият доход се определя по правилата за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец (по реда на ал. 1-6), който е данъчната печалба формирана по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ).

 

2.Данъци, дължими от сделки с крипто активи от юридически лица.

Всички юридически лица дължат данък печалба, независимо дали търгуват с крипто активи или други стоки или услуги. Данъкът печалба се формира на база разликата между всички свързани с дейността приходи и разходи, които са признати за данъчни цели. Това означава, че от печалбата, касаеща блокчейн бизнеси, могат да бъдат приспаднати разходи като транзакционни такси(т.нар “gaz fees”) или пък такива за електроенергия при “копаене”( т.нар. „mining”). Регистрирането на фирми в крипто индустрията касае дейности по формирането на стартъп компании, крипто борси, стейкинг платформи, фирми, занимаващи се с копаене на криптовалути и т.н.

Корпоративният данък, който крипто фирмите плащат в България е 10% от реализираната печалбаот разпореждането с крипто активи. Ако тази печалба бъде разпределена в полза на съдружницитекато годишен дивидент или съответно към едноличния собственик на фирмата(ЕТ), получателите дължат и данък дивидент – 5% от остатъка от печалбата след данъци.

Глобалната данъчната тежест при сделки с крипто активи от фирми е в размер на 14,5%, като към нея трябва да се додбавят и задължителни осигуровки за управителя на крипто дружеството. Такива се дължат поне в минимален размер (към днешна дата средно 250 лв. на месец), освен ако управителят вече не е достигнал максималния осигурителен доход или пък е пенсионер. Крипто активите и тяхната стойност е изключително нестабилна величина, поради което те подлежат на преоценка всяка година. Тази преоценка на годишна база не не се отразява върху данъчната печалба, т.е реализираните печалби, съответно загуби от преоценка на крипто активи са данъчни разлики, които не влияят върху определяне на данъчната основа за съответната година.

При фирмите доходите от „стейкинг“ се кредитират по-различно данъчно. Това произтича от факта, че още с придобиването на дадена емисия токени, същите следва да се запишe като актив (материален запас или нематериален актив). Това води до презюмираното увеличаване на финансовия резултат и респективно на годишния корпоративен данък. В този контекст операцията „стейкинг“ е сред инвестициите, които е по-целесъобразно да се извършват най-вече от физически лица в лично качество.

 

 

Автор: адвокат Атанас Костов

 

 

За повече информация в областта на данъчното кредитиране на крипто активите, моля да се обърнете към нас на следния имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

 

 

 

 

Основни офиси

гр.София 1000
ул.”Софроний Врачански” №91, ет.1

гр.Пловдив 4000
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.1