Авторско право върху дизайна по ЗАПСП.
За дизайна има множество определения. Едни го определят като творческа дейност по създаването на технически системи и индустриални способи в съответствие с художествените и утилитарни способи. Други автори считат дизайна за съвкупност от съзнателни и интуитивни усилия по решението на един художествен проблем, който никога не може да бъде едностранно решен, като в резултат на този процес се получават множество реални резултати, като някои от тях са повече провинили от другите и тяхната приложимост зависи от вложеното смислово значение.
В превод от италианското "disegno", думата означава не само чертеж и рисунка, но и сложни вещи, създадени на базата на работата на художника. Английския превод ни дава друго значение – проект, образ, замисъл, идея, необичайна и нестандартна деятелност.
Предмет на авторското право и настоящето изложение е т.нар. художествен дизайн, който според мен визира произведенията на изобразителното изкуство под формата на така известния на запад стайлинг дизайн. Той представлява най-общо казано художествена адаптация на форми и цветове и комбинация от тях (чл.3, ал.1, т.5 ЗАПСП). Освен това според мен той третира и произведенията на архитектурата и дизайнерските услуги, свързани с катеринга и художествените празници, модата, рекламата, както и дизайна на околната среда, изразен в екстериор или интериор(чл.3, ал.1,т.8 ЗАПСП). В тази хипотеза попада също така и графичния дизайн, чиито предмет е свързан с проектиране на символи, знаци и логотипове под формата на дизайнерски услуги. Съставна част от него е и творческата дейност по проектирането и художественото оформление на полиграфическа продукция и издания(чл.3, ал.1 т.8 ЗАПСП). Макар и не изрично посочен от законодателя, но все пак предвид разпоредбите на ЗАПСП относно компютърните програми и бази данните следва да отбележа, че като говорим за художествен дизайн, то трябва да споменем и Web-дизайна. Той третира не само проектирането на Интернет сървари и художествените решения по отношение на информацията, публикувана в „уеб пространството”, но е и част от т.нар. “сайнс” или научен дизайн. Сходен с последния е арт-дизайна – “шеговит, концептуален и елитен”(както го определят някои автори), включващ в себе си информационния и програмния дизайн(чл.3, ал.1, т.1 ЗАПСП) Имайки предвид динамиката на развитие на художествените изкуства в ХХІ век. и посланието, което те се стремят да формират у адресата си все пак трябва да обърнем внимание и на още няколко типа дизайн, които не са маркирани от законодателствата в повечето страни, но според мен спадат към т.нар художествен дизайн.
На първо място това е така нареченият „публиш-арт дизайн” или възприетия като “народен” и “градски” дизайн, който е свързан с уличното изкуство като цяло и неговите екстравагантни и причудливи ъндърграунд цветове и художествени форми. Друга необичайна, но в никакъв случай не нова форма е „фито-дизайна”. Той е фокусиран върху промените в основните природни елементи, цветове и растения, както и комбинацията между тях (особено популярен е в азиатските страни и най-вече в Япония). Особено актуален е и т.нар. „кич” – примитивен или така известен като “кух дизайн". Думата се е появила през 1860-1870 година в Германия (Мюнхен) и означавала поправка на стари мебели, които с измама се продавали за нови. Второто значение идва от английската дума “sketch” (скица, план). Когато комерсиално настроените англо-американските купувачи на изящно изкуство не искали да платят за дадена картина истинската и цена, те си купували скица или “sketch", което по-късно преминало в споменатото пидигравателно „кич”, т.е нещо неоригинално.
Понятие за художествен дизайн. Както вече маркирах в началото дизайнът, като обект на авторското право, може най-общо да бъде формулиран като начин на съчетаване на отделни художествени компоненти с намерение да се постигне най-добро решение на даден естетически проблем, концентриран върху оптималното пространствено съчетание на цветове, форми и различни видове изображения, с уточнението, че всичко това трябва да е плод на творческа дейност, която да е довела до създаване на едно произведение на изкуството или науката. Не съществува дизайн без конкретно художествено послание, съдържание и цел, изразяващи се в определен „артистичен” резултат насочен така, че да въздейства на реципиента най-вече чрез неговите зрителни и естетически възприятия. Дизайнът притежава един общ показател – това са предметите или средата, които се оформят и създават чрез художественото въздействие на автора, т.е предметът на дизайна най-общо казано е изработената вещ или изображение, материализирани по някакъв начин под формата на изкуствено обкръжение или среда. Логично в този ред на мисли е систематичното подреждане, направено от законодателя в ЗАПСП, който е поставил дизайна наред с художествените произведения в разпоредбата на чл.3, ал.1, т.5 ЗАПСП, обстоятелство, водещо ни до презюмирания факт, че те имат сходен правен режим, като обекти на авторското право.
Графичен дизайн – ако приемем за константна тезата, че между художествените произведения и дизайна има по-скоро прилики, от колкото разлики, то за графичния дизайн може да се каже, че представлява способ за осигуряване на автентичната визуалната индентификация на даден обект, знак, вещ или пространство, постигната чрез нестандартното художествено виждане на автора за пространственото съчетание по отношение на различни форми, линии, багри или пластични фигури. Целта тук според мен е чрез опростяване на елементите да се постигне по-добро естетическо разрешение, което без да натоварва смислово пространството да има ефективно послание и естествено да носи необходимия уникален творчески заряд. Ето защо например американската авторскоправна доктрина приема, че дизайнът е оригинален, ако резултатът от дизайнерското творческо решение обезпечава отличителна вариация над по-раншно произведение, принадлежащо към същата сфера, което да е уникално и да не е заимствано или копирано от друг източник. Тълкувайки това определение стигаме до съждението, че дизайнът материализира една новаторска и уникална идея на автора, отнасяща се до пространственото разположение на фигури и цветове в тяхната съвкупност и смислова обединеност, внушаващи точно определен естетически и емоционален контекст.
Дизайн на полиграфичната продукция – това е нов обект на авторското право, който визира графичното оформление на печатните издания, както и унифицираното оформление на кориците на различните издания от една библиотечна поредица. Авторското право на художествените оформители на печатните издания не беше включено в стария закон, като се има предвид, че то рядко се среща и в чуждестранното законодателство. Включването на авторското право върху дизайна на полиграфичните продукти в ЗАПСП е насочено най-вече към осигуряването на по-адекватната защита на авторскоправните правомощия на авторите, работещи в областта на художественото оформление на печатните издания. Тук е мястото да отбележа, че авторското право на художествените оформители в хипотезата на чл.3, ал.1, т.9 от ЗАПСП по отношение на тяхното дизайнерско художествено решение е едно самостоятелно абсолютно право на авторство, различно от това на физическите и юридически лица, които издават или извършват подбора и компилирането на отделните произведения, включени в едно печатно издание в смисъла на чл.10 и чл.11 от ЗАПСП. За произведенията, които попадат под хипотезата на чл.3, ал.1, т.9 от ЗАПСП важи всичко казано до тук за дизайна, като обект на авторското право, т.е те трябва да бъдат плод на един целенасочен творчески труд, който да е довел до съответния резултат, за който може да се твърди, че има художествена и научна стойност.
Web-дизайн – това е дизайна свързан с компютърните програми и бази данните, като на базата на тях той намира истинското си проявление в интернет пространството. Този вид дизайн третира конструирането и изграждането на един сайт като цяло, но в частност е насочен към установяване на художествения му образ. Това е сложен процес, в който се преплитат програмиране, използване на програмни продукти за рисуване, фотография и компютърна анимация. В този контекст Web-дизайнът е творческа дейност, въплъщаваща в себе си не само художествените и естетически качества на автора, но и способността му да борави с програмни продукти, с цел да се създаде ново авторско „електронно художествено произведение”, под формата на компютърна програма, която по късно се „хоства”(регистрира) в Интернет.
Архитектурен дизайн. В англо-саксонската доктрина архитектите притежават авторско право върху проектите и скиците си, но не и върху дизайна на самите сгради, разглеждани като вещи и триизмерни предмети. От друга страна обаче, предмет на авторскоправна регламентация в САЩ е т.нар „публичен дизайн”(който е пряко свързан с архитектурата). Авторите на Copyright code of USA са приели, че дизайнът е изразен публично, когато съществуващ „полезен предмет”, въплътил в себе си дизайнерско виждане, е изложен някъде публично, представен е или е предложен за продажба, или пък е продаден публично от собственика на дизайна(т.е от автора) или с негово съгласие. Решението, прието в нашия ЗАПС отговаря на европейското разбиране с уговорката, че сградите като дизайнерско решение са обект на авторското право на архитекта, само ако техният външен вид, представляващ съчетание от форми, цветове и други символи, може да бъде определен като произведение на изкуството. Ето защо според българското авторскоправно законодателство предмет на архитектурния дизайн са само онези сгради и други съоръжения и елементи от тях, трайни обекти на синтеза на архитектурата с други изкуства, както и оформленията на интериори с траен характер, които отговарят на общите условия за закрила, т.е които са произведения на изкуството, резултат са на творческа дейност и са изразени в обективна форма. Според мен, авторите на архитектурен дизайн получават защита по ЗАПСП и относно проектите, скиците и схемите, визиращи предмета на дизайна като художествено решение на едно графично изображение(чл.3,ал.1,т.8 от ЗАПСП). Всичко казано до тук се подкрепя по пътя на тълкуването и от разпоредбите на чл.68, ал.2 и чл.69 от ЗАПСП. Законодателят е предвидил, че с прехвърлянето на правото на използване на архитектурния проект като синтез на графичното и художествено дизайнерското решение, въплътено в него, се отстъпва ако не е уговорено друго и правото за публично показване на проекта. От този текст достигаме до два извода – първият е че архитектурните проекти са признати от ЗАПСП като годни обекти на авторското право и второ, авторите на закона са направили едно отстъпление от европейската традиция, като съобразявайки се с нейните основни постулати са дообогатили нашия авторскоправен закон с понятието „публичен дизайн”, чрез предвидената диспозитивна норма на чл.68, ал.2 ЗАПСП.
Ще бъде много неточно и некоректно да се твърди, че абсолютно всеки дизайн е обект на защитата, която предвижда ЗАПСП. Естествено изображенията, формите и предметите с утилитарна стойност не могат да бъдат третирани като произведения, в смисъла на българското авторско законодателство. Ето защо авторски не можем да наречем дизайнерските произведения, които на са оригинални, т.е печати, обикновени и стандартни геометрични фигури, семейни символи, емблеми или мотиви, които като конфигурация могат да бъдат възприети за нещо нормално и обикновено.
Автор: адв.Атанас Костов