- Детайли
- Написана от Super User
Зaщо правното становище за вашия блокчейн проект е изключително важно?
1.Увод.
Правното становище, касаещо WEB3 проекти, е юридически инструмент, който позволява на разработчиците, инвеститорите и блокчейн ексчейнджите да получат квалифицирано мнение на трета страна относно предмета, обекта, финансовата и технологичната същност, както и правните специфики по създаването на конкретен блокчейн поект. Това становище представлява професионален, юридически документ, изготвен от компетентен юрист по всеки конкретен въпрос или проблем, предмет на възложеното проучване.
Преди пускането на пазара на всеки конкретен блокчейн проект, страните трябва внимателно да обмислят естеството и обема неговата финансова и технологична същност, както и правните въпроси, свързани с нея, с цел този анализ да послужи за гаранция на правата на всеки един участник в тази инвестиция.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Коментар на Тълкувателно решение №3/2022 на ВКС, относно правоприлагането в областта на имуществените и неимуществените вреди в авторското право.
1.Увод.
През последните години от работата ми като адвокат по авторско право, почти ежедневно ми се налага (колегиално и много детайлно) да обяснявам в съда, че Директива 2004/48/ЕО или т.нар„IPRED директива“ е част от българското право от 2006 година насам, като тя е имплементирана не само в Закона за авторското право и сродните права, но и в Закона за промишления дизайн и Закона за марките и географските означения. Много често все още, въпреки това повтаряне, в очите на съдията отсреща виждам погледа „ти ли сега на мен ще ми обясняваш“, въпреки, че споменатата Директива е един от най-емблематичните международни нормативни актове в Европа, на базата на която бе затворен например всеизвестният сайт за пиратска музика и филми „Pirate bay“ в Швеция. Въпреки това, „IPRED директива“ е непозната на повечето български магистрати, които игнорирайки нейните правила, имплементирани в ЗАПСП и специалните деликтни искове в него, продължават да правоприлагат по механизма на чл.45 от ЗЗД, защото „така е по-лесно“ и „аз това знам“.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Проучване за евентуална нелоялна конкуренция на наземните оператори, обслужващи летище София.
1.Увод.
На базата на зададено конкретно проучване, целящо изследване в детайл на пазара на услугите на наземните оператори(НО), обслужващи летище София[1] и техните правни действия спрямо обслужващите спедитори(складодържатели) от гледна точка на нелоялната конкуренция и опцията за евентуално нелоялно привличане на клиент и отнемане на пазарен дял, следва визираното поведение на конкретен НО да се пречупи през хипотезата на чл.31, ал.1 от ЗЗК. В сектора(в София) в момента оперират четири НО, като не се наблюдава те да имат конкретни съгласувани практики, насочени към увреждане на конкурентната среда. В същото време конкретен НО извършва правни действия, които представляват непоискани търговски съобщения без правно основание, чиято правна природа следва да бъде изследвана от гледна точка на опциите са създаване на нелоялни практики в сектора.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Какви данъци дължим при сделки с крипто активи?
В практиката ми на блокчейн адвокат, често възникват въпроси, които са по-скоро от практическо, а не от технологично естество и изискват познания в областта на различни сфери на гражданското, данъчното и наказателното право. Един от тези въпроси е какви данъци дължим при сделки с крипто активи? Тук трябва да направим естественото разграничение за сделки с крипто, извършвани от физически лица и сделки с крипто, в които са участвали юридически лица.
1.Данъци, дължими от сделки с крипто активи от физически лица.
Тематиката е уредена в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В чл.33, ал.4 от ЗДДФЛ е записано така:
1.1.Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, включително виртуални валути, както и от търговия с чуждестранна валута се определя, като сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка, се намалява с 10 на сто разходи.
- Детайли
- Написана от SEO
Секторен анализ на ДАНС за рисковете от изпиране на пари и тероризъм на база незаконна търговия с крипто активи.
1.Увод.
Настоящата секторна оценка на рисковете от изпиране на пари/финансиране на тероризъм, свързани с виртуални активи и доставчици на услуги за виртуални активи (ВА/ДУВА) представлява първият цялостен преглед от компетентните органи в Република България на този сравнително нов, но бързо развиващ се сектор за страната ни.
Секторната оценка на риска идентифицира и оценява заплахите и уязвимостите по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризъм при витруални активи(наричани по-нататък за краткост „ВА“) и доставчиците на виртуални активи(наричани по-нататък за краткост „ДУВА“) чрез секторен подход и определя степента на риск от този вид дейност. Посредством уеднаквяване на разбирането на публичния и частния сектор за рисковете от изпиране на пари/финансиране на тероризъм (ИП/ФТ), с настоящата оценка на риска могат да се ограничат негативните последици от потенциални процеси на де-рискинг и да се положи основа на съвместната реакция срещу изпирането на пари/финансирането на тероризма в отговор на противозаконни действия на лица, които се опитват да влагат, разслояват или интегрират неправомерно придобити средства чрез сектора на ВА/ДУВА.
Настоящата оценка надхвърля приложимата в България рамка за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, която транспонира изискванията на Петата директива на ЕС, и използва обхвата и определенията за ВА и ДУВА, посочени в изискванията на FATF (по-специално Препоръки 1 и 15 и Непосредствен резултат 1). По този начин се гарантира, че разбирането на риска е в съответствие с установените международни тенденции, въпреки че националната и европейската рамка в тази област не е все още напълно съвместима с международните изисквания.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Регламентът за пилотния режим на DLT, касаещ блокчейн екосистемата на публичните финансови инструменти.
1.Увод.
Европейските финансови пазари с нетърпение очакваха да влезе в сила новият Регламент за издаването, търговията и уредбата на цифрови финансови инструменти – процес, които се развива в блокчейн екосистемата като общо технологично понятие. Toзи Регламент беше паралелно придвижен като законодателна рамка, заедно с MiCA (Регламент на Европейския съюз относно пазарите на криптоактиви)[1], с цел тези два международни нормативни акта окончателно да оформят правната рамка в областта на блокчейн технологиите в Европейския съюз, както от технологична, така и от финансова и правна гледна точка.
Криптоактивите са едно от основните приложения на блокчейн технологията в областта на финансовите услуги. Анализирайки тези нови технологични реалности Европейската комисияпубликува през март 2018г. своя план за действие в областта на финансовите технологии[2], отразяващ възможностите и предизвикателствата, които криптоактивите откриват. В плана за действие от 2018 г. в областта на финансовите технологии Комисията възложи на Европейския банков орган (ЕБО) и на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) да оценят доколко действащото финансово законодателство в Общността е адекватно към криптоактивите. В отговор на запитването EOCKП излезе със становище от януари 2019 г., в което се посочва, че макар някои криптоактиви да могат да бъдат обхванати от законодателството на ЕС, ефективното му прилагане спрямо тях е юридически неадекватно, тъй като някой норми биха препятствали използването на блокчейн технологиите. Същевременно ЕБО и ЕОЦКП подчертават, че, освен в аспекта на законодателството на ЕС, свързан с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, повечето криптоактиви не са уредени от финансовото законодателство на ЕС, поради което са извън обхвата на норми като тези относно защитата на потребителите и инвеститорите или относно лоялните пазарни отношения, въпреки че пораждат съответните рискове. Освен това редица държави членки неотдавна предприеха нормотворчески действия за регламентиране на емитирането на криптоактиви, което разпокъса пазара.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Как да създадем собствена крипто борса(от англ. Cryptocurency exchange) в България?
Създаването на финансов проект, които касае търговия с крипто валути в България е процес, който крие няколко детайлни въпроса, имащи за обект специфични правни, финансови и технологични аспекти. Крипто борсите са цифрови пазарни, финансови платформи, които позволяват на потребителите да купуват и продават криптовалути. Борсите за криптовалути могат да поддържат и търговия с други цифрови активи, като например незаменяеми токени (от англ. "non-fungible tokens" или "NFT"). Борсите за криптовалути функционират подобно на традиционните борси с две важни изключения: няма физическо присъствие при търговията, т.е крипто ексчейнджите са строго цифрови пазари. Борсите за криптовалути са подобни на пазарите на цифрови пари, с изключение на това, че по-голямата част от поддържаните валути са криптовалути. Криптоборсите поддържат и редица фиатни (издадени от правителствата) валути, като търгуват и с т.нар стабилни монети(от англ. "stable coins"), които са едно към едно с конкретна фиятна валута(например крипто валутите USDT и USDC са едно към едно с долара).
За да започне реализацията на подобен проект следва да се анализира в детайл правната и регулаторна рамка, нужните лицензионни режими и способите за колаборация с правните субекти, които биха търгували криптовалути, включително техните създатели. Както вече споменах, крипто борсите са блокчейн платформи, чрез които се търгуват криптовалути, като те са и технологично средство, осигуряващо ликвидност на пазара, но и правна и софтуерна сигурност, с цел гарантиране на трансфера на средства и обединяване в един общ инструмент на търсенето и предлагането на блокчейн финансови активи. Съществуват различни видове борси за крипто – крипто брокери, централизирани борси и децентрализирани борси в зависимост на технологичния, финансов, регулативен и юридически подход на всеки един такъв проект.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Кои са видовете крипто измами и как да ги избегнем?
Като адвокат, който е специалист по блокчейн технологии, много често попадам на различни запитвания от клиенти, които касаят крипто измами. Това са онлайн престъпления, в които повечето правни субекти попадат поради незнание, наивност или на базата на мотив за бързо и лесно забогатяване и/или неправилно разбиране за инвестиция в блокчейн инструменти. Познавайки психологията на жертвите си, престъпниците с измамни цели винаги намират нови начини да откраднат парите ви, като ви подтикват към „сделки с криптовалути“. За да се предпазите от този тип измами, трябва да сте добре информирани за основните механизми, по които се извършват крипто измамите и да проучите внимателно отсрещната страна по „сделката“ – ето как:
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Регламентът за изкуствения интелект и какво да очакваме от него?
1.Увод.
Изкуственият интелект стана буквално новата реалност на третото хилядолетие, като той вече присъства постоянно като технологично решение в множество устройства, бизнеси, социални решения, като „лицето му“ наднича и от индустрията и медицината. Всичко това налага изграждане на адекватна законодателна рамка не само на национално, но и на мултинационално ниво, с ясната осъзнатост за сложността на проблема от юридическо и технологично естество, както и презюмираните общочовешки, философски, социални и чисто прагматични въпроси „за“ и „против“, които следва да попаднат като решение във въпросната нормативна рамка. Радвам се да отбележа, че Европа бързо реагира на това ново предизвикателството и работата по глобално, общоевропейско законодателно планиране започна още преди няколко години.
В крайна сметка през декември 2023г. парламентаристите на Европейския съюз се споразумяха за мащабен нов международен акт за регулиране на изкуствения интелект - един от първите в света цялостни опити за ограничаване на използването на бързо развиваща се технология, която има широкообхватни обществени и икономически последици. Регламентът за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (наричан още „Законодателен акт за изкуствения интелект“ или от англ. “АI act”), определи нов глобален критерий за държавите – членки на ЕС, които са твърдо решени да поставят юридическия фондамент на потенциалните ползи от технологията, като същевременно се опитват да се предпазят от възможните рискове, свързани с нея, като автоматизиране на работни места, разпространение на дезинформация онлайн и застрашаване на националната сигурност. В момента Регламентът преминава през няколко финалнистъпки по юридическо съгласуване и изчистване на детайли в Европейския парламент, но наличното политическо споразумение означава, че основните му насоки са определени.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Последните изменения на Закона за авторското право и сродните права, касаещи аудио-визуалните произведения.
1.Увод.
Интересът ми към темата „изменения на нормативната рамка в областта на аудио-визуалните произведения в ЗАПСП от декември 2023г.“ бе провокиран не само от чисто професионални съображения, но и от факта, че преките ми наблюденията върху индустрията през последната година ме водят към няколко извода, както в качеството ми на гражданин на тази страна, търсещ и отстояващ истината[1], така и като юрист.
Оказва се, че за разлика от всички останали обекти на авторското право, които в по-голямата си част се управляват колективно от съществуващи в България организации за колективно управление на авторски права(ОКУП-и) в лицето на „Музикаутор“, „Профон“, „Филмаутор“, „Театъраутор“, странно защо при аудио-визуалните произведения такава организация липсва. Тази „липса“ и причините за нея ще бъдат подробен обект на настоящата статия, като тук възниква един резонен въпрос – как една мултимилионна индустрия в България (на годишна база) е „пропусната“ като колективно управление на права? Вторият интересен въпрос по повода е защо в българското Народно събрание се наблюдава едно силно лобистко влияние, насочено към лицензирането на аудио-визуалните произведения, особено тези, създадени като авторско съдържание от частните български телевизии, да се договаря единствено и само с тях – пряко[2], без какъвто и да е посредник и без създаване на ясен критерий колко всъщност струват тези права като пазарен принцип, защото например критерий за това колко струва колективното управление на авторски права в областта на музиката, може да бъде открит и изведен от тарифата на „Музикаутор“.