Писмо на адвoкат Атанас Костов до Патентно ведомство относно новите услуги с електронен подпис.

Уважаеми дами и господа от Патентно ведомство,

Виждам, че в 21 век сте въвели услуги с електронен подпис, които тотално да затруднят работата на гражданите и представителите по индустриална собственост в работата им със сайта на Патентно ведомство. 

Как да се изразя - може би това е някакво "голямо постижение”, което дължим на стремежа към електронно правителство на г-жа Мария Габриел, г-н Дончев и г-н Бойко Борисов  - все видни иноватори  и  интелектуалци, вещи до мозъка на костите си в процесите, случващи се в електронната среда! 

В ерата на изкуствения интелект в която се намираме - надявам се да наблюдавате сайтовете на WIPO и EUIPO и техните тенденции, няма електронни подписи уважаеми! Моля да ми посочите една услуга на EUIPO с електронен подпис!?!?!?! Моля за една услуга на WIPO с електронен подпис!?!? Знаете ли дори и Съда на ЕС  НЕ работи с електронен подпис!!!!!! Това е пълен абсурд! Защо да подновявам марка с електронен подпис – за да е сигурно кое, че ще платя таксата ли, че го правя аз ли? Ами ако искам да го прави брат ми – днес е последния срок, а той няма електронен подпис и е в САЩ и като ви пусне хартиено писмо ще изпусне срока? 

Адвокат Атанас Костов - биография.

Адвокат Атанас Костов e основател на кантора "Юсаутор" и към настоящия момент е нейн управляващ съдружник. Той е завършил Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, специалност право през 1999г. с образователна степен магистър. Специализира в областта на гражданското право. Интелектуалната собственост го провокира от самото начало на кариерата му. Костов е лектор и на множество семинари по темата, както е и консултант и автор в издателска къща “Труд и право”, гр.София и списанията „Финанси и право”, Собственост и право”, "Общество и право" и “Интелектуална собственост” (официално издание на Патентно ведомство гр.София). В споменатите издания са публикувани над 80 негови статии в областта на интелектуалната собственост и по-специално в областите авторско право, търговска марка, промишлен дизайн, интернет право, блокчейн индустрията и нелоялна конкуренция. Адвокат Костов е представител по индустриална собственост №402 към Патентно ведомство на Република България в областта на всички обекти на индустриална собственост: търговски марки, патенти(изобретения), промишлени дизайни, географски означения, сортове растения и породи животни. Господин Атанас Костов е и европейски патентен адвокат (European trademark attorney) в сферата на търговските марки и промишлените дизайни към EUIPO (Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост), Аликанте, Испания, като е официално вписан в списъка на професионалните представители по индустриална собственост към тази организация под №56838. Адвокат Атанас Костов е член и на AIPPI( oт англ.The International Association for the Protection of Intellectual Property). През 2017г. адвокат Атанас Костов бе номиран за адвокат на годината в България.На деветите Национални правосъдни награди, представляваната от Костов кантора - "ЮСАУТОР", е избрана за кантора на годината в България за 2021г.

 Адвокат Атанас Костов ще участва като лектор в семинар по интелектуална собственост на "УниБИТ".

Адвокат Атанас Костов ще участва в третия национален семинар с международно участие «Интелектуалната собственост – формула за успех, творчество и иновации». Събитието ще се проведе на 27– 28 април 2015 г., като се открива в 10:00 ч. на първата посочена дата в Зала  «Тържествена», УниБИТ, София.
Темата, с която адв.Костов ще се представи на 28 април е "Спорове, касаещи търговските марки в Интернет. Защита на домейн имената, интернет сайтовете и мобилните приложения" в тематичния панел "Проблеми и съвременни тенденции на интелектуалната собственост в информационните и творческите индустрии". 

Заличаване на търговска марка поради недобросъвестност на заявителя - чл.26, ал.3, т.4 от ЗМГО.

Една от опциите за заличаване на регистрирана търговска марка, предвидени в Закона за марките и георграфските означения е тази, която касае отстояване на правата на добросъвестния притежател на даден търговски знак, който се използва в търговията като нерегистрирана търговска марка или маркопритежател на регистрирана търговска марка, по отношение на недобросъвестните действия на заявител на регистрирана търговска марка, която бива противопоставяна на правата на първите двама. Често в практиката трети недобросъвестни лица се възползват от пасивното поведение на определени стопански субекти, които не регистрират навреме търговските си марки си или пък са неглижирали тази част от бизнеса си като “не чак толкова важна” юридически, като първите регистрират дадена търговска марка, която вече се използва в търговията, с цел недобросъвестно да я противопоставят на реалния притежател, за да извлекат някаква финасова или друг тип нелоялна изгода – влошаване на бизнес климата, отнемане на пазарен дял, желание за продажба на марката или учредяване на лицензия по отношения на нея и т.н. Нормата на чл.26, ал.3, т.4 от ЗМГО предоставя юридически инструмент в ръцете на реалния собственик на марката да възстанови правата си върху нея, като поиска по съдебен път да бъде установено, че третото лице заявител на неговата търговска марка е действало при заявяването й недобросъвестно, като е знаело, че заявяваната марка е обект на чужда интелектуална собственост и е целяло в противоречие с добросъвестната търговска практика да узорпира правата върху въпросният обект на марковото право. От процесуалноправна гледна точка в настоящия казус става въпрос за предявяването на т.нар положителен установителен иск. Това са исковете, чрез предявяването на които ищецът мотивира правният си интерес да докаже спрямо ответника, че той(ищецът) е собственик на търговската марка, която е била заявена недобросъвестно от ответната страна. При положителните установителните искове в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право(недобросъвестно заявената марка) и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор(марката, която вече е била използвана от ищецът в търговията – регистрирана или нерегистрирана такава). В тези случаи регистрираната недобросъвестно марка от отвеника има качеството на „предмет на иска”, защото е обект на противоречивите правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право(търговската марка) е съществувала в неговия патримониум, предмет на спора и на исковия процес е претендираното от него право.

Защита на роботиката чрез интелектуалната собственост. Адвокат Атанас Костов.

1.Исторически бележки.

Роботиката и изкуственият интелект (от агл. Artificial intelligence или накратко “AI”) имат огромен потенциал да трансформират генерално ежедневието ни, като последните опити с хуманоидни роботи в супермаркети, училища, болници и домове за пенсионери в Европа, САЩ и Япония създават нуждата и от изграждане на юридическа рамка по проблема. Въпросът, който стои на дневен ред по темата е как се осъществяват иновациите в роботиката и каква е ролята на интелектуалната собственост (ИС) в този процес?

Какво всъщност представлява роботът? Най-общо казано, роботът е машина, която има способността да интерпретира средата си и да коригира действията си за постигане на конкретна техническа цел. Първите съвременни роботи са изобретени за програмирана автоматизация, с цел ускоряване на производствените производствени процеси. Днес роботите са се превърнали в напълно автономни механични и софтуерно управлявани системи, които могат да работят във всякаква среда и да вземат „решения“ без човешка намеса. Към 1970г. роботизираното производство е широко разпространено в автомобилната индустрия в САЩ и Япония, а в края на 80-те години Япония се превръща в световен лидер в производството и използването на индустриални роботи. От 80-те години на миналия век, когато използването на индустриални роботи в автомобилните и други индустриални производствени линии става ежедневие в САЩ и Япония, роботизираните механични части стават все по-усъвършенствани и стават все по-автономни като софтуер, дизайн и интерфейс. Новите приложения и авангардни постижения в изкуствения интелект, мехатрониката, навигацията, сензорите, разпознаването на обекти и обработка на информация превърнаха роботиката в мултидисциплинарна област, като издигнаха интелектуалната сосбтвеност, свързана с тези процеси в обект на сделки, касаещи лицензиране, развойна дейност и покупко-продажба на ноу хау.

Опозиция на търговска марка -  автор Атанас Костов. 

Адвокат Атанас Костов е топ експерта в България по темата "Опозиция на търгоска марка", като той е и авторът на тази книга, популярна в българската правна литература. Представяме на Вашето внимание негова статия по темата:

1.Процедура по опозиция на търговска марка в България. С едно от последните изменениея на Закона за марките и географските означения от 26.02.2010 г. - ДВ, бр. 19 от 2010 г. 26.02.2010 г., Народното събрание на Република България прие една интересна и практически нова промяна в процедурата по регистрацията на търговски марки, като въведе т.нар процедура по опозиция.
При така приетата нова система за регистрация на марките, експертизата по същество на заявки за регистрация ще се извършва служебно само на абсолютни основания. Ако подадената заявката отговаря на изискванията на чл.11 ЗМГО, тя ще бъде публикувана в Официалния бюлетин на Патентно ведомство. Новите относителни основания за отказ на регистрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 73 от 2006 г., в сила от 06.10.2006 г.), предвидени в чл.12 ЗМГО, визират факта, че когато е подадена опозиция не се регистрира марка: която е идентична на по-ранна марка, когато стоките или услугите на заявената и на по-ранната марка са идентични; когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Тук като основание са дадени няколко критерия, които съществуваха и в старата норма на чл.12 ЗМГО – по ранна марка, сходство на стоки и/или услуги, както и фонетично, визуално или смислово сходство между двете марки, водещо до объркване на потребителите. Тези критерии обикновено следва да бъдат дадени комулативно, като степента на сходство зависи от степента на припокриване на споменатите критерии. В новия чл.12, ал.1 ЗМГО е изградено и законово определение за това, какво е „по-ранна марка”: