ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
17 септември 2009 година(*)
„Преюдициално запитване — Недопустимост“
По дело C‑181/09
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Софийски градски съд (България) с акт от 13 април 2009 г., постъпил в Съда на 19 май 2009 г., в рамките на производство по дело
„Канон Кабушики Кайша“
срещу
„Ай Пи Ен България“ ООД,
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: г‑н M. Ilešič (докладчик), председател на състав, г‑н A. Tizzano и г‑н A. Borg Barthet, съдии,
генерален адвокат: г‑жа E. Sharpston,
секретар: г‑н R. Grass,
след изслушване на генералния адвокат
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 3, буква в) от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между „Канон Кабушики Кайша“ и „Ай Пи Ен България“ ООД по повод на искане да се забрани пускането на разглежданите в главното производство стоки на общностния пазар без съгласието на притежателя на марката.
Общностна правна уредба
3 Член 5 от Директива 89/104, озаглавен „Права, предоставени от марката“, предвиждаше:
„1. Регистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права. Притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие:
a) всеки знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана;
б) всеки знак, при който поради идентичността или сходството му с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите, защитени от марката и от знака, съществува вероятност от объркване на част от обществото, която включва вероятност от свързване на знака с марката.
2. Всяка държава членка може да предвиди, че притежателят има право да попречи на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак, който е идентичен или сходен с марката, за стоки или услуги, които не са сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана марката, ако последната се ползва с реноме в държавата членка и ако използването на този знак без основание би извлякло несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или реномето на марката или би ги увредило.
3. По параграфи 1 и 2, inter alia, може да бъде забранено и:
[…]
в) вносът и износът на стоки с този знак;
[…]“
Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос
4 От подадената в секретариата на Съда преписка по главното производство личи, че според „Канон Кабушики Кайша“ стоките, до които се отнася разглежданият от запитващата юрисдикция спор, са били пуснати на общностния пазар без съгласието на това дружество, макар да се е твърдяло, че били само транзитно превозвани към Сърбия. По тази причина дружеството сезира запитващата юрисдикция.
5 Като преценява, че решението на висящия пред него спор изисква тълкуване на общностното право, Софийски градски съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Как следва да се разбира и тълкува разпоредбата на член 5, [параграф 3, буква в)] от Директива 89/104/ЕИО; дали става дума за внос и износ на оригинални стоки, произведени от притежателя на правото на запазена марка и пуснати от него на пазара, или за внос и износ на стоки, имитиращи марката на притежателя на правото на запазена марка, т.е. за неоригинални стоки, които не са произведени от притежателя?“
По допустимостта на преюдициалното запитване
6 Необходимо е да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика въведеното с член 234 ЕО производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на общностното право, които са им необходими за решаване на висящи пред тях спорове (вж. по-специално Решение от 16 юли 1992 г. по дело Meilicke, C‑83/91, Recueil, стр. I‑4871, точка 22, Решение от 5 февруари 2004 г. по дело Schneider, C‑380/01, Recueil, стр. I‑1389, точка 20 и Решение от 24 март 2009 г. по дело Danske Slagterier, C‑445/06, все още непубликувано в Сборника, точка 65).
7 В рамките на това сътрудничество сезираният със спора национален съд, който единствен е пряко запознат с пораждащите спора факти и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени, предвид особеностите на делото, както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на общностното право, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (вж. по-специално Решение от 13 март 2001 г. по дело PreussenElektra, C‑379/98, Recueil, стр. I‑2099, точка 38, Решение по дело Schneider, посочено по-горе, точка 21 и Решение от 17 април 2007 г. по дело AGM-COS.MET, C‑470/03, Сборник, стр. I‑2749, точка 44).
8 Все пак необходимостта да се стигне до полезно за националния съд тълкуване на общностното право изисква той да определи фактите и правната уредба, в която се вписват задаваните от него въпроси, или най-малкото да разясни фактическите хипотези, на които се основават тези въпроси (вж. по-специално Решение от 26 януари 1993 г. по дело Telemarsicabruzzo и др., C‑320/90—C‑322/90, Recueil, стр. I‑393, точка 6 и Решение от 31 януари 2008 г. по дело Centro Europa 7, C‑380/05, Сборник, стр. I‑349, точка 57).
9 Съдът също така изтъква, че е важно националният съд да посочи конкретните причини, поради които е несигурен относно тълкуването на общностното право и счита за необходимо да постави преюдициални въпроси на Съда (вж. по-специално Решение от 6 декември 2005 г. по дело ABNA и др., C‑453/03, C‑11/04, C‑12/04 и C‑194/04, Recueil, стр. I‑10423, точка 46 и цитираната съдебна практика).
10 В този смисъл Съдът е постановил, че е абсолютно необходимо в самия акт за преюдициално запитване националният съд да изложи фактическия и правния контекст на спора в главното производство и да предостави минимални разяснения относно причините за избор на общностните разпоредби, чието тълкуване е поискал, и относно връзката, която установява между тях и националното законодателство, приложимо към разглеждания от него спор (вж. по-специално Решение от 19 април 2007 г. по дело Asemfo, C‑295/05, Сборник, стр. I‑2999, точка 33 и Решение по дело Centro Europa 7, посочено по-горе, точка 54).
11 Необходимо е освен това да се подчертае, че целта на съдържащата се в актовете за преюдициално запитване информация е не само да позволи на Съда да даде полезен отговор, но и да даде възможност на правителствата на държавите членки и на другите заинтересовани лица да представят становища съгласно член 20 от Статута на Съда. Съдът трябва да следи за запазването на тази възможност, като се има предвид, че съгласно тази разпоредба на заинтересованите лица се съобщават само актовете за преюдициално запитване (вж. по-специално Решение от 1 април 1982 г. по дело Holdijk и др., 141/81—143/81, Recueil, стр. 1299, точка 6 и Решение от 8 ноември 2007 г. по дело Schwibbert, C‑20/05, Сборник, стр. I‑9447, точка 21; вж. също Информационна бележка на Съда относно отправянето на преюдициални запитвания от националните юрисдикции, ОВ С 143, 2005 г., стр. 1, точка 22).
12 Следва да се отбележи, че в случая Софийски градски съд е предоставил на Съда единствено преписката по главното производство и текста на преюдициалния въпрос, без да опише фактическия и правния контекст, в който се вписва този въпрос, нито да укаже конкретните причини, поради които е несигурен относно тълкуването на общностното право. Освен това посочената юрисдикция не предоставя никакви разяснения относно причините за избор на общностната разпоредба, чието тълкуване е поискал, и относно връзката, която установява между тази разпоредба и приложимото към спора национално законодателство. Ето защо следва да се приеме, че актът за преюдициално запитване не отговаря на изискванията, напомнени в точки 8—11 от настоящото определение.
13 При тези условия на основание член 92, параграф 1 и член 103, параграф 1 от Процедурния правилник следва да се приеме, че настоящото преюдициално запитване е явно недопустимо.
По съдебните разноски
14 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (пети състав) определи:
Преюдициалното запитване, отправено от Софийски градски съд с акт от 13 април 2009 г., е явно недопустимо.
Подписи
* Език на производството: български.