Да "почистиш" след незаконосъобразната обида или клевета – новата битка в дигиталното право.
В дигиталната епоха една обида, една манипулативна публикация или едно клеветническо видео могат да нанесат повече вреди от години личен и професионален труд. Интернет не забравя. Facebook публикации, Instagram сторита, YouTube видеа, TikTok кампании, анонимни сайтове и псевдомедии могат за часове да разрушат репутация, градена десетилетия.
Именно затова през последните години се появи една нова и изключително търсена правна услуга – „почистването“ на клеветническо съдържание от интернет пространството.
Малко хора осъзнават, че съдът не присъжда единствено обезщетение за вреди. Българското право позволява и възстановяване на фактическото положение в състоянието отпреди нарушението. Това означава, че наред с иска по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за причинени неимуществени вреди, съдът може да разпореди премахване на клеветнически публикации, видеа, статии и друго съдържание, което продължава да уврежда честта и доброто име на пострадалия.
Показателен пример в тази насока е делото на съдия Владислава Цариградска срещу медията ПИК, при което съдът прие, че освен обезщетение следва да се стигне и до сваляне на клеветническите публикации. Тази практика е особено важна, защото показва, че правото не се изчерпва само с финансовата компенсация. Истинската защита на репутацията изисква премахване на самия източник на увреждането.
На практика това е една от най-тежките форми на юридическа работа. Защото адвокатът не просто води дело – той „почиства“ дигитална следа. А тя често е разпространена в десетки сайтове, копирана в социални мрежи, качена повторно от различни профили и индексирана в търсачки. В много случаи става дума за координирани кампании по онлайн тормоз, репутационни атаки или т.нар. „cancel“ поведение.
Особено трудни са случаите, при които клеветническото съдържание се разпространява чрез анонимни профили, псевдомедии или лица, които системно злоупотребяват със свободата на словото, превръщайки я в инструмент за сензация, натиск или интернет линч. Тогава защитата изисква комбинация от съдебни действия, процесуални способи за разкриване на самоличност, искания за премахване на съдържание до платформите и последващо изпълнение на съдебните решения.
Кантора „ЮСАУТОР“ и адвокат Атанас Костов имат десетки спечелени дела, свързани с онлайн клевети, обиди, репутационни атаки и дигитален тормоз. Практиката показва, че все повече хора търсят не просто обезщетение, а реално възстановяване на името си в интернет пространството.
Защото понякога най-тежката част не е самата обида. Най-тежко е това, което остава след нея – дигиталната следа, която продължава да руши доверие, авторитет и човешко достойнство всеки ден.
А правото днес все по-категорично признава, че репутацията също подлежи на защита – включително и онлайн.