Изкуственият интелект и търговските марки. Проблеми и предизвикателства.
1.Увод.
Изкуственият интелект (предпочитам да използвам английската транскрипция за понятието - AI) промени начина и логиката, по които бизнесите и физическите лица създават като стопански субекти своите търговски марки в 21 век. Инструменти с AI като ChatGPT, Canva и други подобни генеративни платформи все по-често се използват за създаване на образни и словни елементи, включително слогани на марки, буквално за секунди, на базата на подадена естетическа или фонетична задача. Реално се въвежда т.нар "промпт"(от англ. "задача"), като изкуственият интелект предлага кратък списък с имена или визуализации – често по-бързо и по-евтино от традиционният брейн сторминг. Споменатите AI инструменти могат да генерират идеи в голям мащаб и със скорост, която преди беше немислима, но според австралийското право(например) авторският принос върху всякаква интелектуална собственост, касаеща този подход, може да бъде неясна. Подобни виждания съществуват както в САЩ, така и в Европа, на чиито територии съдилищата и авторскоправните ведомства(например това на САЩ – US Copyright office) поддържат становището, че чисто автономно генерирани от AI произведения (като изображения или дизайни) изискват човешко авторство, за да бъдат обект на авторскоправна защита. Това виждане бе потвърдено в ключовия казус „Thaler v. Perlmutter“[1], в който Върховният съд на САЩ отказа да преразгледа решението на по-ниските инстанции, като потвърди, че изкуственият интелект не може да бъде автор на дадено лого и/или изображения като дизайн.
В българската доктрина и практика все още няма конкретни съдебни решения за генерирани от AI търговски марки или произведения към днешна дата, но поради това следва да се поддържа преобладаващото становище на вече изградените европейски правни принципи и Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), според който обект на авторско право е произведение, което е резултат от творческа дейност на човек (чл. 3, ал. 1 ЗАПСП), а AI се третира като инструмент, а не като автор – аналогично на съдебната практика в ЕС[2].
За разлика от физическото лице, което може да бъде носител на права и задължения, една система с изкуствен интелект не е самостоятелен правен субект и действащото право отрича самостоятелна й правопсубектност, т.е в случая правната възможност да бъде носител на имуществени или неимуществени права на интелектуална собственост. Този принцип намира конкретно отражение и в самата концепция за възникване на право върху търговска марк като знак. По силата на материалноправния ЗМГО, заявителят на национална марка може да бъде физическо или юридическо лице[3], т.е тук се изгражда една необорима презумпция относно субектите, които могат да заявяват, съответно регистрират и притежават търговски марки. Следователно обстоятелството, че даден знак е генериран от AI система по един или друг начин, не прави изкуствения интелект негов заявител или притежател, като правото върху регистрираната марка възниква в полза на правоспособния субект, който я заявява и придобива регистрацията съгласно приложимото законодателство. Защо това е така? Както вече посочих, чисто прагматичните законодателни мотиви са залегнали логично в ЗМГО, но поглеждайки житейски на проблема, единствено и само човекът може да зададе художествената задача как да изглежда дадено лого – изкуственият интелект не си измисля тази задача самостоятелно, тя е приоритет на човекшия разум и творческа мисъл, което води и до презюмираната художественост, за която говори ЗАПСП, като критерий за възникване на авторско произведение.
Затова, когато AI инструмент участва в създаването на марка, възникват важни теоретизни и практически въпроси:
- кой я притежава марката и нейното лого или словен елемент?
- може ли тя да бъде заявена и регистрирана и от кой?
Както вече встъпително отбелязах в САЩ - Американското патентно ведомство(USPTO) и Авторскоправното ведомство на САЩ(US Copyright Office) поддържат, че регистрацията на търговска марка, генерирана от AI е възможна само от човек или друг правен субект(фирма), с уговорката, че авторското право върху създаването на логото изисква значителен човешки принос.
Подобно е и виждането на европейската доктрина и съдебна практика, като в България би следвало да изхождаме от същата логика: регистрацията на национална търговска марка в Патентното ведомство или европесйка марка(в EUIPO) е възможна за човек заявител или юридическо лице, които са използвали AI инструмент за генериране на лого или словен елемнт на марка, но само с изключително човешко творческо участие, като според мен тук следва да се отчитат най-вече критериите за абсолютни и отмносителни основания за регистрабилност, а не толкова дали дадено лого или словен елемент е обект на създаване, чрез задача, поставена на AI инструмент, тъй като ЗМГО не поставя такова формално, материалноправно ограничение.
2.Значение на авторско право към създаването на търговски марки.
Голяма част от публичния дебат около AI се фокусира върху собствеността върху авторското право и авторството. Търговските марки обаче функционират по различен начин от авторското право, поради следните три причини. На първо място, името на марка или логото не трябва да бъде „оригинално“ в смисъла на авторското право, за да бъде допустимо за защита с търговска марка – докато за авторскоправна защита по чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) произведението трябва да е резултат от творческа дейност на човек, изразяваща се в оригиналност (т.е. личен отпечатък на автора, а не просто механично възпроизвеждане или генериране).
Европейската правна доктрина и съдебна практика налагат ясно разграничение между авторскоправната закри на AI генерирано съдържание и регистрацията на такъв резултат като търговска марка. При правото върху търговските марки определящо не е дали заявителят лично е създал графичния или словния знак, нито дали същият представлява „авторско произведение“, а дали заявеният знак отговаря на законовите предпоставки за регистрация и е способен да изпълнява основната функция на марката – да отличава стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия. Съгласно чл. 5 от Регламент (ЕС) 2017/1001 притежател на марка на Европейския съюз може да бъде всяко физическо или юридическо лице, а чл. 7 урежда абсолютните основания за отказ, сред които е липсата на отличителен характер. Следователно обстоятелството, че даден знак е създаден посредством генеративен изкуствен интелект, само по себе си не представлява самостоятелно основание за отказ на регистрация.[4]
Същият подход следва да бъде възприет и по отношение на националната марка в България. ЗМГО свързва правната закри с наличието на марка, която може да изпълнява отличителната си функция, и с придобиването на правото чрез регистрация в полза на правоспособен заявител. Оттук следва, че физическо или юридическо лице може да заяви знак, създаден с помощта на AI, без да е необходимо да доказва, че самото то е „автор“ на графичното изображение по смисъла на авторското право. При регистрационното производство Патентното ведомство следва да преценява знака по критериите на ЗМГО – включително неговата отличителност, описателност, заблуждаващ характер, противоречие с обществения ред и добрите нрави и наличието на други абсолютни или относителни основания за отказ – а не произхода му като AI генериран или създаден от човека авторски продукт.
Това разграничение е съществено, тъй като един и същ AI генериран графичен резултат може да не се ползва с авторскоправна закри поради липса на достатъчен човешки творчески принос, но независимо от това да изпълнява функцията на търговска марка и да бъде регистриран като такъв, ако отговаря на изискванията на приложимото марково право. Съдът на ЕС последователно определя отличителния характер като способността на знака да идентифицира стоките или услугите като произхождащи от определено предприятие и да ги отличава от тези на други предприятия.[5]
Показателна в това отношение е практиката на Съда на ЕС по делата Libertel, C-104/01, и Linde, C-53/01 – C-55/01, според която преценката за отличителност се извършва с оглед на конкретния знак, стоките или услугите и възприемането му от релевантните потребители. В нито едно от тези решения произходът на знака като резултат от човешко или автоматизирано създаване не е установен като самостоятелна предпоставка за неговата регистрируемост.
От друга страна, когато въпросът касае не толкова регистрацията на марката, а авторскоправната защита на AI генерираното лого, изискването за човешки творчески принос придобива решаващо значение. Именно това е направлението на решението по делото „Amtsgericht München“ от 13 февруари 2026 г., Az. 142 C 9786/25, с което съдът отказва авторскоправна закри на три AI генерирани лога. Съдът приема, че закрилата е възможна, ако човешките творчески решения обективно и достатъчно ясно определят крайния резултат, но не и когато човекът предоставя общи, отворени инструкции, оставящи същинските художествени решения на AI системата.[6] Това решение обаче не постановява, че подобни лога не могат да бъдат регистрирани като търговски марки - то се отнася изключително до предпоставките за авторскоправна закрила по немското право.
Следователно не би било юридически коректно да се приеме, че „чисто AI-генерираното“ лого без човешка редакция или творческа намеса по необходимост е нерегистрируемо като търговска марка. По-точният извод е, че липсата на човешки творчески принос може да постави под въпрос авторскоправната закри на логото, но не представлява сама по себе си абсолютна пречка за регистрацията му като търговска марка. Решаващият въпрос при марката по-скоро е дали знакът, независимо от начина на създаването му, може да изпълнява отличителната функция на марката и дали не са налице други основания за отказ.[7]
Практическият риск при AI генерираните марки е следователно различен: не толкова липсата на авторство, колкото възможността генерираният знак да се окаже недостатъчно отличителен, сходен или идентичен с по-ранен знак, описателен или широко използван в съответния сектор, както и да възникнат спорове относно правата върху самия визуален резултат или относно условията на използвания AI инструмент. Поради това преди подаване на заявка е необходимо да се извършат както марково проучване за по-ранни права, така и проверка на условията за използване на конкретната AI система и, когато е необходимо, да се създаде допълнителен човешки творчески слой върху генерирания резултат.
Изводът от всичко казано в тази част на изложението е, че липсата на човешки творчески принос при създаването на AI генерирано лого или словен елемнт на марка може да изключи или ограничи авторскоправната му закрила, но само по себе си не представлява основание за отказ на регистрация като търговска марка. За регистрацията е определящо дали знакът отговаря на изискванията на марковото право, преди всичко дали притежава необходимия отличителен характер и дали не са налице други абсолютни или относителни основания за отказ. Следователно AI генерирания знак може да бъде валидно регистриран като марка от физическо или юридическо лице, дори когато същият знак не представлява защитено с авторско право произведение по смисъла на ЗАПСП.
3.Изкуственият интелект и правото върху търговска марка в България.
Според Закона за марките и географските означения (ЗМГО, последни изменения към 2026 г., ДВ, бр. 24 от 2026 г.), собствеността върху търговска марка в България възниква от регистрацията – правото принадлежи на първия заявител (чл. 9, ал. 2 ЗМГО: „правото на регистрация принадлежи на първия заявител“), като регистрацията предоставя изключителни права от датата на подаване на заявката. За разлика от авторското право, защитата с търговска марка не зависи от човешка креативност по време на създаването – ЗМГО не изисква оригиналност в смисъла на творческа дейност (каквото изискване има по ЗАПСП), а фокусира върху отличителност, допустимост и липса на абсолютни/относителни основания за отказ (чл. 11 и сл. ЗМГО). Дори ако инструмент с AI генерира логото или словния елемент на търговска марка, физическото или юридическо лице(генерирало с АI марката) все още може да кандидатства за нейната регистрация и да я притежава (при условие че марката е допустима за регистрация). Изводът е, че притежателят трябва да е физическо или юридическо лице (като субект), а изкуственият интелект би се третирал единствено и само като инструмент за техническо създаване на марката.
Това обаче предполага, че бизнесът е свободен да използва техническия резултат от изкуствения интелект, като задача, която всъюност е поставена от човек и че в крайна сметка трета страна няма да има претенция към марката – например, че е автор на логото в авторскоправния смисъл, тъй като има такава опция за заличаване на регистрирана марка[8]. Подобно на САЩ, където USPTO позволява регистрация на генерирани от AI марки при човешка употреба и заявител, без да изисква креативност при създаване на логото или словния елемент на марката, но с фокус върху употреба в търговия и ЕС (EUIPO следва first-to-file принцип) от март 2026 г. изисква декларация за използване на генеративен AI при създаване на фигуративни марки, за да се осигури прозрачност, без да забранява регистрацията на такива марки, заявени от физическо или юридическо лице. По мое мнение практиката в България следва да бъде аналогична(макар да не се изисква към момента изрична декларация в този смисъл), като регистрацията би била възможна при физическо или юридическо лице заявител. Ако трябва да влезем в детайл липсата на такава декларация, която да изисква Патентно веомство в момента могат да създадат обективна хипотеза на конфликт, тъй като повечето AI протоколи използват вече говтови решения в Интернет и е възможно в логото на една комбинирана марка да бъде включен образен елемент, който е чужд. При липса на декларация, която гарантира, че това лого е било предложено като такова на заявителя от AI, oпозицията срещу една такава марка може да се окаже ефективна, без заявителят на по-късната марка да може да докаже, че предложеното визуално и/или естетическо решение всъщност е обект на изкуствен интелект.
В този контекст ми се иска да отбележа, че използването на изкуствен интелект при създаването на марки все пак крие големите рискове в няколко насоки.
Първо - инструментите с АI (все още) не са в състояние да провеждат надлежни проучвания и да гарантират, че търговската марка е допустима за употреба и регистрация, както обикновено правят правните експерти. Ако просто си направите едно лого с АI и решите, че „сте се справил прекрасно“ и го заявите като марка без проверка на образни и словни елементи, както и на съответните класове, то рискът някой да ви подаде опозиция е почти 100%. Защо?
Моделите с AI са обучени чрез огромни масиви от данни, които може да включват съществуващи регистрирани търговски марки и марки, използвани в чужбина, но все още неизвестни локално. Това създава реална възможност генерираната от AI марка да е твърде подобна на съществуваща търговска марка, която вече е регистрирана и/или използвана, което може да изложи бизнеса на риск от опозиции или искове за нарушения в съда. Този риск е подчертан в случаи като Getty Images v. Stability AI (UK, 2025), където се обсъждат търговски марки в AI-генерирани изображения. приема, че генерирането от AI модел на изображения, съдържащи разпознаваеми елементи на чужда търговска марка, може при конкретните обстоятелства да представлява нарушение на правата върху марката поради идентичност или вероятност от объркване. Решението показва, че фактът, че изображението е създадено чрез генеративен AI, сам по себе си не изключва приложението на традиционните критерии за нарушение на марка; преценката остава зависима от конкретния знак, генерирания резултат, начина на използването му и вероятността потребителят да възприеме знака като указание за търговски произход.
Даденият от мен пример показва, че генерирането от AI модел на изображения, съдържащи разпознаваеми елементи на чужда търговска марка, може при конкретните обстоятелства да представлява нарушение на правата върху марката поради идентичност или вероятност от объркване. Фактът, че изображението е създадено чрез генеративен AI, сам по себе си не изключва приложението на традиционните критерии за нарушение на марка - преценката остава зависима от спецификите на конкретния знак, генерирания резултат, начина на използването му и вероятността потребителят да възприеме знака като указание за търговски произход.Този риск е особено голям в България, тъй като българското право признава първия ползвател на търговска марка в България за собственик (за стоките и услугите, за които тя се използва)[9] в смисъла на нерегистрираните търговски марки, които придобиват качеството на обекти на правото при употреба.
От друга страна обаче, не трябва да се забравя, че системата за регистрация на търговски марки работи по-скоро на принципа първия подал заявление, като при подаване на опозиция, базирана на нерегистрирана търговска марка, опонентът първо трябва да я е заявил. Това е така, защото Патентното ведомство провежда проучвания за допустимост само въз основа на вписванията в Държавния регистър на марките и не взема предвид реална употреба при оценка на заявката (експертизата ex officio е само на абсолютни основания по чл. 11 ЗМГО, за разлика от относителните – чрез опозиция). В резултат на това права върху търговска марка (притежавани от бизнеси, които използват марка, но не са я подали за регистрация) не се вземат предвид от Патентно ведомство автоматично – те могат да се защитават срещу AI генерирани марки чрез искания за опозиция, заличаване или съдебно оспорване.
Затова бизнес, който притежава само нерегистрирани права върху търговска марка чрез употреба – дори да е първият заявител, може да защитава и прилага правата си само чрез внимателно наблюдение на регистъра на Патентно ведомство и оспорване на употребата от други търговци на твърде подобна AI генерирана марка (чрез опозиция, заличаване или иск за нарушение). Проблемът е, че често тези бизнеси нямат ефективна стратегия за наблюдение и осъзнават проблема едва когато вече има объркване на пазара. Действията за борба с такова объркване могат да бъдат трудни, времеемки и скъпи – особено когато въпросната търговска марка е генерирана от AI и не е ясно дали съществува авторско право върху логото, тъй като (както обясних) все още декларация в този смисъл не се изисква от Патентно ведомство при заявяване на AI генерирани марки в България.
В Европа Мюнхенския окръжен съд отказа защита на AI-генерирани лога[10] именно поради липса на достатъчен човешки принос с мотивът, че т.нар „prompting“ при генеративните модели на изкуствен интелект не достига ниво на личен творчески принос по немското авторско право, като аналогична конструкция съществува и в българския ЗАПСП – аргумент от чл.5. В САЩ USPTO и Copyright Office поддържат подобен подход – регистрация на марка е възможна, но авторското право на дизайна на логото изисква значителен човешки принос. В американското дело Thaler v. Perlmutter, 2025, Апелативният съд на Колумбия[11] ( U.S. Court of Appeals for the D.C. Circuit) потвърждава отказа за регистрация на произведение, създадено автономно от AI. Съдът приема, че Copyright Act изисква т.нар „human authorship“ – авторът трябва да бъде човек. В същото време съдът изрично уточнява, че това не означава, че произведения, създадени с помощта на AI, са поначало незащитими - когато човек използва AI като инструмент и самият човек е автор на основните творчески елементи, защита е възможна.
Изводът от всичко казано до тук накратко е, че от гледна точка на търговските марки основният проблем при генерираните с AI знаци е, че изкуственият интелект все още не провежда проучвания за допустимост на търговска марка по начин, който да информира заявителя за съществуващи правни рискове, касаещи предходни идентични или сходни изображения и техните титуляри. Това важи както за България, където Патентно ведомство не извършва пълна проверка на предишни права ex officio в експертизата на абсолютни основания, така и за ЕС (EUIPO) и САЩ (USPTO), в които ведомства AI не замества юридическо проучване на по-ранни права върху изображения, а рискът от конфликти при тяхното използване нараства, най-вече на база увеличеното използване на генеративни инструменти в „създаването“ на лога.
4.Проблемът за авторските права върху изображения(лога) на търговски марки.
Базисен постулат в българската авторскоправна доктрина и съдебна практика е, че произведения, генерирани изцяло от искуствен интелект, няма как да получат авторскоправна защита, тъй като те не са обект на авторския труд на човек, довел до т.нар „художественост“ на произведението. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), обект на авторско право е произведение, което представлява резултат от творческа дейност на човек, т.е тук е налице изискване за оригиналност, изразяваща се в личен творчески отпечатък - интелектуален творчески процес на човешко същество, а не механично или автоматично генериране на изображение(в случая) от софтуерен алгоритъм. Българската авторскопрана доктрина[12] стриктно следва виждането, че изкуствения интелект следва да се третира като софтуерен инструмент за постигане на даден резултат, а не като автор – авторът винаги трябва да е физическо лице (чл. 5 ЗАПСП).
По отношение на авторското право основополагащо значение има разбирането за оригиналността като собствено интелектуално творение на автора. В правото на Европейския съюз този стандарт е развит последователно в практиката на Съда на ЕС. В делото „Infopaq“[13], Съдът приема, че защитата се предоставя на обект, който е оригинален в смисъл, че представлява собствено интелектуално творение на неговия автор. В делото „Painer“[14] този критерий е развит чрез понятието за свободен и творчески избор, чрез който авторът може да остави своя „личен отпечатък“ върху произведението. При фотографията например СЕС посочва като възможни прояви на такъв творчески избор избора на фон, позата, осветлението, кадрирането, ъгъла на снимане, атмосферата и последващата обработка.
Въпреки липсата на конкретна съдебна практика в момента по темата в България, този подход би следвало да се приеме като базисен и особено релевантен при AI-генерираните изображения и лога, тъй като поставя въпроса не просто кой е подал командата към AI системата, а в каква степен конкретният краен визуален резултат е обусловен от свободни и творчески решения на човека. Самото използване на технологичен инструмент – независимо дали става дума за графичен софтуер, фотографска техника или генеративен AI – не изключва авторскоправната закрила. Решаващо е дали в крайния резултат може да бъде разпознат достатъчен човешки творчески принос.
Именно тук възниква специфичният проблем при т.нар „промтинг“(от англ. „prompting“). Подаването на промпт[15] не следва автоматично да се приравнява нито на авторски принос, нито на липса на авторство. Необходимо е да се изследва в дълбочина конкретният творчески процес: съдържанието и степента на конкретизация на инструкциите, последователността на избора между различни резултати, последващото им редактиране, комбинирането на отделни елементи, композицията, цветовете, формите и други решения, които могат да бъдат отнесени към човека. Тъкмо в тази посока е особено показателно вече цитираното решение на на Окръжния съд в Мюнхен от 13.02.2026 по дело 142 C 9786/25, което се отнася именно до три лога, създадени посредством генеративен AI. Съдът приема, че авторскоправна закрила на AI генерирани изображения е принципно възможна, включително когато човешката намеса се осъществява постепенно чрез „промптинг“. Не е достатъчно обаче човекът само да е инициирал генерирането или да е отправял множество инструкции. Човешкият творчески принос трябва да бъде обективно разпознаваем в крайния резултат и да го характеризира в такава степен, че резултатът да може да бъде възприет като собствено оригинално творение на човека. Според съда човешките творчески елементи трябва да доминират в крайния резултат. В конкретното дело това изискване не е било изпълнено и искът за авторскоправна защита на логата е отхвърлен.
Това решение е особено важно именно за AI-генерираните лога, защото показва, че при тях трябва да се прави разграничение между идеята за знака и конкретната графична реализация. Човек може да има напълно самостоятелна идея за марката – например определено наименование, концепция, символика или визуално послание, но ако конкретната графична реализация е генерирана преимуществено от AI и човешките действия не са оставили достатъчно индивидуален творчески отпечатък върху крайното изображение, авторскоправната закрила на самото изображение може да бъде отказана.
Това разбиране съответства на общия стандарт, изведен от практиката на СЕС. В делото „Painer“ съдът свързва оригиналността с възможността авторът да изрази своите творчески способности посредством свободни и творчески избори, които оставят личен отпечатък върху произведението. Следователно при AI-генерираните изображения въпросът следва да бъде поставен по следния начин: кои от елементите на крайното изображение са резултат от човешки свободни и творчески решения и кои са определени автономно от генеративния модел?
От тази гледна точка не е правилно да се приеме нито че всяко AI-генерирано изображение е лишено от авторскоправна закрила, нито обратното – че всяко изображение, генерирано след човешк задача – „prompt“, автоматично е авторско произведение. Междинната позиция е тази, която най-добре съответства на европейския стандарт за оригиналност: защитим може да бъде именно онзи резултат, в който човешките творчески решения са достатъчно конкретни и индивидуализиращи, за да се проявят обективно в крайния твирчески резултат, притежаващ т.нар „художственост“ на произведението.
Този подход се подкрепя и от анализа на Европейската комисия в доклада „Trends and Developments in Artificial Intelligence – Challenges to the Intellectual Property Rights Framework“ от 2020г., посветен именно на AI-асистирани резултати. Докладът разглежда въпроса дали и при какви условия резултатите, създадени с помощта на AI, могат да попаднат в съществуващата рамка на авторското право. Оттук могат да бъдат изведени четири взаимосвързани въпроса при преценката на AI-генерирано лого:
- първо, дали крайният резултат принадлежи към защитима категория произведения;
- второ, дали при неговото създаване е осъществен достатъчен човешки интелектуален и творчески принос;
- трето, дали този принос се проявява чрез свободни и творчески избори, които индивидуализират конкретното изображение и
- четвърто, дали тези човешки решения са обективно разпознаваеми в крайния резултат, а не остават единствено на равнището на намерението, идеята или инструкциите към AI системата.
Последният критерий е особено важен при логата. Например обща инструкция от типа „създай модерен, минималистичен и луксозен логотип за технологична компания“ сама по себе си трудно може да обоснове авторство върху конкретния получен резултат. Обратно, когато човек предварително е разработил конкретна композиция, избрал е определени форми, пропорции, графични елементи и цветови отношения, използвал е AI само за определени етапи от визуализацията и впоследствие самостоятелно е извършил съществен подбор, редакция, комбиниране и финална графична обработка, основанието за авторскоправна закрила на човешки създадените елементи е значително по-силно.
Тук следва да се направи и още едно принципно разграничение. Авторското право и правото върху търговската марка защитават различни обекти и изпълняват различни функции. Авторското право защитава оригиналния творчески израз, докато търговската марка служи като знак за отличаване на стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. Следователно фактът, че върху AI-генерираното изображение не възниква авторско право, не означава, че изображението не може да бъде използвано или регистрирано като търговска марка, ако са изпълнени изискванията на марковото право.
5.Заключение:
Направените разграничения са особено важни от практическа гледна точка, като следва да се обобщи, че при разработването на AI-генерирано лого за търговска марка следва да се извършат две отделни правни проверки. Първата е дали върху конкретния графичен резултат е възникнала авторскоправна закрила и кой може да се счита за автор или носител на правата. Втората е дали самият знак може да бъде защитен като търговска марка и дали неговото използване не засяга по-ранни права на трети лица.
Следователно липсата на авторско право върху AI-генерирано лого не прави марката нерегистрабилна. Това означава само, че не може автоматично да се разчита на авторскоправна закрила върху графичното изображение, ако подобем анти аргумент е повод за подадено заличаване на марката - например. В този контекст правната защита върху AI генерирана марка може да се основава на регистрацията и използването на знака като търговска марка, при условие че са изпълнени съответните материалноправни предпоставки на абсолютни и относителни основание по ЗМГО. Оттук следва и практическият извод за създаването на AI-генмерирано лого за последваща регистрация като търговска марка: препоръчително е да се съхранява доказуема история на създаването – първоначални скици и концепции, промптове, последователност на генерираните варианти, извършения човешки подбор, редакции и финална обработка. Така може да се установи кои елементи произхождат от човешки творчески решения и кои са резултат единствено от автономното генериране с AI.
В крайна сметка AI не заличава опцията за човешки авторски принос, а променя въпроса за неговото доказване. При традиционното създаване авторът непосредствено контролира формата на произведението, докато при генеративния AI той може да контролира процеса само частично. Поради това при AI-генерираното лого решаващият въпрос е не кой е „натиснал бутона“, а дали и доколко човешките творчески решения са се материализирали в конкретния визуален, краен творчески(или не) резултат.
Автор: адвокат Атанас Костов
[1] Виж основното решение – D.C. Circuit Thaler v. Perlmutter, No. 23-5233 (D.C. Cir.), решено на 18 март 2025. Решение на United States Court of Appeals for the District of Columbia Circuit. С визираното Решение 130 F.4th 1039 (D.C. Cir. 2025) съдът приема, че произведение, създадено автономно от AI, не може да има AI като автор по смисъла на американския Copyright Act. Първоинстанционното дело е No. 1:22-cv-01564 (D.D.C.);
[2] В решение от 11 октомври 2023 г. по дело č. j. 10 C 13/2023-16 Městský soud v Praze (Общински съд – Прага) приема, че графика, създадена посредством генеративната система DALL-E въз основа на текстово задание на ищеца, не представлява авторско произведение по смисъла на чешкото авторско право. Съдът приема, че самото формулиране на словесен prompt представлява идея или замисъл, но не е достатъчно, за да се приеме наличие на защитима творческа форма на изразяване, създадена от физическо лице. Решението е особено показателно с това, че съдът не приема автоматично потребителя на AI системата за автор само поради факта, че той е задал параметрите на желаното изображение.
Още по-пряко отношение към създаването на лога посредством генеративен изкуствен интелект има решението на Amtsgericht München от 13 февруари 2026 г., Az. 142 C 9786/25. Предмет на спора са три графични знака, създадени от ищеца посредством генеративен AI чрез различни текстови инструкции и последващо prompting. Ищецът претендира авторскоправна закри и защита срещу използването на изображенията от ответника. Съдът отхвърля иска, като приема, че спорните лога не притежават необходимото качество на авторско произведение по § 2, ал. 1, т. 4 и § 2, ал. 2 от германския UrhG, тъй като в конкретния случай липсва достатъчно индивидуализиран и обективно разпознаваем човешки творчески принос
[3] Аргумент от чл.2 във връзка с чл.4, ал.4, във връзка с чл.40, ал.3 от ЗМГО;
[4] Виж Regulation (EU) 2017/1001 of the European Parliament and of the Council of 14 June 2017 on the European Union trade mark, Art. 5 („Persons who can be proprietors of EU trade marks“) – всяко физическо или юридическо лице може да бъде притежател на марка на ЕС; Art. 7 – абсолютни основания за отказ, включително липса на отличителен характер;
[5] Така решение на Съда на ЕС от 6 May 2003, Libertel Groep BV v Benelux-Merkenbureau, C-104/01, EU:C:2003:244, относно отличителния характер и функцията на марката; CJEU, 8 April 2003, Linde AG and Others, Joined Cases C-53/01 to C-55/01, EU:C:2003:206. Съгласно трайната практика отличителността се преценява с оглед способността на знака да идентифицира произхода на стоките или услугите и да ги отличи от тези на други предприятия. Вж. и актуалните EUIPO Trade Mark Guidelines, Part B, Section 4, относно отличителния характер;
[6] Виж делото на Съда на ЕС Amtsgericht München, Endurteil vom 13.02.2026 – 142 C 9786/25, Urheberrechtlicher Schutz von anhand generativer KI erstellten Erzeugnissen (hier: Logos – Schutzfähigkeit verneint), GRUR-RR 2026, 143; NJW 2026, 929; MMR 2026, 348. Съдът приема, че човешкият творчески принос трябва обективно и ясно да определя резултата; общи и отворени prompt-и, които оставят художествените решения на AI, не са достатъчни.
[7] Виж EUIPO, Development of Generative Artificial Intelligence from a Copyright Perspective, 12 May 2025. Проучването разглежда въпроса за AI-generated output основно от гледна точка на авторското право и подчертава необходимостта да се разграничават въпросите относно генерирането на съдържание от тези относно неговото последващо използване и правна защита.
[8] Аргумент от чл.36, ал.3, буква „б“ от ЗМГО;
[9] Аргумент от чл.12, ал.6 от ЗМГО;
[10] Виж. дело №142 C 9786/25 на AG München, 13.02.2026. Съдът разглежда три лога, създадени чрез генеративен AI посредством първоначални и последващи prompts. Искът за защита с мотива „наличие на авторско право“ е отхвърлен, тъй като няма съществен човешки художествен принос;
[11] Този съд в САЩ е много интересен, тъй като се ползва със статут на сосбена юрисдикция, един вид втори Върховен съд;
[12] Виж Костов, А. – „Изкуственият интелект – новият автор“, сп. „Собственост и право“, 2023, кн.5, стр.69. Статията може да бъде открита и тук онлайн: https://iusauthor.com/publikacii/479-ai-new-author.html;
[13] Tова е дело на Съда на ЕС № C‑5/08 Infopaq International A/S срещу Danske Dagblades Forening;
[14] Виж дело C-145/10, Eva-Maria Painer v Standard VerlagsGmbH and Others, решение на Съда на ЕС от 1 декември 2011 г., ECLI:EU:C:2011:798;
[15] Понятието “prompt” при генерирането на изображения с AI е текстовата или друга инструкция, която човек подава към генеративния AI модел, за да го насочи какво изображение да създаде или как да промени дадено изображение. Например: „Създай минималистично лого за търговска марка на технологична компания, представляващо стилизирана буква А, в черно и златно, с геометрични линии, изчистен корпоративен стил;