Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Директива 2019/790 - проблеми и добри решения.

 

Директива относно авторското право в цифровия единен пазар.

 

1.Въведение. Технологичният бум на цифровите технологии промени концептуално способите, по който се създават, продуцират, разпространяват и използват авторските произведенията в Интернет, както и други защитени обекти на интелектуална собственост(например домейните). През последните две десетилетия възникнаха иновативни онлайн технически способи за възпроизвеждане на съдържание(визирам т.нар “стрийминг”), както и нови субекти в авторскоправната среда(онлайн медиите) и свързаните с тях съвременни бизнес модели. В цифровото пространство се увеличи значително трансграничното използване на авторски произведения от всички видове, като на практика се предложиха нови възможности за достъп на потребителите до защитени с авторско право обекти от разстояние, буквално в цял свят. Въпреки че целите и принципите на нормативната рамка на ЕС в областта на авторското право стъпват на един стабилен законодателен базис, възникна необходимост именно тази традиционност да се приспособи към технологичните реалности и предизвикателства на 21 век. Ето защо се наложи сериозен анализ на съществуващата нормативна реалност и съгласуваност на равнище Европейска комисия и Европейски парламент, с цел да се избегне липсата на институционален консенсус по темата във вътрешния пазар. Резултативността на визираните процеси в крайна сметка доведе до иницииране работата по една съвременна правна рамка, унифицираща различията и създаваща общ режим в областта на авторските права онлайн за всички държави-членки на ЕС. На този фон приетата през май 2015г. “Стратегия за цифров единен пазар”[1] очерта необходимостта „да се намалят различията между националните режими за авторското право и да се даде възможност за по-широк достъп на потребителите в ЕС до произведения онлайн“. В споменатия документ се подчерта значението на засиления трансграничен достъп до услуги, свързани със защитено с авторско право съдържание, улесняването на свободното му използване в областта на научните изследвания и образованието и изясняването на ролята на онлайн услугите в легалното разпространение на произведения и други обекти.

2.Първоначални проучвания и предложения. “Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар 2019/790/ЕО” е предхождана, съответно обединява принципите на няколко основополагащи нормативни акта на ЕС в областта на авторското право. Първоначалното предложение за директивата е на тогавашния еврокомисар по цифрова икономика Гюнтер Йотингер от септември 2016г. и се основава на правилата, залегнали в Директива №96/9/ЕО[2], Директива №2001/29/ЕО[3], Директива №2006/115/ЕО[4], Директива №2009/24/ЕО[5], Директива 2012/28/ЕС[6], Директива 2014/26/ЕС[7] и т.нар IPRED Директива[8] като ги допълва и прецизира. Посочените нормативни актове, както и разглежданото предложение за “Директива относно авторското право в цифровия единен пазар”, допринасят за по-адекватното функциониране на вътрешния пазар в дигиталната среда, осигуряват висока степен на правна закрила на носителите на права и улесняват лицензирането и уреждането(монетизирането) на правата онлайн.

През декември 2015г. Европейската комисията публикува съобщение[9], в което бяха набелязани целенасочени действия и е очертана дългосрочна визия, отразяваща нуждата от ускоряване на изграждането на единния пазар в областта на авторското право, осъвременяване на правилата в съответствие с цифровите реалности, гарантиране на запазването на конкурентоспособността на европейските творчески индустрии и поддържане на добър баланс между авторското право и другите цели на обществената политика. По темата са набелязани три основни законодателни цели:

- осигуряване на по-широкообхватен онлайн достъп до съдържание в ЕС и достигане до нова аудитория;

- адаптиране на някои изключения към цифровата и трансграничната среда;

- насърчаване изграждането на добре функциониращ и справедлив онлайн пазар за авторски права.

При първоначалните обсъждания на текста на “Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар” се коментира въвеждането на нов механизъм за договаряне, който да улесни сключването на лицензионни споразумения с цел осигуряване на достъп до аудио-визуални произведения чрез онлайн платформи за видео по заявка. Той е част от по-широкообхватни политически, а и най-вече законодателни решения за отстраняване на множество технологични и юридически пречки, които обосновават недостатъчната достъпност на европейските аудио-визуални произведения, особено филми, в целия ЕС. Проблемите, свързани с лицензирането и съпътстващите го правни и договорни трудности във връзка с използването на европейските аудио-визуални произведения при услуги за видео по заявка, са дискутирани в рамките на строго детайлизиран диалог със заинтересованите страни(дистрибутори и лицензианти на онлайн съдържание, телевизии, радиостанции, онлайн медии), за да се оптимизират лицензионните практики и да се улесни сключването от тази индустрия на споразумения, водещи до по-продължително използване и по-широка достъпност на европейските творби.

“Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар” има изключителен фокус и върху решения за по-лесно лицензиране на права от страна на публичните институции в областта на културното наследство, с цел цифровизацията и разпространението на произведения, които са изчерпани в търговската мрежа, но въпреки това са с голяма културна стойност(книги, филми, музика, произведения на изящното изкуство и др.).Това лицензиране следва да се случва чрез организациите за колективно управление на авторски права[10]. Директивата приема се, че едно произведение или друг обект е извън търговско обращение, когато произведението или обектът в своята цялост, във всички свои преводи, версии и прояви, не е на разположение на публиката чрез обичайните търговски канали и не може разумно да се очаква, че ще бъде на разположение по този начин.

Достъпът до произведения в хипотезите на свободно използване за нетърговски цели, като например в образователни организации, обществени библиотеки, несвързани с киноразпространението места, също е юридически инструмент на Директивата, водещ в бъдеще към насърчаването на културното многообразие, образованието и стимулиране на креативните индустрии. По повода през 2017г. Европейската комисия проучи заедно с Асоциацията на директорите на европейските филмови агенции (от англ. “The Association of Directors of European Film Directors” или “EFAD”) и аудио-визуалната индустрия възможностите за създаване и финансиране на каталог на европейски филми с образователна цел[11]. Споделянето на произведения в онлайн енциклопедии по некомерсиален начин, като например в Wikipedia, също е изключено от обхвата на Директивата. Нейните авторскоправни ограничения няма да се прилагат и при цифрово използване за преподавателски или илюстративни цели[12]. “Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар” също така позволява авторският материал да бъде използван безплатно за защита, опазване и архивиране на културното наследство. По отношение на базата данни на европейските музеи, архиви и други културни и арт институции, грижещи се за опазването на културното наследство, също ще се прилага изключението за свободно използване[13] в противовес на правата, посочени в член 2 от Директива 2001/29/ЕО, член 5, буква а) и член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО, член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2009/24/ ЕО и член 11, параграф 1 от “Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар”.

Успоредно с това бяха приети две законодателни предложения за реципирането в законодателството на ЕС на Маракешкия договор[14], който изисква страните да въведат изключения за подпомагането на достъпа на лицата с увреждания до книги и други печатни материали във формати, които са достъпни за тях. Предложението за директивата още в този ранен етап установи коментираното задължително изключение и уреди прилагането му за създаване и обмен на копия за инвалиди в достъпен формат, в рамките на единния пазар – достижение с огромен социален и хуманитарен ефект. По темата бе приет и РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 2017/1563[15], който даде възможност за трансграничен обмен на такива копия между ЕС и трети държави, които са страни по Маракешкия договор.

След множество дебати, корекции и серия от публични консултации и скандали по повод на някои текстове, на 17 април 2019г. “Директива относно авторското право в цифровия единен пазар” беше окончателно утвърдена от председателя на Европейския парламент и председателя на Съвета. От тук нататък следва публикуване в Официалния вестник на ЕС, а държавите членки следва в срок от 24 месеца да транспонират изградените от нея нови юридически правила в националните си законодателства. В настоящето изложение бих искал да посоча ключовите проблеми и решения, които предложи на дневен ред Директивата.

3.Проблемът “филтри” в чл.17 от “Директива относно авторското право в цифровия единен пазар”. Идеята за “филтрирането”, като подходяща технологична мярка против авторскоправните нарушения онлайн, е стара. Всъщност терминът “технологични мерки за защита” води началото си от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996г. за правна закрила на базите данни (ОВ L 77, 27.3.1996 г., стр. 20-28), чиято концепция постфактум е доразвита в чл.6 от Директива 2001/29/ЕО от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и в чл.11 на Договора на СОИС (Световна организация за интелектуална собственост) за хармонизация на авторското право от 2002г.[16] Според чл.6 от Директива 96/9/ЕО (който е имплементиран изцяло като логика в първоначалния текст на чл.13, сегашен чл.17 от новата Директива относно авторското право в цифровия единен пазар), под термина “технологични мерки” се разбира “технология, устройство или компонент, който в нормалния ход на работата си е предназначен да предотврати или ограничи действия по отношение на произведения или други обекти, защитени от закона, които не са разрешени от притежателя на авторско право или право, сродно на авторското право, както предвижда законът, или на правото sui generis, предвидено в глава III от Директива 96/9/ЕО”. Технологичните мерки се считат за „ефективни“, когато закриляно произведение или друг закрилян от закона обект е контролиран от титулярите на права чрез прилагането на контрол на достъпа или защитен процес като кодиране, замъгляване или друго преобразуване на произведението или на друг обект, закрилян от закона или механизъм за контрол върху копието, който постига целта за защита. Т.нар “филтри при ъплоуд”(т.е ограничава се съдържание при самото му качване в Интернет автоматично) вече се използват от по-големите технологични компании в онлайн средата -  “YouTube”, “Facebook”, “Tweeter”, “Instagram”, “Spotify” и т.н. Визираните технологични мерки, изразяващи се в използването на ефективни технологии за разпознаване на съдържание, трябва да са “подходящи и съразмерни”. Те трябва да предоставят на носителите на права и адекватна информация за функционирането и прилагането им, както и при необходимост адекватно отчитане на разпознаването и използването на произведения[17]

Недостатъкът на “филтрирането” като автоматичен процес е, че в повечето случаи “филтрите” не са под технологичния или юридически контрол на притежателя на правата, като това в много  от хипотезите води до отстраняване и на законно съдържание от трети лица(ползватели или разпространители на съдържание), които не са титуляри на съответните авторскоправни правомощия. Доста чести са случаите, в които продуцентите на определен артист например създават т.нар “професионален профил” в YouTube, с цел насочване на фокусиран потребителски интерес към дадено съдържание. Това спомага за по-добрата монетизация на приходите от гледания на дадено музикално произведение във въпросната медия. Оказва се, че именно поради автоматичното филтриране, дори самият автор на съдържанието не може постфактум да качи собственото си парче в негов личен профил, тъй като то вече е част от “професионалния профил” на продуцента му и съответно при втори опит за качване на въпросното произведение от самия автор, то бива изтривано автоматично при филтрирането.  Именно заради това, приетата вече “Директива относно авторското право в цифровия пазар” съдържа разпоредби[18], които гарантират, че авторът, съответно ползвателят могат да обжалват нецелесъобразно премахване на качено съдържание. Именно и поради това, платформите вече са задължени законодателно да създадат правни процедури и правила, както и технически механизми за получаване и разглеждане на такива жалби "ефективно и експедитивно"[19].

Основен опонент на “филтрирането” от самото предлагане на директивата, а и до финалното й приемане бе евродепутатката Юлия Реда( член на “Пиратската партия” на Германия и заместник-председател на групата на “Зелените”/”Европейски свободен алианс”). В свои многократни изказвания тя поддържаше тезата, че “филтрите правят големи грешки”, ограничавайки законно съдържание и поради това “не са чак толкова умни”, като съществуването им може да доведе и до упражняването на цензура[20] под претекст, че се охраняват авторски права. Активността на Реда предизвика широко обсъждане и прецизиране на чл.17 от “Директива относно авторското право в цифровия пазар” и приемането му при значителни корекции, в сравнение с първоначалния му текст( така коментираният ожесточено чл.13, потфактум приет в окончателния вариант на Директивата като чл.17).

4.Проблемът “платени новини” в чл.15 от “Директива относно авторското право в цифровия единен пазар”. Първоначалната идея на този текст бе новините да се плащат и да се използват линкове към материали от новинарски сайтове. Тази логиката произлизаше от виждането, че след като технологичните гиганти правят пари от т.нар. "линкинг" при агрегирането и предоставянето на новини и подреждането им за потребителя, то авторите на произведенията трябва да бъдат справедливо възнаградени. Защо това юридически е невярно и сочи наличието и обслужването на лобистки интереси при първоначалния текст на чл.11, сегашен чл.15 от Директивата? Според европейските законодатели коментираната норма следва да имплементира в себе си смисъла на чл.2 и чл.3 от ДИРЕКТИВА 2001/29/ЕС от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, като истината е, че нито един от тези два текста не говори за “новини”! В чл.2 от от ДИРЕКТИВА 2001/29/ЕС  се визира правото на “възпроизвеждане на произведения”, включително това, в полза радио или телевизионни организации, извършвано по жичен път или по въздуха, включително чрез кабел или спътник[21]. Хипотезата на чл.3 от ДИРЕКТИВА 2001/29/ЕС визира правото на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти.

Никога в правната доктрина новините не са били обекти на авторското право – в този контекст те не могат да бъдат кредитирани и като вид “произведения”! Още чл.8, ал.2 от Бернската конвенция за закрила на литературните произведения изрично застъпва правилото, че конвенция не се прилага към ежедневните новини или различните факти, които имат характер на обикновена прес-информация. Това е смисълът и на чл.4, т.4 от ЗАПСП. Ето защо “публикациите в пресата” не могат да бъдат класифицирани като произведения в авторскоправния смисъл на думата, т.е от тях не могат да произтекат права за онлайн издателите. Използването на чуждо произведение при “линкинг” по-скоро следва според мен да се разглежда в този контекст като нарушение, а не като основание за получаване на възнаграждение. Освен това не става ясно как точно едно литературно произведение например може “да се възпроизведе или публично разгласи при цифрово използване на публикации в пресата”, т.е чрез новини?! Според мен текстът на чл.15 от “Директива относно авторското право в цифровия единен пазар” показва в прав текст неграмотността и неразбирането от европейските парламентаристи на основните, базисни принципи на авторското право, които със завидна некомпетентност  са пречупени и през още по-специфичните юридически и цифровите реалности на 21 век, забърквайки една законодателна “каша”! Апогей на този абсурд е нормата на чл.15, ал.4 от “Директива относно авторското право в цифровия единен пазар”, която споделя с нас виждането, че коментираните “права”(странно кои по-точно са те) се погасяват 2 години след публикуването на публикацията в пресата, като този срок започва да тече от първо число на месец януари на годината след датата на публикуване.

Ако приемем, че върху публикациите в онлайн пресата възникват каквито и да е авторски или сродни на тях права, то отговорно мога да заявя, че европейските парламентаристи тази година създадоха(след което обнародваха) нов обект на авторското право, който като правна конструкция, липса на юридически смисъл и обоснованост, няма аналог като абсурдност в авторскоправната доктрина от последните два века. Все пак, особено екстравагантната тезата, че от всичко това авторите/издателите дори ще получават лицензионни възнаграждения за всеки вид използване на даден “новинарски линк”, отпадна като нормотворческо “нововъведение” на базата на множество обществени дебати, предизвикани от активността на споменатата европейска парламентаристка Юлия Реда, която все пак ни предпази от доразвиването на това “нефункционално законодателство”[22] в Европейската комисия и съответно парламент.

5.Принцип за пропорционално заплащане по чл.18 от “Директива относно авторското право в цифровия единен пазар”. Този принцип е изграден на основното, базисно виждане за справедливостта при размяна на престациите между страните в едно правоотношение, като спазването му е гарантирано от изискването за своевременна, адекватна и достатъчна информация относно използването на произведения и изпълнения от лицата, на които са отстъпени авторски или сродни права чрез лицензия[23]. Така авторите получават опцията за директен мониторинг относно начините на използване, осъществени от лицензиантите, реализираните приходи и дължимото възнаграждение. Оказва се, че в практиката често ползвателите злоупотребяват финансово с авторите, като в голяма част от случаите последните биват ощетявани недобросъвестно по отношение на реалния размер на възнагражденията, които им се дължат. Ето защо “Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар” задължава държавите членки да гарантират чрез създаване на ясни и точни юридически механизми, че в случаите, в които авторите и артистите изпълнители лицензират свои изключителни или неизключителни права за използване на произведения или други обекти, те имат право да получат подходящо и пропорционално възнаграждение, отговарящо на реално реализираните от използването постъпления.

При прилагането в националното право на коментирания принцип държавите членки са свободни да използват различни юридически механизми за неговата реализация, като отчетат базисния постулат за свобода на договаряне и справедливия баланс между правата на авторите и интересите на ползвателите. Сходна конструкция на чл.18 от Директивата съществува отдавна в българското право. Нормата на чл.19 от ЗАПСП застъпва виждането, че авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. Относно размерите на отстъпваните лицензионни възнаграждения, чл.38, ал.2 от ЗАПСП изгражда едно още по-детайлно правило, а именно, че когато възнаграждението, определено като еднократна сума, се окаже явно несъразмерно на приходите, получени от използването на произведението, авторът може да иска увеличение на възнаграждението, като ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от съда по справедливост. Аналогичен механизъм на този по чл.38, ал.2 от ЗАПСП ясно е отразен в чл.20, ал.1 от “Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар”, като с него се урежда т.нар “приспособяване на договорите”. Тази норма отразява виждането, че държавите членки гарантират, че при липсата на споразумение за колективно договаряне, предвиждащо съпоставим механизъм, авторите и артистите изпълнители или техните представители имат право да предявят претенция за подходящо, допълнително и справедливо възнаграждение от страната, с която са сключили договор за упражняване на права, или от нейните правоприемници, когато първоначално договореното възнаграждение се окаже несъразмерно ниско в сравнение с всички последващи съответни приходи от използването на произведенията или изпълненията.

В коментираната светлина бих могъл да кажа, че вътрешното ни законодателство е изпреварило “Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар” като абстрактност на нормотворчеството, но остава открит въпросът за ефективността на правоприлагането и как то функционира обективно, при липса на уредба за минималните размери на възнагражденията почти във всяка гилдия в България, работеща в сектора на науката, изкуството и творчеството. Колко процента следва да е реалното възнаграждение по отношение на авторите се определя законодателно изрично само спрямо някои обекти на авторското право(произведенията на изящното изкуство и литературните произведения[24]), като съществуващите правила в повечето случаи са диспозитивни, а други - нуждаещи се от сериозна законодателна корекция[25].

6.Въвеждане на алтернативна процедура за решаване на спорове по чл.21 от “Директива относно авторското право в цифровия единен пазар”. Този текст намирам за особено адекватен по отношения бързината при охрана правата на авторите. Голяма част от тях чисто психологически не са настроени да водят тежки юридически битки под формата на съдебни искове. В този контекст Директива 2019/790 предвижда, че споровете относно задължението за прозрачност по чл. 19 и механизма за приспосо­бяване на договорите по чл. 20 могат да се отнесат за решаване чрез доброволна, алтернативна процедура за извънсъдебно решаване на спорове. Ето защо държавите членки следва да гарантират, че представителните организации на авторите и артистите изпълнители могат да инициират такива процедури по конкретно искане на един или повече автори или артисти изпълнители.

На прима виста логиката на този норма ни води към извода, че извънсъдебното решаване на спорове между автори и ползватели би следвало да се случва в рамките на организациите за колективно управление на авторски права. Това виждане е отразено в глава единадесета “к” от националния ЗАПСП, озаглавена “Разрешаване на спорове”. Българският Закон за авторското право и сродните права тук дава две опции.

Първата е свързана с възможността за подаване на жалби и сигнали по чл.94.SUP>1 от ЗАПСП. Тази норма закрепя правилото, че организацията за колективно управление на права осигурява на своите членове и на другите организации, с които има сключени договори за взаимно представителство, прилагането на процедури за подаване на жалби и сигнали, както и за разрешаване на спорове, свързани с упълномощаването за колективно управление на права, оттеглянето или прекратяването му, условията за членство, събирането на възнагражденията, дължими на носителите на права, удръжките от тях и разпределението им. Организацията за колективно управление на права следва да отговори писмено на всяка жалба в едномесечен срок от получаването й. Отговорът може да се предостави и по електронен път. Отказът да се уважи жалбата задължително се мотивира(чл.94.SUP>1, ал.2 от ЗАПСП).

Втората юридическа възможност за извънсъдебно разрешаване на спорове по ЗАПСП е чрез медиация[26]. Медиатор по чл. 94ч2 ЗАПСП може да бъде само лице, което отговаря на условията по Закона за медиацията, вписано е в единния регистър на медиаторите към министъра на правосъдието, притежава специални знания в областта на авторското право и сродните му права и е вписано в специалния списък на медиаторите към министъра на културата. Преди вписването министърът на културата или оправомощен от него заместник-министър изисква становище от регистрираните организации за колективно управление на права и от представителните организации на ползвателите. Становището се предоставя в 14-дневен срок от получаването на искането. Липсата на становище не спира процедурата по вписването.

Процедурата по медиация за извънсъдебно разрешаване на спорове с обект авторско право, се провежда по реда на Закона за медиацията. При възникнал спор между организация за колективно управление на права и ползвател или представителна организация на ползватели, валидното иницииране на процедура по медиация не отменя задължението на ползвателя да заплати възнаграждение за отстъпените права за съответния начин на използване, съгласно последното договорено възнаграждение или ако няма такова - съгласно тарифата на организацията[27].

Според мен българският ЗАПСП трябва да бъде допълнен и да бъде предвидена и процедура по медиация, която да се развива пред Министерството на културата, отдел “Авторско право”, касаеща всички хипотези на спорове, възникнали на база ползване на права извън тези на колективното управление[28].  Както вече споменах, не винаги ползването на произведения се осъществява и договаря чрез организации за колективно управление на авторски права, така че трябва да бъде дадена и друга, по-лека юридическа опция за избягване на  понякога ненужни съдебни процеси. В крайна сметка, ако не се стигне до извънсъдебно решаване на даден спор, възможността за сезиране на съдилищата[29] и откриване на исково или административно-наказателно производство по чл.97 от ЗАПСП винаги е факт.

7.Облекчения, които чл.17, ал.6 от Директивата за авторското право в цифровия единен пазар предвижда за “стартъп” компаниите(от англ. “start up” или “стартиращи фирми”). Директивата предлага специфична защита за стартиращите авторскоправни онлайн платформи. Стартъпите, които са създадени преди по-малко от 3 години и имат годишен оборот под 10 милиона евро и средно под 5 милиона уникални посетители на месец, се ползват от по-облекчен режим спрямо големите, наложени доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание като спрямо тях не се прилагат органичения на чл.17, ал.4 от Директивата[30]. Все пак новите онлайн компании са длъжни да са положили всички възможни усилия за получаване на разрешение за ползване на конкретни авторски права[31], както и да реагират експедитивно, след като са получили достатъчно обосновано уведомление, за да преустановят достъп до дадено произведение или други обекти, за които е постъпило уведомлението, или за да свалят тези произведения или други обекти от своите уебсайтове.

Когато средният месечен брой на отделните посетители на коментираните нови доставчици на услуги надвишава 5 милиона, изчислени на база на предходната календарна година, те също така трябва да докажат, че са положили всички възможни усилия(имплементиране на технологични мерки под формата на “филтри”) за предотвратяване на допълнително качване на произведения и други обекти, за които са постъпили уведомления и правоносителите са предоставили съответната необходима, индивидуализираща ги информация като авторски произведения[32].

 

Автор: адв.Атанас Костов

 

[1] „Стратегия за цифровия единен пазар за Европа — анализ и данни“ [SWD(2015) 100] е съобшение на Комисията до Еропейския парламент, Съвета, Европейският икономически и социален съвет и Комитета на регионите от май 2015г.;

[2]Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни (ОВ L 77, 27.3.1996 г., стр. 20-28);

[3]Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L167, 22.6.2001 г., стр. 10–19);

[4]Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 28–35);

[5]Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно правната закрила на компютърните програми (ОВ L 111, 5.5.2009 г., стр. 16–22).

[6]Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения (ОВ L 299, 27.10.2012 г., стр. 5–12).

[7]Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар (ОВ L84, 20.3.2014 г., стр. 72–98).

[8] Директива 2004/48 / ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г. относно прилагането на правата на интелектуална собственост.

[9] Съобщението може да бъде намерено онлайн в страницата на Европейската комисия под заглавието “Towards a modern, more European copyright framework”;

[10] Така чл.8 от Директивата;

[11] Председателят на Европейската комисия Юнкер, постави киното и аудиовизуалния сектор високо в политическата и законодателна програма, като част от стратегията за цифров единен пазар и творческата подпрограмата “Creative Europe's MEDIA”, подкрепяща филмите, телевизията, новите медии и видеоигрите. Тези действия на Европейската комисия целят осезаеми ползи за продуцентите и всички творци, като ще допринесе за това европейците да имат трансграничен достъп до повече филми, телевизионни сериали и други аудиовизуални произведения. От 1991г. подпрограмата “Creative Europe's MEDIA” бележи небивал успех, като допринася ефективно за развитието на европейското кино, чрез инвестиции в аудиовизуалния сектор от общо 2,6 милиарда евро за разработване и разпространение на европейски кино произведения. По темата в началото на декември 2018г. имаше и доклад на Мария Габриел, в качеството й на еврокомисар в областта на цифровата икономика и цифровото общество.

[12] Аргумент от чл.5 от “Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар”;

[13] Аргумент от чл.6 от “Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар”;

[14] “Маракешкият договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за лица, които са слепи, хора с увредено зрение или други лица с увреждания” е приет на 27 юни 2013г. в гр.Маракеш и представлява част от международните договори за авторско право, управлявани от СОИС. Той има ясно хуманитарно и социално послание, като неговата основна цел е да създаде набор от задължителни ограничения и изключения в полза на слепите, лицата с увредено зрение и други хора с увреждания, касаещи свободното ползване на авторски права върху печатните произведения.

[15] РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 2017/1563 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 септември 2017 г. относно трансграничния обмен между Съюза и трети държави на копия на достъпен формат за определени произведения и други предмети, защитени от авторското право и сродните му права в полза на слепи, хора с увредено зрение или други лица с увреждания

[16] България се присъединява към този международен договор в областта на аторското право през 2007г. като той е обнародван в Държавен вестник, бр.58 от 20 юли същата година;

[17] Аргумент от чл.17, ал.4, буква “б” от Директива относно авторското право в цифровия пазар;

[18] Аргумент от чл.17, ал.9 от Директива относно авторското право в цифровия пазар;

[19] Така чл.17, ал.4, буква “в” от Директива относно авторското право в цифровия пазар;

[20] В своята интернет страница Юлия Реда дискутира факта, че филтрите ще трябва да бъдат въведени и в публични проекти като “Уикипедия”, въпреки че тя приема в момента само свободно лицензирано съдържание под “CC BY-SA” лиценз( от англ. “CC” е съкращение на “Creative Commons” – онлайн лиценз за свободно споделяне на авторскоправно съдържание). Според Реда ще бъдат засегнати и платформи за хостинг на кодове, което ще "подкопае основите, върху които се изгражда “свободен и отворен софтуер"(от английските софтуерни понятия “Free and Open Source Software”), както и ще саботира работата на научните хранилища, базирани в съвремието на т.нар “отворен достъп"(от англ. Open Access"). Източник: https://juliareda.eu/eu-copyright-reform/censorship-machines/

[21] Аргумент от чл.11, буква Д от ДИРЕКТИВА 2001/29/ЕС;

[22] В своя публична лекция на 1 юни 2018г. в Софийския университет Юлия Реда изтъкна следното: “Чл. 15 е типично германско предложение – големи немски издатели като Аксел Шпрингер лобират активно за неговото приемане. Опитвайки се да разреши проблема с все по-трудно работещите бизнес модели на медиите, Германия лобира за очевидно нефункционално законодателство”.

[23] Така чл.18, ал.1 от “Директива относно авторското право в цифровия пазар”;

[24] Виж чл.20а и чл.47, т.3 от ЗАПСП;

[25] Визирам правилата за отдаване под наем и в заем на авторски произведения по чл.22а от ЗАПСП. В тази норма е предвидено, че тези права могат да се упражняват само чрез организации за колективно управление на авторски права, което е по моему е неправилно като конструкция, тъй като за множество от обектите на авторското право института на колективното управление е неприложим – например за базите данни(аргумент от чл.93е ЗАПСП), изящните изкуства, архитектурните проекти и т.н. Тук по мое мнение Директива 2019/790 също допуска съществена грешка, защото не всички обекти на авторското право могат да бъдат колективно управлявани, каквато е волята и на европейския законодател, която аз самия намирам за неправилна и неотговаряща на нормативните авторскоправни реалности в международен и национален мащаб. Тезата ми се подкрепя от чл.20, ал.1 от Директива 2019/790.

[26] Така Чл. 94ч.SUP>2 от ЗАПСП.

[27] Така чл.94ш, ал.3 от ЗАПСП;

[28] Аргумент от чл.94ш, ал.1, предложение първо от ЗАПСП;

[29] Така Чл. 94ш.SUP>1 ЗАПСП;

[30] Ако не е дадено разрешение, доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание носят отговорност за неправомерни действия по публично разгласяване, включително предоставяне на публично разположение, на защитени от авторското право произведения и други обекти;

[31] Аргумент от чл.17, ал.4, буква “а” от Директива 2019/790;

[32] Аргумент от чл.17, ал.6, предложение второ от Директива 2019/790.

 

 

 

Основни офиси

гр. Пловдив
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.2

гр. София 1000
ул. "Синчец" 11