ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2025/2150 НА КОМИСИЯТА

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2025/2150 НА КОМИСИЯТА

от 22 октомври 2025 г.
за изменение на Директива 2014/25/ЕС относно праговете за поръчки за доставки, услуги, строителство и конкурси за проект за периода 2026 – 2027 г.
(OB L 2025/2150, 2025 г.)

1.Правно основание и контекст

Регламентът е приет въз основа на член 17, параграф 4 от Директива 2014/25/ЕС, който възлага на Европейската комисия задължението да преразглежда на всеки две години праговете, определящи обхвата на директивата.

Тази периодична ревизия цели да:

- отразява валутните колебания между еврото и специалните права на тираж (SDR), използвани от Световната търговска организация (СТО);

- гарантира съответствие с международните ангажименти на ЕС по линия на Agreement on Government Procurement (GPA) на СТО;

- поддържа равнопоставен достъп до пазарите на обществени поръчки между държавите – страни по GPA.

2.Основни цели на регламента:

- Привеждане на праговете в съответствие с GPA и реалните валутни движения.

- Гарантиране на правна яснота и хармонизация между държавите членки.

- Запазване на пропорционален достъп до пазарите и ограничаване на административната тежест за възложителите.

- Поддържане на правна сигурност и недопускане на отклонения между европейските и националните прагове.

Регламентът е директно приложим във всички държави членки от 1 януари 2026 г., като замества предходните прагове за периода 2024 – 2025 г. (Регламент (ЕС) 2023/2494).

3. Какво конкретно се изменя?

Тенденция: и двата прага са леко намалени, което отразява корекцията на курса между еврото и SDR според методологията на GPA. Регламентът влиза в сила 20 дни след публикуването си в Официален вестник на ЕС и се прилага от 1 януари 2026 г.

4.Практическо значение и последици.

За възложителите:

Поръчки с прогнозна стойност над EUR 432 000 (доставки/услуги) или EUR 5 404 000 (строителство) ще попадат под европейския режим на обществени поръчки. Това означава задължение за публикуване в Официален вестник на ЕС (TED), спазване на процедурите по прозрачност, недискриминация и свободна конкуренция. Изисква се актуализиране на вътрешните методики, ИСУН-системите и шаблоните за документация.

За предприятията:

Особено важно за МСП — лекото понижение на праговете може да разшири броя на поръчките, които ще подлежат на европейски режим, което:

- от една страна повишава прозрачността и достъпа до по-големи пазари;

- но от друга — може да увеличи административните изисквания за участие.

За държавите членки:

Необходимо е своевременно привеждане на националните актове (вкл. подзаконови) в съответствие с новите стойности, за да се избегнат разминавания между национални и европейски прагове. Прилага се принципът на директна приложимост — т.е. не се изисква транспониране, но е нужно адаптиране на прилагащите системи и обучение на администрацията.

5.Аналитичен коментар и правна оценка.

Равнопоставен достъп до пазара. Корекцията предотвратява неравновесие между участниците от различни държави членки. Праговете се коригират надолу, за да запазят реалната си стойност в SDR[1] — мярка, гарантираща, че големите поръчки остават под европейски надзор.

Предотвратяване на правна несигурност. Без корекция праговете биха се размили с валутните стойности, което може да доведе до различни тълкувания и потенциални жалби пред Съда на Европейския съюз (CJEU - Court of Justice of the European Union).

Минимална административна тежест, но съществено правно въздействие. Макар промените да са малки като стойности, те имат пряко значение за обхвата на директивата. Възложителите трябва да се уверят, че техните вътрешни системи (вкл. електронни платформи, обявления, модели на договори) са синхронизирани към 1 януари 2026 г.

Икономически аспект. Намалението е технически обусловено (валутно), но и символично – ЕС поддържа актуалността на публичния пазар спрямо реалните икономически параметри. Това е важен сигнал за стабилност и предвидимост в контекста на високата инфлация и променливите разходи на държавните бюджети.

6. Относима практика и тълкуване от Съда на Европейския съюз (CJEU).

Цитираните по-долу решения показват, че праговете не са само технически граници, а гаранция за правна сигурност и прозрачност в прилагането на директивите. В този контекст със свое решение С-19/00 SIAC Construction Ltd v. County Council of the County of Mayo (ECLI:EU:C:2001:553),  съдът потвърждава, че „ясното определяне на праговете е ключово за гарантиране на предвидимост и равнопоставеност на участниците.“

С друго свое решение С-412/04 Commission v. Italy (ECLI:EU:C:2008:102)съдът потвърждава, че „превишаването на праговете без прилагане на директивните процедури представлява нарушение на принципа на прозрачност и води до наказателна процедура.“

Видно от С-324/98 Telaustria & Telefonadress (ECLI:EU:C:2000:669), съдът подчертава, че дори под праговете държавите трябва да спазват основните принципи на Договора — недискриминация, равнопоставеност, пропорционалност.

7.Значение за България.

България трябва да актуализира своите подзаконови нормативни актове, включително Наредбата по чл. 5, ал. 4 ЗОП, за да отрази новите стойности. ИСУН 2020 и всички електронни системи за обществени поръчки следва да бъдат синхронизирани към новите прагове. Възложителите и участниците (особено МСП) трябва да бъдат информирани и обучени за измененията, за да избегнат неправилно определяне на процедурите след 1 януари 2026 г.

[1] SDR (Special Drawing Rights) - Този термин често се използва в контекста на международните споразумения, включително при определянето на праговете за обществени поръчки в ЕС.  

ЕС е страна по Споразумението за държавни поръчки (Agreement on Government Procurement – GPA) на Световната търговска организация (СТО).
GPA установява прагове (thresholds), над които процедурите за обществени поръчки трябва да са отворени за международна конкуренция между страните по споразумението.  Тези прагове в GPA са изразени именно в SDR, за да се избегне зависимост от една конкретна валута.