„NFT“ и авторските права. NFT блокчейн лицензиране.

Увод.

Taка наречените „незаменими токени“ или „NFT“ (от англ. „nonfungible tokens“) представляват електронни блокчейн инструменти, които станаха горещата културна и юридическа тема в края на 2020г. и началото на 2021г., като вероятно ще останат такава за дълго време, поради множество технически, правни и финансови съображения. Разбирани като един от генераторите на цифрова техническа информация с определен номинал, по същество „NFT“ са цифрови сертификати или „печати“ за цифрова идентификация, които доказват собственост върху конкретен електронен артистичен актив, представен като NFT електронен файл и проверим(като автентичност и стойност), а и разменян чрез въвеждането му в даден блокчейн софтуер. Дигитализирането на материални и нематериални авторскоправни обекти под формата на NFT дигитални произведения, отвори нови предизвикателства пред стандартната концепция за лицензиране на авторски права онлайн, позната досега в правната доктрина и практиката. Настоящето изложение има за цел да отвори вратата пред темата и да я представи като един от актуалните технологични, културни и юридически проблеми в 21 век, поставени на дневен ред пред интелектуалната собственост като  клон на правото.

Архитектурни проекти - авторско право. Нова уредба в ЗАПСП. Адвокат авторско право. Адвокат архитектурни проекти.

След последните изменения на Закона за авторското право и сродните права(ЗАПСП) от ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011г. бяха уредени законодателно някои „нови положения”, касаещи правната регламентация на архитектурните проекти и произведения. По мое мнение тези нови текстове в ЗАПСП са изключително противоречиви с основни принципи на авторското право като цяло както в национален, така и в международен план, като на тази база въвеждат вътрешна колизия между отделни текстове от самия Закон за автроското право в частност. Този факт поставя ЗАПСП в един юридически ноу сенс, тъй като реално се размива съгласуваността на тези нови хипотези, касаещи архитектурните произведения с общия смисъл на ЗАПСП. Всичко това води до липсата на практическо приложение на коментираните норми и съответно до отсъствие на реална защита по отношение на авторите на архитектурни проекти и произведения. Точно над този проблем бих искал да фокусирам настоящата статия, с цел да се даде яснота на проблема и в бъдеще да се помисли за евентуална адекватна законодателна ревизия на тези текстове. Дискутираната тема касае настоящото смесване между обекти на авторското право в ЗАПСП, спрямо които трябва да бъде направено разграничение. Архитектурното решение на автора е неговото субективно виждане по отношение на териториалното планиране, функционалността, външен вид и вътрешна архитектура на обекта, както и инженерните изисквания за неговото осъществяване така, както е посочено в архитектурната част и по - точно техническата чат от проекта, относно всички стадии на строежа на съоръжението.

"Търговските марки и авторските права в интернет пространството" - книга на адвокат Атанас Костов.

Тази необичайна, на пръв поглед, и интересна книга представя проблематиката на интелектуалната собственост и нейната защита в интернет. Тя разглежда въпросите и предлага експертни решения на проблемите, свързани с авторските права, търговските марки, домейните и други бизнес идентификатори, които се използват в мрежата.

Книгата коментира правната уредба и прави анализ на натрупаната съдебна практика както у нас, така и от Съда на Европейския съюз.

Авторът на разработката - адвокат Атанас Костов, е с репутацията на един от най-добрите специалисти в тази актуална и модерна област.

Целева аудитория: Изданието е необходимо и полезно за всички, които в една или друга степен предлагат и ползват информация в интернет пространството. То ще бъде добрият консултант и помощник на практикуващи юристи, представители по интелектуална собственост, IT специалисти, бизнесмени, творци и творчески обединения, преподаватели и студенти.

Предговор от автора адвокат Атанас Костов:

Причината да напиша книгата „Търговските марки и авторските права в интернет пространството” е обстоятелството, че интелектуалната собственост се оказва най-мощният регулатор, а и защитен механизъм спрямо процесите, които в настоящето се случват в интернет. Ще попитате защо това е толкова важно? Поради фактът, че целият потенциал на творческите индустрии вече е базиран онлайн, като същото важи с още по-голяма сила за бизнеса, което означава, че в недалечно бъдеще всяка една социална, търговска, научна, артистична или обществена дейност ще се опосредява от интернет. Дори и в момента, няма стока или услуга, която да не се предлагат онлайн, като този бизнес модел бе възприет от електронните медии и от шоу бизнеса.

Всичко това води до обоснован интерес на ползвателите към този електронен феномен, който е свързан с улеснения стоков оборот, бързия достъп до конкретни произведения, стоки или услуги, но и с презюмираната воля за „прескачане на юридическите прегради” поради различни мотиви. Освен старата тема за интернет пиратството(която има и нови измерения с развитието на законодателството), вече са налице и нови недобросъвестни практики, насочени към „отвличането” на домейни или регистрирането на такива под чужди фирмени наименования или търговски марки, с цел тяхното препродаване или друг вид комерсиален ефект към регистранта – например нелоялна конкуренция и/или привличане на допълнителен потребителски трафик. От друга страна авторските права и свързаните с тях лицензионни споразумения станаха също толкова „електронни”, че това извика нуждата от нови, надеждни и адекватни законодателни решения, които да възпират недобросъвестните практики в интернет. Странното е че българският Закон за авторското право и сродните му права, както и Закона за марките и географските означения „закъсняват” да уредят легално процесите, които касаят правата на интелектуална собственост онлайн, като в нито един от двата закона дори не се споменава думичката „Интернет”, въпреки все по-динамично развиващия се електронен бизнес в България. В същото време в много чуждестранни законодателства се появиха изрични специални закони(които дори не са част от закон за авторските права или от закон за търговските марки), регламентиращи конкретно правоотношенията и нарушенията на права на интелектуална собственост в интернет.

Тази книга дава визия за някои от основните теми и проблеми в описания контекст, като се опитва да направи коментар и в същото време да предложи решения за справяне с проблемите, касаещи авторските права, търговските марки, домейните и другите бизнес идентификатори, които се използват в мрежата. Надявам се това изложение да увери читателя колко е важно в съвремието да познаваш юридическите способи, касаещи интелектуалната собственост, които служат за превенция на онлайн бизнес моделите, както и тези, касаещи авторските права, базирани в интернет пространството. Значимостта на темата е свързана с чисто прагматични и търговски мотиви относно правилно структуриране и защита на онлайн предприемачеството. Книгата дава много примери от националната и международна съдебна практиката по казуси, които касаят точно визираната тема за правата на интелектуална собственост в уеб пространството, за да може по-достъпно да се визуализират тези юридически процеси. Целта ми при коментираната тематика е тя да стане максимално достъпна не само за юристи, но и за бизнес средите, както и за представителите на творческите индустрии, без да имам претенции да предлагам готови решения, но с опцията да дам насоки за размисъл относно справяне с аналогични казуси.

Книгата можете да закупите онлайн, директно от издателство "Труд и право" тук.

Aдвокат Атанас Костов - игнорирането на интелектуалната собственост сочи, че България няма икономика.

В момента страдаме от институционална криза и това ни лиши от опцията българският парламент, когато имаше действащ такъв, да успее навреме да транспонира двете нови директиви - тази за авторското правов цифровия единен пазар и тази за телевизионните и радио програми. Това показва тотално неглижиране на интелектуалната собственост и всъщност сочи, че нямаме реална икономика. Това каза пред Bloomberg TV Bulgaria адв. Атанас Костов от кантора "Юсаутор". 

YouTube постигна победа в ЕС по темата "авторското право".

Съдът на Европейския съюз постанови решение, в чиито мотиви постанови, че в определени хипотези YouTube, Google или други онлайн платформи не следва да отговарят юридически за качване на съдържание, нарушаващо авторско право, пише CNBC.

Онлайн платформите „не обсъждат въпроси за защитено с авторски права съдържание, което бива незаконно публикувано онлайн от потребителите на тези платформи“, допълва съдът.

Въпреки това YouTube и други онлайн платформи могат да бъдат подведени под отговорност за вреди, ако „знаят конкретно, че защитено съдържание се предлага незаконно в техните платформи и се въздържат от бързото му изтриване или блокиране на достъпа до него“, гласи още изявлението на съда.

 Авторското право и онлайн медиите. Интернет право. Адвокат по интернет право.

Проблемът относно авторските права, които регулират съдържанието, циркулиращо в интернет медиите, вече е изключително актуален както в международен, така и в национален план и засяга темата за т.нар "Интернет право". Казусите, които възникват в тази насока, касаят най-динамично развиващата се артистична, бизнес и социална среда – тази на интернет пространството. Доколко българското авторскоправно законодателство е намерило отговор на тези нови законодателни предизвикателства и каква е международната практика – на тези въпроси бих искал да посветя настоящето изложение. Едно от най-интересните дела, касаещи правата на онлайн медиите, е това между „Viacom”* и „YouTube”. Гигантът в интернет развлеченията „Viacom”(накратко от "Video & Audio Communications") заведе съдебен иск срещу „YouTube”, в който се позовава на факта, че потребителите на „YouTube” „качват” (чрез т.нар “upload”) видео и аудио клипове от „Viacom”. Искът на корпорацията „Viacom”, заведен през есента на 2008г. срещу „YouTube” е за обезщетение за пропуснати ползи в следствие на нарушение на авторски права чрез използването им в интернет на стойност 1 милиард долара. Основното твърдение на „Viacom” е, че сайтът YouTube е нанесъл имуществени вреди на ищеца, позволявайки да бъдат качени без правно основание 160 000 видео клипа, нарушаващи авторски права, притежавани от „Viacom”. “Бизнес моделът на Google, изграден върху продажбата на реклама и на видео материали с нерегламентирани авторски права, е в открит и очевиден конфликт със законите за защита на авторските права”, твърдят в иска си „Viacom”. Адвокатите на ищеца изтъкват още обстоятелството, че за разлика от други уеб страници, които сключват нужните лицензионни договори, „YouTube” не са предприели нужните правни действия, за да се сдобият с авторските права - предмет на чужда интелектуална собственост.

 Авторско право. Адвокат по авторско право в Пловдив и София.

Кантора “ЮСАУТОР” е един от малкото специализирани офиси в България, които имат изключителен фокус върху защитата на Вашите aвторски права в национален и международен план. Дейността на “ЮСАУТОР” в тази насока се изразява в авторскоправни консултации, изготвяне на юридически договори и споразумения в областта на авторското право като цяло, както и процесуално представителство в съда и прокуратурата по авторскоправни спорове.

През 2021г. "ЮСАТОР" бе избрана за кантора на годината в България.

Управляващ съдружник на кантора “ЮСАУТОР” е адвокат Атанас Костов, който е един от топ специалиститев България по интелектуална собственост, като той е насочил усилията си на юрист в тази област вече 20 години. Атанас Костов познава в детайл наличната международна и национална съдебна практика по авторскоправни дела, като на базата на неговия натрупан опит и авторитет като специалист по авторско право, същият е поканен да участва в Консултативния съвет по интелектуална собственост към Министерството на културата, както и като консултант в работна група към законодателната комисия, относно едни от последните промени в Закона за авторското право и сродните му права. В своята кариера адвокат Атанас Костов  е написал пет книги, коментиращи в детайл авторскоправната тематика и над 50 научни статии в същата област, участвал е в множество семинари на тема "авторско право" като лектор, един от постоянните автори на престижното юридическо издание "Труд и право", консултирал е  множество корпоративни клиенти и физически лица автори, относно проблематиката на авторскоправните индустрии. Господин Костов  е бил процесуален представител в повечето от сравнително малкото авторскоправни спорове, водени в България, касаещи защита на авторско право в областта на музиката, киното, фотографиите, компютърните програми, литературата, сценичните изкуства и науката.

Понастоящем адвокат Костов се развива и като специалист в дигиталната регламентацията на интелектуалната собственост - в частност на онлайн медиите(радиостанции, вестници, спортни сайтове, телевизии) и бизнесите, базирани в Интернет, като презентационни и търговски интернет сайтове, онлайн библиотеките, компютърните програми и бази данните, блокчейн технологии и т.н, като консултира тези индустрии във връзка с авторскоправна им проблематика. Интелектуалната собственост в Интернет е ключов бизнес аспект в 21 век, като адвокат Атанас Костов е един от малкото специалисти в България, които в детайл са запознати със специфичните аспекти, базирани на т.нар. "Интернет право" в онлайн средата, както в национален, така и в международен аспект.

Понятие за авторско право. Според чл.3, ал.1 от Закона за авторското право и сродните му права обект на авторско правое всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:

- литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;

- музикални произведения;

- сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;

- филми и други аудио-визуални произведения;

- произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;

- реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени планове;

- фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;

- одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;

- графично оформление на печатно издание;

- кадастрални карти и държавни топографски карти.

(2) Обекти на авторско право са също:

- преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;

- аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;

- периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.

(3) Обект на авторско право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.

През последните няколко години “ЮСАУТОР” работи в близко сътрудничество с Американското авторскоправно ведомство(Аmerican copyright office) относно регистрацията на авторски произведения в САЩ. Този регистрацинен режим по отношение на авторски права, покрива всичките 165 страни членки на Бернската конвенция, включително България и голяма част от страните членки на ЕС, като регистрираното авторско произведение се вписва и в библиотеката на Конгреса в САЩ. За разлика от европейската авторскоправна система, в която авторското правовърху произведението възниква от момента на неговото създаване и обективиране в публичното пространство, като в този контекст няма и регистрация на авторски права, то в англо-саксонската система и в случая в САЩ, съществува регистрационен режим по отношение на конкретно авторско право. Регистрацията се осъществява в Американското авторскоправно ведомство(U.S copyright office) чрез провеждането на специфична административна процедура по вписване на съответното авторско произведение. Кантора “ЮСАУТОР” предлага на клиентите си този специфичен способ за документална защита на тяхното авторско право, която се явява изключение от общия европейски принцип. Така нашите клиенти успяват да регистрират своето авторско право в международен аспект, като защитата се разпростира практически във всички развити индустриални държави, подписали Бернската конвенция. Към настоящия етап повечето български правни субекти, които решават да запазят по този нaчин интелектуалната си собстеност са автори на софтуер, литературни произведения, произведения на визуалното изкуство(дизайна) и архитектурата.

Процесуална защита на авторски права.

Кантора "ЮСАУТОР" Ви предлага адвокатска защита по административно-наказателни производства, касаещи нарушения на авторски права, деликтни авторскоправни искове по чл.95 и следващите от ЗАПСП, както и във връзка с наказателни производства по чл.172а от НК. Сайтът на кантората съдържа множество статии на адвокат Атанас Костов, чрез които можете да се запознаете с евентуалните опции за отстояване на Вашите процесуални права пред Министерството на културата, съда и прокуратурата. При нужда от специализирана юридическа помощ, касаеща съдебна защита на авторско право, моля обърнете се към екипа на кантора "ЮСАУТОР".

Моля задайте Вашия въпрос, касаещ защита на авторското Ви право в Пловдив и София тук: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или на телефон 0888915215.

За повече инфирмация по темата прочетете статията "Как да защитите авторско право"?

Авторско право върху дизайна по ЗАПСП.

За дизайна има множество определения. Едни го определят като творческа дейност по създаването на технически системи и индустриални способи в съответствие с художествените и утилитарни способи. Други автори считат дизайна за съвкупност от съзнателни и интуитивни усилия по решението на един художествен проблем, който никога не може да бъде едностранно решен, като в резултат на този процес се получават множество реални резултати, като някои от тях са повече провинили от другите и тяхната приложимост зависи от вложеното смислово значение.

В превод от италианското "disegno", думата означава не само чертеж и рисунка, но и сложни вещи, създадени на базата на работата на художника. Английския превод ни дава друго значение – проект, образ, замисъл, идея, необичайна и нестандартна деятелност.

Авторско право върху електронните и компютърни(видео) игри.

Исторически погледнато, за пръв път видеоигрите са били регламентирани като обект на авторското право в “Закона за авторското право върху компютърните програми” на САЩ, приет през 1980г. Поради твърде общите формулировки, съдържащи се в него, американските съдии в последствие уточняват приложното му поле, като в едни от първите прецеденти по този закон се защитават и видеоигрите като обект на авторско право. Насочвайки поглед към българската законодателна уредба следва да се отбележи, че в ЗАПСП видеоигрите не присъстват като изричен обект на авторското право, но тъй като те сами по себе си представляват съвкупност от база данни, оформени като компютърни програми, то те безспорно според мен попадат в хипотезата на чл.3, ал.1,т.1 и чл.3, ал.2, т.3, т.е за тях субсидиарно се прилагат законодателните решения относно компютърните програми.

1.Правен режим на видеоигрите в българското законодателство. На първо място би трябвало да се отбележи, че всяко възпроизвеждане на програмата под формата на видеоигра и всяко използване, което не е изрично, т.е в писмена форма разрешено от автора, е незаконно. Чл. 70 и чл. 71 от ЗАПСП дават съответно законодателно разрешение на този въпрос, като изрично отбелязват, че лицето, което законно е придобило правото да използва видео игра под формата на компютърна програма, може да я зарежда, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея, но забележете - само ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки. Съгласно чл. 70 от ЗАПСП, ако не е уговорено друго, би трябвало лицето, което законно е придобило правото да използва видеоигра да може: да зарежда програмата, т.е да привежда в експлоатация нейните чисто технологични свойства, като я съхранява в паметта на компютъра или я възпроизведе чрез периферно устройство с цел да получи представа за нейното действие; да я изобразява върху екран – да я възпроизвежда по начин годен за сетивно възприятие; да я изпълнява – да използва функциите на програмата с оглед на целта, за която е създадена; да я предава на разстояние – да има възможност чисто пространствено и дистанционно да се ползва от характеристиките на програмата и в този смисъл да я прави достояние и на други лица, естествено с негово разрешение; да я съхранява в паметта на компютър – т.е тук говорим за т.нар софтуерен продукт, който се съхранява в хардуерното устройство на компютъра; да я превежда – считам, че тук законодателя е имал предвид израза “превежда” от чисто лингвистична гледна точка; да я преработва и да внася други изменения в нея – да изменя принципа на действие на програмата. Интересен факт, имащ своето икономическо изражение е, че съгласно чл. 25 от ЗАПСП, изготвянето на копия от вече публикувани произведения не се допуска без съгласието на автора и без заплащане на възнаграждение, дори и ако се отнася само за лично ползване на видеоигра.

Авторско право върху компютърните програми и базите данни по ЗАПСП.

Съвременното общество и свързаните с него обществено-икономически реалности са пряко обвързани с компютърните технологии и тяхното динамично развитие. Този факт поражда значими юридически проблеми, които най-вече са свързани с правната регламентация на софтуера, компютърните програми, базите данни и защитата им като интелектуални продукти. Известно е че западноевропейските законодателства, а и англосаксонската правна система/САЩ, Англия/ непрекъснато се развиват в тази насока, тъй като тук е засегнат един значителен материален интерес, който очаква адекватни законодателни решения. В САЩ например авторското право е отделен клон на правото, като на авторскоправната регламентация на компютърните програми и софтуера е обърнато специално и доста обширно внимание, предвид обстоятелството, че именно там се намират гигантите в търговията със софтуерни и хардуерни продукти като “Майкрософт”, “Хюлит Пакърд”, “Ейпъл макинтош” и много други. От друга страна телекомуникационните компании и “Интернет” бележат значителен ръст на развитие именно на базата на най-новите решения в областта на софтуера, което явление също има своя икономически еквивалент. Ето защо в тази насока също се търсят начини за по-ефективна юридическа защита. Първата страна в света, включила в авторското си право компютърните програми са Филипините през 1972г. През 1980г. в САЩ се приема закон за Авторското право върху компютърните програми, но тъй като той е бил прекалено общ, американските съдии в последствие са доуточнили приложното му поле, като в крайна сметка са стигнали до извода, че защитени са само изходните и обектните програми, записани върху твърдия диск, изпълнителните и потребителските програми и видеоигрите. През 70-те години в Европа и най-вече във Франция се появява съдебна практика, свързана с компютърните програми и техния авторскоправен режим, но тя е твърде противоречива, тъй като в някои страни те не се признават за обект на авторското право, защото не са “произведения на духа” и не изразяват “естетически или художествени нагласи”. За да се избегнат именно тези противоречия, съществуващи между законодателствата на европейските страни и САЩ, години по-късно бе издадена Европейската директива за правна закрила на компютърните програми от 1991г., чрез която се постигна търсената хармонизация в законовата уредба по отношение на тази толкова спорна и специфична материя в световен мащаб. Ето защо в настоящето изложение ще се опитам да направя един кратък коментар на основните авторскоправни постижения както у нас, така и в международен аспект, що се отнася до способите за защита на компютърните програми и базите данни като част от интелектуалната собственост.