Авторско право върху електронните и компютърни(видео) игри.
Исторически погледнато, за пръв път видеоигрите са били регламентирани като обект на авторското право в “Закона за авторското право върху компютърните програми” на САЩ, приет през 1980г. Поради твърде общите формулировки, съдържащи се в него, американските съдии в последствие уточняват приложното му поле, като в едни от първите прецеденти по този закон се защитават и видеоигрите като обект на авторско право. Насочвайки поглед към българската законодателна уредба следва да се отбележи, че в ЗАПСП видеоигрите не присъстват като изричен обект на авторското право, но тъй като те сами по себе си представляват съвкупност от база данни, оформени като компютърни програми, то те безспорно според мен попадат в хипотезата на чл.3, ал.1,т.1 и чл.3, ал.2, т.3, т.е за тях субсидиарно се прилагат законодателните решения относно компютърните програми.
1.Правен режим на видеоигрите в българското законодателство. На първо място би трябвало да се отбележи, че всяко възпроизвеждане на програмата под формата на видеоигра и всяко използване, което не е изрично, т.е в писмена форма разрешено от автора, е незаконно. Чл. 70 и чл. 71 от ЗАПСП дават съответно законодателно разрешение на този въпрос, като изрично отбелязват, че лицето, което законно е придобило правото да използва видео игра под формата на компютърна програма, може да я зарежда, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея, но забележете - само ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки. Съгласно чл. 70 от ЗАПСП, ако не е уговорено друго, би трябвало лицето, което законно е придобило правото да използва видеоигра да може: да зарежда програмата, т.е да привежда в експлоатация нейните чисто технологични свойства, като я съхранява в паметта на компютъра или я възпроизведе чрез периферно устройство с цел да получи представа за нейното действие; да я изобразява върху екран – да я възпроизвежда по начин годен за сетивно възприятие; да я изпълнява – да използва функциите на програмата с оглед на целта, за която е създадена; да я предава на разстояние – да има възможност чисто пространствено и дистанционно да се ползва от характеристиките на програмата и в този смисъл да я прави достояние и на други лица, естествено с негово разрешение; да я съхранява в паметта на компютър – т.е тук говорим за т.нар софтуерен продукт, който се съхранява в хардуерното устройство на компютъра; да я превежда – считам, че тук законодателя е имал предвид израза “превежда” от чисто лингвистична гледна точка; да я преработва и да внася други изменения в нея – да изменя принципа на действие на програмата. Интересен факт, имащ своето икономическо изражение е, че съгласно чл. 25 от ЗАПСП, изготвянето на копия от вече публикувани произведения не се допуска без съгласието на автора и без заплащане на възнаграждение, дори и ако се отнася само за лично ползване на видеоигра.
Тук наблюдаваме един ограничителен режим, предвиден специално за този вид обект на авторското право по отношение на свободното използване на същия. Без да трябва да иска допълнително съгласие от автора и без заплащане на отделно възнаграждение, валидно придобилият една видеоигра обаче може да изготвя резервно копие от нея, само ако това е необходимо за съответния вид използване, за който е придобита, т.е да я съхранява като масив от бази данни на отделни магнитни или друг вид носители – например на CD. От друга страна закупилият игра може да я наблюдава, изучава и изпитва начина й на действие за определяне на идеите и принципите, които са залегнали в който и да е неин елемент, но ако това става в процеса на зареждането й, изобразяването й върху екран, изпълняването й, предаването й на разстояние или съхраняването й в компютърната памет, при условие, че той валидно е придобил правото да извършва тези действия в съответствие с чл.70 ЗАПСП. Този текст е оформен като оборима презумпция, тъй като предвидената свобода за изучаване на основните принципи на играта би породило предсказуеми негативни последици, ако всичко това не е скрепено със съответната защита-санкция. Законодателят е дал и още една опция на законно придобилият видеоигра - да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена видеоигра с други такива, но при условие, че необходимата за тази цел информация не е била предоставена в готов вид и че това се извършва само по отношение на онези части от играта, които са необходими за постигане на съвместимостта. Според мен тази възможност е предвидена например за да може да се използва съответния продукт в “мрежа”, т.е когато няколко “геймъра” играят заедно една и съща игра по интернет. Това действие естествено е скрепено със забраната, че така получената информация не може да бъде използвана за създаване и разпространение на видеоиграта, чийто програмен код се превежда, както и за каквото и да е друго действие, което може да накърни авторските права върху програмата, т.е т.нар “хакване” на играта, чрез влизане в програмния и код и незаконното му разпространение между неограничен кръг от лица, които са си я “издърпали” от интернет.
Не мога да пропусна да отбележа, че нормативни правила по отношение на компютърните програми, бази данните и видеоигрите българската авторскоправна доктрина е заимствала от Директива № 91/250 от 14.05.1991 г. на Европейския съвет. Въпреки нейният незадължителен характер по отношение на вътрешното ни законодателство тя се явява един вид законодателна рамка, около която се обединяват всички подобни нормотворчески виждания в западноевропейските страни. В този контекст е немислимо който и да е нов национален закон по авторско право в Европа да игнорира този акт. Ето защо тук е мястото да се отбележи, че във връзка с непрекъснато развиващата се правна регламентация на компютърните програми и игри в световен мащаб има какво да се желае по отношение на по-пълното и точно регламентиране на авторскоправния им режим в ЗАПСП. На първо място считам, че уместно би било отделянето на видеоигрите като самостоятелни обекти на авторското право извън компютърните програми и литературните произведения, предвид спецификата им и все по-значителния материален интерес, с който те са обвързани, както и с оглед избягването на недопустими смесвания между софтуер и компютърните програми като термини, както това е направено в чл.172а от НК. На второ място би трябвало да се предвиди изричен текст, който да урежда имуществените и неимуществените права на авторите на видеоигрите, тъй като е недопустимо изрично да са уредени правата на ползвателите им в чл.70 от ЗАПСП, а тези на авторите, които напрактика са и по-важни, тъй като именно те са носителите на авторството, на създаването, да се извеждат чрез тълкуване от правата на авторите на литературни произведения.
2.Тенденции и особености в правната регламентация на видеоигрите. Широкото навлизане на пазара на т.нар “гейм клубове” или по друг начин казано – интернет залите в България, доведе до възникването на диспут по отношение на авторскоправния режим на използваните от тях интелектуални продукти в три насоки. Първо – доколко използваните в тях софтуерни продукти под формата на компютърни програми и видеоигри са лицензирани, второ – дали спрямо тях се заплащат регламентираните в ЗАПСП авторскоправни отчисления и трето, но не на последно място – дали те в по-голямата си част не са обект на незаконно копиране? Както вече стана ясно видеоигрите са изключени от допустимото свободно използване на обекти на авторското право, както в чл.23, ал.1, т.2 ЗАПСП, така и в чл.25, ал.1 ЗАПСП, визиращ свободното копиране за лично ползване. От тук следва логическият извод, че за всеки отделен компютър, както що се отнася до лично ползване, така и за отдаването на видеоигри под наем трябва да бъде инсталирана отделна лицензирана видеоигра, т.е такава, която само по себе си да инкорпорира и да е носител сама по себе си на авторските права на съответния производител. Тук възниква и един нов чисто теоретически въпрос – възможно ли е отдаването на видеоигри и компютърни програми под наем? Правото на наем на компютърните програми и видеоигрите е уредено за пръв път в международен план в Директивата на Съвета на Европа за правна закрила на компютърните програми от 1991г. В средата на 90-те години Световната търговска организация, с оглед урегулирането на търговските аспекти, свързани с интелектуалната собственост и в частност с компютърните програми и видеоигрите, прие Споразумението ТРИПС, като в неговия чл.11, който се касае за правата за даване под наем и на кинематографски произведения се казва, че авторите на компютърни програми имат изключително право на наем с търговска цел на неограничен кръг от потребители на оригинали или копия от техните закриляни от авторското право произведения. Такова право на наем обаче отпада, ако самата програма не е основен обект на наема, така както е при компютърните игри, където обект на наема е самата игра, а компютърната програма, с която е създадена е подчинено средство за постигането и. Същото виждане споделя и е възпроизведено в Бернската конвенция в нейния чл.7. По нататък чл.11 на ТРИПС визира, че страната членка се освобождава от това задължение, ако подобно даване под наем не води до широко разпространено копиране на тези творби, което материално нарушава изключителното право на възпроизвеждане, представено в тази страна-членка на авторите и техните правоприемници. Ето защо според мен ако наемът води до широко незаконно копиране в случая на една видеоигра, правото на наем трябва да бъде признато и упражнявано, за да може чрез това право авторът да реализира търсения от продукта си положителен финансов резултат и обратно, ако то не води до широко незаконно копиране, това не е необходимо.
Коректно е тук да се направи едно уточнение. Във визираната хипотеза правните последици от наема на компютърните програми или на техни копия би трябвало да настъпят в патримониума на носителя на авторското право. Важният въпрос е какво става тогава, когато компютърните програми са само средство за постигане на определен резултат, както това е при видеоигрите и дали самите видеоигри могат да бъдат обект на наем? ЗАПСП не предвижда правото на наем сред изрично посочените изключителни правомощия на авторите в чл.18, но пък това право е включено в синтетичното право на разпространение, където съобразно параграф 2, т.4 от Допълнителните разпоредби към ЗАПСП, това право фигурира наред с останалите възможни разпоредителни действия на автора с оригинали или екземпляри от произведението.Според мен при едно стеснително тълкуване на така зададения въпрос би трябвало също така да се приеме, че видео или компютърните игри могат да бъдат предмет на наем и то по отношение на евентуални клиенти на лицето, което легитимно е придобило собствеността върху такава игра. Но трябва ли това лице /физическо или юридическо такова/, което притежава интернет или “гейм” клуб да заплаща авторско възнаграждение за този вид наем, ако не защо и ако да на кого? След като според българското законодателство собствениците на “гейм” зали са задължени да закупуват лицензирани продукти, за да осъществяват дейността си, то следва да се приеме, че в този смисъл не се стига до широко незаконно копиране на видеоигри. Тоест не трябва да се прилагат разпоредбите относно наема в контекста на чл.11 ТРИПС, поне що се отнася до авторите на видеоигри или техните представители и те не би трябвало да получават някакъв вид авторски възнаграждения, произтичащи от наем на тези продукти. Единственият начин според мен да се уговори такъв вид наем е чрез предоставяне на ползвател/собственик на гейм “клуб”/ на неизключително право за използване на произведение чл.36, ал.3 ЗАПСП -в случая компютърна игра/например чрез копиране на съответната игра в компютрите на ползвателя без той да я закупува, а да плаща наем само по отношение на инсталираното произведение/, като в тази хипотеза авторът си запазва опцията сам да го използва, както и да преотстъпва същото произведение на трети лица срещу възнаграждение.
3.Организации за колективно управление на авторски права в областта на видеоигрите. За осъществяването на контрол и най-вече в областта на т.нар “пиратиране” в България бяха създадени организации за управление на авторски права в хипотезата на чл.40 ЗАПСП, които сами по себе си представляват юридически лица с нестопанска цел. Те представляват сдружения на т.нар. “издатели” на видеоигри, които осъществяват права като пълномощници на западните фирми производителки. Издател, на когото авторът е отстъпил освен правото за издаване и други права, може да предостави управлението на тези права на организация за управление на авторски права. Въпросните организации сключват договори с ползвателите/интернет и “гейм” клубове/ на видеоигри, като им предлагат за закупуване пакет от игри, както и следят за отчисленията извършвани за авторски възнаграждения. Единствената в България организация за колективно управление на авторски права в този смисъл е “БулАКТ”. Тя следи за авторските права върху софтуера, филмите и компютърните игри, разпространявани в интернет пространството. Дружеството е създадено през 1995г. В него членуват няколко вериги интернет клубове от цялата страна като “Виртуален свят”, “Медийна група” – Варна, “Трансфергруп”-Пловдив, “Ер Софт” и “Матрицата”. Тази организация представлява сдружения на автори и други носители на такива права – издатели на видеоигри в случая. Тя не реализира печалба и разпределя всички средства, получени от ползвателите, между членовете си, след като удържа необходимото за своята дейност.За да защити правата на членовете си “БулАКТ” е назначила т.нар. интернет инспектор, който да следи за нелегалното разпространение на игри в киберпространството. Организацията изпраща официални писма до провайдерите, с които предупреждава потенциалните нарушители, че на техния сървър има качени игри със защитени авторски права. Изпращането на подобни писма се налага от факта, че самият провайдър понякога не може сам да следи за наличието и незаконното разпространение на защитени продукти в мрежата. Във въпросните писма също се отправя предупреждението, че ако не спре незаконното използване на видеоигри, ще последват проверки и изземване на нелегалното съдържание. По данни на “БулАкт” през 2002г. са иззети общо 488 компютъра с игри за РС и матрици “Сони Плейстейшън”. По време на акциите са претърсени 277 интернет клуба по сигнал за притежаване на носители на игри без авторски права. Освен това са подадени и четири сигнала до НСБОП, с които се изисква издаване на разпореждане до нарушителите по чл.62, ал.1 от ЗМВР за пиратство в интернет. Бих искал в този контекст да отбележа, че за защитата на своите права организациите за колективно управление на авторски права могат и от свое име да предприемат всякакви юридически действия, включително да предявяват искове по чл. 94 и 95 ЗАПСП и да искат налагане на обезпечителни мерки по чл. 96а и на мерки по чл. 96б, 96в и 96г. ЗАПСП. Пътят, който е избран от “БулАКТ” като цяло клони към наказателна репресия в смисъла на чл.172а от НК, като начин по бързо да осъществи правата на членовете си. Напрактика обаче правомощията на организациите за колективно управление на авторски права са отразени в чл.40, ал.7 ЗАПСП. Смея да твърдя, че с тези си действия въпросната организация рискува да накърни признати конституционни права на български граждани, обвинявайки ги в извършване на престъпление, което само по себе си е трудно доказуемо. В този смисъл трябва да се отбележи, че претенциите за нарушени авторски права имат своето изражение в чл. 94 от ЗАПСП и следващите и най-малкото е неоправдано да се търси решаване на спорове чрез наказателното право, след като за тях е предвиден един подробен гражданскоправен ред. Що се отнася до вземането на каквито и да е административни мерки, то те според мен са приоритет на Министерството на културата и органите на МВР като производството по тяхното налагане е по ЗАНН, а не по НК. Несериозно звучи една организация с нестопанска цел да подава “сигнали” на МВР и да сезира органи като НСБОП, в следствие на което да се стига до проверки и изземване на техника и други материални носители или пък, ако това е факт то възниква друг въпрос – на какво правно основание става това?
4.Административноправна защита на видеоигрите. Нейното осъществяване заканадателят е отразил в чл.97, ал.1,т.8 и 9 от ЗАПСП: който притежава компютърна програма/аналогично видеоигра/, като знае или има основание да предполага, че това е незаконно; възпроизвежда, разпространява или използва по друг начин такава се наказва се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от триста до три хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание и предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи. В първия случай заканадателят е предвидил наличие на пряк или непряк умисъл от страна на лицето, което по какъвто и да е начин се е сдобило с видеоигра/компютърната програма/, относно факта на незаконното й притежание, т.е неговото поведение да е насочено или да предполага настъпването на неблагоприятни правни последици от това. На второ място е предвидена и хипотеза, която се отнася до възпроизвеждането, разпространяването и използването по друг начин на видеоигра/компютърната програма/ от лице, което не е автор или което не е получило по друг начин правото вторично да се разпорежда с предмета на авторското право. Осъществяването на тези два фактически състава законодателят е скрепил със съответна имуществена санкция, с определен минимален и максимален размер, в зависимост от степента на нарушението. При повторно и всяко следващо нарушение по ал. 1 в едногодишен срок от налагане на предишното наказание глобата е от хиляда до пет хиляди лева и предметът на нарушението, независимо чия собственост е се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи. При системни нарушения мястото, в което те се извършват и което представлява седалище на търговец и други подобни, се запечатва за срок от три до шест месеца. Санкциите по ал. 1 или 2 се налагат и на лице, което, без да има право на това и като знае или има основание да предполага, че това действие ще причини, позволи, улесни или укрие нарушение на закриляно от този закон право: 1. премахне или измени представена в електронна форма информация за режима на правата върху обект на авторско или сродно на него право; 2. разпространява, включително и като внася с цел разпространение, публично изпълнява, излъчва по безжичен път или предава чрез кабел или друго техническо средство обект на авторско или сродно на него право, както и предлага достъп на неограничен брой лица до такъв обект по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, знаейки, че представена в електронна форма информация за режима на правата върху този обект е била премахната или изменена без право на това. Актовете за установяване на нарушенията по чл.97 от ЗАПСП се съставят от органи, на които това е възложено от министъра на културата със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи. Наказателните постановления се издават от министъра на културата, или от определени от него длъжностни лица. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН. Петдесет на сто от средствата от глобите, събрани на основание чл. 97 ЗАПСП, постъпват по сметката на Националния фонд "Култура", а останалите - по бюджета на Министерството на културата, и се изразходват за защита на авторското право, като условията и редът за разпределението им се определят от Министерския съвет. Коректно е да се отбележи, че за в бъдеще – поне според мен, би трябвало да бъде предвидена законодателна възможност организациите за колективно управление на авторски права също да имат право да сезират компетентните органи при установени от тях нарушения на авторските права, по отношение на произведения на техните членове. Частично такива правомощия са предвидени в хипотезата на чл.40, ал.7 от ЗАПСП, като е казано, че за защитата на правата на членовете си организациите за колективно управление на авторски права „могат и от свое име да предприемат всякакви юридически действия”. Все пак мисля, че тази норма се нуждае от допълнителна конкретизация с цел да се избегне превратното и тълкуване. Проблемът при повечето авторскоправни нарушения, извършвани спрямо компютърните игри е че българските разпространители на игри в голяма степан имат договори, с които са им отстъпени дистрибуторски, а не лицендионни права. Същото може да се каже и за т.нар музикални мейджъри.
Съдебна практика. Пример за казаното по-горе е решение от 29.05.2001 г. на CPC по н.а.х.д. № 1848/2001г. Фактическата ситуация по делото е следната. На 3.01.2001 г. св. П. - ст. инспектор в дирекция "Авторско право и сродни права" при МК, извършила проверка в гр. С. на щанд № ..., находящ се в зала "У.". На щанда се продавали детски играчки, но имало и телевизор с включено към него устройство, наречено конзола, компактдискове и два каталога с обложки на компактдискове. На щанда продавал св. Н., а щандът бил нает от "Т." ЕООД с управител жалбоподателката К. Св. П. и св. А., който участвал в проверката, се приближили към св. Н. и св. А. и го попитал дали имат играта "Драйвър" и колко струва. Св. Н. отговорил, че струва 12,00 лв., тъй като е на два диска и може да бъде закупена веднага. След това св. П. се представила и към щанда се приближили и свидетелите В. и С. Св. Н. бил поканен да покаже компактдисковете и той извадил кутия с компактдискове, които били под щанда. Вследствие в I РПУ-СДВР бил съставен протокол за изземване и от св. Н. били иззети общо 132 компактдиска. В присъствието на проверяващите лица не е била извършвана продажба на компактдискове. На 8.01.2001 г. на жалбоподателката К. бил съставен акт за административно нарушение, в който е отразено, че тя е допуснала разпространение (чрез продажба) на компактдискове, съдържащи компютърен софтуер, без уредени лицензионни права. В акта за административно нарушение е посочено, че жалбоподателката е нарушила чл. З, ал. 1, т. 1, чл. 15, чл. 18 , чл. 35, чл. 70 и чл. 71 ЗАПСП и че актът е съставен на основание чл. 97, ал. 1, т. 9 ЗАПСП.
Въз основа на този акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е описано, че на 8.01.2001 г. на жалбоподателката К. в качеството й на управител на "Т." ЕООД е бил съставен акт за административно нарушение за това, че е допуснала разпространение на компактдискове, съдържащи аудио-визуален и компютърен софтуер, без уредени авторски права на щанд № 63 в зала "У.". В наказателното постановление е отразено също, че след допълнителна експертна оценка от страна на актосъставителя е констатирано, че една част от дисковете - 62 бр., съдържат аудио-визуален софтуер - игри, правата за възпроизвеждане и разпространение върху които за света принадлежат на С. К. Е. Е., като до този момент компанията не е отстъпвала на български физически или юридически лица права за възпроизвеждане и разпространение на продуктите си върху носител компактдиск. Продуктите на тази компания могат да се разпространяват (продават, отдават под наем) само в оригинален вариант. Останалите 70 бр. компактдискове съдържат развлекателен софтуер (компютърни игри), записани на носител СВ - К. ОМ, правата върху по-голямата част от които принадлежат на чуждестранни софтуерни компании, които имат официални представители в България (АКТ СОФТ на МICROSOFT; ПУЛСАР на ELECTRONIC ARTS, HAVAS INTERACTIVE, CRYO INTERACTIVE, ТАКЕ 2, INFOGRAMES, PAN INTERACTIVE, VIRGIN INTERACTIVE). Българските фирми имат права да разпространяват само оригинални продукти на компаниите, чиито представители са, като само фирма ПУЛСАР има отстъпени права от РАN INTERACTIVE за възпроизвеждане и разпространение на заглавието ТZAR. - "Тежестта на короната" върху носител СD-ROM. В наказателното постановление е посочено също, че жалбоподателката К. е осъществила състава на административно нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 9 ЗАПСП, като в нарушение на разпоредбата на цитирания закон е допуснала разпространение на компактдискове, съдържащи аудиовизуални софтуерни продукти и развлекателни компютърни софтуерни продукти, без съгласието на носителите на авторските права и са нарушени виновно чл. З, ал. 1, т. 1, чл. 15, чл. 18, чл. 35, чл. 70 и чл. 71 ЗАПСП. Изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основа на показанията на свидетелите П. А., С. и В., които са последователни, точни и безпротиворечиви, както и въз основа на приложените по делото писмени доказателствени материали - експертно решение № 0873057 от 27.03.2000 г. на III РБ, декларация за данъчна регистрация, удостоверение към ф. д. № 995/18567, решение на СГС от 8.11.1995 г. по гр. д. № 18567, договор за участие в Коледен и Новогодишен базар № 63/12.12.2000 г., трудов договор № 2 от 27.12.2000 г. "Т." ЕООД, заповед № РД 09-250/4.07.2000 г. на министъра на културата и заповед № РД 09-141/24.04.2000 г. на министъра на културата. Софийски районен съд не е дал вяра на показанията на св. Н. и св. М. Показанията на св. Н. се опровергават от показанията на свидетелите П., А., С. и В. Св. Н. е и заинтересуван от изхода на делото, тъй като срещу него също е съставен акт за административно нарушение. Показанията на св. М. не са годни да опровергаят показанията на св. П., А., С. и В., тъй като този свидетел твърди, че не знае дали на щанда, на който е била извършена проверката, са се продавали компактдискове и заявява също така, че не прави разлика между "анимационни филми и СОНИ ПЛЕЙСТЕЙШЪН, поради това, че и двете са рисувани". Съдът не е обсъдил приложения по делото протокол за изземване, тъй като не е съставен по предвидения в закона ред.
Чл. 84 от особените разпоредби на ЗАНН предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за извършване на опис и изземване на вещи се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Според НПК при изземването присъстват поемни лица (най-малко две поемни лица, тъй като е употребено множествено число), които подписват протокола за изземване. Протоколът за изземване № 132 от 3.02.2001 г., който е приет и приложен по делото обаче, е подписан от поемните лица и от лицето, което го е съставило само на първата страница, където са описани десет компактдиска. Другите страници, за които е отразено, че са неразделна част от цитирания протокол за изземване, са подписани само от лицето, което е предало компактдисковете.
Поради гореизложеното СРС е намерил, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Актът за административното нарушение и наказателното постановление са издадени при съществени нарушения на процесуалните правила - в нарушение на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Както в акта за установяване на административното нарушение, така и в наказателното постановление нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, не са описани според изискванията на ЗАНН. Нито в акта за административното нарушение, нито в наказателното постановление са описани компактдисковете, за които се твърди, че жалбоподателката е допуснала да бъдат разпространявани без уредени авторски права. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да фигурират както в акта за административно нарушение, така и в наказателното постановление и фактът, че тези компактдискове са описани в протокол за изземване, не е достатъчен. Нещо повече, едно негодно доказателствено средство не може да замести акта за административно нарушение и наказателното постановление. Както вече беше посочено, протоколът за изземване е негодно доказателствено средство, тъй като не е изготвен по предвидения в закона ред. От показанията на св. П. по несъмнен начин се установява и обстоятелството, че иззетите компактдискове не са били пакетирани, запечатани и при запечатването им не са били положени подписите на лицата, в присъствието на които е било извършено изземването. Така не може да бъде гарантирано, че заглавията на компактдисковете, отразени в протокола за изземване, съответстват именно на тези компактдискове, които са били намерени на щанда и иззети. В акта за административно нарушение изобщо не е посочено и на кого принадлежат авторските права и правото на разпространение на компактдисковете, за които се твърди, че жалбоподателката е допуснала да бъдат разпространявани без уредени авторски права. Това обстоятелство не е посочено в пълен обем и в наказателното постановление. В наказателното постановление е отразено най-общо, че за 62 бр. от дисковете правата за възпроизвеждане и разпространение принадлежат на СОНИ КОМПЮТЪР ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ ЕВРОПА, като не са индивидуализирани дисковете, а за другите 70 бр. дискове е посочено само, че правата "върху по-голямата част от тях принадлежат на чуждестранни софтуерни компании, които имат официални представители в България (АКТ СОФТ на МICROSOFT; ПУЛСАР на ELECTRONIC ARTS, HAVAS INTERACTIVE, CRYO INTERACTIVE, ТАКЕ 2, INFOGRAMES, PAN INTERACTIVE, VIRGIN INTERACTIVE), като отново дисковете не са индивидуализирани. В акта за административното нарушение неточно е описано и това, че жалбоподателката е допуснала разпространение на компактдискове чрез продажба. От събраните по делото гласни доказателствени материали по несъмнен начин е установено, че компактдисковете са били предлагани за продажба, но продажба не е била извършена. ЗАПСП прави разлика между продажба и предложение за продажба в § 2, т. 4 от Допълнителните разпоредби на закона.
В нарушение на чл. 42, т. 5 ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН в акта за административното нарушение и в наказателното постановление не са били конкретизирани законовите разпоредби, които са били нарушени. В акта за административното нарушение и в наказателното постановление е отбелязано, че жалбоподателката е допуснала да бъдат нарушени виновно чл. З, ал. 1, т. 1, чл. 15, чл. 18, чл. 35, чл. 70 и чл. 71 ЗАПСП не съдържат състави на административни нарушения. В чл. З, ал. 1, т. 1 ЗАПСП е предвидено само кои са закриляните обекти на авторското право, а чл. 15 от същия закон урежда какви права има авторът. В чл. 18 ЗАПСП са предвидени видовете имуществени авторски права, а чл. 70 и 71 ЗАПСП визират диспозитивни и императивни правила за лицата, които законно са придобили правото за използване на компютърни програми, но не и за лицата, които нямат такива права. С оглед на това, че цитираните по-горе норми уреждат различни права, но не и задължения, те не могат да бъдат нарушени от жалбоподателката. Липсата на точно описание на нарушението и непосочването на законовите разпоредби, които са били нарушени, е накърнило правото на защита на наказаното лице, тъй като жалбоподателката е била лишена от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършила, и да се защитава пълноценно по него. Така е ограничено правото на жалбоподателката да подаде адекватно възражение по акта в тридневен срок от подписването му, както предвижда чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Поради това и с оглед на обстоятелството, че част от нарушенията са пренесени и в наказателното постановление, в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 53 ал. 2 ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 10 ЗАНН при административните нарушения допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. В разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 9 ЗАПСП е предвидена отговорност само за лицата, които в нарушение на разпоредбите на ЗАПСП възпроизвеждат, разпространяват или използват по друг начин компютърна програма. Никъде в ЗАПСП не е предвидена административнонаказателна отговорност за допустителите. С оглед на това в конкретния случай и жалбоподателката К. не е административнонаказателноотговорна за това, че е допуснала да се разпространяват компактдискове без уредени авторски права. По изложените съображения съдът е отменил наказателно постановление № 132А от 5.02.2001 г. на заместник- министъра на културата Ю. А. Д., с което на Т. К. К., гр. С., е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600 (шестстотин) лв. на основание чл. 97, ал. 1, изр. последно, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 9 ЗАПСП, чл. 53, ал. 1 ЗАНН и чл. 98, ал. 2 ЗАПСП. С решение на СГС по к. н.а.х.д. № 1125/01 г. е оставено в сила решението на СРС, влязло в сила на 9.11.2001 г.
Автор: адв.Атанас Костов