- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Р Е Ш Е Н И Е № 236
гр. Сливен, 20.12.2010 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на петнадесети декември
през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря М.П. и с участието на прокурора Х. К. като разгледа докладваното от председателя КАНД № 216 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 700/29.09.2010 г. по АНД № 782/2010 г. на Районен съд - Сливен е отменено НП № 28/05.02.2010 г. на Директора на Дирекция „Правно осигуряване и спорове” на Патентно ведомство на Република България, с което на ЕТ „Тодор Стефанов” гр.Сливен е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.65, ал.1 от Закона за промишления дизайн, като незаконосъобразно.
Горното решение е обжалвано в законният срок от Патентно ведомство на Република България. В касационната жалба се твърди, че решението на СлРС е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано. Счита, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение и са необосновани изводите на първоинстанционния съд, че промишления дизайн, за чието нарушение било съставено НП е отменен. Счита, че съда не е положил необходимите усилия за установяване на обективната истина, като не разпитал актосъставителя Х. Т. И.. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на СлРС.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
Гр. София, 11.07. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 769/2011 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], и [фирма] - [населено място], срещу постановеното от Софийски апелативен съд решение № 722 от 03.05.2011 г. по в. гр. д. № 923/2010 г., допуснато до касационно обжалване с определение № 208 от 27.03.2012 г.
С обжалваното решение е отменено решение № 48 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 858/2007 г. на Софийски градски съд и е осъдено [фирма], подпомагано от третото лице - помагач [фирма], да заплати на С. П. Б. и К. П. Б. сумата 41 681 лв., представляваща обезщетение по чл.94, ал.1 вр. с чл.94а ЗАПСП за имуществени вреди от нарушение на авторски и сродни права на ищците върху песента “В такава нощ”, ведно със законната лихва от 29.05.2007 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 4 522 лв., както и да преустанови нарушението на основание чл.95, ал.1, т.2 ЗАПСП.
В касационната жалба се прави искане за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, алтернативно - за отмяната му като неправилно и за отхвърляне на исковете. Недопустимостта на решението е аргументирана с твърдение, че при предявени искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от нарушение на авторски и продуцентски права въззивният съд е присъдил на ищците обезщетения за имуществени вреди от нарушението. Неправилността на решението е подкрепена с доводи за процесуални нарушения при обсъждането и преценката на доказателствата, необоснованост и противоречие с материалния закон на изводите на въззивния съд за извършено от [фирма] нарушение по чл.94, ал.1 ЗАПСП на авторски и сродни права и за претърпени от ищците вреди по повод на нарушението.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
21 юни 2012 година(*)
„Свободно движение на стоки — Индустриална и търговска собственост — Продажба на копия на произведения в държава членка, в която авторското право върху тези произведения не е защитено — Превоз на тези стоки към друга държава членка, в която нарушението на посоченото авторско право се санкционира от наказателното право — Наказателно производство срещу превозвача за помагачество при незаконното разпространение на произведение, защитено с авторско право“
По дело C-5/11
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Германия) с акт от 8 декември 2010 г., постъпил в Съда на 6 януари 2011 г., в наказателното производство срещу
Titus Alexander Jochen Donner,
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
12 юли 2012 година
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „BASKAYA“ — По-ранна международна фигуративна марка „Passaia“ — Доказване на реалното използване на по-ранната марка — Съответна територия — Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009“
По дело T-170/11
Rivella International AG, установено в Rothrist (Швейцария), представлявано първоначално от C. Spintig, U. Sander и H. Förster, впоследствие от Spintig, S. Pietzcker и R. Jacobs, avocats, жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явяват г-жа R. Manea и г-н G. Schneider, в качеството на представители,
ответник, като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е Baskaya di Baskaya Alim e C. Sas, установено в Grosseto (Италия), за което се явява H. Vogler, avocat, с предмет жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 10 януари 2011 г. (дело R 534/2010-4) относно производство по възражение между Rivella International AG и Baskaya di Baskaya Alim e C. Sas,
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
17 септември 2009 година(*)
„Преюдициално запитване — Недопустимост“
По дело C‑181/09
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Софийски градски съд (България) с акт от 13 април 2009 г., постъпил в Съда на 19 май 2009 г., в рамките на производство по дело
„Канон Кабушики Кайша“
срещу
„Ай Пи Ен България“ ООД,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: г‑н M. Ilešič (докладчик), председател на състав, г‑н A. Tizzano и г‑н A. Borg Barthet, съдии,
генерален адвокат: г‑жа E. Sharpston,
секретар: г‑н R. Grass,
след изслушване на генералния адвокат
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 3, буква в) от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между „Канон Кабушики Кайша“ и „Ай Пи Ен България“ ООД по повод на искане да се забрани пускането на разглежданите в главното производство стоки на общностния пазар без съгласието на притежателя на марката.
Общностна правна уредба
3 Член 5 от Директива 89/104, озаглавен „Права, предоставени от марката“, предвиждаше:
„1. Регистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права. Притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие:
a) всеки знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана;
б) всеки знак, при който поради идентичността или сходството му с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите, защитени от марката и от знака, съществува вероятност от объркване на част от обществото, която включва вероятност от свързване на знака с марката.
2. Всяка държава членка може да предвиди, че притежателят има право да попречи на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак, който е идентичен или сходен с марката, за стоки или услуги, които не са сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана марката, ако последната се ползва с реноме в държавата членка и ако използването на този знак без основание би извлякло несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или реномето на марката или би ги увредило.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
28 октомври 2010 година(*)
„Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Марки — Директива 89/104/ЕИО — Право на притежателя на марка да се противопостави на първото пускане на пазара в ЕИП, без негово съгласие, на стоки, носещи тази марка“
По дело C‑449/09
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Софийски градски съд (България) с определение от 30 октомври 2009 г., постъпило в Съда на 18 ноември 2009 г., в рамките на производство по дело
Канон Кабушики Кайша
срещу
Ай Пи Ен България ООД,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: г-н J.-J. Kasel, председател на състав, изпълняващ функцията на председател на пети състав, г‑н M. Ilešič (докладчик) и г‑н E. Levits, съдии,
генерален адвокат: г-н Y. Bot,
секретар: г-н A. Calot Escobar,
след като Съдът реши, че следва да се произнесе с мотивирано определение на основание член 104, параграф 3, първа алинея от своя процедурен правилник,
след изслушване на генералния адвокат,
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между учреденото по японското право дружество Канон Кабушики Кайша (наричано по-нататък „Канон“) и учреденото по българското право дружество Ай Пи Ен България ООД (наричано по-нататък „Ай Пи Ен България“) относно стоки, които са произведени от Канон и са изпратени без съгласието му към България от трета държава, и чийто получател е Ай Пи Ен България.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
Придобиването на Skype от Microsoft е съвместимо с вътрешния пазар, реши Съдът на Европейските общности. Сливането не ограничава конкуренцията нито на пазара на комуникациите през интернет за широкия кръг потребители, нито на пазара на търговските комуникации през интернет.
Дружеството Skype предоставя услуги и софтуер за комуникация през интернет, даващи възможност за обмен на мигновени съобщения и за осъществяване на гласови и видеокомуникации.
Microsoft е американско дружество, чиято дейност е насочена основно към разработване, развиване и продажба на компютърен софтуер, както и предоставяне на свързани с него услуги, включващи софтуер и услуги за комуникация през интернет, предлагани както на широкия кръг потребители, така и на ползвателите търговци.
През септември 2011 г. Microsoft уведомява Комисията за концентрацията, чрез която смята да придобие контрола върху Skype. Cisco и Messagenet — дружества, предоставящи услуги и софтуер за комуникация през интернет съответно на предприятията и на широкия кръг ползватели — представят становища на Комисията, с които целят да докажат антиконкурентните последици, които ще възникнат от предвиденото сливане. Въпреки това през октомври 2011 г. Комисията обявява концентрацията1 за съвместима с вътрешния пазар.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
На 19 юни 2012 г. Съдът постанови своето решение по дело C-307/10 „IP Translator“, като даде следните отговори на отправените въпроси:
1 — Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква заявителят на марка достатъчно ясно и точно да посочи стоките и услугите, за които се иска закрила на марката, за да могат само въз основа на това компетентните органи и икономическите оператори да определят обхвата на предоставената с марката закрила;
2 — Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че се допуска използването на общите термини от заглавията на класовете от Ницската класификация за посочване на стоките и услугите, за които се иска закрила на марката, доколкото тези термини са достатъчно ясни и точни;
3 — Заявителят на национална марка, който използва всички общи термини от заглавието на даден клас от Ницската класификация, за да посочи стоките и услугите, за които се иска закрила на марката, трябва да уточни дали заявката му за регистрация се отнася до всички или само до някои от стоките или услугите, вписани в азбучния списък на този клас. В случай че заявката се отнася само до някои от посочените стоки или услуги, заявителят е длъжен да уточни кои от стоките или услугите от този клас има предвид.
Настоящото решение има отношение към практиката на всички ведомства за марки в Европейския съюз и с оглед обезпечаване на сигурност в системата за търговските марки и за нейните ползватели, призовава за уеднаквяване на тълкуването на общите термини от заглавията на класовете от Ницската класификация. Без да се засяга фактът, че всяко ведомство е обвързано със своето национално законодателство, национални съдебни решения и, в някои случаи, предишни съобщения, всички разбират, че само посредством сътрудничество за изпълнение на това решение по хармонизиран начин може да се гарантира правна сигурност за компетентните органи и икономическите оператори.
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
№ Т-529
Гр.С , 9.12.2010 г.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , Гражданска колегия, трети състав , в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА БОЖКОВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ТЕОДОРА КРЪСТЕВА
При участието на секретаря С Кошутова, като разгледа докладваното от съдията Б гр.д. № 371 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.196 и сл. ГПК./отм./
С решение № 34 от 18.05.2010 г., постановено по гр.д. № 2171 /2008 г. на С градски съд , Търговско отделение , VІ – 3 състав са отхвърлени предявените от „А. И.”, К острови срещу „С. П. „ О. – гр.П. иск с правно основание чл.76 ал.1 т.1 от ЗМГО за установяване нарушение на правата върху регистрирани марки на ищеца с рег.№ 17182 Ш. Т. и рег.№ 11077 Ш. Т., иск с правно основание чл.76 ал.1 т.2 от ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушението ,иск по чл.76 ал.1 т.3 от ЗМГО за присъждането на обезщетение за претърпени вреди в размер на 20 000 лева ,както и искането да се постанови на основание чл.76 ал.1 т.4 от ЗМГО за изземване и унищожаване на стоките,предмет на нарушението.
Решението е обжалвано от „А. И.”, с оплаквания за неправилност и с искане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Не ангажира нови доказателства пред въззивната инстанция.
Ответникът по въззивната жалба - „С. П.”„ О., чрез процесуалните си представители, я оспорва и моли същата, като неоснователна, да бъде оставена без уважение , а атакуваното решение на първоинстанционния съд, като правилно, да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима-подадена е в законоустановения срок , от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Първоинстанционното решение и извършените от първостепенния съд процесуални действия са валидни и допустими, което обуславя възможността за въззивната инстанция да се произнесе по съществото на спора.
С апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните пред двете инстанции доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцовото дружество е притежател на марка Ш. Т., комбинирана, регистрирана под № 17 182 на негово име в Патентното ведомство на 22.11.1990 г. за стоки от клас 32 на МКСУ- безалкохолни питиета и препарати за приготвяне на питиета,вкл.плодови сокове със срок на защита до 31.08.2009 година и на марка рег.№ 11077 Ш. Т.,,регистрирана на 15.11.1997 г. със срок на защита до 1.09.2016 г. за стоки от същия клас. Не се спори по делото, че в продължение на десетилетия на българския пазар се разпространяват произвеждани от ищеца безалкохолни напитки, означени с марката Ш. Т.. Установено е, че ответникът „С. П. „ О. – гр.П произвежда и предлага на пазара произведена от него газирана безалкохолна напитка, разпространявана в стъклени бутилки от 0.250 л и в пластстмасови бутилки от 2 л, означени с етикети ,чието графично и цветово оформление е сходно с регистрираните от ищеца марки. Към исковата молба са приложени цветни фотографски изображения на продукта, съдържащ словно означение „ Stil Tonic „, на които е посочен като производител ответникът. От същите е видно, че използваният от ответника етикет е на жълт фон, като основният словен елемент Stil Tonic , е изписан диагонално ,в черно, оградено в златисто и червено, а словният елемент Тоник, изписан в долната му част е с шрифт, сходен до този, използван в защитените марки. От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от 1.01.2003 г. до 28.08.2009 г. ответникът „С. П. „ О. е реализирал приходи от продажби на продукта Stil Tonic в общ размер от 281 305.76 лева, като в допълнително заключение вещото лице е определило по средни данни ,че за периода 24.11.2003 г. до 24.11.2008 г., тези приходи възлизат на сумата от 233 869.88 лева.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните изводи от правна страна :
По иска с правно основание чл.76 ал.1 т.1 от ЗМГО
- Детайли
- Написана от Atanas Kostov
РЕШЕНИЕ
№ 14800
София, 23.11.2012
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - седмо отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
ЛОЗАН ПАНОВ
при секретар Анелия Станкова и с участието
на прокурора Иво Игнатов изслуша докладваното
от председателя ВАНЯ АНЧЕВА
по адм. дело № 7860/2012.
Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "Туристическа информация и регистрация" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. "Дървеница", бл. 45, вх. 1, ет. 5, представлявано от адвокат Таушанова от САК, срещу решение № 1532 от 22.03.2012 г. по адм. дело № 2363/2011 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ). В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во, 2-ро и 3-то АПК. Иска се отмяна на решението и да се уважи жалбата на дружеството срещу решение № 450 от 09.12.2010 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България (ПВ). Претендират се разноски.