Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Авторскоправен режим на колажа.

 

Авторско право върху колаж. Адвокат по авторско право.

 

Обектите на авторското право, имплементирани в колажа като произведение са тези, визирани в чл.3, ал.1, т.1, т.2, т.4, т.5 и т.7 от ЗАПСП, а именно произведенията на изобразителното изкуство, литературните и музикалните произведения, филмите и другите аудиовизуални произведения, както и тези, създадени по фотографски или аналогичен на него начин. Строго погледнато като обекти на авторското право в контекста на ЗАПСП колажите могат да бъдат класифицирани като особен вид сборни и по-точно съставни такива, тъй като те представляват артистичен авторски подбор (от страна на автора) по отношение на произведения, вече създадени от други лица, като със съгласието им, но без тяхно участие, въпросните творби стават неразделна част от новото и оригинално в своите изразни средства и послание произведение, под формата на колаж. Все пак тук би трябвало да направя уточнението, че имайки предвид факта на запазване на авторското право върху всяко самостоятелно произведение, включено в колажа и опцията съответният автор да го използва извън него, съществуват някои особености. Те са свързани например с възможността за целите на колажа да бъдат използвани “обекти”, които въобще не могат да бъдат класифицирани като защитени от авторското право. Това води до извода, че основният критерий, относим към качеството им на произведения в смисъла на ЗАПСП е фактът на вложения авторски труд при събирането, подбора и уникалността в оценката и подреждането на отделните елементи.

Етимологията на думата е “колаж” е френска и произлиза от “coller” или „коле” на български – лепя. По друг начин казано - това е авторско произведение от залепени материали като хартия, фотографии или плат, поставени върху гладка повърхност, ансамбъл от различни форми, образуващи ново цяло. Като техника в изобразителното изкуство, колажът възниква малко преди Първата световна война във Франция, като част от сюреалистичното и кубистичното движение в живописта, с цел да измести фокусът от общоприетото понятие за реалността и да го депозицира в няколко свързани визуални симулации. Калажът е познат и като техниката “Дада”. Приликите между кубизма и колажа са базирани на тяхната обща концепция – реалното съществуване да бъде “отрязано” и транспонирано в нови нестандартни фрагменти, с целизящните изкуства да се откъснат от техните ограничения относно възприятието. Едни от първите и най-известни колажи, създадени от къс вестник, залепен върху картон, с добавени няколко цветни линии е “Мъжът с шапка” на Пикасо –1912г. Видове. Художествен колаж и колаж в приложните изкуства – представлява картина, рисунка или дизайн, създадени на базата на взаимно прилепнали в една плоскост елементи от вестници, плакати, текст или илюстрации, дрехи, плат, връв, канап, дърво, клечки, слама и т.н., така че резултатът да бъде визуално възприет като триизмерно изображение. Тук колажът се разглежда, с оглед на хипотезата на чл.3, ал.1, т.5 от ЗАПСП, визираща произведенията на изобразителното изкуство, включително произведенията на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти. Както вече бе споменато колажа е рожба на авангардните течения в живописта от началото на ХХв., като в последствие той е намерил и приложение в съвремието, например в областта на графичния и компютърния дизайн, различни нови приложни техники и апликации. Относно правния режим на художествения колаж, субсидиарно се прилагат правилата на ЗАПСП, касаещи произведенията на изящното изкуство – чл.12, чл.13, чл.20 от ЗАПСП.

Филмов колаж - филм, при който са поставени един до друг на екрана, различни кадри и паралелни действия в различен зрителен и филмов метраж. Това е вид аудиовизуално произведение, което представлява особена форма на възприятие, състоящо се от история с поредица от няколко паралелни изображения, даващи илюзията за продължаващо действие. За филмовия колаж може да се каже, че представлява едно аудиовизуално произведение в контекста на чл.3, ал.1, т.4 от ЗАПСП. Освен като съставно произведение, то може да бъде разглеждано и като такова, създадено в съавторство от лицата, посочени в чл.62, ал.1 ЗАПСП( режисьора, сценариста и оператора). Авторите на музиката, на диалога на вече съществуващата литературна творба, която е имплементирана в аудиовизуалното произведение, на сценографията, на костюмите, както и на други произведения, включени в него( анимация, специални ефекти под формата на художествени или музикални произведения напр. звуци от различен тип), запазват правата си върху своите произведения(чл.62, ал.2 ЗАПСП). За този вид използване на оригинални(първични) произведения за целите на “филмовия колаж”авторите по ал.2 на чл.62 от ЗАПСП следва да дадат изрично съгласие. В смисъла на казаното, би било редно да отбележа, че когато говорим за филмов колаж, който се състои от развитието на две паралелни действия, касаещи две различни първични аудиовизуални произведения, излъчвани като едно цяло, използването на което и да е от двете произведения трябва да стане с изричното съгласие на съавторите по чл.62, ал.1 от ЗАПСП. Ако става въпрос за частично използване по отношение на едно от двете аудиовизуални произведения във филмовия колаж, то ще бъде приложима нормата на чл.67 ЗАПСП.

Фото-колаж – авторско произведение от залепени една върху друга части от хартия или фотографии, формиращи нетрадиционно и уникално изображение или композиция. Едни от най-известните и емблематични за съвременното изкуство фото-колажи са дело на родоначалника на поп арта в САЩ Анди Уорхол. Фото – колажът може да се определи също и като съставно или авторско произведение(ако текста, рисунките и фотографиите са на едни и същ автор), комбиниращо едно или повече фотографски изображения с текст, рисунки или друг вид художествени елементи. Този обект на авторското право с основание принадлежи към фотографските произведенията и тези, създадени по начин, аналогичен на фотографския( чл.3, ал.1, т.7 ЗАПСП). Използването на други оригинални произведения за целите на фото-колажа, трябва да става със съгласието на техните автори(чл.35 от ЗАПСП) и при заплащане на съответно възнаграждение, освен ако не сме изправени пред хипотезата на чл.34 ЗАПСП(свободно използване след изтичане срока на защита). В практиката напоследък често фото-колажи се изработват и за определен празничен повод, като те биват предназначени за лично ползване и не стават предмет на публично представяне. Мисля, че в тогава ще могат могат да бъдат приложими и разпоредбите на чл.25 ЗАПСП с уговорката, че така създаденото произведение, ще бъде използвано само за лични нужди и няма да бъде публично показвано или тиражирано по какъвто и да е начин с комерсиална цел.

Литературен колаж или т.нар “филоложки” колаж, представлява залепени отрязъци хартия с текст или друг ансамбъл от стихове, фрази и фрагменти, които в крайна сметка оформят едно ново съставно литературно произведение(чл.3, ал.1,т.1 ЗАПСП). Специално при този вид колаж според мен би могло да се допусне свободното използване на произведения в хипотезата на чл.23, ал.1, т.2 ЗАПСП(използването на цитати от произведения на други лица при посочване на източника и името на автора, ако то е означено), без заплащане на възнаграждение и без съгласието на автора. Така използваните цитати или фрагменти обаче(под формата на изрезки от вестници, списания и т.н), трябва да съответстват на обичайната практика и да са в обем, оправдан от целта, за която са използвани в литературния колаж.

Музикален колаж – музикалният колаж може да бъде признат като обект на авторското право, ако в резултат от самостоятелната творческа дейност на автора, насочена към създаването на едно самостоятелно авторско музикално произведение, са използвани две или повече първични музикални произведения, в смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от ЗАПСП. Музикалният колаж включва в себе си произведения, които са получени чрез трансформацията на едно вече съществуващо произведение в ново, с цел да се внушат и наложат нови и по-нестандартни изразни средства, като старото произведение продължава да се долавя смислово и в новата творба. Това в конкретния случай са обработките и аранжиментите. Обработките третират използването на фолклорни музикални творби за създаването на едно ново оригинално(т.е първично) музикално произведение. Поради факта, че авторите на фолклорната музика обикновено са неизвестни, “новото” произведение може да се третира като производно. За извършеното последващо използване на фолклорната музикалната тема не се иска съгласието на автора и не се заплаща възнаграждение. Що се отнася до аранжимента, той представлява нова форма музикална партитура за естраден, танцов или джазов инструментален или вокален състав, която включва развитието на основен(чужд или собствен) музикален тематичен материал, както по отношение на формата, така и на мелодията, хармонията и ритъма. В този ред на мисли не би могло да се каже, че аранжиментът е самостоятелен обект на авторското право, защото той винаги е създаден на базата на едно предходно първично музикално произведение. Спецификата му е в това, че не е възможно да се изпълни аранжиментът без оригиналното произведение. При изпълнението на дадена песен с аранжимент например, правилно би било да се иска съгласието на автора на музиката, на автора на текста и на автора на аранжимента.

Театрален колаж – е вид сценично произведение, представляващо смесица от текст, музика, танц, аудиовизуални ефекти и др., от категорията на драматичните, музикално-драматичните, пантомимичните и хореографски произведения(чл.3, ал.1,т.3 ЗАПСП) Интересното е, че повечето сценични произведения са създадени в съавторство като неделими произведения, за разлика от музикалните произведения с текст. Съвремието обаче наложи по-авангардни подходи към сценичните изкуства и не е рядкост в една театрална постановка днес да бъдат съчетани текст, музикално произведение и аудиовизуално произведение, под формата на различни тематични или хаотични изображения върху екран. Именно последните са самостоятелни обекти на авторското право и за тяхното използване в една постановка, следва да се изиска съгласието на автора им по чл.35 ЗАПСП при съответното обозначаване на авторския принос на автора на аудиовизуалното произведение в хипотезата на чл.15, ал.1, т.4 от ЗАПСП.

 

Автор: адвокат Атанас Костов