Преюдициално запитване по ГПК, относно базите данни по ЗАПСП.
Преюдициалното запитване по ГПК, касаещо базите данни в контекста на ЗАПСП и Директива 96/9/ЕО за правна закрила на базите данни. От особено важно практическо значение за решаване на авторскоправните спорове е прецедентът в българското правораздаване, който наскоро бе отбелязан във връзка със спор за авторско право върху база данни, възникнал между две търговски дружества. С казуса бе сезиран Съдът на Европейските общности в Люксембург, след като пред Софийският градски съд бе поискано преюдициално запитване, относно разпоредби от Директива 96/9/ЕО за правна закрилана на базите данни. Преюдициалните запитвания са въплътени в българското законодателство, след подписването на Договора за европейския съюз от България и приемането на компетентността на Съда на европейските общности, касаеща отправените до него преюдициални запитвания по граждански и административни дела. Чисто законодателно, предвид приемането на страната ни като пълноправна членка на ЕО, бяха предприети и изменения на сега действащия ГПК(. обнародван в Държавен вестник от 24.07.2007г.) в този контекст. Нормите на чл.628 от ГПК и следващите предвиждат във връзка с кампетентността на националния съд, че когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. Запитването се отправя от съда, пред който делото е висящо, служебно или по искане на страната. Съдът, чието решение подлежи на обжалване, може да не уважи искането на страната да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или на акт. Определението не подлежи на обжалване. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.
Националният съд винаги отправя запитване, когато се постави въпрос за валидността на акт по чл. 628 ГПК, т.е когато трябва да се тълкува норма от правото на Европейския съюз – както е в случая – искане за тълкуване на конкретна норма на Директива 96/9. Запитването до Съда на Европейските общности съдържа описание на фактите по делото, приложимото национално право, точно позоваване на разпоредбата или акта, чието тълкуване или валидност е предмет на запитването, причините, поради които съдът смята, че исканото преюдициално заключение е от значение за правилното решаване на делото, както и формулировка на конкретното преюдициално запитване. Ако прецени, съдът може да изпрати и препис от делото.С отправянето на запитването съдът спира производството по делото. Определението не подлежи на обжалване. Производството по делото се възобновява след произнасянето на Съда на Европейските общности. Съдът може да постанови подходящи обезпечителни и привременни мерки по искане на страните, докато производството по делото е спряно. Решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Чрез въвеждането на опцията за преюдициялни запитвания да Съда на Европейските общности, българският законодател е дал една позитивна насока в работата на националните съдилища, предвид въвеждането на обективен критерий за оценка на европейски правни норми, имплементирани в българското законодателство. Предвид факта, че решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, се дава възможност за нов тласък в насока на развитие и законосъобразното решаване на възникналите авторскоправни казуси, което гарантира не само отстояването на българското, но и на общо европейското авторскоправно законодателство. В настоящето изложение, с цел да дам пример за приложението на преюдициалното запитване по авторскоправни спорове, ще бъде коментиран конкретен правен спор. Той все още е висящ, но предвид даденото тълкуване на нормите на Директива 96/9 ЕО от Съда на Европейските общности, националният компетентен окръжен съд – в случая СГС, ще е значително улеснен в неговото обективно решаване.
Съдебна практика: За да внеса яснота относно практическата полза, която производтвото по преюдициално запитване има за решаването на даден авторскоправен спор, бих искал да обърна внимание на казус, придобил широка обществена гласност. Като уводна забележка следва да отбележа, че правните норми на Директива 96/9 са инплеминтирани в чл.93б – чл.93з от ЗАПСП. Там изрично е закрепено императивното правило, отговарящо и на смисъла на Директивата, че носител на правото е производителят на базата данни. Законодателят е пояснил изрично, че производител на база данни е физическото или юридическото лице, което е поело инициативата и риска за инвестиране в събирането, сверяването или използването на съдържанието на база данни, ако това инвестиране е съществено в количествено или качествено отношение. Чл. 93в от ЗАПСП казва също, че производителят на база данни има право да забрани извличането чрез постоянно или временно пренасяне на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част върху друг носител по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма.
Ищец по делото на основание чл.93в, ал.1, т.1 и 2 от ЗАПСП е фирмата производител на правен софтуер „Апис-Христович“ ЕООД, а ответник „Лакорда” АД. Спорът е за част от базите данни на продуктите "Апис Право" и "Апис Практика", чието съдържание според ищеца е било неправомерно извлечено и използвано повторно без негово разрешение в продукти на ответника. Предмет на преюдициалното запитване, отправено на основание чл.234 ЕО от Софийски градски съд (България) с акт от 19 ноември 2007 г., постъпил в Съда на 4 декември 2007 г., в рамките на производство по дело, е тълкуването и прилагането на норма от европейското право, а именно чл.7, §1 и §2 от Директива 96/9/ЕО/, свързана с неправомерното извличане и използване на защитена база данни. По спора е образувано дело C 545/07г. на Съда на Европейските общности в Люксембург, четвърти състав. Висящото дело пред СГС е спряно да произнасяне по преюдициалното запитване то Съда на европейските общности. На 5 март 2009 г. Съдът на Европейските общности е постановил решение, касаещо тълкуването на чл.7, параграф 1 и 2 от Директива 96/9 ЕО, на базата на шест поставени въпроса от СГС, при следната фактическа обстановка: Съгласно член 1, параграф 1 от Директива 96/9 нейният предмет е „правната закрила на бази данни в каквато и да е форма“.
За целите на прилагането на посочената директива понятието за база данни се определя в член 1, параграф 2 от нея като „сборник от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени по систематичен или методичен начин и индивидуално достъпни по електронен или друг път“. Според член 1, параграф 3 от същата директива „закрила по настоящата директива не се прилага към компютърните програми, използвани за произвеждане или опериране на бази данни, достъпни по електронен път“. Член 2 от Директива 96/9 гласи: „Настоящата директива се прилага, без да накърнява разпоредбите на Общността, отнасящи се до: a) правната закрила на компютърните програми. Член 3, параграф 1 от посочената директива предвижда закрила с авторско право на „базите данни, които с оглед на подбора или подреждането на съдържанието им представляват собствено интелектуално творение на автора“. Член 7 от същата директива, озаглавен „Обект на закрила“, предвижда право sui generis, формулирано по следния начин: Държавите членки предвиждат право на производителя на база данни, която показва, че е налице количествено или качествено съществена инвестиция за придобиването, проверката или оформлението на съдържанието, да не допуска извличане и/или повторно използване на цялата или на съществена част, в количествено или качествено отношение, от съдържанието на тази база данни. „Извличане“ в контекста на Директивата, означава постоянното или временното пренасяне на цялата или на съществена част от съдържанията на база данни върху друг носител по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма. „Повторно използване“ означава каквато и да е форма на публично представяне на цялата или на съществена част от съдържанието на база данни чрез разпространение на копия, даване под наем, чрез on line или други форми на предаване. Първата продажба на копие от базата данни в Общността от носителя на правото или с негово съгласие изчерпва правото на контрол върху препродажбата на това копие в Общността. Нееднократното и системното извличане и/или повторно използване на несъществените части от съдържанията на бази данни, изискващи действия, които противоречат на нормалното използване на тази база данни или които неоснователно увреждат законните интереси на производителя на базата данни, не са разрешени.“ В правото на Република България правната закрила на базите данни е уредена в Закона за авторското право и сродните му права (Държавен вестник, бр. 56 от 29 юни 1993 г.) в изменената му версия, публикувана в Държавен вестник, бр. 73 от 5 септември 2006 г. (наричан по-нататък „ЗАПСП“). Разпоредбите на член 1, параграфи 2 и 3 от Директива 96/9 са транспонирани в § 2, точка 13 от Допълнителните разпоредби на ЗАПСП, а разпоредбите на член 7, параграфи 1 и 2 от посочената директива са транспонирани в член 93б и член 93в, алинея 1 от този закон.
Софийски градски съд е сезиран от Апис с искова молба с предмет, от една страна, преустановяване на твърдяно неправомерно извличане и повторно използване от страна на Лакорда на съществени части от неговите продуктови модули „Апис право“ и „Апис практика“, които са част от обща правно-информационна система, а именно — към момента на осъществяване на обстоятелствата по главното производство — „Апис 5х“ и впоследствие „Апис 6“, и от друга страна — обезщетяване на вредите, които ищецът в главното производство е претърпял в резултат от поведението на Лакорда. Апис поддържа, че е производител на бази данни по смисъла на ЗАПСП и че е направил значителни инвестиции в събирането, сверяването, систематизирането и актуализирането на данните, съдържащи се в неговите продуктови модули „Апис право“ и „Апис практика“. Основните дейности във връзка с тази инвестиция се състояли в дигитализация, конвертиране, коректорска обработка, технологична обработка, консолидиране на нормативни текстове и юридическа обработка. Апис твърди, че лица, които са работили в софтуерния му отдел преди да създадат Лакорда, неправомерно са извлекли съществени части от неговите продуктови модули, което е дало възможност на последното дружество да произведе и през септември 2006 г. да пусне на пазара собствени продуктови модули „Българско право“ и „Съдебна практика“, които са част от общата правно-информационна система „Лакорда Легис“. Апис твърди, че без неговото разрешение Лакорда е извлякло от продуктовия модул „Апис право“ текстовете в тяхната консолидирана версия на над 19 700 документа, които представляват: действащи нормативни актове, изменителни актове, отменителни актове, както и ненормативни актове. Освен това над 2 500 документа, представляващи предишни редакции на нормативните актове за периода 2001—2006 г., били извлечени от продуктовия модул „Апис право“ и били повторно използвани в системата „Лакорда Легис“. По този начин Лакорда извлякло от модула и повторно използвало 82,5 % от общия брой документи, които се съдържат в него, което представлявало количествено съществена част от съдържанието на този модул. Според твърденията на ищеца, 2 516 непубликувани съдебни акта, с които това дружество се снабдило с разрешението на съответните съдилища и които то събрало в своя продуктов модул „Апис практика“, са извлечени от Лакорда от този модул и включени в модула „Съдебна практика“, което предвид особената стойност на тази непубликувана практика според Апис представлява съществена в качествено отношение част от продуктовия модул „Апис практика“. Лакорда отрича да е извършвало каквото и да било неразрешено извличане и повторно използване на продуктовите модули на Апис. То поддържа, че неговата система „Лакорда Легис“ е резултат от значителни самостоятелни инвестиции в размер на 215 000 лева. За създаването на тази система работил екип от компютърни специалисти, юристи и администратори, като тя се основавала на оригинални компютърни програми за създаване, актуализиране и визуализиране на бази данни, позволяващи много по-бързо и качествено обработване на данните и много по-бърз и качествен достъп до информацията в сравнение с другите правно-информационни системи. Освен това тези продуктови модули се характеризирали с напълно различна структура от модулите на Апис. Лакорда изтъква, че за да осъществи проекта си, е използвало отношенията си с различни национални и европейски институции. Използвани били и публично достъпни източници като Държавен вестник и официални сайтове на национални институции и юрисдикции, което обяснявало голямата прилика между съдържанието на неговите продуктови модули и тези на Апис, както и наличието, в незначителна степен обаче, на характеристики, аналогични с тези на продуктовите модули на Апис, особено що се отнася до препращанията към преводи и до служебните команди. Впрочем съгласно ЗАПСП официалните актове на държавните органи не попадали в приложното поле на режима на авторскоправна закрила.
Софийски градски съд посочва, че за установяване на нарушение в случая по делото, с което е сезиран, следва да тълкува и прилага нормата на член 93в, алинея 1 от ЗАПСП, който транспонира член 7, параграф 2 от Директива 96/9 на ЕО и спира производството по делото, за да постави на Съда на ЕО следните преюдициални въпроси:
„1. Как да се тълкуват и разграничат понятията „постоянно пренасяне“ и „временно пренасяне“ с оглед: – установяване на извършено извличане по смисъла на член 7, параграф 2, буква а) от Директива [96/9] от база данни, достъпна чрез електронно средство? – в кой момент следва да се приеме, че е налице извършено извличане по смисъла на член 7, параграф 2, буква а) от Директива [96/9] от база данни, достъпна чрез електронно средство? – какво е значението за преценката на осъществено извличане, ако така извлеченото съдържание на база данни е послужило за създаването на нова и модифицирана база данни?
2. Какъв критерий следва да приложи при тълкуване на понятието „извличане в съществена в количествено отношение част“, ако базата данни са групирани и се използват в отделни подгрупи, които са самостоятелни пазарни продукти? Трябва ли като критерий да се използва обемът на базите данни в целия пазарен продукт или като критерий следва да се използва обемът на базите данни в съответната подгрупа?
3. При тълкуване на понятието „съществена в качествено отношение част“ следва ли да се използва като критерий обстоятелството, че определен вид данни, които се твърди да са били извлечени, са били придобити от производителя от източник, който не е общодостъпен и поради това тяхното набавяне би могло да стане само чрез извличането им от базите данни на този именно производител?
4. Чрез прилагането на какви критерии следва да се установи наличието на извършено извличане на база данни, достъпни чрез електронно средство? Ако базата данни на производителя притежава специфична структура, бележки, препращания, служебни команди, полета, хипертекстови връзки и редакционни текстове и същите тези бъдат открити у базата данни на твърдения нарушител, може ли това да се тълкува като белег на извършено извличане? Играят ли роля при тази преценка различните оригинални структури на организацията на двете противопоставени бази данни?
5. Има ли значение компютърната програма/системата за управление на база данни/ при установяване на извършено извличане, като същата не е част от базата данни?
6. Доколкото според Директива [96/9] и практиката на Съда на ЕО „съществена част от базата данни в количествено и качествено отношение“ е обвързана със съществени инвестиции за придобиване, проверка или оформление на база данни, как следва да се тълкуват тези понятия по отношение на публично достъпни нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи и съдебна практика?“
По изложените съображения Съдът на Европейските общности (четвърти състав) е постнановил следното решение:
1) Разграничението между съответните понятия „постоянно пренасяне“ и „временно пренасяне“ по смисъла на член 7 от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни се основава на критерия за времето на съхранение на извлечените елементи от защитената база данни върху носител, различен от носителя на тази база данни. Моментът, в който е налице извличане по смисъла на посочения член 7 от защитена база данни, достъпна чрез електронно средство, съответства на момента на фиксирането на пренасяните елементи върху носител, различен от носителя на тази база данни. Това понятие за извличане не зависи от целта, преследвана от извършителя на разглежданото действие, нито от евентуално внесените от него модификации в съдържанието на така пренесените елементи, нито от евентуалните разлики в структурната организация на съответните бази данни. Обстоятелството, че материалните и техническите характеристики на съдържанието на защитена база данни на даден производител са налице и в съдържанието на база данни на друг производител, може да се тълкува като белег за наличието на извличане по смисъла на член 7 от Директива 96/9, освен ако това съвпадение може да се обясни с други фактори, а не само с извършено пренасяне между двете съответни бази данни. Фактът, че елементите, придобити от производителя на база данни от източници, които не са публично достъпни, са налице и в базата данни на друг производител, сам по себе си не е достатъчен да докаже наличието на такова извличане, но може да представлява белег за него. Естеството на компютърните програми, използвани за управлението на двете електронни бази данни, не е част от преценката за наличието на извличане по смисъла на член 7 от Директива 96/9.
2) Член 7 от Директива 96/9 трябва да се тълкува в смисъл, че при наличието на обща съвкупност от елементи, която включва отделни подгрупи, когато се преценява наличието на извличане и/или повторно използване на съществена част в количествено отношение от съдържанието на база данни по смисъла на този член, обемът на елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от една от тези подгрупи, трябва да се съпостави с обема на цялото съдържание на тази подгрупа, ако тя сама по себе си представлява база данни, отговаряща на условията за предоставяне на закрила с правото sui generis. В обратния случай и стига посочената съвкупност да представлява такава защитена база данни, съпоставката трябва да се извърши между обема на елементите от различните подгрупи на тази съвкупност, за които елементи се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани, и обема на цялото съдържание на посочената съвкупност. Обстоятелството, че елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от защитена с правото sui generis база данни, са били придобити от нейния производител от източници, които не са публично достъпни, може в зависимост от размера на човешките, технически и/или финансови средства, вложени от този производител за събирането на разглежданите елементи от такива източници, да има значение за квалифицирането на тези елементи като съществена в качествено отношение част от съдържанието на съответната база данни по смисъла на член 7 от Директива 96/9. Официалният и публично достъпен характер на част от елементите, съдържащи се в база данни, не освобождава националната юрисдикция от задължението при преценката на наличието на извличане и/или повторно използване на съществена част от съдържанието на посочената база данни да провери дали елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от посочената база данни, представляват съществена в количествено отношение част от цялото съдържание на последната или евентуално дали представляват съществена в качествено отношение част от него, доколкото се явяват голяма човешка, техническа или финансова инвестиция за придобиване, проверка или оформление. Както от общата формулировка, използвана в член 1, параграф 2 от Директива 96/9 за правна закрила на базите данни, за да се определи понятието за база данни по смисъла на тази директива, така и от целта на предвидената в член 7 от тази директива закрила с правото sui generis следва, че волята на общностния законодател е била да придаде на това понятие широк смисъл, за който са без значение съображенията, свързани по-специално с материалното съдържание на разглежданата съвкупност от елементи. Освен това както произтича от член 7, параграф 4 от Директива 96/9, правото sui generis се прилага независимо от пригодността на базата данни и/или на нейното съдържание за закрила по-специално от авторско право. От това следва, че обстоятелството, че съдържащите се в дадена правноинформационна система елементи не могат да се ползват със закрилата на авторското право поради своя официален характер, само по себе си не може да обоснове лишаването на съвкупността от такива елементи от качеството „база данни“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 96/9, нито изключването на такава съвкупност от приложното поле на закрилата с правото sui generis.
Автор: адв.Атанас Костов