Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Обезпечителни мерки по отношение на авторскоправните искове.

Обезпечителният процес при авторскоправните искове крие своите специфики, предвид особеностите на обезпечителната нужда и специалната норма на чл. 96а ЗАПСП. Последните изменения в него бяха направени през 2005г., като преди това имаше две предходни ( ДВ, бр. 28 от 2000 г., ДВ, бр. 77 от 2002 г., бр. 99 от 2005 г.) Обезпечение може да се иска както по отношение на бъдещ иск, така и в едно вече висящо исково производство. Съгласно чл. 390, ал. 1 от ГПК родово компетентен да разгледа молбата за обезпечение на бъдещ иск е родово компетентният да разгледа бъдещия иск съд, а местно компетентен- този по постоянен адрес на ищеца. Родово компетентни да допускат обезпечения на авторскоправни искове са окръжните съдилища. С постановяване на определението за допускане на обезпечението, съответният окръжен съд определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението. За разлика от процесуалната норма на чл.391, ал.1 ГПК, със създаването на специалния текст на чл.96а ЗАПСП, законодателят предвиди следната възможност. При нарушение на авторско право, сродно на него право или право по чл. 93в или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът, по искане на носителя на съответното право или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може, без да уведоми лицето, по отношение на което се иска обезпечителната мярка за това, да допусне и съответните обезпечителни мерки.

Нуждата от обезпечение на авторскоправните искове, наложи появата на този текст в ЗАПСП, с цел една конкретна и съобразена с предмета на обезпечението уредба. Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако: искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства относно авторството на ищеца, нарушенията, извършени спрямо неговите авторскоправни правомощия, които обстоятелства да доведат до един завършен фактически състав в тяхната взаимна съвкупност, т.е всичко това да доведе съда до правния извод, че бъдещият или висящият иск е евентуално основателен(чл.391, ал.1 ГПК). Ако ищецът не е представил достатъчно годни доказателства за посочените обстоятелства от значение за доказването на авторскоправния си иск, които ще са предмет на установяване в бъдещия или настоящ спор между страните, съдът може да постанови да бъде представена гаранция в определения от него размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите – чл.391, ал.2 ГПК. Ако в последствие се установи, че наложена обезпечителна мярка е поискана неоснователно, ответната страна може да иска от лицето, спрямо която тя е била допусната(т.е ищецът), да й заплати причинените в следствие на обезпечението вреди. Ето защо съгласно чл.391, ал.3 от ГПК размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът евентуално би претърпял, ако обезпечението се окаже допуснато неоснователно. Важно е да се отбележи, че обезпечение на иска може да бъде допуснато дори когато делото бъде спряно.

Както вече споменах допускането, налагането и отменянето на обезпечителните мерки при авторскоправните искове се извършва по общия процесуален ред на чл. 389 - 403 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 398, ал. 2, изречение първо и доколкото този процесуалния закон не предвижда друго. Обезпечителната мярка забрана за извършване на дейността се налага със съобщаването й от съда на ответника или на третата страна по спора. Обезпечителните мерки по чл.96а, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗАПСП се налагат от държавен или частен съдебен изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за допускане обезпечението на ответника в тридневен срок от постъпването на молбата на ищеца до съдебния изпълнител. Обезпечителната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство. Ищецът или негов представител имат право да присъстват и съдействат при налагането на обезпечителните мерки. Обезпечителна мярка по чл.96а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване. Тази норма, приета е през 2005г., отговаря на целта на съвременната обезпечителна нужда при авторскоправните искове, като противоречи на вече създадената „стара съдебна практика” по въпроса, но за това ще стане въпрос по-късно в настоящето изложение. Споменатите факти показват особената динамика в развитието на българското авторскоправно законодателство и стремежа да се отговори на все по-новите тенденции, наложени от практиката, така и отразява липсата на желанието за намиране на по-гъвкави модели у магистратите и правоприлагащите органи, за отразяване на тези специфични юридически модели и практики, водещи до конкретни резултати.

Предвид спeцификата на авторскоправните искове, допустимите от ЗАПСП обезпечителни мерки в хипотезата на чл.96а ЗАПСП са следните:

1. забрана за извършване на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване на произведение, обект по чл. 72 ЗАПСП или база данни по глава единадесета "а";

2. изземване на екземплярите от произведението, от обектите по чл. 72 ЗАПСП или от базата данни по глава единадесета "а", за които се твърди, че са неправомерно възпроизведени негативите, матриците, клишетата и други подобни, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите, както и други доказателства от значение за доказване на нарушението;

3. изземване от употреба или запечатване на оборудването, за което се твърди, че се използва или ще се използва за извършване на нарушения;

4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушение.

Съдебна практика: С цел по-добра практическа обосновка и вникване в конкретиката на проблемите, които поставя чл.96а ЗАПСП, си позволих да използвам два примера от практиката на СГС(Софийски градски съд) и САС(Софийски апелативен съд) по допускане и налагане на обезпечителни мерки.  

Първият казус касае проблема, дали и как обезпечителната мярка може да бъде приложена спрямо трети лица, неучастващи в авторскоправния спор, но за които има събрани достатъчно доказателства, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване на авторско произведение. Коректно е да се отбележи, че все пак определението, което ще разгледаме е било постановено през 2002г., когато нормата на чл.96а, ал.2 т.8 ЗАПСП не е била действаща все още. Ето защо към тази дата СГС е приел, че разпростиране въздействието на обезпечителната мярка, чрез налагането й спрямо трето, чуждо на спора лице, е необосновано, тъй като- търсената с иска защита, чийто персонален обхват при завеждането му зависи от преценката на ищеца, не е насочена срещу това трето лице, защото по отношение на него липсва обезпечителна нужда, по см. на чл. 310, ал. 1 от ГПК(отм), и съответно - не е налице основание за засягане на правната му сфера, във връзка с предявената искова претенция. С въпросното определение от 21.01.2002 г. и от 1.03.2002 г. по гр. д. № 1490 от 2001 г., СГС е допуснал обезпечение на предявените от С. Р., М. Г., З. К., К. Н. и М. Н. срещу Б. М. искове, с пр. осн. чл. 94, ал. 2, т. 3 от ЗАПСП - за присъждане на обезщетение за нарушаване на имуществени и неимуществени авторски права на ищците, чрез налагане на обезпечителна мярка по чл. 96а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП - забрана разпространението на учебник "Химия в медицината - химичен наръчник за лекари и зъболекари", издаден от издателство "М. и ф." през месец 09.2001 г. Софийски градски съд е определил гаранция за допускане на обезпечението в размер на 500 лева, като е отказал да наложи допуснатата обезпечителна мярка и спрямо издателството, тъй като то не е ответна страна по спора. Недоволни от постановеното определение са останали и двете страни по иска, които го обжалват в законоустановения срок, с оплаквания за порочността му. Ищците обжалват отказа на СГС да наложи допуснатата обезпечителна мярка и спрямо издателя - издателство "М. и ф.". Намират, че в случая авторът на учебника не осъществява сам дейността по разпространението му, а с тази дейност се занимава издателят. Затова, отказът да се наложи обезпечителната мярка и спрямо него, на практика обезсмисля допуснатото обезпечение. Молят определението на СГС да бъде отменено в частта му, с която е отказано налагане на обезпечителната мярка по чл. 96а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП и спрямо издателя и да се постанови ново, с което тази мярка да се наложи и на издателя, при отчитане на съвместния характер на дейността по разпространяване на учебника.

Ответникът по иска обжалва определението за допускане на обезпечението - намира, че в случая, не са налице предпоставките по чл. 310, ал. 1 от ГПК за допускане на обезпечение: ищците не са доказали обезпечителната си нужда, а наложената обезпечителна мярка е самоцелно насочена към уронване на човешкия и научен авторитет на ответника. Всяка от страните оспорва частната жалба на противната страна и моли да бъде оставена без уважение. Софийският апелативен съд е разгледал жалбите и обсъдил становищата и доводите на страните по въпросите, съставляващи техен предмет, като стига до следните правни изводи. С исковата молба са предявени искове за обезщетяване на вреди от нарушаване на неимуществени (чл. 15 от ЗАПСП ) и имуществени (чл. 18 от ЗАПСП ) авторски права на ищците. За обезпечаване на исковете за обезщетение СГС, в съответствие с искането на ищците, е допуснал налагане на специалната обезпечителна мярка по чл. 96а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, като е определил и гаранция по чл. 310, ал. 2 от ГПК(отм). В случая, с оглед изложените в исковата молба твърдения за извършени от ответника нарушения на авторските права на ищците и представените писмени доказателства в тази насока, наложената от СГС обезпечителна мярка е приложима и подходяща. Обезпечителната нужда по чл. 310, ал. 1 от ГПК се предполага при липса на доказателства, които да я опровергават по несъмнен начин, както е в случая. Изложените в частната жалба на ответника твърдения за използуване на обезпечителната заповед и за други, чужди на исковото производство по делото цели, не налагат извод за ненужността и незаконосъобразността на допуснатото обезпечение. Затова, според САС, оплакванията в частната жалба на ответника срещу допускането на обезпечението са неоснователни. Неоснователни са и оплакванията в частната жалба на ищците срещу отказа на СГС да наложи допуснатата обезпечителна мярка по чл. 96а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП и спрямо издателя. Обезпечителните мерки засягат правната сфера на ответника по иска - те обезпечават именно реализирането на правата на ищците по бъдещо решение срещу него (чл. 310, ал. 1 от ГПК(отм ); че и обезпечителната мярка по ЗАПСП се предприема спрямо ответника следва от разпоредбите на чл. 96а, ал. 1 и ал. 7 от ЗАПСП. Разпростиране въздействието на обезпечителната мярка, чрез налагането й и спрямо трето, чуждо на спора лице, е необосновано - търсената с иска защита, чийто персонален обхват при завеждането му зависи от преценката на ищеца, не е насочена срещу това трето лице, по отношение на него липсва обезпечителна нужда, по смисъла на чл. 310, ал. 1 от ГПК(отм.), и съответно - не е налице основание за засягане на правната му сфера, във връзка с предявената искова претенция. С оглед на изложеното, САС намира, че постановеното от СГС определение по искането за допускане на обезпечение на иска е правилно. Частните жалби и на двете страни са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Във вторият казус, който съм подбрал, целя да коментирам аналогичен на първия случай, като представям на вниманието на читателя едно искане за обезпечение по авторскоправно дело, което също касае интересите на трета страна по спора. Определението, на което ще спра вниманието Ви е на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав ч.гр.д.№ 2452 по описа за 2008 год. Производството е по реда на § 2,ал.1 от преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на ГПК във връзка с чл.315,ал.1 от ГПК /отм./ и чл. 214,ал.1 от ГПК /отм./ и е образувано по частна жалба на Р. И. Д. М и М. Й. Д. М срещу определение от 08.10.2008г., с което е оставена без уважение молбата им за допускане на обезпечение на исковете им за забрана на публично представяне и каквото и да е било използване на филма „И" чрез обезпечителната мярка забрана на БНТ да излъчва този филм. Отхвърлянето на искането за налагане на обезпечителна мярка първоинстанционният СГС е обосновал с твърдение, че неправомерното използване на сценарий следвало да се разграничава от неправомерното използване на филма, който е създаден на базата на неправомерно използвания сценарий. Ищците Р. И. Д. М и М. Й. Д. М твърдят в жалбата си, че СГС не е посочил в какво се състои и какви са последствията, ако се направи твърдяното разграничаване и по какъв начин едно такова разграничаване обосновава отхвърлянето на искането. В определението липсват правни изводи свързани с посоченото разграничаване. Друг мотив на ищците за наличие на съществени процесуални нарушения при постановяване на определението на СГС е че обжалваното определение не съдържа мотивите, върху които съдът е изградил своя извод за липсата на основателност на искането. Липсата на мотиви в определението представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното определение. СГС посочва също така, че ищците не претендират авторско право върху филма "И", както и върху неговия сценарий. С предявената искова молба Р. И. Д. М и М. Й. Д. М твърдят, че ответникът е нарушил изключителното право на автора да разрешава използването му от други лица, включително и чрез извършването на промени и нарушаването на целостта на произведението. След изменението на чл. 18 ал.2 т. 5 ЗАПСП от 2000 година, преработката може да се изразява не само в използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение, но и в приспособяване и внасяне на всякакъв вид промени в произведението. Текстът на тази разпоредба, сравнен с предходната му редакция в сила до изменението, не оставя никакво съмнение, че според законодателя преработката не винаги трябва да се изразява в създаване на ново произведение, но може да се изразява в извършването на промени (всякакъв вид).

Поради тези мотиви и несъответствието на фактическите изводи на СГС с действителните твърдения на страните, ищците твърдят, че у първоинстанционния СГС се е формирало погрешно вътрешно убеждение, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното определение (т. 12 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 на ВКС). По всичките тези съображения, изложени в частната жалба, жалбоподателките(ищци) молят САС обжалваното определение да се отмени и се уважи искането за забрана на излъчването и каквото и да е използване на филма „И" с искане да се изпрати съобщение за постановената обезпечителна мярка на БНТ и „П" ООД. Ответникът по частна жалба не е взел становище по същата. Софийският апелативен съд е намерил, че частната жалба на Р. И. Д. М и М. Й. Д. М е допустима. Тя е била подадена в срока по чл.214,ал.1 от ГПК /отм./ от ищците в първоинстанционното производство, чиято молба за допускане на исканото обезпечение е била отхвърлена с обжалваното определение. Разглеждайки частната жалба по същество Софийски Апелативен съд /САС/ е приел за установено следното : С исковата молба по делото са предявени следните в субективно и обективно съединяване искове на Р. И. Д. М и М. Й. Д. М срещу „П" ООД : за установяване, че „П" ООД е реализирал филма „И" като неправомерно е ползвал преработка на сценария на И. Д.М с работно заглавие „П", да се забрани публичното представяне и каквото и да е използване на филма „И", за присъждане на възнаграждение за използване по смисъла на чл.18,ал.2,т.8 от ЗАПСП и обезщетение за неимуществени вреди. Последните два иска са предявени като частични. Ищците искат допускане на обезпечение на исковете им по чл.95,ал.1,т.2 от ЗАПСП. Тези искове са допустими. Основателността на същите искове е обусловена от уважаване на предявените от ищците искове по чл.95,ал.1,т.1 от ЗАПСП за установяване, че „П" ООД е реализирал филма „И" като неправомерно е ползвал преработка на сценария на Й. Д. М с работно заглавие „П". От представените писмени доказателства се установява, че И.К. Д. М е наследодател на ищците и за него са възникнали авторски права върху сценария на игрален филм с работно заглавие „П" по силата на създаването на същия.

Наследодателят на ищците е написал сценария за игралния филм по силата на сключен договор с дружество „П" ООД в качеството му на продуцент, на което дружество с последващ договор той е отстъпил и правото да реализира игрален филм с работно заглавие „П" по същия сценарии. Съобразявайки първо, че за преработка на едно произведение се иска съгласие на автора, а след неговата смърт на наследниците му /разбира се в рамките на времетраенето на наследените авторски права/, отчитайки на следващо място че процесния филм е създаден в съавторство на няколко лица, САС приема, че обезпечение на исковете по чл.95,ал.1,т.2 от ЗАПСП следва да се допусне при условията на чл.310,ал.1,б."б" от ГПК /отм./. Ищците-частни жалбоподатели следва да представят парична гаранция в размер на 1 000 лева в подкрепа на вероятната основателност на исковете, чието обезпечение те искат. Посочената от жалбоподателите обезпечителна мярка, така както тя е уточнена в частната им жалба е изрично предвидената в разпоредбата на чл.96а,ал.1,т.1 от ЗАПСП. Съдът е намирил същата мярка за подходяща, защото е съобразена с обезпечителната нужда на ищците, така както тя е изложена в искането. Съобразно изложеното, САС е приел, че обжалваното определение на СГС следва да се отмени, като вместо него е постановено друго определение, с което се допуска исканото обезпечение срещу представяне на гаранция при условията на чл.310,ал. 1 ,б."б" от ГПК /отм./. Допуснатото обезпечение на предявените от Р. И. Д. М и М. Й. Д. М искове е с правно основание по чл.95,ал.1,т.2 от ЗАСПС, като се изразява конкретно в забрана за излъчването и каквото и да е използване на филма „И" от БНТ, срещу представяне на парична гаранция в размер на 1 000 /хиляда/ лева, вносима от Р. И. Д. М и М. Й. Д. М съгласно чл.180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Гаранцията е внесена своевременно от ищците, след което на базата на обезпечителна заповед на СГС, са изпратени съобщения по чл.96а,ал.З от ЗАПСП за допуснатата забрана на БНТ и обезпечението, спрямо трето лице, неучастващо в спора е наложено. Същата обезпечителна мярка е наложена и на ответника „П” ООД.

Коментарът по тези два казуса, показва рефлективността на българските съдилища, в частност СГС и САС, относно правоприлагането на новите текстове в ЗАПСП - в конкретния случай нормата на чл.96а, ал.2 т.8 ЗАПСП относно налагане на специфичните обезпечителни мери, предвидени от ЗАПСП. Този подход на вникване в авторскоправната доктрина от СГС и САС заслужава адмирации, тъй като доскоро авторскоправната материя определено беше свързана по мое мнение с едно неразбиране и пренебрегване както от правоприлагащите, така и от съдебните органи. Това особено силно се отнасяше до недопускането на обезпечителни мерки по отношение на авторскоправните искове, нещо, което бе погрешно по мое му, тъй като препятстваше извънсъдебното разрешаване на тези спорове.

 

Автор: адв.Атанас Костов