Изкуственият интелект - новият автор.
1.Увод.
„Изкуственият интелект“(от англ. “Artificial intelligence” или “AI”) като симулация на човешкото знание от самообучаващи се машини[1] (компютърни системи) все повече навлиза в сферата на авторското право, като от близо 8 години „твори“ в различни сфери на изкуството. През 2016г. група музеи и изследователи в Нидерландия представиха произведение на изящното изкуство под формата на портрет, озаглавен "Следващият Рембранд"(от англ. „The Next Rembrandt“) – нарисуван и генериран от компютър, който е анализирал стотици творби и хиляди фрагменти от тяхна холандския художник от XVII век Рембранд Харменшон ван Рейн. Интересното по темата е, че „The Next Rembrandt“ е компютърно генерирана триизмерна картина, разработена от алгоритъм за разпознаване на лица(т.нар „face recognition protocol”), който сканира данни от 346 известни картини на холандския художник в технологичен процес, продължил 18 месеца. Портретът се състои от 148 милиона пиксела и се основава на 168 263 фрагмента от творби на Рембранд, съхранени в специално създадена и компилирана за целта авторска база данни. Проектът е спонсориран от нидерландската банкова група „ING“ в сътрудничество с „Microsoft“, маркетинговата консултантска компания „J.Walter Thompson“ и консултанти от Техническия университет в Делфт, „Маурицхаус“ и къщата музей на Рембранд.
По същото време кратък роман, написан от японска компютърна програма (пак през 2016г.), достигна до втория кръг на национална литературна награда "Хоши Шиничи". Романът, на който изкуственият интелект е автор, се нарича "Денят, в който компютърът пише роман" (от англ. „The Day A Computer Writes A Novel“). В предишни години конкурсът "Хоши Шиничи" също е бил отворен за кандидати, които не са човешки същества, но през 2016 за пръв път комитетът по награждаването получава предложение от изкуствен интелект. От общо 1450 изпратени творби до конкурса, 11 са били частично написани от компютърна програма.
От другата страна на Тихия океан, притежаваната от “Google” компания за изкуствен интелект “Deep Mind” създаде през 2018г. софтуер, който може да генерира музика чрез слушане на записи. Постфактум изследователите на изкуственият интелект от „Google“ представиха още по-нов проект за музака, под името „MusicLM“. Това е модел на изкуствен интелект, който може да генерира музика с висока точност от текст. „MusicLM“ създава музика с постоянна честота 24 kHz в продължение на няколко минути, като моделира условния процес на генериране на звуци като йерархичен проблем за моделиране от последователност към последователност. Според изследователския документ, „MusicLM“ е обучен изкуствен интелект върху набор от данни от 280 000 часа музика, с цел да създава песни, които имат художествен смисъл и послание. Изследователите на „MusicLM“[2] също така твърдят, че техният модел превъзхожда предишни АI системи(включително “Deep Mind”) както по отношение на качеството на звука, така и по отношение на придържането към лириката на текста.
Всъщност „роботизирани творци“ отдавна участват в различни видове творчески дейности, като още от края на 70-те години на миналия век компютрите създават груби произведения на изкуството. Доскоро повечето от тези компютърно генерираните произведения на изкуството разчитаха до голяма степен на творческия принос на програмиста, но днес сме във фокуса на технологично битие, което валидно реализира компютрите като фактически автори в творческия процес. Тези нови технологични реалности, имащи пряко отношение към доктрината за авторското право се дължат на ежедневното развитие на софтуерите за т.нар „машинно обучение“(от англ. „machine learning”) - подвид на изкуствения интелект, който създава автономни системи, способни да се учат, без да бъдат специално програмирани от човек.
Oт тук за всеки юрист, ангажиран в авторскоправната материя, възниква въпросът - дали изкуственият интелект може да се квалифицира като „автор“, аналогичен на всяко физически лице(човешко същество) и дали той притежава и/или може да му бъде вменен авторски принос в създаването на конкретно произведение, което да се квалифицира доктринално, а и фактически като „художествено“ или „научно“ и в този контекст да му се отдаде ролята на годен обект на авторското право, в смисъла на чл.3 от Закона за авторското право и сродните му права? Настоящето изложение цели да даде отговор на този важен теоретичен въпрос - да квалифицира, но и да обясни ролята на изкуствения интелект в авторското право както юридически, научен и творчески феномен както днес, така и в бъдеще.
2.Технологични и материалноправни аспекти на изкуствения интелект от гледна точка на авторското право.
Компютърна програма, разработена за целите на машинното обучение, има вграден алгоритъм, който ѝ позволява да се учи от въведените данни, да се развива и да взема бъдещи решения, които могат да бъдат насочени или независими. Когато се прилагат за изкуство, музика и литературни произведения, алгоритмите за машинно обучение всъщност се учат от входни данни, предоставени от програмисти. Тaка съответната компютърна система(изкуствен интелект) подрежда логически и систематично тези данни, за да генерира ново произведение на науката и изкуството, като по време на целия процес вземат независими решения, за да определи как да изглежда новосъздаденото художествено произведение. Важна характеристика на този вид изкуствен интелект е, че макар програмистите да задават изначално конкретни параметри на машината (компютъра), произведението всъщност се генерира от самия неин софтуер, наричан „невронна мрежа“, в процес, подобен на мисловните процеси при хората. Всичко споменато има различни проявления от бизнес, финансова и юридическа гледна точка, които следва да бъдат маркирани от съображения за коректност.
2.1. Търговски аспекти на проблема.
Oт гледна точка на бизнеса следва да се каже, че начинът, по който законодателствата на различни територии се отнасят към новите видове творчество, създадено от машини, може да има конкретни пазарни специфики. Изкуственият интелект навлиза динамично в създаване на произведения в областта на музиката, журналистиката, игрите и изящното изкуство, анимацията, комикс индустрията и т.н. Световната законодателна практика и доктрината твърдо(поне за сега) застава зад виждането, че произведения, създадени от изкуствен интелект, не могат да бъдат обект на авторското право, тъй като не са предмет на човешкия художествен и научен потенциал. В този смисъл те могат да бъдат свободно използвани и лицензирани към всеки правен субект. Това естествено е лоша новина за компаниите, които стоят зад развойната дейност на даден AI проект и генерираните от него артистични произведения, които също преследват определена комерсиализация. Представете си, че е направена мултимилионна инвестиция в система за научни изледвания в областта на медицината или пък дадена програма генерира музика за видеоигри,филми или пък създава образ на комикс герои, които се продават онлайн като поредица. Мотивът, че даден подобен АI проект не попада под авторскоправната регламентация и всеки може да използва постиженията му за лични цели и/или за развитие на свой рекламен (например) проект, граничи с лиpсата на правна логика, оправдаваща огрoмните инвестиции в развитието на технологии с изкуствен интелект.
Макар да е трудно да се определи точното бизнес въздействие, което споменатият проблем има върху творческата индустрия, то определено трябва да се отбележи, че всичко това в бъдеще може да има възпиращ ефект върху инвестициите в автоматизирани, самообучаващи се компютърни системи. Тук отново възниква вече зададеният въпрос - ако разработчиците на AI алгоритми са сигурни, че произведенията, създадени чрез изкуствен интелект, не отговарят на правната рамка, квалифициращи ги като евентуални обекти на авторското право, то какъв е стимулът да се инвестира в такива разработки? От друга страна, използването на изкуствен интелект за справяне с високо трудоемки проблеми - например в областта на научните изследвания и създаването на база данни от енциклопедични знания и/или синтез на информация за конкретна цел (например създаване на иновативно лекарство в медицината и фармацевтиката) не може да бъде квалифицирано (по мое мнение) като липса на „творчески принос“, тъй като справянето с подобен проблем на тежък научен анализ от самообучаваща се машина би отнело понякога дни (при задаване на точни параметри методика и предмет на заданието), а на един човек – същото усилие, би коствало години с неясен дългосрочен резултат, касаещ мотивация, концентрация, фокус и познаване на проблема, проучване на национални и международни източници по темата и т.н. Разглеждането на подобни сложни технологични и научни проблеми като „нещо безплатно“ и без „авторски принос“, „защото е направено от машина“ е становище, което е меко казано несериозно и сочи (според мен) непознаване на технологичните реалности на 21 век в техния авторскоправен детайл и вътрешна логика. Най-директният пример за това са базата данни – те авторскоправен абект ли са? Положителният отговор на това питане е повече от очевиден. От тук – кой по-бързо и ефективно би подредил, сглобил и синтезирал едни подробни, енциклопедични бази данни по дадена научна тема – човекът или машината? Отговорът намирам отново за ясен. Е има ли тогава изкуственият интелект авторскоправен принос, макар и като „не човек“? Надявам се в бъдещето този отговор да е - „да“.
3.Материалноправни аспекти на изкуствения интелект.
Бих искал да започна тази част от статията с виждането, че доколкото ми е известно, предоставянето на авторски права върху произведения, създадени от изкуствен интелект, никога не е било изрично забранено. От тук намирам за нелогични юридически становищата, които стъпват на изключително ограниченото виждане, че „ако едно произведение не е създадено от човек, то не може да бъде обект на авторското право“.
3.1. Виждания на англосаксонската съдебна практика и доктрина.
Вътрешноведомствената практика на т.нар „Авторскоправно ведомство“ на САЩ (т.нар „U.S Copyright office), aдминистрирано от Библиотеката на Конгреса във Вашингтон е да "регистрира оригинално авторско произведение, само при условие, че произведението е създадено от човек". Тази позиция произтича от съдебната практика в САЩ[3], която уточнява, че законът за авторското право защитава само "плодовете на интелектуалния труд", които "се основават на творческите способности на ума".
Цифровото изкуство, стихотворенията и книгите, създадени с помощта на инструменти като „DALL-E“, „Stable Diffusion“, „Midjourney“, „ChatGPT“ или дори наскоро пуснатия „GPT-4“, няма да бъдат защитени с авторско право, ако са създадени от хора, които използват само текстово описание или подкана до машината, за да създадат постфактум производно произведение, предупреди наскоро в свое комюнике по темата директорката на “U.S Copyright office” - Шира Пърлмутър.
"Ако традиционните елементи на авторството на дадено произведение са създадени от машина, в произведението липсва човешко авторство и ведомството няма да го регистрира", пише тя в документ, очертаващ насоките за авторско право по темата изкуствен интелект. Например, когато технология с AI получава единствено подкана от човек и в отговор създава сложни писмени, визуални или музикални произведения, "традиционните елементи на авторството" се определят и изпълняват от технологията - не от човека потребител“ – смята Пърлмутър.
Друг пример от Съединените американски щати е фактът, че "изображение, генерирано чрез изкуствен интелект, не притежава "човешкото авторство", необходимо за закрила" – т.е, в случай че дадено произведение на изкуството е създадено изцяло от софтуер, за него не съществува авторскоправна защита. По темата изключителен интерес представлява делото „Zarya of the Dawn“.
През септември 2022г., „Авторскоправното ведомство“ на САЩ предостави първата по рода си регистрация на комикс, създаден с помощта на изкуствен интелект – факт, който беше доста изненадващ и революционен само по себе си, предвид дискутираното становище на директора му. Кристина Кащанова, художничката, създала „Заря от Зората“(от англ. „Zarya of the Dawn“) обясни, че ведомството я помолило да предостави подробности за процеса, доказващ, че в създаване на този графичен роман(комикс) е имало приемуществено човешко участие. Кащанова изпраща информация, че голяма част от комикса е създаден с помощта на изкуствен интелект, на базата на което от „Авторскоправното ведомство“ на САЩ се свързат с художничката, като я информират, че започват процедура за отмяна на предишното си решение за предоставяне на авторско право върху комикс, който е създаден с помощта на изкуствен интелект. Мотивът за това решение е, че произведенията, защитени с авторско право, трябва да бъдат създадени от хора, за да получат официална защита на авторското право[4].
На авторката е предоставен 30-дневен срок за обжалване на решението на „Авторскоправното ведомство“ на САЩ, по време на който авторскоправната защита върху коментираното произведение е все още валидна. Междувременно нейният адвокат представя становище, в което подробно изгражда мотиви, че човешкото участие в създаването на изкуство с изкуствен интелект може да се разглежда като обект на авторското право, тъй като творческият процес чрез генеративен изкуствен интелект е "по същество сходен с художествения процес на избор на обект, време на деня, ъгъл и рамкиране на изображението от фотографа" и т.н.
Понастоящем делото „Заря от Зората“(от англ. „Zarya of the Dawn“) е висящо пред федералния съд във Вашингтон с надеждата, че то все още може да внесе обективност и яснота относно правото на художествени произведения, генерирани от изкуствен интелект, да получат авторскоправна закрила в бъдеще, с цел този мотив да послужи като прецедент в американската авторскоправна доктрина и практика, който да разчупи досегашното, според мен неправилно виждане за авторскоправния принос на изкуствения интелект.
Вторият вариант, при който авторството се предоставя на програмиста, се среща в няколко държави като Хонконг, Индия, Ирландия, Нова Зеландия и Обединеното кралство и Австралия. По темата австралийският Апелативен съд закрепя виждането, че „произведение, създадено с намесата на компютър, не може да бъде защитено от авторско право, тъй като не е създадено от човек“[5].
Този подход е най-добре застъпен в закона за авторското право на Обединеното кралство, раздел 9, параграф 3 от “Закона за авторското право, дизайните и патентите” (от англ. „Copyright, designs and patents act” или CDPA), който гласи, че "в случай на литературно, драматично, музикално или художествено произведение, което е създадено с помощта на компютър, за автор се счита лицето, което е предприело необходимите действия за създаването на произведението." Същият закон определя компютърно генерирано произведение като произведение, което "е генерирано от компютър при такива обстоятелства, че няма човек, който да е автор на произведението". Идеята на подобна разпоредба е да се създаде изключение от всички изисквания за „човешко авторство“, като се признае трудът, който се полага при създаването на програма, способна да генерира произведения, дори ако творческата искра е поета от машината. Намирам това виждане за крачка в правилната посока.
3.2.Европейска практика и доктрина.
Наскоро Съдът на Европейския съюз (СЕС) мотивира свое знаково решение по делото „Infopaq“[6] с виждането, че авторското право се прилага само за оригинални произведения и че оригиналността трябва да отразява "собственото интелектуално творчество на автора". Разширителното тълкуване на това решение води до извода, че оригиналното художествено произведение трябва да отразява почерка и личността на автора, което съждение ни дава логиката, че за съществуването на авторско произведение е необходим автор човек.
Въпреки че законодателството на Европейския съюз ("ЕС") в областта на авторското право се състои от единадесет директиви и два регламента, хармонизиращи основните права на авторите, изпълнителите, продуцентите и радио и телевизионните оператори, авторското право все още се урежда предимно от националните закони на всяка държава - членка на ЕС, по-специално по отношение на правилата за признаване на авторството и разпределяне на имуществените и неимуществените му правомощия.
Базисното разбиране на законодателството на ЕС в областта на авторското право е, че за да бъде защитено авторското право, трябва да са изпълнени две условия: творението трябва да е "художествено или научно произведение" и оригиналният автор на споменатото произведение трябва да е човек, който е създател на произведението изначално или е придобил авторското право, чрез изрична уговорка в тази насока.
В достиженията на правото на ЕС изрично са хармонизирани следните специфични категории обекти, защитени с авторско право: компютърни програми, бази данни, фотографии и евентуално произведения на изобразителното изкуство. Тези произведения са защитени, в случай че са "оригинални в смисъл, че са собствено интелектуално творение на автора". Подобно на Бернската конвенция, достиженията на правото на ЕС в областта на авторското право се основават предимно на традицията на авторските права (droit d'auteur): авторското право защитава оригиналното изразяване, произхождащо пряко от човека-творец. Бернската конвенция не дава определение за "автор" на произведение, оставяйки това на договарящите се страни, но нейният текст и историческият контекст силно подсказват, че "автор" и "авторство" за целите на Конвенцията се отнасят до физическото лице, създало произведението.
Всичко това презюмира виждането, че авторскоправната закрила поначало се предоставя на хората автори. Коректно е да се отбележи, че разпоредбата на Конвенцията относно моралните права (чл. 6а), които изрично се предоставят на "авторите", подчертава, че нейните минимални стандарти за закрила на авторското право се задействат само от актове на човешко творчество. Има ли обаче изключения от това виждане, наложено от новите технологични реалности на 21 век?
От една страна, съдебната практика на СЕС относно „оригиналността“ като основен критерий за „авторския труд“, изцяло се основава на понятието за човешко същество, което извършва творчески действия, отразяващи "творческия избор". СЕС мотивира това свое виждане по делото „Painer“[7], касаещо създаването на фотографии от изкуствен интелект с мотива, че "като прави различни избори, авторът на портретна снимка може да придаде на създаденото произведение своя "личен отпечатък"(за разлика от тези, създадени от АI). По друго знаково дело “Infopaq”[8] свързано със защитата на вестникарски статии срещу неразрешено сканиране, Съдът се съсредоточава върху изследването на оригиналността на "формата, начина на представяне на темата и езиковия израз", като пояснява, че за литературните произведения "свободният и творчески избор" на автора се отнася до подбора, последователността и комбинацията от думи, макар да признава, че думите сами по себе си не представляват интелектуално творение. Ето защо СЕС добавя, че само чрез "избора, последователността и комбинацията на тези думи, авторът може да изрази творчеството си по оригинален начин и да постигне резултат, който е интелектуално творение". Всичко казано предполага, че дори комбинация от доста очевидни избори при проектирането, изпълнението и редактирането на дадена информация, данни, цветове и изображения, подпомогната от изкуствен интелект, може да бъде достатъчна за създаването на ново авторско произведение.
Ето защо през 2020 г. Европейската комисия предложи "тест в четири стъпки" за наличие на „авторски принос на АI технологиите, касаещ доклад "Тенденции и развитие на изкуствения интелект - предизвикателства пред рамката на правата върху интелектуална собственост". Такъв тест предвижда следните взаимосвързани критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да може дадено произведение, създадено от изкуствен интелект да се квалифицира като "произведение":
Стъпка 1 – Произведението да е такова в областта на литературата, науката или изкуството;
Стъпка 2 – произведението да е предмет на човешки интелектуални усилия;
Стъпка 3 – произведението да е функция на оригиналност/творчество (творчески избор);
Стъпка 4 – произведението да е вид или начин на изразяване.
Проучването Европейската комисия по проблема „произведения, създадени от изкуствен интелект“, стигна до няколко заключения и препоръки относно законодателството на ЕС в областта на авторското право. На първо място бе признато, че действащата нормативна рамка в ЕС, касаеща авторското право, е достатъчно гъвкава и отворена за нов дебат, който да постави на фокус предизвикателствата, породени от въпросите за авторскоправния статут на изкуствен интелект като „автор“. Липсата на хармонизирани правила за авторството на АI може да доведе до различни решения в националното право на отделните държави членки по отношение на произведенията, възникнали с помощта на изкуствен интелект, което би могло да оправдае в бъдеще наложителна инициатива по хармонизиране на нормативната рамка в тази насока.
Следва да се обмислят детайлно колизиите относно схващанията за „авторството като човешка дейност“ и от друга страна - изкуственият интелект, като софтуерен, самообучаващ се алгоритъм, водещ до множество авторскоправни ефекти. Според мен споменатите противоречия следва да бъдат разглеждани и анализирани в светлината на общата презумпция за авторство в хипотезата на чл. 5 от Директивата 2004/48/ЕО относно упражняване на правата върху интелектуална собственост. Тази норма, закрепя императивното виждане, че за да може автор на литературно или художествено произведение, при липса на доказателства за противното, да се счита за такъв и следователно да бъде упълномощен да образува производство за нарушени права, е достатъчно неговото име да фигурира върху произведението по обичайния начин. Ако казаното е вярно, то презумпцията за авторство на Директива 2004/48/ ЕО важи с пълна сила и за произведенията на изкуствения интелект. Не на последно място разграничението между понятията създаване и генериране на обект на авторското право, sui generis е причина за правния дебат по отношение на статута на АI машинно генерираните бази данни, което може да оправдае преразглеждането или изясняването на тези понятия в Директива 96/9/ЕО за правна закрила на базите данни.
4.Заключение.
Дебатът, относно авторскоправния статут на произведенията, създадени от изкуствен интелект тепърва предстои, като съм убеден, че той ще доведе до интересни развития от технологично и юридическо естество, както в Европа, така и в международен аспект.
Монументалният напредък в областта на компютърните технологии и самото количество налична изчислителна мощ може да направи разграничението „човек автор“ – „машина автор“ безсмислено. Фактът, че обучението на машини тепърва очаква своето развитие, води до извода, че човекът все повече ще бъде заместван в творческия и научен процес от технологии, базирани на изкуствен интелект. Дори и днешната реалност сочи достатъчно изчислителна масиви за самообучение на компютърни системи, което скоро може да доведе до липса на разлика между съдържание, създадено от хора и съдържание, създадено от машини.
Мисля си в този контекст, че следва да се потърси баланс в разбирането за „авторски принос“ като предоставянето на авторски права на лицето, което е направило възможно функционирането на изкуствения интелект, създал конкретно произведение, намирам за най-логичен, поне на настоящия етап. Този материалноправен авторски модел вече функционира в Обединеното кралство, като налагането му води до правна и технологична ефективност, тъй като такъв подход ще гарантира, че компаниите ще продължат да инвестират в AI технологията, знаейки, че ще получат възвръщаемост на инвестициите си. Mоже би следващият голям дебат, който чука на вратата, е дали работите с изкуствен интелект ще получат статут и права на личности, аналогични на юридическите, социални и психологически реалности, типични за човешките същества, но тази тема за сега ще оставя отворена.
Автор: адвокат Атанас Костов
[1] Тoва е едно от определенията за понятието. Други включват разбирането, че “изкуственият интелект е област на обучение в областта на компютърните науки, като се излага доводът, че изкуственият интелект се занимава с разработването на компютри, способни да извършват мисловни процеси, подобни на човешките, като учене, разсъждение и самокоригиране“ – така Joost N. Kok, Egbert J. W. Boers, Walter A. Kosters, and Peter van der Putten, „Leiden Institute of Advanced Computer Science“, Leiden University, the Netherlands;
[2] Музикалните произведения на „MusicLM“, включват петминутни парчета, създадени само от една или две думи под формата на мелодично техно, както и 30-секундни теми, които звучат като цели песни и са формирани музикално в конкретен жанр, темпо и конкретни, слухово разпознаваеми инструменти;
[3] Така делото „Feist Publications срещу Rural Telephone Service Company, Inc. 499 U.S. 340 (1991))“;
[4] Решението на U.S Copyright office е взето след преразглеждане на авторските права върху графичния роман "Заря от зората". Според службата защитата на авторските права е била предоставена погрешно на автора на книгата Крис Кащанова, тъй като първоначалното авторско право е включвало всички изображения в книгата, които са били генерирани с помощта на софтуера Midjourney AI. Въпреки че изображенията не могат да бъдат защитени с авторско право, USCO заявява, че Кащанова може да защити с авторско право частите от книгата, които е написала, и начина, по който изображенията, генерирани от изкуствения интелект, са подредени на страницата.
[5] Виж австралийско дело „Acohs Pty Ltd срещу Ucorp Pty Ltd“ 2012. Делото касае спор за авторско прав на HTML изходен код, който е изготвен от компютърна програма, като включва и ръчно въведени данни;
[6] Така дело на СЕС № C-5/08 „Infopaq International A/S срещу Danske Dagbaldes Forening“;
[7] Виж дело № C-145/10 на Съда на ЕС;
[8] Tова е дело на Съда на ЕС № C‑5/08 Infopaq International A/S срещу Danske Dagblades Forening;