- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Регистрация на търговска марка – защо е необходима и как да защитите своя бизнес?
В съвременната бизнес среда търговската марка е много повече от име или лого. Тя е идентичността на Вашия бизнес, средството, чрез което клиентите разпознават Вашите продукти и услуги, и един от най-ценните нематериални активи на всяко предприятие.
Независимо дали развивате стартираща компания, утвърден производствен бизнес, онлайн магазин или международна търговска дейност, регистрацията на търговска марка е една от първите и най-важни стъпки за защита на Вашите инвестиции.
В настоящата статия ще разгледаме какво представлява търговската марка, защо е важно да бъде регистрирана и как протича процедурата по регистрация в България, Европейския съюз и на международно ниво.
Ако планирате регистрация на марка, регистрация на търговска марка или регистрация на европейска марка, правилната правна стратегия още в началото може да Ви спести значителни разходи и бъдещи съдебни спорове.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Частното копиране в българското авторско право. Европейска правна рамка, съдебна практика и предизвикателства пред българското законодателство.
1.Увод.
Правото на възпроизвеждане представлява едно от най-съществените имуществени правомощия на автора и традиционно се възприема като „сърцевината“ на авторското право. Именно чрез него авторът упражнява контрол върху всяко материализиране(монетизиране) на произведението, независимо от използвания способ, технология или носител. Не случайно още Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения определя правото на възпроизвеждане като основно изключително право на автора, а впоследствие същият подход е възприет както в Споразумението TRIPS[1], така и в Договора на Световната организация за интелектуална собственост относно авторското право.
В българското право правото на възпроизвеждане е част от общото изключително право на автора да използва произведението и да разрешава неговото използване от други лица, уредено в чл. 18, ал. 1 ЗАПСП. Законодателят изрично посочва възпроизвеждането като самостоятелен способ за използване на произведението в чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП, а легалното определение на понятието „възпроизвеждане“ се съдържа в § 2, т. 3 от Допълнителните разпоредби на закона. Систематичното тълкуване на тези разпоредби показва, че българският закон възприема широкото европейско разбиране за възпроизвеждането като всяко пряко или непряко, временно или постоянно фиксиране на произведението върху какъвто и да е материален носител, позволяващ неговото възприемане, възпроизвеждане или последващо използване.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Да "почистиш" след незаконосъобразната обида или клевета – новата битка в дигиталното право.
В дигиталната епоха една обида, една манипулативна публикация или едно клеветническо видео могат да нанесат повече вреди от години личен и професионален труд. Интернет не забравя. Facebook публикации, Instagram сторита, YouTube видеа, TikTok кампании, анонимни сайтове и псевдомедии могат за часове да разрушат репутация, градена десетилетия.
Именно затова през последните години се появи една нова и изключително търсена правна услуга – „почистването“ на клеветническо съдържание от интернет пространството.
Малко хора осъзнават, че съдът не присъжда единствено обезщетение за вреди. Българското право позволява и възстановяване на фактическото положение в състоянието отпреди нарушението. Това означава, че наред с иска по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за причинени неимуществени вреди, съдът може да разпореди премахване на клеветнически публикации, видеа, статии и друго съдържание, което продължава да уврежда честта и доброто име на пострадалия.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Лицензиране на софтуерни произведения и софтуерни патенти.
1.Увод.
Лицензирането на софтуер представлява едно от най-значимите и едновременно с това най-динамично развиващите се явления в съвременното право и в частност в интелектуалната собственост. В условията на дигиталната икономика софтуерът постепенно се превърна от технически инструмент в самостоятелен икономически актив с огромна стойност, а отношенията по неговото създаване, разпространение и използване придобиха фундаментално комерсиално значение както за частноправния оборот, така и за международната търговия. Именно поради това правният режим на софтуерното лицензиране се намира в пресечната точка между облигационното право, авторското право, патентното право, правото на защита на конкуренцията, електронната търговия и юридическите аспекти, свързани със защитата на потребителите.
Още в самото начало следва ясно да се подчертае един основен принцип, който често остава неразбран както в ежедневната търговска практика, така и сред крайните потребители – придобиването на софтуер не води до прехвърляне на собственост върху самия нематериален обект в смисъла на класическото вещно право. Потребителят не „купува“ софтуера по начина, по който придобива движима вещ, а получава ограничено и функционално обусловено право на (изключително или неизключително) използване, чиито параметри се определят чрез лицензионен договор. Именно тази особеност отличава софтуерното лицензиране от традиционните модели на продажба и поставя въпроса за границите на договорната автономия при регулирането на цифровите продукти и активи.
В основата на това правоотношение стои лицензионното споразумение с краен потребител, което в англосаксонската доктрина е познато под термина „лицензионен договор към краен потребител“(от англ. „End User License Agreement“ (EULA). То представлява правен механизъм, чрез който носителят на авторските или патентните права определя обема на предоставеното право на ползване, ограниченията върху копиране, модификация и разпространение, техническите условия за използване, правото на контрол и одит, както и последиците при нарушение. От чисто техническа гледна точка в съвременната практика тези договори най-често се сключват под формата на приемане с клик( т.нар click-wrap, browse-wrap или shrink-wrap лицензи), при което приемането на условията се извършва чрез натискане на бутон, използване на конкретен сайт или отваряне на опаковката на софтуерен продукт.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Дали Единният патентен съд (UPC) е „по същество германски“ – или нещо качествено ново?
Анализ на съдебната практика и правната доктрина след три години функциониране (2023–2026).
1.Въведение: нова институция, стари въпроси.
Създаването на Единния патентен съд (Unified Patent Court – UPC) чрез Споразумението за Единен патентен съд (UPCA) от 2013 г. (в сила от 1 юни 2023 г.) представлява една от най-значимите реформи в европейското патентно право през последните десетилетия. Като наднационален съд с изключителна юрисдикция върху европейските патенти с единно действие (Unitary Patents) и класическите европейски патенти (при липса на opt-out), UPC цели да осигури ефективно, бързо и последователно правораздаване в рамките на участващите държави-членки (към 2026 г. – 18 държави).
Въпреки това още в ранните етапи на неговото функциониране се появи ключовият въпрос: дали UPC представлява просто „европеизирана“ версия на някой от вече съществуващите национални модели – най-често германския, с неговата висока ефективност и строга процесуална дисциплина или действително поставя началото на нова, автономна правна патентна система? Правната доктрина и натрупаната съдебна практика (над 500 решения към април 2026 г.) показват, че отговорът е по-нюансиран: UPC черпи вдъхновение от националните традиции, но постепенно изгражда собствена идентичност чрез хибриден, динамичен подход.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Регулацията на изкуствения интелект, касаещ интелектуална собственост, отговорност за вреди и защитата на лични данни в България, като страна-членка на ЕС.
1.Увод.
Изкуственият интелект (AI) навлезе масово в обществения и икономическия живот, като неговото приложение се разширява ежедневно – от автоматизация на процеси до генеративни модели, които създават текстове, изображения, музика и видео съдържание. Това поражда значителни въпроси относно авторското право, защитата на личните данни, гражданската и регулаторната отговорност, както и необходимите механизми за защита при злоупотреби като deepfake манипулации. Поради трансграничния характер на цифровите услуги и глобалното обучение на големи езикови модели, тези въпроси вече се разглеждат не само като част от вътрешното право, но и като елемент от общата нормативна архитектура на Европейския съюз и международното публично право. Настоящото становище обобщава действащата българска и европейска рамка, международните тенденции и набелязва ключови правни механизми за защита на засегнати лица.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Какво влияние ще има новият Регламент за изкуствения интелект върху бизнеса в България?
1.Увод.
Навлизането на изкуствения интелект (ИИ) в българския бизнес не представлява просто технологична иновация, а фундаментална трансформация на икономическата, правната и социалната среда. Регулациите на ЕС, включително финализираният European Commission и подготвяната от нея рамка за ИИ, както и съдебната практика на Court of Justice of the European Union, вече формират контурите на нов регулаторен пейзаж, който ще определя начина, по който българските предприятия използват и развиват системи за автоматизация, машинно обучение, предиктивни модели и генеративни технологии.
Развитието на ИИ поражда не само въпроси за ефективност и конкурентност, но и за юридическа отговорност, защита на личните данни, равнопоставеност на пазарите, трудови отношения, етика и социална устойчивост. Тази статия обединява всички предходни анализи в единна, дълбоко разказвателна научна рамка, която проследява комплексността на последиците от навлизането на ИИ в България, изследвайки ефектите върху различни сектори – финанси, право, банково дело, творчески индустрии, здравеопазване и малък бизнес.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Киберсигурността и блокчейн технологиите.
1.Въведение.
В един свят, в който почти всяка индустрия, институция и дори домакинство е дигитализирано, проблемът с киберсигурността става не просто технически, а социален и правен проблем от първостепенно значение. Днешните централизирани системи, в които цялата информация се съхранява на едно място, са изключително уязвими: един хакерски пробив може да компрометира милиони ключови файлове, касаещи бизнес, социална, лична, военна, търговска и друга информация за секунди. В този контекст блокчейн технологиите се появяват не просто като нова технологична тенденция, а като потенциален фундамент за нова, устойчива архитектура на дигиталната сигурност в публичен интерес. Блокчейн, първоначално създаден като технология зад криптовалутата Биткойн, постепенно се превърна в инструмент, който може да защити не само финансови транзакции, но и лични данни, IoT устройства и критични онлайн и публични системи. В научната литература се посочва по темата, че неговата деконцентрация, криптографска защита и непроменяемост на данните могат да елиминират единичните точки на евентуален пробив, които съществуват при традиционните централизираните системи (Sinha et al., 2025; Tapscott & Tapscott, 2016).
В правния свят блокчейн технологиите също предизвикват огромен интерес и усещане за бъдеща предвидимост, устойчивост, сигурност и контрол над процесите в публичния сектор. Пример в тази насока е решението на Европейския съд по делото Schrems II (CJEU, Case C-311/18, 2020), което подчертава колко ключова е защитата на личните данни при трансгранични трансфери. Пример за това е факта, че всички банки в Европа, САЩ и Близкия Изток въведоха KYC(от англ. „Know your customer”) и AML(oт англ. “Anty money laundering”) протокола без да осъществяват реални блокчейн услуги, но спазвайки тази логика, факт, който само показва накъде върви банкови сектор. Това решение показва, че внедряването на блокчейн не може да бъде отделено от регулаторния контекст – дори най-сигурната технология трябва да бъде съвместима с GDPR и другите национални и международни правни актове, които бележат тази нормативна рамка.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Изкуственият интелект между правото и човека - интервю за БТА на адвокат Атанас Костов и Ясен Танев, експерт по кибер сигурност.
Две различни гледни точки – юридическа и технологично-обществена – очертават една и съща картина: Европа изгражда първата в света цялостна регулаторна рамка за изкуствения интелект, но има опасност България да влезе в този процес с реални рискове от институционално или друго изоставане, а поведението на бизнеса, образованието и администрацията у нас може да бъде определено като „високорисково“.
В интервю за БТА адвокат Атанас Костов, управляващ съдружник на кантора „ЮСАУТОР“, разглежда Регламента за изкуствения интелект (AI Act) като фундаментална промяна в правото – акт, който за първи път регулира самите алгоритми според риска, който носят за човека и обществото. Той предупреждава, че липсата на национална рамка, подготвени съдилища и експерти може да доведе до хаотично и репресивно правоприлагане, което да удари иновациите и бизнеса. Според него Закондателният акт за изкуствения интелект (AI Act) неизбежно ще създаде нова правна специализация – „право на изкуствения интелект“, а човешкият надзор ще остане ключов елемент, независимо от навлизането на автоматизацията в правосъдието и администрацията.
Костов подчертава, че законът поставя човека в центъра чрез механизми за прозрачност, човешки надзор и сертификация, но предупреждава за сериозни рискове в България: липса на експерти, неясноти в дефинициите, отсъствие на национални подзаконови актове и неподготвеност на съдилищата. Като адвокат с дългогодишна практика в спорове по интелектуална собственост, конкуренция, интернет право и защита на онлайн бизнеси той вижда пряка опасност неправилното правоприлагане да доведе до репресии над компании и иновации.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Препредаване на телевизионни програми от оператори. Авторскоправни ефекти.
1.Въведение.
Настоящото изложение анализира правата и задълженията на операторите на електронни съобщителни мрежи при препредаване на телевизионни програми, съобразно българския Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) и директивите на ЕС 2019/789 и 2019/790. Представени са основни дефиниции, практически модели на договаряне, ролята на организациите за колективно управление на права (ОКУП) и гранични казуси като „пряко въвеждане“, IPTV/OTT, хотели/HoReCa. В статията се коментират последните изменения на ЗАПСП, както и актуална съдебна практика на Съда на ЕС, за да се предложат практически насоки за операторите на електронни съобщителни мрежи.
Препредаването на телевизионни програми представлява ключов аспект на съвременното медийно право. С разпространението на цифровите мрежи и IPTV технологиите се появяват нови правни и договорни предизвикателства, които изискват внимателно разглеждане на правата на авторите и производителите на аудио-визуално съдържание, както и на задълженията на операторите, предоставящи услуги на крайните потребители. Европейският законодател цели да осигури баланс между тези интереси и да създаде единна рамка за регулиране на препредаването в различните държави членки.