Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Адвокат по индустриална собственост

  • Писмо на адвoкат Атанас Костов до Патентно ведомство относно новите услуги с електронен подпис.

    Писмо на адвoкат Атанас Костов до Патентно ведомство относно новите услуги с електронен подпис.

     

    Уважаеми дами и господа от Патентно ведомство,

     

    Виждам, че в 21 век сте въвели услуги с електронен подпис, които тотално да затруднят работата на гражданите и представителите по индустриална собственост в работата им със сайта на Патентно ведомство. 

    Как да се изразя - може би това е някакво "голямо постижение”, което дължим на стремежа към електронно правителство на г-жа Мария Габриел, г-н Дончев и г-н Бойко Борисов  - все видни иноватори  и  интелектуалци, вещи до мозъка на костите си в процесите, случващи се в електронната среда! 

    В ерата на изкуствения интелект в която се намираме - надявам се да наблюдавате сайтовете на WIPO и EUIPO и техните тенденции, няма електронни подписи уважаеми! Моля да ми посочите една услуга на EUIPO с електронен подпис!?!?!?! Моля за една услуга на WIPO с електронен подпис!?!? Знаете ли дори и Съда на ЕС  НЕ работи с електронен подпис!!!!!! Това е пълен абсурд! Защо да подновявам марка с електронен подпис – за да е сигурно кое, че ще платя таксата ли, че го правя аз ли? Ами ако искам да го прави брат ми – днес е последния срок, а той няма електронен подпис и е в САЩ и като ви пусне хартиено писмо ще изпусне срока? 

  • Защита на роботиката чрез интелектуалната собственост.

    Защита на роботиката чрез интелектуалната собственост. Адвокат Атанас Костов.

     

    1.Исторически бележки.

    Роботиката и изкуственият интелект (от агл. Artificial intelligence или накратко “AI”) имат огромен потенциал да трансформират генерално ежедневието ни, като последните опити с хуманоидни роботи в супермаркети, училища, болници и домове за пенсионери в Европа, САЩ и Япония създават нуждата и от изграждане на юридическа рамка по проблема. Въпросът, който стои на дневен ред по темата е как се осъществяват иновациите в роботиката и каква е ролята на интелектуалната собственост (ИС) в този процес?

    Какво всъщност представлява роботът? Най-общо казано, роботът е машина, която има способността да интерпретира средата си и да коригира действията си за постигане на конкретна техническа цел. Първите съвременни роботи са изобретени за програмирана автоматизация, с цел ускоряване на производствените производствени процеси. Днес роботите са се превърнали в напълно автономни механични и софтуерно управлявани системи, които могат да работят във всякаква среда и да вземат „решения“ без човешка намеса. Към 1970г. роботизираното производство е широко разпространено в автомобилната индустрия в САЩ и Япония, а в края на 80-те години Япония се превръща в световен лидер в производството и използването на индустриални роботи. От 80-те години на миналия век, когато използването на индустриални роботи в автомобилните и други индустриални производствени линии става ежедневие в САЩ и Япония, роботизираните механични части стават все по-усъвършенствани и стават все по-автономни като софтуер, дизайн и интерфейс. Новите приложения и авангардни постижения в изкуствения интелект, мехатрониката, навигацията, сензорите, разпознаването на обекти и обработка на информация превърнаха роботиката в мултидисциплинарна област, като издигнаха интелектуалната сосбтвеност, свързана с тези процеси в обект на сделки, касаещи лицензиране, развойна дейност и покупко-продажба на ноу хау.

  • Упълномощаване и форма на волеизявления, касаещи Патентно ведомство.

     

    Упълномощаване и форма на волеизявления, касаещи Патентно ведомство. Грешката КЕП.

     

    Като представител по индустриална собственост както пред българското Патентно ведомство, така и пред Службата за интелектуална собственост на Европейския съюз(EUIPO), а и най-вече в качеството ми на юрист, от години у мен възникват няколко теоретични въпроса, касаещи серия от противоречиви практики по отношение на волеизявленията, с които гражданите легално комуникират с националното ни ведомство. Те са породени практически от факта, че на база спазване на принципите на сътрудничество и насърчаване на сближаването[1], EUIPO финансира пряко(буквално подари на българското Патентно ведомство) интернет платформата, на която в момента се помещава сайтът www.bpo.bg, чрез която гражданите онлайн да заявяват, заличават, отменят, подновяват и т.н всички възможни обекти на индустриална собственост в 21 век.

    В този ред на мисли всички ние - представителите по индустриална собственост, а и юристите извън това професионално качество,  се надявахме, че този „подарък“ ще доведе и до имплементирането в българското право, касаещо индустриалната собственост, на правните институти, водещи до коментираното сближаване като например „вършене на чужда работа без пълномощия“, а и съпътстващите ги технологичните мерки от типа използване на стандартен електронен подпис или максимум ПИК(персонален идентификационен номер), както и въвеждане на ограничения за комуникиране с ведомството на хартия поради множество административни, юридически и презюмираните екологични мотиви. Но уви – в 21 век Патентно ведомство не поде подобна законодателна инициатива, като все още продължава да комуникира с българските граждани физически и по факс, а за голяма част от електронните волеизявления се въведе изискването за квалифициран електронен подпис, разбира се без каквато и да е юридическа или техническа мотивация по темата, обществени консултации и дискусия с професионалните среди.

Основни офиси

гр.София 1000
ул.”Софроний Врачански” №91, ет.1

гр.Пловдив 4000
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.1