ВАС потвърди санкцията за нелоялна конкуренция, наложена на еМАГ.

Върховният административен съд потвърди наложена от Комисията за защита на конкуренцията имуществена санкция на „Данте Интернешънъл“ СА в размер на 137 887,44 лв. за нелоялно привличане на клиенти (чл. 36, ал. 3 от ЗЗК) във връзка с провеждането на рекламна кампания под надслов „Спечели екскурзия до Канарите”.

Производството пред Комисията е образувано по повод постъпили сигнал и жалба от потребители относно недобросъвестни действия от страна на „Данте Интернешънъл“ СА във връзка с организирана и рекламирана игра (томбола) на онлайн магазина www.emag.bg. Организаторът обещава да даде на печелившия участник награда - екскурзия за двама до Канарите (остров Тенерифе). Участието в играта, проведена в периода 28.07-17.08.2014 г., е обвързано с покупка на минимална стойност от 100 лева от онлайн магазина eMAG.

Комисията установява, че стойността на наградата, която ДАНТЕ обещава, надвишава значително цената на продавания продукт по приетите с Решение № 55/21.01.2009 г. на КЗК критерии. Вследствие на подобно поведение се увреждат интересите на конкурентите, поради което тези способи за привличане на клиенти са недопустими и се санкционират по ЗЗК като нелоялна конкуренция.

Върховният административен съд изцяло потвърждава изводите за наличие на нарушение, установено от Комисията.

Защо практиката на ВАС, че интелектуалната собственост “не касае делата за нелоялна конкуренция” е незаконосъобразна?

Бих искал да започна настоящата статия с мотива, че както доктрината[1], така и съдебната практика в национален и международен аспект непротиворечиво застъпват виждането, че интелектуалната собственост като клон на правото включва в себе си обектите на защита на авторското право(музикални, художествени, литературни, архитектурни произведения, компютърни програми и бази данни, произведение на дизайна и художествения дизайн и т.н), обектите на индустриалната собственост(търговски марки, промишлени дизайни, патенти, географски означения) и закрилата от нелоялна конкуренция по смисъла на член 10bis от Парижката конвенция за защита на индустриалната собственост,както и закрила на неразкритата конфиденциална информация за ноу-хау. На фона на споменатото е меко казано “странно”, че през последните години юрисконсултите на КЗК многократно мотивират становищата си по дела пред Върховен административен съд(ВАС), касаещи трите хипотези на имитацията по чл.35 от ЗЗК, с виждането, че “нелоялната конкуренция и интелектуалната собственост (в частност индустриалната собственост като по-тясното понятие, обхващащо само обектите на патентното право) са два различни клона на правото и не следва да се смесват, тъй като нямат нищо общо”. Тази посредствена и лишена от каквито и да е базисни правни аргументи[2] процесуална “теза” се превърна за съжаление постфактум в практика на ВАС[3], която автоматично опорочи материалноправно десетки решения по темата имитация. Маниерът подобни незадълбочени процесуални становища, повторени няколко пъти да се превръщат в “съдебна практика” сочи липса на мотивация за по-подробен аналитичен и научен подход към изследване дълбочината на интелектуалната собственост в международен и национален аспект и в частност на обективният факт, че именно тя е законодателната основа, от който исторически, доктринално и нормативно е възникнала нелоялната конкуренция като част от този клон на правото[4]. Настоящата статия има за цел да проследи развитието на нелоялната конкуренция в зародиш – от средновековието и до днешни дни, като даде яснота защо тя и интелектуалната собственост са “скачени съдове”, най-малкото поради ноторния(надявам се) факт, че те произтичат една от друга в исторически план.  

Имитация по чл.35 от Закона за защита на конкуренцията(ЗЗК).

Като имитация би могло да се квалифицира всяко едно умишлено недобросъвестно поведение на даден правен субект, насочено към наподобяване на наименования, текст, визия, функционалност, както и други специфични качества, водещи до отличителност и оригиналност, с които се ползва дадена стока или услуга, с цел заблуда на потребителя относно произхода и качествените характеристики на потребявания от него продукт. Нормата на чл.35 от Закона за защита на конкуренцията(ЗЗК) е императивното право, което санкционира имено това неправомерно поведение под формата на нелоялна конкуренция, насочено срещу правата на интелектуална собственост като общо понятие. По мое мнение това е един съвременен юридически текст, който макар и бидейки ситуиран извън законодателството, уреждащо в частност интелектуалната собственост е пряко свързан с нея. Практиката на Комисията за защита на конкуренцията(КЗК) през последните години сочи, че текстът на чл.35 от ЗЗК е ефективен юридически инструмент за отстояване правата на пазарните субекти, засегнати чрез нелоялни практики и насочени към увреждане права на интелектуална собственост в по-широк аспект. Казвам това, защото в повечето случаи установителните, осъдителни или конститутивни искове, които могат да бъдат обект на гражданскоправни мерки, предприети към евентуален нарушител на авторски права, търговски марки, промишлени дизайни, изобретения или домейни са свързани с обмисляне, съобразяване и доказване на сложен фактически състав, чието успешно претендиране в съда(или арбитража при домейните) е обусловено от наличието на съответните доказателства за настъпилите обстоятелства, имуществени или неимуществени вреди, заплащането на съответните такси и т.н. Доказването на тази сложна съвкупност от факти е улеснена в административноправното производството по чл.35 ЗЗК, развиващо се пред особената администрация КЗК, тъй като комисията има съответната компетентност служебно да събира доказателства за твърдените от молителя обстоятелства, като мотивира страните за изчерпателност на представения доказателствен материал, предвид угрозата от санкцията по чл.100, ал.2 от ЗЗК(1% от общия оборот за предходната финансова година). Тук следва да се отбележи коректно, че двете особени администрации - съответно КЗК и Патентно ведомство, действат успешно съвместно при оперативна обвързаност, с оглед обмен на служебна информация относно нарушенията, касаещи чл.35 от ЗЗК с предмет нелоялна конкуренция, адресирана към обекти на интелектуална собственост.

КЗК глоби М-Тел за нелоялна конкуренция с близо 400 000лв. 

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е наложила на „Мобилтел" ЕАД глоба в размер на 361 863 лв. във връзка с предлагане на електронно съобщителните услуги заедно с безплатни устройства (телефони, лаптопи и телевизори) по „избор" на клиента, които представляват по същество забранена от закона добавка, съобщават от КЗК.

Искането е подадено от „Национално сдружение на малки и средни кабелни оператори „ТВ Клуб 2000" (НСМСКО), което действа в качеството си на пълномощник на молителите - „Вирджиния Ер Ен" ЕООД, „Пан телеком" ЕООД, „Интерсат" ООД, „Делта ТВ" ООД, „Кракра" АД, ЕТ, „Вива-Дочка Вълкова" ЕТ, „Мултимедиа БГ" ЕООД и „Кабелсат запад" ООД. Твърдението е за извършена нелоялна конкуренция от "Мобилтел" ЕАД.

Комисията за защита на конкуренцията установи извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК (имитация) от страна на „Агро Фуудс България“ ЕООД и „Балкам Груп“ ЕООД. Комисията наложи имуществени санкции на „Агро Фуудс България“ ЕООД в размер на 40 000 лв. и на „Балкам Груп“ ЕООД в размер на 2 574  060 лв. (6 % от общия оборот на дружеството за финансовата 2017 г.)

Производството е образувано по искане на „Якобс Дау Егбертс БГ“ ЕООД, гр. София и „Якобс Дау Егбертс ОПС БГ“ ЕООД.

В хода на проучването по преписката е установено, че в периода от месец декември 2017 г. до настоящия момент „Балкам Груп“ ЕООД произвежда и разпространява на пазара по поръчка на „Агро Фуудс България“ ЕООД продукт кафе „Brazil Selection Gold“, вакуум, мляно, 200 гр. с външен вид имитиращ външния вид на кафе „Nova Brasilia“, произвеждано и предлагано от искателите.

КЗК обвинява "A1 България" в нелоялна конкуренция. 

Комисията за защита на конкуренцията проверява телекомуникационната компания "A1 България" ЕАД за евентуално извършено нарушение по глава седма от Закона за защита на конкуренцията. Това е видно от регистъра на антимонополната комисия, където е уточнено, че тя се е самосезирала. Производството е образувано на 2 юли, а предметът му е "Забрана за нелоялна конкуренция". Не са наложени санкции или временни действия срещу "A1 България".  

Глава седма от ресорния Закон за защита на нелоялната конкуренциясе отнася за увреждане на доброто име на конкурентите, въвеждане в заблуждение, забранява заблуждаваща и сравнителна реклама, имитацията, нелоялното привличане на клиенти, забранява разгласяването на производствени или търговски тайни и регламентира злоупотребата с по-силна позиция при договаряне. 

Междувременно от телекома съобщиха, че са получили временни честоти за 5G и започват тестове на реални приложения. Компанията вече е монтирала първата базова станция за 5G, след като получи тестови честоти от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за период от шест месеца.

Комисията за защита на конкуренцията установи извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на от страна на „Вирджиния – ЕР ЕН“ ЕООД във връзка с разпространение на телевизионно съдържание до крайни потребители без заплащане на обичайния за дейността разход за кабелните оператори – лицензионно възнаграждение.

В хода на проучването по преписката е установено, че през 2015 г. „Вирджиния – ЕР ЕН“ ЕООД предоставя телевизионно съдържание на крайни потребители без дружеството да заплаща лицензионно възнаграждение, като това поведение е установено по надлежния за това ред от Министерство на културата. Комисията приема, че неплащането на обичайното за дейността лицензионно възнаграждение от страна на „Вирджиния – ЕР ЕН“ ЕООД води до нелоялна конкуренция и спестяване на ресурси, които за другите конкурентни дружества представляват необходим разход за предоставяне на услугата разпространение на телевизионно съдържание.

Комисията определи имуществената санкция в размер на 3 % от размера на нетните приходи от продажби на дружеството за 2017 г., което възлиза на 5 910 лв.

Пълният текст на решението е достъпен в публичния електронен регистър на КЗК на интернет адрес: http://reg.cpc.bg.

Нелоялна конкуренция. Адвокат по конкурентно право в Пловдив и София.

Нелоялна конкуренция представлява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите. Кантора "ЮСАУТОР" в лицето на адвокат Атанас Костовима дългогодишна практика по казуси с предмет нелоялна конкуренция, касаещи процесуално представителство пред Комисията за защита на конкуренцията(КЗК) и Върховен административен съд(ВАС). 

През 2021г. "ЮСАТОР" бе избрана за кантора на годината в България.

Адвокат Костов има и научен принос по развитието на доктрината по темата, тъй като е автор на редица статии и публикации с фокус върху нелоялната конкуренция, които спомагат за решаване на конкретни практически проблеми в областта на конкурентното право.

Комисията за защита на конкуренциятае оправомощеният държавен орган, който прилага Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. Дейността на КЗК е свързана с установяване на нарушения на свободната конкуренция, разпоредбите на чл. 81 и чл. 82 от Договора за създаване на Европейската общност, сътрудничество с Европейската комисия и другите национални органи по конкуренцията на държавите-членки на Европейския съюз, по реда на Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламент (ЕО) № 139/2004, извършването на секторни анализи и застъпничество за конкуренцията. По реда на Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите, Комисията разглежда жалбите по повод незаконосъобразностт на решения, действия и бездействия на възложители или концеденти в процедура по възлагане на обществена поръчка или концесия.

Действията и бездействията представляващи нелоялна конкуренция са следните:

1. Увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. 
2. Приписването чрез реклама или по друг начин на несъществуващи качества на стоки или услуги при сравняване със стоките или услугите на конкурентите, както и приписване на несъществуващи недостатъци на стоките или услугите на конкурентите. 
3. Въвеждане в заблуждение чрез премълчаването или прикриването на съществени недостатъци или на опасни свойства на предлаганите стоки или услуги. 
4. Имитация чрез предлагането или рекламата на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиването или на използването, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. 
5. Нелоялно привличане на клиенти чрез осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори с конкуренти. 
6. Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни чрез узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика. 

Какво друго Ви предлага кантора за защита на интелектуална собственост „ЮСАУТОР” във връзка с конкуретнтното право(в частност нелоялната конкуренция) и обществените поръчки:

- юридически консултации от адвокат във връзка с обществени поръчки; 

- обжалване от адвокат на обществени поръчки пред КЗК;

- конкурентни аспекти при франчайзинг и лицензионни договори;

- консултации от адвокат във връзка с картелно право;

- консултации от адвокат във връзка с концентрация на стопанска дейност;

- устни и писмени консултации, изготвяне на писмени становища и процесуална защита от адвокат, осъществявана във връзка с производството по защита срещу нелоялна конкуренция по чл.29 ЗЗК, имитация по чл.35 от ЗЗК, пред Комисията за защита на конкуренцията в гр.София;
- процесуално представителство от адвокат по спорове, касаещи нелоялна конкуренция пред КЗК и ВАС;

Сайтът на "ЮСАУТОР" съдържа множество статии и съдебни решения в областа на конкурентното право, които могат да предсатвляват отправна точка и насока за разрешаването на Ваши практически проблеми в тази сфера. При нужда от консултация със специалист в областта на нелоялната конкуренция, картелното право или обществените поръчки моля обърнете се към адв.Атанас Костов.

Моля задайте Вашия въпрос, касаещ нелоялна конкуренция в Пловдив и София тук: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или на телефон 0888915215.

Така ще получите незабавно консултацията си в рамките на същия работен ден.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

Р Е Ш Е Н И Е № 783 София, 19.07.2018 г.

Комисията за защита на конкуренцията в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Ненкова

ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър Кюмюрджиев

ЧЛЕНОВЕ: Анна Янева Георгица Стоянова Красимир Витанов Красимир Зафиров Пламен Киров при участието на секретар-протоколиста Захари Сръндев, разгледа в редовно заседание, проведено на 19.07.2018 г., преписка № КЗК/88/2018 г., с наблюдаващ проучването – г-н Красимир Витанов, член на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК).

В Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) е образувано производство по преписка № КЗК/88/2018 г. на основание чл. 94, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) по искане на „Гюлер Анахтар Ве Килит Санаи Тиджарет Лимитед Шикерти“, Турция, за установяване на евентуално извършено нарушение на основание чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК от страна на „Кара-Ка“ ООД, София, постановяване на прекратяване на нарушението и възлагане на направените в производството разноски. СЪЩНОСТ НА ИСКАНЕТО В искането се посочва, че „Гюлер Анахтар Ве Килит Санаи Тиджарет Лимитед Шикерти“ е регистрирано съгласно законодателството на република Турция. Дружеството осъществява стопанска дейност, свързана с производство на катинари, ключалки, ключове и други. По отношение на ответното дружество „Кара-Ка“ ООД се посочва, че е бивш дистрибутор на подателя на искането, който предлага на българския пазар стоки – заготовки за секретни ключове с външен вид, маркировка и белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство. Също така се използва марка и продуктово-каталогова 1 идентификация, идентични с тези на подателя на искането, по начин, който води до увреждане на интересите на последното. При две контролни покупки на заготовки се констатира, че продуктите имитират външния вид на произвеждания от подателя на искането продукти, като са поставени от едната страна негова марка „GÜLER“, а от другата страна на заготовката – продуктовия индекс на производителя „WJ11B“. Такъв присъства като означение и на сайта на ответното дружество. Твърди се, че подателят на искането притежава регистрирана международна марка „GÜLER“ № 727989, с дата на регистрация 22.12.1999 г. и със срок на защита до 22.12.2019 г. Дружеството няма лицензионни договори за предоставяне на права на марки или промишлени дизайни. Твърди се, че „Кара-Ка“ ООД е извършило нарушение на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, което, по данни от клиенти на подателя на искането, продължава повече от две години. Пазарът на заготовки за секретни ключове се описва като разнообразен, предвид голямото продуктово изобилие, като съществува специфика по отношение на потребителите на продукта. Предвид факта, че се касае за продажба на заготовки за секретни ключове, които изискват допълнителна обработка от квалифицирани специалисти, то потребителите на продукта са специализирани предприятия за ключарски услуги. Продуктите са взаимозаменяеми, но само и единствено с оглед конкретното им приложение – възможност да бъдат обработени като копия на ключове, които могат да сработят с определено заключващо устройство.