Академичната лекция като обект на авторското право и лекторът като носител на авторски и сродни права.

Академичната лекция като обект на авторското право и лекторът като носител на авторски и сродни права.

Цел на настоящата статия е да разгледа академичната лекция като обект и преподавателят като субект в системата на авторскоправната закрила. Най-напред ще се спрем на лекцията като обект на авторско право.

Съгласно нормативната уредба на национално ниво основният нормативен акт, регламентиращ закрилата на произведенията на науката, литературата или изкуството е Законът за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/[1] от 1993 г., многократно актуализиран.

Академичната лекция е безспорен творчески продукт на преподавателя, в който той представя своите идейни и методологически виждания, своя практически опит и обобщения по определен научен или научно-приложен проблем. Независимо в каква форма съществува – научноизследователски продукт, материализиран или не в конкретен носител – на хартия или върху дискета или друг носител, под формата на статия, монография, студия или друг вид научно изследване, като такъв творчески продукт академичната лекция се разглежда като обект на авторско право. И по специално, изхождайки от класификацията на обектите на авторско право съгласно ЗАПСП академичната лекция е вид литературно произведение. Като литературно произведение лекцията може да бъде в сферата на научната и техническа литература, на история и икономика и много други области на човешката познавателна дейност.

Закрилата на академичната лекция като художествена собственост съгласно българското законодателство възниква автоматично при изпълнение на едно от двете условия:

• факта на материализиране на продукта под формата на научна публикация в специализирани списания, монографични трудове, студия, аналитични и др. печатни материали,
• обективирането му пред публика – под формата на публична лекция, презентация на продукта, техническа, конструктивна или дизайнерска документация ако предметът на лекцията е промишлено възпроизводимо решение.

Тук възниква въпросът за определяне на правната категория “публика”. Българският ЗАПСП не дава ясна и точна дефиниция на понятието “публика”. Но в текста на Допълнителните разпоредби на ЗАПСП съществува изведена косвено категорията като: “неограничен брой лица”. Тогава възниква въпросът колко и кои са тези лица? Кога говорим за “публично” представяне и изпълнение? Публично е това изпълнение или представяне, което се възприема от неограничен кръг лица и се осъществява на общодостъпни места. Сполучлив критерий за публичност намираме в Българо-американската спогодба за културно сътрудничество от 1991 г., в която се казва, че повече от три лица извън семейния кръг представлява публика, макар и събрани в домашна обстановка. С този коментар става ясна аргументацията защо изискваме поне 3 души в аудитория, за да водим академична лекция.  

ЗАПСП поставя под закрила икономическите и моралните интереси на създателя /възложителя/ на  научноизследователския продукт срещу пряко заимстване, заснемане, филмиране, звуко или видеозаписване или др. форми на некоректно използване от  страна на заинтересовани лица.

Носител на авторско право може да бъде: 

• авторът на произведение като: “Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение”;
• други физически и юридически лица – наследник на автора след смъртта му или напр. лицето, осигуряващо създаването и издаването на периодични издания и енциклопедии, работодател - при компютърни програми и бази данни, създадени в условията на трудово правоотношение.

Произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение. В този случай говорим за съавторство.

Изключителното право в областта на художествената собственост е комплексно право, състоящо се от неимуществени и имуществени права.

Основните неимуществени права на автор на произведения на науката и литература се заключават във възможността авторът да осъществи всяко едно или комбинация от следните действия:

• да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това – визирайки академичната лекция авторът може да реши да се направи отпечатване на лекциите му по определена дисциплина, да реши да издаде по-широк монографичен или студиен продукт, на напише статия по проблема и да изясни засегнати в лекцията въпроси, а също така лекторът може да реши, че е необходимо доработване на проблема и към този момент във времето да не пристъпи към публикация;
• да иска признаване на  неговото авторство върху произведението – лекторът има право да изисква всяка негова лекция да бъде съпроводена с посочване на името му и това е негово законно и основно морално право;
• да иска името му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;
• да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;
• да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;
• да спре използването на произведението поради промени в убежденията си.

За разлика от други литературни форми лекторът не може да реши лекцията /произведението/ му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно, защото заставайки пред аудитория той се идентифицира като носител на идеите и постановките.

Имуществените права на автора са съвкупност от всички възможни форми на използване на произведението. Правото на използване е основно имуществено право на автора на всяко произведение. За използване се смятат действия като:

• възпроизвеждане на произведението;

• разпространение на оригинала или екземпляри сред неограничен брой лица;

• публично представяне на книга /монография, студия/ или изпълнение /пр.за музикални и литературни произведения/ в достъпно за публиката място – академичен или концертен подиум, киносалон, панаир, библиотека, книжарница или читалня;
• предаване на произведението чрез кабел или друго техническо средство, когато лекцията е била записана при взето изрично съгласието на лектора;
• превеждане на лекцията /произведението/ на друг език;
• преработката на произведението – обикновено авторът преработва и дорабтва многократно своя академичен продукт;
• предлагането по безжичен път или чрез кабел, или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
• вносът и износът на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали те са произведени законно или в нарушение на изключителното право на използване, чийто субект-носител е авторът.
• предоставяне на произведението за достъп, индивидуално избрани като време, място и начин от всеки  потребител /Интернет право/.

Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване от същия вид.

Авторскоправната закрила има временен характер. Принципът е: авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт. Сроковете започват да текат от първи януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на автора или е създадена, съответно разгласена или публикувана академичната лекция под формата на литературно произведение – монография, студия и др.

Ако публикацията е под формата на статия в печатно издание – срокът е ...

За пълнота на изложението по проблема за академичната лекция като обект на авторско право, трябва да отбележим и основните принципи на Бернска конвенция /БК/ /основният международен акт, регламентиращ правната закрила на произведенията на науката, литературата и изкуството, 1886 г. –България е страна- членка на БК от 1921 г. понастоящем повече от 135 страни-членки/, а именно:

• национално третиране
• автоматичност на закрилата
• независимост на закрилата

Посочените принципи ни позволяват да коментираме правната закрила на

академичната лекция ако тя бъде представена не на територията на страната ни, а извън нея. Въпросът е актуален във връзка с академичния обмен и пътуването и представянето на преподаватели извън страната по множество програми – Еразъм, Сократес и др, както и при двустранни договори между различни академични институции.

Ако страната, в която се осъществява представянето на академичната лекция е страна-членка на БК /виж списък на страните-членки на www.wipo.int / са в сила следните положения:

• нашата академична лекция се третира както аналогичен продукт с лектор от страната на, където гостуваме
• академичната ни лекция е обект на авторско право съгласно правната уредба на съответната страна;
• имуществените и неимуществените права, които възникват с факта на представянето на лекцията са идентични като цяло на разгледаните по-горе права по ЗАПСП, тъй като страните-членки на БК имат хармонизирани законодателства в областта на интелектуалната собственост. За прецизност обаче бихме могли да се запознаем с конкретните текстове на националния закон в областта на авторското право на страната, която ни интересува;
• независимо от факта дали е представена лекцията на територията на нашата страна или не, авторскоправна закрила за нея възниква от момента на представянето й в другата страна.
• Всяко използване на лекцията /записване, възпроизвеждане и т.н. от кръга на имуществените права/ трябва да бъде предварително разрешено от страна на лектора като за всяко отделно действие се иска отделно съгласието му и то би било добре да е в писмена форма.
• Отпечатването на лекцията в академични материали води до получаване на авторско възнаграждение независимо от хонорара, изплатен за изнасянето на лекцията.

Авторско произведение може да бъде използвано само със съгласието на носителя на авторското право, освен в предвидените от закона случаи. Всяко неупълномощено или неразрешено от специални текстове на ЗАПСП използване на авторски произведения, се счита за правонарушение. Всяко точно възпроизвеждане на произведение на художествената собственост се третира като “интелектуално пиратство” с всички произтичащи от това последствия. ЗАПСП предвижда следните начини на защита на  правата върху обектите на художествената собственост: гражданскоправна, административноправна и наказателноправна.

Посочените изключителни авторски права на лектора върху неговата лекция не се разпростират върху т.н. свободно използване. Нормативно регламентирани са две форми на свободно използване, а именно: “свободно използване без заплащане на възнаграждение” и “свободно използване със заплащане на компенсационно възнаграждение”.

Свободно използване, за което не е необходимо съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение, е всяко едно от следните действия:

• временно записване на произведение от радио- и телевизионна организация при отстъпено авторско право от страна на автора;
• временно възпроизвеждане на произведения за целите на предаване в мрежа или друг вид разрешено използване /ако лекцията е реализирана в радио или телевизионно предаване/;
• използване на цитати от вече разгласени произведения;
• използване на части от публикувани произведения за целите на анализ, коментар или по друг начин за научни или образователни цели;
• използване като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на разгласени вече статии по актуални икономически, политически или религиозни теми, на речи, отчети, проповеди, пледоарии и др.;
• използване на произведения, постоянно изложени на улици, площади и др. обществени места с информационна или друга нетърговска цел;
• публично представяне или изпълнение на публикувани произведения в учебни или други образователни заведения;
• възпроизвеждане на публикувани вече произведения от библиотеки, учебни заведения, музеи и архивни учреждения, както и възпроизвеждане по Брайлов шрифт;
• използване на произведения за целите на националната сигурност, в съдебното и административно производство, в парламентарната практика, по време на религиозни или официални церемонии;

Свободно използване със заплащане на компенсационно възнаграждение е допустимо при следните случаи:

• възпроизвеждане с нетърговска цел на отпечатани произведения с изключение на нотни материали, върху хартия или подобен носител;
• възпроизвеждане на произведения, независимо върху какъв носител, от физическо лице за негово лично ползване с нетърговска цел -използването на намиращи се в библиотека или друга институция литература по определен проблем с лична нетърговска цел; 

Авторите на печатни произведения, представени върху хартиен или цифров носител, както и продуцентите им имат право на компенсационно възнаграждение при презапис за лично ползване. На такова възнаграждение имат право и авторите и издателите на печатни произведения, при тяхното възпроизвеждане по репрографски начин за лично ползване. Това възнаграждение се дължи от лицата, които произвеждат или внасят празни звуко- и видеоносители и апарати за записване и възпроизвеждане по репрографски начин. Министерство на културата, отдел “Авторско право” събира посочените компенсационни възнаграждения в специален фонд и ги използва за други научни и културни цели.

Основните предимства на авторскоправната закрила са:

• отсъствие на каквито и да е формалности или условия за възникването й;
• дълъг срок на действие.

Ако предметът на академичната лекция е промишлено възпроизводимо решение или решение с широка стопанска приложимост, продуктът или методът, който се представя пред аудитория, може да бъде закрилян и като обект на индустриална собственост /виж публикация та за НИП – обект на интелектуална собственост.../

Правната уредба на интелектуалната собственост в България предвижда т.нар. система на натрупване на закрилата – т.е. едновременното съществуване на закрилата на академичната лекция като художествена собственост и на предметът на лекцията /продукт или технология/ по специалното законодателство в областта на индустриалната собственост – като изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, сорт растение, порода животни или топология на интегрална схема. Т.е. при евентуално нарушение на правата на създателя /създателите или поръчителя/ влизат в сила всички форми на защита – гражданскоправна, административноправна и наказателноправна по двете системи на закрила – като художествена и като индустриална собственост.

2. Лекторът като автор и като артист изпълнител

Безспорен факт е, че лекторът изпълнява важната социалната роля на обучаващ и изследовател, който освен че предава знания и умения на аудиторията, може да бъде инспириран от нея за нови изследвания и научни разработки.

Лекторът реализира своята общественозначима задача – преподаване като единство от две взимосвързани но същевременно различни  правни роли:

2. лекторът изпълнява 2 правни роли /съгласно ЗАПСП/:

• представя се като автор – когато и ако той представя пред аудитория свой  научен и/ или научно- приложен творчески продукт – тогава са в сила изброените по– горе имуществени и морални авторски права.
• реализира се като артист – изпълнител

ЗАПСП  дефинира правната фигура на артиста -изпълнител така: артист- изпълнител е лицето,  което представя, ......., рецитира, ......, коментира, .... или изпълнява по друг начин произведение, .....................или фолклорна творба.”

В случаите, в които лекторът се базира на чужди методологически и научно- приложни разработки и печатни произведения на хартиен или дигитален носител, той влиза единствено в ролята на артист – изпълнител пред аудиторията.

1. Правото на лектора който представя свой или чужд авторски продукт пред публика е в обхвата на т.нар. “сродни права” Те са дефинирани в бл. 72, ЗАПСП.

Важна особеност е тази, че сродните права са в субординация към авторските права. Т.е. упражняването на сродни права не би трябвало до води до накърняване  или ограничаване на авторски права. Или, когато има колизия на авторски и на сродни права, приоритет ще имат авторските права. Коректно и правно регламентирано е когато лекторът представя не свое а чуждо авторско мнение, теория или друг продукт да посочи на аудиторията кой е авторът. Независимо дали чуждият интелектуален продукт е обект на критически анализ или отправна точна, методологическа или друга постановка за по-нататъшното изложение по академичния проблем.

Обект на правото е: самото представяне пред публика като текст /интродукция, извеждане на идентични и сродни понятия, на значими за преподаваната материя релации и т.н./, илюстрирано с примери на хартиен, дигитален или друг носител.

Представяне на лекцията от лектора може да бъде реализирано по един или комбинация от следните начини:

• Само чрез говор с ползване или не на микрофонна техника, тебешир и дъска /в съвременните кабинети маркер и бяла дъска/;
• Чрез използване на техническа система за power point presentation /РРР/ – по своята същност РРР е комбинация от образ и/ или, звук, и/ или движение и в този случай презентацията се разглежда като мултимедиен продукт – обект на авторско право[2];
• Чрез използване на шрайбпроекторна техника – подготвените от лектора плаки представляват също обект на авторско право.
• Чрез говор и използване на Интернет в специфични случаи – напр. по време на лекции по дисциплината “Интелектуална собственост” студентите изучават и апробират на практика работата с множество специфични сайтове като: www. wipo.int; www.oami.europa.eu; www.epo.org и редица други.

Различните технически и цифрови средства подпомагат лектора да постигне максимален ефект върху зрителната, слуховата и двигателната памет на студентската аудитория. Водещата роля обаче е на лектора – той решава кога и как да илюстрира своята лекция и да подсили въздействието й.

4. Изключително право на лектора като артист- изпълнител

Изключително право на лектора е съвкупно право, състоящо се от неимуществени и имуществени права.

4.1. Неимуществени права

Неимуществените права са следните:

• правото да иска името му, псевдонимът или артистичното му име да бъде посочвано или съобщавано по обичайния за това начин при всяко негово изпълнение на живо или при всяко негово използване на записаното му изпълнение по какъвто и да е начин;
• правото да изисква запазване  целостта и неизменяемостта на записаното му изпълнение при възпроизвеждането или използването му по какъвто и да е начин;

Първото право е неотчуждимо. Второто право може да бъде отчуждено изрично в писмена форма.

Как се реализират на практика посочените неимуществени права?

Студентите отбелязват в своите записки, че казаното е от: /с автор/ - научно звание и научна степен на лектора. Най-често тук няма проблем в спазването на това неимуществено авторско право.

Възпроизвеждането и използването на лекцията се реализира най-често при:

• използването на лекциите от студента за разработване на въпросите, по които се готви за изпита;
• писменото представяне на студента на изпита, където авторският продукт на лектора се е превърнал в знание за студента и така се е реализирала академичната задача: усвояване на теоретични знания и практически умения;
• използването на лекциите за разработване на курсов проект или магистърска теза.

Студентите споменават името на лектора при третата форма на използване, ако разбира се това им е разяснено и аргументирано със съответните текстове от ЗАПСП. Т. е. те се научават да използват коректно чуждия интелектуален продукт – цитиране на името на автора /лектора/, лекции по: “наименование на съответната дисциплина”, година и място, където са чули тази лекция. Реализирането на първите две форми на използване обикновено не е съпроводено с напълно коректно позоваване. На практика обаче се счита, че авторът се подразбира. В случаите, в които студентът представя чуждо или свое мнение по същия или свързан проблем, това става ясно в хода на устното или писмено изразяване.

4.2 Имуществени права на лектора като артист- изпълнител

В качеството си на артист -изпълнител лекторът има изключителното право да разрешава срещу възнаграждение:

• записването на лекцията по аудио-визуален или звукозаписен път;
• предаването на записа му чрез кабел или друго техническо средство, както и тяхното разпространение;

• предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до неговото записано изпълнение или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях;
• вносът и износът на екземпляри от записа с изпълнението в търговско количество, независимо дали екземплярите са произведени законно или  не.

Посочените права на лектора не влизат в противоречие с академичната образователна цел на лекцията пред студентската аудитория. Напротив правата на лектора са в отношения на субординация към високата обществено значима роля на учебните заведения и лекторът като “проводник на знание”. Правата на академичната аудитория са следните:

• възможността на аудиторията да води записки по преподаваната материя;
• възможността на аудиторията да повдига въпроси, да коментира и да изразява аргументирано становище;
• да използва записките за подготовка за изпит и за обогатяване на индивидуалните знания и личностна култура;
• да предоставя на други лица своите записки без да реализира от това търговска изгода;
• да използва своите записки за създаване на собствен авторски продукт при условията на коректно цитиране. 

Посочените по-горе правомощия аудиторията реализира при коректно позоваване на източника на информация – т.е. имената на лектора, лекции по определен предмет, година и място на представяне. Водените от студента записки по същество съдържат в концептуална рамка казаното от лектора. Те са част, извадка на най-важното от лекторското представяне избрани и записано според ценностна система на студента, съгласно неговите оценъчни критерии и възможности като методика и организация на процеса да води записки. Много често, интелигентната, добре информирана и любознателна студентска аудитория инспирира нови научни изследвания и разработки на лектора. Затова и в обобщение ще кажем, че връзката студент - лектор е двупосочна и ползотворна и за двете страни на академичната общност.  

Автор: проф. д-р Мария Маркова, УНСС

[1] Закон за авторското право и сродните му права, ДВ, 1993 г., бр. 56

[2] за повече информация относно мултимедийните продукти като обект на авторско право