Авторско право върху цифровите файлове. Адвокат по авторско право. Интернет право. Адвокат по интернет право.
С този авторскоправен въпрос през 2012г. бе сезиран Окръжния съд в Манхатън, Ню Йорк, САЩ. Казусът цели да се определи по съдебен ред дали цифрови медийни файлове, могат да бъдат препродадени. Казусът е иницииран срещу младата фирма „ReDigi”(създадена едва преди две години), която се бори с музикалния гигант „EMI” за това дали цифрова музика може да бъде препродадена, след като например една MP3-йка е била законно закупена. От „ReDigi” твърдят, че са създали софтуер, който е предназначен да се съобразява със съществуващите закони за авторското право на САЩ и който прави възможна последващата препродажба на дигитални файлове, придобити законно и отчуждени по същия начин, без да се нарушава нечие авторско право. Стартиралата през октомври 2011 г., фирмата „ReDigi” е първият онлайн магазин за цифрови авторски произведения „втора употреба”. От компанията сочат, че хиляди потребители са изтеглили софтуера на „ReDigi” седмица след старта на сайта, но „растежът” е бил възпрепятсван от заведения от EMI авторскоправен иск през януари 2012г.
Последните твърдят, че предлагането на дигиталната музика не е аналогична авторскоправна концепция на тази, свързана с издаването на компактдискове или книги, което означава, че института "за първата продажба" не се прилага в този казус. От EMI застъпват още тезата, че единственият начин да се използват дигиталните файлове чрез „ReDigi” е да им се изготвя „резервно копие” в определен компютър, като по този начин не може да се гарантира на първоначалния собственик, че след препродажбата въпросните копия на файловете ще бъдат изтрити от компютъра на „продавача”. Именно и това е причината разглеждането дело да бъде следено отблизо от широката общественост, тъй като то може да създаде интересен прецедент в авторскоправната доктрина. Както вече отбелязах, „ReDigi” предлагат услугите си като съвременен еквивалент на музикален онлайн магазин. От компанията „EMI” обаче контрааргументират това виждане, като твърдят, че аналогията с онлайн магазин е неприложима, защото "музикалните магазини не правят копия, за да запълнят рафтовете си" и това превръща „ReDigi” в клирингова организация( от англ. „клиринг” - начин на плащане чрез взаимно погасяване на непрекъснато възникващи насрещни вземания и задължения, в случая чрез електронни пари) за нарушаване на авторските права. EMI подкрепя тезата си с факта, че е изключителен собственик на авторските права да произвежда, възпроизвежда, разпространява и продава цифрови версии на защитени с авторски права музикални произведения на артистите си. От компанията поясняват, че за да бъдат лицензирани подобни онлайн услуги за разпостранение на авторско съдържание, „Apple” и MP3 магазинът на „Amazon” са подписали с „EMI” лицензионни споразумения плюс конкретни общи условия за използване на музикалните им продукти. В тях изрично е упоменато, че потребителите трябва да се съобразят с "приложимите правила за ползване, установени от Apple и неговите лицензодатели(в случая „EMI”) и че всяка друга употреба може да представлява нарушение на авторски права". Като пример за нарушаване на авторскоправни правомощия и неразрешено копиране на фаайлове, „EMI” посочват предлаганите от „ReDigi” тридесет секундни клипове на песни, които се съхраняват от потребителите в т.нар "мемори банки". Тук според „EMI” възниква съмнението, че предвид широко разпространеното в интернет пиратство на звукозаписи, „ReDigi” изобщо не могат да докажат, че даден музикален файл е получен от тях на правно основание. „EMI” също отбялязват, че от „ReDigi” са направили официално изявление в контакста на това, че няма начин да се гарантира опцията потребителите(„продавачи”) да не запазват копия на файловете, които “ъплоудват”(„качват”) с цел „продажба”. Ето защо искът на „EMI” срещу „ReDigi” е за имуществени вреди в размер на 150 000 долара за всяка песен в каталога на „EMI”, която е била продадена чрез услугата „ReDigi” от стартирането й. На пръв поглед тази сума изглежда неоправдано голяма, но правни експерти отбелязват, че финансовото въздействие на бизнес модела „ReDigi” върху потребителите може да бъде по-голям, ако съдът мотивира решението си със становището, че този вид препродажба на електронни музикални файлове е законно. В този контекст „ReDigi” твърдят, че компанията „EMI” се опитва да ограничени едностранно права за разпространение на материални обекти, материализиращи авторски права и ако се приеме, че цифровите файлове са счетени за такива, то тук е приложим институтът на „първата продажба”, който позволява последващи препродажби на авторски произведения. В своя защита „ReDigi” мотивират политиката си с факта, че песните са заредени в RAM паметта на компютъра на ползвателя(„продавача”), така че те да бъдат дейнсталирани, след като песента бъде продадена. „ReDigi” сочат факта, че единствените допустими в тяхната политика файлове са тези, които първоначално са изтеглени онлайн, т.е се изключват всякакви песни, свалени от CD или „взети” от други онлайн музикални магазини, като за установяване на тези обстоятелства се изпозволява софтуер за валидиране на собствеността. Този софтуер е проектиран от „ReDigi” да работи непрекъснато във фонов режим за откриване на песни на всяко устройство или компютър на потребителите, така че ако те откажат да изтрият файловете от профила си по описания вече начин, „ReDigi” прекратява достъпа им до сайта. „ReDigi” препоръчва на потребителите си да изтеглят този софтуер, който проверява също и дали даден файл е бил купен законно. Авторският софтуер на „ReDigi” е насочен и към предотвратяване на повторната препродажба на дигитални музикални файлове от „продавачите”, като на потребителите на услугата се предоставя и възможността да проверят своите електронни библиотеки за нелегална музика.
В Европейския съюз наскоро също бе постановено решение по сходен казус. През юли 2012г. Съдът на Европейските общности отсъди в полза на немската компания „UsedSoft”, която препродаде софтуер на американската компания „Oracle”. В мотивите на решението по дело № С-128/11г. се казва, че "авторът на софтуер не може да се противопостави на препродажба на неговите вече използвани лицензи". Делото е базирано на направено преюдициалното запитване, отнасящо се до тълкуването на член 4, параграф 2 и член 5, параграф 1 от Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми. Запитването е отправено в рамките на спор между фирмата „UsedSoft” GmbH (наричано по-нататък „UsedSoft“) и Oracle International Corp. (наричано по-нататък „Oracle“) относно осъществяваната от „UsedSoft” търговия с лицензи за използвани компютърни програми на „Oracle”. Малко детайли. Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) приема в Женева на 20 декември 1996 г. Договора на СОИС за авторското право (наричан по-нататък „Договор за авторското право“). Този договор е одобрен от името на Европейската общност с Решение 2000/278/ЕО на Съвета от 16 март 2000 година (ОВ L 89, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 20, стр. 212). Член 4 от Договора за авторското право, озаглавен „Компютърни програми“, има следното съдържание: компютърните програми се закрилят като литературни произведения по смисъла на чл. 2 от Бернската конвенция. Тази закрила се прилага към компютърните програми, независимо от начина или формата на тяхното външно изразяване. Член 6 от Договора за авторското право, озаглавен „Право на разпространение“, предвижда: авторите на произведения на литературата и изкуството имат изключителното право да разрешават предоставянето на неограничен кръг от лица на оригинала и копия от техните произведения чрез продажба или друго прехвърляне на собствеността върху тях. Нищо в този договор не засяга свободата на договарящите се страни да определят условията, ако има такива, съгласно които изчерпването на правото по параграф 1 се прилага след първата продажба или друго прехвърляне на собствеността на оригинала или копие от произведението с разрешението на автора.
В съвместната декларация относно членове 6 и 7 от Договора за авторското право се посочва, че изразите „екземпляри“ и „оригинал и екземпляри“, като предмет на правото на разпространение и правото на отдаване под наем, предвидено в посочените членове, се отнасят изключително до записани екземпляри, които могат да бъдат пуснати в оборот като материални предмети“. В аналогичен контекст е формулирано и правото на Европейската общност. Съображения 28 и 29 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230) предвиждат, че закрилата на авторското право съгласно настоящата директива включва изключителното право върху контрола на разпространението на произведение върху материализиран носител. Първата продажба в Общността на оригинала на произведение или на копия от него от притежателя на правото или с негово съгласие изчерпва правото на контрол върху препродажбата на този предмет в Общността. Това право следва да не се изчерпва по отношение на оригинала или на копия от него, продадени от притежателя на правото или с негово съгласие извън Общността. Правото на използване и правото на отдаване под наем за автори са установени в Директива 92/100/ЕИО. Правото на разпространение, предвидено в настоящата директива, не накърнява разпоредбите, отнасящи се до правото на използване и правото на отдаване под наем, съдържащи се в глава I от посочената директива. Въпросът за изчерпване на правото не възниква в случая на услуги, и по-специално на онлайн услуги. Това също се прилага за материализирано копие на произведение или друг обект, реализиран от ползвател на такава услуга със съгласието на притежателя на право. Следователно същото се отнася до използването и отдаването под наем на оригинала и на копията на произведения или друг обект, които са услуги по своята същност. За разлика от CD‑ROM или CD‑I, при които интелектуалната собственост е включена в материалния носител, а именно стока, всяка онлайн услуга е в действителност акт, който следва да подлежи на разрешително, когато авторското право или сродните му права предвиждат това. Член 4 от същата директива, озаглавен „Право на разпространение“, гласи, че държавите членки предвиждат за авторите по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия изключителното право да разрешават или забраняват всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин.
Правото на разпространение не се изчерпва в Общността по отношение на оригинала или копия от произведението, освен когато първата продажба или друго прехвърляне на собствеността в Общността на този обект се извършва от притежателя на права или с неговото съгласие“. Обстоятелства в основата на спора в главното производство и преюдициалните въпроси. „Oracle” разработва и разпространява компютърни програми. То притежава изключителните авторски права за използване на тези програми. То притежава също така германските словни марки и марки на Общността „Oracle“, които наред с другото са регистрирани за компютърни програми. „Oracle” разпространява разглежданите в главното производство компютърни програми, а именно софтуер за бази данни, като в 85 % от случаите това се осъществява чрез изтегляне от интернет. Клиентът изтегля копие от програмата непосредствено от уебсайта на „Oracle” на своя компютър. Става дума за компютърни програми, които функционират на принципа „клиент/сървър“. Правото на използване на подобна, предоставена по силата на лицензионен договор програма обхваща правото на постоянно съхраняване на копие от програмата на сървър и на предоставяне на достъп на определен брой потребители чрез изтеглянето на софтуера в централната памет на техните стационарни компютри. В рамките на договор за поддръжка от уебсайта на Oracle могат да бъдат изтегляни актуализирани версии на съответната компютърна програма (updates) и програми за коригиране на грешките (patches). По искане на клиента разглежданите компютърни програми могат също да бъдат предоставяни на CD‑ROM и DVD. За разглежданите в главното производство компютърни програми „Oracle” предлага лицензи, всеки от които групира до 25 ползватели. По този начин предприятие, което се нуждае от лиценз за 27 ползватели, трябва да придобие два лиценза. Лицензионните договори на „Oracle”, отнасящи се до разглежданите в главното производство компютърни програми, съдържат под заглавие „Предоставяне на права“ следната клауза: „Заплащането на услугите дава на клиента безсрочно, неизключително, непрехвърлимо и безвъзмездно право на използване с вътрешна търговска цел на всички стоки и услуги, разработвани от „Oracle” и предоставяни на разположение на този клиент въз основа на настоящия договор“. От друга страна „UsedSoft” търгува с използвани лицензи за компютърни програми, и по-специално с лицензи за използване, отнасящи се до разглежданите в главното производство компютърни програми на „Oracle”. За целта „UsedSoft” придобива такива лицензи за използване от клиентите на „Oracle” или дори част от тях, когато първоначално придобитите лицензи се отнасят до брой потребители, който надхвърля нуждите на първия приобретател. През октомври 2005 г. „UsedSoft” предлага „специална промоция на Oracle“, в рамките на която пуска за продажба разглежданите в главното производство „вече използвани“ лицензи за компютърните програми на „Oracle”. При това се посочвало, че всички лицензи са „актуализирани“, доколкото подписаният от първоначалния лицензополучател договор за поддръжка с „Oracle” все още пораждал действие и правомерността на първоначалната продажба била потвърдена чрез нотариално заверено удостоверение. Клиентите на „UsedSoft”, които все още не притежават съответната компютърна програма на „Oracle”, изтеглят копие от нея непосредствено от уебсайта на „Oracle” след придобиването на такъв използван лиценз. Що се отнася до клиентите, които вече разполагат с тази компютърна програма и в добавка закупуват лицензи за допълнителни потребители, то „UsedSoft” ги насочва да правят копия на компютърната програма в стационарните компютри на тези други потребители. В следствие „Oracle” предявява иск пред Landgericht München(Окръжен съд Мюнхен) за издаването на разпореждане спрямо „UsedSoft” за преустановяване на извършените от дружеството авторскоправни нарушение. Съдът уважава искането на „Oracle”. Подадената от UsedSoft въззивна жалба срещу решението е отхвърлена. Дружеството подава касационна жалба пред Върхавният съд на Германия(Bundesgerichtshof).
При тези обстоятелства Върховният съд на Германия решава да спре производството и да постави на Съда на Европейските общности следните преюдициални въпроси: 1) Има ли качеството на „законен приобретател“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2009/24 лицето, което може да се позовава на изчерпване на правото на разпространение на копие от компютърна програма? 2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: изчерпва ли се правото на разпространение на копие от компютърна програма по член 4, параграф 2, първа част от изречението от Директива 2009/24, когато приобретателят изготви копието със съгласието на носителя на правото чрез изтегляне на програмата от интернет върху носител на данни? 3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: може ли лице, което е придобило „използван“ лиценз за компютърна програма за изготвянето на копие от програма в качеството му на „законен приобретател“ съгласно член 5, параграф 1 и член 4, параграф 2, първа част от изречението от Директива 2009/24, да се позове на изчерпване на правото на разпространение на копието от компютърната програма, изготвено от първия приобретател със съгласието на носителя на правото чрез изтегляне на програмата от интернет върху носител на данни, когато този първи приобретател е заличил своето копие от програмата или не го използва повече?“. По преюдициалните въпроси. Със своя втори въпрос, който следва да се разгледа най-напред, запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали и при какви условия изтеглянето от интернет на копие от компютърна програма със съгласието на носителя на авторското право може да доведе до изчерпване по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 на правото на разпространение на това копие в рамките на Европейския съюз. Следва да се припомни, че съгласно член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 първата продажба в Съюза на копие от компютърна програма от носителя на авторското право или с негово съгласие изчерпва правото на разпространение в Съюза върху това копие. От акта за преюдициално запитване следва, че самият носител на авторското право — в случая „Oracle” — предоставя на разположение на неговите желаещи да използват компютърната му програма клиенти в Съюза копие от тази програма, което може да се изтегли от уебсайта му.
Ето защо следва да се приеме, че в случай като разглеждания в главното производство прехвърлянето от страна на носителя на авторското право на копие от компютърна програма на клиент, което се придружава от сключването между тях на лицензионен договор за използване, представлява „първа продажба на копие от компютърна програма“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/24. Както посочва генералният адвокат, ако не се тълкува разширително понятието „продажба“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 като обхващащо всички форми на предлагане на пазара на дадена стока, характеризиращи се с предоставянето на право на безсрочно използване на копие от компютърна програма срещу заплащането на цена, която позволява на носителя на авторското право да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието от произведението, на което е собственик, то полезното действие на тази разпоредба би било осуетено, след като ще е достатъчно доставчиците да квалифицират договора като „лиценз“, а не като „продажба“, за да заобиколят правилото за изчерпване на правото на разпространение и да го лишат от неговия обхват. На второ място, не може да се приеме доводът на „Oracle” и на Европейската комисия, че предоставянето на копие от компютърна програма от уебсайта на носителя на авторските права представлява „предоставяне на публично разположение“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, което съгласно член 3, параграф 3 от същата директива не може да доведе до изчерпване на правото на неговото разпространение. Всъщност, видно от член 1, параграф 2, буква a) от Директива 2001/29, тя „запазва и не засяга по никакъв начин съществуващите разпоредби [от правото на Съюза], отнасящи се до […] правната закрила на компютърните програми“, която предоставя Директива 91/250, впоследствие кодифицирана с Директива 2009/24. По този начин разпоредбите на Директива 2009/24, и по-специално нейният член 4, параграф 2, представляват lex specialis по отношение на разпоредбите на Директива 2001/29, така че дори да се предположи, че разглежданото в главното производство договорно правоотношение или негов аспект могат също да попаднат в понятието „публичното разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от последната директива, то се оказва, че „първата продажба на копие от компютърна програма“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 води до изчерпване на правото на разпространение на това копие в съответствие със същата тази разпоредба. При тези условия следва да се приеме, че предвиденото в член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 изчерпване на правото на разпространение се отнася едновременно за материалните и нематериалните копия на дадена компютърна програма, а следователно и за копията на компютърни програми, които във връзка с първата им продажба са били изтеглени по интернет на компютъра на първия приобретател.
По първия и третия въпрос. Със своя първи и трети въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали и при какви условия приобретателят на използвани лицензи, отнасящи се до компютърни програми, каквито са продаваните от UsedSoft, може, вследствие на предвиденото в член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 изчерпване на правото на разпространение, да се счита за „законен приобретател“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2009/24, който съгласно тази разпоредба се ползва от правото на възпроизвеждане на съответната компютърна програма, позволяващо му да използва програмата в съответствие с нейното предназначение. От член 5, параграф 1 от Директива 2009/24 следва, че освен при наличие на специфични договорни клаузи, за възпроизвеждането на компютърна програма не се изисква разрешението на автора на програмата, когато това възпроизвеждане е необходимо за използването на компютърната програма в съответствие с нейното предназначение от лицето, което я е придобило законно, включително за отстраняване на грешки. Когато клиентът на носителя на авторското право предприеме закупуване на копие от компютърна програма, което се намира на уебсайта на носителя на правото, при изтеглянето на това копие върху своя компютър той осъществява допустимо съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2009/24 възпроизвеждане на копието. Всъщност става дума за възпроизвеждане, което е необходимо, за да се даде възможност на законния приобретател да използва компютърната програма по съвместим с нейното предназначение начин. Освен това съображение 13 от Директива 2009/24 посочва, че „действията по зареждане и изпълняване, необходими за използването на копие от програма, която е законно придобита[…] не могат да бъдат забранени с договор“. По-нататък следва да се напомни, че правото на носителя на авторското право на разпространение се изчерпва съгласно член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 при първата продажба в Съюза от този носител или с негово съгласие на всяко материално или нематериално копие от неговата компютърна програма. Следователно по силата на тази разпоредба и независимо от съществуването на договорни клаузи, които забраняват последващо прехвърляне, носителят на разглежданото право не може повече да се противопостави на препродажбата на това копие. Въз основа на гореизложеното на поставените първи и трети въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 2 и член 5, параграф 1 от Директива 2009/24 трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай на препродажба на лиценз за използване, който поглъща препродажбата на изтеглено от уебсайта на носителя на авторското право копие от компютърна програма, лиценз, първоначално предоставен от този носител на авторско право на първия приобретател без ограничение във времето и срещу заплащането на цена, която позволява на носителя на правото да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието от неговото произведение, вторият приобретател на лиценза, както и всеки последващ негов приобретател, може да се позове на предвиденото в член 4, параграф 2 от тази директива изчерпване на правото на разпространение и следователно да се счита за законен приобретател на копие от компютърна програма по смисъла на член 5, параграф 1 от същата директива, като се ползва от предвиденото в последната разпоредба право на възпроизвеждане.
По изложените съображения Съдът на Европейските общности е решил: 1) Член 4, параграф 2 от Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми трябва да се тълкува в смисъл, че правото на разпространение на копието от компютърна програма се изчерпва, когато носителят на авторското право, който е разрешил, включително безвъзмездно, изтеглянето от интернет върху информационен носител на това копие, е предоставил също така — срещу заплащането на цена, която му позволява да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на произведението, на което е собственик — право на използване на това копие без ограничение във времето. 2) Член 4, параграф 2 и член 5, параграф 1 от Директива 2009/24 трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай на препродажба на лиценз за използване, който поглъща препродажбата на изтеглено от уебсайта на носителя на авторското право копие от компютърна програма, лиценз, първоначално предоставен от този носител на авторско право на първия приобретател без ограничение във времето и срещу заплащането на цена, която позволява на носителя на правото да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието от неговото произведение, вторият приобретател на лиценза, както и всеки последващ негов приобретател, може да се позове на предвиденото в член 4, параграф 2 от тази директива изчерпване на правото на разпространение и следователно да се счита за законен приобретател на копие от компютърна програма по смисъла на член 5, параграф 1 от същата директива, като се ползва от предвиденото в последната разпоредба право на възпроизвеждане. Предвид така изложените мотиви, считам че нормата на чл.18а от ЗАПСП и по специално нейната ал. 3 следва да бъдат ревизирани в описания контекст, касаещ цитираното решение на Съда на европейските общности. Член 18а, ал.1 казва, че първата продажба или друга сделка на територията на държавите - членки на Европейския съюз, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или на екземпляр от него, извършена от носителя на авторското право или с негово съгласие, води до прекратяване на правото на разпространение върху тях на тази територия, с изключение на правото да се разрешава по-нататъшното им отдаване под наем. Алинея трета на този текст обаче споделя виждането, че разпоредбата на чл.18а, ал. 1 от ЗАПСП не се отнася до случаите на предоставяне на оригинали на произведението или на екземпляри от него по цифров път, по отношение на материализираните копия от произведението, направени от получателя със съгласието на носителя на авторското право. Предвид споменатите по-горе мотиви и наличието на преюдициялното тълкуване в обратния смисъл от Съда на Европейските общности считам, че тази нормата на чл.18а, ал.3 от ЗАПСП трябва да бъде сериозно ревизирана а контрарио или отменена.
Автор: адв.Атанас Костов