Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

България отново е глобена за неимплементирането на две директиви в областта на авторското право.

България отново е глобена за неимплементирането на две директиви в областта на авторското право.

 

През последните 20 години адвокат Костов всеки ден обяснява в съда, че никой български съдия така и не прочете IPRED директивата и не приложи която и да е нейна норма, въпреки, че тя от 2006 година е част от българското законодателство. По темата адвокат Атанас Костов и други адвокати от кантора "ЮСАУТОР" непрекъснато са "критикувани" в съда, че цитират "много директиви" на ЕС, базирайки доводите си на тях, с подмятането, че "явно са учили в чужбина". Не - просто тези нормативни актове действат на територията на България, но просто няма кой български съдия да ги прочете и да направи правоприлагането в областта на интелектуалната собственост адекватно на реалностите в 21 век.

По темата, днес на България отново са наложени две нови санкции от Европейската комисия, на практика касаещи неимплементирането на две последни директиви в областта на авторското право  - Директива 2019/790 (т.нар DSM директива) и Директива 2019/789. Глобата е от по 1 млн. евро за невъвеждането на всяка от директивите.

Става дума за Директивата относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар(Директива 2019/790) и Директивата относно авторското право и сродните му права, приложима за някои онлайн предавания(Директива 2019/789). Срокът за транспонирането и на двете в националното ни право е изтекъл на 7 юни 2021 г. Тези международни нормативни актове имат цел да модернизират правилата за авторското право, за да могат потребителите и творците да се възползват максимално от цифровия свят. Те защитават носителите на права от различни сектори, като стимулират по-широкото създаване и разпространение на висококачествено съдържание. Двете директиви осигуряват по-голям избор на съдържание за потребителите чрез намаляване на транзакционните разходи и улесняване на разпространението на радио- и телевизионни програми в целия ЕС.

На 23 юли 2021 г., Европейската комисията изпраща на България официално уведомително писмо, с което ѝ напомня, че срокът за транспониране е изтекъл. България посочва, че то е в ход. При липсата на последващо съобщение на 19 май 2022г. ЕК изпраща мотивирано становище, с което приканва България да предприеме необходимите мерки в срок от два месеца. Тъй като счита, че мерките за пълното транспониране все още не са приети, тя предявява иск пред Съда на ЕС.

След приключването на писмените фази пред съда, комисията е уведомена, че България е приела промени на Закона за авторското право и сродните му права, които са влезли в сила на 1 декември 2023 г. Затова ЕК оттегля искането си съдът да наложи на България периодична санкция, а сочи, че вече иска тя да бъде осъдена на еднократна глоба.

Пред СЕС държавата е заявила, че е била в абсолютна обективна невъзможност да транспонира директивите в определения срок по две причини – политическата криза, довела до съставянето на четири последователни правителства и предсрочното разпускане на четири състава на Народното събрание между април 2021 г. и февруари 2023 г. и пандемията от COVID-19.

СЕС отхвърля довода за политическата нестабилност. Той припомня, че положения или практики, съществуващи във вътрешния правен ред на държава членка, не могат да са оправдание за неспазването на задълженията и сроковете, произтичащи от директивите на съюза, нито за късното или непълното транспониране на тези директиви. Що се отнася до пандемията, СЕС изтъква, че тя е засегнала целия ЕС и ако се приемаше за пречка за транспониране на директивите, срокът за това е щял да бъде удължен.

В писмената си защита държавата изтъква, че част от изискванията на Директивата относно авторското право и сродните му права, приложима за някои онлайн предавания, вече се прилагат в България чрез действащото законодателство, в сила преди крайния срок за транспониране. Но те са разпръснати в различни актове и не съдържат изрично посочване на тази директива, което е задължителен елемент.

Така сега съдът в Люксембург наложи две глоби от по 1 млн. евро на България за забавеното транспониране на двете директиви.

Основни офиси

гр.София 1000
ул.”Софроний Врачански” №91, ет.1

гр.Пловдив 4000
ул."Цоко Каблешков" №10, ет.1