Договор за продажба на промишлен дизайн.

1.Цел /предназначение/  на процедурата.

С договора за прехвърляне на промишлен дизайн, притежателят продава на приобретателя(купувача) правото върху притежавания от първия промишлен дизайн, при определени условия и срещу възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, по дефиниция и консесуален. Договорът по принцип е консесуален защото в чл.24, ал.2 от ЗПрД законодателят е предвидил една диспозитивна норма в смисъл, че при съвместно притежание, правото върху промишлен дизайн се прехвърля с писмено съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго. ЗПрД позволява да бъде прехвърлена и заявка за регистрация на промишлен дизайн.

 Договор за продажба на търговска марка.

1.Цел /предназначение/  на процедурата.

С договора за прехвърляне на търговска марка, маркопритежателят продава на приобретателя(купувача) правото върху притежаваната от първия търговска марка, при определени условия и срещу възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, по дефиниция и консесуален. Договорът по принцип е консесуален защото в чл.21, ал.2 от ЗМГО законодателят е предвидил една диспозитивна норма в смисъл, че при съвместно притежание, правото върху марка се прехвърля с писмено съгласие на всички съпритежатели, освен ако между тях е уговорено друго. ЗМГО позволява да бъде прехвърлена и заявка за регистрация на търговска марка.

Лицензионен договор за отстъпване ползването на промишлен дизайн.

1.Цел /предназначение/  на процедурата.

С договора за използване на промишлен дизайн, притежателят му отстъпва на ползвател изключителното или неизключителното право да използва притежавания от него дизайн, при определени условия и срещу възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, срочен, по дефиниция и консесуален. Договорът по принцип е консесуален защото в чл.26, ал.1 ЗПрД законодателят е предвидил една императивна норма в смисъл, че дизайнът може да бъде използван с разрешението(съгласието) на маркопритежателя.

Франчайз договор.

Екипът на "ЮСАУТОР" ще Ви консултира професионално във връзка с изготвяне на договор за франчайз или други лицензионни споразумения.

Легалната дефиниция на франчайз е дадена в Закона за корпоративното и подоходно облагане - съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, предоставени срещу възнаграждение, за да се използват за продажба на стоки и/или за предоставяне на услуги. Изрична уредба договорът за франчайз в българския Търговски закон няма, от което следва, че не съществуват ограничения за обектите и субектите по такъв договор, или че същия може да бъде обвързан по силата на международното частно право от търговското право на страната на франчайзодателя. Обичайно на франчайзинг се предоставя известна търговска марка, може и по силата на тайна клауза в този договор.

Обект на договора и основен актив за франчайзополучателя е престижната марка, а заплащането обикновено се договаря като първоначално твърдо възнаграждение и процент от печалбата, реализирана от дейността на франчайзополучателя. Този тип ненаименувани договори са най-добре разпространени в сферата на търговията на дребно и услугите и всички параметри подлежат на предварително договаряне.