Архитектурни проекти. Авторскоправен режим по ЗАПСП.
Правната уредба на архитектурните проекти в смисъла на ЗАПСП придобива все по-голяма теоретична и практическа значимост, в контекста на правоотношенията архитект – инвеститор(предприемач) и юридическите последици от тази облигационна връзка. На първо място е важно да се отбележи хипотезата на чл.4 ЗАПСП т.2, която разпорежда, че идеите и концепциите не са обект на авторското право. Следователно идейният архитектурен проект трябва да е обективиран в чертежи, скици, модели, сгради, паркове, планове за населените места и скици и други технически строителни документи, както и в построената сграда, за да бъде годен обект на авторското право. Обект на авторското право върху архитектурните произведения е общо казано архитектурното оформление. То е резултат на творческа дейност на архитекта, чрез въплъщение на обекти от материалния свят в графика и текст, знаци и символи, както и интерпретацията им в конвенционалните триизмерни структури, които да отразяват състава и структурата на един архитектурен обект, чрез проектиране на външния и вътрешния му вид. За да се създадат обектите на архитектурата, следва да се проведат съответните архитектурни дейности. Те включват творческия процес на търсене на най-добрите технически решения по архитектурния проект и неговото въплъщение, координация между дейностите на участниците проектанти, развитие на всички компоненти на планиране на проекта - озеленяване, изграждане (ново строителство, реконструкция, реставрация и ремонт) на сгради и съоръжения, изпълнение на архитектурно-строителен контрол и надзор на строителните работи и изпълнението на изследванията и дейностите по архитектурно проектиране на интериора и екстериора. Тук следва да се направи разграничение между архитектурно решение и проект.
Архитектурното решение на автора е неговото субективно виждане по отношение на териториалното планиране, функционалността, външен вид и вътрешна архитектура на обекта, както и инженерните изисквания за неговото осъществяване така, както е посочено в архитектурната част от проекта, относно всички стадии на строежа на съоръжението. Проектът представлява съответната документация за изграждане на архитектура, която се състои от рисунки, графики и текстови материали, както и оценки за инженеринговата част, която определя градското планиране, пространственото планиране, архитектурата, дизайна, инженеринга и технологиите, които следва да се приложат спрямо конкретен обект архитектура. Обективирането на архитектурното решение в архитектурен проект, отразява синтеза на автроския процес при създаването на едно архитектурно произведение. Произведения на архитектурата по смисъла на §2, т.9 от преходните и заключителни разпоредби на ЗАПСП са сгради и други съоръжения, както и елементите вградени в тях(орнаменти, фризове, бюстове, статуи, барелефи), представляващи траен синтез на архитектурата с други изкуства(например скулптура, ), както и оформления на интериора и екстериора с траен характер(художествени пана от керамика, картини, дърворезба), които отговарят на общите условия за закрила, установени от ЗАПСП (т.е да са произведения на изкуството, резултат на творческа дейност и са изразени в обективна форма). Архитектурните планове и чертежи също се покриват от това определение. Те обаче подлежат на закрила по чл.3, ал.1, т.8 от ЗАПСП. Практическите последици от това разделение, са че за тях не се отнасят ограниченията, предвидени на различни места от закона(чл.25, ал.2 – т.е позволено е възпроизвеждането на произведения, независимо върху какъв носител, от физическо лице за негово лично използване, при условие че не се извършва с търговска цел.; чл.37, ал.2 – договорът за използване на архитектурен проект може да бъде по-дълъг от 10 години, докато за архитектурните проекти е ограничен до 10г., чл.39, ал.2 от ЗАПСП 9 ицползването на произведението може да започне и след като са изтекли 2 години от сключването на договора) за архитектурните проекти. Приетото от нашия законодател третиране на архитектурните произведения далеч не отговаря на това, възприето в света и по-специално в англо-саксонската система. По нея архитектите могат да имат авторско право само върху проектите, тъй като не се предоставя закрила на триизмерните предмети. Други законодателства пък приемат становището, че формално въплъщение на произведение на архитектурата се явява не целият архитектурен проект, а само онази част от него, която съставлява т.нар „архитектурно решение”. Нашето законодателство е възприело западноевропейското становище относно оригиналността на архитектурните обекти. Това означава , че далеч не всяка сграда , проектирана от архитект, се явява обект на авторското право. Такава може да бъде само сграда, чиито външен вид може да се възприеме като произведение на изкуството. При евентуален спор естествено ще бъдат меродавни субективните експертни оценки на вещите лица, ангажирани в един съдебен спор.
Императивната норма на чл.12 ЗАПСП сочи, че авторското право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице. Тук ЗАПСП е направил едно важно разграничение на авторскоправния режим по отношение правомощията на автора архитект и вещноправния режим, включващ правото но собственост и другите ограничени вещни права, влизащи в патримониума на собственика на имота. Тази отлика е важна с оглед факта, че дори при транслативния ефект на сделката, при който предмета на поръчаното преминава в патримониума на собственика трето лице, той не става автор, въпреки, че е реален собственик на изработеното – вещта под формата на сграда. По този начин законодателя е гарантирал правата на автора архитект относно неговите имуществени и неимуществени правомощия по отношение обекта на авторското право(архитектурния проект на сградата „Х”), както и правните последици от евентуалното недобросъвестно поведение на собственика. Времетраене на авторското право върху архитектурен проект. Относно времетраенето на авторското право върху архитектурни проекти се прилага общата норма на чл. 27, ал.1 ат ЗАПСП, която визира обстоятелството авторското право върху архитектурен проект се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт. При произведения на архитектурата, създадени от двама и повече автори, срокът по ал. 1 започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор. Различни хипотези при използването на архитектурен проект. Авторът на архитектурен проект няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведението на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби. От съществено значение тук е спазването на всички изисквания относно законността на строителната дейност и тези по реконструкцията или пристрояването на сградата – те трябва изцяло да отговарят на ЗУТ и останалите подзаконови нормативни актове, касаещи териториалното устройство (чл.15, ал.2 ЗАПСП). В случай обаче, че се извършва просто препроектиране, според мен авторът трябва да даде на собственика на сградата декларация, че отстъпва другиму правата за препроектиране, авторски надзор, изготвяне на екзекутиви и оформяне на всички останали строителни книжа. Този довод се подкрепя от "Норми и правила за проектиране на търговски магазини" и от "Норми и правила за проектиране на заведения за обществено хранене" и др. При преустройство на магазини, чието предназначение се запазва като магазини, следва да се има предвид писмо-указание № 26-00-188 от 27.03.2000 г. на МРРБ за въвеждане в действие на магазините. В конкретния случай, когато не се извършва допълнително СМР и промяна на инсталации, не е необходимо изработване на проекти, издаване на разрешение за строеж и приемане по реда на Наредба 6. Тук не може да възникне и правото на авторство у „втория” архитект, първо защото повечето от тези обекти не отговарят на императивното изискване, че би трябвало техният външен вид да представлява „произведение на изкуството”, второ защото проекти дори не се изискват, т.е нов обект на авторското право според мен не може да възникне.
Това се отнася и до случаите, когато не се извършват строително-монтажни работи (СМР) в даден обект при промяна на предназначението, тъй като най-необходимите проекти ще бъдат част "архитектурна" и конструктивна експертиза или становище. Последните са необходими във връзка с допълнителните изисквания на "Норми за проектиране сгради и съоръжения в земетръсни райони" от КТСУ и БАН, което касае технически и конструктивни особености на сградите, а не техния външен вид. При смяната на предназначението на дадени обекти обаче може да изисква одобряване (съгласуване) на нови проекти, което да доведе до правни последици, предвидени в хипотезата на чл.12 ЗАПСП, особено ако това води и до промяна във външния вид например на фасадата на сградата и ако тя е произведение на архитектурата. Тук нотариалният акт само потвърждава правото на собственост, но не поражда други технически или юридически последици, включително и авторскоправни. Необходимите документи и проекти, които следва да се представят подробно, са дадени в чл. 144 от ЗУТ. Освен документ за собственост се изискват: по т. 2 - скица-виза за проучване и проектиране, издадена от главния архитект по чл. 140 от ЗУТ; по т. 3 - три копия от проекта, който трябва да съдържа най-малко архитектурна част(това е архитектурния проект и в смисъла на ЗАПСП), трасировъчен план (за нови обекти); конструктивен проект и инсталационни проекти; разработен проект за организация и изпълнение и строителството (при необходимост). Всяка част трябва да включва обяснителна записка, чертежи и изчисления;по т. 4 - положителни становища от СКО, съгласно чл. 6, ал. 5, т. 5 от ЗУТ, респективно чл. 143, ал. 5 от ЗУТ;по т. 5 - разрешения от съответните служби за ползване на вода (за питейни, производствени и противопожарни нужди), включване на отпадните води в канализацията, топлинна и електроенергия и т.н. Всичко това по мое виждане би могло да обективира едно произведение в смисъла на ЗАПСП, ако са спазени естествено изискванията за неговия художествен характер. Авторът на архитектурен проект има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които ЗАПСП разпорежда друго(чл.18. ал.1 ЗАПСП). За използване се смятат всички правни действия, като например са довели до реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен. Именно и поради това чл.69 ЗАПСП предвижда, че за всяко последващо използване на архитектурен проект на вече построена сграда или друг създаден обект е необходимо писменото съгласие на автора.
Напоследък практиката сочи, че по отношение на една и съща сграда и нейния архитектурен облик, работят няколко творчески екипа от архитекти. Нормата на чл.69 ЗАПСП предполага избягване на колизия на права именно в този смисъл, като за архитекта на първоначалния проект е запазено правото на автор да преотстъпва правата за промяна на архитектурата на сградата в полза на трети лица, дори и те да станат автори на самостоятелен нов обект на авторското право – например архитектурата на нов етаж или пристройка. В противен случай биха се нарушили имуществените права на автора в контекста на чл.18, ал.1, т.8 ЗАПСП(относно преработката на произведението), както и на неимуществени такива в хипотезата на чл.15, ал.1, т.5 ЗАПСП(запазване целостта на произведението и противопоставяне на всякакви промени в него). Спрямо използването на произведнията на архитектурата са предвидени и някой законодателни облекчения, логични от практическа гледна точка. Например възможността договорите за използването на такива произведения да бъдат сключвани за период по-дълъг от 10 години(чл.37, ал.2 ЗАПСП). Същото важи и по отношение на развалянето на договорите, ако изпълнението не е започнало - чл.39, ал.1 от ЗАПСП. Тази норма не се прилага за произведенията на архитектурата, с оглед особеностите на техния предмет, които предполагат по-дълго съществуване във времето. Свободно използване на архитектурни проекти. Без съгласие на автора и без заплащане на възнаграждение се допуска използването на сграда, която е произведение на архитектурата или план на такава сграда с цел реконструкцията и (чл.24, ал.1, т.15). Същото може да се каже и за произведения на архитектурата, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел(чл.24, ал.1, т.8). Свободно използване ще бъде налице и когато то е в рамките на мероприятия, имащи за предмет научни и образователни събития или с цел съхраняване и архивиране на произведението, при посочване името на автора и ако това не служи за търговски цели. При архитектурните проекти обаче не е възможно т.нар. свободно използване със заплащане на компенсационна възнаграждение, при което обикновено носителят на авторското право при заплащане на справедливо възнаграждение преотстъпва правото за използване на произведението. Това изрично е визирано в нормата на чл.25, ал.2 ЗАПСП, която казва че хипотезата на чл.25, ал.1, т.2(възпроизвеждане за лично ползване със заплащане на компенсационно възнаграждение) е неприложима за архитектурните произведения.
Съдебна практика: Интересен пример за казус, касаещ произведения на архитектурата е този, интерпретиран в решение от 18.03.2004 г. на ВтАС по в. гр. д. № 13/2004 г., ГК. С Решение № 200 от 10.11.2003 г., постановено по гр. д. № 664/2002 г., Л. окръжен съд е отхвърлил предявения от А. М. С. от гр. С. против Т. М. Н. от с. Г. Ж., Л. област, Г. К. Н. от гр. С., Х. К. М. от с. Г. Ж., П. Д. Б. от с. Г. Ж., Д. К. Л. от с. Г. Ж., П. П. Г. от с. Б., Л. област, П. П. Г. от с. Б., Д. П. Г. от с. Б., В. Д. М. от гр. П., Т. Х. М. от с. Г. Ж., Л. област, М. Х. М. от с. Г. Ж., П. С. С. от гр. Б., С. С. С. от гр. Т., С. С. С. от гр. С., Г. Т. В. от с. Т., Л. област и К. Т. Я. от с. Г. Ж., Л. област, иск с правно основание чл. 94 от ЗАПСП за заплащане на обезщетение за нарушено авторско право върху стенописи на обща площ от 42,7 кв. м и декоративни пластични елементи с дърворезба, изработени в двуетажна паянтова жилищна сграда, находяща се в недвижим имот, представляващ дворно място парцел XXV, пл. № 54 в кв. 42 по плана на с. Г. Ж., Л. област, при граници: шосе, Т. Г. М., Д. Е. Б., в размер на 3 289 лева, като неоснователен и недоказан. Със същото решение Л. окръжен съд е отхвърлил предявения от Т. М. Н. от с. Г. Ж., Л. област, Г. К. Н. от гр. С., Х. К. М. от с. Г. Ж., П. Д. Б. от с. Г. Ж., Д. К. Л. от с. Г. Ж., П. П. Г. от с. Б., Л. област, П. П. Г. от с. Б., Д. П. Г. от с. Б., В. Д. М. от гр. П., Т. Х. М. от с. Г. Ж., М. Х. М. от с. Г. Ж., П. С. С. от гр. Б., С. С. С. от гр. Т., С. С. С. от гр. С., Г. Т. В. от с. Т., Л. област и К. Т. Я. от с. Г. Ж., Л. област, против А. М. С. от гр. С., иск за заплащане на обезщетение за ползите, от които са били лишени като собственици на недвижимия имот, представляващ дворно място, парцел XXV, пл. № 54 в кв. 42 по плана на с. Г. Ж., Л. област, при граници: шосе, Т. Г. М., Д. Е. Б., заедно с построената в този имот двуетажна паянтова жилищна сграда, за периода 15.05.1998 г. - 20.09.1999 г. в размер на 6 155 лева, като недоказан. Присъдени са разноски в полза на А. М. С. за сметка на Т. М. Н., Г. К. Н., Х. К. М., П. Д. Б., Д. К. Л., П. П. Г., П. П. Г., Д. П. Г., В. Д. М., Т. Х. М., М. Х. М., П. С. С., С. С. С., С. С. С., Г. Т. В. и К. Т. Я. в размер на сумата 1 047,72 лева, по съразмерност и компенсация. Против решението, в срок е постъпила въззивна жалба от ответниците в първата инстанция Т. М., Г. Н., Х. М., П. Б., Д. Л., П. Г., Д. Г., П. Г., В. М., Т. М., М. М., П. П., С. С., С. С., Г. В. и К. Я. Въззивниците заявяват, че не са доволни от атакувания съдебен акт само в частта му, с която е отхвърлен насрещният им иск против А. С. за сумата 6 155 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които са били лишени като собственици на поземлен имот п. ХХV - 54 в кв. 42 по рег. план на с. Г. Ж., заедно с построената в него двуетажна паянтова жилищна сграда за периода от 15.05.1998 г. до 20.09.1999 г., както и в частта му, с която са осъдени да заплатят на С. направените разноски по делото в размер на 1 047,20 лева. В тези му части обжалват атакувания съдебен акт. Оплакванията са за неправилност и необоснованост. Неправилно и необосновано Окръжният съд е приел, че ответниците претендират наем само за периода от 15.05.1998 г. до 20.09.1999 г. Заявената от тях сума от 6 155 лева е съобразена със заключението на вещото лице и включва исковата им претенция за наем за периода от 31.10.1999 г. до 30.04.2003 г. Наемът се дължи от момента на поканването и в случая датата на поканата е датата на връчване на нотариалната покана - 20.01.1999 г. или датата 30.10.1999 г., когато е предявен насрещният иск, до датата на изготвяне на заключението на вещото лице 30.04.2003 г. Освен това, по делото имало данни за размера на наема и за периода от време, за който съдът е приел, че се иска наем. По ГД № 107 от 1999 г. на Т. районен съд е изслушано заключение на вещото лице В. А., което дава дължимия наем за процесния имот за периода от 15.05.1998 г. до 30.10.1999 г. в размер на 772,73 лева. Съдът би трябвало да уважи насрещния иск поне за тази сума. Незаконосъобразно и неправилно ответниците по делото били осъдени да заплатят на ищцата направените от нея разноски в размер на 1 047,20 лева. Поради това, въззивниците молят Апелативният съд да отмени обжалваното решение в обжалваната му част, вместо което да постанови ново решение по същество в тази част на спора, като осъди А. М. С. да им заплати сумата 6 155 лева, представляваща обезщетение за пропуснатите ползи, изразяващи се в неполучен наем за имота им в с. Г. Ж., за периода от 30.10.1999 г. до 30.04.2003 г., заедно със законната лихва и направените разноски по делото в размер на 843,40 лева.
Въззиваемата А. М. С. моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана, и да остави в сила обжалваното решение, като законосъобразно и правилно. Приемането на увеличението на иска е процесуално действие и не означава, че съдът е длъжен да го уважи. Като е разгледал направените във въззивната жалба оплаквания, преценил събраните по делото доказателства и е взел предвид становищата на страните, Апелативният съд е приел за установено следното: Ищцата А. С. твърди в исковата си молба, че с предварителен договор от 12.08.1983 г. закупила от ответниците недвижим имот в с. Г. Ж., Л. област, подробно описан. С влязло в сила решение по ГД № 185/88 г. на Т. районен съд предварителният договор е обявен за нищожен. С влязло в сила решение по ГД № 181/89 г. на ТрРС ответниците са признати за собственици на процесния имот. Ищцата твърди, че след сключване на предварителния договор започнала да владее имота. В периода от време 1985 - 1987 г. създала произведения на изкуството - стенописи в стаите, фигурални и декоративни композиции, декоративни елементи, орнаменти, фрески, датирани и подписани от нея като автор. Оценява стенописите с обща квадратура 42,70 кв. м на обща стойност 1 922 000 неденоминирани лева и декоративните и пластични елементи на обща стойност 78 000 неденоминирани лева или общата стойност на всички създадени от нея произведения на изкуството в процесния имот, резултат на нейната творческа дейност като художник, възлиза на 2 000 000 лева (неденоминирани). Същите са авторизирани по начина, посочен в чл. 6 от ЗАПСП, а именно - нейното име е посочено върху произведенията по обичайния за това начин. Счита, че съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗАПСП, тези произведения са произведения на изкуството, а съгласно чл. 5 от същия закон, тя е автор и носител на авторското право спрямо тях като обекти - произведения на изкуството. Ищцата твърди, че когато е създала тези произведения на изкуството, е била добросъвестен владелец на процесния имот и на основание чл. 72 от ЗС, има право на задържане до заплащане на цялата им стойност от ответниците. Поради това, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят солидарно сумата 2 000 000 лева (неденоминирани), представляваща стойността на произведенията на изкуството, създадени от нея като автор и носител на авторското право, в резултат на творческата й дейност през периода от време 1985 - 1987 г., на основание чл. 3, ал. 1, т. 5, чл. 5, чл. 6 и чл. 12 от ЗАПСП, които произведения са прикрепени трайно в жилищната сграда в недвижимия имот, собственост на ответниците, като на основание чл. 71 и чл. 72 от ЗС, й бъде признато правото да задържи имота на ответниците до окончателното заплащане от тях на създадените от нея произведения на изкуството, направените подобрения и разноски за запазване на имота, заедно със законната лихва върху посочената главница до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Като е преценил събраните доказателства в двете инстанции и като е взел предвид становищата на страните, Апелативният съд е приел за установено следното:
Решение № 200 от 10.11.2003 г., постановено по ГД № 664/02 г. на Л. окръжен съд, не е обжалвано в частта му, с която е отхвърлен първоначалният иск на А. С. против Т. Н. и останалите 15 ответници, с правно основание чл. 94 от ЗАПСП, за заплащане на сумата 3 289 лв., представляваща обезщетение за нарушено авторско право върху стенописи, декоративни и пластични елементи, изработени в имота на ответниците в с. Г. Ж., Л. област, подробно описан и конкретизиран, като неоснователен и недоказан, поради което в тази му част посоченият съдебен акт е влязъл в сила и не е предмет на проверка в настоящото въззивно производство. Предмет на съдебното производство в Апелативния съд е насрещният иск, предявен от ответниците против ищцата за сумата 6 155 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които са били лишени като собственици на същия недвижим имот, равняващо се на дължимия пазарен наем за имота за времето от 15.05.1998 г. до 20.09.1999 г., както и направените разноски в двете инстанции от ответниците въззивници. Ето защо Апелативният съд е постановил решение, с което осъжда А. М. С. от гр. С., ул. "А. К." № .. да заплати на Т. М. Н. от с. Г. Ж., Л. област, Г. К. Н. от гр. С., кв. П., ул. "К. Ф." № .., Х. К. М. от с. Г. Ж., П. Д. Б. от с. С., Д. К. Л. от с. С., П. П. Г. от с. Б., Л. област, Д. П. Г. от с. С., В. Д. М. от гр. П., ул. "Б." № .., ап. х, М. Х. М. от с. Г. Ж., Л. област, П. С. С. от гр. Б., ул. "С. С." № ., бл. х, ап. .., С. С. С. от гр. Т., кв. "П.", бл. "С. М.", вх. х, ет. ., С. С. С. от гр. С., кв. "З. п.", ул. "Я. С.", бл. .., ап. .., Г. Т. В. от с. Т., Л. област и К. Т. Я. от с. Г. Ж., Л. област, на основание чл. 93 от ЗС, във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗС, сумата 56,53 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ищцата на ответниците от ползване на съсобствения им недвижим имот, намиращ се в с. Г. Ж., Л. област, а именно: дворно място от около 1 200 кв. м, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, който имот представлява п. ХХV, пл. № 54 в кв. 42 по плана на с. Г. Ж., Л. област, при граници: шосе, Т. Г. М. и Д. Е. Б., за времето от 20.01.1999 г. до 02.2000 г. включително, в размер на дължимия наем, заедно със законната лихва върху посочената главница, считано от 20.09.1999 г. до окончателното й изплащане. Оставя в сила обжалваното решение в останалата му без обжалване част.
Автор: адвокат Атанас Костов