Нормата на чл.172а от НК. Теория и съдебна практика. Коментар.
На базата на уеднаквяването на законодателството на Република България с международни актове в областта на авторското право, пред 1995г. чрез една от поредните промени на НК, бяха въведени няколко текста, чиито обект на наказателно преследване престъпленията, касаят деянието "контрафакция". От тогава и до настоящия момент в раздел VII на НК, визиращ престъпленията против интелектуална собственост, съществува чл.172а от НК, които инкриминира деянията, насочени към нарушаване на авторски права. Прави впечатление, че систематиката на гражданското право относно интелектуалната собственост е пренесена и в НК, като са създадени текстове, касаещи авторското право (чл.172а НК) и отделно текстове, касаещи индустриалната собственост (чл.172б НК). Текстът на чл.172а НК е особено интересен, тъй като той въвежда един сравнително нов обект на наказателноправна превенция в българското право. Може би това е една от причините тази норма да е свързана с особено противоречива практика на съдилищата, продиктувана според мен от липсата на еднакви обективни критерии, които да бъдат прилагани при разкриването и наказването на престъпленията, касаещи авторскоправното законодателство. Друга причина е факта, че на деянията против интелектуалната собственост се гледа като на такива, които са с ниска степен на обществена опастност. С настоящето изложение ще се опитам да внеса малка яснота в проблема. Предвид промените в сега действащият НК, които касаят чл.172а от НК, законодателят не е намерил за целесъобразно да даде законово определение в чл.93 от НК на термините „записване”, „възпроизвеждане”, „разпространяване”, „излъчване”, „предаване”, „използване по друг начин на чужд обект на авторско или сродно на него право”.
Препращането към специалния граждански закон (ЗАПСП) в този ред на мисли е според мен логично, но отчасти неприемливо, тъй като формулировките дадени в ЗАПСП, не касаят престъпни деяния, които съдържат своята специфика от обективна и субективна страна. Ето защо считам, че при създаването на новия раздел „Престъпления против интелектуалната собственост” е следвало в нормата на чл.93 от НК да бъдат дадени и формулирани наказателноправните понятия, отоносно деянията „записване”, „възпроизвеждане”, „разпространяване”, „излъчване”, „предаване”, „използване по друг начин на чужд обект на авторско или сродно на него право”, като се отчетат възможните особености на изпълнителното деяние от субективна и обективна страна, предвид възможния предмет на престъплението. Липсата на кокретно наказателноправно разбиране за посочените понятия и деянията, обуславящи конкретен фактически състав според мен са в основата на проблемите, които съществуват при прилагането на чл.172а НК, от самото начало на въвеждането му и до настоящия момент. Не казвам, че сочените понятия трябва да бъдат променени изцяло, тъй като те отговарят и на международноправната доктрина в областта на авторското право. Просто те трябва да бъдат адекватно формулирани и допълнени за целите на наказателната превенция. Съдебната практика също е твърдо ориентирана към препращане към специалния ЗАПСП.
Конкретен пример в тази насока е решение № 573 от 14.11.2005 г. на ВКС по н. д. № 1101/2004 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов. В мотивите на същото решение четем, че „ той (ЗАПСП) именно е законът, който има предвид чл. 172а НК и това следва изрично по аргумент за по-¬силното основание от петата алинея на разпоредбата, според която "за маловажни случаи деецът се наказва по административен ред по Закона за авторското право и сродните му права". От тук веднага следват няколко логични въпроси – кой случай е маловажен и кой не от гледна точка на престъпленията по чл.172а от НК и какъв е обективният критерий за това, въведен от законодателя? Ако се върнем пак на казаното по-горе от мен въпросът е – кое „записване”, „възпроизвеждане”, „разпространяване”, „излъчване”, „предаване”, „използване по друг начин на чужд обект на авторско или сродно на него право” е маловажен случай и обратното - на базата на какви наказателноправни критерии, изградени в НК, извършителят ще трябва да търпи наказателна отговорност за извършване на престъпление, изразяващо се в нарушаване на авторски или сродни права? Липсата на подобна нормативна уредба от моя гледна точка води до двустранен пробив в системата, от една страна изразяващ се в липсата на обективно правораздаване и от друга – в предоставяне на инструмент в ръцете на правонарушителите, които им позволяват да избягват наказателно преследване. Използването на бланкетни правни норми в позитивно наказателно право е правна конструкция в НК, която аз лично не споделям, имайки предвид спецификата на престъпленията против интелектуалната собственост. Тук е използван принципът на икономия чрез препратки към текстове на специалния ЗАПСП, без да се отчете обстоятелството, че по-удачно би било едно прилагане на наказателния закон в собствен смисъл, чрез изрично формулирани за целта норми. Още през 1938 нашият виден юрист проф. Константин Кацаров публикува реферат на тема „Съгласуване на гражданския и търговския закон с наказателния и процесуални закони”, чиято основна тема е съгласуването на Наказателния кодекс с гражданските закони. Очевидно има какво още да се желае по въпроса близо 80 години по-късно.
Обществена опасност на престъплението по чл. 172а НК. Обществената опасност на това престъпление се изразява в увреждането на икономическите интереси на авторите от особено „модерните” напоследък престъпления „пиратство”, „плагиатство”, „хакер атаки” и натрапено съавторство. Фактът, че интелектуалната собственост и в частност авторското право стои в основата на особено мощни творчески индустрии в областта на изящните изкуства, музиката, киното, архитектурата, дизайна, науката и компютърните технологии, сочи увреждането на обществен интерес от особена значимост. Нарушаването и престъпните мотиви по отношение на описаните авторски правомощия понякога не само причинява значителни материални щети за авторите и титулярите на сродни права, но и води до увреждане на имиджа, моралните устои и принципи на публични организации, което има широк обществен негативен ефект. В чл.93, т.9 от НК законодателят е определил какво е маловажен случай, с оглед на обществената опасност на престъплението. Това са тези деяния, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Важно е да се отбележи, че предвид спецификата на предмета на авторското право, много е трудно да се изгради ясен критерий какво е маловажен случай точно при престъпленията против интелектуалната собственост. Първо в България не съществува легален пазар на изкуството, който да остойностява реално дадено произведение на авторското право – например произведение на изящното изкуство. Второ, сърцевината на авторския труд, изразяваща се в самото обективирано произведение, често има различна публична значимост. Например едно е да бъде незаконно възпроизведена книга на Иван Вазов и съвсем друго, да бъде незаконно тиражирана книга на съвременен български автор. Но тук отново стигаме до един субективизъм в преценката относно това, кое е маловажен случай, тъй като Маркес е съвременен автор, нобелов лауреат и тиражирането на негови литературни произведения незаконно не би трябвало да е маловажен случай. Поради такова незаконно тиражиране той оттегли правата си за България в началото на 90-те. Опитвам се да кажа, че при определяне на обществената опастност на престъпленията против обекти на авторското право и сродните права, като критерий трябва да се взима личността на автора или на носителя на сродни права, неговата известност в обществото, постиженията му в областта на културата, науката и изкуството, което е от съществена значимост за общественото отражение на извършеното престъпление.
Обект на престъплението – родовият обект на престъплението визира нарушаването на правата на интелектуалната собственост, като той включва в себе си обществените отношения, осигуряващи законосъобразното и неприкосновено право на ползване и разпореждане с правото на интелектуална собственост на авторите в частност. Непосредствен обект на престъплението по чл. 172а от НК представляват онези обществени отношения, осигуряващи неприкосновеността на авторскоправните правомощия на автора, както и сродните на авторските права. В тази връзка обектът на престъпното посегателство може да бъде реално индивидуализиран след запознаване с конкретните негови предмети, както и с качеството на правоимащия спрямо правото, което е нарушено.
Субект на престъплението по чл.172а НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице, т.е физическо лице, навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление. От субективна страна, формата на вината при престъпленията по чл. 172а НК ¬ презюмира ¬ пряк или евентуален умисъл в хипотезата на чл. 11, ал. 2 НК. Част от фактическия състав, касаещ умисъла на дееца обхваща и задължителното изискване, че възпроизвеждането, продажбата, даването под наем, в заем или какъвто и да е друг вид комерсиално използване на произведението, обект на авторско или сродно право, е извършено без необходимото по закон изрично съгласие на носителя на авторското право или на носителя на сродното право. Съобразно действащото българско наказателно право, юридическите лица не могат да носят наказателна отговорност. Напоследък в сферата на авторското право все по често нарушители са юридически лица: телевизии, радиостанции, филмови компании, софтуерни фирми, продуцентски къщи и т.н. Оказва се, че тези организации като юридически лица не подлежат на наказателна отговорност, ако извършат престъпление. Този въпрос отдавна е решен в европейските страни, като например във Франция след измененията на Наказателния кодекс от 1993 г. е познат институтът на „корпоративната наказателна отговорност”. За съжаление у нас винаги нещата се развиват по-тромаво и на настоящия етап юридическите лица не носят наказателна отговорност, тъй като действа старият принцип, че наказателната отговорност е лична, т.е е приоритет само и единствено на физическите лица. Подписването на договора за присъединяването на България към Европейския съюз и приемането на множество директиви в областта на интелектуалната собственост като част от българското законодателство, трябва да положат началото на нови изменения в НК, именно в посочената по-горе насока.
Предмет на престъплението. При контрафакцията са обособени пет отделни и различни по съдържание предмети на престъплението, които са: чужди произведения на науката, литературата или изкуството. Тези предмети по анология се намират в нормата на чл.173 от НК, като във връзка с казаното в чл.172а, ал.1 НК те са и „чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него”. Тук очевидно отново се подхожда към препращането, визиращо нормата на чл.3 ЗАПСП, която сочи кои са обектите на авторското право изчерпателно. В чл.172а, ал.2 НК са посочени още два възможни предмета на престъплението - материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право на стойност в големи размери, или матрица за възпроизвеждане на такива носители. Разгледани по отделно за отделните предмети на престъплението би могло да се каже следното: Относно първия обект на престъплението, а именно „чужд обект на авторско”, може да се каже, че това безспорно е едно авторско произведение в хипотезата на чл.3 от ЗАПСП, което е „чуждо”, т.е дееца не е негов автор. Прави впечатление, че преди измененията на чл.172а от НК от 2006г. беше направено едно примерно изброяване на предметите на престъпление: „произведения на науката, литературата или изкуството, звукозапис, видеозапис, радиопрограма, телевизионна програма, софтуер”. Сега законодателят е подходил рестриктивно, като е вложил една обща формулировка „обект на авторското право”. Тази опция обхваща хипотезата на чл.3, ал.1 и 2 от ЗАПСП и обектите на авторското право описани в нея, както следва: литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми; музикални произведения; сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други; филми и други аудио-визуални произведения; произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти; произведения на архитектурата; фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския; проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката; графично оформление на печатно издание; кадастрални карти и държавни топографски карти; преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби; аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби; периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
Дали правната норма на чл.172а, ал.1 НК обхваща и хипотезата на чл.3, ал.3 от ЗАПСП? В този текст се казва, че обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни. От гледна точка на наказателното право дали тези „части от произведения” могат да бъдат предмет на наказанието и дали не представляват „маловажен случай”? Този въпрос има важно практическо значение. Тъй като няма изрично маркиране на хипотезата на чл.3, ал.3 от ЗАПСП или систематично нейно споменаване в текста на чл.172а НК, на настоящия етап не ни остава нищо друго, освен да приемем, че този текст се съдържа в общата формулировка „обекти на авторското право”. Важно обстоятелство е, че авторските права, материализирани в предмета на престъплението трябва да бъдат действащи – т.е да са претендирани по време на живота на автора или преди изтичането на 70г. от неговата смърт от неговите наследници. В противен случай ще сме изправени пред липса на правно основание и предмет за ангажиране на наказателна отговорност, дори и ако е налице реален нарушител. Това се случва доста често при образуване на наказателно производство срещу „пират”, от така наречените български „музикални мейджъри”, тъй като като повечето от тях имат само дистрибуторски права за територията на България, но не и лицензионни такива по отношение на авторските права на чуждестранни автори. Вторият предмет на престъплението по чл.172а, ал.1 НК обхваща сродните на авторското права. Това в хипотезата на чл.72 от ЗАПСП са правата на артистите-изпълнители върху своите изпълнения; на продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи; на продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис; на радио- и телевизионните организации върху своите програми. Тук следва отново да се каже, че за да се претендират подобни права по наказателноправен ред, те трябва да са действащи, т.е да не са изминали 50 години от датата на възникването им. Интересното е, че както авторските, така и сродните права могат да бъдат упражнявани от упълномощени от тях организации за колективно управление на права в съответствие с разпоредбите на чл. 40 ЗАПСП.
Друг будещ въпроси момент е фактът, че в повечето случаи сродните на авторското права се нарушават от юридически лица, които не носят наказателна отговорност. Как тогава носител на сродни права или представляващата го организация за колективно управление на сродни права да образува наказателно производство срещу нарушител, който е юридическо лице и който умишлено извършва, обикновено едно продължавано престъпление в хипотезата на чл.172а от НК? Ясно е, че съществвуват граждански способи за ангажиране на имуществена и неимуществена отговорност на юридическите лица нарушители по ЗАПСП, но защо по отношение на наказателната отговорност подходът е рестриктивен само спрямо физическите лица, дали това е целесъобразно и има ли опция за коментар в тази насока?
Третият предмет на престъплението по чл.172а, ал.1 от НК са възпроизведените екземпляри, материализиращи чуждо авторско или сродно на него право. Сходен на този предмет на предстъплението е и четвъртия такъв, посочен в чл.172, ал.2 от НК, а именно материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право. Това обикновено в съвремието са книги, произведения на изящното и приложното изкуство, СD и DVD носители, твърди и преносими помети на компютри, флаш памети и т.н. Последният предмет на престъплението по чл.172, ал.2 от НК са матриците за възпроизвеждане на такива носители, които материализират чужди обекти на авторското и сродни на авторското права. Чисто технически, матриците представляват инструменти и/или машини, способни да направят точно копие на дадено авторско произведение, което естествено е фалшиво и не отговаря на множество артистични качества на творбата като например материал, качество(на звука, на визията, на използваната техника) и т.н. Според мен, в НК е пропуснат един предмет на престъпление, ако предположим, че е следвана систематиката на ЗАПСП. Това е едно устройство, което отговаря на съвременните способи за извършване на престъпления против авторски и сродни права, базирани в интернет и/или друго телекомуникационно пространтвото. Говоря за т.нар „декодиращо устройство”. Легалната дефиниция за него е дадена в §2, т. 10 на ЗАПСП – това е всяко устройство, апарат, механизъм или декодираща карта, които са конструирани или специално приспособени, за да позволяват самостоятелно или в комбинация помежду си достъп до кодиран сигнал във вида му отпреди кодирането. Мисля, че законодателят трябва да предвиди промени в чл.172а от НК, които да са адекватни на новите технически особености при извършване на престъпления против интелектуалната собственост, касаещи авторското право. На основание чл.172а, ал.6 от НК предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е и се унищожава.
Обективната страна на престъплението по чл. 172а от НК. 1. Формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 172а са разпределени също в две норми. Първата касае изпълнителните деяния записване, възпроизвеждане, разпространяване, излъчване или предаване, или използване по друг начин чужд, фигуриращи в хипотезата на чл.172а, ал.1 от НК. Законовите определения на тези изпълнителни деяния са дадени в §2 от ЗАПСП, а именно: Параграф 2, т.3 ЗАПСП - "възпроизвеждане на произведение" е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител; Параграф 2, т.4 ЗАПСП - "разпространение на произведение" е продажбата, замяната, дарението, даването под наем, както и съхраняването в търговски количества, а също и предложението за продажба или даване под наем на оригинали и екземпляри от произведението; Параграф 2, т.5 - ЗАПСП "излъчване на произведение по безжичен път" е излъчването му по радио или телевизия по наземен път, както и включването му в непрекъсната съобщителна верига, водеща до спътник и оттам обратно до Земята чрез сигнали, носещи програми, под контрола и на отговорност на излъчващата организация с оглед да бъде то прието, било пряко и индивидуално от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата; Параграф 2, т.6 ЗАПСП - "ползватели на произведения" са физическите и юридическите лица, като издателства, театри, организатори на концерти, радио- и телевизионни организации, кабелни оператори, заведения за обществено хранене и забава, продуценти на звукозаписи, филмови продуценти, доставчици на съдържание в Интернет и други, които довеждат произведението до знанието на читателите, зрителите и слушателите пряко или чрез други лица - разпространители; За да бъдем коректни трябва да кажем, че за целите на изпълнителното деяние в НК, пред всяко едно от тези определения трябва да стои думата „незаконно”, т.е да бъде осъществена и втората част от фактическия състав, а именно деянието да е извършено без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право. Под „използване на произведенията по друг начин”, имайки предвид систематиката на ЗАПСП и препратката към НК, се презюмират и останалите хипотези на §2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗАПСП – звукозаписване(звукозапис), както и незаконно използване на произведения на архитектурата, под формата на сгради и други съоръжения и елементи от тях, трайните обекти на синтеза на архитектурата с други изкуства, както и оформленията на интериори с траен характер, които отговарят на общите условия по чл. 3, ал. 1 ЗАПСП. Две изпълнителни деяния са предвидени и в хипотезата на чл.172а, ал.2 НК. Първото от дези две деяния се изразява в държането на материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право на стойност в големи размери. Тази норма на НК изцяло е хармонизирана с § 1а, ал.1 от ЗАПСП, който казва, че не могат да се придобиват, да се отчуждават и да се държат с търговска цел трайни материални носители, съдържащи закриляни от закона обекти, които са възпроизведени в нарушение на закона. Естествено част от фактическия став на това е деяние е липсата на съгласие от автора или от носителя на сродни на авторското права. Второто изпълнително деяние по чл.172а, ал.2 от НК се изразява в държането на матрица за възпроизвеждане на такива носители. За да е завършен фактическият състав на това деяние, възпроизвеждането на базата на матрицата следва да бъде по отношение на обект на авторското право, в нарушение на ЗАПСП и без съгласието на автора или на носителя на права, сродни на авторското право, като тези три предпоставки трябва да бъдат дадени кумулативно. Чрез използването на матрица на практика извършителят фалшифицира носителят на авторското право, с цел този фълшификат да бъде комерсиално разпространен в търговската мрежа.
От обективна страна, в нормата на чл.172а от НК са предвидени два квалифицирани състава на престъплението против авторски и сродни на авторските права. Нормата на чл.172а, ал.3 НК, предвижда повторност на деянието, при което да са причинени значителни вредни последици. Тук двете предвидени обстоятелства, водещи до утежняване на наказателната отговорност на дееца са: същият да е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова по чл.172а НК, както и от това да се произтекли значителни вредни последици. Дефиницията за това кое деяние е повторно се съдържа в чл.28, ал.1 от НК. Вредоносния резултат от това квалифицирано деяние може да засяга както имуществени, така и неимуществени авторскоправни правомощия на автора. Дали вредите са значителни или не, се определя от съда на базата на експертно становище от вещо лице, което визира и отчита особеностите на всеки отделен случай. Вторият квалифициран състав на чл.172, ал.4 НК казва, че когато деянието по ал. 2 е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.
За наличието на квалифициращия признак „особено големи размери”, е необходимо и достатъчно предметът на престъплението да надхвърля 140 пъти установената за страната минимална работна заплата /преди т.р. 1-98 г., ОСНК, съдебната практика приемаше наличие на особено големи размери, когато предмета на престъплението надхвърля 10 000 лева/. Според мен в този текст е допусната техническа грешка, тъй като визира само хипотезата на ал.2, но не и на ал.1 от чл.172а НК.
Съдебна практика: Пример за съдебната практика в контекста на чл.172а НК е решение по НAХД № 4175/2009г. НА ВРС - ІV СЪСТАВ. Срещу обвиняемия И.С.П. е образувано и водено дознание за престъпление по чл.172а, ал.2 вр. ла.1 от НК за това, че на 30.09.2005г. в гр.Варна разпространявал чужди произведения на изкуството, а именно 71 бр. звукозаписи, възпроизведени върху 71 бр. носители под формата на компактдискове /СД/. В нарушение на Закона за авторското право и сродните му права обвиняемият е нарушил разпоредбите на чл..18, ал.1 ЗАПСП: Според текста на тази норма „авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.", вр. ал.2, т.2: „За използване по смисъла на ал.1 се смятат действия като: разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението", вр. чл.72, ал.1, т.2: „Права, сродни на авторското, имат: продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи", и т.З: „Права, сродни на авторското, имат: продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудио-визуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис", вр. чл.86, ал.1, т.1: „Продуцентът има изключително право да разрешава срещу заплащане: възпроизвеждането и разпространението на записа.", и чл.90а, ал.1, т.6: „Продуцентът на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение има по отношение оригинала на филма и копията от него, получени в резултат на този запис, изключително право да разрешава срещу заплащане: разпространението им", без съгласието на продуцентите на звукозаписите и видеозаписите: Sony /BMG/Сони/Би Ем Джи/, Universal /Юнивърсъл/, Warner Music /Уорнър Мюзик/, EMI /И Ем Ай/, Пайнер Мюзик, MTV /М Ти Ви/, Имидж Филм, Premium latin /Премиъм Латин /.
Прокурор при ВРП е внесъл в съда постановление по реда на чл. 78а от НК срещу лицето. Съдът, като е взел предвид, че са налице предпоставките за насрочване на делото по реда на глава ХХVІІІ от НПК е насрочил делото по този ред. Пред съда обвиняемият П. не се е явявил. Същият не е открит на адреса посочен на ДП, не е открит и на адресите – настоящ и постоянен, както и на посочените на ДП телефони. Съдът след като му е назначил служебен защитник е разгледал производството в отсъствие на обвиняемия. Представител на ВРП също не се е явявил в съдебно заседание. В пледоарията си по съществото на делото защитникът на обвиняемия моли съда, при установената фактическа обстановка да прецени смекчаващите отговорността обстоятелства и да определи наказанието глоба към предвидения в чл.78а от НК минимален размер. От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна следното: През 2005 г. свидетелят К.Константинов регистрирал ДЗЗД”Албатрос” по молба на обвиняемия П. Последният обяснил на свидетеля, че фирмата му е необходима за да наеме няколко табла в града, където да излага за продажба аудиокасети и СД. След регистриране на фирмата Константинов подал молба до Община Варна, за издаване на разрешително за поставяне на табла, като му било разрешено да постави 3 такива. След това свидетелят упълномощил обвиняемия П. да представлява фирмата с нотариално заверено пълномощно. Едно от таблата било разположено на кръстовището на ул.”27-ми юли” и бул.”Княз Борис”. На него като продавач работел свидетелят З. Стоката била доставяна на З. единствено от обвиняемия П., като също на него свидетелят З. отчитал парите от продажбите. Вечер таблото и продукцията били прибирани в близостояща къща в двора й, като наемът за това също бил заплащан от П. Свидетелят З. работел на това табло до 20.09.2005г. след което на негово място започнал работа свидетелят И. К., като дейността била осъществявана по идентичен начин. На 30.09.2005. служители на СИП- ОДП- Варна извършвали проверки на търговски обекти – табла за продажба на СД и ДВД. Свидетелите достигнали и до обекта, където се намирал свидетелят К. Свидетелите се легитимирали и предприели действия по извършване на проверка на предлаганите от свидетеля стоки. В хода на проверката на таблото за продажба и в склада нает от обвиняемия П. били открити и иззети 71 бр. Звукозаписи, възпроизведени върху 71 бр. носители под формата на компактдискове /СД/. Видно от заключението на авторско-правната експертиза всички тези иззети носители на видео и зкукозаписи са възпроизведени в нарушение на ЗАПСП, т.е. са нелегитимни. Горната фактическа обстановка се е установила по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства, които като непротиворечиви и взаимно допълващи се, съдът е кредитирал изцяло.
С оглед гореизложеното, съдът е счел, че с деянието обвиняемият И.С.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.172а ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 30.09.2005г. в гр.Варна разпространявал чужди произведения на изкуството, а именно 71 бр. звукозаписи, възпроизведени върху 71 бр. носители под формата на компактдискове /СД/. Деянието е извършено в нарушение на Закона за авторското право и сродните му права - чл.18, ал.1: „Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.", вр. ал.2, т.2: „За използване по смисъла на ал.1 се смятат действия като: разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението", вр. чл.72, ал.1, т.2: „Права, сродни на авторското, имат: продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи", и т.З: „Права, сродни на авторското, имат: продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудио-визуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис", вр. чл.86, ал.1, т.1: „Продуцентът има изключително право да разрешава срещу заплащане: възпроизвеждането и разпространението на записа.", и чл.90а, ал.1, т.6: „Продуцентът на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение има по отношение оригинала на филма и копията от него, получени в резултат на този запис, изключително право да разрешава срещу заплащане: разпространението им", без съгласието на продуцентите на звукозаписите и видеозаписите: Sony /BMG/Сони/Би Ем Джи/, Universal /Юнивърсъл/, Warner Music /Уорнър Мюзик/, EMI /И Ем Ай/, Пайнер Мюзик, MTV /М Ти Ви/, Имидж Филм, Premium latin /Премиъм Латин/. От обективна страна, изпълнителното деяние се е осъществило чрез действие на обвиняемия П, като същият е разпространявал процесните нелегитимно изготвени зкувозаписи върху разчични носители – СД и ДВД, продавайки ги чрез трето лице.
Субект - пълнолетно вменяемо физическо лице. От субективна страна - обвиняемият е действал при условията на пряк умисъл, същият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и е целял тяхното настъпване. Обвиняемият. П. е съзнавал, че не следва да продава нелегитимно изготвени видео и звукозаписи, предвиждал е, че продавайки макар и чрез използване незнанието и неопитността на трети лица тези звукозаписи ще наруши съответните разпоредби на закона в тази връзка , но е целял именно тяхното нарушаване - да продава звукозаписите. Субективни причини за извършване на деянието са незачитане на установения в страната ред и стремеж към облагодетелстване по неправомерен начин. Съдът е взел предвид, че за престъплението по горепосочения член се предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба. Обвиняемият П. е бил с чисто съдебно минало и тъй като с деянието не са причинени щети, съдът е приложил разпоредбата на чл.78А от НК. Едновременно с това, за да определи размера на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия, съдът е отчел степента на обществена опасност на конкретното деяние, като е преценил, че тя е под средния размер, предвид неголямото количество на предлаганите стоки и тяхната невисока стойност. При преценката на степента на обществена опасност на деянието, съдът е отчел факта, че дееца е с чисто съдебно минало и е в млада възраст. Гореизложените смекчаващи отговорността обстоятелства са мотивирали ВРС да определи административно наказание глоба, при минимална степен на обществена опасност на дееца и минимален размер на степен на обществена опасност на деянието. Това е дало основание да бъде наложено административното наказание глоба в минимално предвидения по чл.78а от НК размер.
Автор: адв.Атанас Костов