Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Конвенция за създаване на международната организация по интелектуална собственост.

Ратифицирана с Указ № 3 на Президиума на Народното събрание от 8.01.1970 г. - ДВ, бр. 5 от 16.01.1970 г. В сила за България от 19.05 1970 г. Измененията са ратифицирани с Указ № 1887 на Държавния съвет от 18.09.1980 г. - ДВ, бр. 76 от 30.09.1980 г. В сила за България от 1.06.1984 г.

Член 1

Създаване на Организацията

С настоящата Конвенция се създава Световна организация за интелектуална собственост.

Член 2

Определения

За целите на тази Конвенция:

(i) "Организация" означава Световната Организация за Интелектуална Собственост;

(ii) "Международно бюро" означава Международното бюро за интелектуална собственост;

(iii) "Парижка конвенция" означава Конвенцията за закрила на индустриалната собственост, подписана на 20 март 1883 г., включително всичките й ревизии;

(iv) "Бернска конвенция" означава Конвенцията за закрила на литературните и художествени произведения, подписана на 9 септември 1886 г., включително всичките й ревизии;

(v) "Парижки съюз" означава Международният съюз, създаден по силата на Парижката конвенция;

(vi) "Бернски съюз" означава Международният съюз, създаден по силата на Бернската конвенция;

(vii) "Съюзи" означават Парижкият съюз, Специалните съюзи и Споразуменията, сключени във връзка с този Съюз, Бернският съюз, както и всяко друго международно споразумение, което е предназначено да насърчава закрилата на интелектуалната собственост и чието администриране е поето от Организацията съгласно Член 4 (iii);

(viii) "интелектуална собственост" включва правата отнасящи се до:

- литературни, художествени и научни произведения;

- изпълнения на артисти-изпълнители, звукозаписи и радио- и телевизионни предавания;

- изобретения във всички области на човешката дейност;

- научни открития;

- промишлени образци;

- търговски марки, марки за услуги, търговски наименования и обозначения;

- закрила срещу нелоялна конкуренция, както и всички други права, произтичащи от интелектуална дейност в промишлената, научната, литературната и художествената област.

Член 3

Цели на Организацията

Целите на Организацията са:

(i) да подпомага закрилата на интелектуалната собственост по света посредством сътрудничество между Държавите и съвместно с други международни организации, когато това е необходимо;

(ii) да осигурим административно сътрудничество между Съюзите.

Член 4

Функции

С оглед постигане на целите, предвидени в чл. 3, Организацията чрез съответните си органи и съобразно компетентността на всеки един от Съюзите:

(i) подпомага предприемането на мерки, насочени към улесняване на ефективната закрила на интелекуалната собственост в света и към хармонизация на националните законодателства в тази област;

(ii) изпълнява административните задачи на Парижкия съюз, на Специалните съюзи, създадени във връзка с този Съюз, и на Бернския съюз;

(iii) може да се съгласи да поеме изцяло или да участва в администрирането на всяко друго международно споразумение, което има за цел да подпомага закрилата на интелектуалната собственост;

(iv) насърчава сключването на международни споразумения, които имат за цел да подпомагат закрилата на интелектуалната собственост;

(v) предлага сътрудничеството си на Държави, които искат правно-техническа помощ в областта на интелектуалната собственост;

(vi) събира и разпространява информация относно закрилата на интелектуалната собственост, осъществява и подпомага проучвания в тази област и публикува резултатите от тези проучвания;

(vii) осигурява услуги, улесняващи международната закрила на интелектуалната собственост, и в случай, че това е необходимо, осигурява извършването на регистрации в тази област и публикува данните за регистрациите;

(viii) предприема всички други необходими действия.

Член 5

Членство

(1) Членството в Организацията е открито за всяка държава, която е член на някой от Съюзите по чл. 2 (vii).

(2) Членството в Организацията е открито също така за всяка държава, която не е член на никой от Съюзите, при условие, че тя е:

(i) член на Организацията на Обединените нации, на някоя от специализираните организации, свързани с нея, на Международната агенция за атомна енергия, или е страна по Статута на Международния съд, или

(ii) е поканена от Общото събрание да стане страна по тази Конвенция.

Член 6

Общо събрание

(1) (а) Организацията има Общо събрание, състоящо се от Държавите, страни по тази Конвенция, които са членки на някой от Съюзите;

(b) правителството на всяка държава се представлява от един делегат, който може да бъде подпомаган от заместници, съветници и експерти;

(с) разноските на всяка делегация се поемат от Правителството, което я е определило.

(2) Общото събрание:

(i) избира Генералния директор по предложение на Координационния комитет;

(ii) разглежда и одобрява отчетите на Генералния директор във връзка с Организацията и му дава всички необходими указания;

(iii) разглежда и одобрява отчетите и дейността на Координационния комитет и му дава указания;

(iv) приема двегодишния бюджет за разходите, общи за Съюзите разходи;

(v) одобрява предложените от Генералния директор мерки, свързани с администрирането на международните споразумения, упоменати в чл. 4 (iii);

(vi) приема финансовите правила на Организацията;

(vii) определя работните езици на Секретариата, като взема предвид практиката на Организацията на Обединените нации;

(viii) кани държавите, упоменати в чл. 5 (2) (ii), да станат страни по тази Конвенция;

(ix) определя държавите, които не са членки на Организацията, както и междуправителствените и международните неправителствени организации, които се допускат на заседанията му като наблюдатели;

(x) изпълнява други функции, произтичащи от тази Конвенция.

(3) (а) Всяка държава, независимо дали е член на един или на повече Съюзи, има право на един глас в Общото събрание.

(b) Половината от държавите - членки на Общото събрание, образуват кворум.

(с) Независимо от разпоредбите на буква (b), ако на някоя от сесиите броят на представените държави е по-малък от половината, но е равен или е по-голям от една трета от държавите - членки на Общото събрание, Общото събрание може да взема решения, но те, с изключение на решенията, отнасящи се до собствената му процедура, влизат в сила само ако бъдат изпълнени следните условия. Международното бюро съобщава упоменатите решения на държавите - членки на Общото събрание, които не са били представени на сесията и ги поканва да изразят писмено своя вот или въздържането си от гласуване в срок от три месеца от датата на съобщаването. Ако след изтичането на този срок броят на държавите, гласували или въздържали се по този начин, достигне броя на държавите, който не е достигал за кворум на самата сесия, тези решения влизат в сила, при условие, че в същото време все още е налице необходимото мнозинство за приемането им.

(d) С изключение на случаите по букви (е) и (f), Общото събрание взема решенията си с мнозинство две трети от подадените гласове.

(е) За одобряване на мерките, свързани с администрирането на международните споразумения, упоменати в чл. 4 (iii), е необходимо мнозинство три четвърти от подадените гласове.

(f) За одобряване на споразумение с Организацията на Обединените нации в съответствие с чл. 57 и чл. 63 от Хартата на Обединените нации, е необходимо мнозинство от девет десети от подадените гласове.

(g) За избора на Генерален директор (алинея (2) (i)), за одобряването на предложени от Генералния директор мерки, свързани с администрирането на международни споразумения (алинея (2) (v)) и за преместването на седалището, необходимото мнозинство трябва да бъде достигнато не само в Общото събрание, а в Събранието на Парижкия съюз и в Събранието на Бернския съюз.

(h) Въздържането от гласуване не се брои за глас.

(j) Един делегат може да представлява само една държава и да гласува само от нейно име.

(4) (а) Общото събрание се събира на редовни сесии веднъж на две календарни години, свиквано от Генералния директор.

(b) Генералният директор свиква извънредни сесии или по искане на Координационния комитет, или по искане на една четвърт от държавите - членки на Общото събрание.

(с) Заседанията се провеждат в седалището на Организацията.

(5) Държавите - страни по тази Конвенция, които не са членки на никой от Съюзите, се допускат на заседанията на Общото събрание като наблюдатели.

(6) Общото събрание приема свои процедурни правила.

Член 7

Конференция

(1) (а) Организацията има Конференция, състояща се от държавите - страни по тази Конвенция, независимо дали са членки на някой от Съюзите.

(b) Правителството на всяка държава се представлява от един делегат, който може да бъде подпомаган от заместници, съветници и експерти.

(с) Разноските на всяка делегация се поемат от Правителството, което я е определило.

(2) Конференцията:

(i) обсъжда въпроси от общ интерес в областта на интелектуалната собственост и може да приема препоръки, свързани с такива въпроси, като има предвид компетентността и автономията на Съюзите;

(ii) приема двегодишния бюджет на Конференцията;

(iii) в рамките на бюджета на Конференцията определя двегодишната програма за правно-техническа помощ;

(iv) приема промени на тази Конвенция така, както е предвидено от чл. 17;

(v) определя държавите, които не са членки на Организацията, и междуправителствените и международните неправителствени организации, които се допускат на нейните заседания;

(vi) извършва други функции, произтичащи от тази Конвенция.

(3) (а) Всяка държава-членка има право на един глас в Конференцията.

(b) Една трета от държавите-членки образуват кворум.

(с) С изключение на случаите по чл. 17, Конференцията взема решения с мнозинство две трети от подадените гласове.

(d) Размерът на вноските на държавите, които са страни по тази Конвенция, но не са членки на никой от Съюзите, се определя чрез гласуване, в което имат право да участват само делегатите на тези държави.

(е) Въздържането от гласуване не се брои за глас.

(f) Един делегат може да представлява само една държава и да гласува само от нейно име.

(4) (а) Конференцията се събира на редовни сесии, свиквана от Генералния директор, по същото време и на същото място, както и Общото събрание.

(b) Конференцията се свиква на извънредни сесии от Генералния директор по искане на мнозинството от държавите-членки.

(5) Конференцията приема свои процедурни правила.

Член 8

Координационен комитет

(1) (а) Организацията има Координационен комитет, състоящ се от държавите - страни по тази Конвенция, които са членки на Изпълнителния комитет на Парижкия съюз, или на Изпълнителния комитет на Бернския съюз, или и на двата Комитета. Ако обаче някой от тези Изпълнителни комитети се състои от повече от една четвърт от броя на страните - членки на Събранието, което го е избрало, този Изпълнителен комитет определя измежду своите членове държавите, които ще бъдат членки на Координационния комитет, така че техният брой да не надхвърля посочената по-горе една четвърт, като във всички случаи се подразбира, че страната, на чиято територия се намира седалището на Организацията, не се включва в изчисляването на упоменатата една четвърт.

(b) Правителството на всяка държава - членка на Координационния комитет, се представлява от един делегат, който може да бъде подпомаган от заместници, съветници и експерти.

(с) Когато Координационният комитет разглежда въпроси, пряко свързани с програмата или бюджета на Конференцията и нейния дневен ред, или предложения за изменение на тази Конвенция, които могат да засегнат правата или задълженията на държавите - страни по тази Конвенция, които не са членки на никой от Съюзите, една четвърт от тези държави участва в заседанията на Координационния комитет, като има същите права, както и членките на този Комитет. На всяка своя редовна сесия Конференцията определя тези държави.

(d) Разноските на всяка делегация се поемат от Правителството, което я е определило.

(2) Ако другите Съюзи, администрирани от Организацията, желаят да бъдат представени като такива в Координационния комитет, техните представители трябва да бъдат определени измежду държавите - членки на Координационния комитет.

(3) Координационният комитет:

(i) предоставя съвети на органите на Съюзите, на Общото събрание, на Конференцията и на Генералния директор по всички административни, финансови и други въпроси от общ интерес или за два или повече от Съюзите, или за един или повече от Съюзите и за Организацията, и по-специално по бюджета за разходите, общи за Съюзите;

(ii) подготвя проекта за дневен ред на Общото събрание;

(iii) подготвя проекта за дневен ред и проекта за програма и бюджет на Конференцията;

(iv) (отменена);

(v) когато мандатът на Генералния директор предстои да изтече или когато постът на Генералния директор е вакантен, предлага кандидат за избиране на този пост от Общото събрание; ако Общото събрание не избере предложения от него кандидат, Координационният комитет предлага друг кандидат. Тази процедура се повтаря, докато последният кандидат бъде избран от Общото събрание;

(vi) ако постът на Генералния директор се оваканти между две сесии на Общото събрание, избира Изпълняващ длъжността Генерален директор за срока, оставащ до встъпването в длъжност на новия Генерален директор;

(vii) изпълнява други функции, каквито са му възложени от тази Конвенция.

(4) (а) Координационният комитет се събира на редовни сесии веднъж годишно, свикван от Генералния директор. Заседанията му обикновено се провеждат в седалището на Организацията.

(b) Координационният комитет се свиква на извънредни сесии от Генералния директор или по негова собствена инициатива, или по искане на Председателя на Комитета или на една четвърт от членките му.

(5) (а) Всяка държава, независимо дали е член само на единия или и на двата Изпълнителни комитета, упоменати в алинея (1) (а), има право на един глас в Координационния комитет.

(b) Половината от членовете на Координационния комитет образуват кворум.

(с) Един делегат може да представлява само една държава и да гласува само от нейно име.

(6) (а) Координационният комитет изразява становищата си и приема решенията си с обикновено мнозинство от подадените гласове. Въздържането от гласуване не се брои за глас.

(b) Дори и ако се постигне обикновено мнозинство, всеки член на Координационния комитет може непосредствено след гласуването да поиска гласовете да бъдат преброени по следния начин: подготвят се два отделни списъка, единият от които съдържа имената на държавите - членки на Изпълнителния комитет на Парижкия съюз, а другия - имената на държавите - членки на Изпълнителния комитет на Бернския съюз; гласуването на всяка държава се вписва срещу нейното име във всеки от списъците, в които тя е включена. Ако това специално изчисляване покаже, че не е постигнато обикновено мнозинство във всеки от двата списъка, предложението не се счита за прието.

(7) Всяка държава - членка на Организацията, която не е членка на Координационния комитет, може да бъде представена на заседанията на Комитета от наблюдатели, които имат право да участват в дебатите, но нямат право на глас.

(8) Координационният комитет определя свои процедурни правила.

Член 9

Международно бюро

(1) Международното бюро е Секретариатът на Организацията.

(2) Международното бюро се ръководи от Генералния директор, подпомаган от двама или повече заместник-генерални директори.

(3) Генералният директор се назначава за определен срок, не по-кратък от шест години. Той има право да бъде преназначаван за определени срокове. Продължителността на първоначалния срок и на евентуалните последващи срокове, както и другите условия за назначаването се определят от Общото събрание.

(4) (а) Генералният директор е висшето длъжностно лице на Организацията.

(b) Той представлява Организацията.

(с) Той се отчита на Общото събрание по въпросите на вътрешните и външните дела на Организацията и спазва указанията на Общото събрание по тези въпроси.

(5) Генералният директор подготвя проектите за програми и бюджети, както и периодичните отчети за дейността. Той ги предава на Правителствата на заинтересованите държави и на компетентните органи на Съюзите и на Организацията.

(6) Генералният директор и други служители, определени от него, участват без право на глас във всички заседания на Общото събрание, на Конференцията, на Координационния комитет и на всеки друг комитет или работна група. Генералният директор или служител, определен от него, е секретар ех officio на тези органи.

(7) Генералният директор назначава персонал, необходим за ефективното изпълнение на задачите на Международното бюро. Той назначава заместник-генералните директори след одобрение от Координационния комитет. Условията на трудовите правоотношения се определят в Правилник за личния състав, който се одобрява от Координационния комитет по предложение на Генералния директор. Ръководен принцип при назначаването на личния състав и при определянето на изискванията за всяка длъжност е необходимостта да бъде осигурено максимално високо ниво на ефективност, компетентност и надеждност, като се взема под внимание необходимостта личният състав да се набира въз основа на възможно най-широка географска база.

(8) Характерът на отговорността на Генералния директор и на служителския състав е изключително международен. При изпълнението на своите задължения те не търсят и не получават указания от което и да е Правителство или друг орган, външен на Организацията. Те се въздържат от действия, които могат да накърнят положението им на международни служители. Всяка държава-членка се задължава да зачита изключително международния характер на отговорността на Генералния директор и на служителите и да не оказва влияние върху тях при изпълнението на техните задължения.

Член 10

Седалище

(1) Седалището на Организацията е в Женева.

(2) Решение за преместването му може да бъде взето в съответствие с чл. 6 (3) (d) и (g).

Член 11

Финанси

(1) Организацията има два отделни бюджета: бюджет на разходите, общи за Съюзите, и бюджет на Конференцията.

(2) (а) Бюджетът на разходите, общи за Съюзите, включва обезпечаване на разходи от интерес за няколко Съюза.

(b) Този бюджет се финансира от следните източници:

(i) вноски на Съюзите, при условие, че размерът на вноската на всеки Съюз се определя от Събранието на този Съюз, като се взима под внимание участието на Съюза в общите разходи;

(ii) такси за услуги, предоставени от Международното бюро, които не са в пряка връзка с никой от Съюзите или които не са получени за услуги, предоставени от Международното бюро във връзка с оказване на правно-техническа помощ;

(iii) приходи от продажба на публикации на Международното бюро по въпроси, които не се отнасят пряко до никой от Съюзите, или процентни възнаграждения срещу отстъпването на права върху такива публикации;

(iv) дарения, завещания, и помощи, дадени на Организацията или направени в нейна полза, с изключение на упоменатите в алинея 3 (b) (iv);

(v) наеми, лихви и други различни приходи на Организацията.

(3) (а) Бюджетът на Конференцията включва обезпечаване на разходите за провеждане на сесии на Конференцията и на разноските на програмата за правно-техническа помощ.

(b) Този бюджет се финансира от следните източници:

(i) вноски на държавите - страни по тази Конвенция, които не са членки на никой от Съюзите;

(ii) всякакви суми, внасяни в този бюджет от Съюзите, при условие че размерът на сумата, внасяна от всеки Съюз, се определя от Събранието на този Съюз и че всеки Съюз има право да се въздържи от внасяне на суми в упоменатия бюджет;

(iii) суми, получени от услуги, предоставени от Международното бюро във връзка с оказването на правно-техническа помощ;

(iv) дарения, завещания и помощи, дадени на Организацията или направени в нейна полза за целите, упоменати в буква (а).

(4) (а) Всяка държава, която е страна по тази Конвенция и която не е членка на никой от Съюзите, с оглед определяне на нейната вноска в бюджета на Конференцията, принадлежи към определен клас и плаща годишните си вноски въз основа на броя на единиците, определени както следва:

Клас А 10

Клас В 3

Клас С 1

(b) Всяка държава едновременно с предприемането на действията, предвидени в чл. 14 (1), посочва класа, към който желае да принадлежи. Всяка такава държава може да промени класа си. Ако избере по-долен клас, държавата трябва да съобщи това на Конференцията на една от редовните й сесии. Всяка такава промяна влиза в сила от началото на календарната година, следваща сесията.

(с) Годишната вноска на всяка държава е равна на сума, отнасяща се към общата сума на вноските в бюджета на Конференцията, плащани от всички държави, в същото съотношение, както броят на нейните единици се отнася към общия брой на единиците на всички, плащащи вноски държави.

(d) Вноските стават дължими всяка година на първи януари.

(е) Ако бюджетът не бъде приет преди началото на нов финансов период, действа бюджет в размер, равен на този от предходната година, в съответствие с финансовите правила.

(5) Държава - страна по тази Конвенция, нечленуваща в никой от Съюзите, и която е забавила плащането на вноските си по настоящия член, както и държава - страна по тази Конвенция, и членуваща в някой от Съюзите, която е забавила плащането на вноските си в някой от Съюзите, няма право на глас в органите на Организацията, на които е член, ако размерът на закъснелите вноски е равен или превишава размера на вноските, дължими от нея за предходните две пълни години. Всеки от органите на Съюза обаче може да разреши на такава държава да продължи да упражнява правото си на глас в този орган, ако и докато той е убеден, че забавянето на плащането се дължи на изключителни и непреодолими обстоятелства.

(6) Размерите на възнагражденията и таксите за услуги, предоставени от Международното бюро във връзка с оказване на правно-техническа помощ, се определят от Генералния директор и се докладват от него на Координационния комитет.

(7) Организацията, с одобрението на Координационния комитет, може да получава дарения, завещания и помощи пряко от Правителствата, от държавни или частни институции, от асоциации или частни лица.

(8) (а) Организацията има фонд от оборотни средства, който се образува от еднократна вноска, направена от всеки от Съюзите и от всяка държава, която е страна по тази Конвенция и която не е членка на никой от Съюзите. Ако фондът стане недостатъчен, той се увеличава.

(b) Размерът на еднократната вноска на всеки Съюз и на възможното му участие във всяко увеличаване се решава от неговото Събрание.

(с) Размерът на еднократната вноска на всяка държава, която е страна по тази Конвенция и която не е членка на никой от Съюзите, както и на нейната част във всяко увеличение, е пропорционален на вноската на тази държава за годината, през която е образуван фондът или е решено той да бъде увеличен. Пропорционалното съотношение и условията на плащане се определят от Конференцията, по предложение на Генералния директор и след като се изслуша мнението на Координационния комитет.

(9) (а) В споразумението за установяване на седалището, сключено с държавата, на чиято територия е седалището на Организацията, се предвижда, че когато фондът от оборотни средства е недостатъчен, тази държава предоставя аванси. Размерът на тези аванси и условията, при които се предоставят, са предмет на отделни споразумения във всеки отделен случай между тази държава и Организацията. Докато е обвързана със задължението да предоставя аванси, тази държава има право на ех officio място в Координационния комитет.

(b) Както държавата, упомената в буква (а), така и Организацията имат право да денонсират задължението за предоставяне на аванси чрез писмено уведомление. Денонсирането влиза в сила три години след края на годината, в която е направено уведомлението за денонсиране.

(10) Финансовата ревизия се извършва от една или повече държави-членки или от външни ревизори в съответствие с финансовите правила. Те се определят, с тяхно съгласие, от Общото събрание.

Член 12

Правоспособност. Привилегии и имунитет

(1) На територията на всяка държава-членка и в съответствие със законите на тази държава, Организацията има такава правоспособност, каквато може да е необходима за изпълнението на целите на Организацията и осъществяването на нейните функции.

(2) Организацията сключва споразумение за установяване на своето седалище в Швейцарската конфедерация и всяка друга държава, в която впоследствие може да бъде установено седалището й.

(3) Организацията може да сключва двустранни или многостранни споразумения с други държави-членки с оглед Организацията, нейните служители и представителите на всички държави-членки да се ползват от такива привилегии и имунитет, каквито могат да са необходими за изпълнението на нейните цели и за осъществяването на нейните функции.

(4) Генералният директор може да води преговори и след одобрението на Координационния комитет, да сключва и да подписва от името на Организацията споразуменията, упоменати в алинеи (2) и (3).

Член 13

Отношения с други организации

(1) В случай че е необходимо, Организацията установява работни отношения и сътрудничи с други междуправителствени организации. Всяко генерално споразумение с такива организации се сключва от Генералния директор след одобрението на Координационния комитет.

(2) По въпроси от нейна компетентност, Организацията може да сключва съответни споразумения за консултиране и сътрудничество с международни неправителствени организации, а със съгласието на заинтересованите Правителства - с правителствени или неправителствени национални организации. Тези споразумения се сключват от Генералния директор след одобрение от Координационния комитет.

Член 14

Страни по Конвенцията

(1) Държавите, упоменати в чл. 5, могат да станат страни по тази Конвенция и членки на Организацията чрез:

(i) подписване без уговорка за ратификация; или

(ii) подписване с уговорка за ратификация, последвано от депозирането на документ за ратификация; или

(iii) депозиране на документ за присъединяване.

(2) Независимо от всяка друга разпоредба на тази Конвенция, държава-страна по Парижката конвенция, по Бернската конвенция или и по двете конвенции може да стане страна по тази Конвенция, само ако едновременно ратифицира или се присъедини, или само след като е ратифицирала или се е присъединила:

или към Стокхолмския акт на Парижката конвенция в неговата цялост, или само с ограничението, предвидено в чл. 20 (1) (b) (i) на този Акт

или към Стокхолмския акт на Бернската конвенция в неговата цялост, или само с ограничението, предвидено в чл. 28 (1) (b) (i) на този Акт.

(3) Документите за ратификация или присъединяване се депозират при Генералния директор.

Член 15

Влизане на Конвенцията в сила

(1) Тази Конвенция влиза в сила три месеца след като десет държави - членки на Парижкия съюз, и седем държави - членки на Бернския съюз, са предприели действията, предвидени в чл. 14 (1), като се подразбира, че ако дадена държава е членка на двата Съюза, тя ще се брои и в двете групи. Тази Конвенция влиза в сила на тази дата също по отношение на държави, нечленуващи в нито един от двата Съюза, които са предприели предвидените в чл. 14 (1) действия не по-късно от три месеца преди тази дата.

(2) По отношение на всяка друга държава, тази Конвенция влиза в сила три месеца след датата, на която тази държава предприеме действията, предвидени в чл. 14 (1).

Член 16

Резерви

Не се допускат никакви резерви по отношение на тази Конвенция.

Член 17

Изменения

(1) Предложения за изменението на тази Конвенция могат да бъдат правени от всяка държава-членка, от Координационния комитет или от Генералния директор. Тези предложения се съобщават от Генералния директор на държавите-членки най-малко шест месеца преди обсъждането им от Конференцията.

(2) Измененията се приемат от Конференцията. В случай, че измененията биха засегнали правата и задълженията на държави, които са страни по тази Конвенция, но не са членки на никой от Съюзите, тези Държави също гласуват. Всички други предложени изменения се гласуват само от държавите - страни по тази Конвенция, и членки на някой от Съюзите. Измененията се приемат с обикновено мнозинство на подадените гласове, при условие, че Конференцията гласува само тези предложения за изменения, които са били предварително приети от Събранието на Парижкия съюз и от Събранието на Бернския съюз в съответствие с правилата, които се прилагат във всеки от тях по отношение на приемането на изменения на административните разпоредби на съответните им Конвенции.

(3) Всяко изменение влиза в сила един месец след като Генералният директор получи писмени уведомления за приемане, извършено съгласно съответните конституционни процедури, от три четвърти от държавите - членки на Организацията, които са имали право да гласуват предложението за изменение съгласно алинея (2) по времето, когато Конференцията е приела изменението. Всяко изменение на упоменатите членове, прието по този начин, обвързва всички държави, които са членки на Организацията по времето, когато изменението влиза в сила или които стават нейни членки след тази дата, при условие, че всяко изменение, увеличаващо финансовите задължения на държавите-членки, обвързва само тези държави, които са уведомили, че приемат това изменение.

Член 18

Денонсиране

(1) Всяка държава-членка може да денонсира тази Конвенция с уведомление, адресирано до Генералния директор.

(2) Денонсирането влиза в сила шест месеца след датата, на която уведомлението за него е получено от Генералния директор.

Член 19

Уведомления

Генералният директор уведомява Правителствата на всички държави-членки за:

(i) датата на влизане на Конвенцията в сила;

(ii) подписване на Конвенцията и депозиране на документи за ратификация или присъединяване;

(iii) приемане на изменение на тази Конвенция и за датата, на която изменението влиза в сила;

(iv) денонсиране на тази Конвенция.

Член 20

Заключителни разпоредби

(1) (а) Тази Конвенция се подписва в един екземпляр на английски, испански, руски и френски език, като всички текстове имат еднаква сила и се депозират при Правителството на Швеция.

(b) Тази Конвенция е открита за подписване в Стокхолм до 13 януари 1968 г.

(2) Генералният директор съставя официални текстове на италиански, немски и португалски език след консултация със заинтересованите Правителства, както и други текстове, които Конференцията може да определи.

(3) Генералният директор изпраща два надлежно заверени екземпляра от тази Конвенция и от всяко изменение, прието от Конференцията, на Правителствата на държавите-членки на Парижкия или Бернския съюз, на Правителството на всяка друга държава, когато тя се присъедини към тази Конвенция, и по негово искане - на Правителството на всяка друга държава. Екземплярите на подписания текст на Конвенцията, изпратен от Правителствата, се заверява от Правителството на Швеция.

(4) Генералният директор регистрира тази Конвенция в Секретариата на Организацията на Обединените нации.

Член 21

Преходни разпоредби

(1) Докато първият Генерален директор поеме функциите си, позоваванията в тази Конвенция на Международното бюро или на Генералния директор, се считат за позовавания на Обединените международни бюра за закрила на индустриалната, литературната и художествената собственост (наричани също Обединени международни бюра за закрила на интелектуалната собственост - BIRPI) или съответно на техния директор.

(2) (а) Държави, които са членки на някой от Съюзите, но не са станали страни по тази Конвенция, могат за период от пет години, считано от датата на влизане на тази Конвенция в сила, да упражняват, ако желаят това, същите права, които биха имали, ако бяха станали страни по тази Конвенция. Всяка държава, желаеща да упражнява такива права, прави писмено уведомление в този смисъл до Генералния директор; това уведомление влиза в сила от датата на получаването му. Тези държави се считат за членки на Общото събрание и на Конференцията до изтичането на упоменатия период.

(b) След изтичането на този петгодишен период, тези държави няма да имат право на глас в Общото събрание, Конференцията и Координационния комитет.

(с) След като станат страни по тази Конвенция, тези държави възвръщат правото си на глас.

(3) (а) Докато има държави, членки на Парижкия или Бернския съюз, които не са станали страни по тази Конвенция, Международното бюро и Генералният директор функционират също и като Обединени международни бюра за закрила на индустриалната, литературната и художествената собственост и съответно като техен директор.

(b) Наетите към момента на влизане на Конвенцията в сила служители в тези Бюра, се считат по време на преходния период, упоменат в буква (а), за наети и от Международното бюро.

(4) (а) След като всички държави - членки на Парижкия съюз, станат членки на Организацията, правата, задълженията и имуществото на Бюрото на този Съюз преминават към Международното бюро на Организацията.

(b) След като всички държави - членки на Бернския съюз, станат членки на Организацията, правата, задълженията и имуществото на Бюрото на този Съюз преминават към Международното бюро на Организацията.