Оупън сорс програмите и авторското право. Адвокат по оупън сорс софтуер. Интернет право. Адвокат по интернет право.
Оупън сорс софтуерът(от англ. отворен ресурс, код или източник) променя като съдържание концепцията на лицензирането. Понастоящем този институт е уреден от една нова сфера на авторското право(най-вече в англо-саксонската правна доктрина), което значи че се развива бързо, като юридическата му квалификация е относително сложна поради теоретични и технически съображения. Сорс кода е произведение сходно на литературните и приличащо на написана книга, което е създадено от един или няколко автора, което разбиране отговаря и на текста на чл.10 от Бернската конвенция(“компютърните програми независимо дали са изходни или обектни са защитени като литературни произведения в рамките на конвенцията”), като същото становище е отразено по-късно и в чл.10, ал.1 на ТРИПС(Agreement on trade- Related Aspects of Intellectual Property rights). Така сорс кода става авторско произведение автоматично с неговото създаване, с титуляри съответните автори, независимо дали той е регистриран някъде или не, като авторът решава дали да разпространява в публичното пространство и по какъв начин. Това разпространение не дава на потребителите на сорс кода други права, освен да го използват.
Някой автори използват този начин: например интернет пощата Qmail се развива по аналогична схема. Потребителите могат свободно да свалят(download) основното съдържание и да го използват, но не могат да създават сходни произведения и да ги разпространяват. Ето защо авторите на Qmail я разпространяват, чрез т.нар пачове (patches) на оригиналния сорс код, което е еквивалент на добавена глава от книга без оригиналното съдържание, т.е крайният потребител е отговорен за събирането на отделните парченца в ансамбъл, който да има смисъл. Ключовата точка тук е че така добавените глави – т.наречените сорс код пачове, са авторско право на съответните „относителни” последващи автори. Така те не могат да пре-разпространяват Qmail с техните пачове, като основният автор на Qmail пък не може да разпространява пачовете чрез Qmail без авторът на пача. В основата на концепцията за лицензионен режим по отношение на софтуера е Фондацията за свободен софтуер (Free Software Foundation - FSF), която е създадена през 1985г. в САЩ, като тя е посветила дейността си на това да промотира сред ползвателите на компютри правата да използват, изучават, копират, модифицират и разпространяват компютърни програми. ФСФ представя развитието и използването на свободен софтуер, особено така наречената GNU(Джи Ен Ю) операционна система, използвана широко в нейния „Джи Ен Ю”/ „Линукс” вариант. Проектът „Джи Ен Ю” стартира през 1984г. с цел да развие и завърши „Юникс” като операционна система, представляваща свободен софтуер от типа „Джи Ен Ю” системи. Вариантите на „Джи Ен Ю” операционните системи, които използват ядрото, наречено „Линукс” са най-широко използвани в момента. Ето защо често тези системи се наричат „Линукс”, но по коректно е те да се наричат „Джи Ен Ю”/ „Линукс” системи. Съвременната практиката показва, че всички големи компании се насочват към инвестиране в областта на свободния софтуер, дори и компютърния мастодонт „Майкрософт”, който беше особено консервативен в тази насока. Някои автори са на мнение, че в този контекст авторското право е сериозна пречка, но по моему е тъкмно обратното – то е легалния път за защита и гаранция за създаването на произведения на базата на сътрудничеството(съавторството), защото всеки автор притежава авторско право и контрол върху дистрибуторската политика по отношение на неговите индивидуални части от „общото” произведение. В тази хипотеза е налице т.нар делимо съавторство, в което всеки от съавторите е участвал в създаването на част от произведението, като тази част може да се обособи като самостоятелно произведение. Ако всички автори постигнат съгласие относно лицензионните правила, то възниква едно напрактика съавторско произведение и всичко е наред, но ако не, настъпва една сложна юридическа ситуация. „Оупън сорс” лицензът е това съглашение което намества нещата по отношение на дистрибуторската политика така, че авторите да се съгласят още преди започването на разпространението, че ще работят в един общ съавторски проект. Всеки автор трябва да приеме общите условия, преди разпространението на проекта и всеки един отделен автор трябва технически да бъде въвлечен в резултата от лицензионното съглашение, когато и той да бъде променен.
„Оупън сорс” - дефиниция. „Оупън сорс” не означава само достъп до определен сорс код. Условията за разпространение на „оупън сорс” софтуер трябва да отговарят на следните критерии:
• Свободно разпространение – лизензът не може да налага рестриктивни мерки по отношение на която и да е страна за продажба или предоставяне на софтуер като компонент от цялостно разпространяван софтуер, съдържащ програми от няколко различни източника.
• Сорс код – всяка програма съдържа сорс код и трябва да позволява разпространението на сорс кода също и като компилирана форма. Когато някаква форма на продукт не се разпространява чрез сорс код, трябва да е добре известно преобладаващото мнение, че е за предпочитане сорс кода да бъде използван за не повече от разумното разпространение, относно свалянето(downloading) на софтуер съдържание без заплащане чрез Интернет. Сорс кода трябва да бъде предпочитаната форма за всеки програмист, който иска да модифицира дадена програма. Обсъжданията относно т.нар „замъглявания” на сорс кода са забранени от закона. Междинните форми, свързани с постигането на същата цел чрез препроцесор или друг вид транслатор също са забранени.
• Производни произведения – лицензът трябва да позволява модификации или производни произведения, като същите бъдат дистрибутирани на базата на същите условия, които урежда лиценза на оригиналния софтуер.
• Неделимост на сорс кодовете на авторите – лицензът може да ограничи сорс код от осъществено разпространение в модифицирана форма само, ако лицензът позволява разпространение на „пач файлове” със сорс код за целите на модифицирането на програма, по време на изграждането и. Лицензът трябва изрично да позволява разпространението на софтуер, изграден на базата на модифициран сорс код, като производните програми трябва да носят име или номер на версията, различни от тези на оригиналния софтуер. • Лицензията не трябва да дискриминира който и да е субект или група от субекти.
• Да не се допускат рестрикции относно сферата на приложение – лицензията не може да ограничава използването на програмата в определени специфични области. Например не могат да съществуват ограничения за използването на програмата в областта на бизнеса или пък за генетични проучвания. • Разпространение на лиценза - правата, фиксирани в лицензията трябва да бъдат прилагани за всички, така че програмите, които ще бъдат предмет на последващо разпространение да не се нуждаят от въвеждане на отделен лиценз за създалите ги автори.
• Лицензията не бива да бъде определяна като продукт – правата, приложими за програмата не трябва да се съотнасят до програми, които са част от обособено софтуерно разпространение. Ако програмата е изолирана от разпространението и е използвана или разпространявана извън правилата на програмното лицензиране, всички страни, ползващи се от последващото разпространение на програмата трябва да имат аналогични права на този субект, който е гарантирал съвместното създаване на оригинално дистрибутирания софтуер.
• Лицензията не може да ограничава друг софтуер – лицензията не може да съдържа рестрикции по отношение на друг софтуер, които е разпространяван едновременно с лицензирания софтуер. Например лицензията не може да изисква всички останали програми, разпространение като средство, да бъдат под формата на оупън сорс софтуер.
• Лицензията трябва да бъде технологично неутрална – никое условие на лицензията не можа да налага някаква строго определена индивидуална технология или стил на интерфейса. Как и кой използва „оупън сорс” концепцията? Напоследък особено модерно е да се използва платформата с отворен код при „дигитални проекти с отворено съдържание”, организирани от фондация „Уикимедия”. Сайтовете на тази организация като „Wikipedia”(„Уикипедия”) и „Уикиречник”, са прегърнали идеята за т.нар „GFDL съдържание”(GNU Free Documentation License - GNU FDL). Тези лицензи са предназначени да се придържат към принципите, които са наложени от различни лицензи под отворен код, служещи за разработка на софтуер. Много от тези лицензи се гарантират, че съдържанието остава свободно за повторна употреба, като изходните документи са направени лесно достъпни за трети заинтересовани лица(работещи по кода). В резултат на всичко това доработените промени в съдържанието лесно се имплементират обратно в системата.
Пример за такъв лиценс под „опупън сорс” е именно GNU лицензът за свободна документация(GNU Free Documentation License). Това е лиценз за отворено съдържание, създаден от Фондацията за свободен софтуер за проекта GNU. Първоначално той е бил замислен за програмната документация на продуктите, създавани от обществото GNU. Според този тип лицензиране копията на основния документ, дори и променени, трябва да се разпространяват при условията на същия лиценз, което реално е една същинска авторскоправна концепция. Друг интересен момент е, че по принцип търговската продажба на тези копия е разрешена от условията на лиценза, стига те да запазят в такъв формат, който позволява последващата редакция с цел свободното развитие на сорса. Всичко това е обвързано с основната образователна цел на „Уикипедия”, а именно осъществяването на свободното разпространение и използване на знания. GNU лицензът е съобразен юридически с авторскоправното законодателство в различните държави, като се спазва основният принцип, застъпен и в българския ЗАПСП(чл.15 и 18), че единствено авторът на дадено произведение може да разреши неговото ползване, разпространение и/или промяната. Всяко произведение, публикувано с GNU лиценз, дава на всеки автор правото и техническата възможност да ползва, променя и разпространява произведението си, при условие, че новата версия се предлага при същите авторскоправни особености и със същия лиценз. За фондация „Уикимедия” тези юридически условия осигуряват сигурност по тоношение на обстоятелството, че предоставените зания и ноу хау ще бъдат достъпни за всеки ползвател, като в същото време никой автор на част от кода няма право да откаже да даде правата за промяна и разпространение, защото според лиценза, в този случай самият той губи правата си в описания контекст. Така GNU лицензът предоставя възможността за по-масово разпространение на съдържанието на „Уикипедия”, като всеки, който получи съдържанието има следните права: - да разпространява и публикува съдържание (с или без търговска цел), като това може да се случи единствено, ако всеки последващ ползвател получи същите права като автора, гарантирани от съответното копие на лиценза GNU FDL; - да получи новото съдържание в обикновен текстов формат, подходящ за използване и промяна (например в печатните копия на „Уикипедия” авторите на част от съдържанието трябва задължително да предоставят свободен достъп до изходния текст, който са използвали, например на CD)] - да има право да разпространява съдържание при аналогични условия на GNU лиценза, като ако са направени промени или доработки, те трябва да бъдат упоменати като такива и да са подчинени на същия лиценз. „Уикипедия” е най-големият онлайн проект, касаещ интернет базирана енциклопедия, който използва реално „оупън сорс” лицензирането под GNU лиценз. Всички автори, които създават и ъплоудват съдържание в свободната енциклопедия, автоматично публикуват своите произведения при условията на GNU лиценза, тъй като са се съгласили предварително с неговите юридически авторскоправни условия.
Подобна на описаната концепция е тази, върху която е базиран сайтът на най-голямата интернет библиотека в света под наименованието „Проект Гутенберг”(www.gutenberg.org/). Този сайт съществува благодарение на доброволен авторски труд по оцифроване, архивиране и разпространение на произведения на културата от цял свят, като по-голямата част от съдържанието са пълните текстове на литературни произведения – най-вече книги с изтекли авторски права, които са станали обществено достояние. Проектът е основан през 1971г. от американския писател и общественик Майкъл Харт, като той си е поставил за задача да направи споменатите литературни произведения максимално достъпни, дълготрайно експонирани в публичното пространство и в свободен електронен формат, така че да могат да се ползват на всеки компютър, за каквито и да било цели. За улесняване на работата на отделните автори в проекта се използва „оупън сорс” лицензирането, като всеки от тях е длъжен да използва т.нар „GutenPy” текстови редактор - свободна програма за четене и офлайн навигация из каталога на „Проект Гутенберг”, написана на програмния език „РythonGTK” за Уиндоус и GNU /Линукс.
Какво е „Джи Пи Ел” (General Public License - GPL)? В превод на български това е „Основен обществен лиценз”, който въплъщава в себе си концепцията за т.нар “Copyleft”. “Copyleft”(копилефт) разбирането се опитва да се противопостави на авторското право, най-вече относно предназначението му, уреждащо съвместното създаване и развитие на софтуерни продукти. „Copy left” насочва към законовата дефиниция авторско право(copyright) и представлява практика за използване на авторскоправното законодателство за премахване на ограниченията за разпространение на копия и модифициране на версии на произведения в други, изисквайки същите права да бъдат запазени и за „преработените” версии. „Copy left” е и форма на лицензиране, която може да бъде използване за модифициране на авторските права за произведения, като например компютърен софтуер, литературни произведения, музикални произведения и произведения на изящното изкуство. Напрактика авторскоправното законодателство разрешава на автора да позволява на други лица да репродуцират, адаптират или разпространяват копия от неговото авторско произведение, естествено с дадено изрично, обикновено писмено съгласие в този смисъл. Противно на това, авторът може на базата на схемата на „Copy left”(копилефт) лицензирането, да даде на всяко лице, което получи копие от произведението, разрешение да възпроизведе, адаптира или разпространи произведението толкова дълго, колкото всяко резултативно копие или преработка са също ограничени от аналогичната „Copy left” схема на лицензиране. „Copy left” може също да бъде класифицирана като авторскоправна лицензионна схема, в която авторът разпределя някои, но не всички свои авторскоправни правомощия, гарантирани от авторскоправното законодателство. Вместо да позволи произведението да се разпространява напълно публично(което ще го лиши от авторскоправните законоустановените в полза на автора ограничения), „Copy left” лицензирането позволява на автора да налага не всички, но някои авторскоправни ограничения на този, който желае да се ангажира с дейностите, които в противен случай биха били разглеждани през призмата на авторскоправните нарушения. Широко използвания първоначален „Copy left” лиценз е „Джи Пи Ел”. Сходни лицензии се издават и на базата на т.нар. „Творчески общности”(Creative Commons). Когато авторът реализира част от даден компютърен код в контекста на „Джи Пи Ел”, той гарантира на получателите на сорс кода следните права: • Всеки може да използва кода навсякъде, при всяка ситуация • Всеки може да пре-разпространява кода до всеки друг, толкова дълго, колкото кода е включен в дистрибуторския лиценз „Джи Пи Ел” • Всеки може да създаде сходно или произлизащо от кода произведение и да го разпространява толкова дълго, колкото резултативния код е лицензиран от разпоредбите на „Джи Пи Ел” Така „Джи Пи Ел” позволява на авторите ефективно използване на авторското правните закони като „капан” за опровергаване на авторското право в частност, като позволява на всеки да се присъедини към едно съвместно развиващо се съавторско произведение в широк смисъл. Колкото по-бързо двама автори комбинират техния код под разпоредбите на „Джи Пи Ел”, резултативният сорс код ще съществува в кантекста на лиценза „Джи Пи Ел”, където всеки може да допринесе за един общ проект под формата на съвместно произведение, лимитирано от „Джи Пи Ел”. От тази гледна точка „Джи Пи Ел” е една „кървяща рана” на върха на авторскоправната система. Въпреки това обаче, докато тази концепция се опитва частично да отхвърли авторското право трябва да се има предвид, че само притежателят на авторскоправни правомощия може да използва авторскоправното законодателство, за да приложи наистина „Джи Пи Ел” лицензирането.
Ето защо, създадената в САЩ Фондация за свободен софтуер(Free Software Foundation) препоръчва на авторите свободно да изберат дали да преотстъпят авторските права върху техните произведения на посочената организация, с цел да се създаде една силна легална общност в защита на „Джи Пи Ел”, поради причината, че не всички автори на софтуер вярват, че това е добра идея. Другите оупън сорс лицензи като „Би Ес Ди”(BSD) и „Мозила”(Mozilla)също позволяват последващо разпространение, но имат по-малко изисквания относно условията за това разпространение. „Би Ес Ди”(BSD) лизензията например позволява да редистрибутира произведение или каквато и да е преработка без сорс код, ако това е желания път. Някои вярват, че тези лицензии гарантират повече свобода на ползвателите, отколкото ако те биха се включили в правата, гарнтирани от „Джи Пи Ел”. Други пък са на становище, че единствено „Джи Пи Ел” истински уважава потребителските права, чрез гаранцията за това, че никой не може да копира техните оригинални авторски произведения. Тук съществуват и значителни опасения. Ние не знаем със сигурност в какво се изразяват т.нар преработки що се касае до софтуер. Никой все още не е дал точна дефиниция за това. „Джи Пи Ел” загатва, че преработките са тези, прикрепени статически или динамично към оригиналното произведение. В момента това може би ще се промени с новата версия “GPL v3”. Изхода естествено е разбираем – всеки автор трябва да изисква написаният код за определена цел, след като е бил видян, да е последван от сорс код, имащ същата цел, която фактически да стои в основата на новосъздадената преработка. Така ще е възможно да се види подробна част от сорс кода, написан от някой друг, който ефективно нарушава юридическите изисквания, наложени за съответния сорс код лиценз. Друга важна особеност е че, ако някой автор на сорс код притежава част от авторските правомощия върху него и ги прехвърли под лицензионния режим на „Джи Пи Ел”, то той няма право да анулира тези правомощия, които е предоставил за свободно използване на останалите ползватели на лицензията. Авторът притежава само опцията да избере дали да спре разпространението на сорс кода, но ако някой потребител вече го е придобил, последният може да избере дали да продължи да го използва без последващо разрешение на автора и то на правно основание. Все пак авторът може да избере да разпространи собствения си сорс код на базата на различни лицензии и никой не може да извършва това от негово име и за негова сметка. Ето защо някои автори предпочитат да публикуват сорс кода си в така наречения „двоен лиценз”. Този начин на лицензиране е сложен, защото е свързан с момента, в който авторът започва да въвлича общността в собственото си развитие. Какво имам предвид. Всеки автор е самостоятелен собственик на авторскоправните си правомощия по отношение на определена част от сорс кода и ако някой иска да разпространява същия в множество лицензии, първо трябва да убедени всички останали автори.
Тези юридически усложнения доведоха до ситуация, в която новият „GPL v3” стана ябълката на раздора между „Microsoft” и компанията „Novell” във връзка със сключените между тях патентни споразумения, касаещи оупън сорс софтуер. Компанията „Microsoft” започна да работи с компаниите от общността на оупън сорс софтуера, за да подобри чисто технически оперативната съвместимост на клиенти си, които работят в смесени среди от сорс кодове, което доведе до т.нар „IP осигуряване” в полза на компанията на Бил Гейтс. Така партньорство с „Novell” и други Linux платформи доведе до ново бизнес и тахническо сътрудничество, основано на оупън сорс концепцията, което като цяло касае виртуализация, базирана на стандартни системи за управление, водещи до оперативна съвместимост на определени електронни инструменти. Какъв точно е юридическият проблем? „GPLv2” потребителите подписват или се съгласяват с дадено им лицензионно споразумение, тъй като така си гарантират ползването на съответния софтуерен патент( поне такава е практиката в САЩ, в европейската правна система е недопустимо патентоването на софтуер). Така ползвателите са гарантирани, че компанията, която им е предоставила съответното копие, няма да има юридически претенции за нарушаване на патента към тях или към трети лица, на които те предоставят копие. За да разгърне чисто търговски действието на своите софтуерни патенти, „Microsoft” сключи споразумение с “Novell”, че споменатите патенти ще могат да бъдат използвани под оупън сорс концепцията на „GPLv2”. В последствие на бял свят се появява „GPL v3” лицензирането, но „Microsoft” отказват да разпространяват софтуерните си патенти чрез него. Защо? На първо място „GPLv2” и „GPLv3” лицензиите са несъвместими юридически, тъй като няма юридически способ, чрез който да бъде комбиниран в една програма код, разпространяван под „GPLv2”, с такъв, разпространяван под „GPLv3”. Това е така, защото и „GPLv2” и „GPLv3” са копилефт договори, като всеки от тях застъпва виждането, че ако даден потребител използвате сорс код, разпространяван при условията на оупън сорс лицензирането в по-голяма програма, то по-голямата програма трябва да се разпространява също при тези условия.
Второ – „GPLv3” лицензирането отрича „тивоизацията“. Тивоизация(от англ. Tivoization) е електронен процес, опосреден от хардуер, работещ под GPL софтуер, който ползвателя не може да променя, защото компютърът му престава да работи, ако идентифицира модифициран софтуер. Тивоизацията като софтуерно явление е тясно свързана с практиката на най-известните производители на цифрово оборудване, които произвеждат евтини и скъпи модели на едно и също устройство, различаващи се само във вида на софтуера, както и на технически средства за защита на авторски права, което в случая се улеснява от свободния софтуер. Името на понятието „тивоизация” идва от цифровия видео плейър „TiVo”, който се управлява от операционна система с ядрото под Linux. Тук следва да се отбележи, че точно „GNU GPL v2”, която е в основата на тази програма, не изисква устройството да поддържа модифицирана версия на програмата. Пример са тивоизация, приложима спрямо потребителски стоки е софтуерът на „iPhone” за защита на авторските права, които се разпространяват чрез електронното приложение „App Store”. Друг аналогичен пример е софтуерът на „T-Mobile G1” и други „Android” телефони, при които тивоизацията се прилага спрямо всяко копие на софтуера им за защита на електронният магазин „Android Market”. Именно и поради факта, че „GPL v3” игнорира тиволизацията, от „Microsoft” отказват да прилагат този лиценз, тъй като това затруднява електронните им ъпдейти и реално препятства бизнеса им. Друг мотив за „сдържаността” на „Microsoft”, е че разпространението на една програма под “GPL v3” я защитава от бъдещите опити на редистрибуторите да събират такси от потребителите на програмата. Не на последно място следва да се отбележи и особено интересния от юридическа гледна точка факт, че „GPLv3” лицензът предоставя изрична патентна защита на потребителите от разработчиците и редистрибуторите. Според мен темата за оупън сорс лицензирането тепърва ще търпи динамично развитие в международен мащаб, тъй като концепциите за авторските права в интернет непрекъснато се изменят динамично в посока на по-либералните и гъвкави принципи в лицензирането на софтуерни продукти. Всички тези юридически аспекти имат и своето техническо, а и търговско изражение, което по мое мнение ще притисне големите мастодонти на пазара да сменят „твърдото” си убеждение по определени принципни въпроси, касаещи стари бизнес модели(напр. тивоизацията) от типа - „аз ти продавам софтуер с компютъра и ако не го купиш от мен, по начина, по който аз ти казвам и не го ъпдейтваш през определен период с новата версия, ти си нарушител на авторскотоправното законодателство”. Предвид казаното тук, мисля че подобен тип авторскоправно поведение не следва съвремието и скоро ще следва да бъде преосмислен.
Автор: Адв.Атанас Костов