Този сайт използва бисквитки с цел подобряване на функционалността и за удобство на потребителя.
Ако сте съгласни с такава употреба на бисквитките, моля натиснете „Съгласен съм”.
За повече информация прочетете също Политика на поверителност и Политика за бисквитки.

Правото върху търговска марка като обект на обезпечение.

 

Правото върху търговска марка като обект на обезпечение.

 

1. Общи правила. Правото върху търговска марка може да бъде обект на искано обезпечение по предявен или бъдещ гражданскоправен иск.(чл.22а, ал.1). Това производство се провежда по правилата на чл.389 от ГПК, като крие известни специфики, свързани с неговия предмет и подсъдност. По новия ГПК, ищецът, във всяко положение на делото, до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, има възможността да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Съгласно чл.77 от ЗМГО исковете по този закон са подсъдни като първа инстанция на Софийския градски съд, която специална норма в материални закон ЗМГО, дерогира процесуалното норма на чл.390 ГПК, касаеща подсъдността при налагане на обезпечения. От казаното до тук могат да се направят някалко извода. Първо – исканото обезпечение относно търговска марка, може да бъде депозирано във връзка с предявяването на един бъдещ иск. В тези случаи съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя допуснатото обезпечението(чл.390, ал.3 ГПК). Второ – обезпечение на иска може да се иска за всички установителни, осъдителни и конститутивни искове, касаещи нарушение на търговска марка и посочени в чл.76 от ЗМГО( аргумент от чл.389, ал.2 ГПК). Трето – искането за обезпечение на търговска марка може да бъде направено както в производството пред компетентния родово подсъден първоинстанционен Софийски градски съд(относно исковете, касаещи търговски марки – чл.77 ЗМГО), така и пред въззивният Софийски апелативен съд, като процесуалната преклузия за това искане настъпва с приключването на съдебното дирене във въззивното производство(чл.389, ал.1 ГПК).

2. Основания за допускане на искането за обезпечение на търговска марка. Съгласно нормата на чл. 391, ал.1 от ГПК, обезпечение на иск, касаещ нарушение на търговска марка по чл.76 от ЗМГО, се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако: - искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или - бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. В контекста на посочените основания следва да се отбележи, че съдебната практика е приела кумулативните предпоставки за допускане на обезпечение върху една търговска марка да са: допустимост и вероятна основателност на бъдещия иск, обезпечителна нужда и законосъобразност на обезпечителната мярка, както и наличие на правен интерес у молителя. Доказателство за това е мое становише и изразеното виждане в съдебната практика, касаещо определение № 778/ 02.05.2011г., на Софииския апелативен съд, гражданска колегия, 8 състав. В този съдебен акт съдът е приел, че молителят по исканата обезпечителна мярка не заявява права върху процесната търговска марка, поради което не може да се прецени наличието на негов правен интерес от предявяване на бъдещ иск. Съдът излага съображения и в насока на това, че поради липса на представени доказателства за права на молителя по обезпечението върху търговската марка, не може да се направи извод и за това, дали бъдещият иск е вероятно основателен. В този контекст Апелативен съд гр.София е приел, че поисканите обзепечителни мерки са незаконосъобразни, надхвърлят обезпечителната нужда и са без правен ефект. От друга страна, съдът по соченото дело възприема и становището, че обезпечителните мерки спиране на регистърно производство пред Патентно ведомство и забрана за вписване в Държавния регистър към Патентното ведомство, са недопустими, защото регистърното производство пред Патентното ведомство е административно производство и съществува друг ред за защита по ЗМГО, като не е допустимо по гражданскоправен път да се спира административно производство. Софийският апелативен съд е мотивирал определението си и с довода, че обезпечителните мерки- забрана за разпореждане с правата върху търговската марка, спиране на регистърното производство пред Патентно ведомство и забрана за пристъпване към изпълнение върху комбинираната марка са обезпечителни мерки, които са без правна последица и не могат да бъдат изпълнени от съдебния изпълнител по реда на ГПК. Тези обезпечителни мерки не са уредени от ЗМГО и нямат за последица относителна недайствителност на извършените разпоредителни действия, поради което са неефективни и не съответстват на обезпечителната нужда на молителя. Освен посочените кумулативни предпоставки за допускане на обезпечение по отношение на бъдеш или предявен иск, касаещ нарушение на търговска марка, е необходимо сочената от молителя или ищеца обезпечителна мярка да е допустима и подходяща за търсената чрез иска правна защита. В този ред на мисли допустимите обезпечителни мерки по смисъла на чл.22а, ал.1 от ЗМГО са: - забрана за използване на правата върху марката от притежателя или лицензополучателя; - забрана за разпореждане с правата върху марката от притежателя или лицензополучателя на изключителна лицензия. Когато молителят не разполага с достатъчно доказателства относно основателността на бъдещия или висящ иск, молителят или съответно ищецът може да представи гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. На основание чл. 391, ал. 2 ГПК, съдът, пред който делото за нарушение на търговска марка е висящо, може да задължи ищеца да представи гаранция и при представяне на писмени доказателства, стига да установи, че представените документи не създават убеждение за вероятната основателност на иска, като в съответствие с чл. 391, ал. 3 ГПК размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът би претърпял в случай, че наложевото обезпечение върху търговска марка се е оказало неоснователно и уврежда последния.

Определението на съда, с което той е допуснал, съответно е отхвърлил исканото обезпечение с предмет търговска марка, може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок. Този срок тече тече за молителя от връчването на определението за отказ на допускане на обезпечението върху търговска марка, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител(чл.396, ал.1 от ГПК). Препис от частната жалба се връчва на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок. При обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска за нарушение на търговска марка, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника. В случай че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Определението, с което се допуска обезпечението на търговска марка, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба. Освен описаните обезпечителни мерки при нарушение на правото върху търговска марка или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на притежателя на правото или на лицензополучателя на изключителна лицензия може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някоя от следните привременни мерки(чл.76ж):

1. забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на търговска марка;

2. изземване на стоките, за които се твърди, че неправомерно носят марка или географско означение, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението;

3. изземване от употреба на материала или средството по чл. 73, ал. 2 ЗМГО;

4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушението.

Тъй като по мое мнение привременните мерки са вид специални обезпечителни мерки, предвид специалната обезпечителна нужда, визирана от ЗМГО, то допускането, налагането и отменянето на привременните мерки се извършва по реда на налагането на обезпечителни мерки по чл. 389 - 403 от Гражданския процесуален кодекс. В отразения смисъл естествено има няко разлики при налагането на обезпечителните и привременните мерки по ЗМГО. Например привременната мярка забрана за извършване на действия се налага със съобщаването й от съда. Що се отнася до привременните мерки т. 2, 3 и 4(виж по-горе), то те се налагат от съдебния изпълнител(както и обезпечителните мерки оп ЗМГО), който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за налагане на мярката в тридневен срок от постъпването на молбата от ищеца до съдебния изпълнител. Привременната мярка, която е допусната единствено и само с цел предотвратяване на предстоящо нарушение обаче, се налага за срок, който е съобразен с целта й. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство. Тази клауза охранява както интересите на ищеца, по иска за нарушаване на търговска марка, така и на ответника, тъй като в хипотезата на налагане на привременни мерки по отношение на „евентуално бъдещо нарушение” правата на последния много лесно могат да бъдат накърнени незаконосъобразно.

Ищецът по иска за нарушение на търговска марка или негов представител имат право да присъстват и съдействат лично при налагането на всяка от дискутираните привременните мерки. Привременната мярка „забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на търговска марка” може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване. Притежателят на съответното накърнено марково право или лицензополучателят на изключителна лицензия върху търговска марка носят задължението не разгласяват поверителна търговска информацията, която им е станала известна при или по повод налагането на привременните обезпечителни мерки. Как се извършва налагането на обезпечението? На първо място важно е да се отбележи, че допуснатото от съда обезпечение се вписва в Държавния регистър на марките по искане на една от страните по иска. Така направеното искане следва да изпълни определени формални изисквания, с цел коректно да се извърши административната процедура по вписването на обезпечението в Държавния регистър на марките, а именно: - искането следва да съдържа данни за притежателя на марката и за лицето, в чиято полза е допуснато обезпечението; - искането следва да съдържа и данни за марката и за обезпечителната мярка; - към искането се прилага и копие от документ(заверен вярно с оригинала), с който е допуснато обезпечението. Така извършеното вписване по отношение на допуснатото обезпечение върху търговска марка има декларативно и оповестително, защото вписаните в Държавния регистър на марките обстоятелства се смятат за известни на третите лица. Чрез това декларативното действие ЗМГО въвежда необоримата презумпция за знание, поради факта, че в противен случай маркопритежателят не може да противопоставя на трети лица невписани в Държавния регистър по марките обстоятелства. Налагането на обезпечителна мярка по отношение на търговска марка се извършва незабавно от съответния съдебен изпълнител, пред който е депозирана обезпечителната заповед на съда. Съдебният изпълнител прилага обезпечителна мярка в действие чрез изпращане на съобщение за налагането й до притежателя на марката. Обезпечението, допуснато по висящ или бъдещ иск за нарушаване на търговска марка има действие по отношение на притежателя на марката или лицензополучателя на изключителна лицензия от датата на получаване на съобщението за налагане на обезпечителната мярка от съдия изпълнителя, а по отношение на третите лица - от датата на вписване на обезпечението в Държавния регистър на марките. Обезпечителни мерки по отношение на търговски марки на Ощността, т.нар СТМ-и. Търговските марки на Общността(СТМ) имат действие на територията на Република Българрия от 2007г., когато страната ни бе приета за асоциирана страна членка на Европейския съюз. Съгласно чл. 72г от ЗМГО с неговото последно изменение от ДВ, бр. 19 от 2010 г., в сила от 10.06.2010г., гражданскоправната защита при нарушение на правата върху марка на Общността се осъществява по реда, предвиден в Регламент (ЕО) № 207/2009. В случай че съгласно Регламент (ЕО) № 207/2009 искове и мерки(в случая обезпечителни такива), свързани със защитата на марка на Общността, се предявяват и искат на територията на Република България като страна членка, прилага се българското законодателство, доколкото в Регламент (ЕО) № 207/2009 не е предвидено друго. Както вече стана ясно исковете, касаещи нарушение на търговска марка са родово подсъдни на Софийския градски съд като първа инстанция и на Софийския апелативен съд като втора инстанция. Тези две български съдилища се явяват и компетентни да разглеждат спорове, възникнали относно нарушения на марки на Общността по смисъла на Регламент (ЕО) № 207/2009. Казаното води до правния извод, че процедурата по допускане на обезпечение по отношение на национални търговски марки и европейски търговски марки е аналогична, но с различен предмет.

Съдебна практика: Пример за казаното намираме и в съдебната практика, чрез определение №675 от 14.04.2011г. по описа на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 8. Това определение касае касуза по ч.гр.д. № 836/11, образувано по частна жалба на С. М. Л.-К чрез Г. Р. срещу определение от 19.10.2010 г, постановено по гр.дело № 2386/2010 г на С градски съд, ТК, VI-5 състав, с което е оставено без уважение искането за налагане на принудителни мерки по отношение на „К. 97” ЕООД гр.С, на основание чл.76ж, ал.1 т.2 от ЗМГО. В частната жалба се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да бъдат наложени принудителните административни мерки. Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Софийски апелативен съд е намерил жалбата за основателна поради следните мотиви. С. М. Л.-Канада е подал на 13.10.2010 г до СГС искова молба, в която твърди, че е притежател на търговски марки „B.” рег.№ *- комбинирана и с рег.№ * –словна, регистрирани в Европейското ведомство за хармонизация на вътрешния пазар и действаща на територията на ЕС, респективно на територията на България. В началото на месец август 2010г. при проверка са открити и задържани 17 000 броя фигурки за мартеници с надписи „B.” върху тях. Стоките са декларирани за поставяне под режим „свободно обръщение и крайно потребление” с получател „К. 97” ЕООД. Задържани са от Агенция „Митници”, за което ищецът е уведомен съгласно Регламент 1383/2003 г ЕС. Същите се внасят на територията на Република България без разрешението и съгласието на притежателя на правата С. М. Л. От „К. 97” ЕООД е осъществен внос на значително количество стоки, носещи марката „В.”, което представлява използване на чужда търговска марка по смисъла на чл.13 и чл.73 ал.2 от ЗМГО и е в нарушение на изключителните права на С. М. Л. за територията на Република България. Предвид изложеното ищецът е предявил искове за признаване за установено по отношение на ответника „К. 97” ЕООД фактът на нарушение на правата на С. М. Л. върху марката „В.”, както и да бъде осъден ответника да преустанови нарушението – внос на стоки, означени с марки, притежавани от ищеца, без негово съгласие. По така предявените искове С. М. Л. е заявил искане за допускане на обезпечение по смисъла на чл.389 ГПК вр.чл.76ж ал.1, т.2 от ЗМГО чрез налагане на принудителна мярка изземване на стоките, описани в писмо изх.№ 247-0324/5.8.2010 г и представляващи 17 000 броя детски играчки, носещи търговска марка „В.” с получател „К. 97” ЕООД. От представеното писмо на началника на софийската митница изх.№ 247-0324 от 5.8.2010 г се установява, че на основание чл.9 от Регламент /ЕО/ № 1383 от 22.7.2003 г, чл.78 ал.1 ал.5 и ал.6 от ЗМГО и чл.5 ал.1 от Наредбата за граничните мерки за защита на права върху интелектуалната собственост, при проверка на стоки, декларирани за режим „свободно обръщение-крайно потребление” с получател фирма „К. 97” ЕООД от служители на Митница Столична са били задържани 17 000 броя фигури за мартеници с надписи „В.” върху тях. От представените данни от електронния регистър на Търговски марки на Европейската общност, Регистърен офис на Европейския съюз за Търговски марки и Дизайн е видно, че С. М. Л. е притежател на търговски марки „В.” рег.№ *- комбинирана и с рег.№ * –словна. Въз основа на така изяснената фактическа обстановка Апелативен съд гр.София от правна страна е намерил следното. Предявени са в обективно съединение искове по чл.76 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за марките и географските означения за установяване факта на нарушение на търговска марка и преустановяване на това нарушение от страна на ответника. Така предявените искове са допустими.

Представените по делото писмени доказателства обосновават извода да основателност на исковете. От представеното извлечение от електронния регистър на Търговските марки на ЕО е видно, че ищецът е притежател на сочените в исковата молба европейски търговски марки, а от представеното писмо изх.№ 247-0324/5.8.2010г. на началника но софийската митница се установява факта на извършеното от ответника нарушение. Следователно исковете са вероятно основателни. Безспорно е налице обезпечителна нужда, доколкото липсват данни за дадено от ищеца съгласие ответникът да ползва притежаваните от него европейски търговски марки, а разпространението от страна на ответника на задържаните стоки би накърнило съществено правата на собственика на марките. Съдът е приел, че исканата обезпечителна мярка „изземване на стоките” по смисъла на чл.76 ж, т.2 от ЗМГО е подходяща и следва да бъде наложена. Съгласно ал.4 от същия текст тази привременна мярка се налага от съдебния изпълнител, а иззетите вещи се предават по опис за пазене на ищеца. В този смисъл не е било уважено искането на ищеца за предоставяне на иззетите стоки на отговорно пазене в митнически склад за сметка на ответника.Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.2 от Наредбата за граничните мерки за защита на права върху интелектуална собственост, митническите органи могат да задържат стоките в продължение на 10 дни и по изключение в продължение на още 10 дни след предоставяне на обезпечителна заповед от съда. В разглеждания случай тези срокове са изтекли, което означава, че принудителната мярка може да бъде наложена като изземването на стоките бъде извършено от съдия-изпълнител, а предаването им бъде за пазене от ищеца. Воден от горните мотиви Апелативен съд гр.София е отменил определение от 19.10.2010 г, постановено по гр.дело № 2386/2010г. на Софийски градски съд, ТК, VI-5 състав, с което е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение на предявените искове. Вместо него съдът е допуснал на основание чл.389 ал.1 ГПК обезпечение на предявените от С. М. Л.-К чрез Г. Р. срещу „К. 97”ЕООД обективно съединени искове по чл. 76, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМГО за установяване факта на извършено от ответника нарушение и преустановяване на същото чрез налагане на следната обезпечителна мярка: - Изземане на основание чл.76ж, т.2 от ЗМГО на стоките описани в писмо изх.№ 247-0324/5.8.2010 г на началник Митница Столична и представляващи 17 000 броя детски играчки, носещи търговска марка „В.” с получател „К. 97” ЕООД. Апелативен съд гр.София е постановил да се издаде обезпечителна заповед в полза на ищеца. Определен е срок за обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на молителя, респективно от съобщението на съдия-изпълнителя да ответника за налагане на обезпечителната мярка.

 

Автор: адвокат Атанас Костов