ЕК призова България да спазва законодателството в областта на обществените поръчки, касаещо частните болници.

На 24.04.2024г. Европейската комисия е издала мотивирано становище относно България (INFR(2018)2268) за стартиране на производство срещу държавата ни за установяване на нарушение,поради неспазване на законодателството в областта на обществените поръчки, коментира адвокат Борислава Дончева. 

Правилата относно обществените поръчки (Директива 2014/24/ЕС) трябваше да бъдат транспонирани от държавите членки в националното им законодателство до 18 април 2016 г., в този смисъл и Република България. Европейската комисия се обръща неколкократно към България по въпроси, засягащи неоснователното изключване на частните болнициот правилата на ЕС за възлагане на обществени поръчки, дори когато те са частично финансирани с публични средства от държавата ни. 

Как да подготвите обществена поръчка за доставка на храна в учебни и социални заведения?

Прецизното и всеобхватно прилагане на правната доктрина в сферата, регулираща здравословното хранене в детските заведения и училища би следвало да е приоритет на всяка една институция в Държавата.  В продължение на казаното, публичните възложители разходващи бюджетни средства за осигуряване хранителни продукти в държавни и общински заведения, следва да са изключително прецизни при подготовката на процедура по възлагане на обществена поръчка в тази област. Считаме, че изискванията към участниците, критериите за техния подбор, техническите спецификации, проект на договор, като съвкупност от документи, които възложителят подготвя съобразно ЗОП, следва да кореспондират в максимална степен на целта, за която се провеждат – осигуряване на качествена здравословна храна в обектите за социални услуги.

 За тази цел ще очертаем основните стъпки, които да се прилагат в процедура по възлагане на обществена поръчка по чл.18 от ЗОП, така че тя да бъде подготвена, организирана и проведена в съответствие с правилата на Закона за обществените поръчки и Правилника за неговото прилагане и другите относими действащи нормативни актове в областта на храните и техните качествени характеристики.

Как да подготвя обществена поръчка в сектор „Здравеопазване“ ?

В настоящото изложение ще очертаем основните стъпки, които следва да се приложат в процедура по възлагане на обществена поръчка по чл.18 от ЗОП, така че тя да бъде подготовена, организирана и проведена в съответствие с правилата на Закона за обществените поръчки и Правилника за неговото прилагане и другите относими действащи нормативни актове.

1.Общи положения.

1.1. Правно понятие „Публичен възложител“ на обществена поръчка!

Публичните възложители са определени в  чл.5, ал. 2 от ЗОП. Тук попадат и държавните и общински лечебни заведения[1], чиято релевантност и относимост към понятието „публичен възложител“ се допълва и от даденото  в  §2, т.43 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за обществените поръчки определение за „Публичноправна организация". В продължение на казаното държавните и общински лечебни заведения са публичноправни организации, които придобиват качеството на „публичен възложител“, качеството си на юридически лица, тъй като са създадени с а) конкретната цел да задоволяват нужди от общ интерес; б)  нямат промишлен или търговски характер; в) финансирани са с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т. 1 – 14 ЗОП.

Как да участвам в процедура по възлагане на обществена поръчка?

1. Общи положения.

Законът за обществените поръчки има за задача да създаде правни гаранции за развитието на свободна и лоялна конкуренция, т.е. да бъде осигурена възможност на всички правни субекти да участват в процедурите и състезанието между тях да протече на база на обективни пазарни критерии.

Възложителят взима решение за откриване на процедура по възлагане на обществeна поръка според нуждите му, които тази поръчка следва да задоволи при спазване на заложените в ЗОП принципи и условия. За тази цел Законът предоставя право на всеки стопански субект като заинтересовано лице да участва във възлагателни процедури, съобразно своя финансов, технически и ресурсен капацитет. Тази колаборация от налични възможности на стопанските субекти следва да е относима към заложените от възложителя изисквания.

2.“Заинтересовано лице” по смисъла на ЗОП.

В §2, т.14 от ДР на ЗОП е дадено определение на понятието „Заинтересовано лице": “всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или може да бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение”.  Същността на това понятие е от значение особено в случаите на оспорване акт на възложителя, съобразно разпоредбата на чл.198, ал.1, т.1 ЗОП. В тези хипотези всяко “заинтересовано лице” задължително посочва в жалбата си обстоятелствата, на които основава качеството си на заинтересовано лице, както и прилага към нея доказателства за сочените обстоятелства. Практиката на КЗК и ВАСпри обжалване на решенията за откриване на обществени поръчки наприме,  е еднопосочна и приема, че лица, които не попадат в обхвата на § 2, т. 14 от ДР на ЗОП, не притежават правен интерес от обжалване.

Кантора „ЮСАУТОР“ успешно оспори архитектурен конкурс на община Пазарджик. КЗК потвърди нарушения от възложителя.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отмени Решение № D48400472/17.09.2025 г. на Община Пазарджик по процедура за възлагане на обществена поръчка чрез „открит конкурс за проект“ за „Международен архитектурен конкурс за Нова визия на Градския пазар в град Пазарджик“ (ЦАИС ЕОП: 00385-2025-0024). Процесът бе воден с експертното съдействие на кантора „ЮСАУТОР“, представляваща българската архитектка Зора Бояджиева, която от много години ръководи архитектурен екип в Ню Йорк.

КЗК установи редица съществени нарушения при оценяването на проектите. Всеки член на журито е формирал индивидуалната си оценка, като е посочил единствено броя точки в оценителната таблица, без да предостави мотиви или конкретни примери, обосноваващи присъдените оценки. В трите протокола и в обобщаващия доклад на журито липсват индивидуални или колективни мотиви, а приложението с дискусията и мненията на журито, посочено в Протокол № 3 от 14.09.2025 г., не е налично нито в протокола, нито в доклада, нито е публикувано в профила на поръчката в ЦАИС ЕОП. В този контекст КЗК правилно изведе обоснован извод цит. „В текста на Протокол № 3 от 14.09.2025 г. е посочено, че дискусията и мненията на журито по подадените проекти е приложение, неразделна част от протокола, но такова приложение не е налично нито към протокола, нито към изготвения по – късно доклад, нито е публикувано в профила на поръчката в ЦАИС ЕОП.“

В резултат на това не става ясен и прозрачен начинът на оценяване на подадените проекти, а дадените точки са необосновани и немотивирани. КЗК констатира, че журито е нарушило принципите на публичност и прозрачност, прогласени в чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОП, както и изискването за мотивираност, което води до незаконосъобразност на издадения краен акт.

Незаконосъобразни практики при обществените поръчки и тяхното обжалване.

Настоящият научно-правен текст има за цел да изясни в детайли специфичен практически случай, възникнал при организирането и провеждането на архитектурен открит конкурс за проект на градски пазар в Пазарджик по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Чрез задълбочено изследване на приложимата нормативна уредба, на съдебната практика и на принципите, лежащи в основата на европейското и националното право в областта на обществените поръчки, се демонстрират пределите на законосъобразното поведение на възложителя. Особеното в разглеждания казус е, че възложителят - Община Пазарджик, е действал в рамки, които на практика се оказват лишени от взаимовръзка със законовите изисквания — граници, които би следвало да бъдат ясно очертани от императивните норми на ЗОП, но остават произволно разширени чрез нерегламентирани интерпретации. На фона на проведената процедура се очертават редица нарушения на основни принципи – равнопоставеност, прозрачност, публичност и свободна конкуренция. Класирането на трима фаворизирани участници въз основа на „незадължителен“ елемент в проектните предложения, който необяснимо е придобил водеща роля при оценяването, е показателно за системно изкривяване на конкурсната логика, лишено от юридическа обосновка. Допълнително внимание заслужава обстоятелството, че за първите три места е предвиден награден фонд от 20 000 лв., докато класираният на първо място участник автоматично придобива право да бъде поканен за възлагане на технически и работен проект със стойност 300 000 лв. по реда на чл. 79, ал. 1, т. 9 ЗОП — съотношение, което само по себе си поражда основателни съмнения за предопределеност на резултата, предвид значителната разлика между възнаграждението за участие и стойността на същинския договор.

Обновена е продукционната среда за електронни обществени поръчки(ЦАИС).

Агенцията по обществени поръчки обяви, че на 15.06.2024 г. (събота), е обновена продукционната среда на Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП). Новата версия съдържа следните оптимизации на част от функционалностите на системата:

–При поръчки с обособени позиции, след попълване на прогнозните стойности за всяка обособена позиция в секция „Параметри“ на работното пространство за съответната обособена позиция, системата автоматично сумира и визуализира резултата в общата прогнозна стойност на секция „Параметри“ в основната част на поръчката.

Обществено обсъждане за изменение на Закона за обществените поръчки и правилника за прилагането му. Адвокат обществени поръчки.

Във връзка с промените, приети  в Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗИДЗОП, обн., ДВ, бр. 88 от 20 октомври 2023 г.), се породиха правни хипотези, които се оказват неуредени от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки.

На първо място в ЗИДЗОП бе предвидена нова форма на контрол от наблюдатели, както и разширяване обхвата на контрола, осъществяван от Агенцията по обществени поръчки (АОП).Тези изменения са в отговор постигане целите, обективирани в Националния план за възстановяване и устойчивост (НВПУ) и са насочени към подобряване на прозрачността и увеличаване на конкуренцията в процеса на възлагане на обществени поръчки. В този смисъл възниква необходимост от създаване на подзаконова нормативна уредба по въпроси, за които е налице законова делегация.

Основни цели на Заключенията, приети отСъвета на ЕС на 24 май 2024 г., въз основа надоклада на European Court of Auditors, свързан с обществените поръчки.

3.Цели на заключенията, касаещи обществените поръчки.

Заключенията на Съвета имат няколко основни цели:

На първо място това е подчертаване, че обществените поръчки представляват важен икономически инструмент – в заключенията се посочва, че публичните поръчки на стоки и услуги представляват около 2 трилиона евро годишно, или около 14 % от БВП на ЕС.

Второ - подобряване на справедливата и ефективна конкуренция при обществените поръчки в ЕС – заглавието на заключенията е „Improving fair and effective competition for EU public procurement contracts awarded for works, goods and services“.

Относно проблемите при обществените поръчки, свързани с приемане на България в еврозоната.

Предизвикателствата пред обществените поръчки във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. придобиват многопластов, правно-комплексен характер, обхващащ не само техническата адаптация към новата валута, но и необходимостта от хармонизиране на националните процедури с динамично развиващата се европейска нормативна и съдебна рамка. Предстоящото присъединяване на България към еврозоната представлява процес, който засяга всички елементи на системата на обществените поръчки – от планирането и обявяването, през оценяването и контрола, до изпълнението на договорите. Подготовката за този процес се извършва на фона на значими европейски инициативи, стратегически документи, заключения на Съвета, доклади на Европейската сметна палата и развиваща се практика на Съда на Европейския съюз, чиято интерпретация е задължителна и пряко приложима в националните режими. Съществено значение има и Директива 2014/24/ЕС, чиито основни принципи – прозрачност, недискриминация, пропорционалност и равнопоставеност – се проявяват по особен начин в периоди на парична конвергенция.