Франчайз договор.
Екипът на "ЮСАУТОР" ще Ви консултира професионално във връзка с изготвяне на договор за франчайз или други лицензионни споразумения.
Легалната дефиниция на франчайз е дадена в Закона за корпоративното и подоходно облагане - съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, предоставени срещу възнаграждение, за да се използват за продажба на стоки и/или за предоставяне на услуги. Изрична уредба договорът за франчайз в българския Търговски закон няма, от което следва, че не съществуват ограничения за обектите и субектите по такъв договор, или че същия може да бъде обвързан по силата на международното частно право от търговското право на страната на франчайзодателя. Обичайно на франчайзинг се предоставя известна търговска марка, може и по силата на тайна клауза в този договор.
Обект на договора и основен актив за франчайзополучателя е престижната марка, а заплащането обикновено се договаря като първоначално твърдо възнаграждение и процент от печалбата, реализирана от дейността на франчайзополучателя. Този тип ненаименувани договори са най-добре разпространени в сферата на търговията на дребно и услугите и всички параметри подлежат на предварително договаряне.
По това франчайзингът съвпада с неизключителната или териториално изключителната лицензия на търговска марка (чл. 587 ТЗ). Освен това обаче франчайзодателят предоставя на другата страна ноу-хау, техническа помощ, резервни части, обучение на персонала, рекламни стратегии, концепция за управление и други характерни за самия бизнес материални и нематериални активи. От своя страна, франчайзополучателят се задължава да се придържа към зададените от франчайзодателя стандарти на качество на предоставяните продукти и услуги и да следва неговата маркетингова политика. Тоест франчайзополучателят е длъжен да изпълнява указанията на другата страна, като я допуска да прави проверки на качеството. Типични за франчайзинга са допълнителните задължения на франчайзополучателя да не ползва търговската марка и фирменото име на франчайзодателя за друга цел, освен за изпълнение на договора, да пази търговската тайна и търговския престиж на франчайзодателя само в търговските обекти, определени в договора и обзаведени съгласно договорните условия. Основното задължение на франчайзополучателя е да заплати на франчайзодателя уговореното в договора възнаграждение, което най-често се дължи под формата на периодични плащания. Като допълнителна клауза в договора може да се включи уговорка за неконкурентност, според която франчайзополучателят се задължава да не произвежда или продава стоки, произвеждани или дистрибутирани от конкурентни фирми на франчайзодателят. Възможно е той да се задължи да произвежда или разпространява само стоката или услугата на франчайзодателя.
Франчайз-договорите могат да съдържат и клауза за изключителност, при която франчайзополучателят се задължава да предлага единствено стоки и услуги на франчайзодателя.
От гледна точка на правото на конкуренцията франчайзингът е вертикално интегриране на 2 предприятия, при което освен предоставянето на утвърдили се продукти, марки, практика и др. срещу заплащането на лицензионно и др. възнаграждение, се практикува уговаряне на цени, териториален обхват, начин и реклама на продажбите.
Франчайзингът може да бъде на първо място "производствен" (Product Franchising), при който франчайзополучателят има право сам да произвежда стоките, ползвайки предоставения му производствен опит, ноу-хау, търговски марки, промишлен дизайн, патенти и други. Другият вид е т.нар "пласментен" (Distribution Franchising), при който франчайзополучателят има право само да разпространява стоките / услугите, произвеждани / извършвани от франчайзодателя. Съществува и т.нар "франчайзинг на услуги" (Service Franchising), при който франчайзополучателят има право да извършва услугите на франчайзодателя.
Ползите от франчайзинг-договорите са двустранни. За франчайзополучателя изгодата се изразява в това, че се възползва популярността на даден продукт, без да се налага да инвестира собствени средства в развиването на собствена продуктова гама и търговски марки. Франчайзодателят, от своя страна, с минимални разходи развива дистрибуционната си мрежа на пазари, на които още няма присъствие.
При международния франчайзинг е от особено значение да се определи нивото на стандартизация на продуктите / услугите, тъй като успехът на франчайзодателя на външния пазар зависи до известна степен и от готовността му да приспособи продуктите си към изискванията на пазара, променяйки по този начин характеристиките на продукта, благодарение на които търговската му марка се е наложила. Колкото повече се налага продуктите на франчайзодателя да се адаптират към местните условия, толкова повече намаляват предимствата на този тип договор и основанията за сключването му.
Сред най-често даваните за пример компании, развиващи се в международен план на базата на франчайз договори, са „Subway“,„Макдоналдс“, „Дънкин Донатс“, „Кентъки Фрайд Чикън“, „Шел“. В България такива са Office 1 Superstore, "Форос- Национална Компания Недвижими имоти",сладкарници „Неделя“, аптеки „Санита“, хотели „Шератон“, "Мосю Бриколаж", "OMV", ресторантите "Хепи" и т.н.
Приложения към процедурата.
Договор за франчайз можете да получите незабавно чрез запитване на имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..
Цена на договора 250лв. Направете запитването си сега онлайн и получете Вашите 5% отстъпка.