Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)

12 юли 2012 година

 

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „BASKAYA“ — По-ранна международна фигуративна марка „Passaia“ — Доказване на реалното използване на по-ранната марка — Съответна територия — Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009“

По дело T-170/11

Rivella International AG, установено в Rothrist (Швейцария), представлявано първоначално от C. Spintig, U. Sander и H. Förster, впоследствие от Spintig, S. Pietzcker и R. Jacobs, avocats, жалбоподател,

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явяват г-жа R. Manea и г-н G. Schneider, в качеството на представители,

ответник, като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е Baskaya di Baskaya Alim e C. Sas, установено в Grosseto (Италия), за което се явява H. Vogler, avocat, с предмет жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 10 януари 2011 г. (дело R 534/2010-4) относно производство по възражение между Rivella International AG и Baskaya di Baskaya Alim e C. Sas, 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

17 септември 2009 година(*)

„Преюдициално запитване — Недопустимост“

По дело C‑181/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Софийски градски съд (България) с акт от 13 април 2009 г., постъпил в Съда на 19 май 2009 г., в рамките на производство по дело

„Канон Кабушики Кайша“

срещу

„Ай Пи Ен България“ ООД,



СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: г‑н M. Ilešič (докладчик), председател на състав, г‑н A. Tizzano и г‑н A. Borg Barthet, съдии,

генерален адвокат: г‑жа E. Sharpston,

секретар: г‑н R. Grass,

след изслушване на генералния адвокат

постанови настоящото

Определение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 3, буква в) от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между „Канон Кабушики Кайша“ и „Ай Пи Ен България“ ООД по повод на искане да се забрани пускането на разглежданите в главното производство стоки на общностния пазар без съгласието на притежателя на марката.

Общностна правна уредба

3        Член 5 от Директива 89/104, озаглавен „Права, предоставени от марката“, предвиждаше:

„1.      Регистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права. Притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие:

a)      всеки знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана;

б)      всеки знак, при който поради идентичността или сходството му с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите, защитени от марката и от знака, съществува вероятност от объркване на част от обществото, която включва вероятност от свързване на знака с марката.

2.      Всяка държава членка може да предвиди, че притежателят има право да попречи на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак, който е идентичен или сходен с марката, за стоки или услуги, които не са сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана марката, ако последната се ползва с реноме в държавата членка и ако използването на този знак без основание би извлякло несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или реномето на марката или би ги увредило.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

28 октомври 2010 година(*)

„Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Марки — Директива 89/104/ЕИО — Право на притежателя на марка да се противопостави на първото пускане на пазара в ЕИП, без негово съгласие, на стоки, носещи тази марка“

По дело C‑449/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Софийски градски съд (България) с определение от 30 октомври 2009 г., постъпило в Съда на 18 ноември 2009 г., в рамките на производство по дело

Канон Кабушики Кайша

срещу

Ай Пи Ен България ООД,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: г-н J.-J. Kasel, председател на състав, изпълняващ функцията на председател на пети състав, г‑н M. Ilešič (докладчик) и г‑н E. Levits, съдии,

генерален адвокат: г-н Y. Bot,

секретар: г-н A. Calot Escobar,

след като Съдът реши, че следва да се произнесе с мотивирано определение на основание член 104, параграф 3, първа алинея от своя процедурен правилник,

след изслушване на генералния адвокат,

постанови настоящото

Определение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между учреденото по японското право дружество Канон Кабушики Кайша (наричано по-нататък „Канон“) и учреденото по българското право дружество Ай Пи Ен България ООД (наричано по-нататък „Ай Пи Ен България“) относно стоки, които са произведени от Канон и са изпратени без съгласието му към България от трета държава, и чийто получател е Ай Пи Ен България.

Придобиването на Skype от Microsoft е съвместимо с вътрешния пазар, реши Съдът на Европейските общности. Сливането не ограничава конкуренцията нито на пазара на комуникациите през интернет за широкия кръг потребители, нито на пазара на търговските комуникации през интернет.

 

Дружеството Skype предоставя услуги и софтуер за комуникация през интернет, даващи възможност за обмен на мигновени съобщения и за осъществяване на гласови и видеокомуникации.

Microsoft е американско дружество, чиято дейност е насочена основно към разработване, развиване и продажба на компютърен софтуер, както и предоставяне на свързани с него услуги, включващи софтуер и услуги за комуникация през интернет, предлагани както на широкия кръг потребители, така и на ползвателите търговци.

През септември 2011 г. Microsoft уведомява Комисията за концентрацията, чрез която смята да придобие контрола върху Skype. Cisco и Messagenet — дружества, предоставящи услуги и софтуер за комуникация през интернет съответно на предприятията и на широкия кръг ползватели — представят становища на Комисията, с които целят да докажат антиконкурентните последици, които ще възникнат от предвиденото сливане. Въпреки това през октомври 2011 г. Комисията обявява концентрацията1 за съвместима с вътрешния пазар.

На 19 юни 2012 г. Съдът постанови своето решение по дело C-307/10 „IP Translator“, като даде следните отговори на отправените въпроси: 

1 — Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква заявителят на марка достатъчно ясно и точно да посочи стоките и услугите, за които се иска закрила на марката, за да могат само въз основа на това компетентните органи и икономическите оператори да определят обхвата на предоставената с марката закрила;

2 — Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че се допуска използването на общите термини от заглавията на класовете от Ницската класификация за посочване на стоките и услугите, за които се иска закрила на марката, доколкото тези термини са достатъчно ясни и точни;

3 — Заявителят на национална марка, който използва всички общи термини от заглавието на даден клас от Ницската класификация, за да посочи стоките и услугите, за които се иска закрила на марката, трябва да уточни дали заявката му за регистрация се отнася до всички или само до някои от стоките или услугите, вписани в азбучния списък на този клас. В случай че заявката се отнася само до някои от посочените стоки или услуги, заявителят е длъжен да уточни кои от стоките или услугите от този клас има предвид.

Настоящото решение има отношение към практиката на всички ведомства за марки в Европейския съюз и с оглед обезпечаване на сигурност в системата за търговските марки и за нейните ползватели, призовава за уеднаквяване на тълкуването на общите термини от заглавията на класовете от Ницската класификация. Без да се засяга фактът, че всяко ведомство е обвързано със своето национално законодателство, национални съдебни решения и, в някои случаи, предишни съобщения, всички разбират, че само посредством сътрудничество за изпълнение на това решение по хармонизиран начин може да се гарантира правна сигурност за компетентните органи и икономическите оператори.

Р      Е     Ш    Е    Н    И    Е
№ Т-529
Гр.С , 9.12.2010 г.
В       И   М  Е   Т   О       Н  А       Н    А   Р  О  Д   А
 

СОФИЙСКИ   АПЕЛАТИВЕН СЪД  , Гражданска колегия,  трети състав , в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и десета година в състав  :
ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  СВЕТЛА БОЖКОВА
ЧЛЕНОВЕ  :  РОСИЦА БОЖИЛОВА
ТЕОДОРА КРЪСТЕВА
При участието на секретаря С Кошутова, като разгледа докладваното от съдията Б  гр.д. № 371 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид  следното  :
Производството е по реда на чл.196 и сл. ГПК./отм./
С решение  № 34 от  18.05.2010  г., постановено по гр.д. № 2171 /2008 г. на С градски съд , Търговско отделение , VІ – 3 състав са отхвърлени предявените от „А. И.”, К острови срещу „С. П. „ О. – гр.П. иск  с правно основание  чл.76 ал.1 т.1 от ЗМГО за установяване нарушение на правата върху регистрирани марки на ищеца с рег.№ 17182 Ш. Т. и рег.№ 11077 Ш. Т., иск с правно основание чл.76 ал.1 т.2 от ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушението ,иск по чл.76 ал.1 т.3 от ЗМГО за присъждането на обезщетение за претърпени вреди в размер на 20 000 лева  ,както и искането да се постанови на основание чл.76 ал.1 т.4 от ЗМГО за изземване и унищожаване на стоките,предмет на нарушението. 
Решението е обжалвано от  „А. И.”, с оплаквания за неправилност  и с искане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Не ангажира нови доказателства пред въззивната инстанция.
Ответникът по въззивната жалба - „С. П.”„ О., чрез процесуалните си представители, я оспорва и моли същата, като неоснователна, да бъде оставена без уважение , а атакуваното решение на първоинстанционния съд, като правилно, да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима-подадена е в законоустановения срок , от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Първоинстанционното решение и извършените от първостепенния съд процесуални действия са валидни и допустими, което обуславя възможността за въззивната инстанция да се произнесе по съществото на спора.
С апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните пред двете инстанции доказателства, приема за установено следното от фактическа страна  :  
От събраните по делото  писмени доказателства се установява, че ищцовото дружество е притежател на марка Ш. Т., комбинирана, регистрирана под № 17 182  на негово име в Патентното ведомство на 22.11.1990 г. за стоки от клас 32 на МКСУ- безалкохолни питиета и препарати за приготвяне на питиета,вкл.плодови сокове  със срок на защита до 31.08.2009 година и на марка рег.№ 11077 Ш. Т.,,регистрирана на 15.11.1997 г. със срок на защита до 1.09.2016 г. за стоки от същия клас. Не се спори по делото, че в продължение на десетилетия на българския пазар се разпространяват произвеждани от ищеца безалкохолни напитки, означени с марката Ш. Т.. Установено е, че ответникът  „С. П. „ О. – гр.П  произвежда и предлага на пазара произведена  от него  газирана безалкохолна напитка, разпространявана в стъклени бутилки от 0.250 л и в пластстмасови бутилки от 2 л, означени с етикети ,чието графично и цветово оформление е сходно с регистрираните от ищеца марки. Към исковата молба са приложени  цветни фотографски изображения на продукта, съдържащ словно означение „ Stil Tonic „, на които е посочен като производител ответникът. От същите е видно, че използваният от ответника етикет е на жълт фон, като  основният словен елемент Stil Tonic  ,   е изписан  диагонално ,в черно, оградено в златисто и червено, а словният елемент Тоник, изписан в долната му част е с шрифт, сходен  до този, използван в защитените марки.  От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от 1.01.2003 г. до 28.08.2009 г.  ответникът „С. П. „ О. е реализирал приходи от продажби на продукта Stil Tonic  в общ размер от 281 305.76 лева, като в допълнително заключение вещото лице е определило по  средни данни ,че за периода  24.11.2003 г.  до 24.11.2008 г., тези приходи възлизат на сумата от 233 869.88 лева.  
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните изводи от правна страна  :
По иска с правно основание чл.76 ал.1 т.1 от ЗМГО

РЕШЕНИЕ

№ 14800
София, 23.11.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - седмо отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНЧЕВА 
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
ЛОЗАН ПАНОВ 
при секретар  Анелия Станкова  и с участието 
на прокурора  Иво Игнатов изслуша докладваното 
от председателя ВАНЯ АНЧЕВА  
по адм. дело № 7860/2012.  


Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "Туристическа информация и регистрация" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. "Дървеница", бл. 45, вх. 1, ет. 5, представлявано от адвокат Таушанова от САК, срещу решение № 1532 от 22.03.2012 г. по адм. дело № 2363/2011 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ). В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во, 2-ро и 3-то АПК. Иска се отмяна на решението и да се уважи жалбата на дружеството срещу решение № 450 от 09.12.2010 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България (ПВ). Претендират се разноски. 

РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 19.05.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски районен съд – пети наказателен състав в публичното заседание на 3.05 през две хиляди и десета година в състав:

                                        Председател:В. Б.

при секретаря В.Г., като разгледа докладваното от председателя НАХД№821 по описа за 2010 год., за да се произнесе, съобрази следното:

   Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

     ЕТ”************”- гр.Русе е подал жалба против наказателно постановление №841/19.08.2008г., издадено от заместник министъра на културата, с което на основание чл.97, ал.1, т.5 във вр. чл.18, ал.1 и ал.2, т.3 във вр. чл.35 и чл.58 от ЗАПСП му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500лв.

          Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил нарушението  и иска отмяната на наказателното постановление.

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер …………… Година 2011 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На четиринадесети април

Година две хиляди и единадесета 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ

ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НЕЙКОВА 

РОСИЦА ТОНЧЕВА

При секретаря А. Б.

Прокурор В. Томов

като разгледа докладваното от съдия Нейкова ВНОХД № 465 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе взе предвид:

Настоящото производство е по реда на чл.250, ал.5 от НПК и e образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура – гр. Варна срещу Разпореждане на ВРС, XXXVI-ти състав, с което е прекратено наказателното производство по НОХД № 1369/2011г. по описа на Районен съд –гр. Варна.

Досъдебното производство е било образувано на 17.08.2010г. срещу Д.М.Т., за престъпление по чл. 172Б, ал.1 от НК за това, че на 09.08.2010г., в гр. Варна, в к.к. „Златни Пясъци” –„Етнографски Комплекс”, без съгласие на притежателя на изключителното право, използвал в търговската си дейност марка „G-Star”, без правно основание. Органите на ДП са направили преценка, че държаните вещи са на стойност, която обуславяла квалификация по чл. 172Б, ал.2, пр.2, тъй като от деянието били причинени значителни вредни последици.

Срещу Т. е бил внесен обвинителен акт за извършено престъпление по смисъла на чл. 172Б, ал.2 от НК. Съдията – докладчик, с протестираното пред въззивния съд разпореждане, е прекратил наказателното производство с аргумента, че деянието не e съставомерно по този законов текст. На второ място съдът е посочил, че в диспозитива на обвинителния акт не е коментиран един от обективните елементи на престъплението по чл. 172Б от НК – съгласието на притежателя на търговската марка.

  Р Е Ш Е Н И Е № 22.06.2012г.     

  град Пазарджик


 
  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А 
 

         Пазарджишкият окръжен съд           наказателен състав

         На 22.05.                                                                                              Година 2012

         В публичното заседание в следния състав:

 

     Председател: Ивета Парпулова

                                                                            Членове:  Димитър Бозаджиев  

                                                                                                     Александър Александров                                                                                                                                                      

Секретар: И.Ш.

Прокурор: Ангел Панков

Като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев ВНОХД № 246 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.Л.Л., в качеството му на защитник на подсъдимата Г.С.В. ***, срещу присъда №56 от 22.02.2012г. по НОХД  №1602/2011г. по описа на РС- Пазарджик.

В същата се твърди се, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, както и постановена при допуснати нарушения на процесуалните правила.

 В постъпила допълнителна въззивна жалба от д-р Р.П., упълномощен защитник на подс. Г.С.В., подадена след изготвяне на мотивите на първоинстанционния съд се поддържат твърденията за незаконосъобразност, необоснованост и допуснати нарушения на процесуалните права.

В тази насока се излагат подробни съображения, като исканията и в двете жалби са в насока отмяна на постановената от районния съд присъда и оправдаване на подсъдимата. 

Основни офиси

гр. Пловдив
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.2

гр. София 1000
ул. "Синчец" 11