Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Защита на роботиката чрез интелектуалната собственост.

Защита на роботиката чрез интелектуалната собственост.

 

1.Исторически бележки.

Роботиката и изкуственият интелект (от агл. Artificial intelligence или накратко “AI”) имат огромен потенциал да трансформират генерално ежедневието ни, като последните опити с хуманоидни роботи в супермаркети, училища, болници и домове за пенсионери в Европа, САЩ и Япония създават нуждата и от изграждане на юридическа рамка по проблема. Въпросът, който стои на дневен ред по темата е как се осъществяват иновациите в роботиката и каква е ролята на интелектуалната собственост (ИС) в този процес?

Какво всъщност представлява роботът? Най-общо казано, роботът е машина, която има способността да интерпретира средата си и да коригира действията си за постигане на конкретна техническа цел. Първите съвременни роботи са изобретени за програмирана автоматизация, с цел ускоряване на производствените производствени процеси. Днес роботите са се превърнали в напълно автономни механични и софтуерно управлявани системи, които могат да работят във всякаква среда и да вземат „решения“ без човешка намеса. Към 1970г. роботизираното производство е широко разпространено в автомобилната индустрия в САЩ и Япония, а в края на 80-те години Япония се превръща в световен лидер в производството и използването на индустриални роботи. От 80-те години на миналия век, когато използването на индустриални роботи в автомобилните и други индустриални производствени линии става ежедневие в САЩ и Япония, роботизираните механични части стават все по-усъвършенствани и стават все по-автономни като софтуер, дизайн и интерфейс. Новите приложения и авангардни постижения в изкуствения интелект, мехатрониката, навигацията, сензорите, разпознаването на обекти и обработка на информация превърнаха роботиката в мултидисциплинарна област, като издигнаха интелектуалната сосбтвеност, свързана с тези процеси в обект на сделки, касаещи лицензиране, развойна дейност и покупко-продажба на ноу хау.

Роботите стават все по-често управлявани от база данни и софтуерни решения, свързани с тях чрез интелигентни мрежи, като тези, които се разработват за самоуправляващи се превозни средства и дронове. От друга страна пазарът на индустриални роботи, включително разходите за софтуер, периферни устройства и системно инженерство, се увеличи до около 33 милиарда щатски долара до 2017 г. Азия (по-специално страните Китай, Република Корея и Япония) е световен лидер в глобалните роботизирани продажби, следвана от Европа и Северна Америка. Икономическите печалби, получени от използването на роботи, са пряко свързани със заместването на част от работната сила. Докато нарастването на производителността, генерирана от роботи, помага да се запазят фирмите конкурентоспособни и да се създадат работни места с по-високи заплати в някои страни, общото въздействие на роботите върху заетостта в количественото отношение и икономическите ползи от тяхното използване остава все още дискусионен въпрос.

 

1.1.Изграждане на системата за иновации в областта на роботиката.

Иновациите в роботиката са съсредоточени в малък брой страни и клъстери, обикновено съсредоточени около водещи университети в света. Примерите в тази насока включват Бостън (САЩ), Ил дьо Франс (Франция), Одензе (Дания), Цюрих (Швейцария), Бучон (Република Корея), Осака (Япония) и Шанхай (Китай). Тези иновативни клъстери процъфтяват на база колаборацията между публични и частни изследователски екипи, като фирмите комерсиализират създадените иновации, разработени отчасти чрез дългосрочни изследвания в университети и други публични иновативни организации.

Повечето иновативни хъбове и стартиращи фирми, свързани с роботиката, се намират в страните с високи капиталови и индустриални пазари, с изключение на Китай, който приютява някои от най-бързо развиващите се компании за роботика като “DJI” (компания за безпилотни самолети), “Siasun” и “Estun”. Големи, утвърдени компании като “ABB” (Швейцария), “Kawasaki Heavy Industries”, “Yaskawa” и “Fanuc” (Япония) и “KUKA” (Германия) също бележат огромни успехи в научноизследователската и развойната дейност в областта на роботиката. През последните няколко години фирмите, занимаващи се с отбрана, космонавтика и сигурност, успяха да натрупат значителен опит в роботиката, заедно с компаниите за потребителска електроника като “Samsung” (Република Корея) и “Dyson” (Обединеното кралство), като понякога двата сектора се срещат и вървят ръка за ръка в областта на визираните иновации. И тъй като по презумпция роботиката е технологично обвързана с Интернет мрежите, фирми като “Amazon”, “Google”, “Facebook”, “Infosys”, “Alibaba” и “Foxconn” бързо се присъединиха към списъка с компании, които инвестират и развиват интелектуална собственост във въпросната сфера, като пишат и развиват софтуерни решения, заявяват патенти и дизайни на роботи, изграждат потребителски интерфейси и системи. Ето защо смело мога да кажа, че много компании в различни сектори на икономиката и бизнеса започват да осъзнават предимствата на роботиката, която все повече се оказва в центъра на дългосрочните бизнес стратегии и бележи невиждано развитие като реален и желан пазарен дял.

 

2.Юридически аспекти на роботиката и индустриалната собственост.

Тъй като все повече правни субекти навлизат в екосистемата на роботиката и иновациите, като се фокусират върху по-модерните постижения в тази област, компаниите все по-често се обръщат към инструментите на индустриалната собственост, за да защитят своите бизнес интереси. В сравнение със стандартните разработки на индустриални роботи от миналото, които бих определил по-скоро като вид “платкова рационализация”, с елементарни, утилитарни технически функции от типа заваряване на детайли, днес  иновациите в роботиката включват повече научни разработки в много различни технологични области и презюмирания от това динамичен ръст на патентни заявки, промишлени дизайни и софтуерни разработки в областта на авторското право. Поради казаното патентната защита придобива особена важност, предвид изискванията за новост и промишлена приложимост на изделието, а и заради капиталоемкия характер на развойната дейност преди комерсиализацията и необходимостта от регулаторно одобрение на крайния продукт на пазара. Това позволява на компаниите да възстановят инвестициите си и им помага да си осигурят конкурентно търговско предимство. Патентоването е особено наложително при защита на изобретения в областта на роботиката, които лесно могат да бъдат реализирани предвид тяхната очевидност(в някои случаи), а и презюмираната промишлена приложимост.

От друга страна солидното патентно портфолио дава възможност за развиване на търговски политики, базирани на лицензиране и кръстосано лицензиране на технологии, като по този начин се укрепват бизнес отношенията, генерират се свежи потоци от приходи и в доста случаи се избягват ненужни съдебни спорове. Всичко това естествено може да помогне на малките или стартиращи фирми да привлекат така необходимите им инвестиции.

 

2.1.Приложимост на търговските тайни към роботиката в САЩ.

Практиката в англо-саксонската правна система сочи, че технологичната сложност на роботизираните системи предполага т.нар “търговските тайни” често да са първата опция за компаниите, които се стремят да защитят своите иновации. Това има смисъл поради редица причини.

Единният закон за търговската тайна( от англ. Uniform Trade Secrets Act) като правна рамка, която в САЩ са приели по темата, определя търговските тайни като фактически състав от два основни елемента. Търговска тайна е информация, която: (1) извлича икономическа стойност от това, че не е общоизвестна или лесно установима с подходящи средства; и (2) е обект на „разумни усилия“ съгласно обстоятелствата[1]. Собственикът на тази информация може да предяви иск за присвояване на търговска тайна, като той трябва да докаже, че тези два критерия са изпълнени комулативно, чрез ясни и убедителни доказателства.

Като цяло, за да положи „разумни усилия“ за запазване на тайната, една компания трябва да има стабилни трудови договори и политики, споразумения за неразкриване на информация с инвеститори и изпълнители и механизми за предотвратяване на публично оповестяване - както умишлено, така и случайно. Размерът на тези необходими усилия зависи от стойността на търговската тайна.

Подобно на патентите, документите по развойната дейност могат да се окажат безценни, за да помогнат на компанията да идентифицира, защити и след това да докаже съществуването и поддържането на търговските тайни. Много компании също поддържат опис или някакъв друг документален файл – например софтуерен или база данни механизъм за вътрешно идентифициране на търговските тайни. Такива системи могат да помогнат за доказване на съществуването на търговски тайни, които компанията е защитила и те служат за количествено определяне на стойността на търговската тайна - за правни и финансови цели.

В коментирания контекст възниква питането - кой е по-смисленият подход за защитата на роботиката - режимът на търговските тайни или патентите? В зависимост от обстоятелствата, пред които е изправен конкретния бизнес и от самата технология, обмислен подход може бъде комбинацията между патентна защита и търговски тайни. Чисто юридически, патентите създават изключителното правото трети лица да бъдат изключени от опцията да произведат и патентоват заявеното изобретение, както и в зависимост от конкретни обстоятелства - да осигурят по-силна защита от търговската тайна поради конкретиката на правната регламентация. Въпреки казаното, в точно определен правен спор потенциалните ответници винаги могат да оспорват валидността на патента, след издаването му, макар той да се счита за валиден[2].

 За разлика от публикувани патенти, търговските тайни по дефиниция се пазят в най-строга тайна, тъй като дори случайното разкриване може непоправимо да унищожи важната, поверителна информация, която е техен обект и да погаси всякакви потестативни права. Например, ако небрежен служител разкрие тайната на трета страна при непринуден разговор или по друг начин, може да лиши работодателя си от възможността за претендиране на санкция под формата на обезщетения, претендирани по съдебен път. И въпреки, че американските( та дори и българските) съдилища позволяват оглед на запечатани декларации за наличието на определение факти или нотариално заверени документи, за да се намалят рисковете за разкриване на информация, предявяването на иск срещу друга страна може да изисква нежелано детайлно разкриване на търговски тайни[3]. От друга страна търговските тайни могат да защитят същността на обекта, така, както патентите не могат, в случаите когато тайната се доставя не чрез очевидните техническите характеристики на робота. Например има иновации в областта на роботиката, които разчитат на софтуер, чиято тайната не е имплементирана функционално в изпълнимия код, който материализира техническата функция на робота, а вместо това е заложена в изходния код, който се съхранява реално в документално изразена търговска тайна, тя е неочевидна и не може да бъде обект на обратен инженеринг[4] (от англ. “reverse engineering”). Интересното е, че подобна търговска тайна може да е обект и на авторскоправен регистрационен режим на софтуер в областта на роботиката, който е възможен да се случи като правен резултат в Американското авторскоправно ведомство(U.S Copyright office).

С последните изменения в американското патентно право, касаеща системата на „първото заявяване“[5], правната закрила, създадена от по-ранното патентоване на друго изобретение, може да осигури безценна, позитивна защита на евентуалното твърдение в един исков процес за нарушаване на патент, базирано на предишни права на собственика. Законът за американските изобретения( America Invents Act) също така разширява приложното поле на понятието “предшестващо състояние на техниката” за патентни заявки, като по този начин отваря значително разбирането за материалното ниво на техниката, над което заявеното изобретение трябва да бъде ново и неочевидно. С оглед на това развитие на материалното право в САЩ, множество компании се насочват към защита чрез търговската тайна на иновации в областта на роботиката, тъй като тя не изисква новост или неочевидност, за да бъде ценна и защитима.

Всичко казано по отношение на търговските тайни и роботиката води  до няколко извода. Първо - предварителна заявка за патент в САЩ първоначално, като юридически ефект, е свързана със възникване на приоритетната датата на дадено изобретение, на която заявителят може да се да се позове една година без риск от публикуване, т.е. при спазване на неговата техническа и търговска тайна. Второ - временната заявка за патент осигурява актуална дата на подаване и позволява на заявителя да подаде заявка за временен патент в рамките на една година, ако реши, че е необходима патентна защита. Патентните заявки в САЩ се публикуват около 18 месеца след най-ранната им ефективна дата на подаване (приоритетната дата на подаване, ако има такава). Трето - по този начин обикновено решението за запазване на изобретението като търговска тайна може да бъде отложено близо 18 месеца след подаване на заявка за патент, като заявителят може да оттегли заявката преди публикуването й. Това чисто практически трябва да осигури достатъчно време за проучване и определяне на потенциалната стойност на патента и / или търговска тайна в областта на роботиката, като даде на собственика на иновацията необходимия период за размисъл, за да вземе най-правилното решение за предпочитания способ за нейната юридическа защита.

 

2.2.Юридически аспекти на патентите в областта на роботиката.

За да се направи обоснован извод дали машините за изкуствен интелект могат да бъдат патентовани, човек трябва да осъзнае какво включва патентоването като юридически процес. Патентът е само една от опциите за защита на интелектуалната собственост. Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) определя интелектуалната собственост като творение на ума. Притежателят на изобретение получава патентни права, които са от категорията на абсолютните, т.е това е единственият правен субект, които може да създаде, заяви, използва и съответно отчужди правата върху дадено изобретение, като собствеността върху патент е валидна за период от обикновено 20 години.

В споменатия контекст става ясно, че дали машините, базирани на изкуствен интелект(AI), наречени от нас “роботи”, могат да бъдат патентовани е доста абстрактен въпрос. Съществуващата законодателна база в цял свят все още е недостатъчно ясна и не се развива толкова бързо, колкото би следвало предвид факта, че иновациите в областта на роботиката буквално избухват с всеки изминал ден. Една от причините за това “забавяне” е и фактът, че основната законодателната рамка в сферата на интелектуална собственост е възникнала години преди разработването на изкуствения интелект и имплементирането му в машини, под формата на роботи. Според всички патентни закони в света само човек може да бъде автор на изобретение и следователно, именно изобретателите като физически лица, (в някои случаи и фирмите заявителки) могат да оперират с правата, придобити чрез патент. Машините, действащи чрез изкуствен интелект са резултат от правните и фактически действия на човешкото същество, което ги разработва, планира, кодира или програмира. Някои автори застъпват виждането, че това разработване е сравнимо с литературно произведение и от известна гледна точка това е вярно, защото тук говорим за произведения на научната литература, дизайна и програмирането като код, което също е вид литературно произведение дори в хипотезата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗАПСП. Ако този аргумент трябва да бъде доразвит може да се каже, че изкуственият интелект сам по себе си е произведение, което създава или съдържа в себе си и други произведения на науката. Това виждане по-скоро олицетворява авторскоправното разбиране за изкуствения интелект и машините, свързани с него. Ако погледнем на проблема от призмата на индустриалната собственост обаче можем да кажем, че за да бъде патентована роботиката или една техническа система, управлявана от изкуствен интелект, машината зад нея ще трябва да представлява независим обект с конкретна техническа функция, която да представлява новост спрямо познатото ниво на техниката и да има техническа приложимост.

По темата различните законодателства изхождат от приблизително сходна логика. Например Съветът за сътрудничество в Персийския залив[6](това е общ законодателен орган на страните от ОАЕ и останалите арабски емирства в залива) заяви, че алгоритмите и кода на машини, работещи с изкуствен интелект не могат да бъдат патентовани. Същото правило реферира към правния режим на  машини, работещи с изкуствен интелект в Обединеното кралство, като съгласно Закона за авторското право върху дизайните и патентите от 1988г. във Великобритания(от англ. Copyright Designs and Patents Act of 1988), автор на всяко литературно, драматично, музикално или художествено произведение, създадено от компютър, е лицето, което е направило необходимите преработки за създаване на предприетата творческа работа. Според същия закон и изградената съдебна практика в Англия, изкуственият интелект не може да бъде обект на патентна защита, освен ако не е обект на човешка намеса и няма конкретен технически резултат. Казвам това, защото има примери за създаване на машини от машини, т.е целият авторски труд по проектиране, създаване на детайли и асемблиране е извършен от машина. В този контекст в САЩ се приема, че роботът не може да бъде съден, защото не може да формира воля[7]. По същата причина в Обединеното кралство се приема, че само основателят, собственикът или ръководителят на компанията, която притежава или е разработила машина с изкуствен интелект, може да бъде наречен изобретател. Тук съществува огромна разлика между авторскоправната доктрина на Великобритания[8] и тази, касаеща индустриалната сосбтсвеност, която ще бъде разгледана по-надолу в изложението. По мое мнение тези две коренно различни виждания, предвид единниия обект – роботиката, следва да бъде унифицирана в едната или другата посока.

В коментирания контекст през 2015г. съдът в САЩ по делото “Hewlett Packard Co. срещу ServiceNow, Inc.” pостанови, че абстрактните идеи за бъдеща машина, работеща чрез изкуствен интелект не отговарят на условията за патентоване. В мотивите си съдът пояснява, че може да се патентова конкретно изпълнение на абстрактна идея, включваща патент, но общият тон на решението сочи, че идеята за изкуствен интелект трябва да бъде обективирана реално(в машина) преди да бъде заявена за патентоване. По отношение на вече коментираната тема дали изобретение, създадено от робот с изкуствен интелект(AI), може да бъде обект на патентна защита, съдът в САЩ по делото “New Idea Farm. Equip – Corp. срещу Sperry Corp.” изгражда виждането, че само човешки същества могат да създават идеи, но не и машините. Американското авторскоправно ведомство(от англ. “US Copyright office”) затвърди това решение, като заяви, че ще откаже да регистрира авторски произведения или механичен процес, създадени от машина, ако не е имало творчески принос или намеса от страна на човек.

В Европа изкуственият интелект(AI), касаещ роботика може да бъде патентован при спазване на специфичните насоки на Европейското патентно ведомство(EPO транскрипция от англ. European patent office). Те предписват как трябва да се извършва процесът на патентоване, като сочат конкретни препоръки към обработването на патентни заявки, насочени към изобретения, съдържащи ли базирание на изкуствен интелект[9]. Насоките на Европейското патентно ведомство(EPO) указват изрично софтуерът и абстрактните математически модели като обекти, които не са патентоспособни[10], но ако идеята има новост, изобретателска стъпка и техническа приложимост(например в робот), тя става допустима за патентоване[11]. Според практиката на EPO искуственият интелект е клон на компютърните науки, който е опит за изграждане на машини, показващи „интелигентно поведение“. Основната активиност при изкуствения интелект е т.нар “машинно обучение”( от англ.”mashine learning” или съкратено “ML”). То се отнася до алгоритмите, позволяващи на компютрите да се самоусъвършенстват при решаване на изчислителни задачи, като по този начин изграждат и математически методи. През последните години практиката на EPO се промени към схващането, че изкустеният интелект(AI) и машинното обучение(ML) се основават на изчислителни модели и алгоритми за класификация, групиране, регресия и намаляване на размерността, като невронни мрежи, генетични алгоритми и поддържащи векторни машини. Такива изчислителни модели и алгоритми са сами по себе си с абстрактен математически характер. Въпреки това, в зависимост от начина им на изпълнение например в роботиката, те могат да имат технически принос и следователно да доведат до патентоспособни изобретения на основание чл.52, ал.1 от ЕПК.

 

3.Авторскоправна защита на роботиката.

Авторското право, като традиционното средство за защита на софтуерния код, е от значение и за роботиката. Съгласно чл.11 от Договора на СОИС за авторското право(ДАП) от 1996 г. заобикалянето на мярка за технологична защита за достъп до защитен с авторски права компютърен код е забранено. Същото законодателно виждане бе постфактум отразено и в чл.6 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество. Казаното е от особено значение за индустрията на роботиката, тъй като повечето компании използват електронни технологични средства, за да ограничат достъпа до техния изпълним или изходен компютърен код.

Казаното сочи, че в съвремието роботизираните платформи съществуват в симбиоза между различни технилогични мерки за защита и обектите на интелектуална собственост. Днешната екосистема за иновации в роботиката се състои от комбинация на отворени и конкурентни - частично патентовани, а и авторскоправни подходи за справянето с юридически проблеми в областта – възникване на обекти чрез регистрационни режими, лицензиране, сублицезиране, отчуждаване на права и т.н.

На предкомерсиалния етап много роботизирани иновации се изграждат около съвместни, отворени софтуерни платформи като Robot Operation System (ROS)[12]. Тези платформи покриват потребителския пазар от гейминг индустрията, та до домашните роботи, като концепцията е свързана с това трети страни(“девелъпъри” или на български “разработчици”) да използват и/или подобряват съществуващото авторскоправно съдържание като код, при условията на т.нар “отворено лицензиране” (пример за това е концепцията “Creative Commons”, общ публичен лиценз на GNU или лиценз за безплатен софтуер). Тази авторскоправна концепция за писане на код позволява бързо прототипиране и експериментиране, при отстъпване на свободна лицензия на вече създаденото съдържание с цел експанзия на целения резултат без кнфликтни юридически точки. Ето защо авторскправните платформи за сътрудничество от описания тип, позволяват на потребителите да споделят значителни първоначални инвестиционни разходи, да избягват дублирането на усилия и да усъвършенстват съществуващите подходи. Такива платформи съществуват както за разработване на софтуер, така и за хардуер, което означава, че те са особено подходящи за изграждане на проекти в областта на роботиката.

В някои държави, например Япония и Република Корея, се обмисля разширяване и либерализиране на вижданията в авторкоправното законодателство, касаещо роботиката. В Нова Зеландия нормативната рамка предполага, че оригиналните авторски произведения, дори ако са създадени от софтуер, роботи или системи за изкуствен интелект, са защитими съгласно Закона за авторското право на Нова Зеландия от 1994г. Такива произведения обаче биха принадлежали не на робота или интелигентната система(изкуствения интелект), а на правния субект – физическо лице, което е проектирало и/или използвало робота или изкустения интелект, създали произведението. В други юрисдикции, като САЩ, изглежда малко вероятно произведение, създадено от робот, да отговаря на изискванията за защита от авторскоправното законодателство. Ситуацията е различна във Великобритания. Това е една от малкото правни системи, в които компютърно генерираното изкуство е изрично защитено[13]. Английският Закон за авторското право, дизайните и патентите от 1988г. в своя чл. 9, ал. 3 от уточнява, че „в случай на литературно, драматично, музикално или художествено произведение, което е компютърно генерирано, за автор ще бъде ще бъде прознато лицето, от което се предприемат необходимите мерки за създаването на произведението." По този начин авторите на машини с изкуствен интелект, под формата на роботи, ще бъдат признати за носители на авторски права съгласно законодателството на Обединеното кралство.

Създаването на автономни роботи и въпросът кой притежава правата на интелектуална собственост в творения, произведени от роботи, със сигурност ще бъдат предмет на много бъдещи юридически дискусии и постепенно либерализиране на правната рамка по темата. Автори от доктрината като австралийският юрист Джани МакКътчън считат, че авторскоправното законодателство в областта на изкуствения интелект и роботиката трябва да претърпи сериозни законодателни промени, които за да отговарят на съврмието трябва да са базирани на три основни елемента: (1) да се уреди законодателно авторството върху компютърно генерирани произведения; (2) да се класифицират компютърногенерираните произведеня като обект, различен от литературните произведения; и (3) sui generis да се предвиди тяхната правна защита.

 

Автор – адвокат Атанас Костов

 

 

[1] Виж Trade Secrets Acts §1(4), 14 U.L.A. 402-03 (1985 & Supp. 1990).

[2] В производството пред окръжените съдилища в САЩ тази презумпция може да бъде значително препятствие, тъй като ищецът трябва да докаже, че патентът не е валиден с ясни и убедителни доказателства. Днес подобно оспорване е много по възможно като правно действие след регистрацията на патента в US Patent and trademark office, тъй като съгласно Закона за американските изобретения( America Invents Act §§ 311-29), презумпцията за валидност вече не съществува. 

[3] Дори може би най-известната търговска тайна за всички времена, тайната формула на Coca Cola, е предоставена на опонент в съдебен спор. Виж, Coca-Cola Bottling Co. срещу Coca-Cola Co., 107 F.R.D. 288, 289, 227 U.S.P.Q. (BNA) 18, 19 (D. Del. 1985) (ищците успешно твърдят, че за да докажат иска си, трябва да разкрият пълната формула за напитката Coca-Cola, една от най-добре пазените търговски тайни в света).

[4] В американското право обратния инженеринг обикновено не е „присвояване“ на търговска тайна и собственикът на интелектуланата собственост не разполага с правна защита срещу него.

[5] С последните изменения в America Invents act, Съединените щати преминаха от системата на „първото изобретяване“ към система на „първото заявяване“.

[6] От англ. Gulf Cooperation Council;

[7] Съдебната практика в САЩ приема, че машините за изкуствен интелект по своята същност нямат правосубектност. В съответствие с мотиви по дело от 1984г. по казуса “Unite states vs. Athlone Indus., Inc.”, съдът мотивира решението си с виждането, че роботите не могат да бъдат съдени.

[8] От гледна точка на авторското право в Обединеното кралство е възможно машините, базирани на изкуствен интелект да са обект на защита.

[9] Тук по-специално визирам насоките на EPO, G-II, 3.3.1.

[10] Изключенията от патентоспособност са предвидени в член 52, ал. 2 и 3 от Европейската патентна(ЕПК) конфенция, както и в член 53 ЕПК, като те се отнасят до определени видове обекти (като открития, математически методи, правила за извършване на умствени действия, компютърни програми, заявени като такива, растителни или животински сортове, методи за лечение на човешкото и животинско тяло) или експлоатацията му (противно на обществения ред или морала).

[11] Аргумент от чл.52, ал.1 от ЕПК и чл.27, ал.1 от ТРИПС.

[12] Подобна концепция има и оупън сорс платформата “Robotics middleware”, която e предназначенa за управление на сложността и хетерогенността на хардуера и приложенията, насърчаване на интеграцията на нови технологии, опростяване на софтуерния дизайн, скриване на сложността на комуникацията на ниско ниво и сензорната хетерогенност на сензорите, подобряване на качеството на софтуера, повторна употреба на роботизирана софтуерна инфраструктура множество изследователски усилия и за намаляване на производствените разходи. 

[13] По темата виж McCutcheon, Jani --- „Лечение на бездомната пустота: Защита на компютърно генерирани произведения след IceTV и телефонните указатели“ [2013];