Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Патент

  • Договор за продажба на патент.

     

    Договор за продажба на патент.

     

    1.Цел /предназначение/  на процедурата.

    С договора за прехвърляне на патент, притежателят продава на приобретателя(купувача) правото върху притежавания от първия патент, при определени условия и срещу възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, по дефиниция и консесуален. 

  • Лицензионен договор за отстъпване ползването на патент.

     

    Лицензионен договор за отстъпване ползването на патент.

     

    1.Цел /предназначение/  на процедурата.

    С договора за използване на патент, притежателят му отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва притежавания от него патент, при определени условия и срещу възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, срочен, по дефиниция и консесуален. Договорът по принцип е консесуален защото в чл.31, ал.1 ЗПРПМ законодателят е предвидил една императивна норма в смисъл, че дизайнът може да бъде използван с разрешението(съгласието) на притежателя.

  • ПАТЕНТ

    РЕГИСТРАЦИЯ НА ПАТЕНТ.

     

    Регистрация на патент. Адвокат по патентно право в Пловдив и София.

     

    Кантора "ЮСАУТОР" работи дългогодишно в сферата на регистрацията, защитата и консултирането в процеса на заявяване и оформяне на патентни претенции на национални и международни патенти.

    През 2021г. "ЮСАТОР" бе избрана за кантора на годината в България.

    Ключов консултант по темата е адвокат Атанас Костов, който е представител по индустриална собственост, вписан като такъв под №402 в списъка на професионалните представителите към Патентно ведомство на Република България. Г-н Костов има безспорен принос в доктрината, с оглед качеството му на преподавател по патентно право и лектор на различни семинари, както и множеството му публикации и статии, които имат за цел най-вече да дадат яснота по практически проблеми, засягащи патентното право.

     

    Регистрация на патент в България. Процедура.

    Правото на заявяване на патент принадлежи на изобретател или на негов правоприемник. Изобретателят, който е постоянно живущ или има фирмено седалище в Република България, може да подаде заявка за патент в Патентното ведомство както лично, така и чрез български представител по индустриална собственост. Заявител, който няма постоянен адрес или седалище в Република България, задължително трябва да подаде заявка си за изобретение в Патентното ведомство чрез  местен представител по индустриална собственост.

    За дата на подаване на заявката за патент се счита датата на получаване в Патентното ведомство на заявлението за патент, съдържащо наименованието на изобретението, име и адрес на заявителя, име и адрес на изобретателя както и описание на изобретението, разкриващо неговата същност, претенции, чертежи (ако е необходимо за поясняване), и реферат. Необходимо е към заявката да се представи и декларация за действителните изобретатели в случаите, в които заявителят е различен от реалния изобретател. Ако заявката за патент е подадена чрез представител по индустриална собственост, в заявлението се посочва неговото име, адрес, телефон за връзка и имейл, като към заявката се прилага пълномощно на представителя. Когато се претендира за приоритет, в заявлението се вписват номерът, датата и страната на приоритетния документ. В тези случаи към заявката да се представи и приоритетно свидетелство.
    Ако заявителят на патент е готов да предостави лицензия върху него, се прилага и декларация за лицензионна готовност.
    Към заявката трябва да се приложи и документ за платени такси за заявяване, за проверка на формалните изисквания, за предварителна експертиза и допустимост, за претенции и за приоритет, ако се претендира за такъв. Документите за заявяване на патентсе представят на български език. Когато описанието, претенциите, чертежите и реферата са представени на друг език, за да се запази датата на подаване е необходимо в тримесечен срок същите да бъдат представени на български език. Всяка заявка, чийто заявител е български гражданин с постоянен адрес в Република България или юридическо лице със седалище в Република България, в едномесечен срок от датата на подаване подлежи на проверка за наличие за класифицирана информация.
    В срок от 13 месеца от датата на подаване на заявката за патент, съответно от приоритетната дата, заявителят може да подаде молба, с която да поиска да се извърши проучване и експертиза на заявеното решение. С подаване на молбата, заявителят трябва да заплати такса за проучване и експертиза на патента, както и такса за публикация на заявката. При подаване на молба и заплащане на таксите за проучване и експертиза на патента, заявката се публикува на 18-тия месец и впоследствие се проучва и подлага на експертиза за наличие на новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост. Ако заявителят не подаде молба за проучване и експертиза на патента или не заплати таксите, той може да подаде молба за трансформация на заявката за патент в заявка за регистрация на полезен модел. Тази молба трябва да бъде подадена не по-късно от изтичане на 15 месеца от датата на подаване на заявката, съответно приоритетната й дата. В случай че такава молба не е подадена, заявката се счита за оттеглена. Практически регистрацията на патент може да приключи за около 19 месеца, ако работите с професионалист и той се старае стриктно да спазва всички срокове, указани му от Патентно ведомство.

     

    Регистрация на полезен модел в България. Процедура.

    Правото на заявяване на полезен модел принадлежи на изобретателя или на неговия правоприемник. Заявителят, който има постоянен адрес или фирмено седалище в Република България, може да подаде заявка за регистрация на полезен модел в Патентното ведомство лично или чрез местен представител по индустриална собственост. 

    Заявител, който няма постоянен адрес или седалище в Република България, е длъжен да подаде заявка за регистрация на полезен модел в Патентното ведомство чрез местен представител по индустриална собственост. За дата на подаване на заявката се счита датата на получаване в Патентното ведомство на следните документи:

    • заявление за регистрация, съдържащо име и адрес на заявителя, име и адрес на изобретателя, име и адрес на представителя по индустриална собственост (ако има такъв), номер, дата и страна на приоритетния документ (ако се претендира за приоритет);
    • описание на полезния модел;
    • чертежи (когато е необходимо);
    • реферат

    Към заявката също така е необходимо да се приложат: 

    • документ за платена такса за заявяване и проверка;
    • пълномощно, когато заявката се подава чрез представител по индустриална собственост;
    • декларация за приоритет и приоритетно свидетелство, както и платена такса за приоритет ( ако се претендира за приоритет);
    • декларация за действителните изобретатели;
    • декларация с данни за заявката за патент, когато заявката е подадена в съответствие с чл. 75 б от ЗПРПМ.

    Документите за заявяване на полезен модел се представят на български език. Когато описанието, претенциите, чертежите и реферата за полезния модел са представени на друг език, за да се запази датата на подаване е необходимо в тримесечен срок същите да бъдат представени на български език.Полезните модели не се подлагат на експертиза за наличие на новост и изобретателска стъпка, а само се преценява дали няма явно противоречие с чл. 10 от ЗПРПМ. 

    Полезните модели се подлагат на проверка на формалните изисквания и, ако те са изпълнени, започва процедура по регистрация. Извършва се публикация на регистрираните полезни модели. Проучване и експертиза на полезен модел може да се извърши по молба на заявителя / притежателя или трето лице по време на действието на регистрацията на полезния модел. Практически регистрацията на полезен модел може да приключи за около 2 месеца, ако работите с професионалист и той се старае стриктно да спазва всички срокове, указани му от Патентно ведмоство.

     

    Основните услуги, които „ЮСАУТОР” Ви предлага в тази насока са следните
    - Проучване за патентна чистота в България и чужбина: това са действия по експертна проверка, касаеща официалните патентни регистри и бази данни, с цел де се установи дали същият (или подобен) патент не е вече счетен за законно притежание на друго лице.
    - Оформяне на патентните претенции и попълване на формуляр за заявка за регистриране на национален патент или полезен модел и депозирането му в българското Патентно ведомство, съответно европвейски патент в Eвропейското патентно ведомство или международен патент по реда на PCT в Международната организация по интелектуална собственост(WIPO), заедно с квитанция за платена регистрационна такса.
    - Консултации при евентуални спорове възникнали във фаза формална експертиза и експертиза по същество.
    - Издаване и публикация на патент.

    Кнтора "ЮСАУТОР" Ви предлага професионална процесуална защита в съда от адвокат със значителен опит в патентното право в лицето на адвокат Атанас Костов, при колизия на интереси относно относно патенти и полезни модели.

     

    Моля задайте Вашия въпрос, касаещ регистрация на патенти и изобретения в Пловдив и София тук: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или на телефон 0888915215.

    За повече информация по темата прочетете статията "Как да регистрирам патент"?

     

     

  • Софтуерният патент. Международна и национална уредба.

     

    Софтуерният патент. Международна и национална уредба.

     

    Темата за софтуерните патентни се оказва дискусионна и много интересна в съвремието, поради преплитането на сериозни бизнес интереси с правата на потребителите и авторите на софтуерни произведения, които се нуждаят от защита. От друга страна проблемът визира съществуващите чисто юридически колизии, възникнали при изграденото противоречие между европейската доктрина и застъпения в нея режим, касаещ авторскоправната регламентация на софтуера като литературно произведение(съгласно чл.10 от Бернската конвенция – виж. редакция от 1971г.) в противовес на англосаксонското принципно виждане, че софтуерите могат да бъдат годен обект на индустриална собственост, т.е на патентоване. В текста на чл.10 от “Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения” изрично е закрепено правилото, че “компютърните програми независимо дали са изходни или обектни са защитени като литературни произведения в рамките на конвенцията”. Няколко години по-късно в типовите условия на Световната организация за интелектуална собственост, публикувани през 1978 г., е отразена дефиницията на израза „компютърна програма" като „поредица от инструкции, които са въплътени в четяща се от машина среда, така че да накарат машината, която има възможността за обработка на информация, да посочи, изпълни и постигне определена функция, задача или резултат". Може да се счита, че това е определението и на понятието „софтуер".

Основни офиси

гр.София 1000
ул.”Софроний Врачански” №91, ет.1

гр.Пловдив 4000
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.1