Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Лицензиране

  • „NFT“ и авторските права. NFT блокчейн лицензиране.

     „NFT“ и авторските права. NFT блокчейн лицензиране.

     

    Увод.

    Taка наречените „незаменими токени“ или „NFT“ (от англ. „nonfungible tokens“) представляват електронни блокчейн инструменти, които станаха горещата културна и юридическа тема в края на 2020г. и началото на 2021г., като вероятно ще останат такава за дълго време, поради множество технически, правни и финансови съображения. Разбирани като един от генераторите на цифрова техническа информация с определен номинал, по същество „NFT“ са цифрови сертификати или „печати“ за цифрова идентификация, които доказват собственост върху конкретен електронен артистичен актив, представен като NFT електронен файл и проверим(като автентичност и стойност), а и разменян чрез въвеждането му в даден блокчейн софтуер. Дигитализирането на материални и нематериални авторскоправни обекти под формата на NFT дигитални произведения, отвори нови предизвикателства пред стандартната концепция за лицензиране на авторски права онлайн, позната досега в правната доктрина и практиката. Настоящето изложение има за цел да отвори вратата пред темата и да я представи като един от актуалните технологични, културни и юридически проблеми в 21 век, поставени на дневен ред пред интелектуалната собственост като  клон на правото.

  • Лицензионен договор за отстъпване ползването на патент.

     

    Лицензионен договор за отстъпване ползването на патент.

     

    1.Цел /предназначение/  на процедурата.

    С договора за използване на патент, притежателят му отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва притежавания от него патент, при определени условия и срещу възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, срочен, по дефиниция и консесуален. Договорът по принцип е консесуален защото в чл.31, ал.1 ЗПРПМ законодателят е предвидил една императивна норма в смисъл, че дизайнът може да бъде използван с разрешението(съгласието) на притежателя.

  • Лицензионен договор за отстъпване ползването на търговска марка.

     

    Лицензионен договор за отстъпване ползването на търговска марка.

     

     

    1.Цел /предназначение/  на процедурата.

    С договора за използване на търговска марка, маркопритежателят отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва притежаваната от него марка, при определени условия и срещу възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, срочен, по дефиниция и консесуален. Договорът по принцип е консесуален защото в чл.22, ал.1 ЗМГО законодателят е предвидил една императивна норма в смисъл, че марката може да бъде използвана с разрешението(съгласието) на маркопритежателя.

  • Последните изменения на Закона за авторското право и сродните права, касаещи аудио-визуалните произведения.

     

    Последните изменения на Закона за авторското право и сродните права, касаещи аудио-визуалните произведения.

     

     

    1.Увод.

    Интересът ми към темата „изменения на нормативната рамка в областта на аудио-визуалните произведения в ЗАПСП от декември 2023г.“ бе провокиран не само от чисто професионални съображения, но и от факта, че преките ми наблюденията върху индустрията през последната година ме водят към няколко извода, както в качеството ми на гражданин на тази страна, търсещ и отстояващ истината[1], така и като юрист.

    Оказва се, че за разлика от всички останали обекти на авторското право, които в по-голямата си част се управляват колективно от съществуващи в България организации за колективно управление на авторски права(ОКУП-и) в лицето на „Музикаутор“, „Профон“, „Филмаутор“, „Театъраутор“, странно защо при аудио-визуалните произведения такава организация липсва. Тази „липса“ и причините за нея ще бъдат подробен обект на настоящата статия, като тук възниква един резонен въпрос – как една мултимилионна индустрия в България (на годишна база) е „пропусната“ като колективно управление на права? Вторият интересен въпрос по повода е защо в българското Народно събрание се наблюдава едно силно лобистко влияние, насочено към лицензирането на аудио-визуалните произведения, особено тези, създадени като авторско съдържание от частните български телевизии, да се договаря единствено и само с тях – пряко[2], без какъвто и да е посредник и без създаване на ясен критерий колко всъщност струват тези права като пазарен принцип, защото например критерий за това колко струва колективното управление на авторски права в областта на музиката, може да бъде открит и изведен от тарифата на „Музикаутор“.

Основни офиси

гр.София 1000
ул.”Софроний Врачански” №91, ет.1

гр.Пловдив 4000
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.1