Р Е Ш Е Н И Е
№ 106
Гр. София, 11.07. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 769/2011 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], и [фирма] - [населено място], срещу постановеното от Софийски апелативен съд решение № 722 от 03.05.2011 г. по в. гр. д. № 923/2010 г., допуснато до касационно обжалване с определение № 208 от 27.03.2012 г.
С обжалваното решение е отменено решение № 48 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 858/2007 г. на Софийски градски съд и е осъдено [фирма], подпомагано от третото лице - помагач [фирма], да заплати на С. П. Б. и К. П. Б. сумата 41 681 лв., представляваща обезщетение по чл.94, ал.1 вр. с чл.94а ЗАПСП за имуществени вреди от нарушение на авторски и сродни права на ищците върху песента “В такава нощ”, ведно със законната лихва от 29.05.2007 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 4 522 лв., както и да преустанови нарушението на основание чл.95, ал.1, т.2 ЗАПСП.
В касационната жалба се прави искане за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, алтернативно - за отмяната му като неправилно и за отхвърляне на исковете. Недопустимостта на решението е аргументирана с твърдение, че при предявени искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от нарушение на авторски и продуцентски права въззивният съд е присъдил на ищците обезщетения за имуществени вреди от нарушението. Неправилността на решението е подкрепена с доводи за процесуални нарушения при обсъждането и преценката на доказателствата, необоснованост и противоречие с материалния закон на изводите на въззивния съд за извършено от [фирма] нарушение по чл.94, ал.1 ЗАПСП на авторски и сродни права и за претърпени от ищците вреди по повод на нарушението.
Ответниците по касация С. П. Б. и К. П. Б. оспорват касационната жалба по съображения, изложени в отговор по чл.287 ГПК и в представени от процесуалния им представител писмени бележки. Изразяват становище, че обжалваното решение следва да остане в сила като допустимо и правилно. Претендират разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
Производството по гр. д. № 858/2007 г. е образувано пред Софийски градски съд по предявени от С. П. Б. и К. П. Б. против [фирма] субективно и обективно съединени искове за заплащане на обезщетения за вреди от нарушаване на правата на двамата ищци като автори на музиката и аранжимента и на С. Б. като продуцент на първия звукозапис върху песента “В такава нощ”, създадена по текст на П. П. и изпълнена от Т. Д., и за осъждане на ответника да преустанови нарушението. Нарушението е обосновано с твърдения, че през м. декември 2006 г., без съгласие на двамата композитори и на продуцента и без отстъпване на права за възпроизводство и разпространение, [фирма] е включило посочената песен в музикална компилация, издадена върху компактдиск с наименование „К. - На път за празниците с „Л.” и разпространена за продажба в тираж 35 000 бр. С исковата молба ищците са поискали присъждане на обезщетение по повод на нарушението в размер на 2 000 лв. с уговорката, че предявяват частичен иск от сумата 35 000 лв. за нанесените им неимуществени вреди и пропуснати ползи от неполучено авторско и продуцентско възнаграждение за използването на песента, изчислени на база реализираните от ответника приходи от нарушението.
Първоинстанционният съд е преценил, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност и е указал на ищците да я конкретизират като посочат размера на пропуснатите ползи и внесат държавна такса. Във връзка с указанията ищците са депозирали молба от 20.06.2007 г., с която са заявили, че оттеглят иска за пропуснати ползи, но с последваща молба са поискали да се допусне уточнение на исковата молба като исковете се считат предявени за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, съизмеряващи се с неполученото авторско и продуцентско възнаграждение /приходи/ от използване на творческия им продукт, разпределено помежду им в съотношение 50 : 50. Искането е оставено без уважение по съображения, че съставлява недопустимо едновременно изменение на основанието и петитума на иска. Впоследствие е допуснато увеличение на размера на исковата претенция от сумата 2 000 лв. на сумата 41 681 лв., посочена в заключението на назначената по делото съдебна експертиза като стойност на обезщетенията, полагащи се на ищците в качеството им на продуцент и автори на музиката по повод използването на песента “В такава нощ” в разпространената от ответното дружество музикална компилация, изчислени на база пропуснатите авторски и продуцентски възнаграждения и приходите от продажбите на продукта. С решение № 48 от 18.06.2010 г. Софийски градски съд е квалифицирал исковете като такива за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от нарушение на авторски и сродни права и ги е отхвърлил, заедно с иска по чл.95, ал.1, т.2 ЗАПСП, приемайки за недоказан фактическия състав на чл.94, ал.1 ЗАПСП.
Сезиран с въззивна жалба от ищците, Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение и е осъдил [фирма] да заплати на двамата ищци сумата 41 681 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правата им върху песента “В такава нощ”. След цялостна преценка на доказателствата по делото въззивният съд е приел, че не е доказано ищците да са отстъпвали права, респ. да са давали съгласие, за включването на песента и за разпространяването й в компилацията “К. - На път за празниците с “Л.”. Поради това е направил извод, че като е разпространил песента без съгласието на двамата съавтори на музиката и на продуцента на първия звукозапис ответникът е извършил нарушение по смисъла на чл.94, ал.1 ЗАПСП и дължи на ищците справедливо обезщетение за нарушените им права в размер на 41 681 лв. В мотивите към решението е посочено, че ищците са претендирали само обезщетение за неимуществени вреди, но също и че обезщетението по чл.94 ЗАПСП се определя от съда по справедливост в зависимост от реално претърпените от нарушението вреди.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, след като по повод заявения в касационната жалба довод за произнасяне по непредявен иск с правно основание чл.94, ал.1 ЗАПСП е направено предположение, че съществува вероятност да е процесуално недопустимо.
При осъществената в рамките на производството по чл.290 ГПК проверка настоящият състав на ВКС констатира, че постановеното от Софийски апелативен съд решение е валидно и допустимо, а наведеният касационен довод по чл.281, т.2 ГПК - неоснователен.
Разпоредбата на чл.94 ЗАПСП урежда т. нар. иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли вреди. Основателността на иска предполага нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права, каквото е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласие на правопритежателя и без законът да допуска използването независимо от волята на последния. Предмет на иска по чл.94, ал.1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението. Съдържанието на обезщетението е определено в чл.94, ал.2 ЗАПСП, според който обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението. Видът на вредите - имуществени или неимуществени, е от значение за размера на дължимото обезщетение с оглед правилото на чл.94, ал.4 във вр. с ал.3 ЗАПСП, че съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, като взема предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и реализираните от нарушителя приходи. Разграничението на вредите на имуществени и неимуществени не е условие за редовност на исковата молба и за надлежното сезиране на съда с иск по чл.94, ал.1 ЗАПСП. За надлежното сезиране на съда е достатъчно в исковата молба да са наведени твърдения за произлезли вреди от нарушението и да е посочен размера на претендираното обезщетение като глобална сума. Какво е действителното изражение на вредите, респ. какъв е техният характер - имуществен или неимуществен, е въпрос от значение за доказването на иска и за преценката на обстоятелствата по чл.94, ал.3 ЗАПСП, в зависимост от които съдът формира становището си за справедливия размер на обезщетението, който следва да се присъди на увредения носител на нарушеното право. Аргумент в подкрепа на този извод се съдържа и в разпоредбата на чл.94а, ал.1 ЗАПСП, която предвижда, че при липса на достатъчно данни за размера на иска ищецът може да иска като обезщетение парична сума от петстотин до сто хиляди лева или равностойността на предмета на нарушението при съобразяване и на получените вследствие на нарушението приходи. Именно защото предмет на иска по чл.94, ал.1 ЗАПСП е самото обезщетение, ищецът не е ограничен във възможността до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция да изменя фактическите си твърдения за вида и обема на претърпените вреди и едновременно с това да променя размера на търсеното обезщетение, тъй като тези действия не съставляват същинско изменение на иска по смисъла на чл.214 ГПК.
С депозираната пред Софийски градски съд искова молба ищците К. Б. и С. Б. са предявили в субективно съединение искове за обезщетение, основани на твърдяно нарушение по смисъла на чл.94, ал.1 ЗАПСП на авторските им и сродни права върху песента „В такава нощ”. Исковата молба съдържа ясни твърдения за размера на търсеното обезщетение и за обстоятелствата, имащи значение за доказването на иска и за определянето на справедливия размер на обезщетението по правилата на чл.94, ал.3 и ал.4 ЗАПСП. Изявлението на ищците, че „оттеглят иска за пропуснати ползи”, е последица от незаконосъобразните указания на първоинстанционния съд за индивидуализиране на иск за пропуснати ползи, какъвто не е предявяван по делото. Пропуснатите ползи, съизмеряващи се с неполученото авторско и продуцентско възнаграждение от неправомерното използване на песента чрез разпространената от ответника музикална компилация, са въведени като съдържание на обезщетението, което формира предмета на действително предявения иск. Неправилната преценка на съда, че е сезиран с отделни искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, е обусловила и последващия отказ за допускане на „изменение” на иска чрез поддържане на претенция за присъждане на обезщетение, включващо и пропуснатото възнаграждение, а като краен резултат - и отхвърлянето на исковете. Въззивният съд на практика е поправил допуснатите от първата инстанция процесуални грешки като е присъдил на ищците обезщетение съобразно действителното съдържание на исковата претенция по чл.94, ал.1 ЗАПСП, формирано с исковата молба и с последващата молба за „изменение на иска”, след като е приел за доказано твърдяното нарушение. Констатацията в мотивите към въззивното решение, че ищците са претендирали само обезщетение за неимуществени вреди, и формулировката в диспозитива, че се присъжда обезщетение за имуществени вреди, се дължи на непрецизно изразяване на иначе ясната воля на въззивния съд за разрешаване на спора по исковете с правно основание чл.94, ал.1 ЗАПСП и не насочва към недопустимост на решението.
Предвид изложените съображения, въззивното решение не следва да бъде касирано на основание чл.281, т.2 ГПК.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението на предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания.
В хода на производството пред инстанциите по същество е установено по категоричен начин, че С. Б. и К. Б. са автори на музиката и на аранжимента на песента „В такава нощ”, като С. Б. е и продуцент на първия звукозапис /чл.85 ЗАПСП/. Между страните не е съществувал спор, че през м. декември 2006 г. ответникът и настоящ касатор [фирма] е издал и разпространил на пазара възпроизведена върху компактдиск с тираж 35 000 броя музикална компилация с наименование „К. - На път за празниците с „Л.”, под № 14 в която е включена песента „В такава нощ”. При тези обстоятелства въззивният съд е направил правилния извод, че възпроизвеждането и разпространението съставляват форми на използване на музикалното произведение по смисъла на чл.18, ал.2, т.1 и т.2 ЗАПСП и че за да е правомерно, използването предполага дадено от авторите и от първия продуцент съгласие по чл.18, ал.1 ЗАПСП.
За правилна следва да се приеме и преценката на въззивната инстанция, че доказателствата по делото не подкрепят твърдението на ответника - касатор за изразено от ищците съгласие за използване на съвместния им творчески продукт по начина, посочен по-горе. К. е поддържал теза, че възпроизводството и разпространението на песента е извършено в рамките на договорни правоотношения с третото лице - помагач [фирма], което е декларирало, че с изработването и разпространението на сборната компилация не се накърняват авторски и сродни права; че [фирма] е възложило непосредственото възпроизводство и разпространение на компактдисковете с компилацията на [фирма]; че [фирма] е притежавало правата за използване на авторската песен „В такава нощ” по силата на договор, сключен с продуцента К. Н., действащ като [фирма]. За доказване на тази теза са представени удостоверения № 51640/15.12.2006 г. и № 44753/20.12.2006 г., издадени от Министерство на културата на основание чл.22, ал.1 и чл.17, ал.1 от Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права /ЗАРПТОДМДНСОАПСП/. Макар да съставляват официални документи по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК и да не са оспорени по реда на чл.193 ГПК, удостоверенията не доказват факта на отстъпване на права от двамата ищци за възпроизводство и разпространение на процесното музикално произведение. Удостоверенията са издадени по искане на заинтересованите лица въз основа на представени договори за отстъпване на авторски и сродни права, за да обезпечат законосъобразното извършване на сделки по производство и разпространение на звукозаписи. Към удостоверението от 20.12.2006 г. е приложен договор от 15.12.2006 г. между К. Н. - управител на [фирма], в качеството му на продуцент и [фирма] в качеството му на издател, с който продуцентът е предоставил на издателя правото да включи песента „В такава нощ” по музика и аранжимент на К. и С. Белеви в компилацията „К.” и да я издаде на компактдиск в тираж 35 000 броя. В т. 4 на договора продуцентът е декларирал, че е получил съгласието на авторите песента да бъде включена и издадена като част от компилацията, но в съдебно заседание на 11.05.2009 г. процесуалният представител на ищците е направил изрично изявление, че доверителите му не са отстъпвали правата си на [фирма]. При това изявление, което кореспондира с твърдението в исковата молба за липса на дадено съгласие по чл.18, ал.1 ЗАПСП, касаторът е бил длъжен по силата на чл.154, ал.1 ГПК да докаже съществуването на декларираните в чл.4 от договора права, тъй като по разпореждане на чл.6 ЗАРПТОДМДНСОАПСП издадените от Министерство на културата удостоверения не могат да служат като основание за придобиване на права по ЗАПСП и за освобождаване от отговорност спрямо носителите на авторски и сродни права. До приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция не са ангажирани доказателства за предоставени от ищците на [фирма] права за използване на песента и за преотстъпване на правото за нейното възпроизводство и разпространение върху компактдиск с издадената от [фирма] музикална компилация. Обоснован и законосъобразен е изводът на въззивния съд, че липсата на доказателства за валидно дадено съгласие по чл.18, ал.1 ЗАПСП сочи на неправомерно използване на произведението и съставлява нарушение на защитените от ЗАПСП авторски и продуцентски права на ищците, по повод на което на същите се дължи обезщетение на основание чл.94, ал.1 ЗАПСП. Неоснователен е доводът на касатора за отсъствие на вина като предпоставка за носене на отговорност по чл.94 ЗАПСП. Вината, съгласно чл.95б ЗАПСП, се предполага до доказване на противното, а в случая презумпцията за вина не може да се счете за оборена с представените удостоверения, които не доказват релевантния за спора факт - че възпроизвеждането и разпространението на песента е осъществено със съгласие на авторите и на продуцента на първия звукозапис.
Съобразена с доказателствата по делото и със закона е преценката на въззивната инстанция за размера на дължимото обезщетение. Обезщетението е определено в зависимост от конкретните обстоятелства по чл.94, ал.3 ЗАПСП, установени чрез неоспореното експертно заключение и свързани с вида и интензитета на извършеното нарушение, действително претърпените от авторите и от продуцента вреди и реализираните приходи от нарушението. Поради това присъденото обезщетение от 41 681 лв., за чието разпределение съществува съгласие между носителите на засегнатите права, отговаря на изискванията на чл.94, ал.4 ЗАПСП да е справедливо и да въздейства предупредително и възпиращо на нарушителя и на останалите членове на обществото.
В съответствие с изложеното и на основание чл.293, ал.1, пр.1 ГПК въззивното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като е правилно.
Ответниците по касация са поискали присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., но не са представили доказателства за уговаряне и заплащане на възнаграждението, с оглед на което искането за разноски не може да бъде уважено.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1, пр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 722 от 03.05.2011 г., постановено по в. гр. д. № 923/2010 г. на Софийски апелативен съд, 1 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :